РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

12 февруари 2020 година(*)

„Публична служба — Срочно наети служители — Пенсия — Решение за определяне на пенсионните права — Фишове за пенсия — Жалба за отмяна — Срок за обжалване по административен ред — Просрочие — Акт с чисто потвърдителен характер — Частична недопустимост — Искане за връщане на надплатени суми — Класиране в степен и в стъпка — Мултипликационен коефициент — Оттегляне на незаконосъобразен акт — Оправдани правни очаквания — Разумен срок“

По дело T‑605/18

ZF, за когото се явява J.‑N. Louis, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват B. Mongin и L. Radu Bouyon, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна на записка от 30 ноември 2017 г., с която от Службата за управление и плащане по индивидуални права на Комисията (PMO) изменя, считано от 1 април 2015 г., пенсията за прослужено време на жалбоподателя, и на записка от 31 януари 2018 г., с която жалбоподателят е уведомен за размера на задълженията му към Европейския съюз,

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise и R. da Silva Passos, съдии,

секретар: M. Marescaux, администраторка,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 ноември 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        В член 5, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията, приложима преди изменението с Регламент (EО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители на тези Общности (ОВ L 124, 2004 г., стр. 1) (наричан по-нататък „старият правилник“), са предвидени четири категории длъжности, означени в низходящ ред на степента с буквите „A“, „B“, „C“ и „D“. В категория A има осем степени, от най-ниската степен A 8, до най-високата — A 1.

2        Член 5 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията след изменението с Регламент № 23/2004 (по-нататък наричан „Правилникът“), гласи следното:

„1.      Длъжностите, уредени в Правилника за персонала, се класифицират според естеството и значението на функциите, с които са свързани, на функционална група „администратори“ (наричана по-долу „AD“)

[…].

2.      Функционална група AD се състои от дванадесет степени, съответстващи на функции, свързани с управление, изготвяне на концепции и анализиране, както и задължения от езиков и научен характер […]“.

3        Член 44, първа алинея от Правилника гласи:

„Длъжностно лице, което в продължение на две години е било в една и съща стъпка в своята степен, автоматично се повишава в следващата стъпка в тази степен […]“.

4        В член 66 от Правилника има таблица с основното месечно възнаграждение за всяка степен и стъпка във функционална група AD. В тази таблица за всяка степен има пет стъпки, с изключение само на степен 16, за която има само три стъпки. В таблицата в член 66 от стария правилник за категория A има две стъпки в степен A 8, шест стъпки във всяка от степените A 7, A 2 и A 1 и осем стъпки във всяка от степените A 6, A 5, A 4 и A 3.

5        Член 107 а от Правилника има следното съдържание:

„Преходните разпоредби са изложени в приложение XIII“.

6        Член 1, параграф 1 от приложение XIII към Правилника гласи:

„1.      За периода от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. член 5, параграфи 1 и 2 от Правилника за персонала се заменят със следния текст:

„1.      Длъжностите, обхванати от Правилника за персонала, се класифицират според характера и важността на присъщите им задължения в четири категории — A*, B*, C* и D*, в низходящ ред на степента.

2.      Категория A* се състои от дванадесет степени, категория B* се състои от девет степени, категория C* — от седем, и категория D* — от пет“.

7        В съответствие с член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника към 1 май 2004 г. и при условията на член 8 от същото приложение, старите степени A 1, A 2, A 3, A 4, A 5, A 6, A 7 и A 8 на длъжностните лица, намиращи се в някое от административните положения по член 35 от Правилника, се преименуват съответно A*16, A*15, A*14, A*12, A*11, A*10, A*8 и A*7. Това са временни степени. Всъщност в член 8, параграф 1 от същото приложение се предвижда по-конкретно че считано от 1 май 2006 г., посочените по-горе степени се преименуват съответно AD 16, AD 15, AD 14, AD 12, AD 11, AD 10, AD 8 и AD 7.

8        Член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника гласи:

„При условията на разпоредбите на член 7 от настоящото приложение, основните месечни заплати се определят за всяка степен и стъпка съгласно предвиденото в следните таблици (в евро)“.

9        След това в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника има четири таблици, по една за всяка от старите категории A, B, C и D. По-конкретно в таблицата за старата категория A с получер шрифт е посочена основна месечна заплата за всяка от различните стъпки от временните степени A*16—A*5, която съответства на основната месечна заплата, предвидена за същата степен и за същата стъпка в таблицата в член 66 от Правилника.

10      За всички временни степени с изключение на степените A*13, A*9, A*6 и A*5, във въпросната таблица има и следните допълнителни обяснения:

–        за всяка нова временна степен — съответната степен в старата категория A,

–        също с получер шрифт — основна месечна заплата също и за стъпки 6—8, доколкото в съответната степен в старата категория A има такива стъпки; тези суми нямат еквивалент в таблицата в член 66 от Правилника,

–        под всяко месечно възнаграждение с получер шрифт има число, изписано в курсив; в първа бележка под линия се уточнява, че тези числа „се отнасят до старите заплати, определени в член 66 от [стария правилник]“ и че те „са включени в тези таблици от съображения за яснота и нямат правно значение“; числата в курсив във всички случаи сочат сума, по-ниска от посочената с получер шрифт над тях,

–        под числата в курсив на трети ред е посочено число, което във всички случаи е по-ниско от единица; във втора бележка под линия се уточнява: „[числото] в третия ред, съответстващ[о] на всяка стъпка, е коефициент, представящ съотношението между основната заплата преди и след 1 май 2004 г.“; във всички случаи числото, посочено на третия ред, съответства на резултата от разделянето на сумата в курсив непосредствено по-горе (втори ред) на сумата в получер шрифт на първия ред.

11      Числото, посочено на третия ред за степен A*12, стъпка 6, е 0,9426565.

12      Член 7 от приложение XIII към Правилника предвижда следното:

„Основните месечни заплати на длъжностните лица, наети преди 1 май 2004 г., се определят съгласно следните правила:

„1.      Преименуването на степените по силата на член 2, параграф 1 от настоящото приложение не води до промяна на основната месечна заплата на длъжностното лице.

2.      Към 1 май 2004 г. за всяко длъжностно лице се изчислява коефициент, равен на съотношението между основната месечна заплата на длъжностното лице преди 1 май 2004 г. и приложимия размер, определен в член 2, параграф 2 на настоящото приложение.

Основната месечна заплата на длъжностното лице на 1 май 2004 г. е равна на произведението от приложимия размер и този коефициент.

Коефициентът се прилага за определяне на основната месечна заплата на длъжностното лице след повишаване в стъпка или актуализация на възнагражденията

[…]

5.      Без да се засяга параграф 3, за всяко длъжностно лице първото повишаване след 1 май 2004 г., в зависимост от заеманата преди тази дата категория и стъпката към момента на повишаването, води до увеличаване на основната месечна заплата, […]

6.      При това първо повишаване в клас се определя нов коефициент. Коефициентът е равен на съотношението между размера на новите основни заплати, произтичащи от прилагането на параграф 5 и приложимата сума по член 2, параграф 2 от настоящото приложение. При условията на параграф 7 този коефициент се прилага към заплатата след повишаването в стъпка и адаптирането на заплатите.

[…]“.

13      Член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника предвижда следното:

„Без да се засягат разпоредбите на член 7 от настоящото приложение, основните месечни заплати се определят за всяка степен и стъпка по таблицата по член 66 от Правилника за длъжностните лица. За длъжностни лица, които са били назначени преди 1 май 2004 г. и до влизане в сила на тяхното първо повишаване след тази дата, таблицата е в следния вид [в тази таблица се предвижда към 1 април 2015 г. за степен AD 12, стъпка 8, основна месечна заплата 13 322,22 EUR ]“.

14      Член 10, параграф 1, член 20, параграф 2 и член 20, параграф 4 от Условията за работа на другите служители (по-нататък наричани „УРДС“) предвиждат съответно че член 5, параграфи 1 и 2 и членове 66 и 44 от Правилника се прилагат по аналогия към срочно наетите служители.

15      Член 1 от приложението към УРДС, озаглавен „Преходни разпоредби, приложими за персонала, обхванат от [УРДС]“, предвижда, че разпоредбите на приложение XIII към Правилника се прилагат по аналогия към служителите, наети на 30 април 2004 г.

 Обстоятелствата по спора

16      С договор, подписан на 11 ноември 1999 г., жалбоподателят е назначен в Съвета на Европейския съюз като срочно нает служител, считано от 15 ноември 1999 т. Жалбоподателят е класиран в категория A, степен 4, стъпка 4, считано от 1 януари 2000 г.

