РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

5 юли 2023 година(*)

„Публична служба — Срочно наети служители — Назначаване — Договор за наемане на работа — Член 2, буква б) от УРДС — Отхвърляне на кандидатура — Повишаване — Прекласиране — Нов договор — Изтичане на срока на договора — Член 8, втора алинея и член 10, параграф 3 от УРДС — Грешка при прилагане на правото — Равно третиране — Жалба за отмяна — Допустимост“

По дело T‑223/21

SE, представляван от L. Levi, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от T. Bohr, L. Vernier и I. Melo Sampaio,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се от: R. da Silva Passos, председател, S. Gervasoni, N. Półtorak (докладчик), I. Reine и T. Pynnä, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 19 януари 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателят SE иска, от една страна, отмяна на решението на Европейската комисия от 4 август 2020 г., с което се отхвърля кандидатурата му за заемане на свободната длъжност, публикувана с референтен номер COM/2020/1474 (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на кандидатурата“), и на отговора от 28 октомври 2020 г. на искането му по член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) относно възможността за повишаването му, за прекласирането му и за назначаването му на друга длъжност и от друга страна, поправяне на вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на тези решения.

 Обстоятелствата по спора

2        На 16 май 2018 г. жалбоподателят постъпва на служба в Комисията като срочно нает служител със степен AST 3 на основание член 2, буква б) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) за срок от три години (по-нататък „първоначалният договор“). На 18 януари 2021 г. с допълнително споразумение срокът на първоначалния договор е продължен за две години — до 15 май 2023 г.

3        От датата на наемането му на работа до 30 юни 2018 г. жалбоподателят е назначен в отдел „[поверително]“(1) като „[поверително]“. На 1 юли 2018 г. поради реорганизация на генерална дирекция (ГД) „[поверително]“ той е преназначен в рамките на същия отдел в качеството на „[поверително]“.

4        На 1 април 2020 г. в отдела на жалбоподателя се освобождава постоянна длъжност във функционална група AD (администратор). Жалбоподателят кандидатства за тази длъжност, открита за кандидатстване с обявление за свободна длъжност COM/2020/816.

5        На 15 май 2020 г. началникът на отдела на жалбоподателя го уведомява, че ГД „Човешки ресурси и сигурност“ е възразила срещу неговата кандидатура с мотива, че по силата на член 8, втора алинея от УРДС срочно нает служител като него, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, може да има само един договор като срочно нает служител по време на кариерата си.

6        На 29 юни 2020 г. жалбоподателят подава искане по член 90, параграф 1 от Правилника (наричано по-нататък „искането от 29 юни 2020 г.“) с цел да получи окончателно становище на администрацията по въпроса дали отговаря на условията за повишаване, прекласиране или назначаване на длъжност с по-висока степен и дали може да кандидатства за и да бъде назначен на други длъжности като срочно нает служител в Комисията.

7        На 10 юли 2020 г. жалбоподателят кандидатства за друга постоянна длъжност във функционална група AD, която се е освободила в неговия отдел и която е предмет на обявление за свободна длъжност COM/2020/1474 (наричана по-нататък „разглежданата длъжност“).

8        На 24 юли 2020 г. началникът на отдела на жалбоподателя изготвя акт, с който предлага жалбоподателят да бъде назначен на разглежданата длъжност, тъй като нито един подходящ вътрешен или външен кандидат не е представил кандидатурата си.

9        На 29 юли 2020 г. началникът на отдела на жалбоподателя уведомява устно последния, че ГД „Човешки ресурси и сигурност“ възразява срещу кандидатурата му за разглежданата длъжност заради статута му на срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС.

10      На 4 август 2020 г. — поради грешка при въвеждането на името му — чрез информационната система за управление на персонала на Комисията, наречена „SysPer 2“, на жалбоподателя е изпратено уведомление за отхвърляне на кандидатурата му за разглежданата длъжност на погрешен електронен адрес. Копие от това решение е изпратено на жалбоподателя с електронно писмо на 4 март 2021 г.

11      На 10 септември 2020 г., след като жалбоподателят иска информация за хода на процедурата във връзка с кандидатурата си, заместник-началникът на отдел към ГД „Човешки ресурси и сигурност“ го уведомява с електронно писмо, че „не е възможно срочно нает служител в Комисията да сключи втори договор като срочно нает служител в Комисията по време на кариерата си“, и го приканва да изчака заключението на органа, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), що се отнася до искането от 29 юни 2020 г.

12      На 15 септември 2020 г. жалбоподателят узнава, че друго лице е заело разглежданата длъжност.

13      На 16 септември 2020 г. жалбоподателят подава по административен ред жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника, за да оспори решението за отхвърляне на кандидатурата (наричана по-нататък „жалба R/440/20“).

14      На 28 октомври 2020 г. жалбоподателят получава от администрацията отговор на искането от 29 юни 2020 г. (наричан по-нататък „отговорът от 28 октомври 2020 г.“).

15      На 2 ноември 2020 г. жалбоподателят подава по административен ред жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу отговора от 28 октомври 2020 г. (наричана по-нататък „жалба R/507/20“).

16      На 3 ноември 2020 г. жалбоподателят излага допълнително становище и допълнителни основания във връзка с жалба R/440/20.

17      С решение от 18 януари 2021 г. администрацията отхвърля жалба R/440/20 (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалба R/440/20“).

18      На 19 януари 2021 г., след като се запознава с решението за отхвърлянето на жалба R/440/20, жалбоподателят сезира службата по медиация на Комисията с цел тя да се намеси във връзка с жалба R/507/20 и да се увери, че Комисията действително разглежда основните повдигнати въпроси.

19      На 3 март 2021 г. Комисията приема решение за отхвърляне на жалба R/507/20 като недопустима, но в него все пак при условията на евентуалност се разглеждат някои доводи на жалбоподателя (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалба R/507/20“).

 Искания на страните

20      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени решението за отхвърляне на кандидатурата,

–        да отмени отговора от 28 октомври 2020 г.,

–        доколкото е необходимо, да отмени решението за отхвърляне на жалба R/440/20 и решението за отхвърляне на жалба R/507/20,

–        да осъди Комисията да поправи претърпените от него имуществени вреди, произтичащи от загубата на възможност да заеме/ да бъде назначен на разглежданата длъжност, считано от 1 септември 2020 г.,

–        да осъди Комисията да изплати обезщетение в размер на 24 245 евро за претърпените от него имуществени вреди, произтичащи от загубата на възможност да бъде повишен, считано от 16 май 2020 г.,

–        да осъди Комисията да поправи претърпените от него имуществени вреди, произтичащи от загубата на възможност да стане длъжностно лице въз основа на участие във вътрешни конкурси, запазени за срочно наети служители по член 2, буква б) от УРДС от функционална група AD,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

21      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като явно недопустима,

–        във всички случаи да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По предмета на спора

22      Жалбоподателят иска от Общия съд да отмени не само решението за отхвърляне на кандидатурата и отговора от 28 октомври 2020 г., но и доколкото е необходимо, решенията за отхвърляне на жалби R/440/20 и R/507/20.

23      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение за отхвърляне на подадена по административен ред жалба, в случай че това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Общия съд с акта, срещу който е насочена подадената по административен ред жалба (вж. решение от 5 юни 2019 г., Bernaldo de Quirós/Комисия, T‑273/18, непубликувано, EU:T:2019:371, т. 20 и цитираната съдебна практика).

24      Всъщност всяко решение, с което се отхвърля подадена по административен ред жалба, независимо дали е мълчаливо или изрично, ако не съдържа особености, само потвърждава акта или липсата на такъв, от който/която се оплаква жалбоподателят, и само по себе си не представлява обжалваем акт, поради което исканията, отправени срещу такова решение без самостоятелно съдържание спрямо първоначалното решение, трябва да се разглеждат като отправени срещу първоначалния акт (решение от 12 септември 2019 г., XI/Комисия, T‑528/18, непубликувано, EU:T:2019:594, т. 20).

25      Възможно е обаче с оглед на съдържанието му изричното решение за отхвърляне на подадената по административен ред жалба да няма характер на акт, с който се потвърждава оспореният от жалбоподателя акт. Такъв е случаят, когато решението за отхвърляне на подадена по административен ред жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. При тези хипотези отхвърлянето на подадената по административен ред жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт или дори го приема за увреждащ акт, който замества последния (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., XI/Комисия, T‑528/18, непубликувано, EU:T:2019:594, т. 21).

26      На първо място, що се отнася до искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата, следва да се отбележи, че решението за отхвърляне на жалба R/440/20 потвърждава отказа на Комисията да приеме кандидатурата на жалбоподателя за разглежданата длъжност, като същевременно уточнява причините за този отказ. При това положение следва да се приеме, че с разглежданата понастоящем жалба Общият съд е сезиран с искане за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата, чиято законосъобразност трябва да се прецени, като се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на жалба R/440/20.

