Жалба, подадена на 23 февруари 2024 г. — Lattanzio KIBS и др./Комисия

(Дело T-113/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Lattanzio KIBS SpA (Милано, Италия), CY, CV и CW (представители: B. O’Connor и M. Hommé, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

да отмени решението на Комисията от 13 декември 2023 г. относно процедурата за отстраняване на първия жалбоподател от участие в процедури за възлагане на обществени поръчки и в процедури за предоставяне на безвъзмездни средства, уредени с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) ¹ и Регламент (ЕС) 2018/1877 ² или от подбор за изпълнение на средства, уредени с тези регламенти (референтен номер Ares (2023)8545235);

да осъди Европейската комисия (и евентуално встъпилата страна) да понесат съдебните разноски за тези производства.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват осем основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите и грешка при прилагане на правото като е класифицирала решението на Наказателен съд, Милано, от 13 юли 2021 г. (наричано по-нататък „Решението Милано“) като окончателно съдебно решение, с което се установява вина и вторият и третият жалбоподател се осъждат за корупция.

Твърди се, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, която е в основата на неправилната констатация, че „Решението Милано“ представлява окончателно съдебно решение, с което се установява вина.

Жалбоподателите твърдят също, че Комисията е допуснала решаващи явни грешки в преценката във връзка с италианското право.

Второ основание: Комисията е нарушила член 136, параграф 1, буква г), подточка ii) от Финансовия регламент като е приела въз основа на явна грешка в преценката, че „Решението Милано“ представлява валидно основание за отстраняване на първия жалбоподател от участие в процедури за възлагане, предоставяне или присъждане, уредени с Регламент 2018/1046 и Регламент 2018/1877.

Посоченият член 136, параграф 1, буква г), подточка ii) предвижда, че за отстраняването се изисква наличието на окончателно съдебно решение, с което е установено, че лицето или субектът са виновни в извършването на корупция.

Твърди се, че „Решението Милано“ не може да се счита за окончателно съдебно решение, с което се установява вина и с него не осъжда вторият и третият жалбоподател за корупция, следователно Комисията не е могла да отстрани законосъобразно първия жалбоподател съгласно член 136, параграф 1, буква г), подточка ii) от Финансовия регламент.

Трето основание: Комисията не е изпълнила задълженията си да разгледа съдържанието и естеството на националното право.

Комисията твърди в обжалваното решение, че понятието „окончателно съдебно решение, с което се установява вина“ има самостоятелно значение в правото на Съюза, но жалбоподателите твърдят, че тя не дава определение или не посочва правно основание за тази преценка.

Освен това се твърди, че Комисията не е разгледала класификацията на „Решението Милано“ по италианското право.

Четвърто основание: Комисията е нарушила член 136, параграф 4 от Финансовия регламент като е изключила първия жалбоподател въз основа на констатация, опорочена от явна грешка в преценката, че вторият и третият жалбоподател имат правомощия за вземане на решения или контрол по отношение на него.

Според жалбоподателите елементите, преценени от Комисията съгласно член 136, параграф 4 от Финансовия регламент, са недостатъчни, за да се установи, че условията на тази разпоредба са изпълнени, и са опорочени от погрешното тълкуване на Комисията на „Решението Милано“.

Пето основание: Комисията не е посочила мотиви в подкрепа на изводите в обжалваното решение.

В това отношение жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 296 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Твърди се също, че Комисията не е посочила мотиви във връзка с два извода, които са имали решаващо значение за окончателно решение.

Шесто основание: Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, признат в член 136, параграф 3 от Финансовия регламент, и като общ принцип на правото на Съюза съгласно член 5, параграф 4 от ДЕС, като е приела членове 2 и 3 от обжалваното решение.

Според жалбоподателите решението за публикуване на решението за отстраняване на уебсайта на генерална дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ (ГД NEAR) и за регистриране на имената и личните данни на втория и третия жалбоподател в базата данни на Системата за ранно откриване и отстраняване е явно непропорционално.

Твърди се също, че Комисията не е разгледала факторите по член 136, параграф 3 от Финансовия регламент.

Седмо основание: Комисията е нарушила член 136, параграф 6 от Финансовия регламент като не е разгледала коригиращите мерки, представени от първия жалбоподател.

Твърди се, че Комисията не е разгледала исканията на жалбоподателите в хода на състезателното производство за разяснения относно възможните коригиращи мерки, с които разполагат.

Комисията не е разгледала достатъчно доказателства, предоставени ѝ от жалбоподателите, които могат да бъдат счетени за коригиращи мерки.

Осмо основание: Комисията е нарушила правото на четвъртия жалбоподател да бъде изслушан, гарантирано от член 41 от Хартата на основните права на ЕС.

Накрая се твърди, че Комисията е нарушила член 41, параграф 2 от Хартата на основните права като не е уведомила четвъртия жалбоподател, че извършва оценка на неговата личност и като не му е предоставила правото на защита.

____________

¹ Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 2018 г., стр. 1).

¹ Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета от 26 ноември 2018 година относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (OВ L 307, 2018 г., стр. 1).