Language of document : ECLI:EU:T:2021:780

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

10 ноември 2021 година(*)

„Държавни помощи — Пазар на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, включително фотоволтаична енергия — Задължение по силата на френския закон за изкупуване на електроенергията на цена, по-висока от пазарната — Отхвърляне на жалба — Член 12, параграф 1 и член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1589 — Приложно поле“

По дело T‑678/20

Solar Electric Holding, установено в Ламентин (Франция),

Solar Electric Guyane, установено в Ламентин,

Solar Electric Martinique, установено в Ламентин,

Société de production d’énergies renouvelables, установено в Ламентин

представлявани от S. Manna, адвокат,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от B. Stromsky и A. Bouchagiar,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 3 септември 2020 г., с което се отхвърля жалбата на жалбоподателите от 20 юни 2020 г. относно неправомерни държавни помощи за фотоволтаичните инсталации на жалбоподателите,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: J. Svenningsen, председател, R. Barents и J. Laitenberger (докладчик), съдии,

секретар: E. Coulon,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Loi no 2000‑108, du 10 février 2000, relative à la modernisation et au développement du service public de l’électricité (Закон № 2000-108 от 10 февруари 2000 г. за модернизирането и развитието на обществената услуга по електроснабдяване) (JORF от 11 февруари 2000 г., стр. 2143) има за цел да насърчи развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници на френска територия. За тази цел посоченият закон въвежда задължение за изкупуване, което е възпроизведено в членове L.314-1 и сл. от Code de l’énergie (Кодекс на енергетиката) и съгласно което Électricité de France (EDF) и ненационализираните дистрибутори, посочени в член 23 от Loi no 46‑628, du 8 avril 1946, sur la nationalisation de l’électricité et du gaz (Закон № 46-628 от 8 април 1946 г. за национализацията на електроенергията и газта), са длъжни по искане на заинтересованите производители да сключат договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, включително фотоволтаична енергия, за срок от 20 години на цена, фиксирана с министерска наредба за цените. До 31 декември 2015 г. по силата на Décret no 2004‑90, du 28 janvier 2004, relatif à la compensation de charges de service public d’électricité (Декрет № 2004-90 от 28 януари 2004 г. за компенсирането на разходите за обществена услуга по електроснабдяване) за разходите, понесени поради задължението за изкупуване от EDF и ненационализираните дистрибутори по член 23 от Закон № 46‑628, се прилага механизъм за пълна компенсация, финансиран чрез вноска за обществената услуга по електроснабдяване, събирана от потребителите на електроенергия. От 1 януари 2016 г. тези разходи се компенсират чрез сметка, предназначена специално за енергийния преход, финансирана посредством данъци върху потреблението на енергийни продукти.

2        Наредби за цените от вида на посочените в точка 1 по-горе са приети по-специално на 10 юли 2006 г. (наричана по-нататък „наредба за цените 2006“), на 12 януари 2010 г. (наричана по-нататък „наредба за цените 1/2010“), на 31 август 2010 г. (наричана по-нататък „наредба за цените 8/2010“), на 4 март 2011 г. и на 9 май 2017 г. Макар само последната наредба да е все още в сила, останалите междувременно отменени наредби за цените продължават да се прилагат, доколкото покупната цена на електроенергията, платена през целия срок на действие на договора за покупко-продажба, т.е. 20 години, е определената с наредбата за цените, действаща към датата, на която производителят е подал попълнено искане за свързване към обществената мрежа.

3        Solar Electric Holding, холдингово дружество, което притежава 100 % от капитала на своите дъщерни дружества — Solar Electric Guyane и Solar Electric Martinique, на които е възложено разработването и изграждането на проекти за производство на електроенергия от фотоволтаични енергийни източници съответно в Гвиана и в Мартиника, както и на Société de production d’énergies renouvelables (Soproder), на което е възложена експлоатацията на различните фотоволтаични инсталации, сключва с EDF договори за изкупуване на електроенергия въз основа на наредбите за цените, посочени в точка 1 по-горе. Така в рамките на групата, образувана от посочените различни дружества, Soproder се оказва дружеството, което пряко и непосредствено се възползва от преференциалните цени, установени в посочените наредби.