27      На второ място, що се отнася до искането за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г., следва да се отбележи, че ООСД отхвърля като недопустима жалба R/507/20, но все пак при условията на евентуалност разглежда доводите на жалбоподателя срещу отговора от 28 октомври 2020 г. Ето защо тези мотиви следва да се вземат предвид при преценката за законосъобразност на отговора от 28 октомври 2020 г. в съответствие с цитираната в точка 25 по-горе съдебна практика.

 По искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата

 По допустимостта

28      Следва да се припомни, че Комисията изтъква недопустимостта на това искане в съответствие с член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, посочвайки по същество, че жалбоподателят няма правен интерес от отмяната на решението за отхвърляне на кандидатурата.

29      Следва обаче да се уточни, че в съдебното заседание за изслушване на устните състезания Комисията се отказва от твърденията си за недопустимост на искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата и това е отбелязано в протокола за съдебното заседание.

 По същество

30      В подкрепа на искането си за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата жалбоподателят изтъква четири основания, свързани, първо, с липса на уведомление за решението и липса на мотиви, второ, с неправилно тълкуване на член 8, втора алинея и на член 10, параграф 3 от УРДС и с нарушение на посочените членове, трето, с неспазване на установената административна практика, неравно третиране и дискриминация, основана на възраст, и четвърто, с липса на прозрачност, нарушение на правото на изслушване и нарушение на правото на ефективни правни средства за защита.

–       По първото основание, свързано с липса на уведомление за решението за отхвърляне на кандидатурата и с липса на мотиви

31      Жалбоподателят твърди, че никога не е получил официално уведомление за резултата във връзка с кандидатурата му за разглежданата длъжност, което е в противоречие със задължението по член 25, втора алинея от Правилника и с принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Според него едва на 15 септември 2020 г. той е узнал, че кандидатурата му е отхвърлена, когато друго лице е заело разглежданата длъжност като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС. Затова не можело да се приеме, че решението за отхвърляне на жалба R/440/20 е отстранило липсата на мотиви в решението за отхвърляне на кандидатурата.

32      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

33      Най-напред следва да се посочи, че според жалбоподателя по същество мотивите на решението за отхвърляне на кандидатурата не са му били съобщени поради неправилно уведомяване за посоченото решение. Следователно той цели да докаже, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране.

34      Съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 25, втора алинея от Правилника задължение за мотивиране, което само възпроизвежда общото задължение, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да прецени обосноваността на увреждащия го акт и възможността да се сезира Общия съд, и от друга страна, да позволи на последния да упражни своя контрол за законосъобразност на акта (вж. решение от 16 октомври 2019 г., ZV/Комисия, T‑684/18, непубликувано, EU:T:2019:748, т. 72 и цитираната съдебна практика).

35      Въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатът може да има от получаване на разяснения (вж. решение от 9 юли 2019 г., VY/Комисия, T‑383/18, непубликувано, EU:T:2019:488, т. 49). По-конкретно решението е достатъчно мотивирано, когато е прието в контекст, с който съответното длъжностно лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка (решение от 29 септември 2005 г., Napoli Buzzanca/Комисия, T‑218/02, EU:T:2005:343, т. 64).

36      Следва да се припомни, че ООСД не е длъжен да мотивира решението да не одобри дадена кандидатура. За сметка на това той трябва да мотивира своето решение, с което отхвърля подадена по реда на член 90, параграф 2 от Правилника жалба от кандидат, тъй като се приема, че мотивите на това решение съвпадат с мотивите на решението, срещу което е подадена жалбата по административен ред (вж. решение от 9 юли 2019 г., VY/Комисия, T‑253/18, непубликувано, EU:T:2019:488, т. 47 и цитираната съдебна практика).

37      Жалбоподателят твърди, че никога не е получавал чрез SysPer 2 уведомление от отдел 5 „Център за управление“ на ГД „Човешки ресурси и сигурност“, в което да се посочва, че не отговаря на условията за заемане на разглежданата длъжност. Освен това според жалбоподателя, дори да беше получил такова уведомление, съдържанието му би било недостатъчно, за да го информира надлежно.

38      В това отношение следва да се отбележи, че видно от преписката, Комисията признава, че е допуснала грешка при въвеждането в SysPer 2 на данните за адресата на уведомлението относно решението за отхвърляне на кандидатурата. Макар посоченото уведомление да е изпратено на 4 август 2020 г., то не е получено от жалбоподателя на тази дата, тъй като му е съобщено едва на 4 март 2021 г.

39      При това положение Общият съд следва да се произнесе по въпроса дали при късно съобщаване на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя все пак му е била дадена възможност да разбере мотивите, с които Комисията е приела, че кандидатурата му за разглежданата длъжност не отговаря на условията.

40      Първо, следва да се отбележи, че на 29 юли 2020 г. началникът на отдела на жалбоподателя го е уведомил устно, че ГД „Човешки ресурси и сигурност“ или ООСД възразява срещу назначаването му на разглежданата длъжност заради статута му на срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС.

41      Второ, на 10 септември 2020 г., след като жалбоподателят иска информация за хода на процедурата във връзка с кандидатурата си, ГД „Човешки ресурси и сигурност“ му изпраща кратко съобщение относно кандидатурата му за разглежданата длъжност (наричано по-нататък „електронното писмо от 10 септември 2020 г.“). В него се посочва по-специално, че „не е възможно срочно нает служител в Комисията да сключи втори договор като срочно нает служител в Комисията по време на кариерата си“.

42      Трето, както признава в жалбата си, на 15 септември 2020 г. жалбоподателят е узнал, че кандидатурата му е била отхвърлена, когато е разбрал, че друго лице е заело разглежданата длъжност.

43      С оглед на гореизложеното, към момента, в който жалбоподателят е узнал за съществуването на решението за отхвърляне на кандидатурата, тоест най-късно на 15 септември 2020 г. той е бил запознат с контекста, в който това решение е прието, по смисъла на цитираната в точка 35 по-горе съдебна практика.

44      В това отношение по-специално електронното писмо от 10 септември 2020 г. съдържа мотиви, които все пак са точни и подробни, като в него се обяснява причината жалбоподателят да не отговаря на условията за заемане на разглежданата длъжност, а именно че не може да сключи втори договор като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС в Комисията.

45      Щом като в жалба R/440/20 жалбоподателят е бил в състояние да оспори даденото от Комисията тълкуване на член 8, втора алинея от УРДС, то той е знаел, че причината за отхвърляне на неговата кандидатура е свързана със статута му на срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС.

46      Накрая, като се има предвид, че решението за отхвърляне на кандидатурата не трябва задължително да бъде мотивирано в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 36 по-горе, то за да се отхвърлят доводите на жалбоподателя за липса на мотиви, е достатъчно да се констатира, че на 18 януари 2021 г. Комисията е приела изрично решение за отхвърляне на жалба R/440/20 и че в това решение ООСД е предоставил достатъчно данни на жалбоподателя, за да прецени обосноваността на решението за отхвърляне на кандидатурата и да може да оспори законосъобразността му. Освен това мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на жалба R/440/20, позволяват на Общия съд да упражни своя контрол за законосъобразност на решението за отхвърляне на кандидатурата.

47      Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че авторът на електронното писмо от 10 септември 2020 г. не е бил компетентен да приеме решението за отхвърляне на кандидатурата, следва да се отбележи, че това електронно писмо не е решение за отхвърляне на кандидатурата, а потвърждава и обяснява мотивите на решението за отхвърляне на кандидатурата. Следва също така да се има предвид познатият на жалбоподателя контекст, който му е позволил — както бе посочено в точка 43 по-горе — да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка. Ето защо се налага изводът, че този довод не е релевантен за целите на проверката дали мотивите са достатъчни.

48      Поради това първото основание следва да бъде отхвърлено.

–       По второто основание, свързано с неправилно тълкуване на член 8, втора алинея и на член 10, параграф 3 от УРДС

49      Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 8, втора алинея от УРДС, тъй като е приела, че като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС той не може да сключи втори договор като срочно нает служител, назначен в Комисията на основание член 2, буква б) от УРДС.

50      В това отношение жалбоподателят поддържа по същество, че противно на твърденията на Комисията, от нито една разпоредба на УРДС не следва, че срочно нает служител на Комисията, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, не може да сключи втори договор в същото качество по време на кариерата си. По-конкретно от член 8, втора алинея от УРДС не следвало, че срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС може да сключи само един договор като срочно нает служител на това основание.

