Съединени дела T‑346/11 и T‑347/11

Bruno Gollnisch

срещу

Европейски парламент

„Привилегии и имунитети — Член на Европейския парламент — Решение за снемане на имунитета — Дейност, която не е свързана с изпълнението на задълженията на депутат — Производство за сваляне на имунитета — Решение привилегиите и имунитетите да не се защитят — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за произнасяне“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 17 януари 2013 г.

1.      Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Членове на Европейския парламент — Имунитет за изразените мнения и за подадените гласове при изпълнение на задълженията им — Понятие за изразено мнение при изпълнение на задълженията — Необходимост от пряка и очевидна връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения — Мнения, изразени в качеството на национален политик — Липса на връзка — Неприложимост на имунитета

(членове 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз)

2.      Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Членове на Европейския парламент — Имунитет за изразените мнения и за подадените гласове при изпълнение на задълженията им — Обхват — Липса на възможност за снемане на този имунитет — Проверка от Парламента на условията за признаването му

(членове 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз)

3.      Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Членове на Европейския парламент — Имунитет — Искане за защита на имунитета — Действие на решението на Парламента — Искане, направено успоредно с искането за снемане на имунитета

(членове 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз)

4.      Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Членове на Европейския парламент — Имунитет — Искане за снемане на имунитета — Право на преценка на Парламента — Съдебен контрол — Обхват

(член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз)

5.      Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Членове на Европейския парламент — Имунитет — Искане за снемане на имунитета — Действие на члена на Парламента, извършено на националната територия — Признаване на имунитета въз основа на правилата на държавата членка

(членове 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз)

6.      Право на Съюза — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Известие на комисия на Европейския парламент относно практиката във връзка с привилегиите и имунитетите на членовете — Известие, което няма характер на акт на Парламента — Акт, в който няма точни, безусловни и непротиворечиви сведения, които да могат да представляват точни уверения, въз основа на които да могат да се породят оправдани правни очаквания — Решение, което не е съобразено с това известие — Нарушение на принципа на правна сигурност — Липса

7.      Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Членове на Европейския парламент — Имунитет за изразените мнения и за подадените гласове при изпълнение на задълженията им — Мнение, което представлява подстрекаване към расова ненавист — Решение на Парламента за снемане на имунитета — Задължение за мотивиране — Спазване на принципите на равно третиране и на добра администрация

(член 296 ДФЕС; член 11 от Харта на основните права на Европейския съюз; член 9 трета алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз)

8.      Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Членове на Европейския парламент — Възникване на пречка за избрания член да заема длъжността — Национално съдебно производство, което може да създаде такава пречка — Задължение за държавите членки да уведомят Европейския парламент — Липса

(член 3, параграф 6 от Правилника за дейността на Европейския парламент)

9.      Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Членове на Европейския парламент — Имунитет — Решение за снемане на имунитета — Решение, прието без разисквания в пленарно заседание — Представяне на възражения от засегнатия депутат пред парламентарната комисия — Нарушение на правото на изслушване — Липса

(член 41, параграф 2, буква а) от Харта на основните права на Европейския съюз; член 7, параграф 3 и член 138, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент)

10.    Извъндоговорна отговорност — Условия — Кумулативен характер — Незаконосъобразност — Липса — Причинно-следствена връзка — Липса — Отхвърляне на жалбата

(член 340, втора алинея ДФЕС)

1.      От текста на член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз следва, че за да бъде обхванато от имунитета мнение на депутат от Европейския парламент, то трябва да е било изразено „при изпълнението на задълженията [му]“, като по този начин се обуславя изискването за връзка между изразеното мнение и парламентарните задължения. Не са такива мненията, изразени от депутат в Европейския парламент извън сградата на Парламента, при осъществяване от този депутат на задълженията му като член на регионален орган на държава членка и като председател на политическа група в същия орган.

(вж. точки 40, 77 и 78)

2.      Парламентарната неприкосновеност, установена в член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, може да бъде отнета от Европейския парламент в съответствие с член 9, трета алинея, докато предвиденият в член 8 от Протокола имунитет — не. Така, когато в Парламента постъпи искане от национален орган за снемане на имунитета, Парламентът трябва първо да провери дали фактите, на които се основава искането за снемане на имунитета, могат да попаднат в приложното поле на член 8, в който случай снемане на имунитета е невъзможно. Ако Парламентът стигне до извода, че тази разпоредба не се прилага, след това той има задължението да провери дали съответният депутат се ползва с предвидения в член 9 от Протокола имунитет за фактите, за които е упрекван, и ако това е така, да реши дали следва да снеме този имунитет.

(вж. точки 45—47)

3.      Щом като неприкосновеността на депутата в Европейския парламент, предвидена в член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, е неприкосновеност по право и той може да бъде лишен от нея само ако Европейският парламент я отнеме, защитата на този имунитет е възможна само в случай, когато при липса на искане до Парламента от компетентните национални органи за снемане на имунитета на депутат, неприкосновеността на този депутат, според разпоредбите на националното право на държавата членка по произход на депутата, е нарушена именно от действията на полицейските или съдебните органи на тази държава членка. При тези обстоятелства депутатът може да иска Парламентът да защити неговия имунитет, както е предвидено в член 6, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента. По този начин защитата на имунитета се явява средство за Парламента, чрез което по искане на депутат от Парламента да се намеси, когато националните органи нарушават или се готвят да нарушат имунитета на един от неговите членове.

