Language of document : ECLI:EU:F:2015:82

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (трети състав)

8 юли 2015 година(*)

„Публична служба — Персонал на ACER — Договорно нает служител — Неподновяване на договор — Жалба за отмяна — Допустимост на жалбата — Възражение за незаконосъобразност на член 6, параграф 2 от ОРП на ACER с оглед на член 85, параграф 1 от УРДС — Иск за обезщетение — Предизвестие — Неимуществена вреда — Обезщетение“

По дело F‑34/14

с предмет жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС,

DP, бивш договорно нает служител на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, с местожителство в Идрия (Словения), за която се явява S. Pappas, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), за която се явяват P. Martinet и S. Vaona, в качеството на представители, подпомагани от D. Waelbroeck и A. Duron, адвокати,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав),

състоящ се от: S. Van Raepenbusch, председател, M. I. Rofes i Pujol и E. Perillo (докладчик), съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 март 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 11 април 2014 г., DP иска, от една страна, да се отмени решението от 20 декември 2013 г., с което директорът на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER, или наричана по‑нататък „Агенцията“) отказва да поднови договора ѝ, и от друга страна, да бъде осъдена ACER да ѝ заплати сумата от 10 000 EUR като обезщетение за твърдените претърпени неимуществени вреди.

 Правна уредба

2        Правната уредба включва, най-напред, член 3а и член 85, параграф 1 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз в приложимата им към спора редакция (наричани по-нататък „УРДС“).

3        На следващо място, член 28, озаглавен „Персонал“, от Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на [ACER] (ОВ L 211, стр. 1) предвижда:

„1.      За персонала на Агенцията, включително нейния директор, се прилагат Правилникът за длъжностните лица [на Европейския съюз], [УРДС] и правилата, приети съвместно от институциите на [Европейския съюз] за целите на прилагането на [посочения] Правилник […] и [на УРДС].

2.      Управителният съвет, съгласувано с [Европейската] [к]омисия, приема подходящи правила за прилагане в съответствие с предвиденото в член 110 от Правилника за длъжностните лица [на Европейския съюз].

[…]“.

4        Освен това член 6, озаглавен „Продължителност на договорите“, от решение № 2011/11 на управителния съвет на ACER от 1 юни 2011 г. за приемането на общи разпоредби за прилагане на процедурите, уреждащи наемането на работа и заетостта на договорно наетите служители в ACER (наричани по-нататък „ОРП“), предвижда:

„1.      [Договорно наетите служители по смисъла на член 3а от УРДС] могат да бъдат наемани на работа, когато става въпрос за първия им договор, за определен период от най-малко три месеца и най-много пет години.

2.      Във функционални групи II, III и IV всяко подновяване на договора се осъществява за [определен срок] от най-малко три месеца и най-много пет години. Повторно подновяване без прекъсване, което води до договор за неопределено време, може да се предостави само ако общата продължителност на първите два договора достига най-малко пет години.

[…]“.

5        Накрая, член 2, трета алинея от решение № 2013/11 от 28 май 2013 г. на директора на ACER относно подновяването на договори преди тяхното изтичане (наричано по-нататък „решение № 2013/11“) предвижда, че „[к]огато служителят е изпълнявал функциите си по силата на договор за определен срок в продължение на период над [една] година и под [три] години, решението дали да се поднови договорът, трябва да се вземе и да се съобщи най‑късно [три] месеца преди прекратяването на посочения договор“.

 Факти в основата на спора

6        Жалбоподателката е наета на работа от ACER на 1 януари 2011 г. като договорно нает служител на основание член 3а от УРДС във функционална група II, степен 5, стъпка 1. Договорът е сключен за една година, до 31 декември 2011 г., а впоследствие с допълнително споразумение е подновен за първи път за период от две години, до 31 декември 2013 г.

7        С електронно писмо от 15 март 2013 г. жалбоподателката уведомява службата за човешки ресурси на ACER (наричана по-нататък „службата за човешки ресурси“) за интереса си от повторно подновяване на нейния договор. Директорът на ACER (наричан по-нататък „директорът“), в качеството си на орган, оправомощен да сключва договорите за назначаване на ACER (наричан по-нататък „ООСД“), също е информиран за това.

8        След като с електронно писмо от 1 октомври 2013 г. службата за човешки ресурси я уведомява, че „процедурата за подновяване на [нейния] договор [е] в ход“ и че директорът „ще подпиш[е] преписката [на следващия ден]“, на 2 октомври 2013 г. жалбоподателката получава предложение за договор като договорно нает служител на основание член 3а от УРДС за определен период от две години, считано от 1 януари 2014 г., при същите условия за функционална група, степен и стъпка, както в договора, изтичащ на 31 декември 2013 г.

