РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
12 юли 2012 година
Дело T‑308/10 P
Европейска комисия
срещу
Fotios Nanopoulos
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Задължение за съдействие — Член 24 от Правилника — Извъндоговорна отговорност — Членове 90 и 91 от Правилника — Подаване на искането за обезщетение в разумен срок — Срок за отговор — Образуване на дисциплинарно производство — Критерий, изискващ наличието на „достатъчно съществено нарушение“ — Изтичане на лични данни в медиите — Липса на възлагане на длъжностно лице на задачи в съответствие с неговата степен — Размер на обезщетението“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 11 май 2010 г. по дело Nanopoulos/Комисия (F‑30/08), с която се цели, от една страна, да се отмени това решение и от друга страна, ако това решение не следва да се отмени, да се определи точният размер на обезщетението
Решение: Отхвърля жалбата. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и разноските на г‑н Fotios Nanopoulos по настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Иск за обезщетение — Самостоятелност по отношение на жалбата за отмяна — Граници — Искане за обезщетение, с което се цели да се заобиколи недопустимостта на жалбата за отмяна
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Забавяне при вземането на решение относно задължението на администрацията за оказване на съдействие — Изключване
(членове 24, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват — Забавяне при вземането на решение — Служебно нарушение, за което администрацията носи отговорност
(членове 24, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка
(член 46 от Статута на Съда; член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Образуване на дисциплинарно производство — Недопустимост
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Иск за обезщетение — Искане за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на решение за образуване на дисциплинарно производство — Допустимост, обусловена от спазване на изискването за провеждане на досъдебна процедура
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
7. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност и право на защита — Обхват
(член 6, параграф 2 ЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
8. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Образуване на дисциплинарно производство — Нарушение на принципа на презумпцията за невиновност — Липса
(член 86, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
9. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Съда на публичната служба — Допустимост — Условия
(член 256 ДФЕС; член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
10. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Поправяне на вреди, причинени на длъжностно лице или служител — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват
(член 235 ЕО, член 236 EО и член 288, втора алинея EО; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
11. Длъжностни лица — Изпълнение на служебните задължения — Професионална почтеност — Тежки обвинения — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват
(членове 24 и 90 от Правилника за длъжностните лица)
12. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Възможност на длъжностното лице да предяви иск срещу причинителя на вредите пред националния съд преди администрацията да се произнесе по молбата му за съдействие — Необходимост длъжностното лице да определи с администрацията последиците от задължението за дискретност за неговия иск
(членове 17, 24 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
13. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Образуване на дисциплинарно производство — Право на преценка на органа по назначаване — Съдебен контрол — Граници
(дял VI от Правилника за длъжностните лица)
14. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Задължение за провеждане на разследване преди образуване на дисциплинарно производство — Липса
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
15. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Критерии, възприети от Съда на публичната служба за определяне на размера на обезщетението за вреди — Контрол от Общия съд
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 61 и 62)
Позоваване на:
Общ съд — 28 юни 1996 г., Y/Съд, T‑500/93, Recueil FP, стр. I‑A‑335 и II‑977, точка 64; 28 май 1997 г., Burban/Парламент, T‑59/96, Recueil FP, стр. I‑A‑109 и II‑331, точка 26 и цитираната съдебна практика; 17 декември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑324/02, Recueil FP, стр. I‑A‑337 и II‑1657, точка 91
2. Вж. текста на решението.
(вж. точка 63)
3. Забавянето при приемане на изрично решение само по себе си не е подлежащ на отмяна акт, а поведение на администрацията, което в зависимост от конкретните обстоятелства може да причини неимуществени вреди на заинтересованото лице и за което институцията може да носи отговорност. Датата на приемане на решението в никакъв случай не е негов второстепенен елемент и може да бъде от решаващо значение за подалото молба за съдействие длъжностно лице.
Следователно дори когато в отговор на молба за съдействие по член 24 от Правилника е прието изрично решение и то не е било обжалвано в срока по членове 90 и 91 от Правилника, може да бъде направено искане за обезщетение, тъй като, независимо от приетото решение, то се основава на твърдяното нарушение на администрацията, произтичащо от забавянето при приемане на посоченото решение.
(вж. точки 67 и 68)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 75—77)
Позоваване на:
Общ съд — 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стр. II‑3381, точки 65 и 66; 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315, точка 59; 14 декември 2011 г., Allen и др./Комисия, T‑433/10 P, точка 26
5. Решението на органа по назначаването да образува дисциплинарно производство, е само подготвителен процесуален етап. То не предопределя окончателното становище на администрацията и поради това не може да се разглежда като увреждащ акт по смисъла на член 91 от Правилника. Ето защо то може да бъде оспорвано само инцидентно в рамките на производство по жалба срещу окончателното дисциплинарно решение, което уврежда длъжностното лице.
(вж. точка 85)
Позоваване на:
Общ съд — 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия, T‑48/05, Сборник, стр. II‑1585, точка 340
6. Макар да не е възможно да се подаде жалба за отмяна на самото решение за образуване на дисциплинарно производство, въз основа на него може да се предяви иск за извъндоговорна отговорност срещу институцията, когато е било прието решение за прекратяване на дисциплинарното производство.