51      Жалбоподателят добавя, че дори да се предположи, че член 8, втора алинея от УРДС ограничава по някакъв начин броя на договорите по време на първоначалното назначение, този член не се прилага, тъй като по силата на член 10, параграф 3 от УРДС той винаги би могъл да бъде назначен на нова длъжност, включително с по-висока степен, чрез допълнително споразумение към неговия договор и следователно без да е необходимо сключване на нов договор.

52      Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

53      Комисията поддържа, че разглежданата длъжност е постоянна длъжност, която следователно, що се отнася до срочно наетите служители, може да бъде открита само за срочно наети служители по член 2, буква б) от УРДС, но не и за другите категории срочно наети служители. Доколкото обаче жалбоподателят вече е срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС, съгласно член 8, втора алинея от УРДС той не можел да сключи друг договор като срочно нает служител в Комисията на същото основание. Освен това според Комисията назначаването на жалбоподателя на посочената длъжност би било възможно само ако за целта не е необходимо сключването на нов договор.

54      Най-напред следва да се отбележи, че към момента на подаване на кандидатурата на жалбоподателя за разглежданата длъжност той е работел по договор като срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС със степен AST 3 за първоначален срок от три години, впоследствие продължен с две години, като е било предвидено този срок да изтече през май 2023 г. Следователно именно по време на действието на първоначалния договор жалбоподателят е подал кандидатурата си за разглежданата длъжност, представляваща постоянна длъжност на администратор, свободна в службата, в която той е работел към момента на подаване на кандидатурата.

55      В решението за отхвърляне на кандидатурата ООСД приема, че кандидатурата на жалбоподателя за разглежданата длъжност не отговаря на условията, тъй като назначаването му на тази длъжност налага сключването на нов договор като срочно нает служител на основание член 2, буква б) от УРДС, което според Комисията би противоречало на член 8, втора алинея от УРДС. Така Комисията основава решението си единствено на възприетото от нея тълкуване на член 8, втора алинея от УРДС.

56      Това тълкуване се оспорва от жалбоподателя, който поддържа, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че член 8, втора алинея от УРДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска по време на действието на първоначалния договор на срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС (какъвто е случаят на жалбоподателя) той да може да сключи друг договор като срочно нает служител на основание член 2, буква б) от УРДС.

57      Следва да се припомни, че видно от член 1а, параграф 1 от Правилника във връзка с членове 2—5 от УРДС, постоянните длъжности в институциите по принцип са предназначени да се заемат от длъжностни лица и само по изключение такива длъжности могат да се заемат от други служители (вж. решение от 13 юли 2022 г., TL/Комисия, T‑438/21, непубликувано, EU:T:2022:455, т. 33 и цитираната съдебна практика).

58      По този начин, макар член 2, буква б) от УРДС да предвижда изрично, че за заемане на постоянна длъжност могат да се назначават срочно наети служители, този член уточнява, че това назначаване може да бъде само временно. В допълнение, съгласно член 8, втора алинея от УРДС в редакцията му, приложима към настоящия спор, срокът на договорите на служителите, за които се прилага член 2, буква б) или г), не може да надвишава четири години, но може да бъде по-кратък. Договорите могат да бъдат подновявани само веднъж за максимален срок от две години, ако възможността за подновяване е била предвидена в първоначалния договор и при определените в него условия. След изтичането на срока лицата губят качеството си на срочно наети служители по смисъла на настоящите разпоредби. При изтичане на срока на договора им тези служители могат да заемат някоя от щатните длъжности на институциите само ако са били назначени като длъжностни лица в съответствие с Правилника.

59      Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част. Произходът на дадена разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства от значение за нейното тълкуване (вж. решение от 7 септември 2022 г., LR/ЕИБ, T‑529/20, EU:T:2022:523, т. 19 и цитираната съдебна практика).

60      На първо място, що се отнася до тълкуването на текста на член 8, втора алинея от УРДС, възпроизведен в точка 58 по-горе, най-напред следва да се отбележи, че този член не предвижда никакво изрично ограничаване на броя на договорите като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС, които срочно наетият служител би могъл да сключи през общия период на работа на основание член 2, буква б) от УРДС (шест години). Освен това в текста на английски език на член 8, втора алинея от УРДС се споменават няколко договора за наемане на работа, а не един-единствен договор, що се отнася до срочно наетия служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС. Така в този текст изрично се използва множествено число в изразите „[t]heir contrats may be renewed“ и „[o]n the expiry of their contracts“.

61      Според Комисията обаче от тълкуването на текста на член 8, втора алинея от УРДС, и по-специално от употребата на изразите „[с]лед изтичането на срока“ и „[п]ри изтичане на [срока на] договора им“, следва, че законодателят на Съюза е искал да попречи на срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС да може да сключи нов договор като срочно нает служител на основание член 2, буква б) от УРДС, след като бъде прекратен неговият договор като срочно нает служител на основание член 2, буква б) от УРДС. Това недвусмислено означавало, че срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, не може да сключи друг договор като срочно нает служител на същото основание по време на останалата част от кариерата си. От тази гледна точка според Комисията, когато срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС, който не е издържал успешно конкурс, позволяващ назначаване като длъжностно лице в съответствие с Правилника, кандидатства за постоянна длъжност, той непременно няма да отговаря на условията, освен ако може да се установи, че преназначаването му не налага сключването на нов договор като срочно нает служител на основание член 2, буква б) от УРДС.

62      Според жалбоподателя изтичането на срока на договора трябва да се разграничава от предсрочното прекратяване, когато служителят престане да отговаря на условията, и от прекратяването на договора от някоя от страните. В това отношение той счита, че терминът „изтичане“ на срока на договора не може да се тълкува в смисъл, че обхваща предсрочното прекратяване, когато служителят престане да отговаря на условията, и прекратяването на договора от някоя от страните, независимо от използвания метод на тълкуване. Това тълкуване се потвърждавало от текста на член 47, буква б) от УРДС.

63      Първо, що се отнася до израза „срока“, съдържаш се в член 8, втора алинея от УРДС, следва да се отбележи, че той обозначава срока на първоначалния договор, посочен във второто изречение на член 8, втора алинея от УРДС, който не може да надвишава четири години, евентуално увеличен със срока на подновяване от най-много две години.

64      Следователно трябва да се приеме, че изразът „[с]лед изтичането на срока“ обозначава края на назначението на срочно наетия служител по член 2, буква б) от УРДС, разбиран в хипотезата на липса на подновяване като изтичане на срока на първоначалния договор, а в хипотезата на подновяване — като изтичане на срока след извършеното продължаване на срока.

65      Решението за отхвърляне на кандидатурата е прието по време на действието на договора на жалбоподателя като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС, който все още не е бил подновен, и следователно жалбоподателят не се е намирал в положение „[с]лед изтичането на срока“ по смисъла на посочената разпоредба.

66      Второ, що се отнася до израза „[п]ри изтичане на [срока на] договора им“, съдържащ се в член 8, втора алинея от УРДС, при липсата на определение в Правилника на понятието „изтичане“, това понятие следва да се тълкува в съответствие с обичайното му значение в общоупотребимия език (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2022 г., LR/ЕИБ, T‑529/20, EU:T:2022:523, т. 23 и цитираната съдебна практика).

67      Следва да се отбележи, че в обичайното си значение терминът „изтичане“ се отнася до „изтичането на срок“, тоест в конкретния случай до изтичането на срока, за който е сключен договорът като срочно нает служител.

68      На второ място, контекстуалното тълкуване на член 8, втора алинея, четвърто изречение от УРДС потвърждава тълкуването на текста на тази разпоредба.

69      Всъщност в това отношение следва да се отбележи, че член 47, буква б), точка ii) от УРДС предвижда, че „[а]ко институцията прекрати договора, служителят има право на обезщетение, равно на една трета от неговата основна заплата за периода между датата на прекратяване на служебното правоотношение и датата, на която изтича срокът на договора“. Така тази разпоредба прави разграничение между предсрочното прекратяване и изтичането на срока на договора на срочно нает служител.

70      Тъй като в рамките на един и същ акт идентични изрази трябва да се тълкуват по еднакъв начин (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 18 септември 2019 г., Peters, C‑700/17, EU:C:2019:753, т. 18), не следва да се поставя под въпрос установяването от законодателя в разпоредбите на Правилника на разграничение между предсрочното прекратяване на договора и изтичането на срока му.

71      Така, противно на твърденията на Комисията, понятието „изтичане на [срока на] договора, посочено в член 8, втора алинея, четвърто изречение от УРДС, не е равнозначно на понятието „прекратяване на договора“.

72      Ето защо в хипотезата, при която (както поддържа Комисията) назначаването на жалбоподателя на разглежданата длъжност неизбежно би довело до прекратяване на неговия договор като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС, член 8, втора алинея, четвърто изречение от УРДС не би бил приложим към положението на жалбоподателя.

