Language of document : ECLI:EU:C:2018:570

Дело C89/17

Secretary of State for Home Department,

срещу

Rozanne Banger

(Преюдициално запитване,
отправено от Upper Tribunal (Immigration and Asylum Chamber)

„Преюдициално запитване — Гражданство на Европейския съюз — Член 21 ДФЕС — Право на гражданите на Съюза на свободно движение и пребиваване на територията на Съюза — Директива 2004/38/ЕО — Член 3, параграф 2, първа алинея, буква б) — Партньор, с когото гражданинът на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено — Връщане в държавата членка, чийто гражданин е гражданинът на Съюза — Заявление за разрешение за пребиваване — Подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства — Членове 15 и 31 — Ефективна съдебна защита — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 12 юли 2018 г.

1.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Гражданин на Съюза, който се връща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка единствено в качеството си на гражданин на Съюза — Производно право на пребиваване на членовете на семейството му, граждани на трета страна — Условия — Прилагане по аналогия на условията за предоставяне, предвидени в Директива 2004/38

(член 21, параграф 1 ДФЕС; Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Гражданин на Съюза, който се връща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка единствено в качеството си на гражданин на Съюза — Заявление за предоставяне на разрешение за пребиваване на нерегистриран партньор, който има трайна и надлежно удостоверена връзка със споменатия гражданин — Задължение на държавата членка да улесни предоставянето на такова разрешение

(член 21, параграф 1 ДФЕС; Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Гражданин на Съюза, който се връща в държавата членка, на която е гражданин, след като е пребивавал в друга държава членка единствено в качеството си на гражданин на Съюза — Заявление за предоставяне на разрешение за пребиваване на нерегистриран партньор, който има трайна и надлежно удостоверена връзка със споменатия гражданин — Отхвърляне — Задължение решението за отхвърляне да бъде основано на подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства

(член 21, параграф 1 ДФЕС; член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Получатели — Други членове на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трети страни и не попадат в определението по член 2, точка 2 от Директивата — Партньор, който има трайна и надлежно удостоверена връзка със споменатия гражданин — Заявление за разрешение за пребиваване — Отхвърляне — Право на жалба — Съдебен контрол — Обхват

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3, параграф 2, член 15, параграф 1 и членове 30 и 31 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 27—29)

2.      Член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавата членка, чийто гражданин е даден гражданин на Съюза, да улесни предоставянето на разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, който е нерегистриран партньор на споменатия гражданин на Съюза и има с него надлежно удостоверена трайна връзка, когато същият гражданин на Съюза, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е.

В това отношение следва да се уточни, че член 3, параграф 2, първа алинея, буква б) от споменатата директива визира конкретно партньор, с когото гражданин на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено. Последната разпоредба предвижда, че приемащата държава членка в съответствие с нейното национално законодателство улеснява влизането и пребиваването на такъв партньор.

Съгласно практиката на Съда член 3, параграф 2 от споменатата директива не задължава държавите членки да признаят право на влизане и пребиваване в полза на посочените в същата разпоредба граждани на трети държави, но възлага задължение за държавите членки да предоставят определено предимство на подадените от тези граждани на трети държави заявления в сравнение със заявленията за влизане и пребиваване на други граждани на трети държави (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2012 г., Rahman и др., C‑83/11, EU:C:2012:519, т. 21).

(вж. т. 30, 31 и 35; т. 1 от диспозитива)

3.      Член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че решение, постановяващо отказ да се предостави разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, нерегистриран партньор на гражданин на Съюза, който, след като е упражнил правото си на свободно движение, за да работи във втора държава членка, в съответствие с условията, предвидени в Директива 2004/38, се връща да живее с партньора си в държавата членка, чийто гражданин е, трябва да бъде основано на подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства и трябва да бъде аргументирано.

В рамките на прегледа на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства компетентният орган трябва да вземе предвид различни фактори, които според случая могат да бъдат релевантни (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2012 г., Rahman и др., C‑83/11, EU:C:2012:519, т. 23).

