Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2021 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Johannes Dietrich (C‑422/19), Norbert Häring (C‑423/19)/Hessischer Rundfunk
(Съединени дела C-422/19 и С-423/19)1
(Преюдициално запитване — Икономическа и парична политика — Член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС — Парична политика — Изключителна компетентност на Съюза — Член 128, параграф 1 ДФЕС — Протокол (№ 4) за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка — Член 16, първа алинея — Понятие за статут на законно платежно средство — Последици — Задължение за приемане на евробанкноти — Регламент (ЕО) Регламент № 974/98 — Възможност за държавите членки да предвидят ограничения на плащанията в евробанкноти и в евромонети — Условия — Регионална правна уредба, която изключва възможността за плащане в брой на такса за радио- и телевизионно разпространение на публичноправен регионален орган по радио- и телевизионно разпространение)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesverwaltungsgericht
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Johannes Dietrich (C‑422/19), Norbert Häring (C‑423/19)
Ответник: Hessischer Rundfunk
Диспозитив
Член 2, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС, член 128, параграф 1 ДФЕС, член 133 ДФЕС и член 16, първа алинея, трето изречение от Протокол (№ 4) относно Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка трябва да се тълкува в смисъл, че независимо дали Европейският съюз е упражнил изключителната си компетентност в областта на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, този член не допуска държава членка да приема разпоредба, която от гледна точка на целта и съдържанието си определя правния режим на статута „законно платежно средство“ на евробанкнотите. За сметка на това посоченият член допуска държава членка, упражняваща свое правомощие, каквото е организацията на публичната ѝ администрация, да приеме разпоредба, която задължава тази администрация да приема плащания в брой при изпълнение на наложените от нея парични задължения.
Член 128, параграф 1, трето изречение ДФЕС, член 16, първа алинея, трето изречение от Протокол (№ 4) относно Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка и член 10, второ изречение от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която изключва възможността за изпълнение в евробанкноти на наложено с властнически акт парично задължение, при условие че: първо, посочената правна уредба няма за цел, нито за последица, да определя правния режим на статута „законно платежно средство“ на тези банкноти, второ, от правна или фактическа гледна точка тя не води до отмяна на използването на тези банкноти, по-специално като поставя под въпрос възможността задълженията за плащане като общо правило да се изпълняват в такива банкноти, трето, приета е по съображения, свързани с обществения интерес, четвърто, предвиденото в тази уредба ограничение на плащанията в брой е годно за постигане на преследваната цел от обществен интерес, и пето, посоченото ограничение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел в смисъл, че са налице други законоустановени способи за изпълнение на задължението за плащане.
____________
1 ОВ C 288, 26.8.2019 г.