73      С оглед на гореизложеното следва да се заключи, че от текста на член 8, втора алинея от УРДС не следва, че срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, не може да сключи нов договор за срочно нает служител на основание член 2, буква б) от УРДС по време на срока на действие на първоначалния си договор.

74      На трето място, телеологичното тълкуване на член 8, втора алинея от УРДС потвърждава тълкуването на текста и на контекста на тази разпоредба.

75      В съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 59 по-горе, член 8, втора алинея от УРДС следва да се тълкува с оглед по-специално на неговите цели и на тези, които стоят в основата на УРДС в по-общ план (вж. в този смисъл решение от 5 февруари 2014 г., Drakeford/EMA, F‑29/13, EU:F:2014:10, т. 45).

76      Първо, следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 57 по-горе съдебна практика постоянните длъжности в институциите по принцип са предназначени да се заемат от длъжностни лица и само по изключение такива длъжности могат да се заемат от други служители, като например срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС.

77      В съответствие с тази логика член 3, параграф 1 от Решение C(2013)9049 на Комисията от 16 декември 2013 година относно политиките за назначаване и използване на срочно наети служители гласи по-специално, че „[т]ъй като постоянните длъжности са предназначени за назначаване на длъжностни лица, общият брой на всички срочно наети служители по член 2, буква б) от УРДС не трябва да надвишава 3 % от общия брой постоянни длъжности, разрешени в Комисията“ [неофициален превод]. Освен това член 3, параграф 2 от посоченото решение предвижда, че „[п]одобни назначения могат да бъдат разрешени само след безрезултатно публикуване на обявление за длъжността в съответствие с членове 4 и 29 от Правилника“ [неофициален превод].

78      От горното следва, че основната цел на член 8, втора алинея от УРДС е да се ограничи използването на срочно наети служители по член 2, буква б) от УРДС, които временно заемат постоянни длъжности, предназначени да се заемат от длъжностни лица, и че максималната обща продължителност от шест години на правоотношението на срочно нает служител, назначен в това качество на основание член 2, буква б) от УРДС, е насочена към обслужването на тази цел.

79      Второ, при липсата на конкретна разпоредба, която да пречи на подобен подход, за тълкуването на член 8, втора алинея от УРДС следва да се изходи от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (OB L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) (решение от 5 февруари 2014 г., Drakeford/EMA, F‑29/13, EU:F:2014:10, т. 44).

80      В това отношение следва да се припомни, че макар директивата като такава да не обвързва институциите или агенциите, това обстоятелство не може да изключи задължението на последните да я вземат предвид непряко в отношенията им с техните длъжностни лица или служители (решение от 13 април 2011 г., Scheefer/Парламент, F‑105/09, EU:F:2011:41, т. 54).

81      В допълнение, Директива 1999/70 и Рамковото споразумение, чието въвеждане в действие тя цели, могат в рамките, очертани от съдебната практика, да бъдат използвани от лицата срещу институциите на Съюза с цел — доколкото е възможно — нормите на Правилника и на УРДС да се тълкуват в съответствие с предвидените в Рамковото споразумение изисквания (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 57).

82      Следователно законодателят — при упражняване на изведеното от член 336 ДФЕС свое законодателно правомощие да приеме УРДС — и ООСД — при осъществяване на широкото правомощие на преценка, с което разполага в определените от разпоредбите на УРДС рамки — са длъжни при приемането или въвеждането на правила, уреждащи отношенията между Съюза и неговите служители, да предотвратяват злоупотребата с право, която може да последва от използването на последователни срочни договори, в съответствие с предвидените в член 151 ДФЕС цели за подобряване на условията на живот и труд на работниците и за осигуряване на подходяща социална закрила (решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 61).

83      Съгласно Рамковото споразумение стабилната заетост е основен елемент в областта на закрилата на работниците в Съюза (решение от 8 март 2012 г., Huet, C‑251/11, EU:C:2012:133, т. 35 и 44). По-конкретно клауза 5, параграф 1 от него е насочена по-специално към ограничаването на последователното използване на срочни трудови договори или правоотношения, считано за възможен източник на злоупотреби във вреда на работниците, като се предвидят известен брой разпоредби за минимална закрила, чието предназначение е да предотвратят поставянето на работниците в несигурно положение. По-специално клауза 5, параграф 1, буква в) от Рамковото споразумение предвижда да се определи максимален брой на подновяванията на срочните договори или правоотношения (вж. решение от 5 февруари 2014 г., Drakeford/EMA, F‑29/13, EU:F:2014:10, т. 44 и цитираната съдебна практика).

84      Следва да се посочи, че член 8 от УРДС вече е бил приет за съвместим с Рамковото споразумение, тъй като не засяга неговите цели и минимални изисквания (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2012 г., AI/Съд, F‑85/10, EU:F:2012:97, т. 140).

85      Трябва да се отбележи, че член 8, втора алинея от УРДС предвижда, от една страна, максимална продължителност на назначението на срочно наетия служител по член 2, буква б) от УРДС и от друга страна, ограничение, що се отнася до броя на подновяванията, които могат да се предоставят на същия служител, а именно в случая едно-единствено подновяване.

86      Целите, преследвани с установяването на тези две ограничения, също трябва да се вземат предвид при телеологичното тълкуване на член 8, втора алинея от УРДС.

87      Що се отнася до максималната продължителност на назначението, съгласно съдебната практика, като определя максималната обща продължителност на правоотношението на срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, член 8, втора алинея от УРДС съдържа една от мерките, изброени в клауза 5 от Рамковото споразумение за предотвратяване на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, а именно мярката, предвидена в параграф 1, буква б) от посочената клауза (решение от 11 юли 2012 г., AI/Съд, F‑85/10, EU:F:2012:97, т. 138).

88      В това отношение в съдебното заседание страните потвърждават, че общата продължителност на назначението на жалбоподателя като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС — независимо от назначаването му на разглежданата длъжност — не може да надвишава максималния срок от шест години, предвиден в член 8, втора алинея от УРДС.

89      Що се отнася до ограничаването на броя на възможните подновявания, както признава Комисията в съдебното заседание, като ограничава броя на подновяванията на договора на срочно наетия служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, член 8, втора алинея от УРДС съдържа и една от мерките, изброени в клауза 5 от Рамковото споразумение за предотвратяване на злоупотребата с последователни срочни трудови договори, а именно мярката, предвидена в параграф 1, буква в) от посочената клауза, така че възможността за еднократно подновяване на договора на срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, има за цел да гарантира зачитането от назначилата го институцията на защитата на срочно наетия служител по член 2, буква б) от УРДС срещу злоупотребите, които биха могли да произтекат от използването на многобройни последователни срочни договори (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 66).

90      Следва обаче да се отбележи, че възможността срочно наетият служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, да сключи нов договор като срочно нает служител на същото основание за срок, не по-дълъг от предвидения в член 8, втора алинея от УРДС максимален срок от шест години, сама по себе си не накърнява целта на тази разпоредба, насочена към ограничаване във времето на заемането на постоянни длъжности от срочно наетите служители.

91      Освен това нищо не сочи, че сключването на нов договор би довело до опасност от злоупотреба с право в ущърб на жалбоподателя, която да произтича от използването на последователни срочни договори за наемане на работа.

92      Поради това член 8, втора алинея от УРДС допуска възможността срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС да сключи нов договор като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС, стига да е спазено предвиденото в първата разпоредба времево ограничение от шест години.

93      Това тълкуване на член 8, втора алинея от УРДС е в съответствие и с практиката на други институции и агенции на Съюза. Всъщност в отговор на процесуално-организационно действие Комисията представя резултатите от консултация, извършена от нея с други институции и агенции на Съюза през юни 2022 г., относно възможността срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, да сключи нов договор в това си качество в рамките на максималния срок, предвиден в член 8, втора алинея от УРДС. Тези резултати показват, че по-голямата част от запитаните институции и агенции предвиждат или допускат такава възможност.

94      С оглед на всичко изложено по-горе следва да се заключи, че решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя като неотговаряща на условията, се основава на неправилно тълкуване на член 8, втора алинея от УРДС.

95      Поради това настоящото основание следва да се приеме и решението за отхвърляне на кандидатурата да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи по настоящото основание, както и другите основания, изложени в подкрепа на искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата.

 По искането за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г.

 По допустимостта

96      Комисията прави възражение за недопустимост на това искане на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник, тъй като според нея отговорът от 28 октомври 2020 г. не представлява увреждащ акт за жалбоподателя.

97      Първо, Комисията поддържа, че отговорът от 28 октомври 2020 г. е само отговор на въпросите, поставени от жалбоподателя в искането от 29 юни 2020 г., и цели единствено да предостави тълкуване на съответните разпоредби от Правилника. Така дадените отговори не променяли правния статут на жалбоподателя.

