ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. WATHELET
представено на 6 април 2017 година(1)
Дело C‑175/16
Hannele Hälvä
Sari Naukkarinen
Pirjo Paajanen
Satu Piik
срещу
SOS-Lapsikylä ry
(Преюдициално запитване, отправено от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия)
„Преюдициално запитване — Директива 2003/88/ЕО — Член 17 — Изцяло вътрешно положение — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Работници, наети от сдружение за закрила на децата, осигуряващо грижи от семеен тип и отглеждане на деца на общинска издръжка, настанени в детски селища, като заместници на „лица, изпълняващи функциите на родители“, по време на тяхното отсъствие“
I. Въведение
1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време(2).
2. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Hälvä, г‑жа Naukkarinen, г‑жа Paajanen и г‑жа Piik (наричани по-нататък „ищците в главното производство“) и техния работодател, сдружението SOS-Lapsikylä ry (наричано по-нататък „сдружението SOS-Lapsikylä“), по повод на отказа на последния да изплати на ищците в главното производство допълнителни възнаграждения за извънреден труд, както и допълнителни възнаграждения за вечерен труд, нощен труд, работа в събота и неделя за периода 2006—2009 г.
II. Правна уредба
1. Правото на Съюза
3. Член 17 от Директива 2003/88 предвижда следното:
„1. При надлежно съблюдаване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, държавите членки могат да дерогират разпоредбите на членове 3—6, 8 и 16, когато[,] поради специфичните характеристики на съответната дейност, продължителността на работното време не се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници, и по-специално в случай на:
a) ръководни кадри или други лица с правомощия за самостоятелно вземане на решения;
б) семейни работници; или
в) работници, които извършват религиозни обреди в църкви и религиозни общности.
2. Дерогациите, предвидени в параграфи 3, 4 и 5, могат да се приемат със законови, подзаконови или административни разпоредби или с колективни трудови договори, или със споразумения между социалните партньори[,] при условие[…] че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка, или че в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно съответните раб[о]тници да бъдат компенсирани с такива равностойни периоди за почивка, на тях се осигурява подходяща защита.
3. В съответствие с параграф 2 от настоящия член, се допуска дерогиране на разпоредбите на членове 3, 4, 5, 8 и 16:
[…]
б) в случай на дейности по охрана и надзор, които изискват постоянно присъствие с цел опазване на имущество и лица, особено охранители и болногледачи или охранителни фирми;
в) в случай на дейности, свързани с непрекъснато обслужване или производство […].
[…]“.
2. Националното право
4. Директива 2003/88 е транспонирана във финландското право с Työaikalaki (Закон № 605/1996 за работното време).
5. Член 2, параграф 1 от този закон гласи следното:
„С изключение на член 15, параграф 3, този закон не се прилага:
[…]
3) за труд, който работникът полага от дома си или при други такива обстоятелства, при които не може да се приеме, че работодателят трябва да контролира организацията на работното време; […]“.
III. Фактите и главното производство
1. Фактите по спора в главното производство
6. Сдружението SOS-Lapsikylä е организация за закрила на детето. Тя осигурява грижа и отглеждане на деца в среда, възможно най-близка до семейната. Грижата за децата се осъществява в седем „детски селища“ с по няколко семейни къщи, намиращи се в няколко области във Финландия(3).
7. В детските селища работят ръководителят на това селище, „лицата, изпълняващи функциите на родители“, техните заместници и друг персонал. Детското селище се управлява от ръководителя. Поради това заместниците са на негово пряко подчинение. Те заместват „лицата, изпълняващи функциите на родители“, по време на годишния им отпуск или при отпуск по болест.
8. Семейните къщи са постоянните жилища за настанените в селището деца. Във всяка къща живеят от три до шест деца, както и лице или „лица, изпълняващи функциите на родител“, и техните заместници (в случай че първите отсъстват).
9. Ищците в главното производство са наети от сдружението SOS-Lapsikylä до 2009 г., а някои и до 2010 г., за да заместват „лицата, изпълняващи функциите на родители“.