17      При реформата, осъществена с Регламент № 723/2004 (по-нататък наричана „реформата от 2004 г.“) системата за кариерното развитие е променена. Правилникът, в редакцията му след тази реформа, въвежда система за кариерно развитие, в която категориите за длъжностите A, B, C и D са обединени в две функционални групи, AD и AST. На тази нова система съответства ново щатно разписание. В прилаганото преди реформата от 2004 г. щатно разписание са предвидени до осем стъпки за някои степени от четирите категории длъжности, докато щатното разписание, въведено през 2004 г., е изменено с повече степени (шестнадесет), всяка с по-малък брой стъпки (до пет). Предвижда се постепенен преход между двете системи. Възнагражденията на заварените длъжностни лица и служители остават непроменени, но са изчислени с оглед на новото щатно разписание. За да бъде възможно това, е приложен мултипликационен коефициент. Става въпрос за число между 0 и 1, което отразява съотношението между възнаграждението, изплащано на длъжностно лице или на служителя, и възнаграждението, което е щял(о) да получава при прилагане на въведеното с реформата от 2004 г. щатно разписание.

18      Към 1 май 2004 г., когато влиза в сила новото щатно разписание, класирането на жалбоподателя, а именно в степен A 4, стъпка 6, е преобразувано в степен A*12, стъпка 6, с мултипликационен коефициент 0,9426565 в съответствие с таблицата за старата категория A в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника (вж. т. 8—11 по-горе).

19      Към 1 май 2006 г. степента на жалбоподателя е преименувана на AD 12 (вж. т. 7 по-горе).

20      На 1 ноември 2007 г., след като за втори път е повишен в стъпка след влизането в сила на реформата от 2004 г., жалбоподателят е класиран в степен AD 12, стъпка 8.

21      След прехвърлянето към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на някои служби и функции, които дотогава са били към генералния секретариат на Съвета, самият жалбоподател е прехвърлен към ЕСВД, считано от октомври 2011 г. Той запазва степента си и стъпката си, а именно степен AD 12, стъпка 8, както и прослуженото време в стъпка към 1 ноември 2007 г.

22      Във фиша за заплатата за февруари 2013 г. по отношение на жалбоподателя, за когото дотогава е прилаган мултипликационен коефициент 0,9426565, започва да се прилага мултипликационен коефициент 1. Във връзка с това е направена и корекция със задна дата за периода от октомври 2011 г. до януари 2013 г. В резултат на тази корекция със задна дата през февруари 2013 г. на жалбоподателя са изплатени допълнително 7 948,81 EUR.

23      На 2 юли 2013 г. жалбоподателят е назначен за началник на Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО), като се запазва класирането му в степен AD 12, стъпка 8. Той заема тази длъжност до 31 декември 2014 г., а след това от 1 януари до 31 март 2015 г. отново работи в ЕСВД.

24      Жалбоподателят е пенсиониран на 1 април 2015 г.

25      Със записка от 6 март 2015 г. Службата за управление и плащане по индивидуални права на Европейската комисия (PMO) определя правото на пенсия за прослужено време на жалбоподателя (по-нататък наричана „записката от 6 март 2015 г.“). PMO взема предвид трудовия стаж, а именно от 15 ноември 1999 г. до 31 март 2015 г. Жалбоподателят е класиран в пета стъпка от степен AD 12. Приложен е обаче коректив със стойност 1,1314352, за да може, въпреки това изменение на стъпката, възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията, да бъде идентично на възнаграждението, получавано от жалбоподателя към датата на пенсионирането му (по-нататък наричано „основното възнаграждение“). Основното възнаграждение на жалбоподателя съответства на това за степен AD 12, стъпка 8, каквото се получава в таблицата в член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, тоест на сумата 13 322,22 EUR (вж. т. 13 по-горе), като този размер не е намален, тъй като от 1 февруари 2013 г. по отношение на жалбоподателя се прилага мултипликационен коефициент 1 (вж. т. 22 по-горе).

26      Пенсията, изплащана впоследствие на жалбоподателя, съответства на посочената в записката от 6 март 2015 г.

27      При изплащането на пенсията за ноември 2015 г. PMO отбелязва във фиша за пенсията на жалбоподателя, че има сума, получена в повече, в резултат на възнагражденията, които му били изплащани в периода между октомври 2011 г. и март 2015 г., като тази получена в повече сума представлявала вземане на Европейския съюз срещу жалбоподателя в размер на 22 896,98 EUR.

28      От февруари 2016 г. се правят месечни удръжки в размер на 715,33 EUR.

29      От друга страна, въз основа на решение от 21 февруари 2013 г., за периода от 1 март 2012 г. до 28 февруари 2014 г. жалбоподателят продължава да се ползва от надбавката за дете на издръжка за дъщеря си. Жалбоподателят продължава да получава надбавката за дете на издръжка до март 2015 г.

30      При изплащането на пенсията за юни 2017 г. PMO отбелязва във фиша за пенсията на жалбоподателя, че има сума, получена в повече, изплатена в периода от март 2014 г. до март 2015 г., представляваща вземане на Съюза срещу жалбоподателя от надбавката за дете на издръжка в общ размер от 10 196,51 EUR.

31      PMO изпраща на жалбоподателя и писмо с дата 16 юни 2017 г. В това писмо PMO посочва сумата 10 196,51 EUR и представя график за погасяване на вземането, в който се предвижда между август 2017 г. и юли 2018 г. да се правят месечни удръжки в размер на 728,32 EUR.

32      С писмо от 19 октомври 2017 г. жалбоподателят иска от PMO да преустанови удръжките от пенсията му (по-нататък наричано „писмото от 19 октомври 2017 г.“).

33      Със записка от 23 ноември 2017 г., в отговор на писмото от 19 октомври 2017 г., PMO обяснява по-конкретно че по отношение на жалбоподателя неоснователно е прилаган мултипликационен коефициент, равен на 1, считано от фиша за заплатата му за февруари 2013 г., и то включително със задна дата за периода между октомври 2011 г. и януари 2013 г. (по-нататък наричана „записката от 23 ноември 2017 г.“). При все това в личното му досие записаният мултипликационен коефициент останал в размер на 0,9426565. Според PMO тази получена в повече сума била обяснението за наличието на вземането на Съюза срещу жалбоподателя в размер на 22 896,98 EUR, отразено във фиша за пенсията му за ноември 2015 г. (вж. т. 27 по-горе).

34      В записката от 23 ноември 2017 г. PMO обяснява също че жалбоподателят е продължил да получава надбавката за дете на издръжка, след като през февруари 2014 т. изтекъл периода на продължението, което му било предоставено във връзка с това. С тази получена в повече сума се обяснявало наличието на вземането на Съюза срещу жалбоподателя в размер на 10 196,51 EUR (вж. т. 30 по-горе).

35      В тази записка имало също и описание на удръжките, направени от пенсията на жалбоподателя, съответстващи на двете вземания, посочени съответно в точки 27 и 30 по-горе.

36      На последно място, също в записката от 23 ноември 2017 г., PMO отбелязва, че поради грешката във връзка с мултипликационния коефициент (вж. т. 33 по-горе), записката от 6 март 2015 г. се основава на грешно основно възнаграждение. PMO посочва, че с отделно писмо на жалбоподателя ще бъде изпратена нова записка.

37      Със записка от 30 ноември 2017 г., PMO променя, считано от 1 април 2015 г., правото на жалбоподателя на пенсия за прослужено време (по-нататък наричана „записката от 30 ноември 2017 г.“). Неговото основно възнаграждение е изменено, което води до прилагане на коректив 1,066555 вместо 1,1314352 (вж. т. 25 по-горе).

38      При изплащането на пенсията за януари 2018 г. PMO отразява във фиша за пенсията на жалбоподателя наличието на платени в повече суми в резултат на плащанията за пенсията му в периода между април 2015 г. и декември 2017 г. Тези получени в повече суми представлявали вземане на Съюза срещу жалбоподателя с общ размер 7 389,51 EUR.

39      С писмо до PMO от 4 януари 2018 г. жалбоподателят иска да представи доказателства, които според него позволявали да се разрешат трудностите във връзка с изчисляването на възнагражденията, отразени в пенсията му. В края на това писмо той посочва, че мултипликационният коефициент, който трябва да се вземе предвид за изчисляването на възнагражденията и на пенсията му, би трябвало да бъде 1, а не 0,9426565.

40      След размяна на писма по пощата и по електронната поща, със записка от 31 януари 2018 г., PMO уведомява жалбоподателя, че салдото на вземанията на Съюза срещу него вече възлиза на 22 409,61 EUR (по-нататък наричана „записката от 31 януари 2018 г.“). В график за плащанията, в който се разпределят месечните удръжки за три отделни задължения и който е приложим между февруари 2016 г. и януари 2020 г., PMO припомня общия размер на всяко от тези вземания, а именно 22 896,98 EUR за първото вземане, 10 196,51 EUR за второто и 7 389,51 EUR за третото, и посочва детайлно състоянието на плащанията за всяко от тези вземания.

41      На 28 февруари 2018 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу записката от 30 ноември 2017 г. и записката от 31 януари 2018 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника.