9        Считайки, че с този нов договор тя е класирана неправилно в стъпка и че той не представлява подновяване на първоначалния ѝ договор, жалбоподателката не го подписва и на 9 октомври 2013 г. иска неговата „поправка“ от службата за човешки ресурси. След обмен на електронни писма между жалбоподателката и службите на ACER, на 31 октомври 2013 г. директорът информира жалбоподателката, че очаква становище от службата за човешки ресурси, преди да вземе решение.

10      На 11 ноември 2013 г. директорът уведомява жалбоподателката, че след заседание със службата за човешки ресурси и правната служба на ACER, те са в процес на проучване на възможността да се измени допълнителното споразумение, с което първоначалният договор е подновен за период от две години, за да се удължи този период на четири години. Жалбоподателката по същество отговаря, че разчита Агенцията да намери разрешение, съответстващо на приложимата правна уредба, и че се надява скоро да получи „поправения текст за […] подновяване на [н]ейния договор“.

11      С електронно писмо от 25 ноември 2013 г. правната служба на Агенцията по същество пита генерална дирекция (ГД) „Човешки ресурси и сигурност“ на Европейската комисия дали при обстоятелствата в конкретния случай е възможно подновяване на договора на жалбоподателката от гледна точка на член 6 от ОРП.

12      С електронно писмо от 27 ноември 2013 г. ГД „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията изпраща на службата за човешки ресурси становището на своя отдел „Отношения с публичните администрации, агенциите и административните служби“. В това правно становище се уточнява, че предвижданото подновяване не отговаря на член 6, параграф 2 от ОРП, но самата тази разпоредба противоречи на член 85, параграф 1 от УРДС, тъй като не предвижда никаква възможност за дерогация. В становището се сочи, че при тези обстоятелства трябва да се следват съображенията, изложени в решение Комисия/Petrilli (T‑143/09 P, EU:T:2010:531) и да се приеме, че ООСД може да поднови договора на жалбоподателката, при условие че посочи основанията, поради които интересът на службата оправдава, при специфичните обстоятелства в конкретния случай, дерогация от член 6, параграф 2 от ОРП. В становището се посочва също така, че член 6 от ОРП може да бъде изменен впоследствие, за да се предвиди възможност за дерогация, евентуално съпроводена с процесуални гаранции.

13      На 12 декември 2013 г., на заседание на управителния съвет на ACER, директорът привлича вниманието на членовете му върху възможна несъвместимост на член 6, параграф 2 от ОРП с УРДС. От протокола на това заседание е видно, че директорът също е информирал управителния съвет за обстоятелството, че пред ACER е налице случай на служител, чийто договор вече е подновен един път, без общата продължителност на първоначалния договор и на първото подновяване да достига пет години, и който следователно не би могъл вероятно да бъде подновен повторно.

14      С електронно писмо от 19 декември 2013 г. жалбоподателката по същество уведомява директора, че е готова да подпише предложението за изменение на допълнително споразумение към първоначалния ѝ договор за удължаване от две на четири години на продължителността на първото подновяване. Тя посочва, че не одобрява това разрешение, но друго разрешение няма, ако желае да продължи да работи за Агенцията.

15      С електронно писмо и с препоръчано писмо от 20 декември 2013 г., получаването на които жалбоподателката потвърждава съответно на 20 и на 23 декември 2013 г., директорът, действащ в качеството си на ООСД, ѝ съобщава решението си да не подновява договора ѝ (наричано по-нататък „решението за неподновяване“). Той подчертава, че съжалява за това решение, като същевременно уточнява, че не е намерил никакво друго разрешение, което да бъде правно удовлетворително, предвид разпоредбите на член 85, параграф 1 от УРДС и на член 6, параграф 2 от ОРП. Решението за неподновяване не се позовава изобщо на становището на отдел „Отношения с публичните администрации, агенциите и административните служби“, което ГД „Човешки ресурси и сигурност“ на Комисията изпраща на службата за човешки ресурси с електронно писмо от 27 ноември 2013 г.

16      С електронно писмо от 22 декември 2013 г. жалбоподателката припомня на директора, като ги изброява, различните възможности, които Агенцията последователно е предвиждала, за да поднови нейния договор, като му посочва, че от своя страна тя просто би искала да продължи да работи за ACER (наричано по-нататък „електронното писмо от 22 декември 2013 г.“).

