РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)
12 юли 2023 година(*)
„Търговска политика — Защита срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета държава — Ограничителни мерки на Съединените щати срещу Иран — Вторични санкции, които възпрепятстват физическите или юридическите лица от Съюза да поддържат търговски отношения с предприятията, засегнати от тези мерки — Забрана за спазване на такова законодателство — Член 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 2271/96 — Решение на Комисията за даване на разрешение на юридическо лице от Съюза да спазва това законодателство — Задължение за мотивиране — Обратно действие на разрешението — Отчитане на интересите на предприятието, засегнато от ограничителните мерки на третата държава — Право на изслушване“
По дело T‑8/21
IFIC Holding AG, установено в Дюселдорф (Германия), представлявано от C. Franz и N. Bornemann, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от M. Kellerbauer,
ответник,
подпомагана от
Clearstream Banking AG, установено в Ешборн (Германия), представлявано от C. Schmitt и T. Bastian, адвокати,
встъпила страна,
ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),
състоящ се по време на разискванията от M. van der Woude, председател, A. Marcoulli (докладчик), S. Frimodt Nielsen, J. Schwarcz и R. Norkus, съдии,
секретар: S. Jund, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-конкретно:
– изявлението при встъпване на встъпилата страна, подадено в секретариата на Общия съд на 31 август 2021 г.,
– изявлението за изменение на жалбата, подадено в секретариата на Общия съд на 21 юни 2022 г., и становищата на Комисията и на встъпилата страна, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 16 август 2022 г. и на 1 септември 2022 г.,
предвид изложеното в съдебното заседание от 1 декември 2022 г.,
предвид доказателственото искане на жалбоподателя, подадено в секретариата на Общия съд на 17 март 2023 г., определението за възобновяване на устната фаза на производството от 4 април 2023 г. и становището на Комисията по посоченото доказателствено искане, подадено в секретариата на Общия съд на 18 април 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят IFIC Holding AG иска отмяна на Решение за изпълнение C(2020) 2813 final на Комисията от 28 април 2020 година за издаване на разрешение в съответствие с член 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 година относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и на действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него (ОВ L 309, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 75), на встъпилата страна Clearstream Banking AG (наричано по-нататък „първото обжалвано решение“), както и на Решение за изпълнение C(2021) 3021 final на Комисията от 27 април 2021 година за издаване на разрешение в съответствие с член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96 на встъпилата страна (наричано по-нататък „второто обжалвано решение“) и на Решение за изпълнение C(2022) 2775 final на Комисията от 26 април 2022 година за издаване на разрешение в съответствие с член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, на встъпилата страна (наричано по-нататък „третото обжалвано решение“).
Обстоятелствата по спора
2 На 8 май 2018 г. президентът на Съединените американски щати обявява решението си да оттегли Съединените американски щати от Споразумението за ядрената програма на Иран, подписано във Виена на 14 юли 2015 г., и да възстанови санкциите срещу Иран, които са били вдигнати въз основа на това споразумение. Тези санкции забраняват по-конкретно на лица извън юрисдикцията на Съединените американски щати (вторични санкции), като например физически или юридически лица от Европейския съюз, да поддържат търговски отношения с лицата, включени в „списък на специално посочените граждани и блокираните лица“ (Specially Designated Nationals and Blocked Persons List) (наричан по-нататък „списъкът SDN“), изготвен от Office of Foreign Assets Control (OFAC) (Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC), Съединени щати).
3 Жалбоподателят е дружество, вписано в търговския регистър на Amtsgericht Düsseldorf (Районен съд Дюселдорф, Германия), със седалище в Дюселдорф. Акциите му се притежават непряко от иранската държава.
4 Жалбоподателят притежава дялови участия в различни германски дружества, във връзка с които има право на дивиденти.
5 От 5 ноември 2018 г. жалбоподателят е включен в списъка SDN.
6 Встъпилата страна е германско дружество. То извършва сделки с ценни книжа, съхраняване на ценни книжа и управление на национални и чуждестранни ценни книжа. То е единствената оторизирана банка депозитар на ценни книжа в Германия. Встъпилата страна извършва по-специално изплащането на жалбоподателя на дивидентите, произтичащи от дяловото му участие в германски предприятия.
7 От ноември 2018 г. встъпилата страна блокира в отделна сметка дължимите на жалбоподателя дивиденти и отказва да му ги изплати.
8 На 6 февруари 2020 г. жалбоподателят предявява иск срещу встъпилата страна пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) с цел да получи информация относно статута на неговите дивиденти и тяхното изплащане. В рамките на това производство жалбоподателят научава, че по силата на първото обжалвано решение встъпилата страна блокира дължимите му дивиденти.
9 Първото обжалвано решение е представено от встъпилата страна пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн) с писмено становище от 5 ноември 2020 г., за което жалбоподателят е уведомен на 9 ноември 2020 г. — дата, на която жалбоподателят посочва, че се е запознал с него.
10 Видно от първото обжалвано решение, на 8 ноември 2018 г. встъпилата страна е подала до Европейската комисия заявление за разрешение по смисъла на член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96.
11 С първото обжалвано решение Комисията уважава заявлението на встъпилата страна, като ѝ разрешава да се съобрази с някои закони на Съединените американски щати по отношение на ценните книжа или средствата на жалбоподателя за период от дванадесет месеца (наричано по-нататък „спорното разрешение“). Второто и третото обжалвано решение, за които жалбоподателят посочва, че е узнал на 25 май 2022 г. пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн) — датата, на която тези решения са му били съобщени сред приложенията към писмено становище на встъпилата страна — подновяват, всяко от тях, спорното разрешение за период от дванадесет месеца.
Искания на страните
12 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваните решения,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,
– да осъди встъпилата страна да понесе направените от нея съдебни разноски.
13 Комисията и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
14 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания, изведени, първото, от нарушение на правото на изслушване, второто, от нарушение на член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, третото, от нарушение на задължението за мотивиране и четвъртото, от грешка в преценката.
Предварителни бележки
15 Както е видно от съображение 6 от Регламент № 2271/96, той има за цел да защити установения правен ред, интересите на Съюза и интересите на физическите или юридическите лица, които упражняват права по силата на Договора за функционирането на ЕС, като по-специално бъдат отстранени, неутрализирани, предотвратени или преодолени по друг начин последиците от законовите, подзаконовите и другите правни инструменти, посочени в приложението към посочения регламент (наричани по-нататък „законите, посочени в приложението“) (решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 35).
16 В това отношение в член 1 от Регламент № 2271/96 се уточнява, че с предвидените в този регламент мерки законодателят на Съюза има за цел да осигури защита срещу извънтериториалното прилагане на законите, посочени в приложението, и срещу действията, които са предприети на основание тези актове или произтичат от тях, както и да противодейства на техните последици, когато прилагането на посочените актове засяга интересите на лицата, посочени в член 11, които извършват международни търговски операции и/или движения на капитал и съпътстваща търговска дейност между Съюза и трети страни (решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 36).
17 Както следва от съображения 1—5 от Регламент № 2271/96, законите, посочени в приложението към този регламент, са насочени към регулиране на дейността на физическите и юридическите лица под юрисдикцията на държавите членки и имат извънтериториално приложение. По този начин те засягат установения правен ред и се отразяват неблагоприятно върху на интересите на Съюза и интересите на посочените лица, като нарушават международното право и са пречка за постигане на целите на Съюза. Всъщност Съюзът се стреми да съдейства за хармоничното развитие на световната търговия и за постепенното премахване на ограниченията в международната търговия, като осигури във възможно най-висока степен свободно движение на капитали между държавите членки и трети страни, и да премахне всички ограничения по отношение на преките инвестиции, включително инвестициите в недвижими имоти, както и по отношение на установяването, предлагането на финансови услуги или допускането на ценни книжа до капиталовите пазари (решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 37).
