РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

7 декември 2022 година(*)

„Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор над кредитните институции — Член 22 от Директива 2013/36/ЕС — Противопоставяне от страна на ЕЦБ на придобиването на квалифицирани дялови участия в кредитна институция — Начална дата на срока за извършване на оценка — Намеса на ЕЦБ в началната фаза на процедурата — Критерии за финансова стабилност на кандидат-приобретателя и за спазване на пруденциалните изисквания — Наличие на основателна причина за противопоставяне на придобиването въз основа на един или няколко критерия за оценка — Член 106 от Процедурния правилник — Немотивирано искане за провеждане на съдебно заседание“

По дело T‑330/19

PNB Banka AS, установена в Рига (Латвия), представлявана от O. Behrends, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана от C. Hernández Saseta, F. Bonnard и V. Hümpfner

ответник,

подпомагана от

Европейска комисия, представлявана от D. Triantafyllou, A. Nijenhuis и A. Steiblytė,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се, при разискванията, от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise, P. Nihoul, R. Frendo и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, PNB Banka AS, иска отмяна на решението, съобщено с писмо от 21 март 2019 г., с което Европейската централна банка (ЕЦБ) решава да се противопостави на сделката, състояща се в придобиването на квалифицирани дялови участия в Б (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

I.      Обстоятелствата по спора

2        Към датата на обжалваното решение жалбоподателят е по-малко значима кредитна институция по смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63), установена в Латвия. Поради това той е поставен под прекия пруденциален надзор на Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите и капиталовите пазари, Латвия, наричана по-нататък „КФКП“).

3        Към датата на подаване на жалбата CR е главният акционер на жалбоподателя.

4        Според жалбоподателя през август 2017 г. CR подава жалба до органите на Обединеното кралство относно корупционни действия, за които е обвинен A, управител на Latvijas Banka (латвийската централна банка). Твърдените корупционни действия се изразяват в опитите на последния да получи подкупи от CR благодарение на влиянието, което има върху КФКП.

5        На 12 декември 2017 г. жалбоподателят, както и CR и други членове на семейството на последния, акционери на жалбоподателя, искат образуване на арбитражно производство срещу Република Латвия пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) на основание на Договора от 24 януари 1994 г. за насърчаване и защита на инвестициите между Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република Латвия.

6        Според жалбоподателя през декември 2017 г. CR съобщава на латвийските органи посочените в точка 4 по-горе корупционни действия.

7        На 17 февруари 2018 г. A е задържан, след като на 15 февруари 2018 г. срещу него е образувано предварително наказателно производство от Korupcijas novēršanas un apkarošanas birojs (Служба за предотвратяване и борба с корупцията, Латвия, наричана по-нататък „СПБК“). Предмет на това производство са обвинения в корупция във връзка с надзорната процедура срещу различна от жалбоподателя латвийска банка. С решение от 19 февруари 2018 г., когато A е пуснат на свобода, СПБК му налага няколко мерки за неотклонение, включително забрана да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка.

8        На 28 юни 2018 г. наблюдаващият прокурор в посоченото в точка 7 по-горе производство повдига обвинение на А. Обвинителният акт, допълнен на 24 май 2019 г., съдържа три обвинения. Първото обвинение се отнася до приемането през 2010 г. на предложение за подкуп, направено от председателя на надзорния съвет на латвийска банка, различна от жалбоподателя, и на самия подкуп, в замяна на който A е дал съвети, за да позволи на тази банка да избегне надзора на КФКП, и не е участвал в срещите на КФКП, по време на които са разгледани въпросите относно надзора над посочената банка. Второто обвинение, от една страна, е за приемането след 23 август 2012 г. на предложение за подкуп, направено от заместник-председателя на управителния съвет на същата банка срещу съвети на А с цел да се премахнат разпоредените от КФКП ограничения на дейностите и да се предотвратят други ограничения, и от друга страна, приемането от A на плащането на половината от този подкуп. Третото обвинение е за изпиране на пари с цел прикриване на произхода, прехвърлянето и собствеността на преведените на A средства, съответстващи на подкупа по второто обвинение.

9        На 1 октомври 2018 г. жалбоподателят уведомява КФКП за намерението си да придобие пряко квалифицирано дялово участие в друга латвийска кредитна институция Б (наричана по-нататък „придобиваната банка“) и да надхвърли 50 % от капитала и правата на глас в нея. На същата дата CR уведомява КФКП за намерението си да придобие непряко, чрез дяловото си участие в жалбоподателя, квалифицирано дялово участие в придобиваната банка.

10      На 3 октомври 2018 г. КФКП информира жалбоподателя, че счита уведомлението за непълно и че няма да започне оценката му. На следващия ден тя иска от жалбоподателя да предостави допълнителна информация.

11      На 19 октомври 2018 г. непреките кандидат-приобретатели, различни от CR, уведомяват КФКП за намерението си да придобият непряко квалифицирано дялово участие в придобиваната банка.

12      На 19 и 22 октомври 2018 г. жалбоподателят предоставя допълнителна информация на КФКП, по-специално бизнес план.

13      На 30 октомври 2018 г. КФКП уведомява жалбоподателя, че предоставените данни са непълни и че няма да започне процедурата за оценка. На следващия ден тя иска допълнителна информация.

14      На 1 и 20 ноември 2018 г. исканата допълнителна информация е предоставена от кандидат-приобретателите, и по-специално актуализиран бизнес план.

15      На 23 ноември 2018 г. КФКП уведомява кандидат-приобретателите, че потвърждава получаването на уведомленията, че тези уведомления са пълни и ще бъдат оценени в срок от 60 работни дни.

16      На 15 и 18 януари 2019 г. КФКП иска допълнителна информация от жалбоподателя и от CR. Тя спира срока за извършване на оценката до датата на получаване на съответната информация и най-късно до 13 февруари 2019 г.

17      На 12 и 13 февруари 2019 г. жалбоподателят и CR предоставят допълнителна информация.

18      С писмо от 15 февруари 2019 г. КФКП потвърждава получаването на предоставената информация и уведомява кандидат-приобретателите, че срокът за извършване на оценката изтича на 22 март 2019 г.

19      С решение от 26 февруари 2019 г., Rimšēvičs и ЕЦБ/Латвия (C‑202/18 и C‑238/18, EU:C:2019:139), Съдът отменя решението на СПБК от 19 февруари 2018 г. в частта, която забранява на А да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка. Той приема, че Република Латвия не е доказала, че А е бил освободен от длъжността си на управител на латвийската централна банка въз основа на достатъчно индиции, че същият е извършил сериозно нарушение по смисъла на член 14.2, втора алинея от устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ.

20      Същия ден КФКП приема Решение № 45/2019, с което задължава жалбоподателя да спазва, на индивидуална и на консолидирана основа, общо капиталово изискване в рамките на процеса на надзорен преглед и оценка (наричано по-нататък „общото капиталово изискване ПНПО“) от 12 %.

21      На 1 март 2019 г. КФКП представя на ЕЦБ предложение за решение по смисъла на член 15, параграф 2 от Регламент № 1024/2013 за противопоставяне на планираното придобиване.

22      С писмо от 7 март 2019 г. ЕЦБ приканва кандидат-приобретателите да представят становища по проект на решение.

23      С писмо от 14 март 2019 г. жалбоподателят и CR представят становища.

24      С писмо от 21 март 2019 г. ЕЦБ уведомява кандидат-приобретателите за обжалваното решение. С него тя се противопоставя на придобиването на квалифицирано дялово участие и на превишаването на:

–        30 % от капитала и от правата на глас, притежавани непряко от CR и други страни, действащи съгласувано, в качеството им на непреки кандидат-приобретатели, в придобиваната банка,

–        50 % от капитала и от правата на глас, притежавани пряко от жалбоподателя в качеството му на пряк кандидат-приобретател, в придобиваната банка.

25      Към обжалваното решение ЕЦБ прилага отговора си на становищата на жалбоподателя и CR в писмото им от 14 март 2019 г. (наричан по-нататък „отговорът на становищата“).

26      На първо място, що се отнася до критерия за финансова стабилност на кандидат-приобретателите, ЕЦБ посочва, че този критерий трябва да се счита за изпълнен, ако се установи, че кандидат-приобретателят разполага не само със способността да финансира планираното придобиване, но и със способността да поддържа в обозримо бъдеще стабилна финансова структура, по отношение както на прекия кандидат-приобретател, така и на придобиваната банка.

27      От една страна, ЕЦБ приема, че жалбоподателят разполага със средства, позволяващи му да закупи акциите на придобиваната банка. Тя обаче констатира, че жалбоподателят е претърпял значителни нетни загуби. Тя приема, че жалбоподателят е изправен пред високо равнище на кредитен риск, а именно съотношение на необслужваните кредити от 47 % в средата на 2018 г., и пред ниска капиталова основа. Тя подчертава по-конкретно, че капиталовите съотношения на жалбоподателя представляват нарушение на общото капиталово изискване (ОКИ). Добавя, че в края на 2018 г. жалбоподателят не отговаря на изискванията, приложими към големите експозиции, по отношение на множество контрагенти. Тя споменава, че жалбоподателят не спазва максималните размери, приложими за сделките със свързани лица, що се отнася до CR. Преценява, че жалбоподателят няма да е в състояние да подпомага финансово придобиваната банка при необходимост.

28      От друга страна, ЕЦБ приема, че непреките кандидат-приобретатели, които биха контролирали непряко придобиваната банка и новата група, създадена след планираното придобиване (наричана по-нататък „новата група“), няма да са в състояние да предоставят достатъчна финансова подкрепа на придобиваната банка и на новата група. Тя констатира, че CR, главен акционер на жалбоподателя, не е декларирал финансови средства, различни от дяловото му участие в жалбоподателя, с прогнозна стойност 13,6 милиона евро, което е трябвало да се намали със задълженията му към жалбоподателя на стойност 11,8 милиона евро. Тя приема, че бизнес планът, представен от кандидат-приобретателите, показва, че новата група ще има ниска капиталова основа. Тя констатира, че общото капиталово съотношение на новата група не позволява постигането на ОКИ, приложимо понастоящем по отношение на жалбоподателя, на равнището на групата. Като цяло тя приема, че капиталовата основа на новата група не е подходяща, като се има предвид фактът, че тази група представлява висок риск и че вероятно ще бъдат необходими бъдещи капиталови вноски.

29      Освен това ЕЦБ приема, че съществуват сериозни съмнения относно действителното желание на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост. Тя отбелязва липсата на твърдо и неотменимо задължение на непреките кандидат-приобретатели да окажат такава подкрепа. Тя взема предвид и съществената липса на предоставена финансова подкрепа на жалбоподателя в близкото минало.

30      ЕЦБ стига до извода, че критерият за финансова стабилност не е изпълнен.