17      С електронно писмо от 23 декември 2013 г. директорът отново уведомява жалбоподателката за своето съжаление, че не е намерил разрешение за подновяване на договора ѝ, и за обстоятелството, че нито една от предвижданите възможности не е била преценена като „достатъчно сигурна, за да бъде устойчива“.

18      С електронно писмо от 30 декември 2013 г. жалбоподателката иска от директора да спре действието на решението за неподновяване, като изтъква, че ще подаде жалба по административен ред, в която нейният адвокат ще изложи доводите си в подкрепа на подновяването на договора ѝ. Тя подчертава също така неочаквания характер на решението за неподновяване и посочва, че според нея тя има право на предизвестие.

19      С електронно писмо от 31 декември 2013 г. директорът припомня на жалбоподателката, че не е имало никаква „правно устойчива“ възможност за подновяване на нейния договор, като я уверява, че въпреки това службата за човешки ресурси и правната служба на Агенцията ще преразгледат положението и че тя ще бъде уведомена за евентуално благоприятно за нея заключение.

20      С електронно писмо от 3 януари 2014 г. жалбоподателката посочва на директора, че при преразглеждане на положението ѝ трябва да се вземат предвид принципът на добра администрация, признатата с новия Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз, приложим от 1 януари 2014 г., възможност за агенциите да се отклоняват от общите разпоредби за прилагане, приети от Комисията, принципът на йерархията на нормите, яснотата на текста на член 85, параграф 1 от УРДС и накрая, противоречието между член 6 от ОРП и член 85 от УРДС (наричано по-нататък „електронното писмо от 3 януари 2014 г.“). Тя подчертава също така, че независимо от факта, че е показала интереса си от подновяване на нейния договор девет месеца преди изтичането му, тя е разполагала само с два работни дни срок на предизвестие след съобщаването на решението за неподновяване.

21      На същата дата — 3 януари 2014 г. — директорът уведомява жалбоподателката, че нейното електронно писмо от същия ден е предадено на службата за човешки ресурси и на правната служба на Агенцията и че той ще осъществи контакт с нея, щом получи техните отговори.

22      С електронно писмо от 13 януари 2014 г. директорът уведомява жалбоподателката, че с помощта на службата за човешки ресурси и на правната служба на Агенцията той е преразгледал положението ѝ с оглед на доводите, изложени в електронното писмо от 3 януари 2014 г., но тези допълнителни доводи не му дават правно основание, което да му позволи да поднови договора (наричано по-нататък „решението от 13 януари 2014 г.“). Той уточнява, че член 85 от УРДС и член 6 от ОРП не са несъвместими, че преди да бъдат приети, ОРП са били предоставени на правната служба на Комисията, която не е направила никакво възражение или коментар в това отношение, и че прилагането на член 85 от УРДС във връзка с член 6 от ОРП не му оставя никакъв избор в случая.

 Искания на страните

23      Жалбоподателката моли Съда на публичната служба:

–        да отмени решението за неподновяване,

–        да осъди ACER да ѝ заплати сумата от 10 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които тя счита, че е претърпяла,

–        да осъди ACER да заплати съдебните разноски.

24      ACER моли Съда на публичната служба:

–        да обяви жалбата за недопустима;

–        при условия на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на жалбата

 Доводи на страните

25      ACER счита, че жалбата не е подадена в срока по член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, в редакцията му преди влизане в сила на Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на [УРДС] (наричан по-нататък „Правилникът“). Електронното писмо от 22 декември 2013 г., дори електронното писмо на жалбоподателката от 19 декември 2013 г. трябвало да се считат като подадена по административен ред жалба срещу решението за неподновяване по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника. Агенцията отговорила на тази жалба още на следващия ден, 23 декември 2013 г. По‑късните електронни писма на жалбоподателката, това от 30 декември 2013 г. и това от 3 януари 2014 г., само повтаряли първоначалната жалба по административен ред. Двата отговора на тези писма следователно само потвърждавали решението, изложено в електронното писмо от 23 декември 2013 г.

26      След като срокът за обжалване според ACER е започнал да тече от 23 декември 2013 г., жалбата, подадена на 11 април 2014 г., е била просрочена.

27      Жалбоподателката счита, че жалбата е допустима. В съдебното заседание нейният адвокат иска да му се даде възможност да представи ново доказателство в подкрепа на допустимостта на жалбата.

 Съображения на Съда на публичната служба

28      Следва да се припомни, че точната правна квалификация на писмата, изпратени от жалбоподателката до ООСД преди подаване на жалбата, зависи единствено от преценката на Съда на публичната служба (вж. в този смисъл решение Politi/Европейска фондация за обучение, C‑154/99 P, EU:C:2000:354, т. 16).