18 Сред законите, посочени в приложението, е Iran Freedom and Counter-Proliferation Act of 2012 (Закон от 2012 г. за свободата и борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение в Иран), който съгласно съображение 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 година за изменение на приложението към Регламент № 2271/96 (ОВ L 199 I, 2018 г., стр. 1) Съединените щати вече не се отказват да прилагат, както обявяват на 8 май 2018 г., след като се оттеглят от Споразумението за ядрената програма на Иран (решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 38).
19 Лицата, посочени в член 11 от Регламент № 2271/96, са по-специално, от една страна, физическите лица с местоживеене в Съюза и които са граждани на държава членка, и от друга страна, юридическите лица, учредени в Съюза (вж. член 11, точки 1 и 2 от посочения регламент).
20 Регламент № 2271/96 предвижда различни правила за постигането на целите, припомнени в точки 15—17 от настоящото решение. Така, за да се защити установеният правен ред, както и интересите на Съюза, в член 4 от този регламент по същество се предвижда, че решенията на органи извън Съюза, с които се придава ефект на законите, посочени в приложението, или на действия, които са предприети на основание тези закони или произтичат от тях, не се признават и изпълнението им не се допуска. Със същата цел член 5, първа алинея от посочения регламент по същество забранява на всяко лице, посочено в член 11 от регламента, да се съобразява със законите, посочени в приложението, или със действията, които са предприети на основание тези закони или произтичат от тях, като член 5, втора алинея при все това предвижда, че на посочените лица може по всяко време да бъде разрешено да изпълнят тези закони изцяло или частично, доколкото неизпълнението им би увредило тежко техните интереси или интересите на Съюза. Освен това с цел защита на интересите на лицата, посочени в член 11 от Регламент № 2271/96, член 6 от него предвижда, че тези от тях, които упражняват дейност, посочена в член 1 от Регламента, имат право на обезщетение за вредите, претърпени вследствие прилагането на посочените закони или действия (решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 39).
21 Със същата цел да се защитят интересите на лицата, посочени в член 11 от Регламент № 2271/96, член 2 от същия регламент предвижда, че „[к]огато икономическите и/или финансовите интереси на лице по [посочения] член 11 са засегнати пряко или непряко от законите, посочени в приложението, или от действия, които са предприети на основание тези закони или произтичат от тях, лицето информира Комисията за това обстоятелство в срок от 30 дни от датата, на която е получило такава информация“.
22 Накрая, член 9 от Регламент № 2271/96 гарантира ефективното прилагане на посочените правила, изисквайки от държавите членки да определят санкциите, които да се налагат в случай на нарушение на посочените правила, като тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Ето защо такива санкции трябва да се предвидят по-специално когато лице, посочено в член 11 от Регламента, нарушава забраната, установена в член 5, първа алинея от същия регламент (решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 40).
23 Именно в светлината на тези съображения трябва да се разгледат изтъкнатите от жалбоподателя основания.
По третото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране
24 Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране. Тя не мотивирала в достатъчна степен съображенията на първото обжалвано решение, тъй като не взела предвид положението на жалбоподателя, а единствено това на встъпилата страна, а членове 1 и 3 от първото обжалвано решение били формулирани по двусмислен и неразбираем начин, що се отнася до времевия и материалния обхват на първото обжалвано решение, както и до условията за прилагането му. Жалбоподателят сочи, че е трябвало да му се даде възможност да схване първото обжалвано решение в качеството му на съответно засегнато от това решение лице. Жалбоподателят твърди, че тези доводи са преносими към второто и третото обжалвано решение, чиито мотиви били почти идентични. Освен това второто и третото обжалвано решение съдържали разпоредба относно предсрочното им прекратяване, която била неясна и неразбираема.
25 Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.
26 Член 296 ДФЕС предвижда, че правните актове, приети от институциите на Съюза, трябва да бъдат мотивирани.
27 Съгласно постоянната съдебна практика относно произтичащото от член 296 ДФЕС задължение за мотивиране мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 12 септември 2017 г., Anagnostakis/Комисия, C‑589/15 P, EU:C:2017:663, т. 28 и цитираната съдебна практика).
28 Освен това, както е видно от постоянната съдебна практика, изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста на този акт, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 12 септември 2017 г., Anagnostakis/Комисия, C‑589/15 P, EU:C:2017:663, т. 29 и цитираната съдебна практика).
29 Доводите на жалбоподателя трябва да се анализират именно с оглед на тези принципи.
30 На първо място, жалбоподателят твърди, че е нарушено задължението за мотивиране в съображенията на обжалваните решения.
31 От една страна обаче, следва да се отбележи, че жалбоподателят не визира конкретно дадена част от обжалваните решения, нито дори някое от съображенията в тях, а само формулира общо твърдение, което не е точно и конкретно. Освен това се налага изводът, че в съображенията на обжалваните решения са посочени както процедурата, довела до приемането на тези решения, така и обстоятелствата, които Комисията е взела предвид в това отношение и въз основа на които е решила да предостави спорното разрешение на встъпилата страна.
32 От друга страна, доколкото жалбоподателят поддържа, че в съображенията на обжалваните решения Комисията не е взела предвид неговата позиция, а само тази на встъпилата страна, следва да се отбележи, че тези доводи не се отнасят до мотивите на посочените решения, а до тяхната основателност и се припокриват с доводите, представени в рамките на първото и четвъртото основание, с които следователно ще бъдат разгледани по-долу. Същото се отнася и за доводите на жалбоподателя относно данните, които според него Комисията неправилно е взела предвид.
33 От гореизложеното следва, че що се отнася до съображенията на обжалваните решения, не може да се установи никаква липса или непълнота на мотивите.
34 На второ място, жалбоподателят критикува текста на членовете от обжалваните решения, тъй като те не позволявали да се разбере материалното и времевото приложно поле на посочените решения, както и условията за прилагането им. По-специално доводите на жалбоподателя се отнасят до членове 1 и 3 от обжалваните решения, както и до член 4 от второто и третото обжалвано решение.
35 Що се отнася, първо, до материалното приложно поле на обжалваните решения и до условията за прилагането им, член 1 от посочените решения гласи следното:
„На [встъпилата страна] се разрешава да се съобрази с някои закони на Съединените американски щати [посочени в приложението], доколкото това е необходимо за:
1. замразяване на ценните книжа или паричните средства, които съхранява или на които е депозитар, и отказ да се извършват плащания или да се дават други указания във връзка с тях;
2. отказ да включи нови ценни книжа в своята система за клиринг на ценни книжа; и
3. замразяване на всички печалби от акциите на дружествата, включително дивиденти, лихви, плащания за обратно изкупуване или подобни плащания или получени лихви;
в случай, че [встъпилата страна] знае или има сериозни основания да подозира, че в противен случай [жалбоподателят] би се възползвал или участвал във всяка услуга, пряко или непряко“.
36 В първа алинея от посочената разпоредба се уточняват най-напред законите на Съединените американски щати, посочени в приложението, с които е разрешено на встъпилата страна да се съобрази. Подобно посочване явно не показва липса на мотиви и впрочем жалбоподателят не прави никакво конкретно възражение в това отношение.
37 По-нататък, в точки 1—3 от посочената разпоредба се изброяват дерогиращите действия, които встъпилата страна има право да предприеме по силата на спорното разрешение, а именно по същество да „замрази“ някои стоки и да „отказва“ някои сделки, вместо да предоставя услугите, които обичайно би предоставила. Подобно посочване явно не показва липса на мотиви относно материалното приложно поле на разпоредбата и освен това жалбоподателят не прави никакво конкретно възражение в това отношение, освен що се отнася до времевия обхват на тези действия — въпрос, който ще бъде разгледан по-нататък във връзка с времевия обхват на разрешението (вж. т. 46 по-долу).
38 Накрая, във втората алинея посочената разпоредба определя условията, при които могат да се извършват посочените дерогиращи действия, а именно когато встъпилата страна „знае“ или „има сериозни основания да подозира“, че в противен случай жалбоподателят би се възползвал от (или участвал във) „всяка услуга“, пряко или непряко.
39 Жалбоподателят оспорва някои изрази, съдържащи се във втората алинея.
