Дело C-228/06

Mehmet Soysal

и

Ibrahim Savatli

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от

Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg)

„Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Свободно предоставяне на услуги — Задължение за притежаване на виза за приемане на територията на държава членка“

Резюме на решението

1.        Международни споразумения — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Правило „standstill“ по член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол

(член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция)

2.        Международни споразумения — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Правило „standstill“ по член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол

(Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция; член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция)

1.        Член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция, който предвижда, че договарящите страни ще се въздържат от въвеждане помежду си на нови ограничения, свързани със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, има непосредствено действие. Всъщност тази разпоредба с ясни, точни и безусловни изрази формулира недвусмислена клауза „standstill“, съдържаща поето от договарящите страни задължение, което от правна гледна точка означава просто задължение за бездействие. Следователно може да се направи позоваване пред юрисдикциите на държавите членки на правата, които посочената разпоредба предоставя на турските граждани, за които тя се прилага.

Освен това турските шофьори на товарни автомобили, които са наети на работа от установено в Турция предприятие, предоставящо законно услуги в държава членка, имат основание да се позовават на член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол по съображението, че лицата, наети на работа от доставчика на услуги, са необходими, за да се позволи на последния да предоставя своите услуги.

(вж. точки 45 и 46)

2.        Член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция, който предвижда, че договарящите страни ще се въздържат от въвеждане помежду си на нови ограничения, свързани със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска след влизането в сила на този протокол въвеждането на изискване за получаване на виза, за да се позволи на турски граждани да влязат на територията на дадена държава членка с цел да предоставят в нея услуги за сметка на установено в Турция предприятие, след като към тази дата такава виза не е била изисквана.

Всъщност посочената разпоредба забранява общо въвеждането на всяка нова мярка, която има за цел или води до обвързване на упражняването на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги от турски гражданин на националната територия с по-ограничителни условия от тези, които са приложими за него към датата на влизане в сила на Допълнителния протокол, а именно 1 януари 1973 г., по отношение на съответната държава членка.

Що се отнася до турските граждани, които възнамеряват да упражняват на територията на държава членка правото на свободно движение на услуги на основание Споразумението за асоцииране, национална правна уредба, обвързваща тази дейност с издаването на виза, която впрочем не се изисква за гражданите на Общността, може да затрудни ефективното упражняване на тази свобода по-специално поради повтарящите се допълнителни, административни и финансови тежести, които предполага получаването на такова разрешително, чиято валидност е ограничена във времето. Освен това в случай на решение, с което се отхвърля искането за издаване на виза, правна уредба от този вид възпрепятства упражняването на посочената свобода.

Следователно такава правна уредба, която не е съществувала към 1 януари 1973 г., води най-малкото до обвързване на упражняването от турски граждани на гарантираните от Споразумението за асоцииране икономически свободи с по-ограничителни условия от приложимите в съответната държава членка при влизането в сила на Допълнителния протокол. При тези условия такава правна уредба представлява „ново ограничение“ по смисъла на член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол на правото на турските граждани, които пребивават в Турция, да предоставят свободно услуги в съответната държава членка.

Този извод не може да се постави под въпрос от обстоятелството, че посочената национална правна уредба представлява само прилагане на разпоредба на вторичното общностно право. В това отношение предимството на сключените от Общността международни споразумения пред актовете на вторичното общностно право повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с посочените споразумения.

От друга страна, клаузата „standstill“, предвидена в член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция, не препятства приемането на норми, които се прилагат по един и същи начин за турските граждани и за гражданите на Общността.

(вж. точки 47, 55—59, 61 и 62 и диспозитива)