Предвид както липсата на по-точни правила в Директива 2004/38, така и използването на израза „в съответствие с нейното национално законодателство“ в член 3, параграф 2 от същата директива, следва да се констатира, че всяка държава членка разполага с широко право на преценка при избора на фактори, които да бъдат взети предвид. При това положение държавите членки трябва да следят в законодателствата им да има предвидени критерии, които да са в съответствие с обичайния смисъл на понятието „улеснява“ и които да не лишават посочената разпоредба от полезното ѝ действие (вж. в този смисъл решение от 5 септември 2012 г., Rahman и др., C‑83/11, EU:C:2012:519, т. 24).

(вж. т. 39—41; т. 2 от диспозитива)

4.      Член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба граждани на трети държави трябва да разполагат със способ за защита, за да могат да оспорят решение за отказ да им се предостави разрешение за пребиваване, след използването на който способ националният съдия трябва да може да провери дали решението за отказ почива на достатъчно солидна фактическа основа и дали процесуалните гаранции са спазени. Сред тези гаранции е и задължението за компетентните национални органи да извършат подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства и да аргументират всеки отказ за влизане или пребиваване.

Съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2004/38 процедурите, предвидени от членове 30 и 31, се прилагат по аналогия за всички решения, ограничаващи свободното движение на граждани на Съюза и на членове на техните семейства от съображения, различни от тези, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Член 31, параграф 1 от същата директива предвижда, че на засегнатите лица се дава достъп до процедури за обжалване по съдебен и когато е целесъобразно, административен път в приемащата държава членка или искане за преразглеждане на всяко решение, взето по отношение на тях на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

В тези разпоредби обаче не са посочени изрично лицата по член 3, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2004/38.

В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точка 87 от заключението си, понятието „членове на семейството“ се използва в други разпоредби от Директива 2004/38 като обхващащо и лицата по член 3, параграф 2.

Освен това съгласно практиката на Съда, цитирана в точка 38 от настоящото решение, държавите членки трябва в съответствие с член 3, параграф 2, втора алинея от Директива 2004/38 да предвидят възможност за лицата по член 3, параграф 2, първа алинея от същата директива да получат по заявлението си решение, което да е основано на подробен преглед на отнасящите се до тях лични обстоятелства и, в случай на отказ, да е аргументирано.

Щом като разпоредбите от Директива 2004/38 трябва да се тълкуват в съответствие с изискванията по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 50), споменатите лица трябва на основание на тази разпоредба да разполагат с ефективно правно средство за защита срещу решението пред съд, което да позволи контрола от фактическа и правна страна на законосъобразността му с оглед на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2011 г., Гайдаров, C‑430/10, EU:C:2011:749, т. 41).

Ето защо следва да се приеме, че процесуалните гаранции, предвидени в член 31, параграф 1 от Директива 2004/38, са приложими за лицата по член 3, параграф 2, първа алинея, буква б) от същата директива.

По отношение на съдържанието на тези процесуални гаранции в практиката си Съдът приема, че лице по член 3, параграф 2 от посочената директива има право да поиска проверка по съдебен ред дали националното законодателство и неговото прилагане са останали в пределите на очертаната от същата директива свобода на преценка (решение от 5 септември 2012 г., Rahman и др., C‑83/11, EU:C:2012:519, т. 25).

По отношение на съдебния контрол на свободата на преценка, с която разполагат компетентните национални органи, националният съд трябва по-специално да провери дали обжалваното решение почива на достатъчно солидна фактическа основа. Освен това този контрол трябва да обхване и зачитането на процесуалните гаранции, като това е от съществено значение и позволява на националния съд да провери дали са налице фактическите и правните обстоятелства, от които зависи упражняването на правото на преценка (вж. по аналогия решение от 4 април 2017 г., Fahimian, C‑544/15, EU:C:2017:255, т. 45 и 46). Сред тези гаранции съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2004/38 е и задължението за споменатите органи да извършат подробен преглед на отнасящите се до заявителя лични обстоятелства и да аргументират всеки отказ за влизане или пребиваване.

(вж. т. 44—52; т. 3 от диспозитива)