40 При все това, противно на поддържаното от жалбоподателя, използваните от Комисията изрази „сериозни основания да подозира“ и „всяка услуга“ не правят посочената разпоредба неточна или неразбираема. Всъщност текстът на втората алинея от разглежданата разпоредба във връзка с другата алинея от същата разпоредба позволява да се разбере кои услуги са обхванати от разрешените действия и предвидените условия.
41 От една страна, фактът, че обжалваните решения предвиждат възможност встъпилата страна да се позове на „сериозни основания да подозира“, не показва никаква липса или непълнота на мотивите на тези решения. Всъщност, както следва от член 1 от обжалваните решения, понятието „сериозни основания да подозира“, използвано във втората алинея на посочената разпоредба, позволява на встъпилата страна да приеме, че жалбоподателят се ползва от (или участва в) някои услуги, без да е необходимо тя да е сигурна в това, въз основа на подозрение, основано на сериозни основания. Следователно в това отношение не съществува никакво двусмислие.
42 От друга страна, използването на понятието „всяка услуга“ в член 1, втора алинея от обжалваните решения, също не поражда несигурност. Вярно е, че Комисията не е направила кръстосано позоваване на първата алинея от същата разпоредба или на услугите, посочени в тази алинея. Посоченият израз обаче не може да се тълкува извън неговия контекст като отнасящ се до всяка услуга, която няма никаква връзка с услугите и действията, посочени в същата разпоредба. Всъщност в структурата на тази разпоредба, която впрочем представлява едно-единствено изречение, изразът „всяка услуга“ не може да има значение, различно от това да се отнася до услугите, които обикновено се предоставят от встъпилата страна и които са предмет на дерогиращите действия, посочени в първата алинея, при това когато жалбоподателят се ползва от тях или участва пряко или непряко в тях. Следователно в това отношение няма никаква трудност в разбирането.
43 Поради това доводите на жалбоподателя относно мотивите на обжалваните решения, що се отнася до определянето на техния материален обхват и на условията за прилагането им, не могат да бъдат уважени.
44 Второ, що се отнася до времевия обхват на обжалваните решения, най-напред следва да се отбележи, че в член 3 от всяко от посочените решения се посочва, че „[т]ова решение е валидно за период от дванадесет месеца, считано от датата на съобщаването му“.
45 Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, трябва да се приеме, че времевият обхват на обжалваните решения е ясно определен от член 3 от него, без да може да се установи липса на мотиви или неточност в това отношение. Всъщност от посочената разпоредба ясно следва, че всяко от обжалваните решения е валидно и че следователно спорното разрешение се прилага за период от дванадесет месеца, считано от датата на съобщаването на тези решения.
46 По-нататък, що се отнася до довода на жалбоподателя, че спорното разрешение обхващало действия, предприети преди приемането му, или средства, получени преди това, достатъчно е да се отбележи, че този довод се основава на погрешно разбиране на обхвата на разрешението. Всъщност от член 1 от обжалваните решения във връзка с член 3 от същите решения следва, че през периода на валидност на тези решения на встъпилата страна е разрешено да предприеме действията, определени в посочения член 1, и следователно да не предоставя определени услуги, когато жалбоподателят би могъл да се възползва от тях или да участва в тях пряко или непряко. С други думи, през този дванадесетмесечен срок на валидност на встъпилата страна е разрешено да „замрази“ активите или да „откаже“ операциите, посочени в член 1, първа алинея, независимо от датата, на която тя или жалбоподателят са придобили тези активи или на която тези операции са били поискани. Следователно не съществува никаква несигурност относно мотивите в това отношение.
47 Накрая, в рамките на второто основание жалбоподателят критикува твърдяната неяснота на член 4 от второто и третото обжалвано решение и дори твърдяната му неразбираемост във връзка с член 3, първа алинея от третото обжалвано решение. Тези доводи следва да бъдат разгледани в рамките на настоящото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране.
48 В това отношение следва да се приеме, че член 4 от второто и третото обжалвано решение не е опорочен от твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност нито поотделно, нито във връзка с член 3, първа алинея от третото обжалвано решение.
49 От една страна, в член 4 от второто и третото обжалвано решение се уточнява, че всяко от посочените решения престава незабавно да се прилага, ако и от датата, на която жалбоподателят бъде изваден от списъка SDN по смисъла на посочените в приложението закони, споменати в член 1 от тези решения, или ако извънтериториалното прилагане на тези закони по отношение на лицата, посочени в член 11 от Регламент № 2271/96, „бъде временно преустановено, прекратено“ или „престане по друг начин“. Противно на твърденията на жалбоподателя обаче, посочената разпоредба не е неясна. Първата част от нея ясно се отнася до случая, в който жалбоподателят като такъв вече не фигурира в списъка SDN, като предвижда, че в такъв случай посочените решения незабавно престават да се прилагат. В това отношение думата „незабавно“ не поражда никаква несигурност, а предполага, че посоченото преустановяване настъпва автоматично на датата, на която жалбоподателят е заличен от списъка SDN с решение на Съединените щати, без да са необходими други мерки или проверки. Впрочем съгласно втората част от посочения член 4 същото се отнася и за случаите, когато по същество отново с решение на Съединените щати законите, посочени в приложението, престават да се прилагат извънтериториално в Съюза.
50 От друга страна, връзката на посочения член 4 с член 3, първа алинея от третото обжалвано решение също не поражда трудности за разбиране. Второто изречение на последната разпоредба уточнява, че ако в рамките на дванадесетмесечния срок на валидност на това решение дадено „споразумение“ доведе до временно спиране, изоставяне или прекратяване, изцяло или частично, на извънтериториалното прилагане на законите, посочени в приложението, по отношение на лицата по член 11 от Регламент № 2271/96, Комисията е длъжна незабавно да провери дали мотивите, на които се основава третото обжалвано решение, са все още валидни или дали са налице основания за изменение или прекратяване на това решение. Така, за разлика от член 4 от третото обжалвано решение, член 3, първа алинея, второ изречение от същото решение не се отнася до едностранни действия на Съединените щати, а до последиците от „споразумение“, каквото е, както става ясно от съображение 29 от преамбюла на това решение, споразумението за ядрената програма на Иран. Освен това, за разлика от ситуацията, посочена в член 4, последиците от сключването на такова „споразумение“ върху третото обжалвано решение няма да бъдат незабавни или автоматични, а Комисията има задачата да определи отражението му върху това решение.
51 Вследствие на това доводите на жалбоподателя относно мотивите на обжалваните решения, що се отнася до определянето на техния времеви обхват, не могат да бъдат уважени.
52 От всичко изложено по-горе следва, че не може да се установи липса на мотиви в членовете от обжалваните решения.
53 Поради това третото основание на жалбата трябва да се отхвърли.
По второто основание, изведено от нарушение на член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96
54 Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, като е предоставила разрешение с обратна сила. Нито в посочения регламент, нито в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1101 на Комисията от 3 август 2018 година за определяне на критериите за прилагане на член 5, [втора] алинея от Регламент № 2271/96 (ОВ L 199 I, 2018 г., стр. 7) е предвидено такова обратно действие, което е изключено и от насоките на Комисията от 7 август 2018 г., озаглавени „Въпроси и отговори: приемане на актуализация на Блокиращия регламент“ (ОВ C 277 I, 2018 г., стр. 4). Встъпилата страна впрочем поддържала пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн), че първото обжалвано решение имало обратно действие. Второто и третото обжалвано решение също не били достатъчно определени във времето. Освен това, макар последните решения да съдържали разпоредба относно предсрочното им прекратяване, чиято липса в първото обжалвано решение трябвало да доведе до отмяната му, тази разпоредба не правела положението по-ясно.
55 Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.
56 Първо, достатъчно е да се отбележи, че второто основание на жалбата почива на погрешни предпоставки. Всъщност от обжалваните решения не следва, че те имат обратно действие. Напротив, както бе посочено в точки 44—46 по-горе, в член 3 от всяко от обжалваните решения ясно се посочва, че тези решения са валидни, считано от датата на съобщаването им, и то само за период от дванадесет месеца, така че не може да се счита, че имат обратно действие или че не са определени във времето. Освен това съображенията на посочените решения, в които се излагат причините, поради които Комисията е определила посочения срок на валидност, не съдържат никакви данни, сочещи, че тези решения имат обратно действие.
