РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
25 юни 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Политика по въпросите на убежището и имиграцията — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32/ЕС — Член 6 — Достъп до процедурата — Подаване на молба за международна закрила до орган, компетентен съгласно националното право да регистрира такива молби — Подаване на такава молба до други органи, които има вероятност да получат подобни молби, но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право — Понятие „други органи“ — Член 26 — Задържане — Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Директива 2013/33/ЕС — Член 8 — Задържане на кандидата — Основание за задържането — Решение, с което кандидат е задържан поради липсата на места за настаняване в хуманитарен приемен център“
По дело C‑36/20 PPU
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de Instrucción no 3 de San Bartolomé de Tirajana (съдия-следовател № 3, Сан Бартоломе де Тирахана, Испания) с акт от 20 януари 2020 г., постъпил в Съда на 25 януари 2020 г., в рамките на производство по дело относно
VL,
в присъствието на
Ministerio Fiscal,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: M. Vilaras, председател на състава, S. Rodin, D. Šváby (докладчик), K. Jürimäe и N. Piçarra, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: M. M. Ferreira, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за VL, от M. T. Macías Reyes, abogada,
– за Ministerio Fiscal, от T. García García,,
– за испанското правителство, от S. Centeno Huerta, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от M. Condou-Durande и I. Galindo Martín, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 30 април 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 6, параграф 1, втора алинея и член 26 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60) и на член 8 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 96).
2 Преюдициалното запитване е отправено в рамките на производство относно задържането на VL и подадената от него по този повод молба за международна закрила.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2008/115/ЕО
3 Съображение 9 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98) гласи:
„В съответствие с Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки, гражданин на трета страна, който е подал молба за убежище в държава членка, не следва да бъде считан за лице, което е в незаконен престой на територията на държавата членка, до влизането в сила на отрицателно решение относно молбата или на решение, прекратяващо правото му на престой като кандидат за убежище“.
4 Член 2 (озаглавен „Приложно поле“), параграф 1 от Директива 2008/115 гласи следното:
„Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка“.
5 Член 6 от тази директива, чийто предмет е „[р]ешение за връщане“ предвижда в параграф 1:
„Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5“.
6 Член 15 от същата директива, озаглавен „Задържане“, част от глава IV, със заглавие „Задържане с цел извеждане“, в параграф 1 гласи:
„Освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато:
а) е налице опасност от укриване; или
б) засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.
Всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури“.
Директива 2013/32
7 Съображения 8, 12, 18, 20 и 25—28 от Директива 2013/32 гласят:
„8) На заседанието си на 10—11 декември 2009 г. Европейският съвет прие Стокхолмската програма, в която отново бе потвърден ангажиментът за създаването до 2012 г. на общо пространство на закрила и солидарност, основано на обща процедура за убежище и единен статут за за лицата, на които се предоставя международна закрила, въз основа на високи стандарти за закрила и справедливи и ефективни процедури. В Стокхолмската програма беше посочено, че на лицата, нуждаещи се от международна закрила, трябва да се осигури достъп до сигурни и ефективни от правна гледна точка процедури за убежище. Съгласно Стокхолмската програма лицата следва да бъдат третирани по един и същ начин във връзка с процедурните договорености и определянето на статута, независимо от държавата членка, в която са подали молбата. Целта е подобните случаи да се третират по сходен начин, а крайният резултат да бъде еднакъв.
[…].
12) Основната цел на настоящата директива е по-нататъшното разработване на нормите за процедурите за предоставяне и отнемане на международна закрила в държавите членки с оглед на създаването на обща процедура за убежище в Съюза.
[…].
18) В интерес едновременно и на държавите членки, и на търсещите международна закрила е по молбите за международна закрила да бъде вземано решение възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане.
[…].
20) При точно определени обстоятелства, когато съществува вероятност дадена молба да е неоснователна или когато са налице сериозни опасения за националната сигурност или обществения ред, държавите членки следва да са в състояние да ускорят процедурата по разглеждане, по-специално чрез въвеждане на по-кратки, но разумни срокове за определени процедурни стъпки, без да се засягат точността и пълнотата на разглеждането, както и ефективният достъп на кандидата до основни принципи и гаранции, предвидени в настоящата директива.
[…].
25) В интерес на правилното определяне на лицата, които се нуждаят от закрила като бежанци, по смисъла на член 1 от Женевската конвенция, или като лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, всеки кандидат следва да има ефективен достъп до процедурите, възможност да сътрудничи и да влиза във връзка по подходящия начин с компетентните органи, за да представи съответните факти по своя случай, както и да разполага с достатъчни процедурни гаранции за разглеждане на молбата му на всички етапи на процедурата. Междувременно процедурата по разглеждане на молбата му за международна закрила следва да осигури по принцип на кандидата поне правото да остане, докато случаят е висящ пред решаващия орган, да има достъп до преводачески услуги, за да изложи аргументите си, ако бъде разпитан от органите, да може да влезе във връзка с представител на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) и с организации, които предоставят съвети или консултации на кандидати за международна закрила, да има право на точно съобщаване за решението и фактическите и правните мотиви на решението, да има право на правен или друг съветник, както и право да бъде информиран за правното си положение в решителните етапи на процедурата на език, който той разбира или за който има разумни основания да се счита, че той разбира, както и, в случай на неблагоприятно решение, да има право на ефективна защита пред съд.
26) С цел осигуряване на ефективен достъп до процедурата за разглеждане служителите, които първи влизат в контакт с лица, търсещи международна закрила, и в частност служителите, които осъществяват наблюдение на сухопътните или морските граници или извършват гранични проверки, следва да получат съответната информация и необходимото обучение за разпознаване и обработка на молбите за международна закрила, като inter alia се вземат надлежно под внимание съответните насоки, разработени от [Европейска служба за подкрепа в областта на убежището — (ЕСПОУ)]. Те следва да бъдат в състояние да предоставят необходимата информация относно това къде и как може да се подаде молба за международна закрила на гражданите на трета страна или лица без гражданство, които се намират на територията, включително на границата, в териториалните води или в транзитните зони на държавите членки, и които желаят да поискат международна закрила. Когато тези лица се намират в териториалните води на държава членка, те следва да бъдат свалени на сушата, а техните молби — разгледани в съответствие с настоящата директива.
27) При условие че гражданите на трета държава или лицата без гражданство, които са изразили желанието си да кандидатстват за международна закрила, са кандидати за международна закрила, те следва да изпълняват задълженията и да се ползват от правата по настоящата директива и по Директива [2013/33]. С тази цел държавите членки следва възможно най-скоро да регистрират тези лица като кандидати за международна закрила.
