Language of document : ECLI:EU:T:2012:538

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

11 октомври 2012 година

Дело T‑622/11 P

Francesca Cervelli

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Надбавка за експатриране — Искане за преразглеждане — Нови факти —Явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 12 септември 2011 г. по дело Cervelli/Комисия (F‑98/10) с искане за отмяна на това определение

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑жа Francesca Cervelli да понесе съдебните разноски, направени от нея в настоящото производство, както и тези на Европейската комисия.

Резюме

Длъжностни лица — Обжалване — Предварителна административна жалба — Срокове — Преклудиране — Възобновяване — Условие — Съществено ново обстоятелство

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

Наличието на съществени нови обстоятелства може да е основание за подаване на искане за преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно. В това отношение решение на съд на Съюза за отмяна на даден акт може да представлява ново обстоятелство, позволяващо възобновяване на сроковете за подаване на жалба по административен или съдебен ред, само, от една страна, за страните в производството, и от друга — за останалите пряко засегнати от отменения акт лица. Макар съгласно принципа за единство на публичната служба, прогласен в член 9, параграф 3 от Договора от Амстердам, за всички длъжностни лица от всички институции на Съюза да се прилагат едни и същи разпоредби, подобен принцип не означава обаче, че институциите трябва да си служат по идентичен начин с предоставеното им с Правилника право на преценка. Напротив, институциите имат самостоятелност при организирането на своите служби. Поради това решение, прието съзнателно от друга институция, а не от тази, с която е свързано заинтересованото лице, за разширяване на правните последици от съдебно решение спрямо всички нейни длъжностни лица, не може да се разглежда като ново обстоятелство, позволяващо на заинтересованото лице да подаде искане за преразглеждане на административното решение, което го засяга.

(вж. точки 18, 20 и 25)

Позоваване на:

Съд — 17 юни 1965 г., Müller/Съвети, 43/64, Recueil, стр. 499, 515; 16 декември 1970 г., Prelle/Комисия, 5/70, Recueil, стр. 1075, точка 13; 26 септември 1985 г., Valentini/Комисия, 231/84, Recueil, стр. 3027, точка 14; 8 март 1988 г., Brown/Съд, 125/87, Recueil, стр. 1619, точка 14

Общ съд — 11 юли 1997 г., Chauvin/Комисия, T‑16/97, Recueil FP, стр. I‑A‑237 и II‑681, точки 37 и 39—45; 16 септември 1997 г., Gimenez/Комитет на регионите, T‑220/95, Recueil FP, стр. I‑A‑275 и II‑775, точка 72; 16 септември 2009 г., Boudova и др./Комисия, T‑271/08 P, Recueil FP, стр. I‑Б‑1‑71 и II‑Б‑1‑441, точка 48