Дело T‑489/13

(публикувани откъси)

La Rioja Alta, SA

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „VIÑA ALBERDI“ — По-ранна национална фигуративна марка „VILLA ALBERTI“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Липса на едновременно съществуване на марките — Вероятност от объркване“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 30 юни 2015 г.

Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Едновременно съществуване на по-ранни марки на пазара — Последици

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

Вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Вероятността от объркване следва да се преценява цялостно според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, и като се отчитат всички релевантни фактори в конкретния случай, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги. Сред посочените релевантни фактори може евентуално да бъде взето предвид едновременното съществуване на две марки на пазара, доколкото е прието, че заедно с други фактори то може да допринесе за намаляване на вероятността от объркване на тези марки в съзнанието на съответните потребители.

Безспорно е, че притежателят на оспорената марка трябва да докаже в хода на производството пред Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), отнасящо се до относителни основания за отказ, че посоченото едновременно съществуване се основава на липсата на вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители между изтъкнатата от него марка и по-ранната марка, на която се основава искането за обявяване на недействителност, като той може да се позове на съвкупност от улики в този смисъл. В това отношение особено релевантни са факторите, които показват, че съответните потребители са познавали всяка една от разглежданите марки преди датата на подаване на заявката за регистрация на оспорената марка. Освен това, доколкото съгласно съдебната практика едновременното съществуване на две марки трябва да е достатъчно продължително, за да може да въздейства на възприемането от страна на съответните потребители, продължителността на едновременното съществуване също представлява основен фактор.

Всички доводи, свързани с едновременно съществуване, предполагат да се докаже предварително, от една страна, идентичността на по-ранните марки с конфликтните марки и от друга страна, действителното използване в съответната територия на марката, на която се позовава жалбоподателят. На следващо място, доколкото може да се вземе предвид единствено мирното едновременно съществуване на разглежданите марки, наличието на съдебен спор между притежателите на по-ранните марки не позволява да се приеме, че е налице едновременно съществуване.

(вж. точки 68, 70, 80—82)