28) За да се улесни достъпът до процедурата по разглеждане на молбите на граничните контролно-пропускателни пунктове и в местата за задържане, следва да се предостави информация относно възможността да се кандидатства за международна закрила. Посредством услугите на преводач следва да се гарантира осъществяването на основна комуникация, чрез която компетентните органи да разберат дали лицата обявяват желанието си да кандидатстват за международна закрила“.
8 Член 1 от Директива 2013/32, озаглавен „Цел“, има следното съдържание:
„Целта на настоящата директива е да се определят общи процедури за предоставяне или отнемане на международна закрила съгласно Директива 2011/95/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9)]“.
9 Член 2 от Директива 2013/32, озаглавен „Определения“, предвижда:
„За целите на настоящата директива:
[…]
б) „молба за международна закрила“ или „молба“ означава искане за закрила от държава членка, подадено от гражданин на трета страна или лице без гражданство, за който/което може да се счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила и не иска изрично друг вид закрила извън обхвата на Директива [2011/95], за която се кандидатства отделно;
в) „кандидат“ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство, който/което е подал/о молба за международна закрила, по отношение на която все още не е взето окончателно решение;
[…]
е) „решаващ орган“ означава всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който е компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила и който е компетентен да вземе решение като първа инстанция по такива случаи“;
[…]“.
10 Член 3 от Директива 2013/32 е озаглавен „Приложно поле“ и параграф 1 от него гласи:
„Настоящата директива се прилага за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на международна закрила“.
11 Член 4 от тази директива, озаглавен „Компетентни органи“, в параграф 1 гласи:
„Държавите членки определят по всички процедури решаващ орган, който да отговаря за извършването на съответното разглеждане на молбите, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. Държавите членки следят за това този орган да разполага с подходящи средства, включително с достатъчно на брой компетентни служители, за изпълнението на своите задачи в съответствие с настоящата директива“.
12 Член 6 от същата директива, озаглавен „Достъп до процедурата“, има следното съдържание:
„1. Когато дадено лице подава молба за международна закрила до орган, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобни молби, регистрацията се извършва не по-късно от 3 работни дни след подаването на молбата.
Ако молбата за международна закрила е подадена до други органи, които има вероятност да получат подобни молби, но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право, държавите членки се уверяват, че регистрацията се извършва не по-късно от 6 работни дни след подаването на молбата.
Държавите членки се уверяват, че тези други органи, които има вероятност да получат молби за международна закрила, например полицията, граничните служители, имиграционните органи и служителите на местата за задържане, разполагат със съответната информация и че техните служители получават необходимото ниво на обучение, подходящо за техните задачи и отговорности, както и указания за информиране на кандидатите къде и как могат да подават молби за международна закрила.
2. Държавите членки следят за това лице, което е подало молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе своята молба възможно най-скоро. Когато кандидатът не подаде молба, държавите членки могат съответно да приложат член 28 от настоящата директива.
3. Без да се засяга параграф 2, държавите членки могат да поставят изискване молбите за международна закрила да бъдат подавани лично и/или на определено място.
4. Независимо от параграф 3 молбата за международна закрила се счита за подадена след като кандидатът подаде формуляр или когато това е предвидено в националното право, след като съответните компетентни органи на заинтересованата държава членка получат официален доклад.
5. Когато едновременното подаване на молби за международна закрила от голям брой граждани на трета държава или от лица без гражданство на практика затруднява спазването на предвидения в параграф 1 срок, държавите членки могат да предвидят този срок да бъде удължен на 10 работни дни“.
13 Член 8 от същата директива, озаглавен „Информация и съвети в местата за задържане и на граничните контролно-пропускателни пунктове“, в параграф 1 гласи следното:
„При наличие на признаци, че граждани на трети държави или лица без гражданство, задържани в места за задържане или намиращи се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитните зони на външните граници, могат да пожелаят да подадат молба за международна закрила, държавите членки им предоставят информация относно възможността да направят това. В тези места за задържане и гранични зони държавите членки предвиждат осигуряването на устен превод, доколкото това е необходимо за улесняване на достъпа до процедурата за убежище“.
14 Член 26 от Директива 2013/32 относно [з]адържане[то“] предвижда:
„1. Държавите членки не могат да задържат определено лице единствено поради това че е кандидат. Основанията и условията на задържане, както и гаранциите на разположение на задържаните кандидати са в съответствие с Директива [2013/33].
2. Ако кандидатът е задържан, държавите членки гарантират, че има възможност за бързо съдебно преразглеждане в съответствие с Директива [2013/33]“.
15 Член 38 от тази директива е озаглавен „Понятие за сигурна трета страна“ и в параграф 1 предвижда следното:
„Държавите членки могат да прилагат понятието за сигурна трета страна само ако компетентните органи са се убедили, че в съответната трета страна към кандидата за международна закрила ще се отнасят в съответствие със следните принципи:
[…]
б) няма опасност от тежко посегателство според определението в Директива [2011/95];
[…]“.
Директива 2013/33
16 Съображения 15 и 20 от Директива 2013/33 гласят:
„15) Задържането на кандидати, следва да се прилага в съответствие с основополагащия принцип, че едно лице не следва да се задържа единствено на това основание, че то търси международна закрила, по-специално, в съответствие с международните правни задължения на държавите членки и с член 31 от Женевската конвенция. Кандидатите могат да бъдат задържани единствено при съвсем ясно определени изключителни обстоятелства, предвидени в настоящата директива, и при спазване на принципа на необходимост и пропорционалност по отношение както на начина, така и на целта на такова задържане. Когато е задържан кандидат, той следва да има ефективен достъп до съответните процедурни гаранции като например право на съдебна защита пред национален съдебен орган.
[…].
20) За да се осигури по-успешно физическата и психическата неприкосновеност на кандидата, задържането следва да бъде крайна мярка и може да се прилага едва след като всички алтернативни на задържането мерки, несвързани с лишаване от свобода, са били надлежно разгледани. Всяка алтернативна на задържането мярка трябва да зачита основните човешки права на кандидата“.
17 Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, гласи:
„За целите на настоящата директива:
а) „молба за международна закрила“ означава молба за международна закрила съгласно определението в член 2, буква з) от Директива [2011/95];
б) „кандидат“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, които са подали молба за международна закрила, по която още не е взето окончателно решение;
[…]“.
18 Член 3 от посочената директива, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:
„Настоящата директива се прилага по отношение на всички граждани на трети държави и лица без гражданство, които подават молба за международна закрила на територията, включително на границата, в териториалните води или в транзитните зони, на дадена държава членка, докато имат разрешение да останат на територията в качеството на кандидати, както и по отношение на членовете на семейството, ако молбата за международна закрила се отнася и до тях според националното право“.
