Дело T‑350/13
Jordi Nogues, SL
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „BADTORO“ — По-ранни словни марки на Европейския съюз „TORO“ и по-ранна национална фигуративна марка „TORO“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на знаците — Сходство на стоките и услугите — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 20 септември 2017 г.
1. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Фигуративна марка „BADTORO“ и словна и фигуративна марки „TORO“
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Критерии за преценка — Комбинирана марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Визуално сходство между фигуративна и словна марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между разглежданите марки — Критерии за преценка — Комбинирана марка — Общ елемент на двете марки, който има самостоятелно отличително положение в по-късната марка
(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 19—21, 68—70)
2. Цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, звуково или концептуално сходство между конфликтните знаци, трябва да се основава върху създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките, което средният потребител има за съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли.
Освен това оценката на сходството между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от конфликтните марки се разглежда в нейната цялост, което не означава, че общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти. Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент. Такъв би могъл да бъде по-специално случаят, когато този съставен елемент може сам да доминира в представата за тази марка в паметта на потребителите, така че всички останали съставни елементи на марката са незначителни в цялостното впечатление, което тя създава.
(вж. т. 23 и 24)
3. Когато дадена марка е съставена от словни и фигуративни елементи, първите по принцип трябва да се считат за по-отличителни от вторите, тъй като средният потребител ще се позове по-лесно на въпросната стока, цитирайки името на марката, отколкото описвайки фигуративния ѝ елемент, но от това не следва, че словните елементи на дадена марка трябва винаги да се считат за по-отличителни от фигуративните. Всъщност при комбинираните марки фигуративният елемент може да заема място, равностойно на това на словния елемент. При това положение следва да се разгледат качествата, присъщи за фигуративния елемент на спорната марка, и тези на нейния словен елемент, както и техните съответни позиции, с цел да се установи доминиращият компонент.
(вж. т. 29)
4. Дори общият елемент на конфликтните знаци да не може да се разглежда като доминиращ, той трябва да се вземе предвид при преценката на сходството на тези знаци, доколкото сам по себе си съставлява по-ранната марка и запазва самостоятелно отличително положение в комбинираната марка, която се състои по-специално от този елемент и чиято регистрация е заявена. Всъщност в хипотеза, при която общ елемент запазва самостоятелно отличително положение в комбинирания знак, породеното от този знак цялостно впечатление може да накара съответните потребители да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат най-малкото от икономически свързани предприятия, в който случай следва да се приеме наличието на вероятност от объркване.
Така изследването на наличието или липсата на самостоятелно отличително положение на някой от елементите на комбиниран знак цели да установи онези елементи, които ще бъдат възприети от съответния потребител.
В това отношение Съдът уточнява, че даден елемент от комбиниран знак не запазва подобно самостоятелно отличително положение, ако въпросният елемент образува с другия или другите елементи от знака, взети заедно, единица с различно значение в сравнение със значението на посочените елементи поотделно.
(вж. т. 32—34)