10. В това си качество ищците в главното производство живеят заедно с децата в съответната семейна къща. Те се грижат сами за къщата и полагат грижа за отглеждането и възпитанието на малолетните и непълнолетните деца в нея. Те пазаруват и придружават децата до лечебни заведения, до училище и при занимания в свободното време. Според запитващата юрисдикция по време на заместването заместниците имат същите задачи като тези на „лицата, изпълняващи функциите на родители“.
11. Запитващата юрисдикция уточнява още, че представителите на работодателя не контролират ежедневната работа на заместниците и че работодателят не им дава указания относно работното време и почивките в дните, в които работят. В рамките, определени от нуждите на децата, самият заместник може да решава как да организира и разпредели работата си. Децата обаче са възпитавани в съответствие с план за грижа и възпитание, разработен индивидуално за всяко дете, към който заместникът трябва да се придържа, докато се грижи за него, за което изготвя доклад в електронна система.
12. Запитващата юрисдикция отбелязва още, че ръководителят на детското селище определя предварително списъците за всеки ден поотделно с разпределението на заместниците по къщи. Заместникът уговаря с „лицето, изпълняващо функциите на родител“, началния час на заместването. Освен това смените трябва да бъдат разпределени така, че всеки работник да има средно две съботно-неделни почивки в месеца. По време на заместването работникът има право и на един почивен ден на седмица.
13. Възнаграждението на заместника е определено като месечна заплата с фиксиран размер, но ако работните дни са повече от 190, му се полага отделно възнаграждение.
14. Съгласно трудовите договори на ищците в главното производство годишно трудовите задължения обхващат 190 денонощия — освен за една от тях, чиито трудови задължения годишно обхващат 170 денонощия — от които следва да се приспаднат от 30 до 33 дни годишен отпуск.
15. На практика продължителността на заместването варира между няколко дни и няколко седмици. Поначало стремежът е винаги един и същ заместник да отговаря за една и съща семейна къща, но на практика се случва един заместник да замества последователно в различни къщи.
2. Главното производство
16. Ищците в главното производство считат, че дейността им в сдружението SOS-Lapsikylä е труд по смисъла на член 1 от Työaikalaki. Въз основа на това те предявяват иск пред Etelä-Savon käräjäoikeus (Първоинстанционен съд на Южна Савония, Финландия), като искат сдружението SOS-Lapsikylä да бъде осъдено да им изплати допълнителни възнаграждения за извънреден труд, вечерен труд, нощен труд и за работа в събота и в неделя за периода 2006—2009 г.
17. Сдружението SOS-Lapsikylä оспорва исканията, тъй като счита, че извършваната от ищците в главното производство дейност попада в приложното поле на изключението по член 2, параграф 1, точка 3 от Työaikalaki.
18. Etelä-Savon käräjäoikeus възприема доводите на сдружението SOS-Lapsikylä и отхвърля иска на ищците в главното производство. Апелативният съд потвърждава решението.
19. Запитващата юрисдикция е сезирана с жалба и съответно следва да определи дали Työaikalaki, и по-конкретно член 2, параграф 1, точка 3 от него, се прилага по отношение на заместниците на „лицата, изпълняващи функциите на родители“. Всъщност запитващата юрисдикция посочва, че съгласно тази разпоредба към труда, който работник полага от дома си или при други такива обстоятелства, при които не може да се приеме, че работодателят трябва да контролира организацията на работното време, не се прилагат разпоредбите относно организацията на работното време, с изключение на член 15, параграф 3 от Työaikalaki, който не е относим в случая. Ако обаче трудът на заместниците не бъде изключен от приложното поле на този закон, сдружението SOS-Lapsikylä би било длъжно да изплати на ищците в главното производство претендираните от тях допълнителни възнаграждения.
20. Запитващата юрисдикция уточнява, че Työaikalaki транспонира Директива 2003/88. Материалното му приложно поле обаче излиза извън приложното поле на Директивата. Всъщност този закон урежда не само нормалната продължителност на работното време, превишаването на тази продължителност, нощния труд и работата на смени, както и почивките и работата в неделни дни, а определя и допълнителните възнаграждения, изплащани на различни основания, като например надбавки за извънреден труд и за работа в неделни дни.