19 В съответствие с член 8 от тази директива, който е относно „[з]адържане[то]:
„1. Държавите членки не могат да задържат едно лице единствено поради това че то е кандидат за международна закрила в съответствие с Директива [2013/32].
2. Когато се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно, държавите членки могат да задържат кандидат, ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки.
3. Кандидат може да бъде задържан единствено:
а) с цел установяване или проверка на неговата самоличност или националност;
б) с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако няма задържане, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие;
в) с цел да се вземе решение в хода на процедура относно правото на кандидата да влезе на територията;
г) когато е задържан по процедура за връщане съгласно Директива [2008/115], за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждането и съответната държава членка може да докаже чрез обективни критерии, включително че кандидатът вече е имал възможност за достъп до процедурата за предоставяне на убежище, че има разумни основания да се предположи, че той подава молбата за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на решението за връщане;
д) когато това се налага с цел защита на националната сигурност или на обществения ред;
е) в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство [(ОВ L 180, 2013 г., стр. 31].
Основанията за задържане трябва да са предвидени в националното право.
[…]“.
20 Член 9 от Директива 2013/33, озаглавен „Гаранции за задържаните кандидати“, в параграф 1 гласи:
„Кандидатът се задържа единствено за възможно най-кратък срок и задържането продължава само докато са приложими основанията, предвидени в член 8, параграф 3“.
21 Член 17 от тази директива е озаглавен „Общи правила относно материалните условия на приемане и медицинските грижи“ и в параграф 1 предвижда:
„Държавите членки гарантират, че материалните условия на приемане са на разположение за кандидатите, когато те подават молбата си за международна закрила“.
22 Член 18 от посочената директива, озаглавен „Разновидности на материалните условия на приемане“, в параграф 9 гласи:
„В надлежно обосновани случаи държавите членки могат по изключение да определят различни разновидности за материалните условия на приемане от разновидностите, които са предвидени в настоящия член, за разумен срок, колкото е възможно най-кратък, когато:
[…]
б) възможностите за настаняване, които обикновено са налице, са временно изчерпани.
Тези различни условия трябва да отговарят при всички положения на основните нужди“.
Испанското право
23 Член 58 от Ley Orgánica 4/2000 sobre derechos y libertades de los extranjeros en España y su integración social (Устройствен закон 4/2000 за правата и свободите на чужденците в Испания и социалната им интеграция) от 11 януари 2000 г. (BOE бр. 10 от 12 януари 2000 г., стр. 1139), в редакцията му, приложима за фактите по делото в главното производство (наричан по-нататък „Устройствен закон 4/2000“), е относно извеждането на незаконно пребиваващи чужденци.
24 В член 58, параграф 3 от Устройствен закон 4/2000 е предвидена опростена процедура за извеждане на чужденците, които се опитват да влязат незаконно в Испания. Член 58, параграф 4 от този закон гласи, че лицата по параграф 3 не могат да бъдат извеждани, докато евентуална молба за международна закрила не бъде обявена за недопустима, а в параграф 6 от същия предвижда, че ако извеждането не е възможно в срок от 72 часа, от съдебните органи следва да се поиска да разпоредят задържане.
25 Член 61 от Устройствен закон 4/2000 предвижда привременните мерки в процедурите по извеждане. Член 62 от този закон се отнася до задържането, а член 64, параграф 5 от същия закон предвижда, спиране на изпълнението на решенията за извеждане, докато молбата за международна закрила не бъде обявена за недопустима.
26 Членове 2 и 3 от Ley 12/2009, reguladora del derecho de asilo y de la protección subsidiaria (Закон 12/2009 за правото на убежище и субсидиарната закрила) от 30 октомври 2009 г. (BOE бр. 263 от 31 октомври 2009 г., стp. 90860) в редакцията му, приложима за фактите по делото в главното производство, уреждат съответно правото на убежище и статута на бежанец. Според член 5 от този закон предоставянето на субсидиарната закрила предполага съответното лице да не е изведено. Член 30 от посочения закон предвижда достъпа до социални и приемни услуги за кандидатите за международна закрила, които имат нужда от такива услуги.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
27 На 12 декември 2019 г. в 19,05 ч. плавателен съд, на борда на който се намират 45 граждани на държави от Субсахарска Африка, сред които е VL, малийски гражданин, е прихванат от Salvamento Marítimo (испанските морски спасителни служби) близо до бреговете на Испания. Корабът на спасителните служби качва на борда тези 45 граждани на трети страни и ги сваля на кея в южната част на остров Гран Канария, Испания, в 21,30 ч.
28 След като им е оказана първа помощ, тези граждани са предадени на Brigada Local de Extranjería y Fronteras (местната служба за чужденците и граничния контрол, Испания) към Comisaría de Policía Nacional de Maspalomas (подразделение на националната полиция в Маспаломас, Испания). На 13 декември 2019 г. в 00,30 ч. те са прехвърлени в Jefatura Superior de Policía de Canarias (Висша префектура на полицията на Канарските острови, Испания).
29 С решение от13 декември 2019 г. Subdelegación del Gobierno en Las Palmas (представителство на правителството в Лас Палмас, Испания) заповядва тези граждани да бъдат изведени. Тъй като това решение не може да бъде изпълнено в срока от 72 часа, предвиден в член 58, параграф 6 от Устройствен закон 4/2000, отправено е искане до Juzgado de Instrucción no 3 de San Bartolomé de Tirajana (съдия-следовател № 3, Сан Бартоломе де Тирахана, Испания) за настаняване в център за задържане.
30 От акта за преюдициално запитване се установява, че на 14 декември 2019 г. в рамките на предварително разследване този съдия е взел три решения по делото в главното производство.
31 С първото решение този съдия позволява на VL, на когото са съобщени правата му и е предоставена адвокатска помощ и съдействие от устен преводач от и на езика бамбара, който той декларира, че разбира и говори, да направи декларация. В тази декларация, за която е съставен протокол, VL изразява желанието си да поиска международна закрила, тъй като се опасява от преследване по расови причини или поради принадлежност към определена социална група. Той подчертава по-конкретно че заради войната в Мали завръщането му в тази страна ще го изложи на опасност да бъде убит там.