31      На второ място, що се отнася до критерия за способността на кредитната институция да спазва пруденциалните изисквания, ЕЦБ приема, че тази способност трябва да се преценява не само на равнището на придобиваната банка, но и на равнището на новата група. Тя добавя, че преценката следва да е не само към момента на планираното придобиване, но и след това придобиване.

32      ЕЦБ приема, че макар планираното придобиване да няма незабавно отрицателно въздействие върху спазването на изискванията за собствен капитал и ликвидност само от придобиваната банка на индивидуално равнище, новата група вероятно няма да отговаря на изискванията за собствен капитал както при основния сценарий, така и при неблагоприятния сценарий на бизнес плана, представен от кандидат-приобретателите. Всъщност, ако се предположи, че приложимото за новата група общо капиталово изискване ПНПО не е по-ниско от приложимото за жалбоподателя през 2018 г. и 2019 г., новата група не би спазила приложимото ОКИ.

33      ЕЦБ констатира също, че през предходните две години придобиваната банка е понесла значителни загуби. Тя посочва, че на 26 февруари 2018 г. КФКП образува административно производство по отношение на недостатъците на придобиваната банка, свързани със системата за вътрешен контрол и борбата с изпирането на пари. Тя счита, че новата група ще има висок рисков профил и че разумно може да се очаква, че общото капиталово изискване ПНПО, приложимо към посочената група, ще бъде по-високо от равнищата, предвидени в основния сценарий на бизнес плана.

34      ЕЦБ приема, че посоченият основен сценарий е прекалено оптимистичен, тъй като предвижда много бързо връщане към рентабилност и натрупване на печалби. Тя подчертава, че бизнес планът не предоставя никаква подробна и убедителна информация относно необходимите срокове за достигане на прага на рентабилност и за постигане на такова равнище на печалба за една година.

35      ЕЦБ отбелязва, че кандидат-приобретателите са представили няколко неблагоприятни сценария. Тя констатира, че при най-неблагоприятния сценарий оперативните разходи на придобиваната банка ще останат постоянни и че на последната ще бъде наложена глоба в размер на 1,5 милиона евро от КФКП в рамките на административното производство, свързано с борбата с изпирането на пари. При този сценарий ще настъпи допълнителен недостиг на собствен капитал в сравнение с ОКИ от 2019 г. ЕЦБ приема, че тези неблагоприятни сценарии са по-реалистични от основния сценарий и подчертават недостатъчната капиталова основа на новата група.

36      Поради това ЕЦБ приема, че новата група вероятно няма да спази приложимите изисквания за собствен капитал.

37      ЕЦБ приема, че новата група е изправена пред наследените от жалбоподателя проблеми, а именно високо равнище на кредитен риск и неспазване на максималните размери на големите експозиции. Тя счита, че устойчивостта на високото равнище на кредитен риск на жалбоподателя би повлияло върху риска от недостиг на собствен капитал на новата група. Тя приема, че съобразно неблагоприятните сценарии жалбоподателят би продължил да не спазва максималните размери на големите експозиции.

38      Накрая ЕЦБ приема, че слабостите на управлението и на вътрешния контрол на жалбоподателя и на придобиваната банка, по-специално що се отнася до предотвратяването на изпирането на пари, не са били обсъдени в бизнес плана и че няма основание да се смята, че създаването на нова група би позволило да се поправят тези слабости.

39      Като цяло ЕЦБ приема, че стратегията на кандидат-приобретателите по отношение на придобиваната банка не е ясна. Тя счита, че кандидат-приобретателите са предоставили само много ограничени сведения относно планираното сливане, което трябвало да обхване период до 18 месеца, и относно организацията на новата група до приключването на сливането. Тя посочва, че тази липса на яснота се проявява в лошото качество на бизнес плана по отношение съгласуваност, четивност и описание на предвидените дейности, което увеличава съмненията относно цялостната надеждност на планираното придобиване.

40      ЕЦБ приема, че планираното придобиване не може да доведе до образуване на жизнеспособна нова банкова група по-специално тъй като мерките, с които може да се гарантира успехът на такава сделка, не са достатъчно подробни или убедителни. Тя счита, че новата група би била засегната от неустойчив бизнес модел, слаба система на управление и вътрешен контрол, наследена от двата сливащи се субекта, както и неясна стратегия за преодоляване на тези проблеми, и би разполагала с ниска капиталова основа, създаваща висок риск от неизпълнение на пруденциалните изисквания. Тя счита, че независимо от планираното сливане и като се има предвид само придобиваната банка, предложеното придобиване ще има отрицателно въздействие върху способността на тази банка да отстрани настоящите си слабости.

41      Поради това ЕЦБ приема, че и критерият за спазване на пруденциалните изисквания не е изпълнен.

42      ЕЦБ стига до извода, че тъй като не са изпълнени нито критерият за финансова стабилност на кандидат-приобретателя, нито критерият за спазване на пруденциалните изисквания, тя се противопоставя на планираното придобиване, без да разглежда това придобиване с оглед на другите критерии, предвидени в член 23, параграф 1 от Директива № 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338), транспониран в латвийското право.

43      На 31 май 2019 г. жалбоподателят, CR и CT подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

II.    Факти, настъпили след подаването на жалбата

44      На 15 август 2019 г. ЕЦБ стига до извода, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен по смисъла на член 18, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1). Същия ден Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) решава да не приема схема за преструктуриране по смисъла на член 18, параграф 1 от този регламент по отношение на жалбоподателя.

45      На 22 август 2019 г. КФКП иска от Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе, Латвия) жалбоподателят да бъде обявен в несъстоятелност.

46      На 12 септември 2019 г. Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе) обявява в несъстоятелност жалбоподателя. Той назначава синдик, отговарящ за производството по несъстоятелност (наричан по-нататък „синдикът“), и му прехвърля всички правомощия на жалбоподателя и на неговия управителен съвет. Той отхвърля искането на управителния съвет на жалбоподателя да запази правата си да представлява последния в рамките на жалбата срещу оценката на ЕЦБ от 15 август 2019 г. с констатацията, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен, срещу решението на ЕСП от същия ден да не приеме схема за преструктуриране на последния и срещу решението на КФКП да образува производство по несъстоятелност. Този съд добавя, че това не изключва възможността управителният съвет на жалбоподателя да подаде отделна молба до синдика относно правата на представителство при изпълнението на конкретни задачи.

47      Също на 12 септември 2019 г. КФКП иска от ЕЦБ да отнеме лиценза на жалбоподателя.

48      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 октомври 2019 г. (дело T‑732/19), жалбоподателят и други акционери или потенциални акционери на жалбоподателя искат отмяна на решението на ЕСП от 15 август 2019 г. да не приеме схема за преструктуриране по отношение на жалбоподателя.

49      На 21 декември 2019 г. A престава да изпълнява задълженията си на управител на латвийската централна банка.

50      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 януари 2020 г. (дело T‑50/20), жалбоподателят иска отмяна на решението на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г., с което тя отказва да разпореди на синдика да предостави на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, достъп до помещенията на последния, до информацията, с която разполага, както и до персонала и ресурсите му.

51      На 17 февруари 2020 г. ЕЦБ отнема лиценза на жалбоподателя. Отнемането влиза в сила на следващия ден.

52      На 27 април 2020 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд срещу това решение (дело T‑230/20).

III. Производството и исканията на страните

53      На 10 септември 2019 г. ЕЦБ подава писмена защита в секретариата на Общия съд.

54      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 20 септември 2019 г., Европейската комисия отправя искане за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на ЕЦБ. С решение от 28 октомври 2019 г. председателят на четвърти състав на Общия съд допуска Комисията да встъпи по делото.

55      На 4 ноември 2019 г. Комисията представя в секретариата на Общия съд изявление при встъпване.

56      На 28 април 2020 г. председателят на четвърти състав решава съгласно член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд да спре производството до обявяване на решението на Общия съд по дело T‑50/20. С определение от 12 март 2021 г., PNB Banka/ЕЦБ (T‑50/20, EU:T:2021:141), Общият съд постановява решението си по това дело и производството по настоящото дело се възобновява на тази дата.

57      На 28 април 2021 г., а след това на 28 юни 2021 г. жалбоподателят, CR и CT искат спиране на производството до произнасянето на Съда по дело C‑321/21 P във връзка с жалбата срещу определението от 12 март 2021 г., PNB Banka/ЕЦБ (T‑50/20, EU:T:2021:141). На 20 май 2021 г. и след това на 6 август 2021 г. председателят на четвърти състав решава след изслушване на ЕЦБ да не спира производството.

58      С писмо от 8 юли 2021 г. представителят на жалбоподателя информира Общия съд, че повече не представлява CR и CT. С определение от 21 декември 2021 г. Общият съд (четвърти състав) решава на основание на член 131, параграф 2 от Процедурния правилник, че не следва да се произнася по настоящата жалба в частта ѝ, подадена от CR и CT.

59      Срокът за представяне на репликата е определен последно на 30 септември 2021 г. Жалбоподателят не представя писмена реплика в определения срок.

60      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

61      ЕЦБ, подпомагана от Комисията, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

IV.    От правна страна

А.      По наличието на пълномощно на представителя, подал жалбата от името на жалбоподателя

62      Съгласно член 51, параграф 3 от Процедурния правилник адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, са длъжни да представят в секретариата пълномощно от това лице.

63      В преписката се съдържа пълномощно, издадено от председателя на управителния съвет на жалбоподателя на 5 март 2019 г. (приложение A.2).

64      Жалбоподателят твърди, че синдикът е отказал достъп на адвоката, когото жалбоподателят е определил да го представлява, до документите му, до помещенията, персонала и ресурсите му. В отговора си от 13 март 2020 г. на въпрос на Общия съд той представя писмо от синдика от 16 септември 2019 г., в което се посочва, че неговият адвокат трябва, първо, „да представи на синдика писмен доклад относно напредъка по споразумението [за предоставяне на правни услуги], в който се посочват подробно получените от [жалбоподателя] указания, задачите, извършвани от [адвоката], и дали действително е налице текуща работа“, второ, „да информира синдика за плащанията […]“, трето, „да се въздържа от всякакви действия от името на [жалбоподателя] без предварително допитване до синдика, по-специално да спре да предоставя услуги, платими на [жалбоподателя]“.

65      Въпреки посоченото писмо на синдика от 16 септември 2019 г., от материалите по преписката не личи и не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ЕЦБ, че синдикът е отменил пълномощното, издадено от председателя на управителния съвет на жалбоподателя на 5 март 2019 г. В посоченото писмо не се споменава за такава отмяна, макар в него да се посочва, че определеният от председателя на управителния съвет адвокат трябва да се въздържа от всякаква дейност от името на жалбоподателя без предварително допитване до синдика.

66      Поради това Общият съд констатира, че жалбоподателят е упълномощил своя адвокат да подаде жалба в съответствие с член 51, параграф 3 от Процедурния правилник.

Б.      По исканията за спиране на производството, подадени на 28 април 2021 г., а след това на 28 юни 2021 г.