57 От това следва, че спорното разрешение няма обратно действие и не се отнася до действия, извършени преди датата на влизане в сила на обжалваните решения, и по-специално на първото обжалвано решение, а само до тези, извършени след тази дата.
58 Освен това фактът, че според жалбоподателя встъпилата страна защитава обратната теза пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн), е ирелевантен в това отношение, тъй като обхватът на обжалваните решения може да се определи само в зависимост от релевантната правна уредба, от тяхното съдържание и от намерението на техния автор.
59 Също така доводът на жалбоподателя, че встъпилата страна неоснователно замразила активите му, преди да получи спорното разрешение, от една страна, и доводът на встъпилата страна, според който действията ѝ не трябвало да се считат за противоречащи на забраната, предвидена в член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96, без да се взема предвид това, че е било висящо производство за издаване на разрешение, и изхода от това производство, от друга страна, също са ирелевантни в рамките на настоящия спор, който се отнася единствено до законосъобразността на обжалваните решения, а не до действията на встъпилата страна. Впрочем Общият съд не следва да определя дали действията на встъпилата страна са в противоречие с Регламент № 2271/96.
60 Второ, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че липсата в първото обжалвано решение на разпоредба относно предсрочното прекратяване на това решение, като съдържащата се в член 4 от второто и третото обжалвано решение или тази, съдържаща се в член 3, първа алинея от третото обжалвано решение, би трябвало да доведе до отмяната на посоченото първо решение. Всъщност нито едно от представените пред Общия съд доказателства не позволява да се приеме, че липсата на такава разпоредба сама по себе си води до незаконосъобразност на първото обжалвано решение. Впрочем трябва да се отбележи, че дори при липсата на такава разпоредба Комисията е можела да оттегли първото обжалвано решение по-специално ако това се налагало поради промяна в обстоятелствата.
61 Следователно второто основание на жалбата трябва да се отхвърли.
По четвъртото основание, изведено от грешка в преценката
62 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е упражнила правото си на преценка или е допуснала грешка в преценката, тъй като, от една страна, не взела предвид положението и интересите на жалбоподателя, нито последиците от първото обжалвано решение за него, въпреки че вследствие на първото обжалвано решение жалбоподателят изпаднал в пълна невъзможност да упражнява дейността си. Комисията не взела предвид и въпроса за наличието на по-малко ограничителни средства, както и за правото на обезщетение за претърпените вреди. От друга страна, Комисията не трябвало да взема предвид, както направила в съображение 15 от първото обжалвано решение, обстоятелството, че жалбоподателят е предявил иск срещу встъпилата страна пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн), тъй като това, че той упражнил правото си на обжалване по съдебен ред, не можело да го увреди.
63 Жалбоподателят претендира, че встъпилата страна не му е предоставила никаква услуга. Освен това фактите, изложени в съображение 15 от първото обжалвано решение, показвали, че Комисията е знаела, че встъпилата страна нарушава Регламент № 2271/96.
64 Жалбоподателят посочва, че що се отнася и до второто и третото обжалвано решение, Комисията също не е упражнила правото си на преценка и не е извършила никакъв контрол за пропорционалност, като по-специално е пропуснала да вземе предвид смекчаването на санкциите. Според жалбоподателя второто и третото обжалвано решение също се основават на непроверени и недоказани данни, както и на ирелевантни доказателства и на едностранно представяне на някои факти.
65 Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.
66 В самото начало следва да се отбележи, че в рамките на четвъртото основание жалбоподателят повдига различни възражения срещу преценките, съдържащи се в обжалваните решения. Освен това, доколкото в рамките на другите основания на жалбата жалбоподателят оспорва и някои преценки, съдържащи се в обжалваните решения, всички тези доводи следва да бъдат разгледани заедно по-долу.
67 На първо място, по същество жалбоподателят оспорва обжалваните решения с мотива, че Комисията не е взела предвид неговите интереси, а само тези на встъпилата страна.
68 В това отношение най-напред следва да се отбележи, че член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96 предвижда, че предоставянето на разрешение за спазване на законите, посочени в приложението, е подчинено на условието, че неспазването на тези закони би навредило сериозно на интересите на лицето, което иска разрешение, или на интересите на Съюза. Следователно от посочената разпоредба следва, че само тези два интереса трябва да бъдат разгледани от Комисията, за да се определи дали те биха били сериозно засегнати от неспазването на законите, посочени в приложението, за да може евентуално да се издаде разрешение. За сметка на това, в тази разпоредба не се споменават интересите на третото лице, засегнато от ограничителните мерки на третата държава (наричано по-нататък „третото лице, засегнато от ограничителните мерки“), във връзка с които жалбоподателят иска да му бъде разрешено да спазва тези закони. При все това ако законодателят на Съюза е имал намерението да включи интересите на такова трето лице сред интересите, които трябва да се вземат предвид в рамките на тази преценка, той е щял изрично да посочи това, а не да се позовава изключително на интересите на Съюза и на интересите на жалбоподателя.
69 На следващо място, в член 4 от Регламент за изпълнение 2018/1101 са посочени некумулативните критерии, които Комисията взема предвид по-специално при преценката на заявлението за издаване на разрешение. Тази разпоредба също се позовава единствено на защитените интереси, посочени в член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, а именно тези на жалбоподателя и на Съюза, и не споменава нито третото лице, засегнато от ограничителните мерки, нито a fortiori неговите интереси. Нещо повече, нито един от определените с тази разпоредба критерии не се отнася до отчитане на интересите на това трето лице, нито до претегляне на неговите интереси спрямо тези на заявителя или тези на Съюза. Освен това позоваването на „всеки друг релевантен фактор“ в член 4, буква н) от Регламент за изпълнение 2018/1101 не може да доведе до различно тълкуване и до отчитане на обстоятелства, които не са свързани както с буквата, така и с духа на член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, като по този начин тези обстоятелства са ирелевантни за прилагането на тази разпоредба.
70 Накрая, както следва от пето и шесто съображение от Регламент № 2271/96 и от съдебната практика, посочена в точка 15 по-горе, този регламент има за цел да защитава единствено установения правен ред, от една страна, и интересите на Съюза и на физическите или юридическите лица, които упражняват права съгласно Договора за функционирането на ЕС, от друга страна.
71 Макар несъмнено да е възможно третото лице, засегнато от ограничителните мерки, да може да бъде лице, спрямо което се прилага член 11 от Регламент № 2271/96, и по този начин да попадне в приложното поле на някои разпоредби от този регламент, като член 2 от него, такова обстоятелство не може да доведе в рамките на прилагането на изключението, предвидено в член 5, втора алинея от този регламент, до отчитане на интереси, различни от предвидените в тази разпоредба, и следователно остава без значение в този контекст.
72 Следователно от правната уредба, която урежда предоставянето на разрешение на основание член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, следва, че когато оценява заявление за разрешение, подадено на основание на посочената разпоредба, Комисията не е длъжна да вземе предвид интересите на третите лица, засегнати от ограничителните мерки, каквито са включените в списъка SDN лица, като жалбоподателя.
73 Освен това тази констатация съответства на направената в точка 73 от заключението на генерален адвокат Hogan по дело Bank Melli Iran (C‑124/20, EU:C:2021:386), съгласно която в член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96 „не се предвижда, че когато решава дали да разреши такова изключение, [Комисията] следва да вземе предвид интересите на трети страни“.
74 Освен това се налага изводът, че макар жалбоподателят да твърди, че Комисията неправилно е пропуснала да вземе предвид неговите интереси, той не се позовава надлежно на никакво доказателство, произтичащо от релевантната правна уредба, за да подкрепи довода си. По-специално, както бе посочено в точка 69 по-горе, член 4 от Регламент за изпълнение 2018/1101, на който се позовава жалбоподателят в съдебното заседание, по никакъв начин не подкрепя доводите му.
