Съединени дела T‑20/08 и T‑21/08

Evets Corp.

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, модели и дизайни) (СХВП)

„Марка на Общността — Словна марка на Общността „DANELECTRO“ и фигуративна марка на Общността „QWIK TUNE“ — Неспазване на срока за представяне на искане за подновяване на марките — Молба за restitutio in integrum — Reformatio in pejus — Право на защита — Право на изслушване — Член 61, параграф 2, член 73, второ изречение и член 78 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 63, параграф 2, член 75, второ изречение и член 81 от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Restitutio in integrum — Срок за подаване на молбата

(член 78, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1, правило 77 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба срещу решение, взето от структурна единица на Службата

(член 62, параграф 1 от Регламент № 40/94 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Решения на Службата — Зачитане на правото на защита

(член 73 от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.      В съответствие с член 78, параграфи 2 и 3 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността молба за restitutio in integrum трябва да бъде направена писмено в срок от два месеца, считано от отпадането на причината за неспазване на срока, което неспазване има за пряка последица загубата на право или на основание за обжалване.

Датата, на която загубата на право е доведена до знанието на представителя, трябва да се счете за дата на узнаване на загубата от представляваното лице. Съгласно правило 77 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността всяко уведомление или друго съобщение, изпратено от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) до надлежно упълномощен представител, има същия ефект, какъвто би имало, ако е било изпратено до представляваното лице. Същото важи за всяко съобщение, изпратено до Службата от надлежно упълномощен представител, което има същия ефект, какъвто би имало, ако е било изпратено от представляваното лице. Така от значение по отношение на Службата са именно съобщенията, разменяни с представителя, а не между представителя и представляваното лице.

(вж. точки 21—23)

2.      От член 62, параграф 1 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността следва, че след разглеждането на жалбата по същество апелативният състав се произнася по жалбата, при което може „да упражни правомощията на отдела, който е взел оспорваното решение“, т.е. що се отнася до молбата за restitutio in integrum, да се произнесе сам по нея, като я отхвърли или я обяви за основателна и по този начин потвърди или отмени решението на първата инстанция. Следователно като последица от сезирането му с жалбата апелативният състав е длъжен да направи нова, пълна проверка по съществото на молбата за restitutio in integrum както от правна, така и от фактическа страна.

Въпросите относно допустимостта не могат да бъдат изключени от тази „нова, пълна проверка“ на молбата за restitutio in integrum. Всъщност според постоянната съдебна практика правилата относно сроковете са установени с цел гарантиране на правната сигурност и избягване на всяка форма на дискриминация или на произволно третиране. Този общ извод се прилага и за сроковете, предвидени от регламентите относно марката на Общността.

(вж. точки 38 и 39)

3.      Съгласно член 73, второ изречение от Регламент № 40/94 относно марката на Общността решенията на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) се основават единствено на мотиви, по които заинтересованите страни са имали възможност да представят своите коментари. Тази разпоредба утвърждава общия принцип за закрила на правото на защита в областта на правото на марките на Общността. По силата на този общ принцип на общностното право лицата — адресати на решения на публичната власт, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, трябва да имат възможност да представят по надлежен начин становищата си. Правото на изслушване обхваща всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава решението, а не окончателното становище, което администрацията възнамерява да приеме.

Освен това правото на защита бива нарушено от процесуално нарушение само доколкото последното е оказало конкретно въздействие върху възможността на засегнатите предприятия да се защитят. Така неспазването на действащите норми, които целят закрила на правото на защита, може да опорочи административната процедура само ако бъде доказано, че тя е можела да доведе до различен резултат, ако това неспазване не беше налице.

(вж. точки 47 и 48)