42      С решение от 27 юни 2018 г. Комисията отхвърля жалбата по административен ред, като приема, че тя е насочена срещу актове, с които се потвърждават изцяло предишни решения, които не са били оспорени в определения срок, и поради това е недопустима.

 Производството и исканията на страните

43      На 8 октомври 2018 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата, предмет на настоящото дело.

44      На 26 септември 2019 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд задава писмени въпроси на страните. Страните отговарят на въпросите в определения срок.

45      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 7 ноември 2019 г.

46      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени „решението на Комисията от 30 ноември 2017 г., с което са определени пенсионните му права с обратно действие към 6 март 2015 г.“,

–        да отмени „решението на Комисията от 31 януари 2018 г. за възстановяване на неоснователно платени суми в размер на 22 409,61 EUR“,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

47      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 По предмета на спора

48      Както се установява от обстоятелствата, предхождащи спора, PMO счита, че има три вземания на Съюза срещу жалбоподателя: първото, което през ноември 2015 г. е в размер на 22 896,98 EUR, резултат от неправилното прилагане към възнаграждението, изплатено на жалбоподателят в периода между октомври 2011 г. и март 2015 г., на мултипликационен коефициент 1 вместо 0,9426565 (по-нататък наричано „първото вземане“), второто, което през юни 2017 г. е в размер на 10 196,51 EUR, резултат от неоснователното получаване от жалбоподателя на надбавката за дете на издръжка в периода между март 2014 г. и март 2015 г. (по-нататък наричано „второто вземане“), третото, което към декември 2017 г. е в размер на 7 389,51 EUR, резултат от неправилното прилагане за изчисляването на основното възнаграждение на жалбоподателя, а поради това и на пенсията му, на мултипликационен коефициент 1, като поради това прилагане PMO приела коректив на стойност 1,1314352 вместо 1,066555 в периода между април 2015 г. и декември 2017 г. (по-нататък наричано „третото вземане“).

49      Жалбоподателят оспорва два акта, от една страна, записката от 30 ноември 2017 г., и от друга страна, записката от 31 януари 2018 г.

50      В записката от 30 ноември 2017 г. прилагането спрямо жалбоподателя с обратно действие на мултипликационен коефициент 0,9426565 вместо 1 води до изменение на възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията, и е в основата на третото вземане (вж. т. 33, 36 и 37 по-горе).

51      Със записката от 31 януари 2018 г. жалбоподателят е уведомен за размера към тази дата на общото салдо по трите вземания на Съюза срещу него. Към нея е приложен график за погасяване на задълженията, в който се припомня общият размер на всяко от трите вземания.

52      В това отношение следва да се отбележи, че през януари 2018 г. са направени удръжки от пенсията на жалбоподателя по първото и по второто вземане, така че към 31 януари 2018 г. нетният размер на общото салдо по трите вземания, а именно 22 409,61 EUR, към тази дата е по-малък от сбора от тези вземания.

53      Що се касае до второто вземане, в съдебното заседание жалбоподателят заяви, че се отказва от претенцията си във връзка с това вземане, което беше отразено в протокола от съдебното заседание.

54      От друга страна, в приложения към записката от 31 януари 2018 т. график за погасяване на задълженията са посочени подробно текущите плащания за всяко от трите вземания (вж. т. 40 по-горе).

55      Във връзка с това в писмените си изложения жалбоподателят посочва, че иска отмяна на „решението на Комисията от 31 януари 2018 г. за събиране на неоснователно платена сума в размер на 22 409,61 EUR“. Това уточнение позволява да се приеме, че предмет на искането за отмяна на жалбоподателя е само установяването на съществуването на такова вземане, а не условията на събирането му, посочени в споменатия по-горе в точка 51 график за погасяване на задълженията. Този извод се потвърждава от факта, че жалбоподателят в нито един момент, било в писмените си изложения, било в съдебното заседание, не оспорва споменатите условия за събирането на вземането.

56      Поради това следва да се приеме, че жалбоподателят иска само отмяна на записката от 31 януари 2018 г., доколкото в нея се посочва съществуването на вземания на Съюза срещу него.

57      От изложените по-горе съображения следва, че предметът на спора се свежда до оспорването, от една страна, на записката от 30 ноември 2017 г., относно третото вземане, свързано с пенсията, изплатена на жалбоподателя между април 2015 г. и декември 2017 г., и от друга страна, на записката от 31 януари 2018 г., доколкото в нея се посочва съществуването на това вземане и доколкото в нея се посочва и съществуването на първото вземане във връзка с възнагражденията, изплатени на жалбоподателя за периода между октомври 2011 г. и март 2015 г.

 По допустимостта

58      Комисията, която в писмената защита сочи факта, че записката от 30 ноември 2017 г. и тази от 31 януари 2018 г. само възпроизвеждат решението, отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г., в съдебното заседание заяви, че се отказва от възраженията си за недопустимост, което е отразено в протокола за съдебното заседание.

59      Според постоянната съдебна практика обаче предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за обжалване по административен или съдебен ред са абсолютни процесуални предпоставки и прилагането им не зависи от преценката на страните или на съда, който е длъжен да провери, дори служебно, дали те са спазен (решения от 29 юни 2000 г., Politi/ETF, C‑154/99 P, EU:C:2000:354, т. 15 и от 29 ноември 2018 г., WL/ERCEA, T‑493/17, непубликувано, EU:T:2018:852, т. 64).

60      Според член 90, параграф 2 от Правилника всяко лице, за което се прилага Правилникът, може да отнесе до органа по назначаването жалба срещу всеки акт, който нарушава неговите интереси, като срокът за подаване на жалбата е три месеца.

61      Фишове за заплата или за пенсия могат да се обжалват по административен и евентуално по съдебен ред, когато решение с изцяло паричен характер може поради естеството си да бъде отразено в такъв фиш за заплата. В този случай с предаването на месечния фиш за заплата или за пенсия започват да текат сроковете за подаване на жалба по административен и по съдебен ред срещу решение на администрацията, когато в този фиш ясно и за първи път се установява съществуването и обхвата на това решение (вж. решение от 14 декември 2017 г., Martinez De Prins и др./ЕСВД, T‑575/16, EU:T:2017:911, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 9 януари 2007 г., Van Neyghem/Комитиет на регионите, T‑288/04, EU:T:2007:1, т. 39 и 40).

62      В случая, както беше посочено в точка 27 по-горе, при плащането на пенсията за ноември 2015 т. PMO уведомява жалбоподателя за съществуването на първото вземане, резултат, както се установява от фиша за пенсията, от полученото в повече ежемесечно плащане в периода между октомври 2011 г. и март 2015 г., съответстващо общо на сума в размер на 22 896,98 EUR.

63      Предметът на решението, с което се установява съществуването на първото вземане, е изцяло паричен. Следователно поради своя характер то е можело да бъде отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г. Макар че за съжаление PMO не е приложила към този фиш никакво уточнение относно мотивите за това решение, това не се отразява на факта, че тъй като с този фиш ясно и за първи път се установява съществуването на това решение и неговият обхват, от съобщаването му започва да тече срокът за жалбата по административен и по съдебен ред срещу това решение.

64      Що се отнася до датата, на която е станало съобщаването на решението, установяващо съществуването на първото вземане, от доказателствата по делото се установява и това се потвърждава от писмото на жалбоподателя от 19 октомври 2017 г. (вж. т. 33 по-горе), че на 19 февруари 2017 г. той е изпратил на PMO съобщение, в което обяснява, че се е запознал с фиша за пенсията си за ноември 2015 г. и с правените впоследствие удръжки от пенсията му. В същото писмо от 19 октомври 2017 г. той уточнява, че е „получил“ този фиш през ноември 2015 г.

65      Поради това, на каквито и обстоятелства да се позовава жалбоподателят, за да докаже, че не е могъл да се запознае веднага с фиша за пенсията си за ноември 2015 г., може да се счита, че той е бил съобщен на жалбоподателя при всяко положение най-късно на 19 февруари 2017 г.

66      В писмените си изложения обаче жалбоподателят не споменава никаква жалба по административен ред, която да е подал срещу фиша за пенсията за ноември 2015 г. в срок от три месеца, считано от 19 февруари 2017 г.

67      От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят не е оспорил в определения срок решението, в което за първи път се установява съществуването на първото вземане, което е било отразено във фиша за пенсията му за ноември 2015 г.

68      Доводите на жалбоподателя, основани на разпоредбите на членове 25 и 26 от Правилника, че имало задължение за съобщаване на служителя на индивидуалните решения, които го засягат, не могат да оспорят посочените в точка 67 по-горе изводи, доколкото целта на тези разпоредби не е да се определят условията за прилагане на процесуалните срокове по отношение на длъжностните лица и на служителите на Съюза (вж. в този смисъл решения от 30 май 2002 г., Onidi/Комисия, T‑197/00, EU:T:2002:135, т. 156 и от 5 октомври 2009 г., De Brito Sequeira Carvalho и Комисия/Комисия и De Brito Sequeira Carvalho, T‑40/07 P и T‑62/07 P, EU:T:2009:382, т. 92), за разлика от разпоредбите в дял VII от Правилника, озаглавен „Обжалване“, въз основа на които са приети споменатите в точка 61 по-горе решения.

