РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
10 септември 2009 година
Дело F-16/08
Joachim Behmer
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Процедура за предоставяне на точки за заслуги в Европейския парламент — Нарушение на задължението за мотивиране — Мотиви, представени в хода на производството“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Behmer иска отмяната на решението на Парламента от 4 юни 2007 г. за предоставяне на две точки за заслуги в процедурата за 2004 г. и на решението от 26 юни 2007 г. за предоставяне на две точки за заслуги в процедурата за 2006 г.
Решение: Липсва основание за постановяване на съдебно решение по жалбата в частта ѝ срещу решението на Парламента от 4 юни 2007 г. за предоставяне на жалбоподателя на две точки за заслуги в процедурата за 2004 г. Отменя решението на Парламента от 26 юни 2007 г. за предоставяне на жалбоподателя на две точки за заслуги в процедурата за 2006 г. Осъжда Парламента да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателя. Осъжда жалбоподателя да понесе половината от направените от него съдебни разноски.
Резюме
Длъжностни лица — Повишаване — Жалба по административен ред на кандидат, подадена срещу решение за предоставяне на точки за заслуги
(член 25, втора алинея, член 43 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
Не е изпълнено задължението на администрацията за мотивиране, когато мотивите на решение на органа по назначаването за предоставяне на точки за заслуги са представени едва при изричното отхвърляне на подадената от адресата жалба по административен ред след изтичането на предвидения в член 90, параграф 2 от Правилника четиримесечен срок и след като заинтересованото лице е обжалвало мълчаливия отказ.
Този извод не може да бъде опроверган с довод, според който не е било необходимо да се мотивира решението за предоставяне на точки за заслуги, тъй като последното било прието в рамките на фактическа обстановка, която адресатът познавал, поради което разполагал с начално изложение на мотиви. Всъщност ежегодното провеждане на процедурата за предоставяне на точки за заслуги предполага администрацията да приема всяка година ново решение за предоставяне на точки за заслуги, което трябва да се основава само на работата на съответното длъжностно лице през референтния период. Освен това обстоятелството, че съдържанието на подадената от заинтересованото лице жалба по административен ред доказва, че последното разбира системата за атестиране, не означава, че то е могло да се запознае с основанията за приемане на решението за предоставяне на точки за заслуги.
Подобна липса на мотиви не се поставя под съмнение и от съдебната практика, съгласно която при наличие на проблем със закъсняло съобщаване на мотивите на иначе добре обосновано решение последното не следва да се отменя, като се има предвид, че в случай на отмяна единствената възможност за администрацията е да приеме ново решение, чиито мотиви биха били идентични и следователно жалбоподателят не би имал никаква полза от това. Всъщност, доколкото жалбоподателят оспорва основателността на решение на администрацията, не може да се изключи възможността след отпадането с обратно действие на посоченото решение поради отмяната му и след последващото преразглеждане да бъде прието различно решение по отношение на жалбоподателя.
(вж. точки 25 и 29—34)
Позоваване на:
Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22; 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, Recueil, стр. I‑225, точка 15; 23 септември 2004 г., Hectors/Парламент, C‑150/03 P, Recueil, стр. I‑8691, точка 50
Първоинстанционен съд — 12 февруари 1992 г., Volger/Парламент, T‑52/90, Recueil, стр. II‑121, точки 40 и 41; 26 януари 2000 г., Gouloussis/Комисия, T‑86/98, Recueil FP, стр. I‑A‑5 и II‑23; 20 февруари 2002 г., Roman Parra/Комисия, T‑117/01, Recueil FP, стр. I‑A‑27 и II‑121, точка 32; 6 юли 2004 г., Huygens/Комисия, T‑281/01, Recueil FP, стр. I‑A‑203 и II‑903, точка 109; 15 септември 2005 г. Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 31 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 8 октомври 2008 г., Barbin/Парламент, F‑81/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 28