29      Писмото, с което длъжностно лице, без изрично да иска оттегляне на процесното решение, ясно изразява волята си да оспори увреждащото го решение, представлява жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника. В това отношение съдържанието на акта има приоритет пред формата (решение Mendes/Комисия, F‑125/11, EU:F:2013:35, т. 34 и цитираната съдебна практика).

30      В случая най‑напред следва да се отбележи, че едва в електронното писмо от 3 януари 2014 г. жалбоподателката проявява ясно волята си да оспори решението за неподновяване, чието „преразглеждане“ иска, като изтъква подробно няколко основания (вж. т. 20 от настоящото решение). Следователно електронното писмо от 3 януари 2014 г. трябва да се квалифицира като жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника.

31      По-нататък, следва също да се констатира, че в електронното писмо от 3 януари 2014 г. жалбоподателката излага оплаквания, които изобщо липсват в електронното писмо от 19 декември 2013 г., както и в електронното писмо от 22 декември 2013 г., по-специално противоречието между член 6, параграф 2 от ОРП и член 85 от УРДС и нарушаването на принципа на йерархията на нормите. Впрочем директорът, в качеството му на ООСД, отговаря за първи път на тези оплаквания едва с решението от 13 януари 2014 г. Следователно във всички случаи срокът за подаване на жалба започва да тече от датата на уведомяването за това решение, взето в отговор на електронното писмо от 3 януари 2014 г., което изпълнява ролята на жалба по административен ред, тоест от 13 януари 2014 г. (относно допустимостта на последователните жалби по административен ред вж. решения Ghignone и др./Съвет, T‑44/97, EU:T:2000:258, т. 39, Collotte/Комисия, F‑58/07, EU:F:2008:170, т. 32 и цитираната съдебна практика и D’Agostino/Комисия, F‑93/12, EU:F:2013:155, т. 30, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑670/13 P). Следователно жалбата, подадена на 11 април 2014 г., не е просрочена.

32      От изложеното следва, че възражението за недопустимост, повдигнато от ACER и изведено от просрочието на жалбата, е неоснователно и трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по искането на жалбоподателката за представяне на ново доказателство.

 По исканията за отмяна на решението за неподновяване

33      В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателката изтъква в жалбата си едно главно основание, изведено от незаконосъобразността на член 6, параграф 2 от ОРП с оглед на член 85, параграф 1 от УРДС, и едно предявено при условията на евентуалност основание, изведено от неправилната обосновка на решението за неподновяване.

34      В съдебното заседание обаче адвокатът на жалбоподателката заявява, че се отказва от основанието, предявено при условия на евентуалност.

35      Следователно трябва да се разгледа единственото основание, изведено от незаконосъобразността на член 6, параграф 2 от ОРП с оглед на член 85, параграф 1 от УРДС.

 Доводи на страните

36      Жалбоподателката поддържа, че член 6, параграф 2 от ОРП, на който се основава решението за неподновяване, противоречи на член 85, параграф 1 от УРДС.

37      На първо място, според жалбоподателката член 6, параграф 2 от ОРП, който позволява на ООСД да предостави второ подновяване само ако двата първоначални договора обхващат период от най-малко пет години, въвежда изключение от възможността договорно нает служител да се ползва от повторно подновяване на договора, предвидена от член 85, параграф 1 от УРДС. С действието си член 6, параграф 2 от ОРП стеснявал приложното поле на член 85, параграф 1 от УРДС, като въвеждал условие за предоставянето на повторно подновяване, което не е предвидено от УРДС, а именно условието заинтересованото лице да е работило в Агенцията в продължение на най‑малко пет години.

38      Такава дерогация била незаконна, като се държи сметка за йерархията на нормите и за обстоятелството, че разпоредбите на член 85, параграф 1 от УРДС са ясни, пълни и точни и не оставят никаква свобода за преценка на администрацията, за да се приеме, че определени договори не могат да се ползват от повторно подновяване. Действието на член 6, параграф 2 от ОРП позволявало на Агенцията да препятства подновяването на договора за неопределено време, като на служителя произволно се предлага първоначален договор и първо подновяване с обща продължителност под изискваната продължителност от пет години.

39      На второ място, все според жалбоподателката, доколкото член 6, параграф 2 от ОРП трябва да се тълкува като въвеждащ изключение не от възможността да се ползва повторно подновяване, а от правилото, че повторното подновяване може да се предостави само за неопределено време, следва да се приеме, че той противоречи на член 85, параграф 1 от УРДС.

