РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

23 октомври 2013 година

Дело F‑124/12

Ulrik Solberg

срещу

Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН)

„Публична служба — Бивш срочно нает служител — Неподновяване на договор за определен срок — Задължение за мотивиране — Обхват на правото на преценка“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС от г‑н Solberg, с която се иска отмяна на решението от 12 януари 2012 г. на органа по назначаването, оправомощен да сключва договори за наемане на работа (наричан по-нататък „ОНОСД“) на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН или наричан по-нататък „Центъра за мониторинг“), да не бъде подновен договорът на жалбоподателя като срочно нает служител

Решение:      Отхвърля жалбата на г‑н Solberg. Г‑н Solberg понася собствените си съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Писмо, адресирано до срочно нает служител, с което му се напомня датата на изтичане на договора му — Изключване — Решение за неподновяване на договор — Включване

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на добра администрация — Задължение за мотивиране на увреждащите решения

(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

3.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на съответния служител

(член 47 от Условията за работа на другите служители)

1.      По смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника увреждащи са единствено актовете или мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на длъжностно лице или служител, като изменят по характерен начин правното положение на последния. Освен това акт, който не съдържа никакъв нов елемент спрямо предходен акт, представлява акт, който просто го потвърждава, и поради това не би могъл да започне да тече нов срок за обжалване.

В частност писмо, което само напомня на служител уговореното в неговия договор относно датата на изтичането му и което не съдържа никакъв нов елемент спрямо уговореното, не представлява увреждащ акт.

За сметка на това, в случай че договорът може да бъде подновяван, взетото от администрацията решение да не подновява договора, представлява увреждащ акт, отделен от въпросния договор, който увреждащ акт може да бъде обжалван по административен, дори по съдебен ред, в определените в Правилника срокове. Всъщност такова решение, което се взема след преразглеждане на интересите на службата и на положението на заинтересованото лице, съдържа нов елемент спрямо първоначалния договор и не може да се разглежда единствено като акт, който потвърждава този договор.

(вж. точки 16—18)

Позоваване на:

Съд — 14 септември 2006 г., Комисия/Fernández Gómez, C‑417/05 P, точка 46

Първоинстанционен съд — 25 октомври 1996 г., Lopes/Съд, T‑26/96, точка 19; 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, точка 21

Съд на публичната служба — 15 септември 2011 г., Bennett и др./СХВП, F‑102/09, точки 56, 57 и 59 и цитираната съдебна практика; 23 октомври 2012 г., Possanzini/Frontex, F‑61/11, точка 41

2.      Сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административното производство е по-конкретно принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, един от елементите на който, посочен в член 41, параграф 2, буква в), е „задължението за мотивиране на актовете на администрацията“.

Освен това задължението за мотивиране на решенията с неблагоприятни последици е основен принцип на правото на Съюза, който може да се дерогира само по императивни съображения.

(вж. точки 29 и 30)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 29 септември 2005 г., Napoli Buzzanca/Комисия, T‑218/02, точка 57 и цитираната съдебна практика; 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, точка 148 и цитираната съдебна практика

Общ съд — 27 септември 2012 г., Applied Microengineering/Комисия, T‑387/09, точка 76

3.      Задължението за полагане на необходимото старание означава по-специално, че когато се произнася по положението на длъжностно лице или на служител, дори и при упражняване на широко право на преценка компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за неговото решение, и по-конкретно да отчита не само интереса на службата, но и интереса на съответното длъжностно лице или на съответния служител.

При всички положения отчитането на личния интерес на служител, чиито трудови резултати са били оценени като незадоволителни, не може да стигне до забрана за компетентния орган за неподновяване на сключения с него за определен срок договор, въпреки наличието на възражения от страна на служителя, след като това се налага от интереса на службата.

(вж. точки 43 и 45)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 27 ноември 2008 г., Klug/EMEA, F‑35/07, точка 79; 13 юни 2012 г., Macchia/Комисия, F‑63/11, точка 50, което е предмет на обжалване пред Общия съд, дело T‑368/12 P; 11 юли 2012 г., AI/Съд, F‑85/10, точки 167 и 168