75 Вследствие на това доводите на жалбоподателя не позволяват да се приеме, че Комисията е допуснала грешка в преценката, като не е взела предвид неговите интереси.
76 На второ място, по същество жалбоподателят оспорва обжалваните решения с мотива, че Комисията не е взела предвид възможността да се прибегне до по-малко ограничителни алтернативи, нито възможността той да се позове на право на обезщетение.
77 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че релевантната правна уредба не налага такива задължения на Комисията.
78 Както става ясно от член 3 от Регламент за изпълнение 2018/1101, разглеждането от Комисията се състои в това да провери дали представените от заявителя доказателства и евентуално допълнителните доказателства, които тя е поискала от него, позволяват да се заключи, с оглед на критериите, определени в член 4 от същия регламент, че неизпълнението на законите, посочени в приложението, би причинило тежки вреди на интересите на заявителя или на Съюза по смисъла на член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96. От член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент за изпълнение 2018/1101 също следва, че изходът от подобно разглеждане следва по същество бинарна логика: ако Комисията установи, че не са налице достатъчно доказателства за това, че неизпълнението би причинило тежки вреди на защитените интереси, тя подготвя проект на решение за отхвърляне на заявлението; ако тя установи, че са налице достатъчно доказателства за настъпването на такава вреда, тя подготвя проект за решение за издаване на разрешение, съдържащ подходящи мерки. Така от релевантната правна уредба не следва, че Комисията, след като е сезирана със заявление за разрешение и е достигнала до последното заключение, трябва да разгледа наличието на алтернативи на разрешението.
79 Впрочем жалбоподателят не се позовава на никакво доказателство, произтичащо от релевантната правна уредба, за да подкрепи довода си.
80 Освен това евентуалното наличие на алтернативи, които ограничават в по-малка степен интересите на третите лица, при всички положения изглежда ирелевантно. Всъщност, както бе посочено в точки 68—75 по-горе, Комисията не е длъжна да взема предвид интересите на третите лица при оценката на заявление за разрешение. Следователно в случая Комисията не е трябвало да проверява дали съществуват по-малко ограничителни за жалбоподателя алтернативи.
81 По същите причини Комисията не е била длъжна да проверява дали жалбоподателят е могъл да се позове на евентуално право на обезщетение — въпрос, който е без значение в контекста на оценката на заявление за разрешение по член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96.
82 Освен това жалбоподателят поддържа, че Комисията не е проверила дали встъпилата страна се е опитала да „изясни положението“ с американските власти. Налага се обаче изводът, че жалбоподателят не уточнява и основанието за подобно задължение в тежест на Комисията, което впрочем е формулирано доста неясно. Следователно нищо не позволява да се приеме, че Комисията е имала такова задължение за проверка.
83 Накрая, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е взела предвид факта, че встъпилата страна не предоставяла никаква услуга на жалбоподателя, а по-скоро на неговата банка депозитар, достатъчно е да се отбележи, че този довод произтича от частично тълкуване на обхвата на спорното разрешение. Всъщност, както бе посочено в точки 38 и 42 по-горе, обжалваните решения се отнасят до услугите, предлагани от встъпилата страна, от които се ползва жалбоподателят (или в които участва) пряко или непряко, като последните включват услугите, които не се предлагат пряко на жалбоподателя, но от които жалбоподателят се ползва (или в които участва), дори непряко.
84 Следователно доводите на жалбоподателя не позволяват да се приеме, че Комисията е пропуснала да вземе предвид някои релевантни обстоятелства в рамките на своята оценка на заявленията за разрешение на встъпилата страна.
85 На трето място, жалбоподателят оспорва някои преценки, съдържащи се в обжалваните решения. От една страна, става въпрос за вземането предвид в първото обжалвано решение на иска, предявен от жалбоподателя пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн). От друга страна, става въпрос за вземането предвид във второто и третото обжалвано решение на обстоятелства, за които се твърди, че са ирелевантни или произтичат от едностранно представяне на фактите.
86 Първо, изтъкнатият от жалбоподателя факт, че в съображение 15 от първото обжалвано решение Комисията е споменала иска, който е предявил пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн), не означава, че Комисията е взела предвид интересите на жалбоподателя, нито, противно на твърдяното от жалбоподателя, че споменаването на посочения иск го е ощетило при оценката на Комисията или че последната е узнала за евентуално нарушение на Регламент № 2271/96 от встъпилата страна. Всъщност от първото обжалвано решение е видно, че в съображение 15 Комисията само припомня доказателствата, на които се позовава встъпилата страна в подкрепа на заявлението си, без да извърши преценка в това отношение. Следователно доводите на жалбоподателя почиват на погрешни предпоставки и неоснователни твърдения.
87 Второ, жалбоподателят изтъква съображение 16 от третото обжалвано решение, в което Комисията се позовава на съдържанието на заявлението за разрешение на встъпилата страна, що се отнася по-специално до някои обстоятелства, на които тя се позовава, за да докаже, че може да бъде изложена на рискове в Съединените щати. Става въпрос по-специално за сделки, извършени от „сестринско дружество“ на встъпилата страна с американските власти, и за висящи пред тези власти разследвания. Комисията се позовава на тези рискове и обстоятелства в контекста на своята преценка в съображение 22 от третото обжалвано решение. Освен това трябва да се констатира, че тези обстоятелства по същество са посочени и в съображения 22—25 от първото обжалвано решение.
88 Противно обаче на твърдяното от жалбоподателя, тези доказателства не са ирелевантни и Комисията не е допуснала грешка в преценката, като се е основала на тях. От една страна, макар тези обстоятелства, доколкото се отнасят до две производства от 2014 г., да не са нито много на брой, нито скорошни, те въпреки това позволяват да се докаже, че рискът от санкции (или че трябва да се прибегне до сделки, за да се избегнат подобни санкции) е бил реален в Съединените щати. От друга страна, фактът, че тези обстоятелства се отнасят до „сестринско дружество“ на встъпилата страна, а не до самата встъпила страна, не обезсилва анализа на Комисията. Всъщност, както подчертава последната, член 4, буква в) от Регламент за изпълнение 2018/1101 предвижда изрично, че за да прецени връзката с държавата, източник на законите, посочени в приложението, Комисията може да вземе предвид „например“ „притежаването“ от заявителя на „предприятия майки“ или на „дъщерни дружества“, което означава, че рисковете, на които е изложено „сестринското дружество“ на встъпилата страна, са също толкова релевантни.
89 Освен това фактът, че в бележки под линия 8 и 9 от третото обжалвано решение Комисията неправилно е споменала встъпилата страна вместо нейното „сестринско дружество“ във връзка с посочените елементи, в случая представлява печатна грешка, която не се отразява на разбирането на посоченото решение и не може да постави под въпрос неговата законосъобразност с оглед на съдържанието на съображение 16 от него и освен това на съображения 22—25 от първото обжалвано решение.
90 Трето, жалбоподателят посочва съображение 24 от третото обжалвано решение (част от което вече се съдържа в съображение 16 от второто обжалвано решение) и бележки под линия 15 и 16 в него относно развитието на ситуацията в Съединените американски щати след избирането на новия президент през 2020 г. Според жалбоподателя Комисията не е взела надлежно предвид обстоятелството, че санкциите са били смекчени през февруари 2022 г., и е основала преценката си на една-единствена статия в пресата.
91 Налага се обаче изводът, от една страна, че твърденията на жалбоподателя относно претендираното смекчаване на санкциите на Съединените щати не са подкрепени с доказателства и от друга страна, че в съображение 16 от второто обжалвано решение и в съображения 24 и 25 от третото обжалвано решение Комисията действително е взела предвид развитието на контекста в Съединените щати и е стигнала до извода, че въпреки това развитие не е настъпила никаква промяна по същество и в прилагането на санкциите на Съединените щати по отношение на Иран. Впрочем, както подчертава Комисията, при приемането на всяко от обжалваните решения жалбоподателят продължава да фигурира в списъка SDN.