4        С решение от 18 септември 2019 г. Cour de cassation (Касационен съд, Франция), сезиран с искания за обезщетение, постановява, че мерките, основани на наредби за цените 2006 и 1/2010, с които се установява механизъм за задължение за изкупуване на цена, по-висока от пазарната, представляват неправомерни държавни помощи, тъй като Европейската комисия не е била уведомена за тях в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС.

5        Освен това с писмо от 26 март 2020 г., адресирано до жалбоподателите, Solar Electric Holding, Solar Electric Guyane, Solar Electric Martinique и Soproder, Комисията потвърждава, че не е била уведомена за мерките, основани на наредби за цените 2006, 1/2010 и 8/2010.

6        На 20 юни 2020 г. жалбоподателите изпращат на Комисията формуляра за жалба относно неправомерни държавни помощи, посочен в член 24, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9). В този формуляр жалбоподателите посочват, че схемите за помощи, произтичащи от наредби за цените 2006, 1/2010 и 8/2010, са приведени в действие, макар че Комисията никога не се е произнесла по съвместимостта им с вътрешния пазар и че според тях липсата на решение на Комисията създава празнота в правото, която уврежда всички производители на електроенергия от френски фотоволтаични енергийни източници, доколкото приходите от договорите, сключени по предвидената в посочените наредби цена, можело да бъдат поставени под въпрос и спрямо тях да се приложат мерки за възстановяването им. Съгласно информацията, предоставена от жалбоподателите в този формуляр, механизмите за подпомагане на производството на електроенергия от фотоволтаични енергийни източници, произтичащи от наредби за цените 2006, 1/2010 и 8/2010, обаче били съвместими с вътрешния пазар. Като се позовават на член 108, параграф 1 ДФЕС, както и на член 12, параграф 1 от Регламент 2015/1589, в този формуляр, и по-специално в раздели 3.4, 8 и 9.3 от него, жалбоподателите „искат от Комисията да се произнесе изрично по съвместимостта на схемите за помощ[и], произтичащи от [посочените] наредби“.

7        С писмо от 1 юли 2020 г. службите на Комисията отправят редица въпроси и искания за допълнителна информация, на които жалбоподателите отговарят с електронно писмо от 31 август 2020 г.

8        С писмо от 3 септември 2020 г. Комисията отхвърля жалбата на жалбоподателите от 20 юни 2020 г. относно неправомерни държавни помощи за фотоволтаичните инсталации на жалбоподателите (наричано по-нататък „обжалваното решение“), като посочва по-специално следното:

„[Генерална дирекция „Конкуренция“] счита, че жалбата Ви трябва да бъде отхвърлена, тъй като предметът ѝ не попада в приложното поле на член 12, параграф 1 и член 24, параграф 2 от [Регламент 2015/1589] […]

[Ж]албоподателите искат от Комисията да се произнесе по съвместимостта на схемите за помощ[и], като че ли представляват Франция в процедура на квазиуведомяване. Ето защо предметът на Вашата жалба не попада в приложното поле на член 12, параграф 1 и член 24, параграф 2 от [Регламент 2015/1589] и на това основание трябва да се отхвърли. […]

Благодарим за предоставените от Вас сведения. Комисията ще ги регистрира като общи данни за пазара“.

 Производство и искания на страните

9        На 12 ноември 2020 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

10      Писмената защита е представена в секретариата на Общия съд на 27 януари 2021 г.

11      С решение от 2 февруари 2021 г. Общият съд решава съгласно член 83, параграф 1 от своя процедурен правилник, че не е необходима втора размяна на писмени изявления.

12      С писмо от 15 април 2021 г. жалбоподателите искат да се проведе съдебно заседание за изслушване на устните състезания на основание член 106, параграф 1 от Процедурния правилник.

13      На 4 юни 2021 г. в рамките на процесуално-организационно действие Общият съд поставя на страните въпрос, на който да отговорят писмено и на който те отговарят на 21 юни 2021 г.

14      С писмо от 9 юли 2021 г. жалбоподателите уведомяват Общия съд, че се отказват от искането си за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания.

15      Жалбоподателите молят Общия съд да отмени обжалваното решение.