67      На 28 април 2021 г., а след това на 28 юни 2021 г. жалбоподателят иска спиране на производството. В подкрепа на исканията си за спиране той изтъква, че е трябвало да получи достъп до своите помещения, преписки и финансови средства и че синдикът не е сътрудничил с оглед осигуряване на действителното му представителство, въпреки решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923).

68      Въпреки че Общият съд не е длъжен да излага причините, поради които решава дали да спре производство съгласно член 69, буква в) или г) от Процедурния правилник, той счита за полезно по изключение да посочи следното.

69      Решенето за спиране на дадено производство на основание член 69, буква в) или г) от Процедурния правилник попада в обхвата на дискреционната компетентност на Общия съд (вж. в този смисъл определения от 20 октомври 2011 г., DTL/СХВП, C‑67/11 P, непубликувано, EU:C:2011:683, т. 32 и 33, от 15 октомври 2012 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑554/11 P, непубликувано, EU:C:2012:629, т. 37 и от 17 януари 2018 г., Josel/EUIPO, C‑536/17 P, непубликувано, EU:C:2018:14, т. 5).

70      В случая на 28 април 2020 г. производството е спряно до обявяването на решението на Общия съд по дело T‑50/20, с което жалбоподателят иска отмяна на решението на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г., с което тя отказва да разпореди на синдика да предостави на адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, достъп до помещенията на последния, както и до информацията, с която разполага жалбоподателят, и до персонала и ресурсите му.

71      С определение от 12 март 2021 г., PNB Banka/ЕЦБ (T‑50/20, EU:T:2021:141) Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя. Той по-специално приема, че ЕЦБ явно няма компетентност да уважи искането на управителния съвет на жалбоподателя да разпореди на синдика да предостави достъп на адвоката, упълномощен от този съвет, до помещенията, информацията, членовете на персонала и ресурсите на жалбоподателя (т. 73). Той също така приема, че решенията, взети от националните органи в контекста на производство по несъстоятелност като това по отношение на жалбоподателя в отговор на евентуално искане за достъп до документите, помещенията, персонала или ресурсите на съответната кредитна институция, по принцип подлежат на контрол от страна на националните юрисдикции, които евентуално могат да отправят преюдициални въпроси до Съда на основание член 267 ДФЕС, в случай че срещнат трудности при тълкуването или прилагането на правото на Съюза (т. 72).

72      Следва също да се констатира, по-специално въпреки спирането на производството от 28 април 2020 г. до 12 март 2021 г., че жалбоподателят не доказва, нито дори твърди, включително в искането си за спиране на производството от 28 юни 2021 г., че е поискал да започне съдебно производство срещу синдика, когото обаче упреква пред Общия съд, че е лишил адвоката, упълномощен от управителния съвет на жалбоподателя, от достъп до неговите помещения, информация, персонал и ресурси от края на 2019 г.

73      След като представя размяната на писма и електронни съобщения със синдика, състояла се на 12 и 16 септември 2019 г., както и през ноември 2019 г., в искането си за спиране на производството, подадено в секретариата на Общия съд на 28 април 2021 г., жалбоподателят само изтъква, че „увеличава усилията си“ спрямо синдика и латвийските съдилища, без да разясни естеството на посочените усилия.

74      Освен това от посоченото в точка 46 по-горе решение от 12 септември 2019 г. на Rīgas pilsētas Vidzemes priekšpilsētas tiesa (Рижки градски съд, крайградски район Видземе) не следва, че жалбоподателят няма право да сезира латвийските съдилища с евентуален спор със синдика. Не само че в това решение се посочва, че не е изключена възможността управителният съвет на жалбоподателя да подаде отделно искане до синдика по отношение на представителните права по конкретни задачи, но и решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др. (C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923), което жалбоподателят изтъква в подкрепа на твърдението, че синдикът не сътрудничи достатъчно, за да гарантира неговото действително представителство, е постановено след посоченото решение, поради което жалбоподателят е можел a priori да се позове на споменатото решение на Съда като на ново обстоятелство пред националния съд.

75      Поради това Общият съд счита, че не следва да се спира отново производството.

В.      По устната фаза на производството

76      Съгласно член 106 от основния регламент:

„1.      Производството пред Общия съд в устната му фаза включва съдебно заседание за изслушване на устните състезания, което се провежда служебно или по искане на някоя от главните страни.

2.      В искането си за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания главната страна трябва да посочи причините, поради които иска да бъде изслушана. […]

3.      В случай че не бъде направено искане по параграф 2, Общият съд може, ако счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството. […]“.

77      Така от текста на член 106 от Процедурния правилник следва, че в случай че не бъде направено искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, посочващо причините, поради които дадена главна страна иска да бъде изслушана, Общият съд може, ако счита, че разполага с достатъчно данни, да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството.

78      Изложението на мотивите към проекта за процедурен правилник от 14 март 2014 г., достъпно за обществеността на уебсайта на Съда на Европейския съюз, впрочем потвърждава, че с оглед по-специално на изискванията за добро правораздаване и процесуална икономия „Общият съд желае да има възможност да се освободи от задължението за провеждане на съдебно заседание, когато счита, че това не е необходимо, освен ако някоя от главните страни не направи искане, като посочи причините, поради които иска да бъде изслушана“.

79      В точка 142 от Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник (наричани по-нататък „ПРП“) се посочва, че главната страна, която желае да бъде изслушана в съдебно заседание за изслушване на устните състезания, трябва да представи мотивирано искане в този смисъл в триседмичен срок от съобщението до страните за приключване на писмената фаза на производството. В нея се уточнява, че мотивите на искането се извеждат от конкретна преценка на ползата за съответната страна от провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания и указват частите от преписката по делото „или“ доводите, които тази страна възнамерява да обсъди „или“ да оспори по-подробно в съдебното заседание за изслушване на устните състезания. В нея се посочва, че за да се определи по-добре насоката на обсъждането в това заседание, е „за предпочитане“ мотивите да не са общи и да не се свеждат например до позоваване на важността на делото. В точка 143 от ПРП се предвижда, че когато в определения срок не постъпи мотивирано искане от главна страна, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството.

80      Така от член 106 от Процедурния правилник, както и от точки 142 и 143 от ПРП следва, че когато не постъпи искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания или има немотивирано искане за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството, ако счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката.

81      В случая с писмо от 29 ноември 2021 г. жалбоподателят изразява следното становище по провеждането на съдебно заседание:

„1. Потвърждавам, че поради подробно изложените от мен причини понастоящем няма никакво действително представителство на [жалбоподателя]. С единствената цел да спазя приложимия срок, с настоящото [писмо] правя искане за провеждане на съдебно заседание. Най-напред обаче трябва да се възстанови действителното представителство [на жалбоподателя].

2. При настоящите обстоятелства не е възможно подготвяне или явяване в съдебно заседание“.

82      От посоченото писмо от 29 ноември 2021 г. е видно, че направеното от жалбоподателя искане за провеждане на съдебно заседание е немотивирано. Всъщност в това искане не се посочва нито една причина, поради която жалбоподателят иска да бъде изслушан.

83      Освен това в писмото си от 25 октомври 2021 г., с което уведомява главните страни за приключването на писмената фаза на производството, секретариатът на Общия съд припомня разпоредбите на член 106, параграф 2 от Процедурния правилник, както и тези на точка 142 от ПРП, и обръща внимание на главните страни, че в контекста на здравната криза мотивите трябва да отговарят на изискванията на посочената точка 142 от ПРП.

84      Несъмнено в искането си за провеждане на съдебно заседание жалбоподателят твърди, че се счита за лишен от действително представителство.

85      Дори да се предположи, че така жалбоподателят се опитва да обоснове имплицитно липсата на мотиви в искането си за провеждане на съдебно заседание, което обаче не следва от посоченото искане, трябва да се приеме, че доводите му за липсата на действително представителство не могат да се приемат за обосновка на липсата на мотиви в това искане. По-специално обстоятелството, че жалбоподателят е лишен от действително представителство в изложения от него смисъл, по никакъв начин не му пречи да представи подробни доказателства в подкрепа на искане за провеждане на съдебно заседание.

86      Поради това, като се има предвид, че жалбоподателят не е представил абсолютно никакви мотиви в искането си за провеждане на съдебно заседание, и въпреки че секретариатът на Общия съд освен това изрично му е припомнил задължението за мотивиране на искането, следва да се приеме, че посоченото искане за провеждане на съдебно заседание не отговаря на изискванията на член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.

87      При тези условия, като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, Общият съд решава да се произнесе по жалбата, без да провежда устна фаза на производството в съответствие с член 106, параграф 3 от Процедурния правилник.

Г.      По същество

1.      По първото основание — срокът за извършване на оценката е изтекъл преди приемането на обжалваното решение

88      Жалбоподателят поддържа, че срокът за извършване на оценката, предвиден в член 22, параграф 2 от Директива 2013/36, е изтекъл преди приемането на обжалваното решение. Планираното придобиване обаче се смятало за одобрено, ако надзорният орган не му се е противопоставил преди изтичането на този срок по силата на член 22, параграф 6 от тази директива и към датата на обжалваното решение ЕЦБ не е могла да се противопостави на планираното придобиване.

89      Жалбоподателят твърди, че към датата на електронното съобщение на КФКП от 25 октомври 2018 г. са били изпълнени всички условия, за да започне да тече срокът за извършване на оценката. Последният започнал да тече най-късно на 29 октомври 2018 г. — два работни дни след посоченото електронно съобщение. Всъщност с това електронно съобщение, а след това с писмото от 30 октомври 2018 г. КФКП признала, че е получила уведомлението за планираното придобиване, както и всички изисквани документи. Жалбоподателят добавя, че макар КФКП да описва в електронното си съобщение от 25 октомври 2018 г., а след това в писмото си от 30 октомври 2019 г. подход, който е различен от процедурата и сроковете, предвидени в член 22 от Директива 2013/36, и който според КФКП ѝ бил наложен от ЕЦБ, този довод е ирелевантен.

90      ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.

91      Съгласно член 22, параграфи 1, 2 и 6 от Директива 2013/36:

„1.      Държавите членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, или от такива лица, действащи съгласувано („кандидат-приобретател“), които са взели решение или да придобият пряко или непряко квалифицирано дялово участие в кредитната институция, или пряко или непряко да увеличат такова квалифицирано дялово участие, в резултат на което делът на правата им на глас или на държания от тях капитал би достигнал или надвишил 20 %, 30 % или 50 % или кредитната институция би станала тяхно дъщерно предприятие („планирано придобиване“), да уведомят писмено преди придобиването компетентните органи за кредитната институция, в която те искат да придобият или увеличат квалифицирано дялово участие, като посочат размера на предвиденото участие и предоставят относимата информация, определена в съответствие с член 23, параграф 4 [от тази директива]. […]

2.      Компетентните органи потвърждават писмено на кандидат-приобретателя получаването на уведомлението съгласно параграф 1 или на допълнителна информация съгласно параграф 3, своевременно и във всички случаи в срок от два работни дни след получаването им.