21. Въпреки че запитващата юрисдикция съзнава, че с някои изключения в областта на платения годишен отпуск, Директива 2003/88 не се прилага спрямо възнаграждението на работниците, тя счита, че тълкуването ѝ е от съществено значение за решаването на висящия пред нея спор. Всъщност правото на определените с Työaikalaki надбавки зависи от това дали към настоящия случай следва да се прилага този закон, който урежда също работното време и почивките.
22. В частност според запитващата юрисдикция при тълкуването на изключението по член 2, параграф 1, точка 3 от Työaikalaki преди всичко е от значение дерогацията, съдържаща се в член 17, параграф 1 от Директива 2003/88.
23. При това положение Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда.
IV. Преюдициалното запитване и производството пред Съда
24. С акт от 24 март 2016 г., постъпил в Съда на 29 март 2016 г., Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) решава да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2003/88/EO на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле може да попадне дейност като описаната по-горе, извършвана в къща в детско селище, при която работникът замества през почивните им дни „лицата, изпълняващи функциите на родители на настанените в селището деца“, през това време живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди и за семейството по същия начин, по който в общия случай го правят родителите?“.
25. Писмени становища представят ищците в главното производство, сдружението SOS-Lapsikylä, финландското правителство, германското правителство, както и Европейската комисия. Освен това всички те изразяват становища в съдебното заседание, проведено на 2 март 2017 г.
V. Анализ
26. Преди да пристъпя към анализ на поставения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос, първо ще разгледам въпроса за компетентността на Съда.
27. Всъщност съществото на спора в главното производство се отнася до изплащането на ищците в главното производство на различни надбавки към възнаграждението. Съгласно практиката на Съда обаче „с изключение на специалната хипотеза, посочена в член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 в областта на платения годишен отпуск, тя урежда само определени аспекти от организацията на работното време, поради което по принцип не се прилага спрямо възнаграждението на работниците“(4).
28. При това положение с оглед на посочената съдебна практика може да възникне въпросът за компетентността на Съда, но аз не мисля така.
1. По компетентността на Съда
29. Запитващата юрисдикция констатира, че единствено разпоредбите на разглеждания национален закон, отнасящи се до работното време, представляват транспониране на Директива 2003/88. Възнаграждението на заместниците на „лицата, изпълняващи функциите на родители“, попада обаче в приложното поле на националното право. Въпреки това, тъй като двата въпроса се уреждат от един и същи закон и правото на надбавки се обуславя от това дали следва да се прилагат разпоредбите за работното време, запитващата юрисдикция счита, че тълкуването на Директива 2003/88 е от съществено значение.
30. Всъщност правото на претендираните от ищците в главното производство надбавки зависи от въпроса дали съответната дейност се урежда от Työaikalaki, или е изключена от приложното поле на този закон съгласно член 2, параграф 1, точка 3 от него. Според запитващата юрисдикция обаче тълкуването на тази разпоредба зависи от смисъла, който следва да се даде в дерогацията, разрешена от член 17, параграф 1 от Директива 2003/88.
31. Съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност(5). От тази презумпция следва, че отказът да се произнесе по поставен от национална юрисдикция преюдициален въпрос е възможен само когато е напълно очевидно, че разпоредбата от правото на Съюза, чието тълкуване се иска от Съда, не може да се приложи(6). Според мен не може да се направи такава констатация. Напротив, запитващата юрисдикция твърди обратното с несъмнено кратко, но убедително пояснение. От друга страна, бих искал да отбележа, че нито една от страните по делото не оспорва това твърдение, нито излага довод за недопустимост на преюдициалното запитване или за липса на компетентност на Съда.
32. Освен това не трябва да се разбира погрешно обхватът на преюдициалното запитване, тъй като действително става дума за тълкуване на разпоредба от Директива 2003/88 в рамките на прилагането от страна на националната юрисдикция на закон, който я транспонира. Прилагането на тази директива обаче не е свързано с международен елемент, което би било основание за липсата на компетентност на Съда в отсъствието на такъв елемент.