16      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

17      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три основания, съответно, първо — нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589, второ — нарушение на член 12, параграф 1 от същия регламент, и трето — на задължението на Комисията да приложи Договора за функционирането на ЕС.

 По първото основание —нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589

18      В рамките на първото основание въз основа на текста на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 жалбоподателите изтъкват, че е достатъчно дадена помощ да е неправомерна, за да може да е предмет на жалба, която е допустима на основание на посочения член. Член 24, параграф 2 от посочения регламент по никакъв начин не налагал допълнително условие, свързано с обстоятелството, че тази жалба трябва да има за цел установяването на несъвместимостта на разглежданата помощ. Въпреки че според жалбоподателите подаването от заинтересована страна на жалба срещу неправомерна и съвместима помощ на практика да е рядко или дори безпрецедентно, това изключително естество все пак не можело да постави тази жалба извън приложното поле на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589, освен ако не се добави условие за допустимост, което не е предвидено в Договора за функционирането на ЕС или в посочения регламент.

19      Освен това в обжалваното решение Комисията неправилно се основала на условията за започване на официална процедура по разследване, която трябвало да започне, ако в края на предварителното разглеждане продължават да съществуват съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар. Според жалбоподателите, макар на практика по-голямата част от жалбите относно неправомерни помощи да имат за крайна цел започването на официалната процедура по разследване, възможността да се подаде жалба за оспорване на неправомерна помощ, която най-напред трябва да доведе до предварително разглеждане, не трябва да се смесва с хипотезата на започване на официална процедура.

20      При тези условия фактът, че жалбоподателите считат, че неправомерната помощ, която е предмет на тяхната жалба, е съвместима с вътрешния пазар и че с тази жалба те целят да постигнат решение на Комисията да не повдига възражения по отношение на тази помощ, не изключвал тази жалба от приложното поле на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589.

21      Комисията оспорва тези доводи.

22      В самото начало следва да се отбележи, че подадената от жалбоподателите жалба има за цел Комисията да постанови решение да не повдига възражения относно съвместимостта на приведените в действие от френските органи мерки, основани на наредби за цените 2006, 1/2010 и 8/2010. В този контекст в рамките на първото основание се повдига въпросът дали член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 предоставя на получателя на неправомерно предоставена нова помощ, и както е в настоящия случай, на дружествата, които имат икономически интерес в дружеството — получател на тази помощ, поради участието си в една и съща група, субективно право да сезират Комисията с жалба с цел тя да постанови решение, обявяващо за съвместима с вътрешния пазар помощ, за която съответната държава членка не е изпратила уведомление.

23      Член 24 от Регламент 2015/1589, който е озаглавен „Права на заинтересованите страни“, предвижда в параграф 2, че „[в]сяка заинтересована страна може да подаде жалба, за да информира Комисията за твърдяна неправомерна помощ или за твърдяно неправилно използване на помощ“. Същевременно определението за „заинтересована страна“ в член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 се отнася до „всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“.

24      Макар въз основа на текста на посочените по-горе разпоредби да може да се установи, че получателите на неправомерно предоставени помощи могат да подават жалба до Комисията, този извод трябва да се отхвърли по съображения, свързани със структурата на контрола върху държавните помощи и със структурата на механизма на обжалване.

25      Що се отнася най-напред до структурата на контрола върху държавните помощи, следва да се припомни, че задължението за уведомяване е един от основните елементи на системата за контрол на държавните помощи, въведена с Договора за функционирането на ЕС, която установява превантивен контрол върху проектите за нови помощи, въведен с член 108, параграф 3 ДФЕС с цел да бъдат привеждани в действие само помощи, съвместими с вътрешния пазар, и то едва след като съмненията относно тяхната съвместимост са премахнати с окончателно решение на Комисията (решение от 24 ноември 2020 г., Viasat Broadcasting UK, C‑445/19, EU:C:2020:952, т. 18 и 19). Тази система на превантивен контрол не допуска да се облагоприятстват държавите членки, които изплащат помощи в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, в ущърб на тези, които в съответствие с тази разпоредба уведомяват за държавните помощи и се въздържат от привеждането им в изпълнение, докато чакат окончателното решение, прието от Комисията (решение от 4 март 2021 г., Комисия/Fútbol Club Barcelona, C‑362/19 P, EU:C:2021:169, т. 92). В това отношение следва също да се припомни, че преценката относно съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3 ДФЕС е от изключителната компетентност на Комисията, която действа под контрола на юрисдикциите на Европейския съюз (вж. решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 37 и цитираната съдебна практика).