32 Тъй като съгласно испанското право Juzgado de Instrucción no 3, de San Bartolomé de Tirajana (съдия-следовател № 3, Сан Бартоломе де Тирахана) не се счита за решаващ орган по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2013/32, същия ден с второ решение, той съобщава, от една страна, на Brigada Provincial de Extranjería y Fronteras (провинциалната полицейска служба за чужденците и граничния контрол), и от друга страна, на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН), за декларацията, с която VL е изразил желанието си да поиска международна закрила. С това решение се иска също от представителството на правителството в Канарските острови, от провинциалната полицейска служба за чужденците и граничния контрол и от Ministerio de Trabajo, Migraciones y Seguridad Social (Министерство на труда, миграцията и социалната сигурност, Испания), да се намери място в хуманитарен приемен център за VL и 25 други кандидати за международна закрила.
33 След като установява, че поради липса на достатъчно места само 12 от 26 кандидати могат да получат място в хуманитарен център за настаняване, Juzgado de Instrucción no 3 de San Bartolomé de Tirajana (съдия-следовател № 3, Сан Бартоломе де Тирахана) с трето решение разпорежда настаняването на останалите четиринадесет кандидати, сред които е VL, в център за задържане за чужденците и молбата им за международна закрила да бъде разгледана в този център за задържане.
34 Запитващата юрисдикция уточнява, че преди VL да бъде прехвърлен в център за задържане, служител от провинциалната полицейска служба за чужденците и граничния контрол го е уведомил, че е насрочена среща за провеждане на интервю по молбата му за международна закрила.
35 Адвокатката на VL подава жалба за изменение на решението за задържане на VL с мотива, че това решение е несъвместимо с Директиви 2013/32 и 2013/33.
36 В този контекст Juzgado de Instrucción no 3 de San Bartolomé de Tirajana (съдия следовател № 3, Сан Бартоломе де Тирахана) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Член 6, параграф 1, втора алинея от Директива [2013/32] урежда хипотезата, при която, ако молбата за международна закрила е отправена до други органи, които не са компетентни да я регистрират съгласно националното право, държавите членки се уверяват, че регистрацията се извършва не по-късно от 6 работни дни след отправянето на молбата.
Следва ли разпоредбата да се тълкува в смисъл, че съдия-следователите, компетентни да се произнесат относно задържането на чужденци в съответствие с националното право, трябва да се считат за един от тези „други органи“, които не са компетентни да регистрират молбата за международна закрила, но пред които молителите могат да изразят желанието си да подадат такава?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че съдия-следователите трябва да уведомяват молителите за това къде и как могат да се подават молбите за международна закрила, и че в случай на подаване на такава молба трябва да я предадат на органа, компетентен съгласно националния закон да регистрира и разглежда молбите за международна закрила, и на компетентния административен орган, за да бъдат взети по отношение на молителя мерките за приемане, предвидени в член 17 от Директива [2013/33]?
3) Следва ли член 26 от Директива [2013/32] и член 8 от Директива [2013/33] да се тълкуват в смисъл, че не е необходимо гражданин на трета държава да бъде задържан, освен ако са налице условията по член 8, параграф 3 от Директива [2013/33], тъй като молителят е защитен от принципа на забрана за връщане от момента, в който е изразил пред съдия-следователя желанието си да поиска международна закрила?“.
По спешното производство
37 Запитващата юрисдикция иска настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда.
38 В подкрепа на искането си тя посочва по-конкретно че поради настаняването му в център за задържане VL е лишен от свобода и за него има решение за извеждане, което може да бъде изпълнено във всеки момент.
39 Във връзка с това следва да се отбележи, от една страна, че настоящото преюдициално запитване е относно тълкуването на Директиви 2013/32 и 2013/33, които се отнасят до трета част, дял V от Договора за функционирането на ЕС относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие, и от друга страна, че настаняването на гражданин на трета страна в център за задържане, независимо дали по време на процедурата за разглеждане на молбата му за международна закрила или с оглед на извеждането му, е мярка, свързана с лишаване от свобода, която поради естеството си може да обоснове откриване на спешното преюдициално производство (вж. в този смисъл решение от 17 март 2016 г., Mirza, C‑695/15 PPU, EU:C:2016:188, т. 31 и 35 и определение от 5 юли 2018 г., C и др., C‑269/18 PPU, EU:C:2018:544, т. 35 и 37).
40 Впрочем условието относно спешната необходимост от получаване на отговор от Съда в най-кратък срок трябва да се преценява такава каквато е към датата на разглеждане на молбата преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство (решения от 17 март 2016 г., Mirza, C‑695/15 PPU, EU:C:2016:188, т. 34 и от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 99).
41 С оглед на тези съображения на 6 февруари 2020 г., по предложение на съдията докладчик, след като изслуша генералния адвокат, четвърти състав на Съда реши да уважи искането на запитващата юрисдикция настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта
42 В писменото си становище испанското правителство твърди, че Съдът не е компетентен да се произнесе по настоящото преюдициално запитване, с мотива че въз основа на испанското право запитващата юрисдикция е компетентна единствено да се произнесе по задържането на гражданин на трета страна за целите на изпълнението на решение за връщане, а не да разглежда молбите за международна закрила. При тези обстоятелства поставените от запитващата юрисдикция въпроси нямали никаква връзка с предмета на спора.
43 Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на установеното в член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от решение по реда на преюдициалното производство, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе по същество, тъй като такива въпроси се ползват с презумпция за релевантност. От това следва, че Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. неотдавнашно решение от 26 март 2020 г., A. P. (Пробационни мерки), C‑2/19, EU:C:2020:237, т. 25 и 26).
44 В това отношение следва да се отбележи, че твърдението на испанското правителство, че в испанското право запитващата юрисдикция не е орган, компетентен да разглежда молбите за международна закрила, не изключва възможността тази юрисдикция да се счита за „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32. Поради това преценката на този довод спада към разглеждането по същество на поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси, така че не може да се заключи, че тези въпроси нямат никаква връзка с предмета на спора в главното производство.
45 Така се установява, че този довод не може да обори презумпцията за релевантност на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция като преюдициални, която може да се обори само в изключителни случаи (решение от 7 септември 1999 г., Beck и Bergdorf, C‑355/97, EU:C:1999:391, т. 22).
46 Трябва освен това да се подчертае, че след подаването на настоящото преюдициално запитване Съдът узна за изпълнението на постановеното срещу VL решение за извеждане. При тези обстоятелства на основание член 101, параграф 1 от Процедурния правилник Съдът изпрати до запитващата юрисдикция искане за разяснения, за да разбере дали главното производство не е останало без предмет.