33. Именно затова например Съдът е приел, че е компетентен да отговаря на въпроси относно тълкуването на разпоредби от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги(7), въпреки че разглежданото задължение „за класиране“ не е приложимо за предприятията, установени в държави членки, различни от Кралство Испания(8). Според Съда този аспект на въпроса е без значение за неговата компетентност, тъй като „по никакъв начин съдържанието на [Директива] 2004/18 не позволява да се приеме, че приложимостта на [нейните] разпоредби зависи от съществуването на действителна връзка със свободното движение между държавите членки. Всъщност съгласно [посочената директива] действието на [нейните] разпоредби относно процедурите за възлагане на обществени поръчки не е обвързано с никакво условие, свързано с гражданството или с мястото на установяване на оферентите (вж. в този смисъл решение Michaniki, C‑213/07, EU:C:2008:731, т. 29)“(9). Същата констатация може да се направи относно Директива 2003/88.
34. Нещо повече, в този особен случай Съдът основателно вече е приел, че интересът на Съюза от еднакво тълкуване на заимстваните от правото на Съюза понятия „важи с още по-голяма сила, когато националното законодателство, което използва понятие, съдържащо се в разпоредба от правото [на Съюза], е прието с оглед на транспонирането в националното право на Директивата, от която е част въпросната разпоредба“(10). Според Съда обаче „при това положение обстоятелството, че понятието от правото [на Съюза], чието тълкуване се иска, е предвидено да се прилага в контекста на националното право при условия, различни от предвидените в съответната разпоредба [от правото на Съюза], само по себе си не изключва всякаква връзка на исканото тълкуване с предмета на спора в главното производство“(11).
35. В случая запитващата юрисдикция обосновава напълно съществуването на такава връзка. Työaikalaki урежда едновременно продължителността на работното време (която попада в приложното поле на Директива 2003/88) и надбавките (които не попадат в това приложно поле). По същия начин обаче разпоредбата, която обуславя приложимостта на двата аспекта на този закон, транспонира някоя от разпоредбите на Директива 2003/88, а именно член 17, параграф 1.
36. Според мен тази особеност разграничава настоящото дело от делото, довело до постановяване на решение от 28 март 1995 г., Kleinwort Benson (C‑346/93, EU:C:1995:85). Всъщност, макар текстът на член 2, параграф 1, точка 3 от Työaikalaki да не е идентичен с този на член 17, параграф 1 от Директива 2003/88, не се спори, че той осигурява неговото транспониране(12). Освен това не се изисква такова формално текстово възпроизвеждане на разпоредбите на Директивата(13). Доколкото обаче финландският законодател е избрал да използва възможността за дерогация, която се допуска в член 17, параграф 1 от Директива 2003/88, запитващата юрисдикция безспорно е длъжна да тълкува националната разпоредба, в която тази възможност е предвидена, в съответствие с член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 съгласно тълкуването му от Съда(14).
37. Във всеки случай според постоянната съдебна практика, когато закон за транспониране разширява материалното приложно поле на дадена директива, Съдът е компетентен въз основа на член 267 ДФЕС, когато е необходимо еднакво тълкуване на правото на Съюза(15).
38. Подобна необходимост не би съществувала — и съответно Съдът не би бил компетентен — когато актът на Съюза, чието тълкуване се иска, изрично предвижда, че областта, в която националното законодателство предвижда неговото прилагане, е изключена от приложното поле на този акт(16).
39. Не смятам обаче, че настоящият случай е такъв.
40. Както бе посочено по-горе, Съдът вече е имал повод да уточни, че по принцип Директива 2003/88 не се прилага спрямо възнаграждението на работниците(17).
41. Това обаче не означава, че Съдът няма компетентност да отговаря на въпроси, свързани с тълкуването на разпоредба от Директива 2003/88, макар и в крайна сметка предметът на спора да е свързан с възнаграждение на работници.
42. В този смисъл в делото, по което е постановено определение от 11 януари 2007 г., Vorel (C‑437/05, EU:C:2007:23), спорът е във връзка с „определяне на понятието „работно време“ по смисъла на Директиви 93/104 и 2003/88 по отношение на дежурствата, полагани от лекар в болница, както и на дължимото му във връзка с тях възнаграждение“(18).
43. В това дело г‑н Vorel оспорва начина на изчисляване на възнаграждението си и иска от компетентната юрисдикция „NČK да бъде осъдена […] да му заплати[допълнително] възнаграждение […], като тази сума съответства на разликата между изплатеното му възнаграждение за болнични дежурства, изпълнени през посочения период, и трудовото възнаграждение, което би трябвало да му бъде платено, ако тези дежурства са били признати за нормално положен труд“(19).