Компетентните органи разполагат с максимален срок от 60 работни дни от датата на писменото потвърждение за получаване на уведомлението и на всички документи, които държавата членка изисква да се прилагат към уведомлението въз основа на списъка, посочен в член 23, параграф 4 („срокът за извършване на оценка“), за да извършат оценката, предвидена в член 23, параграф 1 („оценката“).

Когато потвърждават получаването на уведомлението, компетентните органи информират кандидат-приобретателя за датата, на която изтича срокът за извършване на оценката.

[…]

6.      Ако компетентните органи не се противопоставят в писмена форма на планираното придобиване в рамките на срока за извършване на оценка, планираното придобиване се смята за одобрено“.

92      На основание член 23, параграф 4 от Директива 2013/36: „Държавите членки публикуват списък със сведенията, които са необходими за извършване на оценката и които трябва да бъдат предоставени на компетентните органи при изпращане на уведомлението, посочено в член 22, параграф 1 [от тази директива]. […]“.

93      Членове 22 и 23 от Директива 2013/36 са транспонирани с членове 28 и 29 от латвийския Закон за кредитните институции, както са уточнени в Наредба № 192 на КФКП от 28 ноември 2017 г., озаглавена „Списък на сведенията, необходими за уведомяване за придобиването или увеличаването на квалифицирано дялово участие и приложими общи принципи и процедура при разглеждане на уведомление“ (наричана по-нататък „Наредба № 192“).

94      Член 28 от Наредба № 192 предвижда, че в потвърждението за получаване на уведомлението за планираното придобиване се посочва по-специално, че това уведомление се счита за пълно.

95      Освен това съвместните насоки на Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за пруденциална оценка на придобивания и увеличения на квалифицирани участия във финансовия сектор, публикувани на 20 декември 2016 г. (JC/GL/2016/01, наричани по-нататък „съвместните насоки“), съдържат пояснения във връзка с уведомлението. Както ЕЦБ, така и КФКП посочват, че спазват тези насоки в съответствие с член 16, параграф 3 от Регламент № 1093/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение № 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 2010 г., стр. 12). Съгласно точка 9.1, второ изречение от споменатите насоки уведомлението се счита за пълно, ако съдържа цялата изисквана информация, посочена в списъка, който надзорният орган трябва да публикува съгласно съответното законодателство за целите на пруденциалната оценка. В третото изречение от точка 9.1 се посочва, че потвърждението за получаване на уведомлението трябва да представлява изцяло процесуално действие, свързано с официалната пълнота на уведомлението, като действието му е да постави началото на срока от 60 работни дни, през който следва да се извърши оценката, и не включва разглеждане на предоставената документация по същество от органа, осъществяващ надзора над придобиваната банка.

96      В случая с писмо от 23 ноември 2018 г. КФКП потвърждава получаването на уведомлението за планираното придобиване в съответствие с член 22, параграф 2 от Директива 2013/36, транспониран в латвийското право. В това писмо се посочва по-специално, в съответствие с член 28 от Наредба № 192, че уведомлението е пълно.

97      Жалбоподателят неправилно изтъква, че преди 23 ноември 2018 г. КФКП признава с електронното си съобщение от 25 октомври 2018 г. и писмото си от 30 октомври 2018 г., че е получила уведомлението, както и всички изисквани документи.

98      Напротив, от една страна, с това електронно съобщение от 25 октомври 2018 г., споменато в посоченото писмо от 30 октомври 2018 г., КФКП съобщава на жалбоподателя, че ЕЦБ е в процес на проверка дали уведомлението е пълно. От друга страна, с това писмо от 30 октомври 2018 г. тя уведомява жалбоподателя, че представените доклади не са изчерпателни и че процедурата по оценка не е започнала. Тя добавя, че ще информира жалбоподателя с отделно писмо за липсващите сведения. На 31 октомври 2018 г. тя изпраща на жалбоподателя списък с посочените сведения.

99      Следователно нито електронното съобщение от 25 октомври 2018 г., нито писмото на КФКП от 30 октомври 2018 г. представляват потвърждение за получаване на уведомлението по смисъла на член 22, параграф 2 от Директива 2013/36, както е транспониран в латвийското право.

100    Освен това жалбоподателят не твърди, че сведенията, поискани от КФКП в писмото ѝ от 31 октомври 2018 г., не са били необходими за извършването на оценката и не е трябвало да бъдат предоставени на КФКП при изпращане на уведомлението съгласно член 22, параграф 1 и член 23, параграф 4 от Директива 2013/36, както са транспонирани в латвийското право. По-специално той не посочва, че тези сведения не са споменати в Наредба № 192, която съдържа списъка със сведенията, които са необходими за извършване на оценката и които трябва да бъдат предоставени на компетентните органи при изпращането на уведомлението, посочено в член 22, параграф 1 от Директива 2013/36 и приложенията към тази наредба.

101    За изчерпателност следва да се отбележи, че ЕЦБ изтъква, без това да се оспорва, че в представения на 19 октомври 2018 г. бизнес план липсват определени сведения, изисквани в съответствие с приложение 9 към Наредба № 192, а именно, първо, план за изпълнение на целта, преследвана с планираното придобиване, второ, предвидените финансови резултати за следващите три години (на индивидуално и на консолидирано равнище), трето, съставът на управителния съвет, съставът на надзорния съвет и техните задължения, както и съставът на основните комитети на финансовата институция, създадени от управителния съвет или надзорния съвет, включително сведенията относно лицата, които управляват или ще управляват финансовата институция и нейните комитети.

102    Поради това жалбоподателят няма основание да твърди, че от 25 октомври 2018 г. са били изпълнени условията, за да започне да тече срокът за извършване на оценка.

103    Следователно първото основание трябва да се отхвърли по същество.

2.      По второто основание — нарушение на процедурата, предвидена в член 15 от Регламент № 1024/2013 и в членове 85—87 от Регламент № 468/2014

104    Жалбоподателят поддържа, че КФКП и ЕЦБ не са спазили процесуалните правила, които се налагат в конкретния случай, предвидени в член 15 от Регламент № 1024/2013 и в членове 85—87 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на ЕЦБ от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1), тъй като КФКП не е представила проект на решение.

105    Жалбоподателят твърди също, че обжалваното решение е опорочено от процесуално нарушение, тъй като изискванията за регулаторен собствен капитал, на които то се основава, са определени едва в писмо, получено на 1 март 2019 г., много време след уведомлението за планираното придобиване, в момент, когато жалбоподателят вече не е имал възможност да измени това уведомление. Освен това ЕЦБ не взела предвид факта, че определените от КФКП специални изисквания били оспорени от жалбоподателя и били предмет на проверка.

106    ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.

107    Съгласно член 15 от Регламент № 1024/2013:

„1.      Без да се засягат освобождаванията по член 4, параграф 1, буква в) [от този регламент], всяко известие за придобиване на квалифицирано дялово участие в кредитна институция, установена в участваща държава членка, или всяка информация във връзка с такова придобиване се подава в националните компетентни органи на държавата членка, в която е установена кредитната институция, в съответствие с изискванията на приложимото национално право въз основа на правните актове, посочени в член 4, параграф 3, първа алинея [от този регламент].

2.      Националният компетентен орган прави оценка на предлаганото придобиване и препраща на ЕЦБ известието заедно с предложение за решение за противопоставяне или непротивопоставяне на придобиването, въз основа на критериите, указани в правните актове по член 4, параграф 3, първа алинея [от този регламент], най-малко десет работни дни преди изтичането на съответния срок за оценка, определен в приложимото право на Съюза, и подпомага ЕЦБ в съответствие с член 6 [от този регламент].

3.      ЕЦБ решава дали да се противопостави на придобиването въз основа на критериите за оценка, установени в приложимото право на Съюза, и при спазване на процедурата и сроковете, указани в него“.

108    На първо място, доколкото жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на член 15 от Регламент № 1024/2013 и на членове 85—87 от Регламент № 468/2014, тъй като КФКП не е представила на ЕЦБ предложение за решение, следва да се приеме, че този довод не отговаря на фактите. Както е видно от точки 1.3 и 2.1 от обжалваното решение, на 1 март 2019 г. КФКП представя на ЕЦБ предложение за решение, което е представено пред Общия съд.

109    На второ място, жалбоподателят изтъква наличието на процесуално нарушение, тъй като ЕЦБ се основала на изисквания за регулаторен собствен капитал, установени от КФКП едва с писмо, което жалбоподателят посочва, че е получил на 1 март 2019 г., след уведомяването за планираното придобиване.

110    В това отношение следва да се констатира, че нито член 15 от Регламент № 1024/2013, нито членове 85—87 от Регламент № 468/2014, изтъкнати от жалбоподателя, не са пречка ЕЦБ да се основе на обстоятелство, настъпило след уведомяването за планираното придобиване. Жалбоподателят не сочи друга разпоредба или друг принцип в подкрепа на доводите си.

111    Следователно, доколкото ЕЦБ се е основала на изисквания за регулаторен собствен капитал, определени от КФКП след уведомяването, производството не е опорочено с оглед на изтъкнатите от жалбоподателя разпоредби.

112    Освен това, както правилно изтъква ЕЦБ, видно от разпоредбите на член 23, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36, както са транспонирани в латвийското право преди уведомяването за планираното придобиване, компетентните органи трябва да оценят дали кредитната институция ще бъде в състояние да спази и да продължава да спазва пруденциалните изисквания.

113    Впрочем в точка 13.4 от съвместните насоки се посочва, че органът, осъществяващ надзора над придобиваната банка, следва да оцени възможността на последната да спазва към момента на планираното придобиване и да продължи да спазва „след придобиването“ всички пруденциални изисквания.

114    Видно от член 23, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36, както правилно изтъква ЕЦБ, компетентните органи трябва да извършат прогнозна оценка на спазването на пруденциалните изисквания от съответната кредитна институция.

115    Следователно ЕЦБ е имала право да вземе предвид в точка 2.3.1 от обжалваното решение общото капиталово изискване ПНПО за 2019 г., което е било определено от КФКП в писмо, което жалбоподателят посочва, че е получил на 1 март 2019 г., когато тя е оценила дали има опасност новата група да не спази изискванията за регулаторен собствен капитал, които се прилагат спрямо него.

116    Освен това следва да се уточни, че за да оцени дали новата група ще бъде в състояние да спази пруденциалните изисквания, ЕЦБ се основава в точка 2.3.1 от обжалваното решение не само на общото капиталово изискване ПНПО за 2019 г., но и на общото капиталово изискване ПНПО, приложимо за жалбоподателя през 2018 г. Така, без да се отчита общото капиталово изискване ПНПО за 2019 г., според основния сценарий предвиденото за края на 2019 г. общо капиталово съотношение на новата група възлиза едва на 12,91 %, тоест по-ниско равнище от ОКИ, което жалбоподателят е трябвало да спазва за 2018 г. (13,55 %).

