ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

24 октомври 2014 година

Дело F‑14/10 DEP

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски — Представителство на институция от адвокат — Адвокатски възнаграждения — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Искане за мораторни лихви“

Предмет:      Искане за определяне на съдебните разноски на основание член 92, параграф 1 от тогава действащия процедурен правилник, подадено от Европейската комисия след определение Marcuccio/Комисия (F‑14/10, EU:F:2011:99)

Решение:      Определя общия размер на съдебните разноски, които г‑н Marcuccio трябва да възстанови на Европейската комисия като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑14/10, Marcuccio/Комисия, на 5 065 EUR. Върху сумата, посочена в точка 1, следва да се начислят лихви за забава от датата на съобщаването на настоящото определение до датата на действителното ѝ плащане, платими по лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за основните ѝ операции по рефинансиране, на първия календарен ден от месеца, в който е падежът на плащането, увеличен с три цяло и половина процентни пункта.

Резюме

Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Възнаграждения, платени от институция на нейния адвокат — Включване — Елементи, които трябва да се отчитат при определянето на съдебните разноски

(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него)

Както следва от член 19, първа алинея от Статута на Съда, приложим към Съда на публичната служба съгласно член 7, параграф 1 от приложение І към посочения статут, институциите могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Следователно възнаграждението на последния попада в понятието за необходими разходи за целите на производството, без институцията да е длъжна да доказва, че такава помощ е била обективно обоснована.

Що се отнася до определянето на размера, до който могат да бъдат възстановени адвокатските възнаграждения, съдът на Съюза не е оправомощен да определя дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

В същия смисъл обстоятелството, че възнаграждението е определено във фиксиран размер, няма значение за преценката на Съда на публичната служба относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Съдът на публичната служба да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя.

Освен това, когато в правото на Съюза не съществуват разпоредби от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.

Накрая, размерът на подлежащите на възстановяване на съответната институция разходи за адвокатски възнаграждения не може да се оценява, без да се отчита работата, извършена от нейните служби преди самото сезиране на Съда на публичната служба. Всъщност, след като допустимостта на жалба е обусловена от подаването на жалба по административен ред и нейното отхвърляне от органа по назначаването, службите на институцията по принцип участват в разглеждането на споровете още преди те да са отнесени пред Съда на публичната служба.

(вж. точки 17—21)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — определения Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P‑DEP, EU:T:2013:269, т. 20 и Marcuccio/Комисия, T‑366/10 P‑DEP, EU:T:2014:63, т. 33 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — определение Chatzidoukakis/Комисия, F‑84/10 DEP, EU:F:2014:41, т. 21—24 и цитираната съдебна практика