44. В отговора си Съдът изрично се позовава на последиците от определянето на продължителността на работното време за изчисляването на възнаграждението, като приема, че Директиви 93/104 и 2003/88 „допускат държава членка да прилага правна уредба за целите на възнаграждението на работник и във връзка с дежурство, изпълнено на работното му място, която разграничава периодите, през които реално е положен труд, от тези, през които не е извършена действителна работа, доколкото тази уредба осигурява пълната ефективност на правата, предоставени на работниците от посочените директиви с цел ефикасна защита на тяхното здраве и безопасност“(20).
45. Според мен спорът в главното производство не е коренно различен, тъй като се отнася до въпроса дали Työaikalaki се прилага по отношение на заместниците на лицата, изпълняващи функциите на родители, и дали съгласно този закон те имат право на претендираните от тях допълнителни възнаграждения(21). За да се отговори на този въпрос обаче, запитващата юрисдикция смята, че е необходимо да се установи дали се прилага дерогацията по член 17, параграф 1 от Директива 2003/88.
46. С други думи, член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 може да има отражение върху прилагането на релевантните в главното производство национални разпоредби. Следователно, тъй като не е очевидно, че исканото от запитващата юрисдикция тълкуване на правото на Съюза няма да ѝ бъде необходимо, Съдът следва да отговори на поставения въпрос(22).
47. Накрая, ако искаме действително да се приеме, че необходимостта от еднакво тълкуване е решаващ критерий за компетентността на Съда, когато държава членка е избрала да разшири приложното поле на дадена директива(23), то трябва съответно да приемем, че това тълкуване е още по-наложително, когато става въпрос, както в случая, за тълкуване на дерогираща клауза във връзка с прилагането на Директивата.
48. Всъщност приложимостта на дадена директива и предоставяната от нея защита не може да бъдат предмет на различно тълкуване, което да се прилага по различен начин според сезираната юрисдикция. Същото се отнася и за защитата на предоставените от правото на Съюза права(24).
49. Ето защо с оглед на изложените по-горе съображения считам, от една страна, че запитващата юрисдикция обосновано и в достатъчна степен е показала необходимостта от поставения от нея въпрос, и от друга страна, че Съдът безспорно е компетентен да отговори на въпроса.
2. По преюдициалния въпрос
50. Член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 допуска дерогация от някои съдържащи се в нея разпоредби за закрила. С въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи дали тази разпоредба се прилага по отношение на работник, който замества през почивните им дни лицата, изпълняващи функциите на родители, през това време живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди и за семейството по същия начин, по който в общия случай го правят родителите.
1. По принципите за тълкуване, приложими към Директива 2003/88
51. Безспорно не е излишно да се припомнят принципите, които следва да се имат предвид при тълкуването на Директива 2003/88.
52. Целта, преследвана с тази директива, е ефективната защита на безопасността и здравето на работниците, като за тях се предвидят минимална продължителност на почивка и подходящи почивки по време на работа(25).
53. В този смисъл Директива 2003/88 определя широко своето приложно поле. Съгласно член 1, параграф 3 от Директивата тя се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място(26), с изключение на някои изрично посочени специфични сектори(27).
54. По-нататък, доколкото поради специфичните характеристики на съответната дейност продължителността на работното време не се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници, изключенията по член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 не са изчерпателно изброени. Всъщност използването на думата „по-специално“ не допуска различно тълкуване(28). Тези дерогации обаче трябва да се тълкуват ограничително. Според Съда те трябва да се тълкуват така, че „приложното им поле да бъде сведено до стриктно необходимото за опазване на интересите, за чиято защита са предназначени“(29).
2. По понятията „работно време“ и „работник“
55. Обосноваването на дерогацията от правилата за закрила на Директива 2003/88, предвидена в член 17, параграф 1, е в тясна връзка с понятията „работно време“ и „работник“.
56. Всъщност съгласно член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 държавите членки могат да дерогират разпоредбите на членове 3—6, 8 и 16 от Директивата, „когато[,] поради специфичните характеристики на съответната дейност, продължителността на работното времене се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници“(30).