40      В това отношение жалбоподателката поддържа, позовавайки се на решение Scheefer/Парламент (F‑105/09, EU:F:2011:41, т. 51 и 53—55), че правилото относно повторното подновяване за неопределеното време било установено с оглед да се защити стабилността на наемането на работа, което е основна цел на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5 том 5, стр. 129) и на Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към нея. Следователно член 85, параграф 1 от УРДС трябвало да бъде предмет на тълкуване, което да му осигурява широк обхват, тъй като целта му е да възпрепятства администрацията от злоупотреба с властта си като прибягва до последователни договори за определен срок.

41      Накрая, в съдебно заседание адвокатът на жалбоподателката изтъква, че ОРП били приети без консултация с Комитета по персонала на Агенцията и не били публикувани по подходящ начин.

42      От своя страна ACER иска да се отхвърли основанието, като поддържа, че член 6, параграф 2 от ОРП не противоречи на член 85, параграф 1 от УРДС и че поради това решението за неподновяване не е опорочено от грешка при прилагане на правото.

43      На първо място, ACER изтъква, че съгласно решение Комисия/Macchia (T‑368/12 P, EU:T:2014:266, т. 60), което в случая има значение по аналогия, член 85, параграф 1 от УРДС не може да се тълкува като имащ за цел да осигури непрекъснатост в заетостта на договорно наетите служители.

44      На второ място, ACER изтъква, че съгласно съдебната практика договорно нает служител, титуляр на договор за определен срок, по принцип няма никакво право на подновяване на неговия договор, а подновяването е само възможност, която зависи от условието то да съответства на интереса на службата. Администрацията имала широко право на преценка в областта на подновяването на договори. Продължителността на трудовото правоотношение между институция и договорно нает служител се уреждала от сключения между страните договор.

45      Следователно, освен ако не води до недобросъвестно използване на договорите за определен срок, подновяването на договорите можело да се постави в зависимост от изпълнението на условие. Чрез ОРП, които уточняват по прозрачен начин критериите, от които зависят решенията за подновяване, ACER поставяла условие за това подновяване. ОРП били „допълващи и съгласувани“ с член 85, параграф 1 от УРДС.

46      На трето място, член 6, параграф 2 от ОРП, следвал модела, който Комисията предлага през 2011 г., от една страна, за да уеднакви регламентацията на агенциите и от друга страна, за да се осигури „симетрия в третирането на договорно наетите служители и на срочно наетите служители“, като по този начин се избегне договорно наетите служители да могат да получават договор за неопределено време в по‑кратък срок, отколкото срочно наетите служители в една и съща агенция. Комисията била „одобрила“ също така Правилника за прилагане на ACER.

47      ACER посочва освен това, че не е могла да спази изцяло процедурата, изложена в решение № 2013/11, тъй като „основният предварителен критерий[,] а именно да са удовлетворени условията за подновяване“, не е бил изпълнен в конкретния случай.

48      Накрая ACER подчертава в съдебното заседание, че оплакванията, изтъкнати от адвоката на жалбоподателката по време на същото съдебно заседание и изведени от липсата на консултация с Комитета по персонала на Агенцията преди приемане на ОРП и от липсата на публикация на ОРП, били нови и следователно недопустими.

 Съображения на Съда на публичната служба

49      В подкрепа на исканията си за отмяна на решението за неподновяване жалбоподателката прави възражение за незаконосъобразност на член 6, параграф 2 от ОРП с оглед на член 85, параграф 1 от УРДС.

50      Съгласно член 85, параграф 1 от УРДС „[д]оговорите с договорно наетия персонал по член 3[а] [от УРДС] могат да бъдат сключени за определен срок от не по-малко от три месеца и не повече от пет години. Те могат да бъдат подновявани, но не повече от веднъж, с определен срок от не повече от пет години. Първоначалният договор и първото подновяване трябва да имат обща продължителност, не по-малко от шест месеца за функционална група I и не по-малко от девет месеца за останалите функционални групи. Всяко следващо подновяване е за неопределено време. […]“.

51      Както правилно изтъква ACER, следва да се припомни, че макар член 85, параграф 1 от УРДС да предвижда възможността за повторно подновяване, не става въпрос за право, предоставено на заинтересования, нито за гаранция за известна продължителност на заетостта, а за възможност, която зависи от преценката на ООСД. Всъщност съгласно съдебната практика институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на техните служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение във връзка с изпълнението на тези задачи, при условие обаче това назначаване да се извършва в интерес на службата (вж. в този смисъл решения Комисия/Petrilli, EU:T:2010:531, т. 34 и цитираната съдебна практика и Комисия/Macchia, EU:T:2014:266, т. 49 и 60).

