Жалба, подадена на 2 юли 2013 г. от BX срещу решението, постановено на 24 април 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-88/11, BX/Комисия

(Дело T-352/13 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BX (Вашингтон, САЩ) (представител: R. Rata, lawyer)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на Съда на публичната служба от 24 април 2013 г. по дело F-88/11,

да отмени обжалваното решение на конкурсната комисия да не го включи в списъка с резерви от конкурс EPSO/AD/148/09-RO (ОВ 2009 г. C 14 A, стр. 1) и

да осъди Комисията да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага шест основания в подкрепа на жалбата си.

Първото основание е изведено от твърдението, че в случая не може да се приеме, както е направил Съдът на публичната служба в точка 33 от решението си, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията във връзка с доказването.

Второто основание е изведено от твърдението, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че кандидат, чиято първоначална оценка е по-ниска от оценката, която съгласно предварително установените критерии дава право на преминаване, няма право на сравнително оценяване (точка 41), тъй като:

Според трайната съдебна практика всеки кандидат в провеждан от EPSO конкурс има право на сравнително оценяване, независимо дали първоначалният резултат е по-нисък или по-висок от оценката, която дава право на преминаване.

Конкурсната комисия не е изпълнила задължението си да извърши сравнително оценяване не само по отношение на жалбоподателя, но също така и по отношение на всички останали кандидати, явили се на устен изпит, тъй като времето, предвидено за крайното обсъждане на оценките е било очевидно недостатъчно.

Обжалваното съдебно решение не възприема относимите доводи на жалбоподателя и не отчита несъстоятелността на доводите на ответника.

Третото основание е изведено от твърдението, че Съдът на публичната служба неправилно е приел в точка 45 от обжалваното решение, че не е нарушен принципът на равно третиране.

Четвъртото основание е изведено от твърдение за нарушение на правилата относно състава на комисията вследствие на това, че:

–    Съставът на конкурсната комисия не е отговарял на изискванията за балансирано представителство (член 3, пета алинея от Приложение III към Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз):

–    Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел за безспорно обстоятелството, че при провеждане на устния изпит на жалбоподателя конкурсната комисия се е състояла от трима члена (точка 49 от обжалваното съдебно решение),

–    Съдът на публичната служба неправилно се е позовал на Решение по дело Bartha (точка 49), за да приеме, че не е нарушен принципът на балансирано представителство на мъжете и жените в състава на конкурсната комисия.

–    Едновременното участие на титулярните членове на конкурсната комисия и на заместниците им в провеждането на устния изпит в разглеждания случай води до незаконосъобразност на действията на конкурсната комисия (точка 50),

–    Нарушен е принципът на неизменност на състава на конкурсната комисия (точка 51).

Петото основание е изведено от твърдението, че Съдът на публичната служба неправилно е приел, че с оглед на обстоятелствата в конкретния случай не е приложим член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба (точка 81 от решението), въпреки че ответникът е признал, че мотивите на решението за отхвърляне на жалбата, подадена от жалбоподателя по административен ред, са неправилни, което е основание ответникът да понесе съдебните разноски.

Шестото основание е изведено от твърдението, че неимуществените вреди са доказани.