Следователно от неспазване на надлежния ред при образуване на дисциплинарното производство могат да произтекат вреди за длъжностното лице, за което е образувано производството, така че при прекратяването му без последици за лицето последното може да има интерес в производство по иск за обезщетение да изтъкне евентуалната незаконосъобразност на решението за образуване на дисциплинарно производство.
При все това, за да получи обезщетение за настъпилата в резултат на образуването на дисциплинарното производство вреда, съответното длъжностно лице трябва предварително да спази изискването за провеждане на досъдебната процедура на два етапа, предвидена в членове 90 и 91 от Правилника.
(вж. точки 86 и 96)
7. С принципа на презумпцията за невиновност, който представлява основно право, установено в член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на частноправните субекти се предоставят права, за чието спазване следят съдилищата на Съюза.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека посоченият член 6, параграф 2 се отнася за наказателното производство като цяло, независимо от неговия изход, а не единствено до проверката дали обвинението е основателно. Тази разпоредба дава гаранция на всяко лице, че няма да бъде счетено, нито третирано като виновно в извършването на престъпление, преди вината му да бъде установена от съд. Следователно тя изисква по-специално при изпълнение на своите задължения членовете на съда да не изхождат от предварителната представа, че подсъдимият е извършител на деянието. Презумпцията за невиновност се нарушава от изявления или решения, които отразяват представата, че лицето е виновно, карат обществеността да вярва в неговата вина или предрешават преценката на фактите от компетентния съд.
Следователно, макар принципът на презумпцията за невиновност, утвърден в член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, да е сред елементите на справедливия наказателен процес, изискван от член 6, параграф 1 от същата конвенция, той не се свежда до процесуална гаранция в наказателноправната материя: неговият обхват е по-широк и той изисква никой представител на държавата да не заявява, че дадено лице е виновно в извършването на престъпление, преди вината му да е била установена от съд. Всъщност нарушение на презумпцията за невиновност може да бъде допуснато не само от съдия или съд, но и от други публични органи.
(вж. точки 90—92)
Позоваване на:
Общ съд — 4 октомври 2006 г., Tillack/Комисия, T‑193/04, Recueil, стр. II‑3995, точка 121; Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точки 209—211
8. Образуването на дисциплинарно производство само по себе си не нарушава презумпцията за невиновност. Всъщност решението за образуване на дисциплинарно производство би трябвало да бъде поверително и не се обявява публично. Следователно решението за образуване на производство, което в крайна сметка е прекратено без последици, не би могло само по себе си да породи интерес за съответното длъжностно лице да се позове на посоченото решение в рамките на производство по иск за обезщетение.
(вж. точки 93 и 94)
Позоваване на:
Общ съд — 18 декември 1997 г., Daffix/Комисия, T‑12/94, Recueil FP, стр. I‑A‑453 и II‑1197, точка 76; 9 юли 2002 г., Zavvos/Комисия, T‑21/01, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑483, точка 341; 13 март 2003 г., Pessoa e Costa/Комисия, T‑166/02, Recueil FP, стр. I‑A‑89 и II‑471, точки 55 и 56
9. Вж. текста на решението.
(вж. точка 97)
Позоваване на:
Съд — 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, Сборник, стр. I‑4469, точка 30
10. Споровете в областта на публичната служба на основание член 236 ЕО и членове 90 и 91 от Правилника, в това число споровете за поправяне на вреди, причинени на длъжностно лице или служител, се подчиняват на особени и специални правила в сравнение с правилата, произтичащи от общите принципи относно извъндоговорната отговорност на Съюза по член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО. Всъщност от Правилника за длъжностните лица по-специално следва, че за разлика от всеки друг частноправен субект, длъжностното лице или служителят на Съюза е свързан с институцията, на която е подчинен, чрез служебно правоотношение, съдържащо баланс от конкретни взаимни права и задължения, който се изразява чрез задължението за съдействие на институцията по отношение на заинтересованото лице. Този баланс има за цел главно да запази отношението на доверие, което трябва да съществува между институциите и техните длъжностни лица, за да се гарантира на гражданите доброто изпълнение на възложените на институциите задачи от общ интерес. От това следва, че когато действа в качеството си на работодател, Съюзът носи по-голяма отговорност, която се изразява в задължението за поправяне на причинените на неговия персонал вреди поради всяка допусната от него неправомерност в това му качеството.
(вж. точка 103)
Позоваване на:
Общ съд — 16 декември 2010 г., Комисия/Petrilli, T‑143/09 P, точка 46 и цитираната съдебна практика
11. Когато до администрацията е подадена молба за съдействие, тя разполага с широко право на преценка при избора на мерките и средствата за прилагане на член 24 от Правилника. При наличие на тежки и неоснователни обвинения относно професионалната почтеност на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения тя трябва да отхвърли обвиненията и да вземе всички мерки, за да възстанови накърнената репутация на заинтересованото лице. По-специално администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая.
