Дело T‑352/09
Novácke chemické závody a.s.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост в ЕИП, с изключение на Ирландия, Испания, Португалия и Обединеното кралство — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цени и разпределяне на пазара — Глоби — Задължение за мотивиране — Пропорционалност — Равно третиране — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Платежоспособност“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 12 декември 2012 г.
1. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата — Право на преценка на Комисията — Граници — Вземане предвид на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите в случай на нарушаване на правилата на конкуренцията — Спазване на принципите на пропорционалност и на равно третиране
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 37 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност — Обхват — Увеличаване на глоба, наложена на други предприятия, които не са имали възможност да представят становищата по този въпрос — Изключване
(член 261 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата — Право на преценка на Комисията — Определяне на еднакъв дял за всички участници в картел — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 4, 19, 21 и 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата — Конкретно увеличаване за предприятия, които имат изключително голям оборот — Право на преценка на Комисията
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 30 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля в нарушението — Понятие — Критерии за преценка
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Несъзнаване на наличието на нарушаване на конкуренцията от картел, който има за цел да ограничи конкуренцията — Нарушение, което е извършено умишлено — Изключване
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Пасивно съдействие или „следване на лидера“ от предприятието — Обстоятелство, което не е възпроизведено в новите насоки — Свобода на преценка на Комисията
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
8. Право на Съюза — Принципи — Право на защита — Използване в съдебното производство на изявления от предприятие, които Комисията е получила съгласно Известието за намаляване и освобождаване от отговорност — Незачитане на правото на предприятие да не допринася за самоуличаването си — Липса
(Известие 2002/C 45/03 на Комисията и точка 31 от Известие 2006/C 298/11 на Комисията)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Съдействие на обвиненото предприятие извън приложното поле на Известието за намаляване и освобождаване от отговорност — Включване — Условия
(член 81 ЕО; Известие 2002/C 45/03 на Комисията и точка 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Насоки, приети от Комисията — Възможност за Комисията да се отклони от тях — Граници — Спазване на принципа на равно третиране — Вземане предвид на специфичните характеристики на предприятие, по-специално с оглед на опасността от непропорционалност на глобата
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 37 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест и продължителност на нарушението — Глоба, наложена на малко или средно по големина предприятие — Глоба, която в процентно отношение към оборота е по-висока от наложената на по-големи предприятия, участвали в същото нарушение — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 81 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Глоба, наложена на малко или средно по големина предприятие — Глоба, която в процентно отношение се доближава много до тавана от 10 % от общия оборот — Размер на глобата, който е по-висок от този на наложените на други участници в картела глоби — Нарушение на принципа на равно третиране, произтичащо само от това обстоятелство — Липса
(член 81 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Задължение да се вземе предвид лошото финансово състояние на съответното предприятие — Липса — Действителна платежоспособност на предприятие в конкретен социален и икономически контекст — Отчитане — Условия
(член 81 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 35 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
14. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за налагане на глоби — Посочване на критериите за преценка, които са дали възможност на Комисията да определи тежестта и продължителността на нарушението — Достатъчно поясняване
(член 253 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Подходящ характер — Съдебен контрол — Обстоятелства, които могат да се вземат предвид от съда на Съюза – Информация, която не се съдържа в решението за налагане на глобата и не се изисква за мотивирането му — Включване
(член 253 ЕО; членове 23 и 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
16. Конкуренция — Правила на Съюза — Цели — Решение на Комисията за налагане на глоба за нарушаване на конкуренцията — Нарушение на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО — Липса
(член 3, параграф 1, буква ж) ЕО и член 81 ЕО)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 43—48)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 49—51, 55 и 56)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 58—61)
4. Точка 30 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, предвижда възможност, но не и задължение за Комисията да увеличи глобата, наложена на предприятие, което има изключително голям оборот извън продажбите на стоките и услугите, с които е свързано нарушението.