98      Второ, Комисията поддържа, че не е бездействала, като не е организирала процедура по повишаване за срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС, и че ако жалбоподателят е искал да оспори липсата на повишаване, той е трябвало да оспори решението за повишаване, което не е съдържало името му.

99      Жалбоподателят поддържа, че жалбата му е допустима.

100    Следва да се отбележи, че в отговора от 28 октомври 2020 г. по искане на жалбоподателя ООСД се произнася по прилагането на правната уредба спрямо него и по четири въпроса, отнасящи се предимно до прилагането на член 45, параграф 1 от Правилника, на членове 10 и 15 от УРДС и на клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение към индивидуалното му положение.

101    В това отношение, първо, ООСД посочва, че членове 10 и 15 от УРДС не предоставят на членовете на персонала „пряко право“ на повишаване, нито пораждат за администрацията каквото и да било задължение за провеждане на процедури по прекласиране на срочно наетите служители. Второ, ООСД уточнява, че сключването на втори договор на основание член 2, буква б) от УРДС не е възможно в случая на жалбоподателя и че по принцип и ако няма изключителни обстоятелства, преназначаването на жалбоподателя на друга постоянна длъжност, различна от заеманата от него, не е възможно. Трето, този орган посочва, че член 45, параграф 1 от Правилника не се прилага пряко спрямо неговото положение, и четвърто, той изтъква, че Рамковото споразумение не е приложимо в случая на жалбоподателя, доколкото фактическото му положение като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС е различно от това на срочно наетите служители, назначени въз основа на други разпоредби.

102    Така отговорът от 28 октомври 2020 г. се отнася основно до два въпроса, свързани, първо, с възможността за „повишаване“ или „прекласиране“ на срочно наетия служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, и второ, с възможността за срочно наетия служител по член 2, буква б) от УРДС да сключи нов договор по време на действието на договора си.

103    Съгласно постоянната съдебна практика увреждащият акт е акт, пораждащ задължителни правни последици, които могат пряко и непосредствено да засегнат интересите на жалбоподателя, като променят съществено неговото правно положение, като подобен акт трябва да е издаден от компетентния орган и да съдържа окончателното становище на администрацията (вж. определение от 10 септември 2021 г., Kühne/Парламент, T‑691/20, непубликувано, EU:T:2021:600, т. 26 и цитираната съдебна практика).

104    Що се отнася до искането за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г. във връзка съдържащите се в него мотиви, че на основание член 8, втора алинея от УРДС жалбоподателят не може да се ползва от друг договор като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС, следва да се отбележи, че мотивите на ООСД в това отношение само повтарят становището, изложено в решението за отхвърляне на кандидатурата. Ето защо тази част от отговора от 28 октомври 2020 г., която вече е предшествана от приемането на решението за отхвърляне на кандидатурата, не променя съществено правното положение на жалбоподателя по смисъла на цитираната в точка 103 по-горе съдебна практика.

105    Следователно трябва да се отхвърли като недопустимо искането за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г., що се отнася до съдържащите се в него мотиви, че на основание член 8, втора алинея от УРДС жалбоподателят не може да се ползва от друг договор като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС.

106    Що се отнася до искането за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г. по останалите причини, следва да се припомни, че съдилищата на Съюза имат право да преценяват според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на жалбата без предварително произнасяне по допустимостта ѝ (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 52).

107    С оглед на обстоятелствата в конкретния случай, както и на принципа на добро правораздаване, искането за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г. — що се отнася до частта от него, свързана с възможността за повишаване или прекласиране в Комисията на срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС — следва да се разгледа без предварително произнасяне по допустимостта на това искане, доколкото то е неоснователно при всички положения и по изложените по-долу съображения.

 По същество

108    В подкрепа на искането си за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г. жалбоподателят изтъква по същество две основания, свързани, първо, с неправилно тълкуване и нарушение на член 8, втора алинея и на член 10, параграф 3 от УРДС и второ, с нарушение на принципа на равно третиране.

–       По първото основание, свързано с неправилно тълкуване и нарушение на член 8, втора алинея и на член 10, параграф 3 от УРДС

109    Жалбоподателят счита, че отговорът на администрацията, който според него трябва да се разглежда като отказ за повишаване, прекласиране или назначаване на друга длъжност, е явно неправилен и представлява нарушение на член 45 от Правилника, както и на член 8, втора алинея и член 10, параграф 3 от УРДС.

110    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

111    Първо, що се отнася до възможността за жалбоподателя да бъде повишен по смисъла на член 45 от Правилника, следва да се посочи (както правилно подчертава Комисията), че повишаването не се споменава в УРДС. Съгласно член 45 от Правилника за повишаване „се избират само длъжностни лица, които са прослужили най-малко две години в своята степен“.

112    Следователно УРДС предвижда възможност не за повишаване за срочно наетите служители, а по-скоро — в съответствие с членове 15 и 16 — за присъждане на степен, съответстваща на функциите, които трябва да изпълняват по време на срока на договора им (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2016 г., Тодорова-Андрова/Съвет, T‑366/15 P, непубликувано, EU:T:2016:729, т. 48).

113    Следователно трябва да се заключи, че в отговора си от 28 октомври 2020 г. Комисията правилно е приела, че предвидената в член 45 от Правилника процедура по повишаване се отнася само до длъжностните лица.

114    Второ, що се отнася до възможността за прекласиране по смисъла на член 10, параграф 3 от УРДС, следва да се отбележи, че в отговора от 28 октомври 2020 г. Комисията не поддържа (противно на твърденията на жалбоподателя), че член 8, втора алинея от УРДС забранява прекласирането на срочно наетите служители, назначени на основание член 2, буква б) от УРДС. Тя само твърди, че с оглед на широката свобода на преценка, с която разполага в това отношение, тя може да не предвиди да организира процедура по прекласиране на срочно наетите служители, сред които са и срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС.

115    В допълнение, следва да се подчертае, че член 10, параграф 3 от УРДС, който се отнася до възможността за прекласиране, по никакъв начин не предвижда право на всеки срочно нает служител да се ползва от прекласиране по негово искане.

116    Следва да се припомни, че макар според принципа за единство на публичната служба за всички длъжностни лица на Съюза да се прилага един и същи правилник, това не означава, че институциите трябва да си служат по идентичен начин с предоставеното им от Правилника право на преценка, при положение че, напротив, във връзка с управлението на персонала се прилага „принцип за самостоятелност“ на институциите (решение от 9 юни 2021 г., KZ/Комисия, Т‑453/20, непубликувано, EU:T:2021:339, т. 52). Следва да се разсъждава по аналогичен начин, що се отнася до срочно наетите служители, за които се прилагат УРДС.

117    Ето защо трябва да се приеме, че доколкото УРДС не предвиждат задължение за администрацията да пристъпи към процедура по прекласиране на срочно наетите служители, Комисията не е нарушила член 8, втора алинея и член 10, параграф 3 от УРДС, като не е предвидила в рамките на административната самостоятелност, с която разполага, организирането на процедура по прекласиране на срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС.

118    Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода на жалбоподателя, съгласно който в точки 60—63 от решение от 28 април 2021 г., Correia/ЕИСК (T‑843/19, EU:T:2021:221), Общият съд е уточнил по същество, че липсата на писмени правила и практиката на решения ad hoc, без да се извършва публикуване, съставляват липса на прозрачност, която нарушава принципа на правна сигурност.

119    Всъщност посочената в точка 118 по-горе съдебна практика се отнася до хипотезата, в която дадена институция предвижда възможност за прекласиране на срочно наетите си служители, но не предвижда изрични критерии за такива процедури. Настоящият случай обаче не е такъв. Освен това този довод не може да постави под въпрос самостоятелността на Комисията във връзка с решението да не предвижда възможност срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС да бъдат прекласирани.

120    В допълнение, с оглед на снимка на екрана на SysPer 2 жалбоподателят поддържа, че Комисията е организирала, вероятно до 2017 г., отделни процедури по повишаване за длъжностните лица, договорно наетите служители и срочно наетите служители.

121    В това отношение следва да се отбележи, че съществуването на такава практика на отделни процедури по повишаване на срочно наетите служители се отрича от Комисията, която обяснява, че представените от жалбоподателя данни са следствие на техническа грешка в SysPer 2, която е била отстранена. Въпреки това, дори да се предположи, че такава практика е съществувала, Комисията надлежно е можела да измени тази практика в съответствие с принципа на административна самостоятелност, посочен в точка 116 по-горе.

122    Затова първото основание трябва да се отхвърли.

