Language of document : ECLI:EU:C:2015:86

Дело C‑396/13

Sähköalojen ammattiliitto ry

срещу

Elektrobudowa Spółka Akcyjna

(Преюдициално запитване,
отправено от Satakunnan käräjäoikeus)

„Преюдициално запитване — Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС — Директива 96/71/ЕО — Членове 3, 5 и 6 — Работници на дружество със седалище в държавата членка A, които са командировани за извършването на строителни работи в държавата членка Б — Минимална заплата, предвидена от колективните трудови договори в държавата членка Б — Процесуална легитимация на синдикална организация със седалище в държавата членка Б — Правна уредба на държавата членка A, забраняваща прехвърлянето на трети лица на вземанията за трудови възнаграждения“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 12 февруари 2015 г.

1.        Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Директива 96/71 — Условия за труд и заетост — Национална правна уредба на държавата членка по произход, забраняваща прехвърлянето на трети лица на вземанията за трудови възнаграждения на работниците или на вземанията, произтичащи от трудово правоотношение

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3, параграф 1, втора алинея от Директива 96/71 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Директива 96/71 — Условия за труд и заетост — Минимална заплата, предвидена от колективните трудови договори в приемащата държава членка — Изчисляване на минималното почасово възнаграждение и/или възнаграждение според изработеното, което се основава на категоризирането на работниците с оглед на определянето на възнаграждението им — Спазване на задължителни и прозрачни правила при посоченото изчисляване и категоризиране — Проверка от страна на националния съд

(членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС; член 3, параграфи 1 и 7 от Директива 96/71 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Директива 96/71 — Условия за труд и заетост — Минимална заплата, предвидена от колективните трудови договори в приемащата държава членка — Дневна надбавка — Включване — Обезщетение за времето за ежедневно пътуване — Включване — Заплащане за годишния отпуск — Включване

(членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС; член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3, параграф 1, второ тире, буква б) и параграф 7, втора алинея от Директива 96/71 на Европейския парламент и на Съвета)

4.        Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници в рамките на предоставянето на услуги — Директива 96/71 — Условия за труд и заетост —Минимална заплата, предвидена от колективните трудови договори в приемащата държава членка — Поемане на квартирните разходи на командированите работници — Изключване — Добавка под формата на ваучери за храна, предоставяни на посочените работници — Изключване

(членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС; член 3, параграф 1, второ тире, буква б) и параграф 7, втора алинея от Директива 96/71 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Директива 96/71 относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, тълкувана в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не допуска забраната за прехвърляне на вземания по трудови правоотношения, установена в правната уредба на държавата членка по седалището на предприятието, което командирова работници на територията на друга държава членка, да е пречка за предявяването на иск от процесуално легитимирана синдикална организация пред юрисдикция на втората държава членка, в която се извършва работата, за събиране в полза на командированите работници на вземанията им за трудови възнаграждения, които се обхващат от понятието за минимална заплата по смисъла на Директива 96/71 и са прехвърлени на синдикалната организация при спазване на действащото право на последната държава членка.

(вж. точки 20 и 26; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 3, параграфи 1 и 7 от Директива 96/71 относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги следва да се тълкува в светлината на членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС в смисъл, че допуска изчисляване на минималното почасово възнаграждение и/или минималното възнаграждение според изработеното, основано на предвиденото в релевантните колективни трудови договори в приемащата държава членка категоризиране на работниците с оглед на определянето на възнаграждението им, при условие че изчисляването и категоризирането се извършват при спазване на задължителни и прозрачни правила, което следва да се провери от националния съд.

(вж. точки 40—45; точка 2, първо тире от диспозитива)

3.        Член 3, параграфи 1 и 7 от Директива 96/71 относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги следва да се тълкува в светлината на членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС в смисъл, че:

–        дневни, предназначени да осигурят социалната закрила на съответните работници, като компенсират неудобствата, които те понасят вследствие на командироването, състоящи се в отдалечаването им от обичайното им обкръжение, трябва да се считат за част от минималната заплата при същите условия, при които те се включват в минималната заплата, изплащана на местните работници при командироването им в рамките на съответната държава. Тези дневни трябва да се квалифицират като „специфични добавки, свързани с командироването“, по смисъла на член 3, параграф 7, втора алинея от посочената директива,

–        обезщетението за пътуване, което се изплаща на работниците, при условие че ежедневно отделят повече от час за път до и от мястото си на работа, трябва да се счита за част от минималната заплата на командированите работници, стига посоченото условие да е изпълнено, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Това обезщетение трябва да се квалифицира като „специфична добавка, свързана с командироването“, по смисъла на член 3, параграф 7, втора алинея от посочената директива,

–        заплащането, което трябва да получат командированите работници за годишния отпуск, е част от минималната заплата, на която те имат право през референтния период.

(вж. точки 48—52, 56 и 57; точка 2, второ, трето и шесто тире от диспозитива)

4.        Член 3, параграфи 1 и 7 от Директива 96/71 относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги следва да се тълкува в светлината на членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС в смисъл, че:

–        поемането на квартирните разходи на тези работници не трябва да се счита за компонент на минималната им заплата,

–        добавка под формата на ваучери за храна, предоставяни на посочените работници, не трябва да се счита за част от минималната им заплата.

Тези добавки се изплащат за компенсиране на разходите, които съответните работници фактически са направили за издръжката си по време на командироването.

(вж. точки 60, 62 и 63; точка 2, четвърто и пето тире от диспозитива)