47 В отговора си, постъпил в Съда на 23 април 2020 г., Juzgado de Instrucción no 3 de San Bartolomé de Tirajana (съдия-следовател № 3, Сан Бартоломе де Тирахана) обяснява, от една страна, че на 21 януари 2020 г., един ден след подаването на преюдициалното му запитване, е получил информация, която дава основание да се предполага, че решението за извеждане на VL е било изпълнено, и от друга страна, че независимо от това изпълнение делото в главното производство запазва предмета си, доколкото въз основа на отговорите на Съда на поставените въпроси той ще трябва да се произнесе по законосъобразността на предходното си решение, довело до понесеното от VL лишаване от свобода в периода между 14 декември 2019 г. и 21 януари 2020 г., дата на извеждането му, и че решаването на делото в главното производство би могло евентуално да го мотивира да предяви иск за поправяне на вредите.
48 В това отношение, както от съдържанието, така и от структурата на член 267 ДФЕС следва, че преюдициалното производство предполага именно че пред националните юрисдикции действително има висящо дело, тъй като исканото решение по преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да позволи на запитващата юрисдикция да „постанови решението си“ по делото с което е сезирана. Наистина, преюдициалното запитване се обосновава не от формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а от необходимостта от него за действителното решаване на спор (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44—46 и цитираната съдебна практика).
49 Така отхвърлянето на подадено от национална юрисдикция запитване е възможно само ако се окаже, че производството по член 267 ДФЕС е било отклонено от целта си и всъщност цели да подтикне Съда да се произнесе въз основа на привиден спор или ако е съвсем очевидно, че правото на Съюза не може да се приложи нито пряко, нито косвено към обстоятелствата в разглеждания случай (решение от 28 ноември 2018 г., Amt Azienda Trasporti e Mobilità и др., C‑328/17, EU:C:2018:958, т. 34).
50 По настоящото дело запитващата юрисдикция обяснява, че отговор на Съда на поставените преюдициални въпроси продължава да е необходим, за да се произнесе по законосъобразността на понесеното от VL лишаване от свобода. Доколкото въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за решаването на висящи пред тях спорове такова обяснение от запитващата юрисдикция по принцип обвързва Съда (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Pohotovosť, C‑470/12, EU:C:2014:101, т. 32), още повече че посочените в предходната точка изключителни обстоятелства не се проверяват.
51 От това следва, че преюдициалното запитване, предмет на настоящото дело, е допустимо.
По първия въпрос
52 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че съдия-следовател, сезиран за да се произнесе по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна с оглед на неговото връщане, е сред „другите органи“, посочени в тази разпоредба, които има вероятност да получат молби за международна закрила, но не са компетентни съгласно националното право да ги регистрират.
53 Както се установява от постоянната практика на Съда, както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа на равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчита не само съдържанието, но и контекстът ѝ и целта, преследвана със съответната правна уредба (решения от 18 януари 1984 г., Ekro, 327/82, EU:C:1984:11, т. 11 и от 7 ноември 2019 г., K.H.K. (Запор на банкови сметки), C‑555/18, EU:C:2019:937, т. 38).
54 В това отношение член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2013/32 предвижда, че когато лице подава молба за международна закрила до орган, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобни молби, регистрацията се извършва не по-късно от 3 работни дни след подаването на молбата. Що се отнася до член 6, параграф 1, втора алинея от тази директива, в него се уточнява, че ако молбата за международна закрила е подадена до други органи, които има вероятност да получат подобни молби, но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право, държавите членки се уверяват, че регистрацията се извършва не по-късно от 6 работни дни след подаването на молбата.
55 Така от израза „орган, който съгласно националното право е компетентен“ в член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2013/32, се установява, че тя оставя на държавите членки грижата да посочат органа, компетентен да регистрира молбите за международна закрила.
56 Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точка 56 от заключението си, като се позовава на понятието за „други органи, които има вероятност да получат подобни молби [за международна закрила], но не са компетентни да направят регистрацията съгласно националното право“, член 6, параграф 1, втора алинея от тази директива изобщо не препраща към националното право и следователно не задължава държавите членки да посочат тези „други органи“.
57 В това отношение от текста на тази разпоредба ясно се установява, че законодателят на Съюза е искал да възприеме широко определение на органите, които, без да са компетентни да регистрират молби за международна закрила, все пак могат да приемат такива молби. Наистина, изборът на прилагателното „други“ свидетелства за воля да се избере отворено определение на кръга на органите, които могат да приемат молби за международна закрила.
58 Впрочем член 6, параграф 1, трета алинея от тази директива потвърждава това разширително схващане, като задължава всички органи, които само „има вероятност“ да получат молби за международна закрила, действително да ги приемат, когато са подадени.
59 Така, щом е вероятно незаконно пребиваващ гражданин на трета страна да подаде молба за международна закрила до съдебен орган, който трябва да се произнесе по искане за задържане, подадено от националните органи, именно с оглед на връщането му, следва да се счита, че понятието „други органи“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, включва такава юрисдикция.
60 От друга страна, това, че член 6, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/32 посочва като органи, които „има вероятност“ да получат молби за международна закрила, само полицията, граничните служители, имиграционните органи и служителите в местата за задържане, не може да се използва като аргумент. Наистина, тъй като това изброяване започва с израза „например“, то не би могло да е изчерпателно.
61 Освен това фактът, че член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32 не посочва да е необходимо тези „други органи“ да имат съдебен или административен характер, представлява точно, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, указание за волята на законодателя на Съюза чрез избора на това понятие да обхване множество органи, евентуално съдебни, и да не се ограничи само до административните органи.
62 На последно място, това буквално тълкуване на член 6, параграф 1, от Директива 2013/32 се потвърждава от систематическото тълкуване.
63 Наистина, от една страна, както отбелязва генералният адвокат в точки 60 и 61 от заключението си, следва да се припомни, че една от преследваните от Директива 2013/32 цели е да се гарантира ефективен достъп, а именно възможно най-лесен достъп до процедурата за предоставяне на международна закрила, както следва по-специално от съображения 8, 20, 25 и 26 от тази директива. За да се гарантира такъв достъп, в член 6, параграф 2 от посочената директива се посочва задължението за държавите членки да следят за това лице, което е подало молба за международна закрила, да разполага с „действителна възможност да внесе своята молба възможно най-скоро“.
64 От друга страна, това тълкуване произтича също от съображение 25 от същата директива, според което незаконно пребиваващ гражданин на трета страна трябва да разполага с достатъчни процедурни гаранции за разглеждане на молбата му на всички етапи на процедурата.