–       По второто основание, свързано с нарушение на принципа на недопускане на дискриминация

123    С второто си основание жалбоподателят изтъква по същество, че в отговора от 28 октомври 2020 г. Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация в няколко отношения.

124    Това основание се състои от три части. Първата част е свързана с неравно третиране и дискриминация между участниците в пилотната програма Junior Professionals (наричана по-нататък „програмата JPP“) и срочно наетите служители, назначени в Комисията на основание член 2, буква б) от УРДС, втората част е свързана с неравно третиране на срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС спрямо другите срочно наети служители в Комисията, а третата част е свързана с неравно третиране на срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС в различните институции, органи, служби или агенции на Съюза.

125    Комисията оспорва тези доводи.

126    Най-напред следва да се припомни, че принципът за равно третиране е общ принцип на правото на Съюза, залегнал в член 20 от Хартата, а принципът за недопускане на дискриминация, прогласен в член 21, параграф 1 от Хартата, е негово особено проявление. Този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 27 ноември 2018 г., Hebberecht/ЕСВД, T‑315/17, EU:T:2018:842, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).

127    Що се отнася до изискването за съпоставимост на положенията, преценката се прави въз основа на всички елементи, които ги характеризират. Тези елементи трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акт на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт (вж. решение от 19 декември 2019 г., HK/Комисия, C‑460/18 P, EU:C:2019:1119, т. 67 и цитираната съдебна практика).

128    С първата част жалбоподателят изтъква, че практиките на Комисията го дискриминират спрямо участниците в програмата JPP, които също като него са срочно наети служители по член 2, буква б) от УРДС. Всъщност според жалбоподателя, доколкото участниците в програмата JPP са срочно наети служители, които биха могли да бъдат преназначени на други длъжности в службите на Комисията с чувствително различни по естеството си функции, без да е необходимо да се сключва нов договор, тези кандидати са третирани по-благоприятно от други срочно наети служители по член 2, буква б) от УРДС, за които администрацията счита, че е необходим нов договор, какъвто е забранено да бъде сключен.

129    Най-напред, както обяснява Комисията в решението за отхвърляне на жалба R/507/20, ако срочно нает служител, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС във функционална група AST, бъде избран да участва в програмата JPP, ще му бъде предложен договор като срочно нает служител на основание член 2, буква а) от УРДС, а не на основание член 2, буква б) от УРДС.

130    По-нататък, що се отнася до твърдението за дискриминация на жалбоподателя поради факта, че рутинното преназначаване на участниците в програмата JPP не налага сключването на нови договори, достатъчно е да се припомни, че жалбоподателят вече е бил преназначен, както бе припомнено в точка 3 по-горе, чрез допълнително споразумение към договора му и следователно без да се сключва нов договор. Затова той няма основание да поддържа, че за него е било невъзможно да бъде преназначен, без това непременно да предполага сключването на нов договор.

131    Накрая, що се отнася до твърдението, че жалбоподателят е жертва на дискриминация, основана на възраст, тъй като кандидатите по програмата JPP са само млади специалисти с професионален опит от най-много три години, то следва да се отхвърли, поради това че, както следва от точки 129 и 130 по-горе, не е установена никаква разлика в третирането между участниците в програмата JPP и другите срочно наети служители по член 2, буква б) от УРДС, що се отнася до преназначаването без необходимост от сключване на нов договор.

132    Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС, назначени в рамките на програмата JPP, се ползват от по-благоприятно третиране от прилаганото спрямо него, като могат да бъдат преназначени, без да сключват нови договори като срочно наети служители по член 2, буква б) от УРДС.

133    Видно от втората част на това основание, според жалбоподателя фактът, че администрацията не организира процедури по повишаване или не разрешава индивидуални повишения на срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС, води до неравно третиране на него като срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС спрямо други категории срочно наети служители, по-специално срочно наетите служители, назначени на основание член 2, буква а) от УРДС и член 2, буква в) от УРДС.

134    Жалбоподателят поддържа, че срочно наетите служители по член 2, буква в) от УРДС упражняват пряко функции при лице, което изпълнява мандатна длъжност, докато срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС нямат подобна специализирана задача. Въпреки това член 2 от УРДС не установявал никаква съществена разлика между естеството на функциите и това разграничение не било релевантно с оглед на равното третиране.

135    В това отношение съгласно твърденията на жалбоподателя Комисията се опитва да обоснове неравното третиране, обяснявайки, че срочно наетите служители за неопределено време са много малка част от персонала. Освен това според жалбоподателя съществената разлика между срочно наетите служители по член 2, буква а) от УРДС и назначените на основание член 2, буква б) от УРДС се състои в класифицирането на длъжността за бюджетни цели. Тези критерии обаче били ирелевантни за целите на анализа за неравно третиране.

136    Както бе припомнено в точка 126 по-горе, принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.

137    Във връзка със сравнението на положенията на различните видове срочно наети служители, първо, следва да се припомни, че що се отнася до срочно наетите служители, назначени на основание член 2, буква а) от УРДС, техните длъжности са включени в щатното разписание и са свързани с постоянни задачи, определени като публична служба, които обаче по силата на избора на бюджетния орган не съответстват на „постоянна длъжност“ (решение от 27 ноември 2012 г., Sipos/СХВП, F‑59/11, EU:F:2012:164, т. 39).

138    Второ, що се отнася до срочно наетите служители, назначени на основание член 2, буква в) от УРДС, последните имат трудов договор, сключен intuitu personae, чийто съществен елемент е взаимното доверие (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2006 г., Bonnet/Съд, T‑406/04, EU:T:2006:322, т. 47 и 101).

139    Трето, що се отнася до срочно наетите служители, назначени на основание член 2, буква б) от УРДС, макар УРДС да предвиждат изрично, че те могат да се наемат за заемане на постоянна длъжност, в тях се уточнява също така, че това може да бъде само временно (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 79).

140    В това отношение Комисията правилно поддържа, че законодателят е създал различни категории срочно наети служители с различни условия на труд и това ги поставя в положения, които не са сходни, така че не е възможно да се установи различно третиране на срочно наетите служители, което да съставлява дискриминация по смисъла на член 21, параграф 1 от Хартата.

141    Въпреки това жалбоподателят твърди, че тази практика противоречи на клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение, която забранява работниците на срочни трудови договори да се третират — само защото работят по срочен договор — по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор в сходно положение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.

142    Комисията обаче правилно е заключила, че срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС не се намират в сходно положение с това на другите категории срочно наети служители. Фундаменталната разлика между различните категории срочно наети служители се състои във „вида длъжност“, заемана от служителите от всяка от съответните категории, а не пряко в срока на договора. Всъщност тези три категории срочно наети служители имат за цел да отговорят на различни нужди на институциите, органите, службите или агенциите. Затова срокът на договорите, които могат да сключват различните категории срочно наети служители, произтича пряко от различните видове длъжности, които те могат да заемат, и следователно от различното им естество.

143    С третата част жалбоподателят твърди, че други институции и органи на Съюза изрично са признали възможността срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС да бъдат прекласирани.

144    Комисията оспорва допустимостта на третата част с мотива, че тя е била изложена за първи път в жалбата до Общия съд.

145    В това отношение следва да се припомни, че правилото за съответствие между жалбата по административен ред и следващата я жалба по съдебен ред изисква — като предпоставка за допустимост — посочените пред съда на Съюза основания вече да са били изтъкнати в досъдебната процедура, така че ООСД да е имал възможност да се запознае с оплакванията на заинтересованото лице срещу спорното решение (вж. решение от 25 октомври 2013 г., Комисия/Moschonaki, T‑476/11 P, EU:T:2013:557, т. 71 и цитираната съдебна практика).

146    В случая в искането от 29 юни 2020 г. жалбоподателят споменава практиката на другите институции на Съюза в подкрепа на доводите си относно правото му да бъде прекласиран. Освен това в жалбата по административен ред той се позовава и на неспазване на установената административна практика. Следва също така да се констатира, че жалбата по административен ред съдържа доводи относно твърдяната дискриминация, основана по-специално на възрастта на различните срочно наети служители по член 2, буква б) от УРДС, и относно неравното третиране на срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС спрямо други категории срочно наети служители. Отвъд тези твърдения в жалбата си до Общия съд жалбоподателят излага третата част, свързана с твърдяна дискриминация, основана на различни практики, които според него съществуват в други институции, в по-широкия контекст на основанието за нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.

147    При това положение обстоятелството, че жалбоподателят за първи път изрично е изтъкнал в жалбата си по съдебен ред разлика в третирането на срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС в Комисията спрямо тези в други институции, органи, служби и агенции, не променя нито основанието, нито предмета на подадената по административен ред жалба.

148    Ето защо твърденията на Комисията относно допустимостта на третата част следва да се отхвърлят.