69      Преди да се приеме, че искането на жалбоподателя относно съществуването на първото вземане е недопустимо, следва все пак съдът да се увери, че не е можело от записката от 31 януари 2018 г. да започне да тече нов процесуален срок във връзка с това. Трябва следователно да се определи дали записката от 31 януари 2018 г., в частта, в която се споменава съществуването на първото вземане, представлява решение, изцяло потвърждаващо решението, отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г.

70      Според съдебната практика потвърдителният характер на акт следва да се преценява не само с оглед на съдържанието му спрямо предишното решение, което потвърждава, но също и спрямо естеството на искането, в отговор на което е приет този акт (вж. решение от 17 ноември 2016 г., Fedtke/ЕИСК, T‑157/16 P, непубликувано, EU:T:2016:666, т. 17 и цитираната съдебна практика).

71      От тази съдебна практика по-конкретно се установява, че ако този акт е постановен по искане, в което се сочат нови и съществени обстоятелства и с което административните органи са приканени да преразгледат предходното решение, не би могло да се приеме, че този акт е чисто потвърдителен, доколкото е постановен по тези обстоятелства и следователно съдържа ново спрямо предходното решение обстоятелство. Наистина наличието на нови и съществени обстоятелства може да е основание за подаване на искане за преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно. Обратно, ако искането за преразглеждане не се основана на нови и съществени обстоятелства, жалбата срещу решението, с което се отказва исканото преразглеждане, трябва да бъде обявена за недопустима (вж. решение от 17 ноември 2016 г.,. Fedtke/ЕИСК, T‑157/16 P, непубликувано, EU:T:2016:666, т. 18 и цитираната съдебна практика).

72      Колкото до въпроса въз основа на какви критерии обстоятелства трябва да се квалифицират като нови, от съдебната практика следва, че за да бъде съответното обстоятелство характеризирано като ново, е необходимо както жалбоподателят, така и администрацията да не са знаели или да не са били в състояние да знаят за него в момента на приемане на предходното решение (вж. решение от 17 ноември 2016 г., Fedtke/ЕИСК, T‑157/16 P, непубликувано, EU:T:2016:666, т. 19 и цитираната съдебна практика).

73      В това отношение наистина е вярно, че в решение от 13 ноември 2014 г., Испания/Комисия (T‑481/11, EU:T:2014:945, т. 38), се уточнява, че обстоятелство може да се квалифицира като ново както когато не е съществувало към момента на приемането на предходния акт, така и когато става въпрос за обстоятелство, което е съществувало при приемането на предходния акт, но по каквато и да е причина, включително поради неполагане на дължимата грижа от издателя на последния акт, не е било взето предвид при приемането му

74      Независимо от придадения му много широк смисъл, това уточнение все пак не би могло да се разбира в смисъл, че позволява на длъжностно лице, чието първо искане е отхвърлено изцяло или частично с решение, станало окончателно, да се позовава като на нови обстоятелства в подкрепа на второ искане, което има същата цел като първото, на доказателства, с които вече е разполагало и е пропуснало да представи в подкрепа на първото си искане (решение от 17 ноември 2016 г., Fedtke/ЕИСК, T‑157/16 P, непубликувано, EU:T:2016:666, т. 22).

75      Ако това не беше така, щеше да се наруши не само припомнената по-горе в точки 70—72 съдебна практика, но и тази, според която възможността за подаване на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника не може да позволи на длъжностно лице да не спази предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за подаване на жалбата по административен и по съдебен ред, като по този начин косвено чрез такова последващо искане оспори предходно и неоспорено в срок решение (вж. решение от 17 ноември 2016 г., Fedtke/ЕИСК, T‑157/16 P, непубликувано, EU:T:2016:666, т. 24 и цитираната съдебна практика).

76      В случая обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят в писмото си от 4 януари 2018 г., с които по същество цели да докаже, че назначаването му за началник на ЕКСО е назначаване на нова, по-отговорна длъжност, са доказателства, с които жалбоподателят е разполагал, докато е заемал тази длъжност, между юли 2013 г. и декември 2014 г., и с които следователно е разполагал, в момента, в който се е запознал с фиша за пенсията за ноември 2015 г. Той обаче не ги е представил на PMO в определения срок за подаване на жалба по административен ред. Следователно тези обстоятелства не са от такова естество, че да му позволят да възстанови този срок.

77      Поради това, доколкото в записката от 31 януари 2018 г. се споменава съществуването на първото вземане, трябва да се счита, че тя представлява просто решение, с което само се потвърждава решението, отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г.

78      От изложените по-горе съображения следва, че искането във връзка със записката от 31 януари 2018 г., доколкото в нея се посочва съществуването на първото вземане, не е допустимо.

79      Тъй като в съдебното заседание жалбоподателят заяви, че се отказва от претенцията си относно второто вземане (вж. т. 53 по-горе), следва да се разгледа основателността само на доводите му относно третото вземане, установяването на което, следващо от записката от 30 ноември 2017 г., се повтаря в записката от 31 януари 2018 г.

 По същество

80      Жалбоподателят излага шест основания в подкрепа на искането си за отмяна, като първото е грешка при прилагане на правото, второто, нарушение на член 85 от Правилника, третото, нарушение на принципите, приложими по отношение на оттеглянето на законосъобразните актове, четвъртото, нарушение на принципите, приложими по отношение на оттеглянето на незаконосъобразните актове, петото, непълнота на мотивите, и шестото, явна грешка в преценката.

 По грешката при прилагане на правото 

81      Жалбоподателят твърди, че корекцията със задна дата на пенсията му не е обоснована и решенията, чиято отмяна иска, са опорочени от грешка при прилагане на правото.

82      Жалбоподателят оспорва, че решението, отразено във фиша за заплатата му за февруари 2013 г., е прието без основание.

83      Комисията възразява, че изменението на функциите на жалбоподателя и постъпването му на служба в ЕКСО не са довели до промяна на степен или на стъпка.

84      В това отношение следва да се припомни (вж. т. 18—20 по-горе), че към 1 май 2004 г., когато влиза в сила новото щатно разписание, класирането на жалбоподателя, а именно в степен A 4, стъпка 6, е преобразувано в степен A*12, стъпка 6, с прилагане в съответствие с таблицата относно старата категория A в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, на мултипликационен коефициент 0,9426565.

85      Към 1 май 2006 г. степента на жалбоподателят е преименувана на AD 12.

86      На 1 ноември 2007 г., след като за втори път след влизането в сила на реформата от 2004 г. е повишен в стъпка, жалбоподателят е класиран в степен AD 12, стъпка 8. Възможността за класиране на длъжностно лице или служител, назначен преди 1 май 2004 г. в стъпка, по-висока от най-високата предвидена в член 66 от Правилника (вж. т. 4 по-горе), се установява от таблицата относно старата категория A, включена в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника (вж. т. 10 по-горе).

87      При липсата на повишаване жалбоподателят е оставен в степен AD 12, стъпка 8, докато е бил на работа, на основание член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника (вж. т. 13 по-горе).

88      В момента на пенсионирането му през април 2015 г. жалбоподателят е класиран в пета стъпка от степен AD 12. За възнаграждението му, отговарящо на пета стъпка от степен AD 12, обаче е приложен коректив в размер на 1,1314352, за да може възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията му, да бъде същото както основното възнаграждение, тоест това, което е получавал към датата на пенсионирането си, а именно 13 322,22 EUR (вж. т. 25 по-горе).

89      Следва да се подчертае, че към момента на пенсионирането му жалбоподателят не е оспорил направеното по отношение на него изменение на стъпка.

90      Размерът на основното възнаграждение, посочено в точка 88 по-горе, се получава при прилагането на мултипликационен коефициент на стойност 1, приложен през февруари 2013 г. (вж. т. 22 по-горе).

91      От член 7, параграф 2 от приложение XIII към Правилника обаче следва, че мултипликационният коефициент се изчислява към 1 май 2004 г. (вж. т. 12 по-горе).

92      С оглед на класирането на жалбоподателя към тази дата (вж. т. 18 по-горе), въз основа на таблицата относно старата категория A в член 2, параграф 2 от приложение XIII към Правилника неговият мултипликационен коефициент е трябвало да бъде 0,9426565 (вж. т. 11 по-горе).

93      От друга страна, разпоредбите на член 7, параграф 2, трета алинея от приложение XIII към Правилника предвиждат прилагането на мултипликационен коефициент, изчислен на 1 май 2004 г., при повишаването в стъпка или при адаптирането на заплатите. Колкото до параграф 6 от същия член, той предвижда определянето на нов коефициент само при първото повишаване след 1 май 2004 г. (вж. т. 12 по-горе).