117    Накрая, доколкото жалбоподателят посочва, че определените от КФКП изисквания за собствен капитал са оспорени, следва да се приеме, както правилно посочва ЕЦБ, че съдебното производство пред латвийските съдилища няма суспензивно действие и не е пречка ЕЦБ да се основе отчасти на общото капиталово изискване ПНПО за 2019 г.

118    На трето място, дори да се предположи, както посочва ЕЦБ, че може да се счита, че жалбоподателят е изтъкнал в подкрепа на второто основание довод, че ЕЦБ неправилно е участвала в процедурата преди КФКП да препрати предложение за решение, което не е така, този довод следва да се отхвърли.

119    Всъщност когато законодателят на Съюза избере административна процедура, която предвижда приемането от страна на националните органи на актове, които са подготвителни спрямо окончателно решение на институция на Съюза, което произвежда правно действие и може да породи неблагоприятни последици, той цели да установи между институцията и националните органи особен механизъм на сътрудничество, който почива на изключителната компетентност на институцията на Съюза да взема решения (решение от 19 декември 2018 г., Berlusconi и Fininvest, C‑219/17, EU:C:2018:1023, т. 48).

120    По силата на член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1024/2013 във връзка с член 15, параграф 3 от същия регламент и с член 87 от Регламент № 468/2014 ЕЦБ е единствено компетентна да вземе решение, с което да разреши или не планираното придобиване в рамките на процедурата, предвидена по-специално в член 15 от Регламент № 1024/2013 и в членове 85 и 86 от Регламент № 468/2014 (решение от 19 декември 2018 г., Berlusconi и Fininvest, C‑219/17, EU:C:2018:1023, т. 54).

121    В рамките на отношенията, уредени от принципа на лоялно сътрудничество съгласно член 6, параграф 2 от Регламент № 1024/2013, ролята на националните органи се състои, както става ясно от тази разпоредба, от член 15, параграфи 1 и 2 от същия регламент и от членове 85 и 86 от Регламент № 468/2014, в регистриране на молбите за издаване на разрешение, в подпомагане на ЕЦБ, която е единствено оправомощена да взема решения, по-специално като ѝ съобщават всяка информация, която е необходима за изпълнението на задачите ѝ, като разглеждат посочените молби, а впоследствие препращат на ЕЦБ предложение за решение, което не я обвързва и за което освен това правото на Съюза не предвижда заявителят да бъде уведомен (решение от 19 декември 2018 г., Berlusconi и Fininvest, C‑219/17, EU:C:2018:1023, т. 55).

122    Като се има предвид особеният механизъм на сътрудничество, който законодателят на Съюза е искал да установи между ЕЦБ и националния компетентен орган за разглеждането на молбите за издаване на предварително разрешение за всяко придобиване или увеличаване на квалифицирани дялови участия в кредитните институции, ЕЦБ може да участва в процедурата преди препращането от този орган на предложението за решение, предвидено в член 15, параграф 2 от Регламент № 1024/2013, и дори от самото начало на процедурата (вж. в този смисъл заключение на генерален адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Berlusconi и Fininvest, C‑219/17, EU:C:2018:502, т. 91, 95, 98 и 101).

123    Член 85, параграф 1 от Регламент № 468/2014 впрочем предвижда, че националният компетентен орган, който получи уведомление за намерение за придобиване на квалифицирано дялово участие в кредитна институция, установена в тази участваща държава членка, информира ЕЦБ за уведомлението „не по-късно“ от пет работни дни след потвърждението за получаването му в съответствие с член 22, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС.

124    Следователно второто основание трябва да се отхвърли по същество.

3.      По шестото основание — изопачаване на релевантните факти

125    В случая шестото основание — изопачаване на релевантните факти, следва да се разгледа непосредствено след първото и второто основание, отнасящи се до процесуални нарушения, и преди третото основание, свързано с нарушение на член 23 от Директива 2013/36.

126    В рамките на шестото основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение се основава на неправилна фактическа преценка. В обжалваното решение не се отчитал фактът, че планираното придобиване води до значително участие на CR в капитала на жалбоподателя, макар да ставало въпрос за основен факт.

127    ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.

128    Трябва да се приеме, че в рамките на шестото си основание жалбоподателят изтъква основание, изведено от това, че ЕЦБ е допуснала фактическа грешка, що се отнася до участието в капитала на жалбоподателя, произтичащо от планираното придобиване.

129    Това основание не отговаря на фактите.

130    Противно на поддържаното от жалбоподателя, ЕЦБ действително е взела предвид факта, че планираното придобиване води до „капиталова вноска“ в полза на жалбоподателя. Тя уточнява, че тази „капиталова вноска“ произтича от споразумение за замяна на акции между CR и определени акционери на придобиваната банка. Тя приема, че тази „капиталова вноска“ не позволява да се направи извод за желанието на CR да предостави допълнителна подкрепа в бъдеще и че най-вече това не поставя под въпрос необходимостта от преценка на финансовата стабилност на всички кандидат-приобретатели. Тя счита, че тази „капиталова вноска“ би имала положително въздействие върху капиталовите съотношения на жалбоподателя съобразно настоящия ѝ обхват. Тя обаче приема, че въпреки това въздействие жалбоподателят не може да се счита за финансово стабилен поради финансовите му слабости, а именно отрицателната му рентабилност, високото равнище на неговите необслужвани кредити и превишаванията на ограниченията за големите експозиции. Тя приема също, че въпреки това положително въздействие не е установено, че новата група ще бъде в състояние да спази пруденциалните изисквания (отговор на становищата, стр. 5—7).

131    Обстоятелството, че споменаването на тази „капиталова вноска“ се съдържа в отговора на възраженията, е ирелевантно, тъй като той е приложен към обжалваното решение и трябва да се счита за неразделна част от посоченото решение.

132    Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя, ЕЦБ е взела предвид факта, че планираното придобиване е довело до „капиталова вноска“ в полза на жалбоподателя, с мотиви, които впрочем не страдат от неточност.

133    Ето защо шестото основание трябва да се отхвърли по същество.

4.      По третото основание — неправилно тълкуване и прилагане на критериите за оценка по член 23 от Директива 2013/36

134    На първо място, жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ не е спазила изискването за основателни причини, предвидено в член 23 от Директива 2013/36. Той счита, че противопоставяне на дадено придобиване трябва да се направи само ако то има значителен отрицателен ефект в сравнение с положението, при което планираното придобиване не се реализира. Съвместните насоки сочели, че „планираното придобиване не трябва да оказва негативен ефект върху спазването на пруденциалните изисквания от страна на придобиваната банка“. ЕЦБ обаче се противопоставила в конкретния случай на планираното придобиване, с мотива че подобренията, до които води това придобиване, били недостатъчни. Становището на ЕЦБ водело до невъзможност планираното придобиване да бъде осъществено, дори последиците от него да са положителни от регулаторна гледна точка.

135    На второ място, що се отнася до критерия за финансова стабилност, жалбоподателят твърди, че що се отнася до способността на кандидат-приобретателя да поддържа в обозримо бъдеще стабилна финансова структура, ЕЦБ не прави извод, че планираното придобиване ще има значителен отрицателен ефект. Тя уточнява, че от гледна точка на изискванията за собствен капитал това придобиване ще доведе до подобряване дори при най-неблагоприятния сценарий. ЕЦБ пропуснала да сравни планираното придобиване и сценария, при който двете банки не получават разрешение да образуват нова група.

136    Що се отнася до сериозните съмнения относно действителното желание на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост, жалбоподателят счита, че ЕЦБ неоснователно упреква непреките кандидат-приобретатели, че са се ангажирали да подкрепят новата група в случай на криза. В отговора си на становищата ЕЦБ неоснователно критикувала факта, че CR очаквал да се прекрати всяка форма на произволно и дискриминационно третиране от страна на латвийските органи. Тя не доказала, че оповестените от CR факти, а именно че А го е поканил да даде подкупи и е упражнил натиск, за да получи плащането им, за да се избегне дискриминационно третиране, са неточни. Тя неоснователно критикувала факта, че някои изявления във връзка с желанието за подкрепа на банката се придружавали от отбелязването „ако е уместно“.

137    Жалбоподателят твърди, че съществува противоречие между твърдените съмнения относно желанието на CR да подкрепи придобиваната банка и факта, че планираното придобиване представлява от гледна точка на жалбоподателя капиталова вноска от най-малко десет милиона евро. Около 40 % от това придобиване щели да бъдат финансирани от CR.

138    Жалбоподателят добавя, че обжалваното решение се основава на неправилно тълкуване на критерия за финансова стабилност. ЕЦБ неправилно се основала на наличието на общо задължение за финансиране, в смисъл че приобретателят трябвало да има капацитет и желание да отговори, благодарение на собствения си капитал, на всички нужди от финансиране, пред които може да се изправи в бъдеще съответната кредитна институция. Подходящо тълкуване на критерия за финансова стабилност било по-ограничителното тълкуване на стабилно финансово положение, което не може да доведе до проблемно поведение.

139    На трето място, що се отнася до критерия за спазване на пруденциалните изисквания, жалбоподателят счита, че обжалваното решение се основава на неправилно тълкуване и прилагане на този втори критерий. ЕЦБ не стигнала до извод за отрицателен ефект на планираното придобиване за придобиваната банка, нито за жалбоподателя. Тя се противопоставила на мярка с положителни последици.

140    На четвърто и последно място, жалбоподателят счита, че обжалваното решение се основава на грешка при тълкуването на член 23 от Директива 2013/36, тъй като критериите за оценка се разглеждали като материалноправни изисквания, чиито условия трябва да се изпълнят кумулативно. ЕЦБ трябвало да прецени в рамките на цялостна оценка, отчитаща всички критерии за оценка, взети в тяхната съвкупност, дали съществува голям риск да не бъде осигурено стабилното и разумно управление на кредитната институция.

