РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
23 септември 2009 година(*)
„Марка на Общността — Словна марка на Общността „DANELECTRO“ и фигуративна марка на Общността „QWIK TUNE“ — Неспазване на срока за представяне на искане за подновяване на марките — Молба за restitutio in integrum — Reformatio in pejus — Право на защита — Право на изслушване — Член 61, параграф 2, член 73, второ изречение и член 78 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 63, параграф 2, член 75, второ изречение и член 81 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“
По съединени дела T‑20/08 и T‑21/08
Evets Corp., установено в Irvine, Калифорния (Съединени щати), за което се явява адв. S. Ryan, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу две решения на четвърти апелативен състав на СХВП от 5 ноември 2007 г. (преписки R 603/2007‑4 и R 604/2007‑4) по молбата за restitutio in integrum, подадена от жалбоподателя,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (първи състав)
състоящ се от: г‑жа V. Tiili (докладчик), председател, г‑н F. Dehousse и г‑жа I. Wiszniewska-Białecka, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид жалбите, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд на 8 януари 2008 г.,
предвид писмените отговори, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд на 22 май 2008 г.,
предвид Определение от 5 май 2009 г., с което дело T‑20/08 и дело T‑21/08 се съединяват за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение,
след съдебното заседание от 3 юни 2009 г.
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства в основата на спора
1 На 1 април 1996 г. жалбоподателят Evets Corp. подава до Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) две заявки за регистрация на марка на Общността въз основа на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марките, чиято регистрация се иска, са словната марка „DANELECTRO“ и фигуративната марка „QWIK TUNE“ за стоки от класове 9 и 15 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена.
3 Марката „QWIK TUNE“ е регистрирана на 30 април 1998 г., а марката „DANELECTRO“ — на 25 май 1998 г.
4 В съответствие с член 47, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 47, параграф 2 от Регламент № 207/2009) и правило 29 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) на 7 и на 14 септември 2005 г. СХВП уведомява представителя на жалбоподателя за изтичането на срока на регистрацията съответно на марките „QWIK TUNE“ и „DANELECTRO“. Според тези уведомления исканията за подновяване трябва да бъдат представени и таксите платени до 30 април 2006 г. Исканията могат да бъдат представени и таксите платени и в допълнителен срок от шест месеца, който изтича на 1 ноември 2006 г.
5 В съответствие с член 47 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 47 от Регламент № 207/2009), правило 30, параграф 5, правило 84, параграф 3, точка 1) и правило 84, параграф 5 от Регламент № 2868/95 на 21 и 23 ноември 2006 г. СХВП уведомява представителя на жалбоподателя, че на 1 октомври 2006 г. регистрациите на марките „QWIK TUNE“ и „DANELECTRO“ са заличени от регистъра на марките на Общността, считано от 1 април 2006 г. Във всяко уведомление се посочва, че при несъгласие представителят на жалбоподателя може писмено да поиска решение в срок от два месеца от датата на получаване на уведомлението.
6 На 26 януари 2007 г. представителят на жалбоподателя подава молба за restitutio in integrum по отношение на разглежданите марки в съответствие с член 78 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 81 от Регламент № 207/2009), с която иска да бъдат възстановени правата му, за да може да пристъпи към подновяване на разглежданите регистрации, като твърди, че те не са били подновени поради грешка, дължаща се на обстоятелства извън неговия контрол и този на жалбоподателя. Всъщност отговорността за подновяването била прехвърлена на трето лице, което нямало точния адрес на жалбоподателя в своята база данни. Представителят на жалбоподателя моли СХВП да удържи таксите за restitutio in integrum и за подновяването от неговата текуща сметка, открита в СХВП. Той посочва, че жалбоподателят е узнал за загубата на правата си едва на 26 ноември 2006 г., на която дата той му е изпратил уведомленията на СХВП.