94      Безспорно е обаче, че жалбоподателят не е бил повишаван между 1 май 2004 г. и 1 април 2015 г., дата на пенсионирането му.

95      Следователно до пенсионирането му по отношение на него е трябвало да продължи да се прилага мултипликационен коефициент 0,9426565.

96      По отношение на жалбоподателя обаче, считано от фиша за заплатата му за февруари 2013 г., се прилага мултипликационен коефициент 1 (вж. т. 90 по-горе).

97      В преписката по делото обаче няма нищо, от което да се установява, че решението относно мултипликационния коефициент, отразено във фиша за заплатата на жалбоподателя за февруари 2013 г., е било законосъобразно, при положение че току-що се установи, че жалбоподателят не е отговарял на предвидените в текстовете условия, за да бъде приложен по отношение на него нов мултипликационен коефициент.

98      Обратно на това, което поддържа жалбоподателят, такова изменение не е било обосновано от гледна точка на условията, предвидени в приложимите разпоредби от Правилника.

99      Както се установява от записката от 6 март 2015 г., това необосновано изменение е довело до изчисляването на пенсията на жалбоподателя на основата на размер на основното възнаграждение, получено при прилагането на мултипликационен коефициент 1 (вж. т. 90 по-горе).

100    Целта на корекцията, направена с решението, отразено във фиша за пенсията за ноември 2015 г. (вж. т. 33 по-горе), както и на корекцията, направена със записката от 30 ноември 2017 г., е била да се поправи необоснованото изменение, посочено в точка 98 по-горе.

101    Така в записката от 30 ноември 2017 г. PMO определя размера на основното възнаграждение, като този път се основава не на възнаграждението, получавано от жалбоподателя към датата на пенсионирането му, определено на основата на мултипликационен коефициент 1, а на възнаграждението, което жалбоподателят е трябвало да получава, определено на основата на мултипликационен коефициент 0,9426565. Такъв коефициент следователно е бил приложен по отношение на възнаграждението, съответстващо на степен AD 12, стъпка 8, както се установява от таблицата в член 8, параграф 2 от приложение XIII към Правилника (вж. т. 87 по-горе). Към датата на пенсионирането на жалбоподателя вписаният в посочената таблица размер във връзка с това е 13 322,22 EUR (вж. т. 13 по-горе). Полученото по този начин основно възнаграждение е 12 558,28 EUR, което е довело до изменение на приложения коректив, за да бъде възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията, идентично на основното възнаграждение. По този начин стойността на коректива от 1,1314352 се променя на 1,066555 (вж. т. 37 по-горе).

102    Впрочем жалбоподателят не установява, че този начин на прилагане на текстовете от PMO е неправилен.

103    По-конкретно, жалбоподателят няма основание да твърди, че поради прехвърлянето му в ЕСВД през октомври 2011 г. (вж. т. 21 по-горе) преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника не били приложими спрямо него, което обосновавало премахването на мултипликационния коефициент 0,9426565 и прилагането на мултипликационен коефициент 1.

104    Наистина, макар поради встъпването на жалбоподателя в длъжност в ЕСВД да е подписан нов договор, както се установява писмото от 8 декември 2010 г., изпратено до жалбоподателя от генералния секретар на Съвета, това е било следствие от прехвърляне на персонал, съпътстващо прехвърлянето към ЕСВД на някои служби и функции, които дотогава са били към генералния секретариат на Съвета. Следователно това не е било назначаване, бележещо началото на нова професионална биография, по отношение на която не е следвало да се прилагат преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника.

105    Освен това, когато жалбоподателят встъпва в длъжност в ЕСВД, кариерното му развитие не е прекъснато. Така класирането на жалбоподателя в осма стъпка в степен AD 12, приложима по силата на преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника, се запазва. Запазва се освен това прослуженото време в стъпка, отпреди встъпването му в длъжност в ЕСВД на 1 октомври 2011 г. (вж. т. 21 по-горе).

106    Така, обратно на това, което поддържа жалбоподателят, след встъпването му в длъжност в ЕСВД на 1 октомври 2011 г. преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника продължават да се прилагат спрямо него.

107    От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят греши, като поддържа, че приложената към пенсията му през ноември 2017 г. корекция със задна дата не е обоснована и че по тази причина записката от 30 ноември 2017 г. е опорочена от грешка при прилагане на правото.

108    Поради това разгледаното основание трябва да се отхвърли.

 По нарушението на член 85 от Правилника

109    Жалбоподателят поддържа, че мултипликационният коефициент, прилаган спрямо него, докато е бил на работа, не е показан в договора, сключен между него и ЕСВД, и поради това той няма как да е информиран за евентуална нередовност на решението, с което са определени правата му при постъпването в ЕСВД.

110    Жалбоподателят се позовава и на сложността на тези разпоредби.

111    Накрая жалбоподателят обяснява, че няма разпоредба от Правилника, която да му позволи да провери точността на приложения спрямо него мултипликационен коефициент, по-специално от февруари 2013 г.

112    Комисията подържа, че в случая условията по член 85 от Правилника са спазени.

113    Тя добавя, че само сравнението между административното положение на жалбоподателя, така както се установява от електронно приложение, позволяващо му да направи справка в личното си досие, и административното му положение, което се установява от фишовете за заплатата му, позволява на жалбоподателя да открие необяснена разлика в мултипликационния коефициент.

114    В това отношение от член 85 от Правилника, приложим по отношение на срочно наетите служители по силата на член 45 от УРДС, следва, че неоснователно получена сума подлежи на възстановяване, при условие че се докаже, че получателят е знаел, че плащането е направено неоснователно или надплащането е толкова явно, че няма как да не е знаел. Ако във втората посочена хипотеза получателят оспорва, че е знаел за нередовността на плащането, следва да се проверят обстоятелствата, при които е направено плащането, за да се установи дали нередовността на плащането е била явна (решение от 10 февруари 1994 г., White/Комисия, T‑107/92, EU:T:1994:17, т. 32).

115    Изразът „толкова явно“, с който е характеризирана неоснователността на плащането по смисъла на член 85 от Правилника, означава не че получателят на неоснователно получена сума е освободен от всякакво мисловно или контролно усилие, а че се дължи връщане, щом става въпрос за грешка, която не убягва на длъжностно лице, полагащо нормална грижа, което би трябвало да познава нормите, регламентиращи възнаграждението му (решения от 11 юли 1979 г., Broe/Комисия, 252/78, EU:C:1979:186, т. 13 и от 10 февруари 1994 г., White/Комисия, T‑107/92, EU:T:1994:17, т. 33).

116    Член 85 от Правилника следва да се тълкува в смисъл, че трябва да се установи дали грешката е била явна не за администрацията, а за заинтересованото лице. Положението на администрация, на която е възложено да извършва плащане на хиляди заплати и всевъзможни надбавки, не би могло да се сравнява с това на длъжностното лице, което има личен интерес да провери извършваните в негова полза месечни плащания (решение от 11 юли 1979 г., Broe/Комисия, 252/78, EU:C:1979:186, т. 11). Макар за съжаление понякога да минава много време, преди администрацията да си даде сметка за нередовността на плащането, заинтересованото лице, което изобщо не е освободено от всякакво мисловно или контролно усилие, все пак трябва да открие грешка, която не може да убегне на полагащо нормална грижа длъжностно лице (вж. в този смисъл решения от 10 февруари 1994 г., White/Комисия, T‑107/92, EU:T:1994:17, т. 39 и от 18 юни 2019 г., Quadri di Cardano/Комисия, T‑828/17, непубликувано, EU:T:2019:422, т. 63).

117    Освен това от съдебната практика следва, че сред обстоятелствата, които съдът на Съюза взема предвид, за да прецени дали допуснатата от администрацията грешка е явна, освен равнището на отговорност на длъжностното лице, във връзка с неговата степен и прослуженото от него време, следва да се вземе предвид доколко ясни са разпоредбите от Правилника, определящи условията за изплащане на дължимите на заинтересованото лице суми, както и значимостта на промените в неговото лично или семейно положение, когато изплащането на спорната сума е свързано с преценката на администрацията на такова положение (вж. решение от 18 юни 2019 г., Quadri di Cardano/Комисия, T‑828/17, непубликувано, EU:T:2019:422, т. 48 и цитираната съдебна практика).

118    Освен това според постоянната съдебна практика не е необходимо заинтересованото длъжностно лице да може при упражняването на своето задължение за полагане на дължимата грижа да определи с точност обхвата на грешката, допусната от администрацията. В това отношение е достатъчно то да има съмнения за основателността на въпросните плащания, за да е длъжно да се обърне към администрацията, която да извърши необходимите проверки (вж. решение от 18 юни 2019 г., Quadri di Cardano/Комисия, T‑828/17, непубликувано, EU:T:2019:422, т. 49 и цитираната съдебна практика).