65 Както поддържа Европейската комисия в писменото си становище и както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от заключението си, при спешните процедури като тези в главното производство, при които, от една страна, решението за извеждане се взема в срок от 24 часа след пристигането на незаконно пребиваващия гражданин на трета страна и от друга страна, този гражданин се изслушва от съдия-следовател на следващия ден, това изслушване със съдействието на адвокат и устен преводач, говорещ език, който заинтересованото лице разбира, е подходящият момент за отправяне на молба за международна закрила. В зависимост от обстоятелствата това изслушване може дори да се окаже първата възможност за позоваване на правото за подаване на такава молба.
66 В случая от дадените от запитващата юрисдикция обяснения се установява, че преди да бъде изслушан от съдия-следователя, VL не е бил уведомен за възможността да поиска международна закрила. При това положение посоченото от испанското правителство и от Ministerio Fiscal (Прокуратура, Испания), че заинтересованото лице можело да подаде молбата си впоследствие в центъра за задържане, не е основателна причина да се счита, че не е следвало да му се разреши да го направи пред съдия-следователя, компетентен да се произнесе по задържането му.
67 От това следва, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, да се забрани на съдебен орган като Juzgado Instrucción no 3 de San Bartolomé de Tirajana (съдия-следовател № 3, Сан Бартоломе де Тирахана) да приема молби за международна закрила, би попречило на постигането на посочената в точка 63 от настоящото решение цел да се гарантира реалният достъп до процедурата за предоставяне на международна закрила.
68 Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че съдия следовател, сезиран за да се произнесе по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна с оглед на връщането му, е сред „другите органи“, посочени в тази разпоредба, които има вероятност да приемат молби за международна закрила, но съгласно националното право не са компетентни да ги регистрират.
По втория въпрос
69 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че съдия-следовател, в качеството си на „друг орган“ по смисъла на тази разпоредба, трябва, от една страна, да информира незаконно пребиваващите граждани на трета страна за реда и условията за подаване на молба за международна закрила, и от друга страна, когато гражданин е изразил желанието си да подаде такава молба, да предаде преписката на компетентния орган с оглед на регистрацията на тази молба, за да може този гражданин да се ползва от материалните условия на приемане и медицински грижи, предвидени в член 17 от Директива 2013/33.
70 За да се отговори на първата част от втория въпрос, следва да се припомни, че според член 6, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/32 държавите членки се уверяват, че посочените в тази разпоредба „други органи“, които има вероятност да получат молби за международна закрила, разполагат със съответната информация и че техните служители получават необходимото ниво на обучение, подходящо за техните задачи и отговорности, както и указания за информиране на кандидатите къде и как могат да подават молби за международна закрила.
71 Доколкото от отговора на първия въпрос следва, че съдия-следовател, сезиран за да се произнесе по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна с оглед на връщането му, е сред „другите органи“, посочени в член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, от това следва, че въз основа на член 6, параграф 1, трета алинея от тази директива този съдия-следовател е длъжен също да предоставя на кандидатите за международна закрила информация за конкретните условия за подаване на молба за международна закрила.
72 Това тълкуване на член 6, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/32 се потвърждава от член 6, параграф 2 от тази директива, който задължава държавите членки да следят за това лице, което е подало молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе своята молба възможно най-скоро.
73 При положение че тези разпоредби свидетелстват за желанието на законодателя на Съюза да предпази ефективността на правото на незаконно пребиваващите граждани на трета страна да поискат да се ползват от международната закрила, тази ефективност ще бъде унищожена, ако на всеки етап от процедурата „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 2013/32, може да се въздържи да информира съответния гражданин за възможността да поиска международната закрила под претекст, че той вероятно трябва да е получил по-рано такава информация или може да я получи впоследствие.
74 Така, като информира незаконно пребиваващ гражданин на трета страна за конкретните условия за подаване на молба за международна закрила, съдия-следовател, сезиран да се произнесе по задържането на този гражданин с оглед на връщането му, действа в съответствие с изискванията в съображение 18 от Директива 2013/32, едновременно в интерес на държавите членки и на кандидатите за международна закрила по молбите за международна закрила да бъде вземано решение възможно най- бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане.
75 Испанското правителство обаче счита, че „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, не може по собствена инициатива да информира незаконно пребиваващ гражданин на трета страна за възможността да поиска международна закрила.
76 Във връзка с това следва да се отбележи, че съображение 28 от тази директива гласи, че за да се улесни достъпът до процедурата по разглеждане на молбите на граничните контролно-пропускателни пунктове и в местата за задържане, следва да се предостави информация относно възможността да се кандидатства за международна закрила. Що се отнася до член 8, параграф 1 от посочената директива, той задължава държавите членки при наличие на признаци, че граждани на трети държави или лица без гражданство, задържани в места за задържане или намиращи се на гранични контролно-пропускателни пунктове, включително в транзитните зони на външните граници, могат да пожелаят да подадат молба за международна закрила, да им предоставят информация относно възможността да направят това.
77 Доколкото член 6, параграф 1, трета алинея от Директива 2013/32 така предвижда, че „другите органи“, които има вероятност да получат молби за международна закрила, които участват в процедурата преди или след съдия следователя, трябва да са в състояние да предоставят на кандидатите информация относно реда и условията за подаване на молба за международна закрила, следва да се приеме, че задължението за предоставяне на незаконно пребиваващите граждани на трети страни на информация за възможността да кандидатстват за международна закрила е наложено и на съдия-следовател като този, за когото става въпрос в главното производство, както на всеки друг орган, който има вероятност да получи подобни молби.
78 При това положение съдия-следовател, сезиран за да се произнесе по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна с оглед на връщането му, когато поема инициативата да информира този гражданин за правото, което има да кандидатства за международна закрила, се съобразява с предписанията на член 6, параграф 1, втора и трета алинея и на член 8, параграф 1 от Директива 2013/32.
79 За отговора на втората част от въпроса, е важно да се припомни, че съображение 27 от Директива 2013/32 гласи по-специално че гражданите на трета държава, които са изразили желанието си да кандидатстват за международна закрила, следва да изпълняват задълженията и да се ползват от правата по тази директива и по Директива 2013/33. С тази цел държавите членки следва възможно най-скоро да регистрират тези лица като кандидати за международна закрила.
80 Ако молба за международна закрила е подадена до „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, тази разпоредба определя на съответната държава членка срок за регистрацията на тази молба 6 работни дни след подаването ѝ.
81 За да може този особено кратък срок да бъде спазен, е задължително, именно за да се гарантира бързината на процедурата по разглеждане на молбите за международна закрила, този орган да предаде преписката, която е у него, на органа, който съгласно националното право е компетентен да регистрира молбата.