7 С решение от 21 февруари 2007 г. отдел „Марки и регистър“ на СХВП отхвърля молбата за restitutio in integrum. Той приема, че молбата е подадена в срок и е допустима, но жалбоподателят не е проявил цялата предпазливост, налагаща се с оглед на обстоятелствата. Всъщност според него представителят на жалбоподателя е знаел, че разглежданите марки трябва да бъдат подновени, но не е взел необходимите мерки по отношение на жалбоподателя, третото лице, на което е прехвърлена отговорността за подновяването, и СХВП, за да се увери, че подновяването е било извършено или евентуално, че е щяло да бъде извършено. Следователно регистрациите на марките „DANELECTRO“ и „QWIK TUNE“ са приети за заличени съгласно правило 30, параграф 6 от Регламент № 2868/95.
8 На 21 юни 2007 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решенията на отдел „Марки и регистър“ от 22 февруари 2007 г.
9 С решения от 5 ноември 2007 г. (наричани по-нататък „обжалваните решения“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата и обявява, че молбата за restitutio in integrum се счита за неподадена в съответствие с член 78, параграф 3 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 81, параграф 3 от Регламент № 207/2009), поради това че е представена след изтичането на срока от два месеца, предвиден в член 78, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 81, параграф 2 от Регламент № 207/2009) и че таксата за restitutio in integrum е платена извън този срок. Апелативният състав счита, че тъй като датата, на която е отпаднала причината за неспазването на срока, е 21 ноември 2006 г. за марката „QWIK TUNE“ и 23 ноември 2006 г. за марката „DANELECTRO“, дати, на които СХВП информира представителя на жалбоподателя, че марките са били заличени, подадената на 26 януари 2007 г. молба е извън този срок.
Искания на страните
10 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваните решения,
– да обяви, че молбата за restitutio in integrum е подадена в срока, предвиден в член 78, параграф 2 от Регламент № 40/94,
– да върне преписките на апелативния състав, който да се произнесе по същество относно това дали е била проявена цялата налагаща се предпазливост за подновяването на разглежданите марки,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
11 СХВП моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
12 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва по същество три правни основания, изведени първо от нарушение на принципа за забрана на reformatio in pejus, второ — от нарушение на правото на защита и на правото на изслушване и трето — от нарушение на член 78 от Регламент № 40/94.
13 Следва да се започне с разглеждането на правното основание, изведено от нарушение на член 78 от Регламент № 40/94.
По правното основание, изведено от нарушение на член 78 от Регламент № 40/94
14 Според жалбоподателя апелативният състав погрешно е изчислил двумесечния срок, считано от отпадането на причината за неспазване на срока, настъпило на 21 и 23 ноември 2006 г., на които дати СХВП е информирало представителя на жалбоподателя за отпадането на разглежданите права, тъй като датата, която трябва да се вземе предвид, е тази, на която самият жалбоподател е узнал за загубата на своите права.
15 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
16 В съответствие с член 78, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 молба за restitutio in integrum трябва да бъде направена писмено в срок от два месеца, считано от отпадането на причината за неспазване на срока, което неспазване има за пряка последица загубата на право или на основание за обжалване. Молбата е допустима само в срок от една година, считано от изтичането на неспазения срок. Молбата трябва да е мотивирана и да посочва основанията и фактите, представени в нейна подкрепа. Тя се счита за подадена след заплащането на таксата за restitutio in integrum.
17 В настоящия случай има съгласие между страните, че „отпадането на причината за неспазването на срока“ е настъпило на датата, на която жалбоподателят е уведомен за загубата на разглежданите права.
18 Безспорно е, че представителят на жалбоподателя е получил съответно на 21 и 23 ноември 2006 г. уведомленията на СХВП за това, че на 1 октомври 2006 г. регистрациите на марките „QWIK TUNE“ и „DANELECTRO“ са били заличени от регистъра на марките на Общността, считано от 1 април 2006 г.