119    В случая допуснатата от PMO грешка е следствие от прилагането по отношение на жалбоподателя на мултипликационен коефициент 1 вместо 0,9426565. Тази грешка, допусната първо през февруари 2013 г., се запазва впоследствие, включително в момента на пенсионирането на жалбоподателя и на определянето на пенсионните му права.

120    В това отношение, както беше изложено в точка 22 по-горе, жалбоподателят, по отношение на когото дотогава е прилаган мултипликационен коефициент 0,9426565, установява, че считано от фиша за заплатата му за февруари 2013 г., по отношение на него се прилага мултипликационен коефициент 1, което съответства на увеличение на възнаграждението му със 737,75 EUR месечно. Освен това за периода между октомври 2011 г. и януари 2013 г. е приложена корекция на нетната му заплата със задна дата с общ размер 7 948,81 EUR и сумата му е изплатена през февруари 2013 г.

121    Такива изменения, като се има предвид тяхната значимост, неизбежно би трябвало да привлекат вниманието на жалбоподателя.

122    Нещо повече, жалбоподателят не е бил повишен през октомври 2011 г., което би обосновало прилагането на нов мултипликационен коефициент (вж. т. 12 и 93 по-горе). Той не е бил повишен и в стъпка, което би било основание за увеличаване на възнаграждението му.

123    Освен това прехвърлянето на жалбоподателя в ЕСВД през октомври 2011 г. не е могло да обоснове едновременно запазването на класиране в степен AD 12, стъпка 8, от което жалбоподателят се ползва по силата на преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника, и премахването на мултипликационния коефициент, чието прилагане е следствие от преходните разпоредби от приложение XIII към Правилника (вж. т. 103 и 105 по-горе).

124    Накрая, макар да е вярно, че жалбоподателят е назначен за началник на ЕКСО през 2013 г., степента му AD 12, стъпка 8 (вж. т. 23 по-горе), е запазена. Освен това посоченото назначаване, осъществено през юли 2013 г., не е можело да обоснове изплащането през февруари 2013 г. на допълнително възнаграждение за периода между октомври 2011 г. и януари 2013 г.

125    С оглед на липсата на събития в кариерното развитие на жалбоподателя, които да могат да обосноват посочените в точка 120 по-горе изменения, те би трябвало още повече да привлекат вниманието му.

126    Следва освен това да се добави, че през февруари 2013 г. жалбоподателят е на работа от повече от тринадесет години и е класиран в степен AD 12, стъпка 8, възнаграждението за която е равно на това за степен AD 14, стъпка 1. Жалбоподателят освен това изтъква в писмените си изявления, че впоследствие като началник на ЕКСО е „упражнявал правомощията на органа, оправомощен да представлява ЕКСО за всички правни актове с финансови и административни последици“. Такова равнище на отговорност и естеството на изпълняваните от жалбоподателя функции потвърждават становището на Комисията, че заинтересованото лице няма как да не е знаело, най-късно през март 2015 г., за допуснатата от PMO грешка.

127    Накрая Комисията посочва, без това да бъде оспорено, че само сравнението между административното положение на жалбоподателя, така както се установява от електронното приложение, позволяващо му да направи справка в личното си досие, и административното му положение, което се установява от фишовете за заплатата му, позволява да се открие непоследователност във връзка с приложения по отношение на него мултипликационен коефициент (вж. т. 113 по-горе).

128    От изложеното по-горе следва, че когато през февруари 2013 г. получава увеличение на възнаграждението си със 737,75 EUR и същия месец получава корекция със задна дата на нетната си заплата с общ размер 7 948,81 EUR, жалбоподателят е трябвало най-малко да се усъмни дали отговаря на условията, за да се ползва от такова увеличение, без да има изменение на степента му, което да може да обоснове изменението на прилагания по отношение на него мултипликационен коефициент от 0,9426565 на 1. При наличието на такива съмнения относно правилността на решението, отразено във фиша за заплатата му за февруари 2013 г., той е трябвало да сезира с този въпрос компетентните служби на PMO (вж. в този смисъл решения от 11 юли 1979 г., Broe/Комисия, 252/78, EU:C:1979:186, т. 13 и от 10 февруари 1994 г., White/Комисия, T‑107/92, EU:T:1994:17, т. 42).

129    От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е предприел такива действия, нито в момента, в който е получил фиша за заплатата си за февруари 2013 г., нито впоследствие, по-конкретно когато е получил съобщение за записката от 6 март 2015 г. за определяне на пенсионните му права, при положение че допуснатата от PMO грешка продължавала да бъде явна и в този момент.

130    Поради това нарушаването на член 85 от Правилника не е доказано.

131    Този извод не може да бъде поставен под въпрос поради факта, че PMO е проявила небрежност или е допуснала грешка, приемайки решението, отразено във фиша за заплатата му за февруари 2013 г., след това в записката от 6 март 2015 г. Такива обстоятелства наистина са без значение за прилагането на член 85 от Правилника, което предполага точно че администрацията е допуснала грешка, като е направила неоснователно плащане (решения от 24 февруари 1994 г., Stahlschmidt/Парламент, T‑38/93, EU:T:1994:23, т. 23, от 30 ноември 2006 г., J/Комисия, T‑379/04, EU:T:2006:368, т. 100 и от 16 май 2007 г., F/Комисия, T‑324/04, EU:T:2007:140, т. 139).

132    Направеният по-горе в точка 130 извод не се поставя под въпрос и от другите доводи на жалбоподателя.

133    Първо, доводът за невъзможността за жалбоподателя да бъде запознат с евентуална нередовност, след като нито в договора му, нито в решението за назначаването му се споменава за мултипликационен коефициент, трябва да се отхвърли с оглед на съображенията, изложени в точки 120—127 по-горе.

134    Впрочем мултипликационният коефициент 1 се вижда във фиша за заплатата му за февруари 2013 г. Следователно жалбоподателят е можел да знае за съществуването му и за неговата стойност.

135    Второ, определянето на мултипликационния коефициент, който е трябвало да се приложи по отношение на жалбоподателя, а именно 0,9426565, е резултат от съвместното прилагане на посочените в точки 91—93 по-горе разпоредби спрямо положението на жалбоподателя. Следователно жалбоподателят греши, като твърди, че в Правилника няма разпоредба, която му позволява да провери правилността на приложения по отношение на него мултипликационен коефициент.

136    Следва освен това да се припомни, че всяко длъжностно лице или служител трябва да познава Правилника (решение от 19 май 1999 г., Connolly/Комисия, T‑34/96 и T‑163/96, EU:T:1999:102, т. 168). Така че жалбоподателят не може да твърди, че не е знаел за съществуването и за обхвата на тези разпоредби, и то, a fortiori, с оглед на равнището на неговата отговорност и трудовия му стаж.

137    От изложеното по-горе следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли.

 По нарушаването на принципите относно оттеглянето на законосъобразните актове

138    Следва да се припомни, че според съдебната практика оттеглянето с обратно действие на законосъобразен административен акт, с който са предоставени субективни права или сходни предимства, противоречи на основните принципи на правото (вж. решение от 27 юни 2017 г., Ruiz Molina/EUIPO, T‑233/16 P, EU:T:2017:435, т. 26 и цитираната съдебна практика).

139    Жалбоподателят поддържа, че решението, с което се определят неговата степен и стъпка към момента на прехвърлянето му в ЕСВД на 1 октомври 2011 г., е законосъобразно и му предоставя субективни права. Следователно според него то не можело да бъде оттеглено.

140    Комисията поддържа, че PMO не оттегля законосъобразен акт.

141    Следва да се отбележи, че записките от 30 ноември 2017 г. и от 31 януари 2018 г., предмет на искането за отмяна на жалбоподателя, обратно на това, което той, изглежда, поддържа, не са променили неговата степен или стъпка. Стъпката на жалбоподателя е променена със записката от 6 март 2015 г., която не е предмет на искането за отмяна на жалбоподателя, и по този въпрос не е изменена със записката от 30 ноември 2017 г. (вж. т. 25 по-горе).

142    При всяко положение, тъй като по този въпрос записката от 6 март 2015 г. не е изменена със записката от 30 ноември 2017 г., тя е станала окончателна, след като, от една страна, самият жалбоподател посочва, че му е била съобщена през март 2015 г., и от друга страна, от доказателствата по делото не се установява тя да е била предмет на жалба по административен ред в предвидения в Правилника срок.

143    От изложеното по-горе следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли.

 По нарушаването на принципите относно оттеглянето на незаконосъобразните актове

144    Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията нарушава принципите относно оттеглянето на незаконосъобразните актове. Той уточнява, че институция може да оттегли незаконосъобразен акт, с който са предоставени субективни права, само ако оттеглянето се осъществи в разумен срок. В това отношение той се позовава и на принципа на правната сигурност и на прилагането на срок от три месеца, съответстващ на срока, определен за длъжностно лице или служител, за оспорването на акт на администрацията.

