Дело C‑114/12

Европейска комисия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Външна дейност на Европейския съюз — Международни споразумения — Закрила на сродните права на излъчващите организации — Преговори във връзка с конвенция на Съвета на Европа — Решение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, разрешаващо съвместното участие на Съюза и на неговите държави членки в преговорите — Член 3, параграф 2 ДФЕС — Изключителна външна компетентност на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 4 септември 2014 г.

1.        Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки заседаващи в рамките на Съвета — Включване

(член 218, параграфи 3 и 4 ДФЕС и член 263 ДФЕС)

2.        Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Конвенция на Съвета на Европа за закрила на правата на излъчващите организации — Изключителен характер — Основание — Засягане на правилата на правото на Съюза, произтичащи от Директиви 93/83, 2001/29, 2004/48, 2006/115 и 2006/116

(член 3, параграф 2 ДФЕС; Директиви 93/83, 2001/29, 2004/48, 2006/115 и 2006/116 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза —Изключителен характер — Критерий за преценка — Наличие на общи правила на Съюза в определена област, разпръснати в различни правни инструменти — Липса на последици

(член 3, параграф 2 ДФЕС)

1.        Решение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, разрешаващо съвместното участие на Съюза и на неговите държави членки в преговорите за международен договор, обединява разрешенията за водене на преговори, предоставени на Комисията, от една страна, и на държавите членки, както и на Председателството на Съвета, от друга страна. От това задължително следва, че Съветът е участвал в предоставянето на едното или на другото от тези разрешения. Следователно, дори жалбата да се отнася частично до решение, прието от представителите на държавите членки в качеството им на представители на техните правителства, а не на членове на Съвета, тази жалба е допустима по отношение на цялото решение.

(вж. точки 38 и 41)

2.        Опасност международни задължения да засегнат общи правила на Съюза или да променят техния обхват, която може да обоснове изключителна външна компетентност на Съюза, е налице, когато тези задължения попадат в приложното поле на посочените правила или най-малкото — в област, регламентирана от тези правила.

Съдържанието на преговорите за конвенция на Съвета на Европа относно закрилата на сродните права на излъчващите организации, такова каквото е очертано от препоръката от 2002 г., от меморандума от 2008 г. и от доклада от 2010 г., попада в област, която в голяма степен е уредена от общите правила на Съюза. Действително от Директиви 93/83 относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, 2006/115 относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, и 2006/116 за закрила на авторското право и някои сродни права следва, че посочените права са предмет на хармонизирана правна рамка, която по-специално има за цел да осигури доброто функциониране на вътрешния пазар и която установява висока степен на хомогенна защита в полза на излъчващите организации.

Така тези преговори могат да засегнат общите правила на Съюза или да променят техния обхват. Следователно тези преговори попадат в изключителната компетентност на Съюза.

(вж. точки 68, 70, 79 и 102)

3.        Наличието на изключителна външна компетентност на Съюза трябва да се основава на изводи, направени в резултат на конкретен анализ на съществуващата връзка между предвижданото международно споразумение и действащото право на Съюза, от който да следва, че такова споразумение може да засегне общите правила на Съюза или да промени техния обхват.

В това отношение обстоятелството, че хармонизираната правна рамка е установена в съответната област на правото на Съюза посредством различни правни инструменти, не може да постави под въпрос основателността на този подход. В действителност преценката, че съществува опасност международни задължения да засегнат тези общи правила на Съюза или да променят техния обхват, не може да зависи от изкуствено разграничение, основано на съществуването или не на такива правила в един-единствен инструмент на правото на Съюза.

(вж. точки 74, 81 и 82)