19 Апелативният състав е приел, че молбата за restitutio in integrum, подадена на 26 януари 2007 г., се счита за неподадена в съответствие с член 78, параграф 3 от Регламент № 40/94, тъй като тя е подадена, а таксата за restitutio in integrum е платена след изтичането на срока от два месеца, предвиден в член 78, параграф 2 от Регламент № 40/94, изтекъл съответно в понеделник, 22 януари за марката „QWIK TUNE“ и във вторник, 23 януари 2007 г. за марката „DANELECTRO“.
20 Жалбоподателят обаче твърди, че срокът от два месеца може да започне да тече едва от датата, на която самият той, а не неговият представител е узнал за загубата на разглежданите права, тъй като той би поел своята отговорност, действайки като свой собствен представител за подновяването на разглежданите регистрации чрез посредничеството на трето лице, и тъй като грешката, довела до неспазването на срока, би била допусната в неговия офис. Тази дата била 26 ноември 2006 г. и следователно молбата за restitutio in integrum била представена в срок.
21 Тези доводи не могат да се приемат. Всъщност както правилно посочва СХВП, датата, на която загубата на право е доведена до знанието на представителя, трябва да се счете за дата на узнаване на загубата от представляваното лице, а именно жалбоподателя.
22 В това отношение следва да се напомни, че съгласно правило 77 от Регламент № 2868/95 всяко уведомление или друго съобщение, изпратено от СХВП до надлежно упълномощен представител, има същия ефект, какъвто би имало, ако е било изпратено до представляваното лице. Същото важи за всяко съобщение, изпратено до СХВП от надлежно упълномощен представител, което има същия ефект, какъвто би имало, ако е било изпратено от представляваното лице.
23 Така от значение по отношение на СХВП са именно съобщенията, разменяни с представителя на жалбоподателя, а не между жалбоподателя и неговия представител.
24 Също така следва да се напомни, че съгласно член 78, параграф 5 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 81, параграф 5 от Регламент № 207/2009) член 78 не се прилага за сроковете, посочени в параграф 2 от този член. Така, ако срокът от два месеца, който представлява едно от условията за допустимост на молбата за restitutio in integrum, не е спазен, вече няма никаква възможност за представяне на нова молба за restitutio in integrum, дори да се обоснове това неспазване.
25 Следователно с основание апелативният състав е приел, че подадената на 26 януари 2007 г. молба за restitutio in integrum трябва да се счете за неподадена.
26 Освен това жалбоподателят твърди, че предвид общия срок от дванадесет месеца, установен за започване на процедура за restitutio in integrum, намерението на законодателя е било този срок от два месеца да не се изчислява от датата на уведомлението за изтичането до представителя на притежателя на марката. В подобна хипотеза срокът от дванадесет месеца щял да бъде излишен и определянето на срок от два месеца за започване на процедура за restitutio in integrum щяло да бъде достатъчно. Това разрешение било прието от комисиите по жалбите на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и доколкото член 78, параграф 2 от Регламент № 40/94 бил идентичен по съдържание с член 122, параграф 2 от Конвенцията за издаване на европейски патенти от 5 октомври 1973 година, изменена, същото разрешение трябвало да се приложи и в настоящия случай.
27 В самото начало трябва да се посочи, че член 122, параграф 2 от Конвенцията за издаване на европейски патенти вече не съдържа разпоредба относно срока, а се позовава на правило 136 от Правилника за прилагане на Конвенцията за издаване на европейски патенти, приет с решение на Административния съвет на Европейската патентна организация на 7 декември 2006 г. Така релевантната разпоредба е правило 136, параграф 1 от този правилник.
28 Що се отнася до срока от една година, достатъчно е да се посочи, че член 78, параграф 2 от Регламент № 40/94 не се отнася изключително до молбата за restitutio in integrum в случаите, когато не е представено искане за възобновяване, а се отнася също така и до неспазването на срока в случаите, когато съгласно разпоредбите на посочения регламент причината за неспазването има за пряка последица загубата на право или на основание за обжалване. Причината за неспазването и най-вече отпадането ѝ може да се проявят под различни форми и следователно срокът от една година е предвиден като абсолютен срок. Така жалбоподателят не може да поддържа, че този срок ставал безполезен, ако срокът от два месеца се изчислява от разглежданата „хронологична дата“ (в случая 21 и 23 ноември 2006 г.). В случай че причината за неизпълнението отпадне едва след като е изминала една година от изтичането на неспазения срок, молбата за restitutio in integrum вече не е допустима. Следователно срокът от два месеца се разполага в рамките на срока от една година.