26      От самата структура на член 108, параграф 3 ДФЕС, който установява двустранно отношение между Комисията и държавите членки, следва, че задължението за уведомяване е в тежест на последните. Следователно това задължение не може да се счита за изпълнено в случай, когато уведомлението е направено от предприятието — получател на помощта. Както Съдът вече е постановил, механизмът за контрол и проверка на държавните помощи, предвиден в член 108 ДФЕС, не налага специфично задължение на получателя на помощта. От една страна, задължението за уведомяване и предварителната забрана за привеждане в действие на проектите за помощи се отнасят само до съответната държава членка, както следва и от член 10 от Регламент 2015/1589, който предвижда, че съответната държава членка може да оттегли уведомлението си, преди Комисията да вземе решение относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар. От друга страна, тази държава членка е и единственият адресат на решението, с което Комисията установява несъвместимостта на дадена помощ и я приканва да я премахне в определения от нея срок (решения от 11 юли 1996 г., SFEI и др., C‑39/94, EU:C:1996:285, т. 73 и от 1 юни 2006 г., P & O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, C‑442/03 P и C‑471/03 P, EU:C:2006:356, т. 103).

27      Да се приеме обаче, че получателят на неправомерно предоставена помощ може да сезира Комисията с жалба, за да установи тя съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар, не би имало друг резултат освен да се позволи на този получател да замени съответната държава членка, която единствена е компетентна да уведоми Комисията за дадена мярка за помощ.

28      Освен това подобна възможност, призната на получателя на неправомерно платена помощ да сезира Комисията, за да се установи съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар, би поставила под въпрос припомнения в съдебната практика основополагащ и императивен характер на задължението за уведомяване за мерките за помощ и на забраната за тяхното привеждане в изпълнение по силата на член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2019 г., Италия и Eurallumina/Комисия, T‑119/07 и T‑207/07, непубликувано, EU:T:2019:613, т. 113), както и принципната санкция, свързана с неизпълнението от страна на държавата членка по-конкретно на това задължение за предварително уведомяване, а именно възстановяването на помощта (вж. в този смисъл решение от 11 юли 1996 г., SFEI и др., C‑39/94, EU:C:1996:285, т. 70).

29      Всъщност тя би предоставила на получателя на неправомерно предоставена помощ възможност да компенсира в своя полза неизпълнението на задължения от съответната държава членка, като предизвика решение на Комисията, което му позволява впоследствие да се позове на точка 55 от решение от 12 февруари 2008 г., CELF и Ministre de la Culture et de la Communication (C‑199/06, EU:C:2008:79), съгласно което националният съд не е длъжен да разпореди връщането на помощ, приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС, когато Комисията е взела окончателно решение, установяващо съвместимостта на посочената помощ с вътрешния пазар, което самите жалбоподатели признават, че имат за цел.

30      Освен това следва да се припомни, отново от гледна точка на структурата на системата за контрол на държавните помощи, че националните юрисдикции трябва да гарантират на правните субекти, че ще бъдат приложени всички последици от неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 108, параграф 3 ДФЕС, в съответствие с тяхното национално право, както по отношение на действителността на актовете за привеждане в изпълнение на мерките за помощ, така и по отношение на възстановяването на финансовите помощи, отпуснати в нарушение на посочената разпоредба или на евентуални временни мерки (решение от 21 ноември 1991 г., Fédération nationale du commerce extérieur des produits alimentaires и Syndicat national des négociants et transformateurs de saumon (C‑354/90, EU:C:1991:440, т. 12). За тази цел националните юрисдикции могат да бъдат сезирани със спорове, по които са длъжни да тълкуват и да прилагат понятието за помощ, посочено в член 107, параграф 1 ДФЕС, по-специално за да определят дали дадена държавна мярка подлежи на процедурата за предварителен контрол, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС. В случай че посочените юрисдикции констатират, че съответната мярка действително е трябвало да бъде предварително съобщена на Комисията, те трябва да я обявят за неправомерна (решение от 19 март 2015 г., OTP Bank, C‑672/13, EU:C:2015:185, т. 37).