145    От друга страна, жалбоподателят се позовава на договорното правоотношение, което има с институцията, за която работи, и на факта, че не можело условията на труд, произтичащи от такова правоотношение, да се променят повече от три месеца след встъпването му в длъжност и a fortiori, след като е преустановил да изпълнява функциите си. Той допълва, че ЕСВД трябвало да гарантира всичките му права, по-конкретно правото на възнаграждение. Той посочва също, пак що се отнася до измененията на договорното правоотношение, което е имал с институцията, за която е работил, че едва от 23 ноември 2017 г. и без да му е било съобщено никакво решение в този смисъл, е уведомен, че „неговата длъжност била на равнище началник на сектор и поради това нямал право на стъпка на управленско равнище“.

146    Накрая жалбоподателят твърди, че решението за прилагане на нов мултипликационен коефициент към заплатата му, получавана, докато е бил на работа, изобщо не му е съобщено.

147    Комисията, която в писмените си изложения твърди, че не е оттеглила незаконосъобразен акт, а само е поправила грешка, в съдебното заседание не поддържа това твърдение.

148    В това отношение според постоянната съдебна практика, дори на всяка институция на Съюза, която установи, че приет от нея акт е незаконосъобразен, да следва да се признае правото да го оттегли в разумен срок и с обратно действие, това право може да бъде ограничено от необходимостта да се спазва принципът на оправданите правни очаквания на лицето, за което актът е благоприятен и което е можело да разчита на неговата законосъобразност (решения от 20 юни 1991 г., Cargill/Комисия, C‑248/89, EU:C:1991:264, т. 20 и от 27 юни 2017 г., Ruiz Molina/EUIPO, T‑233/16 P, EU:T:2017:435, т. 27).

149    Следва освен това да се припомни, че институция на Съюза има правото да оттегли незаконосъобразен акт само в разумен срок (решения от 17 април 1997 г., De Compte/Парламент, C‑90/95 P, EU:C:1997:198, т. 35 и от 27 юни 2017 г., Ruiz Molina/EUIPO, T‑233/16 P, EU:T:2017:435, т. 27).

150    Следователно оттеглянето на незаконосъобразен акт, който е бил благоприятен за адресата си, зависи от две определени от закона условия, първото да зачита оправданите правни очаквания на заинтересованото лице, а второто да бъде направено в разумен срок.

151    На първо място, когато става въпрос за зачитането на оправданите правни очаквания на заинтересованото лице, според постоянната съдебна практика правото да се направи позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания предполага наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са такива, че да могат да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да са съобразени с приложимите норми (вж. решение от 27 януари 2016 г., Montagut Viladot/Комисия, T‑696/14 P, EU:T:2016:30, т. 43 и цитираната съдебна практика).

152    Следва да се отбележи, че макар принципът на защита на оправданите правни очаквания да може да ограничи правото на администрацията да оттегля с обратно действие незаконосъобразен акт, когато адресатът на акта е имал право да се довери на привидната му законосъобразност, това условие не може да се счита за изпълнено, когато са налице обективни обстоятелства, въз основа на които заинтересованото лице е трябвало да си даде сметка за наличието на грешка, или, с други думи, когато е налице основание за съмнение в законосъобразността на акта. Така заинтересованото лице не може да се довери на привидната законосъобразност на оттегления акт, по-конкретно когато той няма правна основа или е приет при явно неспазване на приложими правни норми (решение от 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, EU:T:2010:191, т. 44).

153    Целта на съдебната практика относно оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразни актове, от които възникват субективни права, е да се съчетаят двата принципа — за защита на оправданите правни очаквания и за законосъобразност. В съответствие с тази съдебна практика, когато не е могло незаконосъобразността да убегне на положилото дължимата грижа длъжностно лице, очакванията на това лице не следва да се разглеждат като оправдани и затова принципът за законосъобразност се прилага напълно (решение от 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, EU:T:2010:191, т. 45).

154    Следва да се отбележи, че съдебната практика относно прилагането на принципа на оправданите правни очаквания във връзка с оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразни актове, от които възникват субективни права, по-конкретно посочената в точка 153 по-горе, отразява приложимата съдебна практика относно връщането на неоснователно платеното (вж. т. 115—118 по-горе, по-конкретно т. 115). Такова съвпадение не е изненадващо, тъй като самият член 85 от Правилника е израз на принципа на оправданите правни очаквания (решение от 13 март 1990 г., Costacurta/Комисия, T‑34/89 и T‑67/89, EU:T:1990:20, т. 43).

155    Поради това, ако нередовността е такава, че попада в приложното поле на член 85 от Правилника, тя не може да бъде от естество да породи оправдани правни очаквания в съзнанието на лицето, което се ползва от нея.

156    Както беше посочено по-горе (вж. т. 129 по-горе), PMO е можела, без да допусне грешка, да приложи в случая разпоредбите на член 85 от Правилника, както са тълкувани в практиката на Съда и на Общия съд (вж. т. 115—118 по-горе).

157    Наистина, когато през февруари 2013 г. се ползва от увеличение на заплатата си със 737,75 EUR, считано от октомври 2011 г., и същия месец получава корекция със задна дата на нетната си заплата с общ размер 7 948,81 EUR, жалбоподателят е трябвало най-малкото да има съмнения дали отговаря на условията за получаване на такова увеличение, без повишаване на степента му, което да може да обоснове изменението на прилагания спрямо него мултипликационен коефициент от 0,9426565 на 1 (вж. т. 119—128 по-горе).

158    От изложеното по-горе следва, че в случая не се установява наличието на оправдани правни очаквания.

159    На второ място, що се отнася до спазването на разумен срок, следва да се припомни, че преценката дали даден срок е разумен трябва да се прави с оглед на всички обстоятелства по случая (решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 187).

160    По-конкретно, когато оттеглянето на незаконосъобразен акт води до връщане на неоснователно платеното, следва да се определи дали оттегленият акт има изцяло паричен предмет.

161    Наистина, когато съответният акт има изцяло паричен предмет, оттеглянето му, което има същия резултат като връщането на неоснователно платените въз основа на този акт суми, е следствие само от прилагането на разпоредбите на член 85 от Правилника. В такава хипотеза, за да се запази полезен ефект на разпоредбите на член 85, втора алинея, първо изречение от Правилника, оттеглянето на съответния акт трябва да се осъществи в предвидения в тези разпоредби петгодишен срок.

162    Следва да се отбележи, че понятието „решение с изцяло паричен предмет“ вече е било използвано от юрисдикциите на Съюза за очертаване на приложното поле на съдебната практика, която приема, че от предаването на съответното длъжностно лице или на съответния служител на фиша за заплатата му или за пенсията му започва да тече срокът за подаване на жалба по административен или съдебен ред (вж. т. 61 по-горе).

163    В това отношение неизчерпателният списък на решенията с изцяло паричен предмет — чието съществуване и обхват поради самия им предмет могат ясно да се установят от фиш за заплата или за пенсия, изпратен лично на заинтересованото длъжностно лице или на заинтересования служител, е съставен от Съда на публичната служба в решение от 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия (F‑101/05, EU:F:2006:58, т. 43 и 44). Съдът на публичната служба препраща по-конкретно към мерките относно определянето на мултипликационните коефициенти и годишното адаптиране на възнагражденията, възстановяването на фиксирана сума за пътни разноски, отказ да се отпусне надбавка за експатриране или удръжки, направени поради получени другаде семейни надбавки.

164    Следва да се прави разлика между решения с изцяло паричен предмет и тези, които имат наред с имуществените последици предмет, който не се свежда до определянето на изцяло имуществените права в тесен смисъл на заинтересованото лице. Например може да става въпрос за решение за окончателното класиране на новоназначено длъжностно лице или за решение за повишаване.

165    В случая със записката от 30 ноември 2017 г. PMO оттегля записката от 6 март 2015 г. в частта, в която се определя възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията на жалбоподателя, като се основава на мултипликационен коефициент 1 (вж. т. 50 по-горе). В резултат на това тя намалява със задна дата размера на пенсията на жалбоподателя и изисква връщане на полученото в повече в резултат на плащанията на пенсия в по-висок размер между април 2015 г. и декември 2017 г.

166    Следователно със записката от 30 ноември 2017 г. е оттеглен акт с изцяло паричен предмет.

167    Това оттегляне е осъществено в срок от около две години и девет месеца, който е по-кратък от приложимия в случая срок от пет години (вж. т. 161 по-горе).

168    От изложеното по-горе следва, че неспазването на правилата относно оттеглянето на незаконосъобразните актове в случая не е установено.

169    Останалите доводи на жалбоподателя не могат да поставят под съмнение извода, изложен в точка 168 по-горе.

170    Първо, изложените в точка 145 по-горе доводи са относно изменение на стъпката на жалбоподателя в резултат на записката от 6 март 2015 г., а не относно обжалваните решения.