29 Що се отнася до посочената от жалбоподателя практика на комисиите по жалбите на ЕПВ, достатъчно е да се посочи, че общностният режим на марките е автономна система, която се състои от съвкупност от правила и преследва специфични цели, и се прилага независимо от всяка друга система (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 5 декември 2000 г. по дело Messe München/СХВП (electronica), T‑32/00, Recueil, стр. II‑3829, точка 47).
30 Всъщност въпреки че идентичните или сходни в своята редакция разпоредби от областта на европейското право на интелектуалната собственост би трябвало, в рамките на възможното, да бъдат тълкувани еднакво, Европейската патентна конвенция не е акт на Общността и ЕПВ не е орган на Общността. Решенията на комисиите по жалбите на това ведомство нямат характера на съдебна практика в контекста на общностното право (Заключение на генералния адвокат Sharpston по дело СХВП/Kaul, по което е постановено Решение на Съда от 13 март 2007 г., C‑29/05 P, Сборник, стр. I‑2213, I‑2215, точка 40).
31 Освен това, дори да се предположи, че член 78 от Регламент № 40/94 е бил изготвен по образец от областта на патентното право, нищо не показва, че тълкуването на двете разпоредби трябва да бъде идентично, след като разглежданите в двете области интереси могат да се различават. Всъщност юридическият контекст на патентното право е различен и регулиращите патентите разпоредби са насочени към регламентиране на различни от приложимите в областта на марките производства (Решение на Първоинстанционния съд от 13 май 2009 г. по дело Aurelia Finance/СХВП (AURELIA), T‑136/08, Сборник, стр. II‑1361, точка 21).
32 Във всеки случай решението на техническата комисия по жалбите на ЕПВ от 16 април 1985 г. (T 191/82, JO OEB 7/1985, стр. 189), на което се позовава жалбоподателят, не показва по никакъв начин с какво е различно тълкуването, дадено от ЕПВ на релевантната разпоредба. Всъщност по това дело е прието, че когато служител на довереника открие, че неспазването на срок е довело до загуба на право, причината за това неспазване, а именно обстоятелството, че дадено лице не си е дало сметка за несъблюдаването на срока, се счита за неотпаднала докато съответният довереник не бъде лично уведомен за положението, тъй като той трябва да реши дали следва да се представи молба за restitutio in integrum и ако реши да го направи, да открие основанията и обстоятелствата, които следва да се посочат пред ЕПВ.
33 В настоящия случай обаче довереникът, т.е. представителят на жалбоподателя, не е посочил, че не е бил лично уведомен за положението към датите на уведомленията. Така това решение по никакъв начин не подкрепя доводите на жалбоподателя. Освен това връзката между представителя и неговия служител не може да се приравни на връзката между представлявания и неговия представител.
34 При тези обстоятелства правното основание, изведено от нарушение на член 78 от Регламент № 40/94, следва да се отхвърли.
По правното основание, изведено от нарушение на принципа за забрана на reformatio in pejus
35 Жалбоподателят твърди по същество, че в нарушение на принципа за забрана на reformatio in pejus, вследствие на жалбата му апелативният състав го е поставил в по-неблагоприятно положение от това, в което би се намирал при липсата на жалба, като подчертава за първи път, че молбата за restitutio in integrum е била подадена пред отдел „Марки и регистър“ извън двумесечния срок.