141    ЕЦБ, подпомагана от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

142    Съгласно член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36:

„1.      За да гарантират стабилно и разумно управление на кредитната институция, в която се планира придобиване, и като отчитат възможното влияние на кандидат-приобретателя върху кредитната институция, при разглеждане на уведомлението по член 22, параграф 1 и на информацията по член 22, параграф 3 [от тази директива] компетентните органи преценяват доколко е подходящ кандидат-приобретателят, както и разумността на планираното придобиване от финансова гледна точка, в съответствие със следните критерии:

a)      репутацията на кандидат-приобретателя;

б)      репутацията, знанията, уменията и опита, съгласно член 91, параграф 1 [от тази директива], на всеки член на ръководния орган и всеки член на висшето ръководство, който ще ръководи дейността на кредитната институция в резултат на планираното придобиване;

в)      финансовата стабилност на кандидат-приобретателя, по-специално във връзка с вида дейност, извършвана или предвиждана в кредитната институция, в която се планира придобиването;

г)      дали кредитната институция ще бъде в състояние да спази и да продължава да спазва пруденциалните изисквания съгласно настоящата директива и Регламент (ЕС) № 575/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1)] и когато е приложимо, съгласно друго право на Съюза, по-специално Директиви 2002/87/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО, 79/267/ЕИО, 92/49/ЕИО, 92/96/ЕИО, 93/6/ЕИО и 93/22/ЕИО на Съвета и Директиви 98/78/ЕО и 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 183),] и 2009/110/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 2009 г., стр. 7),] и, включително дали групата, от която кредитната институция ще стане част, има структура, която позволява да се упражнява ефективен надзор, да се извършва ефективен обмен на информация между компетентните органи и да се определи разпределението на отговорностите между компетентните органи;

д)      дали съществуват основателни причини за подозрение, че във връзка с планираното придобиване се извършва, било е извършено или е имало опит да се извърши изпиране на пари или финансиране на тероризма по смисъла на член 1 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм [(ОВ L 309, 2005 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 214),] или че осъществяването на планираното придобиване би могло да увеличи риска от това.

2.      Компетентните органи могат да се противопоставят на планираното придобиване само ако са налице основателни причини за това съгласно критериите по параграф 1 или ако представената от кандидат-приобретателя информация е непълна“.

143    Разпоредбите на член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36 са транспонирани в латвийското право с член 29 от латвийския Закон за кредитните институции и Наредба № 192.

144    Както е безспорно между страните, ЕЦБ разполага с широка свобода на преценка, когато приема, както в случая, акт относно пруденциалния надзор над кредитна институция (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 86).

145    Следователно в това отношение съдът на Съюза упражнява контрол за наличие на явна грешка в преценката (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 11 декември 2018 г., Weiss и др., C‑493/17, EU:C:2018:1000, т. 24 и цитираната съдебна практика).

а)      По критерия за финансова стабилност на кандидат-приобретателя

146    Жалбоподателят изтъква, на първо място, че за да се противопостави на планираното придобиване въз основа на критерия за финансова стабилност, ЕЦБ е трябвало да се основе на наличието на значителен отрицателен ефект на планираното придобиване в сравнение с положението, при което това придобиване не се реализира.

147    Нито от член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36, както е транспониран в латвийското право, нито впрочем от съвместните насоки обаче следва, че ЕЦБ е длъжна да докаже такъв ефект, за да се противопостави на планирано придобиване въз основа на критерия за финансова стабилност. A fortiori, от тези разпоредби не следва, че ЕЦБ е длъжна да извърши съпоставителен анализ на положението, при което това придобиване не се осъществява.

148    Напротив, член 51 от Наредба № 192 определя финансовата стабилност на кандидат-приобретателя като способността му да финансира предложеното придобиване и да поддържа в обозримо бъдеще стабилна финансова структура за себе си и за придобиваното предприятие, без да посочва основание за противопоставяне, изведено от значителния отрицателен ефект на предложеното придобиване, нито да изисква анализ на положението, при което това придобиване не се осъществява.

149    Макар жалбоподателят да се позовава на точка 13.1 от съвместните насоки, следва да се констатира, че тя се отнася до критерия за спазване на пруденциалните изисквания на придобиваната банка, а не до критерия за финансова стабилност на кандидат-приобретателя.

150    Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, като се е противопоставила на планираното придобиване въз основа на критерия за финансова стабилност на кандидат-приобретателя, без да докаже наличието на значителен отрицателен ефект на това придобиване.

151    На второ място, жалбоподателят твърди, че ЕЦБ неправилно се е основала на наличието на общо задължение за финансиране, като е приела, че за да бъде разрешено планираното придобиване с оглед на критерия за финансова стабилност, кандидат-приобретателят трябвало да има капацитет и желание да отговори, чрез собствения си капитал и неограничено, на всички нужди от финансиране, пред които съответната кредитна институция може да се изправи в бъдеще.

152    Този довод е плод на неправилен прочит на обжалваното решение.

153    Всъщност в точки 2.2.1 и 2.2.2 от това решение ЕЦБ приема, че предвид финансовото им положение кандидат-приобретателите не са били в състояние да предоставят финансова подкрепа на придобиваната банка в контекст, в който предвид представения на ЕЦБ бизнес план такава подкрепа вероятно би била необходима.

154    По този начин ЕЦБ не налага на кандидат-приобретателите неограничено задължение за финансиране, а само преценява дали кандидат-приобретателите имат достатъчна финансова стабилност, за да отговорят на капиталовите нужди на новата група, както са могли да бъдат оценени с оглед на информацията, която самите те са предоставили.

155    Следователно трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че ЕЦБ неправилно се е основала на наличието на общо задължение за финансиране на кандидат-приобретателите.

156    На трето място, следва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва финансовите затруднения, пред които е изправен, както са преценени от ЕЦБ в точка 2.2.1 от обжалваното решение. По-специално той не оспорва, че, първо, е понесъл значителни нетни загуби през предходните две години, второ, е бил изложен на висок кредитен риск, по-специално предвид съотношението на необслужвани кредити от 47 % в средата на 2018 г., трето, капиталовите му съотношения са такива, че представляват нарушение на ОКИ през 2018 г., четвърто, не спазва максималните размери на големите експозиции по отношение на множество контрагенти на равнището на групата и пето, не спазва максималните размери относно сделките със свързани лица, що се отнася до CR.

157    Освен това жалбоподателят не оспорва и финансовото положение на непреките кандидат-приобретатели, както е преценено от ЕЦБ в точка 2.2.2 от обжалваното решение. По-специално той не оспорва, че непреките кандидат-приобретатели, и по-специално CR, са декларирали нисък размер на финансови средства, такъв какъвто е оценен от ЕЦБ. Макар жалбоподателят да подчертава, че планираното придобиване би довело до подобряване на капиталовата му позиция, той не оспорва, че равнищата на собствен капитал на новата група няма да са подходящи предвид очаквания рисков профил на посочената група и че вероятно ще са необходими бъдещи капиталови вноски.

158    Следователно, предвид финансовите трудности, пред които е изправен жалбоподателят, ниския размер на средствата на непреките кандидат-приобретатели и вероятната нужда на новата група от капиталова вноска, ЕЦБ не допуска явна грешка в преценката, като приема, че нито жалбоподателят, нито непреките кандидат-приобретатели са в състояние да предоставят необходимата финансова подкрепа на придобиваната банка и на новата група.

159    На четвърто и последно място, жалбоподателят оспорва преценката на ЕЦБ в точка 2.2.3 от обжалваното решение, че съществуват сериозни съмнения относно желанието на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост.

160    В това отношение следва да се констатира, както подчертава Комисията, че мотивите в точки 2.2.1 и 2.2.2 от обжалваното решение във връзка с финансовата стабилност на жалбоподателя и на непреките кандидат-приобретатели сами по себе си могат да обосноват извода на ЕЦБ, посочен в точка 2.2.4 от това решение, че кандидат-приобретателите не са били в състояние да поддържат достатъчно стабилна финансова структура по отношение на придобиваната банка и новата група.

161    Следователно доводът на жалбоподателя, насочен срещу изложения за изчерпателност мотив в точка 2.2.3 от обжалваното решение, трябва да се отхвърли като неотносим.

162    Освен това следва да се приеме, че за да направи извод, че са съществували сериозни съмнения относно желанието на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост, ЕЦБ се е основала на липсата на твърдо и неотменимо задължение за оказване на такава подкрепа. В това отношение от отговора на становищата е видно, че ЕЦБ се е основала на изявление на CR от 17 октомври 2018 г. и на негово писмо от 12 февруари 2019 г. Тя е отчела и съществената липса на финансова подкрепа на жалбоподателя в близкото минало.

163    Първо, от обжалваното решение обаче не следва, че ЕЦБ упреква кандидат-приобретателите, че са се ангажирали да подкрепят новата група само в случай на криза.

164    Второ, в изявлението от 17 октомври 2018 г. CR посочва, че неговото желание и това на семейството му да продължи да подкрепя жалбоподателя и групата му в бъдеще, са „изцяло обвързани“ от желанието на Република Латвия да уреди спора по взаимно съгласие с него, за да поправи всички проблеми във връзка с произволното и дискриминационно третиране, които той и семейството му твърдят, че са срещнали, и за които според него отговарят КФКП и други институции.

165    Противно на поддържаното от жалбоподателя, като се основава на посоченото в точка 164 по-горе изявление, ЕЦБ не упреква CR за това, че е поискал да се прекрати твърдяното произволно и дискриминационно регулаторно третиране. Тя само констатира, че съгласно посоченото изявление подкрепата на CR и неговото семейство за жалбоподателя и за групата, към която той принадлежи, е била под условие. В това отношение ЕЦБ основателно изтъква, че исканото от CR сключване на споразумение за уреждане на спора по взаимно съгласие е с висока степен на несигурност.

166    Освен това ЕЦБ констатира, че съгласно писмо на CR от 12 февруари 2019 г. той и неговото семейство са готови да предоставят финансова подкрепа на придобиваната банка, „ако е целесъобразно“. С оглед на посоченото в точка 164 по-горе изявление ЕЦБ основателно е могла да приеме използването на този израз като резерва, изразена от CR и семейството му по отношение на желанието им да подкрепят придобиваната банка в случай на криза.

167    Трето, жалбоподателят подчертава, че CR е възнамерявал да финансира значителна част от планираното придобиване посредством споразумение за замяна на акции, сключено между него и някои акционери в придобиваната банка, което наподобява капиталова вноска.

168    Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че CR непременно е бил готов да подкрепи придобиваната банка и новата група в бъдеще.

169    Всъщност следва да се приеме, че жалбоподателят не оспорва съображението в точка 2.2.3 от обжалваното решение, което обаче има особено значение в обосновката на ЕЦБ, че непреките кандидат-приобретатели са показали съществена липса на финансова подкрепа по отношение на жалбоподателя в близкото минало. В това отношение от отговора на становищата е видно, че акционерите на жалбоподателя, по-специално CR, не са внесли капитал, за да коригират превишаването на максималните размери на големите експозиции, съществувало от март 2016 г. Освен това, както посочва ЕЦБ в писмената си защита, справянето с превишаването от жалбоподателя на максималния размер за сделките със свързани лица, възникнало поради отсрочване на плащането в полза на CR за обратното изкупуване на бивше руско дъщерно дружество на жалбоподателя, е зависело главно от желанието на CR да изтегли напред датата на това отсрочено плащане.

170    Следователно ЕЦБ не e допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че съществуват сериозни съмнения относно желанието на непреките кандидат-приобретатели да подкрепят придобиваната банка при необходимост.

171    От гореизложеното следва, че жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила член 23 от Директива 2013/36, като е приела, че критерият за финансова стабилност на кандидат-приобретателите не е изпълнен.