171    Второ, прилагането на принципа на правна сигурност (вж. т. 144 по-горе) не забранява на институциите на Съюза да оттеглят незаконосъобразен административен акт след срока от три месеца. Наистина, както се посочва в точка 161 по-горе, когато, както в настоящия случай, съответният акт има изцяло паричен предмет, приложимият срок е предвиденият в член 85, втора алинея, първо изречение от Правилника срок от пет години.

172    Трето, посоченият в точка 145 по-горе довод не е относно записката от 30 ноември 2017 г., нито относно тази от 31 януари 2018 г., с които не се променя нито възнаграждението, което жалбоподателят е получавал, докато е бил на работа, нито неговата степен, стъпка или прослуженото време в стъпката, а с тях по отношение на него само се прилага мултипликационен коефициент 0,9426565 вместо 1, като по този начин се променя възнаграждението, взето предвид за изчисляването на пенсията му.

173    При всяко положение от доказателствата по делото не личи жалбоподателят да е можел да получи допълнителна стъпка, като се вземат предвид изпълняваните от него управленски функции.

174    Поради това разглежданото основание следва да се отхвърли.

 По непълнотата на мотивите

175    Жалбоподателят поддържа, че решенията, които оспорва, изобщо нямат относими мотиви.

176    Той допълва, че относно мултипликационния коефициент Комисията се позовава на противоречиви цифрови стойности.

177    Комисията поддържа, че записката от 30 ноември 2017 г. и тази от 31 януари 2018 г. са достатъчно мотивирани.

178    Следва да се припомни, че целта на изискването за мотивиране, въведено с член 296 ДФЕС, възприето и в член 25, втора алинея от Правилника, е да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразност на решенията с неблагоприятни последици, а на заинтересованото лице — достатъчно информация, за да прецени дали тези решения са обосновани, или имат порок, поради който законосъобразността им може да се оспорва. (решения от 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, EU:C:1981:284, т. 22, от 14 юни 2018 г., Spagnolli и др./Комисия, T‑568/16 и T‑599/16, EU:T:2018:347, т. 68 и от 14 декември 2018 г., UC/Парламент, T‑572/17, непубликувано, EU:T:2018:975, т. 57).

179    Освен това според постоянната съдебна практика мотивите на акта трябва да се преценяват не само с оглед на техния текст, но и на техния контекст и на съвкупността на правните норми, уреждащи съответната материя. Решението е достатъчно мотивирано, когато е прието в контекст, с който съответното длъжностно лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка (вж. решение от 3 юли 2019 г., PT/ЕИБ, T‑573/16, EU:T:2019:481, т. 375, непубликувано, и цитираната съдебна практика).

180    В случая със записка от 23 ноември 2017 г. PMO обяснява на жалбоподателя, че след реформата от 2004 г. броят на стъпките е ограничен до пет и по тази причина при пенсионирането му той е класиран в степен AD 12, стъпка 5, вместо в степен AD 12, стъпка 8 (която е била неговата стъпка, докато е бил на работа). По отношение на него обаче бил приложен коректив на стойност 1,1314352, за да може пенсията му да се изчисли въз основа на възнаграждение, равностойно на неговото, докато все още е бил на работа, а именно 13 322,22 EUR.

181    В тази записка PMO припомня също че мултипликационният коефициент, с който е изчислено възнаграждението на жалбоподателя през март 2015 г., преди пенсионирането му през февруари 2013 г., е изменен от 0,9426565 на 1. Според PMO обаче това изменение не било мотивирано, тъй като не било свързано с повишаване. Така то довело до установено през ноември 2015 г. получаване на суми в повече.

182    Пак според PMO в записката от 23 ноември 2017 г. грешката във връзка с мултипликационния коефициент се отразява на изчисляването на пенсионните права на жалбоподателя, тъй като записката от 6 март 2015 г. се основава на грешен мултипликационен коефициент и поради това на грешно основно възнаграждение. В заключение, във връзка с този въпрос PMO информира жалбоподателя, че с отделно писмо ще му бъде изпратена нова записка за пенсията му.

183    В записката от 30 ноември 2017 г. основното възнаграждение е изменено и определено в размер на 12 558,28 EUR. Корективът, приложен поради изменението на стъпката, посочено в точка 180 по-горе, също е променен от 1,1314352 на 1,066555. В документа се обяснява, че тези изменения се прилагат, считано от 1 април 2015 т.

184    Във фиша за пенсията за януари 2018 г., в който е отразена новата стойност на коректива, а именно 1,066555, и се посочва вземане в полза на Съюза в размер на 7 389,51 EUR, което съответства на сбора от вземанията, установени между април 2015 г. и декември 2017 г., които също са отразени в този фиш.

185    Накрая, както беше отбелязано в точка 40 по-горе, в графика за погасяване на задълженията, приложен към записката от 31 януари 2018 г., PMO съобщава общия размер на всяко от трите вземания, който за третото вземане е 7 389,51 EUR.

186    Вярно е, че в записката от 23 ноември 2017 г. представянето на връзката между мултипликационния коефициент, позволяващ да се запазят възнагражденията на служителите, изчислявани вече с оглед на новото щатно разписание, въведено след реформата от 2004 г. (вж. т. 17 по-горе), от една страна, и от друга страна, приложения коректив, за да може пенсията на жалбоподателя да бъде изчислена въз основа на възнаграждение, равностойно на основното възнаграждение, тоест неговото (или това, което е трябвало да бъде възнаграждението му), докато е бил на работа (вж. т. 25 по-горе), е усложнено, тъй като PMO понякога използвала един и същ термин, „multiplikationsfaktor“, за да означи, без да прави разлика между тях, мултипликационния коефициент или коректива.

187    Все пак за един толкова стар и опитен и разумно информиран служител като жалбоподателя, по отношение на когото освен това е приложен мултипликационен коефициент от влизането в сила на реформата от 2004 г., докато коректив по отношение на него е прилаган едва от пенсионирането му през април 2015 г., е възможно да види разликата между тези два елемента.

188    От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят е бил в състояние да узнае мотивите на записката от 30 ноември 2017 г., както и тези на записката от 31 януари 2018 г., доколкото в нея се установявало съществуването на третото вземане.

189    Поради това основанието непълнота на мотивите трябва да се отхвърли.

 Относно явната грешка в преценката

190    След като припомня няколко нормативни разпоредби относно ЕКСО, жалбоподателят посочва, че до пенсионирането му той е бил натоварен с важни административни отговорности, изпълнявал е функции във връзка с ръководството на персонал. Поради това информацията, предоставена от ЕСВД на PMO, била грешна.

191    Комисията обяснява, че PMO е взела предвид класирането на жалбоподателя, така както е било установено от компетентните органи по време на кариерното му развитие.

192    Ако се предположи, че е установено, обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнявал функции на висок пост, по-конкретно във връзка с ръководството на персонал, не може да се отрази на законосъобразността на записката от 30 ноември 2017 г. и на записката от 31 януари 2018 г., доколкото в нея се посочва съществуването на третото вземане, след като корекцията, приложена върху размера на пенсията на жалбоподателя, считано от фиша за пенсията за януари 2018 г., не се основава на вида на изпълняваните от него функции, а на факта, че след реформата от 2004 г. той не е имал никакво повишение, което да може да обоснове изменението със задна дата през февруари 2013 г. на прилагания по отношение на него мултипликационен коефициент и продължилото впоследствие прилагане на същия (вж. т. 181—183 по-горе).

193    Поради това основанието явна грешка в преценката трябва да се отхвърли.

194    От друга страна, що се отнася до довода, че Комисията „не представя решенията, в приложение на които от 1 април 2015 г. са изготвяни [ф]ишовете за пенсията“ на жалбоподателя, той не е свързан със законосъобразността на записката от 30 ноември 2017 г. и на записката от 31 януари 2018 т., които са предадени на жалбоподателя. Поради това този довод трябва да се отхвърли.

195    От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

196    Съгласно член 135, параграф 2 от Процедурния правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство.

197    В случая, както беше отбелязано в точка 63 по-горе, за съжаление PMO не е приложила към фиша за пенсията за ноември 2015 г. обяснения относно мотивите на решението, с което се установява съществуването на първото вземане. От друга страна, след като установява грешка във връзка с прилагания по отношение на жалбоподателя мултипликационен коефициент, на PMO ѝ отнема, докато приложи всички последици от тази грешка. Нещо повече, едва при получаването на записката от 31 януари 2018 г. жалбоподателят разполага с пълен график за погасяване на задълженията, отразяващ всички минали и бъдещи плащания по всяко от трите вземания. На последно място, като отхвърля жалбата по административен ред на 27 юни 2018 г., Комисията само споменава, отчасти неоснователно, недопустимостта на тази жалба по административен ред, без да отговори по същество на доводите на жалбоподателя, които при това са съществени.

198    С оглед на всички изложени в точка 197 по-горе обстоятелства следва да се приеме, че освен собствените си разноски, Комисията следва да понесе и половината от разноските на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на ZF.

Gervasoni Madise da Silva Passos

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 февруари 2020 година.

Подписи

*      Език на производството: френски.