92 Следователно нито един довод на жалбоподателя не позволява да се приеме, че Комисията е допуснала грешка в преценката.
93 Следователно четвъртото основание на жалбата трябва да се отхвърли.
По първото основание, изведено от нарушение на правото на изслушване
94 Жалбоподателят твърди, че общият принцип, произтичащ от член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), съгласно който засегнатите от дадена мярка лица имат право да бъдат изслушани, е приложим спрямо него в качеството му на лице, непряко засегнато по неблагоприятен начин от първото обжалвано решение. В хода на производството, довело до приемането на първото обжалвано решение, Комисията не му предоставила правото да бъде изслушан, а следователно и възможността да представи становището си. В първото обжалвано решение не се споменава неговото положение, нито обстоятелството, че встъпилата страна е блокирала без разрешение активите му. Ако го беше изслушала, Комисията щяла да изключи обратното действие на разрешението. Жалбоподателят не е бил изслушан по „сериозните основания“, посочени в първото обжалвано решение. Жалбоподателят заключава, че първото обжалвано решение е опорочено поради нарушение на съществено процесуално изискване и че това нарушение трябва да доведе до неговата отмяна.
95 В отговор на Комисията, която изтъква, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за предоставяне на информация по член 2 от Регламент № 2271/96, жалбоподателят уточнява, че посочената разпоредба няма задължителен характер и следователно не може да доведе до неблагоприятни последици за икономическите оператори. Освен това поради липсата на информация за операторите било невъзможно да представят становища по заявление за разрешение, тъй като освен това жалбоподателят се запознал с него след предоставянето му. Той също така изчерпал всички налични правни средства, включително по смисъла на член 2 от Регламент № 2271/96, като се обърнал към компетентен орган на държава членка. Накрая, жалбоподателят поддържа, че може само да прави хипотези по въпроса дали Комисията е щяла да приеме различно решение.
96 Жалбоподателят твърди, че в заключението на генерален адвокат Hogan по дело Bank Melli Iran (C‑124/20, EU:C:2021:386) не се посочва, че интересите на третите лица не трябва да се вземат предвид. Отказът на встъпилата страна да прехвърли дивидентите и да продаде ценните книжа, лишил жалбоподателя от всякаква дейност и стойност. Накрая жалбоподателят потвърждава, че е подал административна жалба до Hauptzollamt Gießen (централно митническо бюро Гисен, Германия) и до Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht (Федерален орган за финансов надзор, Германия), и посочва, че не съществува никаква разпоредба, която да урежда начина на предоставяне на посочената в член 2 от Регламент № 2271/96 информация на националните органи.
97 Жалбоподателят твърди че второто и третото обжалвано решение са опорочени от същите нередности. Следователно неговите доводи се прилагали към трите обжалвани решения, тъй като Комисията не го изслушала и не го информирала за всички тези решения. Освен това, тъй като не е знаел за обжалваните решения, той е бил принуден да заведе скъпоструващи искове срещу няколко оператори.
98 В рамките на доказателственото искане от 17 март 2023 г. жалбоподателят твърди, че Комисията е изслушала трето лице, засегнато от ограничителни мерки, в рамките на аналогична процедура за издаване на разрешение, проведена на основание член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, при това без задължения за поверителност. Тези обстоятелства доказвали, че изслушването на третите лица, засегнати от ограничителните мерки, като жалбоподателя, било необходимо и задължително за Комисията, като се има предвид, че разграничаването на тези трети лица не било предвидено в Регламент № 2271/96 и следователно било незаконосъобразно.
99 Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.
100 Зачитането на правото на изслушване е основен принцип на правото на Съюза, понастоящем закрепен в член 41 от Хартата, който гарантира правото на добра администрация (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 64 и 65).
101 Всъщност параграф 2 от този член 41 предвижда, че правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.
102 Както следва от самия ѝ текст, тази разпоредба е с общо приложение. Правото на изслушване трябва да се зачита във всяко производство, което може да доведе до приемане на увреждащ акт, дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова формално изискване. Посоченото право гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 67).
103 Като се има предвид това, следва да се отбележи и че член 52, параграф 1 от Хартата допуска ограничения на упражняването на признатите с нея права, включително на правото на изслушване, закрепено в член 41. Член 52, параграф 1 от Хартата обаче изисква всяко ограничение да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на съответното основно право. Освен това той изисква, при спазване на принципа на пропорционалност, това ограничение да е необходимо и действително да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес (решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 71).
104 Освен това наличието на нарушение на правото на изслушване трябва да се преценява в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решения от 10 септември 2013 г., G. и R., C‑383/13 PPU, EU:C:2013:533, т. 34 и от 9 февруари 2017 г., M, C‑560/14, EU:C:2017:101, т. 33).
105 Първото основание на жалбата следва да се разгледа именно с оглед на тези принципи.
106 Най-напред следва да се отбележи, че противно на твърденията на Комисията, член 2 от Регламент № 2271/96 няма никакво значение в това отношение. Всъщност доводът на Комисията, че правото на изслушване на трето лице, което не я е уведомило на основание на посочената разпоредба, било „погасено“ в рамките на производство по член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, е лишен от всякакво основание, тъй като процедурата за предоставяне на информация, предвидена в първата разпоредба, е различна от процедурата за издаване на разрешение, предвидена във втората разпоредба.
107 В самото начало следва да се отбележи, че нито Регламент № 2271/96, нито Регламент за изпълнение 2018/1101 предвиждат в рамките на процедурата за приемане на решение по член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96 участие на третите лица, засегнати от ограничителни мерки (като третите лица, включени в списъка SDN, какъвто е жалбоподателят), във връзка с които заявител (като встъпилата страна) иска да му бъде разрешено да се съобрази със законите, посочени в приложението. Всъщност посочените регламенти не предвиждат никаква процесуална роля за тези трети лица, които нито се уведомяват, нито се изслушват от Комисията в рамките на процедурата за приемане на решение по член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96.
108 Следователно, след като релевантната правна уредба не предвижда изслушване на третите лица, засегнати от ограничителните мерки, като съществено процесуално изискване, неразривно свързано с правилното формиране или изразяване на волята на автора на акта (вж. в този смисъл решение от 10 март 2022 г., Комисия/Freistaat Bayern и др., C‑167/19 P и C‑171/19 P, EU:C:2022:176, т. 89), следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че фактът, че той не е бил изслушан, представлява в случая нарушение на съществено процесуално изискване, което само по себе си трябва да доведе до отмяна на обжалваните решения.
109 Следва обаче да се отбележи, че съгласно припомнената в точка 102 по-горе съдебна практика, макар приложимата правна уредба да не предвижда изрично право на изслушване, не може да се изключи възможността третите лица, засегнати от ограничителните мерки, да се позоват на такова право в рамките на процедурата, водеща до приемането на решение на основание член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, ако такова решение ги засяга неблагоприятно.
110 Въпреки това съгласно припомнената в точка 103 по-горе съдебна практика упражняването на правото на изслушване може да подлежи на ограничения. В настоящия случай обаче според Комисията редица елементи, присъщи на въведената с Регламент № 2271/96 система, обосновават това третите лица, засегнати от ограничителните мерки, да не бъдат изслушани в рамките на такова производство. Ето защо следва да се определи дали такова произтичащо от релевантната правна уредба ограничение на правото на изслушване, на коeто Комисията се позовава по същество, може да се приеме по смисъла на посочената съдебна практика.
111 Първо, както става ясно от разглеждането на четвъртото основание на жалбата, липсата, в рамките на релевантната правна уредба, на разпоредби, предвиждащи право на изслушване на третите лица, засегнати от ограничителните мерки (т. 107 по-горе), се вписва в система, която не предвижда интересите на тези трети лица да бъдат взети предвид при оценката от страна на Комисията на заявление за разрешение, подадено на основание член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96. С други думи, законодателят на Съюза е избрал да въведе система, в рамките на която интересите на посочените трети лица не трябва да бъдат взети предвид и тези лица не трябва да участват в производствата, водени на основание тази разпоредба.