57. Понятието „работно време“ е определено в член 2, точка 1 от Директива 2003/88 като „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика“.
58. Следователно лицето трябва да бъде „на разположение“ на работодателя. Решаващият фактор за преценката на този елемент от определението е „фактът, че работникът е длъжен да присъства физически на определено от работодателя място и да е на негово разположение, за да може в случай на нужда незабавно да извърши необходимите престации“(31). В това отношение не е от значение обстоятелството, че работодателят предоставя на работника стая за почивка, в която той може да остане, докато не е необходимо да полага труд(32).
59. Понятието „работник“ не е дефинирано в Директива 2003/88. Съдът обаче приема, че това понятие има самостоятелно значение, присъщо на правото на Съюза(33). В този контекст Съдът припомня, че „[о]сновната характеристика на трудовото правоотношение […] е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение“(34).
60. Ако се съпоставят тези определения с описаната от запитващата юрисдикция фактическа обстановка, безспорно е, че по отношение на сдружението SOS-Lapsikylä ищците в главното производство трябва да се считат за „работници“ по смисъла на Директива 2003/88.
61. Детските селища се управляват от ръководител, на чието пряко подчинение — според запитващата юрисдикция — са заместниците на лицата, изпълняващи функциите на родители. На това основание той определя по-специално списъците, за всеки ден поотделно, с разпределението на заместниците по къщи. Макар работодателят да не дава указания по отношение на работното време и почивките на заместниците в дните на тяхната заетост, изглежда, че все пак те трябва да полагат грижи за поверените им деца, като спазват план за грижа и възпитание.
62. Освен това не би могло да се оспори и това, че времето, прекарано в детското селище, е „работно време“ по смисъла на Директива 2003/88, тъй като заместниците са на разположение на сдружението SOS-Lapsikylä. От една страна, те трябва да присъстват физически в къщата, в която са разпределени, или поне в съответното детско селище, или в близост до него. От друга страна, намирайки се там, заместниците трябва да бъдат на разположение на работодателя, за да могат незабавно да извършват съответните дейности, т.е. да полагат грижи за къщата, за отглеждането и възпитанието на живеещите в нея деца в съответствие с плана за грижа и възпитание, разработен индивидуално за всяко дете.
3. По тълкуването на член 17, параграф 1 от Директива 2003/88
63. Следователно въпросът, който се поставя, е дали продължителността на работното време в детското селище се измерва (или определя предварително) от работодателя(35) или дали може да се определя от самите работници поради специфичните характеристики на съответната дейност.
64. Съдът обаче вече е имал повод да уточни, че от текста на член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 следва, че дерогацията, съдържаща се в тази разпоредба, „се прилага [само] за работниците, чието работно време в своята цялост не се измерва или определя предварително или може да се определя от самите работници поради [естеството] на съответната дейност“(36).
65. Фактът, че определянето на работното време се отнася до неговата цялост, не може да бъде поставен под въпрос. Първо, това тълкуване е в съответствие с правилото, че дерогациите по член 17 от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват ограничително(37). Второ, тълкуването е в съответствие и с целта, преследвана с Директива 2003/88, а именно ефективната защита на безопасността и здравето на работниците, като за тях се предвидят минимална продължителност на почивка и подходящи почивки по време на работа(38).
66. Всъщност от практиката на Съда следва, че както с оглед на текста на Директива 2003/88, така и на целите и структурата ѝ, различните включени в нея предписания в областта на минималната продължителност на почивките представляват особено важни правила на социалното право на Съюза. От тези правила трябва да се ползва всеки работник, като минимално предписание, необходимо за гарантиране на защитата на неговите безопасност и здраве(39).
67. Значимостта на тези предписания е такава, че ограничаването на максималната продължителност на работното време и предоставянето на междудневна и междуседмична почивка, както и ползването на платен годишен отпуск, са изрично закрепени като основни права в член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
68. В случая се налага констатацията, че заместник, който полага труд в детско селище, не е в състояние да определя продължителността на работното си време в неговата цялост. Напротив, продължителността на работното време до голяма степен е определена предварително с трудовия договор и от работодателя.
