Дело C‑664/15

Protect Natur-, Arten- und Landschaftsschutz Umweltorganisation

срещу

Bezirkshauptmannschaft Gmünd

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2000/60/EО — Политика на Европейския съюз в областта на водите — Член 4, параграф 1 и член 14, параграф 1 — Задължение за предпазване от влошаване на състоянието на водните обекти и за насърчаване на активното участие на всички заинтересовани страни в прилагането на директивата — Орхуска конвенция — Участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда — Член 6 и член 9, параграфи 3 и 4 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47 — Право на ефективна съдебна защита — Проект, който може да окаже въздействие върху състоянието на водите — Административно производство по издаване на разрешение — Организация за опазване на околната среда — Искане за получаването на качеството на страна в административното производство — Възможност за позоваване на права, изведени от Директива 2000/60/EО — Преклудиране на качеството страна в производството и на правото на обжалване при липса на своевременно позоваване на посочените права в рамките на административното производство“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 20 декември 2017 г.

1.        Околна среда — Политика на Европейския съюз в областта на водите — Директива 2000/60 — Екологични цели относно повърхностните води — Обвързващ характер на разпоредбите, установяващи тези цели и задължение на държавите членки да ги постигат

(член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС; член 288 ДФЕС; съображения 11, 19 и 27 и член 1 и член 4, параграф 1, буква a), подточки i)—iii) от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Околна среда — Орхуска конвенция — Достъп до правосъдие — Способи за защита — Разрешение за реализацията на проект, който може да окаже въздействие върху състоянието на водите — Национална правна уредба, която прави невъзможно обжалването от организация за защита на околната среда — Недопустимост

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция; член 4 от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2005/370 на Съвета)

3.        Околна среда — Орхуска конвенция — Достъп до правосъдие — Способи за защита — Задължение на националните юрисдикции да оставят без приложение разпоредбите от националното право, които са пречка за упражняване на правото на обжалване — Обхват

(член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция; Решение 2005/370 на Съвета)

4.        Околна среда — Орхуска конвенция — Достъп до правосъдие — Способи за защита — Разрешение за реализацията на проект, който може да окаже въздействие върху състоянието на водите — Национална правна уредба, с която правото на обжалване се ограничава до лицата, участвали в производството по издаване на разрешение — Недопустимост

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция; член 14, параграф 1 от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2005/370 на Съвета)

5.        Околна среда — Орхуска конвенция — Достъп до правосъдие — Способи за защита — Разрешение за реализацията на проект, който може да окаже въздействие върху състоянието на водите — Ограничаване на правото на обжалване до лицата, участвали в производството по издаване на разрешение — Национална правна уредба, съгласно която правото на обжалване се преклудира, когато заинтересованото лице пропусне да повдигне своите възражения своевременно в рамките на посоченото производство — Недопустимост

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 9, параграфи 3 и 4 от Орхуската конвенция; Решение 2005/370 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 31—35)

2.      Член 9, параграф 3 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, следва да бъде тълкуван в смисъл, че надлежно учредена и действаща в съответствие с изискванията на националното право организация за опазване на околната следва да може да оспорва по съдебен ред акт за издаване на разрешение за реализацията на проект, който е възможно да противоречи на задължението за предпазване от влошаване на състоянието на водните обекти, установено с член 4 от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите.

В действителност съдържащият се в член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция израз „[евентуалните] критерии, посочени в националното право“, макар да предполага, че договарящите държави си запазват право на преценка при прилагането на тази разпоредба, не би следвало да позволява налагането на толкова стриктни критерии, с които на практика би се отнела възможността на организациите за защита на околната среда да оспорват посочените в тази разпоредба действия или бездействия.

(вж. т. 48 и 58; т. 1 от диспозитива)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 54—57)

4.      Разпоредбите на член 9, параграф 3 от тази конвенция, одобрена с Решение 2005/370, във връзка с член 47 от Хартата на основните права и с член 14, параграф 1 от Директива 2000/60 следва да бъдат тълкувани в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство тези разпоредби не допускат национална процесуалноправна уредба, която не признава на организациите за опазване на околната среда правото да участват в качеството на страна в производство по издаване на разрешение, при положение че целта на тази уредба е да транспонира Директива 2000/60 и тя ограничава правото на обжалване, с оглед на оспорването на приетите в рамките на това производство актове, единствено до лицата, притежаващи това качество.

(вж. т. 81; т. 2 от диспозитива)

5.      Без да се засяга проверката на относимите факти и разпоредбите от националното право, която запитващата юрисдикция следва да направи, член 9, параграфи 3 и 4 от посочената конвенция, одобрена с Решение 2005/370, във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска в положение като разглежданото в главното дело организация за опазване на околната среда да бъде обвързвана с предвидено в националното процесуално право правило за преклузия, съгласно което, ако дадено лице е пропуснало да предяви своевременно своите възражения в административното производство и най-късно в устната му фаза, то губи качеството си на страна в това производство и следователно не може да оспорва по съдебен ред приетия в рамките на производството акт.

(вж. т. 101; т. 3 от диспозитива)