В това отношение макар от посочената точка да следва, че увеличаването на глобата може да се окаже необходимо с цел да се осигури на тази глоба достатъчен възпиращ ефект, обратно, от тази точка не следва, че глоба, която не съставлява достатъчен процент от общия оборот на съответното предприятие, няма да окаже достатъчен възпиращ ефект по отношение на това предприятие. Всъщност една глоба, определена съгласно предвидената в Насоките методология, по принцип представлява значителен процент от стойността на продажбите, реализирани от санкционираното предприятие в засегнатия от нарушението сектор. Така в резултат на глобата печалбите в този сектор на въпросното предприятие ще намалеят значително, като то може да регистрира дори загуби. Когато обаче оборотът, реализиран от посоченото предприятие в този сектор, представлява само малка част от неговия общ оборот, не може да се изключи a priori, че намаляването на реализираните в този сектор печалби, дори преобразуването им в загуби, ще има възпиращ ефект, тъй като по принцип дадено търговско предприятие осъществява дейност в определен сектор, за да реализира печалби.
По този начин, когато освен неясното позоваване на твърдения голям общ оборот на някои участници в картела, предприятието не изтъква никакво конкретно доказателство, че в случая Комисията е трябвало да използва тази възможност, тя не може да бъде упрекната в каквото и да било нарушение на принципите на равенство и на пропорционалност в това отношение.
(вж. точки 62—64)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 76—80)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 84—89)
7. В точка 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, се предвижда изменение на основния размер на глобата въз основа на някои смекчаващи обстоятелства, присъщи за всяко разглеждано предприятие. В тази точка се съдържа по-специално неизчерпателен списък на смекчаващите обстоятелства, които могат да се вземат предвид. Все пак изключително пасивна или последователска роля на дадено предприятие при извършване на нарушението не се съдържа в този неизчерпателен списък, макар че е била изрично предвидена като смекчаващо обстоятелство в точка 3, първо тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС.
В това отношение макар да не може да се отклонява от правилата, които сама си е наложила, Комисията може да измени тези правила или да ги замени. Ако случаят се урежда съгласно новите правила, Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид смекчаващо обстоятелство, което не е предвидено от тези нови правила, само поради това че то е било предвидено в старите правила. Всъщност фактът, че в своята по-ранна практика по вземане на решения Комисията е приела, че определени елементи представляват смекчаващо обстоятелство за целите на определянето на размера на глобата, не означава, че тя е длъжна да направи същата преценка в последващо решение.
Това не променя факта, че смекчаващите обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид от Комисията, са изброени неизчерпателно в точка 29 от Насоките. Следователно фактът, че пасивната роля на участващо в нарушение предприятие не е включена в съдържащия се в Насоките списък на смекчаващите обстоятелства, не пречи това обстоятелство да бъде счетено за смекчаващо, ако доказва, че тежестта на участието на посоченото предприятие в нарушението е маловажна.
(вж. точки 92—94)
8. Сътрудничеството на основание на Известието от 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели има изцяло доброволен характер за засегнатото предприятие. Всъщност то по никакъв начин не е принудено да представя доказателства относно предполагаемия картел. Степента на сътрудничество, което предприятието желае да предложи в хода на административното производство, зависи от свободния му избор и в никакъв случай не е наложено от посоченото известие.
От друга страна, след публикуването на Известието от 2006 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели с оглед на точка 31 от него едно предприятие, което реши да направи изявление, за да се ползва от намаляване на размера на глобата, е запознато с факта, че въпреки че намалението ще му бъде предоставено само ако според Комисията са налице предвидените в Известието условия, изявлението във всички случаи ще стане част от преписката и ще може да се използва като доказателство, включително срещу неговия автор.
Следователно, след като дадено предприятие е решило свободно и имайки предвид всички последици, да направи такова изявление, то не може впоследствие да се позовава на принципа на забраната за самоуличаване, по силата на който по-конкретно Комисията не може да задължи дадено предприятие да даде отговори, чрез които да признае съществуването на нарушението, което Комисията трябва да докаже. Ето защо предприятие, което е направило искане за освобождаване от глоба и за намаляване на нейния размер доброволно и без да е длъжно да го прави, не може да упреква Комисията, че се е позовала на това искане в писмените си изявления пред Общия съд.