112 Всъщност решенията за дерогация, приети от Комисията на основание на тази разпоредба, имат за цел при конкретни и надлежно обосновани обстоятелства (съображение 5 от Регламент за изпълнение 2018/1101) да се избегне настъпването на сериозни вреди за интересите на Съюза или на заявителя в резултат на неспазването на законите, посочени в приложението. Следователно приемането на решение на основание посочената разпоредба отговаря на цели от общ интерес, състоящи се в защита на интересите на Съюза или на лицата, упражняващи права по Договора за функционирането на ЕС, срещу тежките вреди, които биха могли да произтекат от неспазването на законите, посочени в приложението. Освен това в конкретния случай във всяко от обжалваните решения Комисията е завършила оценката си, подчертавайки, че предоставянето на разрешението е съобразено не само с целите на Регламент № 2271/96, но и с целите на общата политика на Съюза (съображение 38 от първото обжалвано решение, съображение 18 от второто обжалвано решение и съображение 27 от третото обжалвано решение), което само по себе си не е оспорвано от жалбоподателя.
113 В този контекст, както подчертават Комисията и встъпилата страна, упражняването на право на изслушване от засегнатите от ограничителните мерки трети лица в разглежданото производство не само не би било в съответствие с целите от общ интерес, преследвани с член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, но и би създало опасност да се застраши постигането на тези цели, насочени към защита на интересите на Съюза или на лицата, упражняващи права по ДФЕС. Всъщност, както обяснява Комисията, упражняването на посоченото право рискува да доведе до неконтролирано разпространение на информация. По-специално това би могло да позволи на органите на третата страна, източник на посочените в приложението закони, да узнаят, че дадено лице е поискало разрешение по смисъла на посочената разпоредба и че следователно то може да се съобрази или не с извънтериториалното законодателство на посочената трета страна, което би създало опасност от разследвания и санкции срещу това лице и следователно от увреждане на интересите на това лице и евентуално на Съюза. Както изтъква Комисията, такъв риск би продължил да съществува по-специално за лицата, поискали разрешение, без да са го получили, които, доколкото трябва да се съобразят със забраната, предвидена в член 5, първа алинея от Регламент № 2271/96, рискуват да станат обект на разследвания и да бъдат подложени на санкции от страна на третата държава.
114 При тези условия ограничаването на правото на изслушване на третите лица, засегнати от ограничителните мерки, в рамките на производството за приемане на решение на основание член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, се явява следствие от системата, въведена от законодателя на Съюза с посочения регламент, и е необходимо, за да се позволи на този регламент да постигне целите си.
115 Второ, следва да се отбележи, че сред данните, които трябва да се включат в заявлението за разрешение по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2018/1101 („[в] заявлението се посочват името и данните за контакт на заявителя, точните разпоредби на включеното в списъка законодателство с извънтериториално приложение или последващото действие, за което става въпрос, описват се обхватът на исканото разрешение и вредите, които биха настъпили вследствие на неизпълнението“), не са включени пряко никакви данни, свързани с личното положение на тези трети лица, нито сред критериите, които Комисията взема предвид при оценката на такова заявление по смисъла на член 4 от същия регламент. Наистина, макар член 4, буква н) от този регламент да се позовава на „всеки друг релевантен фактор“, посочената разпоредба не може да се тълкува като отнасяща се до личното положение на третите лица, засегнати от ограничителните мерки. Всъщност предвидените в член 4 от посочения регламент критерии имат за цел да се прецени вероятността да бъдат причинени тежки вреди на защитените интереси по член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96. Интересите на посочените трети лица обаче остават без значение в рамките на тази оценка (вж. т. 68—72 по-горе).
116 Освен това в случая, както подчертава Комисията и както следва от обжалваните решения, трябва да се констатира, че жалбоподателят е споменат в тези решения само доколкото е включен в списъка SDN или е посочен за тази цел в заявленията за разрешение на встъпилата страна (вж. съображения 12—14, както и член 1 от първото обжалвано решение, съображения 11, 12 и 21, както и членове 1 и 4 от второто обжалвано решение и съображения 11—13 и 31, както и членове 1 и 4 от третото обжалвано решение), и че Комисията не е взела предвид нито един елемент, присъщ на личното му положение при оценката на условията, предвидени в член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, с оглед на критериите по член 4 от Регламент за изпълнение 2018/1101 (вж. съображения 16—38 от първото обжалвано решение, съображения 14—18 от второто обжалвано решение и съображения 20—27 от третото обжалвано решение).
117 От това следва, че в установената с Регламент № 2271/96 система, що се отнася по-специално до приемането на решение на основание член 5, втора алинея от този регламент, третите лица, засегнати от ограничителните мерки, явно не могат да се позоват на грешки или доказателства, свързани с личното им положение, които биха били аргумент дали да се приеме или не такова решение, или за определено съдържание на същото.
118 При тези условия се налага изводът, че с оглед на релевантната правна уредба и на преследваните с нея цели, ограничение на правото на изслушване на третите лица, засегнати от ограничителните мерки, в рамките на такова производство, не изглежда непропорционално и накърняващо основното съдържание на това право.
119 Освен това следва да се отбележи, както изтъкват Комисията и встъпилата страна, че решение, взето по силата на член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, каквото са обжалваните решения, се свежда до предоставяне на заявителя на разрешение да спазва законите, посочени в приложението, без да нарушава забраната, съдържаща се в първата алинея от същата разпоредба. След като посоченото разрешение не освобождава заявителя от задължението да спазва националното право и евентуално другите релевантни разпоредби от правото на Съюза, извършването от заявителя на разрешените действия може да бъде предмет на контрол по-специално в рамките на национално административно производство или на национален съдебен спор, на основание както на националното право, така и на други релевантни разпоредби от правото на Съюза.
120 От всички изложени по-горе съображения, присъщи на естеството на обжалваните решения, на контекста на приемането им и на правните норми, уреждащи съответната област, следва, че ограничението на правото на изслушване, произтичащо от релевантната правна уредба и изтъкнато по същество от Комисията, при конкретните обстоятелства в случая е обосновано по смисъла на припомнената в точка 103 по-горе съдебна практика, тъй като е необходимо и пропорционално с оглед на целите, преследвани с Регламент № 2271/96, и по-специално с член 5, втора алинея от него. Следователно Комисията не е била длъжна да изслуша жалбоподателя в рамките на производството, довело до приемането на посочените решения.
121 Освен това обстоятелството, на което се позовава жалбоподателят в доказателственото искане от 17 март 2023 г., че след провеждането на съдебното заседание по настоящото дело Комисията е изслушала друго трето лице, засегнато от ограничителни мерки, в рамките на друга разрешителна процедура, проведена на основание член 5, втора алинея от Регламент № 2271/96, не може да доведе до различен извод. Всъщност не само обстоятелствата, при които Комисията е изслушала или потърсила становището на друго трето лице в рамките на друга процедура, не са ясно установени, но и освен това изтъкнатият от жалбоподателя факт е настъпил след приемането на обжалваните решения, така че той е напълно ирелевантен при обстоятелствата по настоящото дело.
122 Вследствие на това Комисията не е нарушила правото на изслушване на жалбоподателя.
123 Във всеки случай, дори да се предположи, че Комисията е трябвало да изслуша жалбоподателя в настоящия случай, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика нарушението на правото на изслушване води до отмяна на решението, прието в резултат на съответната административна процедура, само ако при липсата на това нарушение тази процедура би могла да доведе до различен резултат (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 105 и цитираната съдебна практика).
124 В това отношение не може да се изисква от жалбоподател, който твърди, че е нарушено правото му на изслушване, да докаже, че решението на съответната институция на Съюза е щяло да има различно съдържание, а само че такава хипотеза не е напълно изключена (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 106).
125 Преценката на този въпрос трябва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай фактически и правни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2020 г., Комисия/RQ, C‑831/18 P, EU:C:2020:481, т. 107).
126 В случая обаче изтъкнатите от жалбоподателя доводи не позволяват да се приеме, че ако беше изслушан в хода на административното производство, довело до приемането на обжалваните решения, не е напълно изключено, че тези решения биха имали различно съдържание.