52      Въпреки това член 6, параграф 2 от ОРП поставя възможността за предоставяне на повторно подновяване на договора за неопределено време в зависимост от изпълнението на условието sine qua non общата продължителност на първоначалния договор и първото му подновяване да достига най-малко пет години. Ако не бъде удовлетворено това условие, всяка възможност за подновяване, по молба или дори служебно, е задължително изключена.

53      Когато обаче институция или агенция е компетентна да издава общи разпоредби за прилагане, с които се цели да се допълнят или да се приложат задължителните разпоредби от по‑висок ранг на Правилника или на УРДС, компетентният орган не би могъл нито да действа contra legem, по‑специално като приеме разпоредби, чието прилагане противоречи на целите на разпоредбите от Правилника или ги лишава от всякакво полезно действие, нито да избегне спазването на общите принципи на правото, каквито са принципът на добра администрация, принципът на равно третиране и принципът на защита на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл решение Комисия/Petrilli, EU:T:2010:531, т. 35 и цитираната съдебна практика).

54      В действителност съгласно съдебната практика общите разпоредби за прилагане, приети по силата на член 110, първа алинея от Правилника, могат да определят критерии, от които да се ръководи администрацията при упражняването на своето право на преценка или които да уточняват обхвата на неясните разпоредби от Правилника. Тези общи разпоредби за прилагане обаче не могат законосъобразно, в пояснение на ясен термин от Правилника, да стесняват приложното поле на Правилника или на УРДС, нито да предвиждат норми, които дерогират разпоредбите от по‑висш ранг, каквито са тези на Правилника и на УРДС или общите принципи на правото (решения Brems/Съвет, T‑75/89, EU:T:1990:88, т. 29 и цитираната съдебна практика и Ianniello/Комисия, T‑308/04, EU:T:2007:347, т. 38 и цитираната съдебна практика).

55      Така в решение Brems/Съвет (EU:T:1990:88, т. 30) Първоинстанционният съд на Европейските общности обявява за незаконосъобразни членове 3 и 7 от решение на Съвета от 15 март 1976 година за приемане на общи разпоредби за прилагане на член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника, с мотива че със стремежа да се уточни терминът „всяко лице“, употребен в член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника, посочените членове 3 и 7 установяват минимална и максимална възрастова граница, приложими за лица, които могат да се считат за деца на издръжка, и по този начин служебно изключват от приложното поле на член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника всички лица, които се намират между установените възрастови граници и така лишават органа по назначаването от възможността да упражнява правото си на преценка във всеки конкретен случай.

56      С оглед на всички изложени по‑горе съображения следва да се констатира, че член 6, параграф 2 от ОРП стеснява обхвата на член 85, параграф 1 от УРДС, тъй като въвежда допълнително условие за подновяването на договора на договорно нает служител по смисъла на член 3а от УРДС, което не е предвидено от УРДС и което възпрепятства упражняването на правото на преценка, предоставено на администрацията, без такова ограничение да е обективно оправдано от интереса на службата. Без изрично овластяване за това обаче вътрешно решение на ACER с общ характер, каквито са ОРП, не може законосъобразно да ограничава обхвата на изрична норма, предвидена от Правилника или от УРДС (вж. в този смисъл решение Комисия/Petrilli, EU:T:2010:531, т. 31 и 36 и цитираната съдебна практика).

57      Освен това не могат да бъдат приети изложените от ACER доводи относно целите, преследвани с приемането на ОРП.

58      На първо място, дори да се предположи, че са доказани, нито необходимостта да се уеднакви практиката на агенциите и на Комисията в областта на наемането на работа и заетостта на договорно наетите служители, нито необходимостта да се осигури „симетрия“ в третирането на срочно наетите служители и на договорно наетите служители по отношение на изискуемия трудов стаж, за да може да се получи договор за неопределено време, не могат да обосноват нарушаването на принципа на йерархията на нормите.

59      На второ място, обстоятелството, че разпоредбите на член 6, параграф 2 от ОРП са идентични с тези на член 6 от Решение C(2004) 1313 на Комисията от 7 април 2004 година за установяване на общите разпоредби за прилагане на процедурите, уреждащи наемането на работа и заетостта на договорно наетите служители в Комисията, също не може да оправдае това, че ООСД се лишава автоматично от правото си на преценка при подновяване на договора с договорно нает служител. Освен това следва да се отбележи, че член 6 от Решение C(2011) 1264 на Комисията от 2 март 2011година относно общите разпоредби за прилагане на член 79, параграф 2 от УРДС, уреждащ условията за заетост на договорно наетите служители, назначени от Комисията на основание на членове 3а и 3б от УРДС, което е прието преди ОРП, вече не предвижда като условие за получаване на повторно подновяване минимален срок на първоначалния договор и на първото му подновяване.