(вж. точки 110—113)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 114 и 115)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 135—148)
11. Вж. текста на решението.
(вж. точки 158—160)
12. Вж. текста на решението.
(вж. точки 161—164)
13. При определяне на размера на глобата Комисията по принцип не е длъжна да отчита лошото финансово състояние на дадено предприятие, тъй като признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия.
Освен това правото на Съюза не забранява постановена от институция мярка сама по себе си да предизвика обявяването в несъстоятелност или ликвидацията на предприятие. Всъщност ликвидацията на предприятие в съответната правно-организационна форма, макар да може да накърни финансовите интереси на собствениците, акционерите или притежателите на дялове, не води на свой ред до загуба на стойността и на персоналните, материалните и нематериалните елементи, включени в предприятието.
При приемането на точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, Комисията не си е наложила задължение, което да противоречи на тези принципи. За това свидетелства фактът, че в посочената точка не се говори за несъстоятелност на дадено предприятие, а за ситуация, настъпила „в конкретен социален и икономически контекст“, при която налагането на глоба „би застрашило необратимо икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“.
От това следва, че фактът, че налагането на глоба за нарушаване на правилата на конкуренцията може да доведе до обявяване на съответното предприятие в несъстоятелност, сам по себе си не е достатъчен за прилагането на точка 35 от Насоките. Всъщност, макар несъстоятелността да може да накърни финансовите интереси на собствениците, акционерите или притежателите на дялове, тя не води непременно до прекратяването на съответното предприятие. То може да продължи да съществува като такова било като юридическо лице, което гарантира стопанисването на посоченото предприятие, в случай на рекапитализация на обявеното в несъстоятелност дружество, било като субект, който извършва икономическа дейност от името на друг субект, в случай на общо придобиване от друго образувание на елементи от актива му и следователно на неговото предприятие. Такова общо придобиване може да се извърши или чрез доброволно изкупуване, или чрез принудителна продажба на активите на дружество в несъстоятелност с продължаване на дейността.
Следователно точка 35 от Насоките, по-специално с оглед на позоваването на загубването на цялата стойност на активите на съответното предприятие, следва да се разбира в смисъл, че се отнася до положение, при което придобиването на предприятието, или поне на неговите активи, изглежда малко вероятно, дори невъзможно. При това положение елементите, които съставляват актива на предприятие в несъстоятелност, ще бъдат предложени за продажба един по един и е възможно за много от тях да не се намери купувач или в най-добрия случай да бъдат продадени на силно занижена цена, така че изглежда легитимно да се говори, както е направено точка 35 от Насоките, за загубването на цялата им стойност.
Освен това прилагането на посочената точка от Насоките изисква също така съгласно текста ѝ „конкретен социален и икономически контекст“. Този контекст се изразява в това, че последствията от заплащането на глобата по-специално могат да доведат до увеличаване на безработицата или до влошаване в икономическите сектори, които се намират във възходяща или низходяща позиция спрямо въпросното предприятие.
(вж. точки 186—190 и 192)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точки 203, 204, 207)
15. Вж. текста на решението.
(вж. точка 212)
16. Като предвижда установяването на режим, който гарантира, че конкуренцията няма да бъде нарушавана в рамките на общия пазар, член 3, параграф 1, буква ж) ЕО изисква на още по-силно основание да не се премахва конкуренцията. Това изискване е толкова съществено, че без него множество разпоредби на Договора биха били без предмет. Така ограниченията на конкуренцията, които този договор допуска при определени условия, поради необходимостта да се съчетаят различните преследвани цели, намират в това изискване предел, отвъд който изкривяването на конкуренцията може да засегне целите на общия пазар.
Тези съображения обаче са ирелевантни, когато става дума за налагането на санкция на предприятие, което е нарушило правилата на конкуренцията с участието си в споразумение между предприятия или съгласувана практика, което има за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО.
Налагането на санкции от Комисията в случаите, когато се констатира нарушение на правилата на конкуренция, е средство, което е насочено именно към постигането на прогласената с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО цел и очевидно не може да бъде счетено за нарушение на тази разпоредба.
(вж. точки 235—237)