36 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
37 Дори да се предположи, че е възможно позоваване на посочения от жалбоподателя принцип в производство, в което апелативният състав или упражнява правомощията на отдела, който е взел оспореното пред състава решение, или връща преписката на този отдел за продължаване на производството, следва да се посочи, че отхвърляйки жалбата на жалбоподателя, апелативният състав е оставил в сила решението на отдел „Марки и регистър“. Следователно що се отнася до решението на отдел „Марки и регистър“, доколкото това решение не уважава претенциите на жалбоподателя, последният не се намира в по-неблагоприятно правно положение вследствие на обжалваното съдебно решение, отколкото преди подаването на жалбата.
38 Освен това следва да се напомни, че от член 62, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009) следва, че след разглеждането на жалбата по същество апелативният състав се произнася по жалбата, при което може „да упражни правомощията на отдела, който е взел оспорваното решение“, т.е., в случая, да се произнесе сам по молбата за restitutio in integrum, като я отхвърли или я обяви за основателна и по този начин потвърди или отмени решението на първата инстанция. Следователно като последица от сезирането му с жалбата апелативният състав е длъжен да направи нова, пълна проверка по съществото на молбата за restitutio in integrum както от правна, така и от фактическа страна (Решение по дело СХВП/Kaul, посочено по-горе, точки 56 и 57).
39 Както твърди СХВП, въпросите относно допустимостта не могат да бъдат изключени от тази „нова, пълна проверка“ на молбата за restitutio in integrum. Всъщност според постоянната съдебна практика правилата относно сроковете са установени с цел гарантиране на правната сигурност и избягване на всяка форма на дискриминация или на произволно третиране (вж. Определение на Първоинстанционния съд от 21 ноември 2005 г. по дело Tramarin/Комисия, T‑426/04, Recueil, стр. II‑4765, точка 60 и цитираната съдебна практика). Този общ извод се прилага и за сроковете, предвидени от регламентите относно марката на Общността (Решение от 17 септември 2008 г. по дело Neurim Pharmaceuticals (1991)/СХВП — Eurim-Pharm Arzneimittel (Neurim PHARMACEUTICALS), T‑218/06, Сборник, стр. II‑2275, точка 44).
40 В това отношение жалбоподателят не може да се позове на Решение на Първоинстанционния съд от 16 февруари 2000 г. по дело Procter & Gamble/СХВП (Форма на сапун) (T‑122/99, Recueil, стр. II‑265), доколкото Първоинстанционният съд е приел, че апелативният състав не е компетентен да направи нова проверка на условията за подаване на заявка за регистрация и да обяви недопустимостта на заявката за регистрация (точки 29—34). Всъщност като a posteriori е приел служебно, че е налице формална нередовност, която не е била открита от проверителя, апелативният състав е лишил жалбоподателя от възможността да направи нова заявка за регистрация пред СХВП, позволяваща му да се ползва от дата на подаване, по-ранна от тази, която би могъл да получи след приемането на въпросното обжалвано решение (Решение по дело Форма на сапун, посочено по-горе, точки 29 и 30).
41 В настоящия случай обаче въпросното неспазване на срока не е могло да бъде поправено по никакъв начин, така че апелативният състав не е лишил жалбоподателя от някаква възможност.
42 Що се отнася до посочената от жалбоподателя практика на комисиите по жалбите на ЕПВ, достатъчно е да се напомни, че решенията на това ведомство нямат характер на съдебна практика в общностното право.
43 Във всеки случай посоченото от жалбоподателя решение на разширената комисия по жалбите на ЕПВ от 14 юли 1994 г. (G 9/92, JO OEB 12/1994, стр. 875) не може да се пренесе към настоящия случай, тъй като то не се отнася до неспазване на срок, а до това, дали одобреният с временното решение текст на даден патент може да бъде оспорван.
44 При тези обстоятелства правното основание, изведено от нарушение на принципа за забрана на reformatio in pejus, следва да се отхвърли.