б)      По критерия за спазване на пруденциалните изисквания

172    От член 56 от Наредба № 192 следва, че КФКП преценява дали съответната банка отговаря на критерия за спазване на пруденциалните изисквания, като взема предвид по-специално способността ѝ да спазва тези изисквания по отношение на собствения капитал, ликвидността, максималните размери на големите експозиции, вътрешния контрол, управлението на риска и съответствието към датата на разглеждане на уведомлението и след придобиването на квалифицирано дялово участие.

173    Жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не прави извод за отрицателен ефект на планираното придобиване по отношение на него, нито на придобиваната банка. Той се позовава на точка 13.1 от съвместните насоки, съгласно която планираното придобиване не трябва да оказва отрицателен ефект върху спазването на пруденциалните изисквания от страна на придобиваното предприятие. Той добавя, че планираното придобиване има положителни последици.

174    Все пак съответствието с критерия за спазване на пруденциалните изисквания трябва да се преценява не с оглед на кандидат-приобретателя, а с оглед на кредитната институция, в която се планира придобиването, както следва от текста на член 23, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36, транспониран в латвийското право с член 29, параграф 5, точка 4 от латвийския Закон за кредитните институции. Впрочем жалбоподателят не оспорва това.

175    Поради това, макар от обжалваното решение да следва, че планираното придобиване би имало положителни последици за собствения капитал на жалбоподателя, това не позволява да се направи извод, че придобиваната банка ще спазва пруденциалните изисквания.

176    Освен това от обжалваното решение е видно, че съответствието с критерия за спазване на пруденциалните изисквания трябва да се преценява не само от гледна точка на придобиваната банка, но и от гледна точка на новата група. Жалбоподателят не оспорва и това.

177    Точка 13.7 от съвместните насоки впрочем предвижда, че групата, от която ще стане част придобиваното предприятие, следва да е адекватно капитализирана.

178    Противно на поддържаното от жалбоподателя обаче, от обжалваното решение следва, че дори предвижданото придобиване да няма незабавно отрицателно въздействие върху спазването на изискванията за собствен капитал и ликвидност единствено от придобиваната банка, това придобиване би имало отрицателно въздействие върху способността на придобиваната банка да отстрани слабостите си по отношение на спазването на пруденциалните изисквания.

179    В това отношение жалбоподателят не оспорва, че предвид факта, че бизнес планът не е коригирал слабостите на жалбоподателя по отношение на управлението и вътрешния контрол, са съществували сериозни съмнения относно способността му да приведе в действие стабилна система за управление и вътрешен контрол на равнището на придобиваната банка.

180    Преди всичко жалбоподателят не оспорва определени мотиви на обжалваното решение. Съгласно тези мотиви, първо, новата група вероятно ще наруши изискванията за собствен капитал, независимо от предвидения в бизнес плана сценарий, с уточнението, което също не се оспорва, че неблагоприятните сценарии са по-реалистични от основния сценарий. Второ, предвид значителните нетни загуби на придобиваната банка през 2017 г. и 2018 г. и установените недостатъци в системата за вътрешен контрол и за предотвратяване на изпирането на пари на тази банка, новата група ще има висок рисков профил. Трето, новата група e изложена на високо равнище на кредитен риск и не спазва максималните размери на големите експозиции. Четвърто, предвид факта, че бизнес планът не отстранявал слабостите на управлението на жалбоподателя и на придобиваната банка, съществуват сериозни съмнения относно способността на новата група да осигури стабилна система на управление и вътрешен контрол. Накрая, пето, стратегията на кандидат-приобретателите не e ясна по-специално що се отнася до организацията на новата група през период, който може да достигне осемнадесет месеца между приключването на придобиването и приключването на сливането, тъй като бизнес планът има сериозни недостатъци по отношение на вътрешната съгласуваност, четивността и описанието на планираните дейности, които могат да увеличат съмненията относно цялостната надеждност на придобиването.

181    Следователно жалбоподателят не доказва, че планираното придобиване би имало има положителни последици по отношение на придобиваната банка, нито, при всички положения, по отношение на новата група. Жалбоподателят дори не твърди, че новата група ще бъде адекватно капитализирана, както се споменава в точка 13.7 от съвместните насоки.

182    При това положение, като се имат предвид по-специално сериозните съмнения относно способността на новата група да спази приложимите пруденциални изисквания, ЕЦБ не е допуснала явна грешка в преценката, като е стигнала до извода, че критерият за спазване на пруденциалните изисквания не е изпълнен, и следователно не е нарушила член 23 от Директива 2013/36, както е транспониран в латвийското право.

в)      По неотчитането на другите критерии за оценка и съществуването на основателни причини за противопоставяне на планираното придобиване

183    На първо място, от член 23, параграф 2 от Директива 2013/36 следва, че компетентните органи могат да се противопоставят на планираното придобиване, ако са налице основателни причини за това съгласно критериите по параграф 1 от този член.

184    Тази разпоредба не изисква от компетентния орган, когато се противопоставя на придобиването на дадена кредитна институция, да разгледа в своето решение всички критерии, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36.

185    Напротив, компетентният орган може да се противопостави на планираното придобиване, ако са налице основателни причини за това съгласно един или няколко критерия по член 23, параграф 1 от Директива 2013/36.

186    Това тълкуване съответства на целта на член 23 от Директива 2013/36, а именно да се гарантира стабилно и разумно управление на кредитната институция, в която се планира придобиването.

187    Всъщност, както подчертава ЕЦБ, с оглед на съдържанието на критериите, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, преценката, че е налице засягане на целта за стабилно и разумно управление на кредитната институция, в която се планира придобиването, може да се направи с оглед само на един от тези критерии.

188    Посоченото тълкуване впрочем се потвърждава от точки 11.3, 12.3, 14.2, 14.4 и 14.7 от съвместните насоки, съгласно които компетентният орган следва да се противопостави на планираното придобиване въз основа на определени обстоятелства, отнасящи се само до един от критериите, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36.

189    Следователно в случая ЕЦБ не е нарушила параграфи 1 и 2 от член 23 от Директива 2013/36, като се е противопоставила на планираното придобиване с оглед на критериите за финансова стабилност и спазване на пруденциалните изисквания, без да разгледа другите критерии, споменати в посочения член 23, параграф 1.

190    На второ място, дори да се предположи, че планираното придобиване би довело до подобряване на положението на жалбоподателя по отношение на собствения капитал и че то не би имало непосредствен отрицателен ефект върху спазването на приложимите само за придобиваната банка пруденциални изисквания за платежоспособност и ликвидност, това не променя факта, че от една страна, кандидат-приобретателите не са в състояние да поддържат в обозримо бъдеще стабилна финансова структура, що се отнася до придобиваната банка и новата група, и от друга страна, съществуват сериозни съмнения относно способността на придобиваната банка и на новата група да спазват пруденциалните изисквания.

191    Следователно обстоятелствата, на които се основава обжалваното решение по отношение на критерия за финансова стабилност и критерия за спазване на пруденциалните изисквания, съставляват основателни причини за противопоставяне на планираното придобиване.

192    Ето защо третото основание трябва да се отхвърли по същество.

5.      По четвъртото основание — нарушение на принципа на пропорционалност

193    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност. Посоченото решение не съдържало никаква проверка за пропорционалност. По-щадящ подход, позволяващ постигането на целта за осигуряване на пълното спазване на пруденциалните изисквания, представлявал разрешаването на планираното придобиване и приемането след това на подходящи надзорни мерки. Подобен подход намалявал твърдяното неспазване на пруденциалните изисквания.

194    ЕЦБ оспорва тези доводи.

195    Принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да бъдат годни да осъществят легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, и да не надхвърлят границите на необходимото за постигането на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с целите (решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 50 и от 6 септември 2017 г., Словакия и Унгария/Съвет, C‑643/15 и C‑647/15, EU:C:2017:631, т. 206).

196    Преценката на пропорционалността на дадена мярка трябва да се съчетава със зачитане на евентуално признатата свобода на преценка на институциите на Съюза по повод на приемането ѝ (вж. решение от 8 май 2019 г., Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, C‑450/17 P, EU:C:2019:372, т. 53 и цитираната съдебна практика).

197    Жалбоподателят счита, че е за предпочитане ЕЦБ да не се противопоставя на планираното придобиване и да приеме подходящи надзорни мерки след това придобиване.

198    Жалбоподателят обаче не уточнява естеството на надзорните мерки, годни да отстранят изтъкнатите от ЕЦБ пропуски, що се отнася до финансовата стабилност на кандидат-приобретателите и способността на придобиваната банка да спази и да продължава да спазва пруденциалните изисквания, за да се гарантира стабилно и разумно управление на придобиваната банка. Освен това Общият съд констатира, че от материалите по преписката е видно по-специално че жалбоподателят вече не спазва приложимите пруденциални изисквания.

199    Следователно от преписката не следва, че съществуват подходящи по-малко ограничителни мерки от обжалваното решение, които могат да гарантират целта, предвидена в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, а именно да се осигури стабилното и разумно управление на придобиваната банка.

200    При тези условия, при положение че както бе посочено в точка 191 по-горе, са съществували основателни причини за противопоставяне на планираното придобиване и предвид и широката свобода на преценка, с която разполага ЕЦБ, жалбоподателят няма основание да твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на пропорционалност.

201    Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.

6.      По петото правно основание — неотчитане на дискреционния характер на решението, прието на основание на член 15, параграф 3 от Регламент № 1024/2013

202    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не отчита дискреционния характер на решението за противопоставяне на придобиването. ЕЦБ презумирала, че е длъжна да се противопостави на планираното придобиване, при положение че не са били изпълнени „определени“ критерии, посочени в член 23, параграф 1 от Директива 2013/36, като е тълкувала тези критерии като изисквания, а не в рамките на цялостна оценка. Жалбоподателят бил лишен от безпристрастното упражняване на дискреционното правомощие на компетентния орган, на което той има право по силата на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

203    ЕЦБ, подпомагана от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

204    Както бе посочено в точка 185 по-горе, компетентният орган може да се противопостави на планираното придобиване, ако са налице основателни причини за това съгласно един или няколко критерия по член 23, параграф 1 от Директива 2013/36.

205    Както бе посочено в точка 144 по-горе, ЕЦБ разполага с широка свобода на преценка, когато приема, както в случая, акт относно пруденциалния надзор над кредитна институция.

206    От обжалваното решение обаче не следва, че ЕЦБ е приела, че не разполага с широко право на преценка.

207    По-специално, макар в точки 2.4 и 2.5 от обжалваното решение ЕЦБ да приема, че не са изпълнени нито критерият за финансова стабилност, нито този за спазване на пруденциалните изисквания, това не означава, че тя е счела, че не разполага с широко право за преценка дали е спазен всеки от тези критерии.

208    Що се отнася до довода, че жалбоподателят бил лишен от безпристрастното упражняване на дискреционното правомощие на компетентния орган съгласно член 41 от Хартата, всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите и органите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

209    В това отношение жалбоподателят не привежда никакви доказателства в рамките на петото основание, че обжалваното решение е опорочено поради липса на безпристрастие.