69. Всъщност по същия начин, както Съдът констатира в делото, довело до постановяване на решение от 14 октомври 2010 г., Union syndicale Solidaires Isère (C‑428/09, EU:C:2010:612, т. 42), от представената на Съда преписка не се установява, че заместниците на лицата, изпълняващи функциите на родители, са имали възможност да определят броя часове, през които да полагат труд.
70. Напротив, по отношение на ищците в главното производство работодателят е структурирал продължителността на работното време най-малко по два пункта. От една страна, годишно трудовите им задължения по трудов договор са обхващали 190 денонощия (освен за една от тях, чиито трудови задължения са обхващали годишно 170 денонощия). От друга страна, ръководителят на детското селище е определял предварително списъците за всеки ден поотделно с разпределението на заместниците по къщи.
71. Сама по себе си възможността да се определя редът, по който работникът да изпълнява различните възложени му задачи, далеч не е достатъчна, за да се счита, че той може сам да определя продължителността на работното си време. Не следва да се забравя, че заместниците са длъжни да се намират на работното си място през цялото време, през което извършват своята дейност, което ограничава възможността им да се посветят на лични занимания. В това отношение отсъствието на децата, когато те са на училище, не може да промени този подход. Всъщност в съдебното заседание на 2 март 2017 г. бе потвърдено, че някои задачи, свързани с домакинството, са се извършвали през този период и най-вече, че заместниците е трябвало при всички положения да може да бъдат открити, за да могат да реагират при спешни медицински случаи или други непредвидени инциденти(40). Следователно липсата на ангажименти на заместниците през това време е само относителна и не лишава същото от правната квалификация „работно време“ по смисъла на Директива 2003/88(41). Впрочем задължение на работодателя е да въведе при нужда необходимите инструменти за контрол, за да се избегнат евентуални злоупотреби(42).
4. За изчерпателност по дерогацията за „семейните работници“, предвидена в член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2003/88
72. В член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 се съдържат три примера за обстоятелства, които водят до възможност за дерогиране от членове 3—6, 8 и 16 от Директивата. Сред тези хипотези е наемането на „семейни работници“.
73. Обратно на твърдяното от сдружението SOS-Lapsikylä, не мисля, че трудът на заместниците на лицата, изпълняващи функциите на родители, попада в обхвата на това изключение.
74. Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част(43).
75. Не следва да се забравя, че преследваната с Директива 2003/88 цел е ефективната защита на безопасността и здравето на работниците. Дерогациите, които се допускат в Директива 2003/88, трябва да се тълкуват така, че техният обхват да се ограничава до строго необходимото за опазване на интересите, които тези дерогации позволяват да бъдат закриляни(44).
76. По отношение на семейните работници дерогацията се обяснява с обстоятелството, че отношенията, възникнали между страните — работник и работодател — са не само професионални. Всъщност особените отношения между членовете на семейство неминуемо могат да попречат продължителността на работното време да се измерва или да се определя предварително. За сметка на това не е изключено тя да може да се определя по-лесно от самия работник.
77. Впрочем частта от дерогацията, отнасяща се до семейните работници, е в съответствие с контекста, в който се вписва член 17 от Директива 2003/88. Всъщност Директивата има за цел да определи минималните изисквания за безопасност и здраве в областта на работното време(45), което е дефинирано като периода, през който работникът е на работа, на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения(46). Следователно Директива 2003/88 разглежда действително отношения между работника и работодателя.
78. Отношенията обаче, които свързват заместниците на „лицата, изпълняващи функциите на родители“, с работодателя, нямат характер на семейни отношения. Макар в детските селища да става въпрос за настаняване на деца и организация на работата, възможно най-близки до семейния живот, това е само с педагогическа цел, която е свързана с отношенията с децата.
79. С други думи, този метод на работа се различава от отношенията между работник и работодател и следователно не може да попада в обхвата на член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 — той не е предвиден в интерес на работника, нито в полза на работодателя, а единствено в интерес на настанените деца.
80. С оглед на изложените по-горе съображения считам, че такова разширяване на обхвата на изключението за семейните работници по отношение на заместниците на „лицата, изпълняващи функциите на родители“, би било в противоречие не само с общата цел на Директивата и с нейния контекст, но и със специфичните интереси, характеризиращи полагането на труд в семейна среда.