82 Както отбелязва генералният адвокат в точка 72 от заключението си, ако преписката не бъде предадена, самата цел на Директива 2013/32, особено тази по член 6, параграф 1 от тази директива, която се състои в гарантирането на ефективен и бърз достъп до процедурата за международна закрила, би била сериозно застрашена.
83 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че съдия-следовател, в качеството си на „друг орган“ по смисъла на тази разпоредба, трябва, от една страна, да информира незаконно пребиваващите граждани на трети страни за реда и условията за подаване на молба за международна закрила, и от друга страна, когато гражданин е изразил желание да подаде такава молба, да предаде преписката на органа, компетентен да регистрира тази молба, за да може този гражданин да се ползва от предвидените в член 17 от Директива 2013/33 материални условия за приемане и медицински грижи.
По третия въпрос
84 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 26 от Директива 2013/32 и член 8 от Директива 2013/33 трябва да се тълкуват в смисъл, че незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, изразил желание да кандидатства за международна закрила пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, може да бъде настаняван в център за задържане само на основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33.
85 Във връзка с това следва да се отбележи, че както член 26, параграф 1 от Директива 2013/32, така и член 8, параграф 1 от Директива 2013/33 гласят, че държавите членки не могат да задържат определено лице единствено поради това че е кандидат за международна закрила.
86 Ето защо следва на първо време да се определи дали незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, изразил желание да кандидатства за международна закрила, е кандидат за международна закрила, по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2013/32.
87 Веднага следва да се отбележи, както генералния адвокат в точка 78 от заключението му, че член 6 от Директива 2013/32 прави разграничение между подаването на молбата, от една страна, и регистрацията, от друга страна.
88 Във връзка с това от буквалния прочит на Директива 2013/32 ясно личи, че тя многократно свързва качеството на кандидат за международна закрила с факта на подаването на молба. Наистина в член 2, буква в) от тази директива „кандидат“ се определя като гражданин на трета страна или лице без гражданство, който/което е подал(о) молба за международна закрила, по отношение на която все още не е взето окончателно решение. В член 2, буква б) от посочената директива „молба“ се определя като искане, „подадено“ в държава членка от гражданин на трета страна или от лице без гражданство. По същия начин член 2, буква б) от Директива 2013/33 определя кандидата като гражданин на трета държава или лице без гражданство, които са подали молба за международна закрила, по която още не е взето окончателно решение, както и член 2, буква а) от тази директива, според който „молба за международна закрила“ означава искането, отправено от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, за закрила от държава членка, което може да бъде разглеждано като лице, искащо да получи статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила.
89 Това широко разбиране на понятието „кандидат за международна закрила“ се извежда също и от член 3, параграф 1 от Директива 2013/32, от който следва, че тази директива се прилага за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави членки, както и от член 3, параграф 1 от Директива 2013/33, от който се установява, че тя се прилага по отношение на всички граждани на трети държави и лица без гражданство, които подават молба за международна закрила.
90 От друга страна, член 6, параграф 1, първа и втора алинея от Директива 2013/32 задължава държавите членки да регистрират молбата за международна закрила не по-късно от 3 работни дни или 6 работни дни след „подаването“ ѝ, в зависимост от това дали е подадена до орган, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобни молби, или до друг орган, който има вероятност да получи подобни молби, но не е компетентен да направи регистрацията съгласно националното право. Колкото до член 6, параграф 2 от тази директива, той също задължава държавите членки да следят за това лице, което е „подало“ молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да я „внесе“ възможно най-скоро.
91 Накрая е важно също да се отбележи, че съображение 27 от посочената директива гласи, че гражданите на трета държава и лицата без гражданство, които са изразили желанието си да кандидатстват за международна закрила, са кандидати за международна закрила и като такива следва да се съобразяват със задълженията и да се ползват от правата по Директиви 2013/32 и 2013/33. Във второто изречение от посоченото съображение се уточнява освен това, че с тази цел държавите членки следва възможно най-скоро да регистрират тези лица като кандидати за международна закрила.
92 От всичко изложено по-горе следва, че гражданин на трета страна придобива качеството на кандидат за международна закрила, по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2013/32, от момента, в който „подаде“ такава молба.
93 Докато регистрацията на молбата за международна закрила е задължение на съответната държава членка по силата на член 6, параграф 1, първа и втора алинея от тази директива, и за подаването на тази молба от кандидата за международна закрила по принцип се изисква да попълни предвидения за тази цел формуляр в съответствие с член 6, параграфи 3 и 4 от посочената директива, за действието да се „подаде“ молба за международна закрила не се изисква никаква административна формалност, както посочва генералният адвокат в точка 82 от заключението си, тъй като тези формалности трябва да бъдат спазени при „подаването“ на молбата.
94 От това следва, от една страна, че придобиването на качеството на кандидат за международна закрила не може да зависи нито от регистрацията, нито от подаването на молбата, и от друга страна, фактът, че гражданин на трета страна е изразил желанието си да кандидатства за международна закрила пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, като съдия-следовател, е достатъчен, за да му придаде качеството на кандидат за международна закрила и следователно за да започне да тече срокът от шест работни дни, през който съответната държава членка трябва да регистрира молбата.
95 На второ място следва да се прецени дали кандидат за международна закрила може да бъде задържан на основание, различно от предвидените в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33.
96 Веднага следва да се отбележи, че член 2, параграф 1 от Директива 2008/115 във връзка със съображение 9 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага за гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила по смисъла на Директива 2013/32, и то в периода от подаването на тази молба до приемането на първоинстанционното решение по тази молба или евентуално до произнасянето по жалбата, подадена срещу това решение (вж. по аналогия решение от 30 май 2013 г., Arslan, C‑534/11, EU:C:2013:343, т. 49).
97 От друга страна, закрилата, присъща на правото на ефективни правни средства за защита, както и на принципа на забрана за връщане, трябва да бъде гарантирана, като на кандидата за международна закрила се признае ефективно право на обжалване с автоматично суспензивно действие поне пред една съдебна инстанция на евентуално решение за извеждане по смисъла на Директива 2008/115. Държавите членки трябва да гарантират пълната ефективност на производството по обжалване на решението за отхвърляне на молбата за международна закрила, като спрат действието на всички правни последици от решението за връщане по време на срока за подаване на жалбата, а ако такава жалба е подадена — до произнасянето по нея (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2018 г., Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), C‑175/17, EU:C:2018:776, т. 33 и цитираната съдебна практика).
98 Както беше установено в точка 94 от настоящото решение, доколкото гражданин на трета страна, който е изразил пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32 желанието си да поиска международна закрила, се ползва от качеството кандидат за международна закрила, на този етап положението му не може да попада в приложното поле на Директива 2008/115.