149    Жалбоподателят посочва, че тъй като не организира процедури по повишаване и не предоставя същото право на повишаване на срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС, Комисията третира тези срочно наети служители по-неблагоприятно от други институции и органи като Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) или Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст). Освен това според него, макар различните институции и агенции на Съюза да се ползват с известна степен на административна самостоятелност при организирането на процедурите по прекласиране, те не могат да тълкуват различно разпоредбите на УРДС, така че да предоставят по-малко права на срочно наетите служители.

150    В това отношение се налага изводът, че жалбоподателят не може да се позовава на вътрешните правила, приложими за персонала на други институции. Всъщност следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на своите служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение във връзка с изпълнението на тези задачи (вж. решение от 14 октомври 2004 г., Pflugradt/ЕЦБ, C‑409/02 P, EU:C:2004:625, т. 42 и цитираната съдебна практика).

151    Следователно, както бе посочено в точка 117 по-горе, в рамките на административната самостоятелност, с която разполага, Комисията е можела да реши да не организира процедура по прекласиране за срочно наетите служители по член 2, буква б) от УРДС. Подобно решение по никакъв начин не противоречи на принципа на недопускане на дискриминация, още повече че се прилага за едни и същи категории срочно наети служители в същата институция.

152    От всичко изложено по-горе следва, че второто основание трябва да се отхвърли, а следователно и искането за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г. в неговата цялост.

 По исканията за обезщетение

153    Жалбоподателят иска да му бъде присъдено обезщетение за имуществените вреди, които счита, че е претърпял поради твърдяната незаконосъобразност на решението за отхвърляне на кандидатурата и на отговора от 28 октомври 2020 г. Исканията за обезщетение на жалбоподателя по същество се разделят на две части. В рамките на първата част, свързана с решението за отхвърляне на кандидатурата, жалбоподателят поддържа, че това решение му е нанесло имуществени вреди, произтичащи от загубата на възможност, от една страна, да бъде назначен на разглежданата длъжност и от друга страна, да стане длъжностно лице въз основа на участие във вътрешни конкурси, запазени за срочно наети служители от функционална група AD. В рамките на втората част, свързана с отговора от 28 октомври 2020 г., жалбоподателят поддържа, че този отговор му е нанесъл имуществени вреди, произтичащи от загубата на възможност да бъде прекласиран в степен AST 4, считано от 16 май 2020 г.

154    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

 По имуществените вреди, свързани с решението за отхвърляне на кандидатурата

155    Жалбоподателят поддържа, че е загубил възможността да бъде назначен на разглежданата длъжност заради решението за отхвърляне на кандидатурата. В това отношение той твърди, че тъй като на 24 юли 2020 г. комисията за подбор е отправила искане за назначаването му на разглежданата длъжност, загубата на възможност да бъде назначен заради решението за отхвърляне на кандидатурата трябва да се оцени на 100 %. Ето защо той иска да му бъде изплатено обезщетение в размер на 24 245 евро, което съответства на разликата между настоящата му заплата и заплатата, на която би имал право, ако беше назначен на разглежданата длъжност в степен AD 5, считано от 1 септември 2020 г. до изтичането на срока на договора му.

156    В допълнение, жалбоподателят загубил възможността да стане длъжностно лице въз основа на участие във вътрешни конкурси, запазени за срочно наети служители от функционална група AD. Всъщност, ако беше назначен на разглежданата длъжност и следователно прекласиран в степен AD 5, считано от 1 септември 2020 г., според жалбоподателя той щеше да има възможност да участва в посочените вътрешни конкурси, проведени през 2021 г. и 2022 г. В контекста на конкурса, провеждан към момента на подаване на разглежданата понастоящем жалба, жалбоподателят поддържа, че що се отнася до 20 длъжности на длъжностни лица в областта на правото, около 90 кандидати са издържали компютърните тестове, което според него позволява да се прецени, че вероятността да стане длъжностно лице е била 44 %. За загубата на възможност да стане длъжностно лице жалбоподателят иска обезщетение в размер на 600 000 евро, което съответства на загуба на възнаграждение, включваща размера на заплатата и на надбавките за лицата на издръжка, които биха му били изплащани всеки месец в продължение на 20 години, като към тази загуба според него следва да се приложи коефициент на вероятност 0,44.

157    Най-напред следва да се припомни, че ангажирането на отговорността на Съюза предполага наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, твърдяната вреда действително да е настъпила и наличие на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда (решение от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 52). Тъй като тези условия трябва да са изпълнени кумулативно, неизпълнението на едно от тях е достатъчно за отхвърлянето на иск за обезщетение (решение от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 14).

158    Що се отнася до двете групи вреди, посочени в точки 155 и 156 по-горе, трябва да се отбележи, че те произтичат от решението за отхвърляне на кандидатурата.

159    Следва да се посочи, че що се отнася до искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата, второто основание в това отношение е възприето и следователно първото условие за ангажиране на отговорността на Комисията, а именно неправомерност на поведението, за което е упреквана, е изпълнено.

160    Ето защо следва да се разгледат другите две условия за ангажиране на отговорността на Комисията, а именно наличието на вреда и причинно-следствената връзка.

161    Що се отнася до наличието на имуществена вреда, според постоянната съдебна практика тя трябва да е надлежно установена и сигурна (вж. в този смисъл решение от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 54). По-специално, когато твърдяната вреда се изразява, както е в случая, в загуба на възможност, от една страна, загубената възможност трябва да е била действителна и от друга страна, тази загуба трябва да е окончателна (вж. решение от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 110 и цитираната съдебна практика).

162    Що се отнася до необходимата степен на сигурност на причинно-следствената връзка, тя е достигната, когато неправомерното поведение на институция на Съюза по несъмнен начин е лишило едно лице не непременно от назначаване на работа, което заинтересованото лице никога не ще може да докаже, че е щяло да се осъществи, а от сериозна възможност да бъде назначено като длъжностно лице или служител, като последицата от това за заинтересованото лице е имуществена вреда, изразяваща се в загуба на доход (вж. решение от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 111 и цитираната съдебна практика).

163    Първо, следва да се разгледа условието относно действителния характер на твърдяната загуба на възможност.

164    Съгласно съдебната практика действителният характер на загубата на възможност следва да се прецени към момента на приемане на решението за отхвърляне на кандидатурата (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 85 и цитираната съдебна практика).

165    В случая от преписката е видно, че ако нямаше незаконосъобразност, опорочаваща решението за отхвърляне на кандидатурата, жалбоподателят щеше да може да бъде назначен на разглежданата длъжност.

166    Най-напред, както твърди жалбоподателят, той е изпълнявал напълно задоволително задълженията си на длъжността, която е заемал към момента на подаване на кандидатурата и която е сходна с разглежданата длъжност. Всъщност от атестационните доклади на жалбоподателя за 2019 г. и 2020 г. е видно, че той е изпълнявал функциите си по много задоволителен начин и работата му е била оценена като изключителна, така че след изтичането на първоначалния тригодишен срок, за който е бил назначен, договорът му е бил подновен. Безспорно е, че притежаването на успешен професионален опит представлява важно указание, което трябва да се вземе предвид, когато се избира кандидат за назначаване (вж. решение от 13 септември 2011 г., AA/Комисия, F‑101/09, EU:F:2011:133, т. 91 и цитираната съдебна практика).

167    Освен това следва да се отбележи, че на 24 юли 2020 г. началникът на отдела на жалбоподателя е изготвил акт, в който е посочил, че желае жалбоподателят да бъде назначен на разглежданата длъжност въз основа на заслугите му и доколкото разглежданата длъжност не е могла да бъде заета от подходящ вътрешен или външен кандидат, включително от някой от кандидатите, успешно издържали конкурс на общо основание, организиран от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO).

168    Тези съображения представляват поредица от достатъчно точни и правдоподобни данни, за да се докаже, че през 2020 г. в рамките на процедурата за подбор за разглежданата длъжност жалбоподателят е имал действителна възможност да бъде назначен на посочената длъжност, независимо от широкото право на преценка на администрацията относно назначенията (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2022 г., TM/ЕЦБ, T‑440/21, непубликувано, EU:T:2022:800, т. 113).

169    Второ, що се отнася до окончателния характер на твърдяната загуба на възможност, следва да се припомни, че той се преценява към момента, в който съдът на Съюза се произнася, като се отчитат всички обстоятелства по случая, включително тези, настъпили след приемането на незаконосъобразния акт, от който произтича вредата (вж. решение от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 90 и цитираната съдебна практика).

170    За да се прецени този окончателен характер, следва да се провери дали към деня на произнасяне на настоящото решение и с оглед на мерките за неговото изпълнение, които Комисията трябва да приеме, жалбоподателят окончателно е загубил възможността, която е имал, да бъде назначен на разглежданата длъжност (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 91).

