РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
9 юни 2015 година
Дело T‑556/14 P
Victor Navarro
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Договорно наети служители — Наемане — Покана за заявяване на интерес — Минимални квалификации — Отказ за назначаване — Нарушение на член 116, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба — Грешка при прилагане на правото — Изопачаване на фактите“
Предмет: Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 21 май 2014 г., Navarro/Комисия (F‑46/13, СбПС, EU:F:2014:104), с която се иска отмяна на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Victor Navarro да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Съдебно производство — Жалба пред Съда на публичната служба — Прилагане на неприсъственото производство — Задължение на Съда на публичната служба да уважи исканията на жалбоподателя — Липса
(член 116, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Жалби на длъжностните лица — Основания — Жалба, насочена срещу административно решение — Основание, изведено от грешка при определяне на правното основание, която не се отразява на преценката по същество на администрацията — Негодно основание
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Обжалване — Основания — Основание, насочено срещу част от мотивите на решението, която не е необходима за обосноваване на диспозитива му — Негодно основание
4. Длъжностни лица — Назначаване — Конкурс — Конкурсна комисия — Независимост — Граници — Приемане на неправомерни решения — Задължение на органа по назначаване — Отказ за назначаване на кандидат, който не отговаря на минималните изисквания за участие в процедурата по подбор
1. В съответствие с член 116, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, ако последният приеме, че разполага с достатъчно доказателства, за да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, при положение че няма съмнения относно допустимостта на жалбата и формалните изисквания са надлежно изпълнени, той пристъпва към преценката на основателността на жалбата и постановява решението си, без обаче да бъде длъжен да уважи тази жалба.
(вж. точка 21)
Позоваване на:
Съд — определение от 11 септември 2014 г., Think Schuhwerk/СХВП, C‑521/13 P, Сб., EU:C:2014:2222, т. 22
2. Отмяната на административно решение поради грешка при определяне на правното основание не е обоснована, когато тази грешка няма решаващо значение за преценката на администрацията, така че основанието, изведено от неправилен избор на правно основание, трябва да се отхвърли, доколкото има само процедурно значение.
(вж. точка 26)
Позоваване на:
Общ съд — решение от 16 юли 1998 г., Jensen/Комисия, T‑156/96, RecFP, EU:T:1998:174, т. 33 и цитираната съдебна практика
3. Допуснатата от съда в първоинстанционното производство грешка при прилагане на правото не води до обезсилване на постановеното от него съдебно решение, ако диспозитивът на последното е обоснован с други правни съображения. В рамките на такава замяна на мотиви съдът по жалбите може да вземе предвид установените от съда в първоинстанционното производство факти.
(вж. точка 33)
Позоваване на:
Съд — решения от 10 декември 2002 г., Комисия/Camar и Tico, C‑312/00 P, Rec, EU:C:2002:736, т. 57 и цитираната съдебна практика и от 30 септември 2003 г., Biret International/Съвет, C‑93/02 P, Rec, EU:C:2003:517, т. 60—66 и цитираната съдебна практика
Общ съд — Решение от 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P, Сб., EU:T:2011:347, т. 98
4. При упражняване на правомощията си органът по назначаването е задължен да приема решения, които да не съдържат правонарушения. Следователно той не може да е обвързан от решение на конкурсна комисия, незаконосъобразността на което може да засегне впоследствие собствените му решения. В случаите, когато конкурсна комисия неправилно допусне кандидат до участие в конкурс и впоследствие го включи в списъка с подходящи кандидати, органът по назначаването трябва да откаже да го назначи с мотивирано решение, позволяващо на съда на Съюза да прецени основателността му.
(вж. точка 38)
Позоваване на:
Съд — решение от 23 октомври 1986 г., Schwiering/Сметна палата, 142/85, Rec, EU:C:1986:405, т. 19 и 20
Общ съд — решение от 4 юли 2006 г., Tzirani/Комисия, T‑45/04, RecFP, EU:T:2006:185, т. 46 и цитираната съдебна практика