60      Накрая, в писмената си защита ACER изтъква още, че „агенцията вътрешно е търсила възможност да прибегне към форма на изключително третиране“, но в конкретния случай „[о]ценките [на жалбоподателката] за 2011 г. и за 2012 г. не съдържат достатъчно доказателства за изключителни резултати, които да оправдаят каквато и да било дерогация от приложимото правило“.

61      Този довод обаче не може да отговори на направеното възражение за незаконосъобразност, тъй като член 6, параграф 2 от ОРП не предвижда никакво изключение от условието, изискващо обща продължителност от пет години на първоначалния договор и първото му подновяване.

62      Във всички случаи от доказателствата по делото, и по‑специално от решението за неподновяване, е видно, че ACER отказва да поднови договора на жалбоподателката с единствения мотив, че в конкретния случай не е изпълнено установеното с член 6, параграф 2 от ОРП условие да е ползван първоначален договор и първо подновяване с обща продължителност от най-малко пет години.

63      Съгласно постоянната съдебна практика обаче, въпреки че в рамките на системата от правни средства за защита, предвидена в членове 90 и 91 от Правилника, администрацията може да реши, когато изрично отхвърля подадената по административен ред жалба, да измени съображенията, въз основа на които е приела оспорвания акт, такова изменение не е допустимо, след като пред Съда на публичната служба е подадена жалба срещу оспорвания акт. Освен това в хода на производството администрацията не може да замества първоначалните неправилни мотиви с изцяло нови мотиви (решение Allen/Комисия, F‑23/10, EU:F:2011:162, т. 98).

64      Доводът, че решението за неподновяване е продиктувано от резултати на жалбоподателката, изтъкнат за първи път в хода на производството, следователно не може да бъде взет предвид от Съда на публичната служба в рамките на осъществявания от него контрол за законосъобразност на решението за неподновяване.

65      За изчерпателност Съдът на публичната служба отбелязва, че този довод явно е в противоречие с доказателствата по делото, от които е видно, че агенцията многократно е показала желанието си да запази трудовото правоотношение, което я е свързвало с жалбоподателката.

66      Като се държи сметка за всичко гореизложено и в светлината по‑специално на съдебната практика, посочена в точки 53—56 от настоящото решение, трябва да се приеме възражението за незаконосъобразност на член 6, параграф 2 от ОРП и да се отмени решението за неподновяване, без да е необходимо произнасяне по двете нови оплаквания, изложени в съдебното заседание от адвоката на жалбоподателката.

 По исканията за обезщетение

 Доводи на страните

67      Жалбоподателката счита, че е претърпяла сериозни неимуществени вреди, които няма да бъдат напълно поправени с отмяната на решението за неподновяване, поради забавата на ACER при приемането и съобщаването на решението за неподновяване в нарушение на член 2 от решение № 2013/11, който за тази цел предвижда срок от три месеца преди изтичане на текущия договор.

68      Жалбоподателката изтъква, че решението за неподновяване ѝ е съобщено едва на 20 декември 2013 г., тоест няколко дни преди изтичане на договора ѝ на 31 декември 2013 г., въпреки че от октомври тя постоянно е уверявана, че ще се намери разрешение и че договорът ѝ ще бъде подновен. Несигурността и психологическият натиск, произтичащи от тази забава, се засилват дотолкова, че жалбоподателката била готова да приеме предложението от 19 декември 2013 г., въпреки че е знаела, че то е незаконно и противоречи на дългосрочните ѝ интереси. Натрупаната забава за подновяване на договора ѝ следователно умножила отрицателните последици от решението за неподновяване. Вследствие на съобщаването на това решение жалбоподателката освен това развива остра реакция на стрес, диагностицирана на 23 декември 2013 г.

69      Жалбоподателката моли Съда на публичната служба да определи ex æquo et bono размера на обезщетението за неимуществените вреди, които е претърпяла. Според жалбоподателката сумата от 10 000 EUR би била подходяща.

70      ACER приема, че решение № 2013/11 не е било спазено в случая, но моли да се отхвърлят исканията за обезщетение. На първо място, жалбоподателката не представяла никакво доказателство в подкрепа на твърдението, свързано със здравословното ѝ състояние, и във всички случаи не била установена причинната връзка между забавата при приемане на решението за неподновяване и влошаването на здравословното състояние на жалбоподателката.