171    В настоящия случай следва да се припомни, че на 18 януари 2021 г. първоначалният договор на жалбоподателя, сключен на 16 май 2018 г. за срок от три години, е подновен за срок от две години, който изтича на 15 май 2023 г. Доколкото съгласно член 8, втора алинея от УРДС след изтичането на срока на договора му служителят, назначен на основание член 2, буква б) от УРДС, може да заеме постоянна длъжност в институцията само ако бъде назначен като длъжностно лице в съответствие с Правилника, следва да се приеме, че към датата на обявяване на настоящото решение жалбоподателят вече не може да бъде назначен на въпросните длъжности на основание член 2, буква б) от УРДС.

172    Освен това следва да се добави, че по спорове относно решения за отхвърляне на кандидатури като този, който е предмет на разглежданата понастоящем жалба, Общият съд приема, че окончателният характер на загубата на възможност за назначаване произтича от защитата на правата на третите лица, чиито кандидатури са били одобрени за въпросните длъжности (вж. в този смисъл решения от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 49, и от 24 октомври 2018 г., Fernández González/Комисия, T‑162/17 RENV, непубликувано, EU:T:2018:711, т. 91), а не от невъзможността за администрацията да поправи юридически допуснатата незаконосъобразност (решение от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 95).

173    Така с оглед на гореизложеното жалбоподателят има основание да твърди, че е загубил окончателно възможността да бъде назначен на разглежданата длъжност.

174    Следователно въз основа на тези обстоятелства следва да се приеме, че допуснатата от Комисията незаконосъобразност е лишила жалбоподателя от действителна възможност да бъде назначен на разглежданата длъжност, поради което съществува причинно-следствена връзка между незаконосъобразността на решението за отхвърляне на кандидатурата и твърдяната загуба на възможност.

175    Затова второто и третото условие за ангажиране на отговорността на Комисията са изпълнени.

176    Съгласно съдебната практика, за да се определи размерът на обезщетението, което трябва да се изплати за загубата на подобна възможност, след като се уточни естеството на възможността, от която длъжностното лице (или служителят) е било лишено, следва да се определи датата, от която съответното лице е можело да се възползва от тази възможност, след това посочената възможност да се изрази количествено и накрая, да се уточнят финансовите последици за лицето от тази загуба на възможност (вж. решение от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 102 и цитираната съдебна практика).

177    Що се отнася до начина на обезщетяване и до размера на обезщетението за загуба на възможност, когато е допустимо, възможността, от която длъжностното лице (или служителят) е било лишено, трябва да бъде обективно определена под формата на математически коефициент, получен чрез прецизен анализ (вж. решение от 14 декември 2022 г., SU/ЕОЗППО, T‑296/21, EU:T:2022:808, т. 103 и цитираната съдебна практика), като се има предвид, че е много трудно, ако не и невъзможно да се определи метод, който позволява с точност да се определи количествено възможността за назначаване на длъжност във въпросната институция и следователно да се оцени вредата, причинена от загубата на тази възможност (вж. в този смисъл решение от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 59 и 60).

178    В допълнение, вече е постановено, че критерият за загубата на възнаграждение не може сам по себе с и да определи размера на обезщетението за вредата, причинена в резултат на загубата на възможност за назначаване. Всъщност в такъв случай претърпяната вреда не може да се приравни на сумата на възнаграждението, което е щяло да бъде получено, ако възможността се беше осъществила, тъй като предвид правото на преценка, с което разполага Комисията в тази област, заинтересованото лице не може да се позовава на никакво право да бъде назначено. Следователно вредата, за която такова заинтересовано лице има право да получи обезщетение, не може да съответства на пропуснатата полза, произтичаща от загубата на право (вж. в този смисъл решение от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 65).

179    В случая жалбоподателят е оценил числено сумата, която да послужи като основа за изчисляването на размера на обезщетението за загубата на възможност. Тази оценка обаче не може да бъде възприета. Всъщност тази възможност не може да бъде определена количествено и не могат да се уточнят финансовите последици от загубата на възможност, тъй като правилното изчисляване на имуществените вреди на жалбоподателя зависи от различни обстоятелства, и по-специално от отражението на интереса на службата върху вероятността за назначаване на жалбоподателя и върху общата продължителност на това назначение, като се има предвид, че максималната обща продължителност на правоотношението на срочно нает служител по член 2, буква б) от УРДС е шест години и че в случая първоначалният договор на жалбоподателя, сключен за срок от три години, е действал от 16 май 2018 г.

180    Вследствие на това и с оглед на всички обстоятелства по делото претърпяната вреда следва да се оцени ex æquo et bono (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2020 г., VP/Cedefop, T‑187/18, непубликувано, EU:T:2020:613, т. 200 и цитираната съдебна практика).

181    В този контекст справедливата преценка на всички имуществени вреди, претърпени от жалбоподателя поради загубата на възможност да бъде назначен на разглежданата длъжност, налага Комисията да бъде осъдена да му заплати ex æquo et bono еднократната сума от 10 000 евро.

182    По отношение на вредата, състояща се в загуба на възможност за назначаване като длъжностно лице въз основа на участие във вътрешните конкурси, организирани от Комисията през 2021 г. и 2022 г. и запазени за срочно наети служители от функционална група AD, следва да се отбележи, че не е изпълнено условието за доказване на наличието на действителна и сигурна вреда, както и за причинно-следствената връзка, що се отнася до загубата на възможност за успешно преминаване през посочените вътрешни конкурси, организирани от Комисията през 2021 г. и 2022 г., и последващо назначаване като длъжностно лице на Съюза. Всъщност решението за отхвърляне на кандидатурата няма за последица да възпрепятства жалбоподателя да стане администратор в Комисията. Решението за отхвърляне на кандидатурата не е пречка жалбоподателят да кандидатства за други длъжности от функционална група AD, които са били свободни в Комисията след приемането на посоченото решение, то не е пречка и той да бъде назначен в бъдеще на длъжност от функционална група AD, например на основание член 2, буква а) от УРДС.

183    Следователно трябва да се отхвърли искането за обезщетение за имуществените вреди, произтичащи от твърдяната загуба на възможност за назначаване като длъжностно лице въз основа на участие във вътрешните конкурси, организирани от Комисията през 2021 г. и 2022 г. и запазени за срочно наети служители от функционална група AD.

 По имуществените вреди, свързани с отговора от 28 октомври 2020 г.

184    Жалбоподателят изтъква, че е загубил възможността да бъде повишен в степен AST 4, считано от 16 май 2020 г. Имайки предвид оценката на работата му като изключителна, според него тази възможност за повишаване трябва да се оцени на 100 % и затова размерът на исканото обезщетение е 13 152 евро.

185    Съгласно постоянната съдебна практика исканията за поправяне на имуществени или неимуществени вреди трябва да се отхвърлят, когато имат тясна връзка с исканията за отмяна, които сами по себе си са били отхвърлени като недопустими или неоснователни (вж. решение от 12 януари 2022 г., MW/Парламент, T‑630/20, непубликувано, EU:T:2022:3, т. 137 и цитираната съдебна практика).

186    В случая съществува тясна връзка между вредата, свързана със загуба на възможност за повишаване в степен AST 4, считано от 16 май 2020 г., и искането за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г.

187    При това положение, тъй като анализът на основанията, изложени в подкрепа на искането за отмяна на отговора от 28 октомври 2020 г., не разкрива никакво неправомерно поведение на Комисията, претенцията за обезщетение, изведена от загубата на възможност за повишаване в степен AST 4, считано от 16 май 2020 г., също трябва да се отхвърли.

188    От това следва, че искането за обезщетение за имуществените вреди, свързани с твърдяната загуба на възможност за повишаване в степен AST 4, считано от 16 май 2020 г., трябва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

189    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това. Съгласно член 135, параграф 1 от този правилник, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да бъде осъдена да заплати само част от съдебните разноски и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

190    В случая Комисията е загубила делото във връзка със съществена част от исканията на жалбоподателя. Освен това Комисията е направила възражение за недопустимост на исканията, насочени срещу решението за отхвърляне на кандидатурата, което впоследствие е оттеглила, а това е повлияло на съдебните разноски. При това положение справедливата преценка на обстоятелствата по делото налага Комисията да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейската комисия от 4 август 2020 г., с което се отхвърля кандидатурата на SE за заемане на свободната длъжност, публикувана с референтен номер COM/2020/1474.

2)      Осъжда Комисията да заплати на SE сумата от 10 000 евро като обезщетение за претърпените имуществени вреди.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

da Silva Passos Gervasoni Półtorak

Reine       Pynnä

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 юли 2023 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.

1 Заличени поверителни данни.