127 Първо, жалбоподателят твърди, че ако беше изслушан, Комисията нямаше да предостави спорното разрешение с обратно действие. Подобен довод обаче се основава на погрешна предпоставка, тъй като, видно от анализа на второто основание на жалбата, оспорваното разрешение, предоставено от Комисията в обжалваните решения, няма обратно действие.
128 Второ, жалбоподателят твърди, че доводите, представени от встъпилата страна пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн) относно липсата на правна връзка между тях, противоречат на обжалваните решения. Жалбоподателят обаче не обяснява изрично как е можел да се защити по-добре в хода на административните производства, довели до приемането на обжалваните решения. Дори да се предположи, че с този довод жалбоподателят цели да посочи, че е можел да изтъкне пред Комисията, че няма правна връзка с встъпилата страна, както последната поддържа пред Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн), следва да се отбележи, че подобно твърдение не би имало никакво значение за съдържанието на обжалваните решения. Всъщност, както вече бе посочено в точка 83 по-горе, обжалваните решения се отнасят и до услугите, които не се предлагат пряко на жалбоподателя, но от които жалбоподателят се ползва (или в които той участва), дори непряко.
129 Трето, жалбоподателят изтъква по същество, че е можел да информира Комисията за факта, че встъпилата страна е блокирала неговите средства още преди да получи спорното разрешение, в нарушение на Регламент № 2271/96. По този начин явно жалбоподателят намеква, че подобно разрешение не би било предоставено на заявител, който е нарушил Регламент № 2271/96. Независимо обаче от факта, че Общият съд няма задачата да определя дали встъпилата страна е блокирала средствата на жалбоподателя без разрешение, в нарушение на Регламент № 2271/96, е достатъчно да се отбележи, че дори да се предположи, че жалбоподателят е можел да изтъкне подобно твърдение пред Комисията, същото не би имало никакво отражение върху съдържанието на обжалваните решения. Всъщност нищо в Регламент № 2271/96 не подсказва, че лице, което е нарушило забраната по член 5, първа алинея от посочения регламент, не би могло да получи разрешение по смисъла на член 5, втора алинея от същия регламент. Накрая, след като спорното разрешение, предоставено от Комисията в обжалваните решения, няма обратно действие, то не се отнася до евентуални предходни действия на заявителя.
130 Четвърто, жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид възможността за прилагане на алтернативни механизми. При все това, от една страна, жалбоподателят не посочва какви алтернативни механизми е можел да представи на вниманието на Комисията, ако беше изслушан, и отражението, което това би могло да има върху съдържанието на обжалваните решения, а само споменава неясно и неподкрепено с доказателства механизъм, наречен „INSTEX“, чиято релевантност впрочем Комисията оспорва. От друга страна, следва да се припомни, че както бе посочено при анализа на четвъртото основание, от релевантната правна уредба не следва, че Комисията е трябвало да разгледа или да вземе предвид наличието на алтернативни механизми. Вследствие на това, дори да се предположи, че жалбоподателят е можел да изтъкне такъв довод в административното производство, довело до приемането на обжалваните решения, не е доказано, че той е щял да се отрази на съдържанието на посочените решения.
131 Освен това изложеният от жалбоподателя в съдебното заседание довод, че е можел да направи конструктивни предложения, за да се опита да намери компромис, позволяващ по-специално да се преструктурира портфейлът му и да се отговори на нуждите на встъпилата страна, също е ирелевантен, тъй като се отнася до отношенията между жалбоподателя и встъпилата страна, а не до съдържанието на обжалваните решения.
132 Пето, според жалбоподателя обстоятелството, че не е бил изслушан и уведомен за обжалваните решения, го принудило да предяви скъпоструващи искове срещу няколко икономически оператори, за да получи изплащане на дивидентите си или дори само, за да узнае техния статут. Дори да се предположи, че тези твърдения са верни, което Общият съд не следва да преценява в рамките на настоящото дело, трябва да се констатира, че те са ирелевантни, що се отнася до нарушението на правото на жалбоподателя да бъде изслушан в хода на административното производство, довело до приемането на обжалваните решения, тъй като те не се отнасят до въпроса дали съдържанието на обжалваните решения е могло да бъде различно.
133 Шесто, жалбоподателят изтъква, че Комисията е взела предвид единствено интересите на встъпилата страна, но не и неговите интереси. Достатъчно е обаче да се отбележи, че тези доводи се припокриват с изложените в рамките на четвъртото основание и следователно трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност, от една страна, както е видно от анализа на посоченото основание, Комисията не е била длъжна да вземе предвид посочените интереси. От друга страна, не е доказано, че ако на жалбоподателя беше предоставена възможност да изтъкне интересите си пред Комисията, това обстоятелство е щяло да повлияе на съдържанието на обжалваните решения.
134 Седмо, жалбоподателят поддържа, че не е бил изслушан относно „сериозните основания“, възприети от Комисията по-специално в съображение 14 и в член 1 от първото обжалвано решение, за да обоснове предоставянето на спорното разрешение. Достатъчно е обаче да се отбележи, че доводът на жалбоподателя почива на неправилен прочит на обжалваните решения, тъй като Комисията не е основала обжалваните решения на наличието на „сериозни основания“. Всъщност, както следва от точка 41 по-горе, понятието „сериозни основания“ е използвано в член 1 от обжалваните решения, за да се определят условията за прилагане на предоставеното от Комисията разрешение.
135 От гореизложеното следва, че дори да се предположи, че жалбоподателят е трябвало да бъде изслушан в хода на административното производство, довело до приемането на обжалваните решения, доводите, изложени от него пред Общия съд, не позволяват да се приеме, че не е изключено, че ако беше изслушан, обжалваните решения са можели да имат различно съдържание.
136 Освен това жалбоподателят добавя, че за да спази правото му да бъде изслушан, Комисията е трябвало най-малкото да публикува диспозитива на обжалваните решения.
137 Без обаче да е необходимо произнасяне по допустимостта на такова твърдение за нарушение, която Комисията оспорва в съдебното заседание, достатъчно е да се отбележи, че няма основание да се приеме, че Комисията носи такова задължение за публикуване, тъй като жалбоподателят впрочем не се позовава на нито една релевантна разпоредба в подкрепа на това твърдение за нарушение. Всъщност такова задължение за публикуване не произтича от бележка под линия 40 от заключението на генерален адвокат Hogan по дело Bank Melli Iran (C‑124/20, EU:C:2021:386), цитирано от жалбоподателя в съдебното заседание, докато правилата и обстоятелствата, присъщи на настоящото съдебно производство, на които жалбоподателят се позовава в писмените си изявления, са ирелевантни. Освен това публикуването на обжалваните решения след приемането им не може да се отрази на упражняването на евентуалното право на жалбоподателя да бъде изслушан в хода на административното производство, довело до това приемане, и впрочем жалбоподателят не е представил никакъв довод, позволяващ да се приеме обратното. По същите причини и в рамките на твърдяното нарушение на правото на изслушване в хода на административното производство трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че като алтернатива Комисията е трябвало да му съобщи обжалваните решения след приемането им.
138 Следователно не може да се приеме, че като не е публикувала или съобщила на жалбоподателя обжалваните решения след приемането им, Комисията е допуснала каквото и да било процесуално нарушение, което може да доведе до нарушение на правото на изслушване на жалбоподателя.
139 Поради това първото основание на жалбата също трябва да се отхвърли.
140 Вследствие на това жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост, без да е необходимо произнасяне по нейната допустимост, по която страните бяха запитани в съдебното заседание. Всъщност при обстоятелствата в конкретния случай доброто правораздаване оправдава отхвърлянето на жалбата по същество без предварително произнасяне по нейната допустимост (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 52).
По съдебните разноски
141 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на Комисията съгласно направените от последната искания.
142 Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда IFIC Holding AG да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.
3) Clearstream Banking AG понася направените от него съдебни разноски.
van der Woude | Marcoulli | Frimodt Nielsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 юли 2023 година.
Подписи