5. Междинно заключение
81. От горните съображения следва, че член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле не може да попадне дейност, извършвана в къща в детско селище от работник, заместващ „лица, изпълняващи функциите на родители“, когато този работник не може свободно да определя продължителността на своето работно време в неговата цялост, и то въпреки че живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди по същия начин, по който в общия случай го правят родителите.
3. По изключенията, предвидени в член 17, параграф 3, букви б) и в) от Директива 2003/88
82. В писменото си становище Европейската комисия посочва, че дейностите на ищците в главното производство попадат в обхвата на изключенията по член 17, параграф 3, букви б) и в) от Директива 2003/88.
83. Наистина запитващата юрисдикция ограничава въпроса си до тълкуването на член 17, параграф 1 от Директива 2003/88. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, „за да е полезен с отговора си на отправилата преюдициален въпрос юрисдикция, може да е необходимо Съдът да вземе предвид нормите на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпроса си“(47).
84. Тълкуването, което обаче Съдът дава на тези разпоредби в решение от 14 октомври 2010 г., Union syndicale Solidaires Isère (C‑428/09, EU:C:2010:612), може да бъде полезно на запитващата юрисдикция.
85. Всъщност в това решение Съдът приема, че дерогацията, съдържаща се в член 17, параграф 3, буква б) от Директива 2003/88, може да се приложи за дейности на работници, каквито са лицата, наети по договори за педагогическа ангажираност, заети във ваканционни и почивни центрове, тъй като тези работници трябва да осигуряват постоянен надзор над поверените на техните грижи малолетни и непълнолетни лица. Съдът допълва, че „образователният и възпитателен принос на посочените центрове също се основава, поне отчасти, на този специален и оригинален начин на функциониране, според който настанените непълнолетни лица в продължение на няколко дни живеят постоянно с техните групови отговорници и ръководители“(48).
86. В решението Съдът също уточнява, че член 17, параграф 3, буква в) от Директива 2003/88 може да се приложи, понеже дейностите на наетия персонал във ваканционни и почивни центрове също са „свързани с непрекъснато обслужване, тъй като настанените в тези центрове непълнолетни лица живеят през цялото време на своя престой постоянно със и под надзора на персонала на посочените центрове“(49).
87. Тези съображения могат да се приложат a fortiori по отношение на заместниците на „лицата, изпълняващи функциите на родители“, в детско селище като описаното от запитващата юрисдикция. Всъщност заместниците трябва да се грижат сами за отглеждането и възпитанието на децата, настанени в къщите, в които са разпределени, при това без прекъсване.
88. За прилагането на тези дерогации обаче трябва да са изпълнени двете условия, наложени с член 17, параграф 2 от Директива 2003/88.
89. Първо, дерогациите по член 17, параграф 3 от Директива 2003/88 са само възможности, които, за да бъдат прилагани, трябва да са били приети със законови, подзаконови или административни разпоредби или с колективни трудови договори или със споразумения между социалните партньори.
90. Второ, ако първото условие е изпълнено, тези дерогации могат да бъдат прилагани единствено при условие че съответните работници бъдат компенсирани с равностойни периоди на почивка или, когато по обективни причини това е невъзможно, им се осигури подходяща защита(50).
91. Тъй като преюдициалното запитване не съдържа сведения относно тези две условия, запитващата юрисдикция следва да провери, ако прецени за необходимо, приложимостта на дерогациите по член 17, параграф 3, букви б) и в) от Директива 2003/88.
VI. Заключение
92. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) преюдициален въпрос по следния начин:
„Член 17, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле не може да попадне дейност, извършвана в къща в детско селище от работник, заместващ „лица, изпълняващи функциите на родители“, когато този работник не може свободно да определя продължителността на работното си време в неговата цялост, и то въпреки че живее заедно с децата в среда, подобна на семейната, и полага самостоятелно грижи за задоволяване на техните нужди по същия начин, по който в общия случай го правят родителите.
За разлика от това член 17, параграф 3, букви б) и в) от Директива 2003/88 може да се прилага по отношение на този вид дейност, при условие че се спазват изискванията на член 17, параграф 2 от Директивата, което при необходимост запитващата юрисдикция следва да провери“.