71      На второ място, ACER изтъква, че подновяването на договора не настъпвало по право и че жалбоподателката знаела още от сключването на първото допълнително споразумение през 2011 г., че договорът ѝ не би могъл да бъде подновен повторно, без да отговаря на условието, установено с член 6, параграф 2 от ОРП. Агенцията ѝ била обърнала внимание върху правните трудности, свързани с подновяване на нейния договор.

72      На трето място, търсейки през периода от октомври до декември 2013 г. правно приемливо разрешение, за да запази заетостта на жалбоподателката, ACER спазвала своето задължение за полагане на дължимата грижа, като проявявала внимание и разбиране по отношение на нея.

73      При условията на евентуалност ACER счита, че обезщетението трябва да бъде намалено предвид обстоятелството, че жалбоподателката е била безработна само три месеца преди да се присъедини към службите на Съвета на Европейския съюз на длъжност, най‑малко равностойна на тази, която е имала в ACER. Освен това, тъй като получила няколко предложения от други европейски институции през последните месеци на дейността си в Агенцията, жалбоподателката имала възможност да намали и дори да избегне отрицателните последици от прекратяването на договорното си отношение с ACER.

 Съображения на Съда на публичната служба

74      Съгласно член 2, трета алинея от решение № 2013/11, когато служителят е изпълнявал функциите си по силата на договор за определен срок в продължение на период над една година и не повече от три години, решението дали да се поднови договорът, трябва да се вземе и да се съобщи най-късно три месеца преди прекратяването на договора.

75      В конкретния случай обаче е безспорно, че решението за неподновяване е съобщено на жалбоподателката на 20 декември 2013 г., тоест само единадесет дни преди изтичането на нейния договор, предвидено за 31 декември 2013 г., и следователно в грубо нарушение на член 2, трета алинея от решение № 2013/11.

76      Освен това, макар да е вярно, че решение № 2013/11 е прието на 28 май 2013 г., това не променя факта, че член 6, параграф 2 от ОРП, на който се основава ООСД, за да оправдае решението за неподновяване, е в сила от 1 юни 2011 г. ACER, която жалбоподателката предупреждава повече от девет месеца преди изтичането на своя договор, следователно е разполагала с необходимото време да потърси разрешение, за да продължи договора на жалбоподателката, без да е принудена да превишава определения срок за вземане на решението си.

77      Следователно трябва да се констатира, че ACER е извършила нарушение, което може да породи право на обезщетение.

78      Освен това, противно на поддържаното от ACER, жалбоподателката е доказала надлежно както съществуването на неимуществени вреди, свързани с несигурността, която е била характерна за професионалния ѝ живот през последните месеци, през които тя е изпълнявала договора си, поради липсата на решение за развитието на трудовото ѝ правоотношение с ACER, така и съществуването на причинна връзка между забавата при приемане на решението за неподновяване и посочените неимуществени вреди.

79      Освен това търсенето на работа, което жалбоподателката започва, и обстоятелството, че тя получава и отклонява няколко предложения за работа през последните месеци на дейността ѝ в Агенцията, потвърждават факта, че нейната професионална дейност е на добро ниво, и така най‑вече илюстрират по‑добре състоянието на несигурност, в което ACER я е поставила.

80      Накрая жалбоподателката доказва, че отмяната на решението за неподновяване не е достатъчно, за да бъдат поправени претърпените неимуществени вреди, по-специално предвид неспазването на член 2, трета алинея от решение № 2013/11 от страна на ACER.

81      Поради това, без да се засягат мерките, които ACER ще трябва да вземе след отмяната на решението за неподновяване, трябва да се уважат исканията за обезщетение и ACER да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката обезщетение в размер на 7 000 EUR, изчислен ex æquo et bono.

 По съдебните разноски

82      Съгласно член 101 от Процедурния правилник, освен ако други разпоредби на дял втори, глава осма от посочения правилник не предвиждат нещо различно, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 102, параграф 1 от посочения правилник, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши страна, която е загубила делото, да понесе направените от нея съдебни разноски, но да бъде осъдена да заплати само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.

83      От изложените в настоящото съдебно решение мотиви следва, че ACER е загубилата делото страна. Освен това в исканията си жалбоподателката изрично е поискала ACER да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник, ACER трябва да понесе направените от нея съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателката.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

реши:

1)      Отменя решението от 20 декември 2013 г., с което директорът на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия отказва да поднови договора на DP.

2)      Осъжда Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия да заплати на DP сумата от 7 000 EUR.

3)      Осъжда Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на DP.

Van Raepenbusch

Rofes i Pujol

Perillo

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 юли 2015 година.

Секретар

 

       Председател

W. Hakenberg

 

       S. Van Raepenbusch


* Език на производството: английски.