99 В случая, както отбелязва и генералният адвокат в точка 106 от заключението си, от това следва, че условията за задържането му се уреждат с Директива 2008/115 до датата, на която подава молбата си за международна закрила, член 26, параграф 1 от Директива 2013/32 и член 8, параграф 1 от Директива 2013/33 са приложими спрямо него, считано от тази дата (вж. по аналогия решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 210 и 213).
100 От съвместния прочит на последните две посочени разпоредби се установява, че държавите членки не могат да задържат лице единствено с мотива, че е кандидат за международна закрила и основанията и условията на задържането, както и че дадените на задържаните кандидати гаранции трябва да са в съответствие с Директива 2013/33.
101 В това отношение членове 8 и 9 от тази Директива във връзка със съображения 15 и 20 от нея въвеждат съществени ограничения на правата на държавите членки във връзка със задържането (вж. в този смисъл решения от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 61 и 62 и от 14 септември 2017 г., K., C‑18/16, EU:C:2017:680, т. 44 и 45).
102 Така по смисъла на член 8, параграф 2 от посочената директива кандидат за международна закрила може да бъде задържан само когато се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно и ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки. От това следва, че националните органи могат да задържат кандидат за международна закрила само след като са проверили за всеки случай поотделно дали това задържане е пропорционално с оглед на целите, които преследва (решения от 14 септември 2017 г., K., C‑18/16, EU:C:2017:680, т. 48 и от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 258).
103 Разбира се според член 8, параграф 3, втора алинея от Директива 2013/33, основанията за задържане трябва да са предвидени в националното право.
104 При все това от постоянната практика на Съда се установява, че в член 8, параграф 3, първа алинея от тази директива различните основания за задържане са изброени изчерпателно и всяко от тези основания отговаря на конкретна потребност и е самостоятелно (решения от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 59, от 14 септември 2017 г., K., C‑18/16, EU:C:2017:680, т. 42 и от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 250).
105 Освен това с оглед на голямото значение на правото на свобода, закрепено в член 6 от Хартата, и предвид тежестта на намесата в това право, каквато е подобна мярка за задържане, ограниченията за упражняването на това право трябва да остават в границите на строго необходимото (решения от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 56 и от 14 септември 2017 г., K., C‑18/16, EU:C:2017:680, т. 40).
106 Основанието, посочено по делото в главното производство, за да оправдае задържането на VL, а именно фактът, че било невъзможно да се намери място за него в хуманитарен център за настаняване, не отговаря на нито едно от шестте основания за задържане, посочени в член 8, параграф 3, първа алинея от Директива 2013/33.
107 Поради това такова основание за задържане противоречи на предписанията в член 8, параграфи 1—3 от тази директива, тъй като засяга основното съдържание на материалните условия за приемане, които трябва да има кандидат за международна закрила докато се разглежда неговата молба за международна закрила, и не зачита нито принципите, нито целта на посочената директива (вж. по аналогия решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C‑924/19 PPU и C‑925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 252).
108 Разбира се, член 18, параграф 9, буква б) от Директива 2013/33, предвижда, че в надлежно обосновани случаи държавите членки могат по изключение да определят разновидности за материалните условия на приемане, различни от тези, които са предвидени в посочения член, за разумен срок, колкото е възможно по-кратък, именно когато възможностите за настаняване, които обикновено са налице, са временно изчерпани. При все това задържането, като мярка за лишаване от свобода, не може да се счита за различна разновидност на материалните условия на приемане по смисъла на гази разпоредба.
109 От друга страна, член 8, параграф 3, буква г) от посочената директива позволява на държавите членки да задържат кандидат за международна закрила в контекста на процедура за връщане съгласно Директива 2008/115, за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждането, само ако съответната държава членка може да докаже въз основа на обективни критерии, като факта, че кандидатът вече е имал възможност за достъп до процедурата за предоставяне на убежище, че има основателни причини да се предположи, че кандидатът подава молбата за международна закрила единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на решението за връщане.
110 Що се отнася обаче, на първо място, до възможността за достъп до процедурата за убежище в случая, и както отбелязва генералният адвокат в точка 109 от заключението си, от описанието на запитващата юрисдикция, която в това отношение се основава на протокола за задържане и информиране за основните права и факти относно способите за обжалване на решението за задържане, се установява, че до изслушването му от съдия-следователя VL не е бил информиран за възможността да подаде молба за международна закрила. Затова изглежда, че това изслушване е било единствената възможност за VL да поиска международната закрила, преди да бъде изпратен в център за задържане за чужденците. Следователно, както беше припомнено в точка 66 от настоящото решение, няма значение, че както изтъква испанското правителство, това лице е имало възможността да представи по-късно такава молба в този център.
111 На второ място, не се установява нито от акта за преюдициално запитване, нито от преписката, с която разполага Съдът, че в случая е имало основателни причини да се предполага, че кандидатът е подал молбата за международна закрила с единствената цел да забави изпълнението на решението за връщане или да попречи на осъществяването на извеждането му.
112 Накрая следва да се припомни, че член 9, параграф 1 от Директива 2013/33 гласи, че кандидат за международна закрила се задържа единствено за възможно най-кратък срок и задържането продължава само докато са приложими основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от тази директива (решение от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 62).
113 При това положение на третия въпрос следва да се отговори, че член 26 от Директива 2013/32 и член 8 от Директива 2013/33 трябва да се тълкуват в смисъл, че незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, изразил желанието си да поиска международната закрила пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, не може да бъде задържан на основание, различно от предвидените в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33.
По съдебните разноски
114 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкува в смисъл, че съдия-следовател, сезиран за да се произнесе по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна с оглед на връщането му, е сред „другите органи“, посочени в тази разпоредба, които има вероятност да получат молби за международна закрила, но съгласно националното право не са компетентни да ги регистрират.
2) Член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че съдия-следовател, в качеството си на „друг орган“ по смисъла на тази разпоредба, трябва, от една страна, да информира незаконно пребиваващите граждани на трети страни за начина и реда на подаване на молба за международна закрила, и от друга страна, когато гражданин е изразил желание да подаде такава молба, да предаде преписката на органа, компетентен да регистрира тази молба, за да може този гражданин да се ползва от материалните условия за приемане и медицинските грижи, предвидени в член 17 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила.
3) Член 26 от Директива 2013/32 и член 8 от Директива 2013/33 трябва да се тълкуват в смисъл, че незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, изразил желание да поиска международната закрила пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, не може да бъде задържан на основание, различно от предвидените в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33.
Подписи