210    Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила широкото право на преценка, с което е разполагала за приемането на обжалваното решение, нито че по този начин тя не е зачела правото на добра администрация, гарантирано от член 41 от Хартата.

211    Петото основание трябва да се отхвърли по същество.

7.      По седмото основание — нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност

212    Жалбоподателят поддържа, че ЕЦБ не посочва ясен критерий по отношение на вида консолидиране, който тя разрешава в банковия сектор. Тя не определяла точните условия, които трябва да бъдат изпълнени, предвид тълкуването ѝ на критериите за финансова стабилност и за спазване на пруденциалните изисквания. Тези условия не можели да означават, че неограничени суми могат да бъдат вземани от средствата на кандидат-приобретателя, за да отговорят на потенциалните нужди от финансиране на придобиваната банка, или че текущи празноти в правната уредба възпрепятстват дадено придобиване, дори това придобиване да има значителни положителни последици. ЕЦБ трябвало да уведоми жалбоподателя за своите очаквания например що се отнася до размера на средствата, необходими за удовлетворяване на условието за финансова стабилност.

213    ЕЦБ оспорва тези доводи.

214    Принципът на правна сигурност изисква по-специално правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до техните последици, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията (вж. решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Квота за риболов на средиземноморската риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 111 и цитираната съдебна практика).

215    Производно от принципа на правна сигурност, право да иска защита на оправданите правни очаквания има всяко лице, намиращо се в положение, от което следва, че администрацията на Съюза е създала у него основателни очаквания. Уверения, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За разлика от това никой не може да твърди нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при липсата на конкретни уверения, дадени му от администрацията (решение от 30 април 2019 г., Италия/Съвет (Кота за риболов на средиземноморската риба меч), C‑611/17, EU:C:2019:332, т. 112).

216    В случая обжалваното решение се основава на критериите за финансова стабилност и за спазване на пруденциалните изисквания, предвидени в транспонираната в латвийското право Директива 2013/36 и разяснени в съвместните насоки.

217    Тези критерии трябва да се разглеждат като ясни, точни и предвидими по смисъла на цитираната в точка 214 по-горе съдебна практика.

218    Противно на поддържаното от жалбоподателя, както бе посочено вече в точка 154 по-горе, в рамките на своя анализ на критерия за финансова стабилност ЕЦБ не е изискала да могат да бъдат вземани „неограничени“ суми от средствата на кандидат-приобретателите, за да отговорят на потенциалните нужди от финансиране на придобиваната банка. Освен това, както бе посочено в точка 130 по-горе, ЕЦБ излага причините, поради които въпреки положителните последици от планираното придобиване върху капиталовите съотношения на жалбоподателя, критерият за спазване на пруденциалните изисквания не е изпълнен. Освен това, преди да приеме дадено решение относно придобиването на квалифицирано дялово участие, ЕЦБ не е длъжна да посочи на кандидат-приобретателя размера на необходимите средства, за да разреши посоченото придобиване с оглед на критерия за финансова стабилност.

219    Що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, достатъчно е да се посочи, както изтъква ЕЦБ, че жалбоподателят не твърди, че ЕЦБ му е предоставила уверения, които могат да създадат у него основателни очаквания.

220    Следователно съгласно цитираната в точка 215 по-горе съдебна практика жалбоподателят няма основание да твърди, че ЕЦБ е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания.

221    Поради това седмото основание трябва да се отхвърли по същество.

8.      По осмото основание — непризнаване на отговорността на ЕЦБ и на КФКП

222    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като ЕЦБ не е взела предвид собствената си отговорност и тази на КФКП при загубата на доверие в регулаторния процес и последиците от това за неговото финансиране и за финансирането на новата група.

223    Жалбоподателят счита, че сериозни опасения относно корупцията са довели до загуба на доверие в надзорния процес в Латвия и в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ). Тези опасения били свързани с опитите на А да получи подкупи от жалбоподателя и от непреките кандидат-приобретатели, както и с несправедливото регулаторно третиране, свързано с тези опити. CR уведомило властите на Обединеното кралство, а след това и латвийските органи за тези корупционни действия още през 2017 г. Жалбоподателят изтъква и арбитражното производство, посочено в точка 5 по-горе. Външните наблюдатели (включително Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Комисията) потвърдили съгласието си, че банковият надзор в Латвия е нарушен поради повсеместни корупционни практики. Твърденията относно А се потвърждавали от подобни нарушения, посочени от други лица. Що се отнася до спора между ЕЦБ и Република Латвия, както и между A и Република Латвия, с които е сезиран Съдът, следвало да се презумира, че понастоящем ЕЦБ е получила доказателствата за неправомерното поведение на A. Твърдените нарушения на последния били достатъчно тежки, за да бъде отстранен от длъжност дори преди да има влязла в сила присъда.

224    Жалбоподателят изтъква, че макар ЕЦБ да защитава независимостта си срещу всяка намеса на латвийските органи, тя не изпълнява ролята си да следи ЕНМ да не бъде нарушаван посредством корупция, макар тази роля да е още по-важна, тъй като ЕЦБ и нейните служители се ползват от специална защита и привилегии по отношение на компетентните национални правоприлагащи органи. ЕЦБ била длъжна да извършва разследвания в случай на корупция или друга форма на потенциално неправомерно поведение.

225    Жалбоподателят счита, че той и непреките кандидат-приобретатели са подложени на строго регулаторно третиране, тъй като са оповестили корупционни проблеми и са изискали проактивен подход. Това личало от критиката на ЕЦБ по отношение на факта, че ангажиментът на CR да финансира жалбоподателя, бил придружен от изискването регулаторният процес да не бъде засегнат от корупция.

226    Жалбоподателят счита, че подходът на ЕЦБ, който изисква допълнителни инвестиции в жалбоподателя, но възпира всяка инвестиция, възприемайки враждебно отношение, и отказва да признае законосъобразността на исканията за зачитане на правовата държава, не е подход на безпристрастна администрация. Този подход нарушавал максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, член 23 от Директива 2013/36 и член 41 от Хартата.

227    ЕЦБ оспорва доводите на жалбоподателя.

228    Жалбоподателят поддържа, че като не признава отговорността на ЕЦБ и КФКП за загубата на доверие в регулаторния процес, обжалваното решение нарушава максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, член 23 от Директива 2013/36 и член 41 от Хартата.

229    На първо място, що се отнася до естеството на разглежданите корупционни действия, следва да се уточни, че твърдението, че банковият надзор в Латвия е нарушен от „повсеместни“ корупционни практики, не е придружено от уточнения, които позволяват да се прецени неговият обхват.

230    Следва също така да се приеме, от една страна, че наказателното разследване, довело до обвиняването на A, се отнася не до жалбоподателя, а до трета латвийска банка и от друга страна, що се отнася до корупционните действия, оповестени от CR, жалбоподателят посочва без допълнителни уточнения, че разследването е в ход.

231    На второ място, съгласно максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

232    За да се направи позоваване на максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, трябва да се докаже противоправно поведение, за което ЕЦБ носи отговорност (вж. по аналогия решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 170).

233    Макар жалбоподателят да счита, че ЕЦБ е била длъжна да проведе разследване във връзка с оповестените от CR корупционни действия, ЕЦБ основателно изтъква, че не е компетентна сама да провежда разследване на такива действия и че сътрудничи в това отношение с националните компетентни органи.

234    Нито обстоятелството, че ЕЦБ е натоварена да следи за ефективното и последователно функциониране на ЕНМ, нито това, че служителите на ЕЦБ се ползват от привилегии и имунитети по отношение на компетентните в наказателното правораздаване национални служби, не водят до предоставянето на компетентност на ЕЦБ да провежда разследване относно корупционни действия, за които е обвинен управителят на национална централна банка.

235    В това отношение Съдът е постановил, че предвиденият в член 11, буква а) от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз имунитет по отношение на съдебни производства не се прилага, когато срещу ползващото се с този имунитет лице се води наказателно производство за действия, които то не е извършило при изпълнение на задължения от името на институция на Съюза (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2021 г., LR Ģenerālprokuratūra, C‑3/20, EU:C:2021:969, т. 97). Съдът уточнява, че корупцията по дефиниция е извън обхвата на задълженията на длъжностно лице или друг служител на Съюза, както и на управител на централна банка на държава членка, участващ в орган на ЕЦБ (решение от 30 ноември 2021 г., LR Ģenerālprokuratūra, C‑3/20, EU:C:2021:969, т. 67).

236    Освен това, дори да се предположи, че ЕЦБ е допуснала нарушение, като не е провела разследване на корупционните действия, оповестени от CR, или на изявленията на А за жалбоподателя, не е доказано, че това нарушение е можело да доведе до незаконосъобразност на обжалваното решение, което се отнася не до възможността за провеждане на такова разследване, а се произнася по искането за придобиване на квалифицирано дялово участие.

237    Поради това жалбоподателят необосновано е поискал отмяна на обжалваното решение, с довода че ЕЦБ не е провела разследване на оповестените от CR корупционни действия.

238    На трето място, що се отнася до твърдяното несправедливо регулаторно третиране, свързано с корупционните действия, които оповестява, жалбоподателят не посочва точно кои административни актове според него са незаконосъобразни, нито във всеки случай по какъв начин незаконосъобразността на тези актове, дори да се приеме за доказана, може да доведе до незаконосъобразност на самото обжалвано решение.

239    Макар в рамките на второто основание жалбоподателят да посочва, че е оспорил определеното за 2019 г. общо капиталово изискване ПНПО, това обстоятелство не поставя под въпрос съображението, че общото капиталово съотношение на новата група, предвидено за края на 2019 г., възлиза едва на 12,91 %, тоест по-ниско равнище от ОКИ, което жалбоподателят е трябвало да спазва за 2018 г., както е посочено в точка 116 по-горе.

240    На четвърто и последно място, обжалваното решение не е било прието поради това, че жалбоподателят е оповестил корупционни действия или е поискал разследване на тези действия.

241    По-специално, противно на поддържаното от жалбоподателя, както бе посочено в точка 165 по-горе, ЕЦБ не упреква CR за това, че е поискал да се прекрати твърдяното произволно и дискриминационно регулаторно третиране.

242    Поради това жалбоподателят няма основание да твърди, че при липса на признаване на отговорността на ЕЦБ и на КФКП обжалваното решение нарушава максимата nemo auditur propriam turpitudinem allegans, член 23 от Директива 2013/36 и член 41 от Хартата.

243    Осмото основание трябва да се отхвърли по същество.

244    От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да се отхвърли.

V.      По съдебните разноски

245    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски на ЕЦБ в съответствие с исканията на последната.

246    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      PNB Banka AS понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската централна банка (ЕЦБ).

3)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Gervasoni Madise Nihoul

Frendo       Martín y Pérez de Nanclares

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 декември 2022 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.