По правното основание, изведено от нарушение на правото на защита и на правото на изслушване
45 Жалбоподателят твърди по същество, че в нарушение на член 61, параграф 2 и на член 73, второ изречение от Регламент № 40/94 (понастоящем член 63, параграф 2 и член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009), преди да приеме обжалваните решения, апелативният състав е пропуснал да му даде възможност да представи становището си по основанията за отхвърляне на жалбата му от апелативният състав, като подчертава за първи път, че молбата за restitutio in integrum е била подадена пред отдел „Марки и регистър“ извън срока.
46 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
47 Следва да се отбележи, че съгласно член 73, второ изречение от Регламент № 40/94 решенията на СХВП се основават единствено на мотиви, по които заинтересованите страни са имали възможност да представят своите коментари. Тази разпоредба утвърждава общия принцип за закрила на правото на защита в областта на правото на марките на Общността. По силата на този общ принцип на общностното право лицата — адресати на решения на публичната власт, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, трябва да имат възможност да представят по надлежен начин своите становища. Правото на изслушване обхваща всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава решението, а не окончателното становище, което администрацията възнамерява да приеме (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 7 февруари 2007 г. по дело Kustom Musical Amplification/СХВП (Форма на китара), T‑317/05, Сборник, стp. II‑427, точки 24, 26 и 27 и цитираната съдебна практика).
48 Освен това от съдебната практика следва, че правото на защита бива нарушено от процесуално нарушение само доколкото последното е оказало конкретно въздействие върху възможността на засегнатите предприятия да се защитят. Така неспазването на действащите норми, които целят закрила на правото на защита, може да опорочи административната процедура само ако бъде доказано, че тя е можела да доведе до различен резултат, ако това неспазване не беше налице (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 12 май 2009 г. по дело Jurado Hermanos/СХВП (JURADO), T‑410/07, Сборник, стр. II‑1345, точка 32 и цитираната съдебна практика).
49 Както обаче беше посочено при разглеждането на правното основание, изведено от нарушението на член 78 от Регламент № 40/94, апелативният състав с основание е приел, че молбата за restitutio in integrum е подадена извън срока от два месеца и следователно трябва да се счете за неподадена.
50 Така дори да се предположи, че апелативният състав е допуснал нарушение на правото на жалбоподателя на изслушване, такова нарушение не е могло да засегне законосъобразността на обжалваните решения (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 20 април 2005 г. по дело Krüger/СХВП — Calpis (CALPICO), T‑273/02, Recueil, стр. II‑1271, точка 68).
51 От друга страна, в настоящия случай в отговор на въпрос на Първоинстанционния съд какво би казал, ако беше имал възможност да представи становище в тази връзка, жалбоподателят посочва само, че има разминаване по отношение на личността на представителя и че практиката на СХВП се различава от тази на ЕПВ. По отношение на СХВП обаче неговият представител е лицето, което е получило уведомленията и което освен това е подало молбата за restitutio in integrum. Ако се предположи, че случаят не е такъв, този представител не би могъл да представи тази молба, която на още по-силно основание би трябвало да се счита изобщо за неподадена. Освен това, както вече беше посочено по-горе, практиката на ЕПВ не обвързва СХВП. Следователно отговорът на жалбоподателя потвърждава заключението, че неговото право на изслушване не е било нарушено.
52 При тези обстоятелства жалбоподателят не може да се позове на Решение по дело Форма на сапун, посочено по-горе, според което апелативният състав е нарушил правото на защита на жалбоподателя, като не му е дал възможност да се произнесе по две нови абсолютни основания за отказ, които той е приел служебно (Решение по дело Форма на сапун, посочено по-горе, точка 47).
53 Следователно правното основание, изведено от нарушение на правото на защита и на правото на изслушване, трябва да бъде отхвърлено.
54 От всичко изложено по-горе следва, че жалбите трябва да се отхвърлят.
55 При тези обстоятелства, Първоинстанционният съд не следва да се произнася по допустимостта на втората и третата част от исканията на жалбоподателя.
По съдебните разноски
56 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е изгубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбите.
2) Осъжда Evets Corp. да заплати съдебните разноски.
Tiili | Dehousse | Wiszniewska-Białecka |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 септември 2009 година.
Подписи