В това отношение, след като срокът за отговор по член 90 от Правилника има единствено за цел да се предотврати липсата на реакция от страна на администрацията да бъде пречка за използване на средствата за правна защита, но не представлява срок за отговор, който в случай на молба за съдействие по член 24 от Правилника би трябвало сам по себе си да се квалифицира като разумен, бързината и грижата на администрацията трябва да бъдат преценявани във всеки отделен случай в зависимост от конкретните обстоятелства.
При все това, когато молбата за съдействие е подадена от длъжностно лице след публикуването на отнасящи се до него статии, опасността от изтичане на кратките срокове за сезиране на някои национални съдилища при противоправно изнасяне на информация в медиите не е критерий, позволяващ да се прецени дали администрацията се е произнесла по молбата с необходимите бързина и грижа. Тъй като обаче администрацията разполага с широко право на преценка при избора на мерките, които трябва да вземе, за да се произнесе по молба на основание член 24 от Правилника, съдействието може да бъде достатъчно, ако е оказано под формата например на прессъобщение или право на отговор на администрацията, за която работи длъжностното лице, за което пряко се отнася публикуваната статия.
(вж. точки 111, 117, 120 и 121)
Позоваване на:
Общ съд — 17 март 1998 г., Carraro/Комисия, T‑183/95, Recueil FP, стр. I‑A‑123 и II‑329, точки 31 и 33; 4 май 2005 г., Schmit/Комисия, T‑144/03, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑465, точки 97 и 98
12. Няма пречка, докато чака администрацията да се произнесе по молбата му за съдействие съгласно член 24 от Правилника, длъжностното лице да търси защита пред национален съд при противоправно изнасяне на информация в медиите. Всъщност длъжностното лице трябва да поеме инициативата да предяви иск — в съответствие с последната част на член 24, втора алинея от Правилника — срещу причинителя на вредите, които смята, че е претърпяло, и за да подготви този иск, то трябва да обсъди с администрацията какво предполага задължението му за дискретност по член 17 от Правилника.
(вж. точка 122)
Позоваване на:
Общ съд — 26 октомври 1993 г., Caronna/Комисия, T‑59/92, Recueil, стр. II‑1129, точка 37; 6 ноември 1997 г., Ronchi/Комисия, T‑223/95, Recueil FP, стр. I‑A‑321 и II‑879, точка 60
13. Целта на решението за образуване на дисциплинарно производство срещу длъжностно лице е да се даде възможност на органа по назначаване да провери дали действително са извършени деянията, в които се упреква съответното длъжностно лице, и каква е тяхната тежест, както и да го изслуша по този въпрос в съответствие с член 87 от Правилника, за да си състави становище, от една страна, относно целесъобразността на прекратяването на дисциплинарното производство без последици за съответното лице или на налагането на дисциплинарно наказание на длъжностното лице и от друга страна, евентуално относно необходимостта преди налагането на това наказание случаят да се отнесе до Дисциплинарния съвет съгласно производството, предвидено в приложение IX към Правилника.
Вярно е, че такова решение задължително е свързано с деликатни преценки от страна на институцията поради сериозните и неотменими последици, които могат да произтекат от него. В това отношение институцията разполага с широко право на преценка и съдебният контрол се ограничава до проверката дали обстоятелствата, взети предвид от администрацията за образуване на производството, са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на фактите, за които се упреква лицето, или злоупотреба с власт.
Все пак, за да се защитят правата на съответното длъжностно лице, преди да образува дисциплинарно производство, органът по назначаването трябва да разполага с достатъчно точни и релевантни доказателства.
(вж. точки 149, 150 и 152)
Позоваване на:
Общ съд — 15 май 1997 г., N/Комисия, T‑273/94, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑289, точка 125; 17 май 2000 г., Tzikis/Комисия, T‑203/98, Recueil FP, стр. I‑A‑91 и II‑393, точка 50; Pessoa e Costa/Комисия, посочено по-горе, точка 36; 5 октомври 2005 г., Rasmussen/Комисия, T‑203/03, Recueil FP, стр. I‑A‑279 и II‑1287, точка 41; Franchet и Byk/Комисия, посочено по-горе, точка 352
14. Нито една разпоредба от Правилника, нито дори от решението за създаване на Службата на Комисията за действия по разследване и дисциплинарни производства (IDOC), не налага изрично на администрацията да проведе административно разследване, преди да започне дисциплинарно производство.
(вж. точка 151)
15. Когато установи наличието на вреда, Съдът на публичната служба единствен е компетентен да прецени в границите на искането начина и размера на обезщетяване на вредата, стига решенията му да са достатъчно мотивирани, а когато става въпрос за оценка на вредата — и да посочват критериите, взети предвид за целите на определянето на възприетата сума, за да може Общият съд да упражни правораздавателен контрол върху решенията на Съда на публичната служба.
(вж. точка 165)
Позоваване на:
Съд — 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, Сборник, стр. I‑833, точка 45 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точка 241