Обратно, ако е направено искане от националните органи за снемане на имунитета, Парламентът трябва да вземе решение да снеме или да не снеме имунитета. В такъв случай защитата на имунитета няма повече основание за съществуване, тъй като или Парламентът снема имунитета и защитата му повече не е възможна, или отказва да снеме този имунитет и защитата му е безполезна, тъй като националните органи са уведомени, че искането им за снемане на имунитета е отхвърлено от Парламента и следователно имунитетът е пречка за мерките, които биха могли или искали да вземат тези органи.

(вж. точки 52—56)

4.      Макар привилегиите и имунитетите, признати на Съюза с Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, да имат функционален характер, тъй като целят да се избегне създаването на пречки за функционирането и независимостта на Съюза, това не променя факта, че те са изрично предоставени на членовете на Европейския парламент, както и на длъжностните лица и на другите служители на институциите на Съюза. Обстоятелството, че признатите на Съюза привилегии и имунитети са предвидени в обществен интерес на Съюза, обосновава предоставянето на институциите на право да отнемат имунитета, ако това е необходимо, но не означава, че тези привилегии и имунитети са предоставени изключително на Съюза, а не и на неговите длъжностни лица, другите му служители и членовете на Парламента. Следователно протоколът създава в полза на посочените лица субективно право, чието спазване се гарантира от системата на способите за обжалване, установена с Договора.

Разбира се, Парламентът има много широко право на преценка относно насоките, които той смята да даде на решение, прието въз основа на постъпило искане за снемане или за защита на имунитета, поради политическия характер на такова решение. Упражняването на това право обаче не е освободено от съдебен контрол, в рамките на който съдът на Съюза трябва да провери дали процедурните правила са били спазени, дали възприетите от институцията факти са точни по същество и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт.

(вж. точки 58—60)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 82—90)

6.      Известие, изготвено само от генералния секретариат на Европейския парламент, което възпроизвежда документ на комисията по правни въпроси и по въпросите на вътрешния пазар относно практиката ѝ при взимане на решения относно снемането на парламентарния имунитет и целящо да привлече вниманието на депутатите към тази практика, не е акт на Парламента и следователно не може да го обвърже. От това следва, че в такъв документ не може да има изхождащи от Парламента точни, безусловни и непротиворечиви сведения, които да могат да представляват точни уверения от негова страна, въз основа на които са могли да се породят оправдани правни очаквания у депутат от Европейския парламент.

Нещо повече, като не се съобразява с това известие, Парламентът не може да наруши принципа на правна сигурност, след като това известие не е акт на тази институция и не може да се разглежда като ясна и точна правна уредба, която дава възможност на правните субекти да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях.

(вж. точки 107, 115 и 124)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 109—114)

8.      Член 3, параграф 6 от Правилника за дейността Европейския парламент не предвижда никакво задължение за държавите членки да го уведомяват за наличието на производство, което може да създаде пречка за един от неговите членове да заема длъжността. Тази разпоредба предвижда само че когато компетентните органи на държавите членки образуват производство, което може да създаде пречка за депутат да заема длъжността, председателят на Парламента иска от тях да бъде редовно информиран за хода на производството и сезира компетентната комисия за проверка на пълномощията и по нейно предложение Парламентът може да приеме позиция по въпроса. Така разпоредбите на този член предвиждат процедурата, която трябва да следва председателят на Парламента, а не държавите членки. Впрочем въз основа на Правилника за дейността на Парламента не може да се установи никакво задължение в тежест на държавите членки.

Освен това целта на посочената разпоредба от този правилник е да осигури доброто вътрешно функциониране на Парламента и следователно тя не представлява съществено изискване за форма на процедурата за снемане на имунитета на депутат, нарушаването на което да може да доведе до отмяна на решение на Парламента.

(вж. точки 132—137 и 141)

9.      В съответствие с основния принцип за зачитане на правото на защита, закрепен в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз, заинтересованото лице трябва преди приемането на решение, което го засяга, да има възможност надлежно да изложи своето становище относно реалността и значението на фактите и обстоятелствата, въз основа на които това решение е прието. От това следва, че в съответствие с този принцип решение не може да се приеме въз основа на фактически елементи и обстоятелства, по които преди приемането на това решение заинтересованото лице не е било в състояние да изложи надлежно своето становище.

Правото на изслушване все пак не означава непременно провеждането на публичен дебат във всяко производство, което може да завърши с акт, увреждащ лицето, срещу което е образувано. Зачитането на правото на защита и спазването на състезателното начало следователно не означава, че е необходимо приемането от Европейския парламент на решение относно снемането на имунитета на депутат да се предхожда от разисквания в пленарно заседание, а то може да се приеме по реда на процедурата без разисквания и без изменение в съответствие с член 138, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента. По смисъла на член 7, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента обаче на депутата, за снемането на чийто имунитет е направено искане, се дава право да бъде изслушан от компетентната комисия на Парламента и той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая.

(вж. точки 167 и 175—179)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. точки 210—212 и 222)