31      От това следва, че получателите на неправомерна помощ могат да сезират националните си юрисдикции, за да се санкционира изричният или мълчалив отказ на отпускащата помощта държава да изпълни задължението си за уведомяване. Ето защо не следва да им се признава правото чрез жалба до Комисията на основание член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 да започват проверката на съвместимостта на помощта с цел нейното разрешаване, и то евентуално в противоречие с волята на съответната държава членка, изявена чрез неизвършеното от нейна страна уведомяване.

32      Както правилно отбелязва Комисията, в правото на Съюза не съществува субективно право на предоставяне на държавна помощ. Следователно получателят на помощта не може да встъпи в правомощията на държавата членка и по собствена инициатива да извърши уведомление за сметка на държавата членка с цел тя да постанови решение, с което разрешава привеждането в изпълнение на помощ, за която не е направено уведомление (вж. в този смисъл решение от 1 юни 2006 г., P & O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия (C‑442/03 P и C‑471/03 P, EU:C:2006:356, т. 103).

33      Що се отнася до структурата на механизма на обжалване и правото да се подаде жалба до Комисията, следва да се отбележи, че съгласно член 24, параграф 2, първо изречение от Регламент 2015/1589 той има за цел да се уведоми Комисията за всяка предполагаема неправомерна помощ, което съгласно член 15, параграф 1, първо изречение от същия регламент води до започване на фазата на предварителната проверка, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС, която предполага Комисията да приеме решение на основание член 4, параграф 2, 3 или 4 от Регламент 2015/1589 (решение от 5 май 2021 г., ITD и Danske Fragtmænd/Комисия, T‑561/18, обжалвано, EU:T:2021:240, т. 47).

34      Освен това член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент 2015/1589 предвижда, че Комисията „прави необходимото засегнатата държава членка да бъде информирана подробно и редовно за напредъка и резултата от разглеждането [на всяка жалба]“. Тази разпоредба, която има за цел закрилата на правото на защита на съответната държава членка, предполага, че решението, с което е уважена жалба, е предназначено да бъде неблагоприятно за нея и следователно да установи несъвместимостта на помощта, предмет на жалбата.

35      Обстоятелството, че механизмът на обжалване има за предназначение да се установят несъвместимите с вътрешния пазар помощи, се потвърждава и от точка 8 от формуляра на жалбата, посочен в член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 и приложен към изменения Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането [на] Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), който изисква жалбоподателят да посочи „защо [според него] предполагаемата държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар“.

36      Освен това от точка 3 от същия формуляр следва, че получателите на помощта не са сред страните, които могат да подадат жалба. Също така посочването на конкурентите на получателя или получателите на помощта, както и въпросът, който се съдържа в същата точка, чиято цел е да се изясни по какъв начин и в каква степен предполагаемата държавна помощ засяга конкурентното положение на жалбоподателя, показват, че механизмът на обжалване има за цел да защити по-специално правата на тези, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на помощта на някои получатели. Това се потвърждава и от точка 7 от посочения формуляр, в която се изисква жалбоподателят да обясни защо според него предполагаемата държавна помощ предоставя икономическо предимство на получателя или получателите ѝ.

37      Следователно, въпреки че получателите на помощ се считат за „заинтересовани страни“ в член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, структурата на механизма на обжалване не допуска той да бъде използван от страните, които, както по-специално получателите на оспорената помощ, имат интерес от установяването на съвместимостта на тази помощ от Комисията.

38      От това следва, че приложното поле на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 се ограничава до жалбите, които имат за цел да се оспорят неправомерните помощи, които жалбоподателите считат за несъвместими с вътрешния пазар. За сметка на това в приложното поле на член 24, параграф 2 от този регламент не попадат жалбите, с които жалбоподателите твърдят, че дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар и на това основание трябва да бъде разрешена от Комисията. Следователно получателите на неправомерна помощ и дружествата, които имат икономически интерес в дружеството получател, тъй като образуват с него стопанска единица, поради обстоятелството че дружеството майка притежава 100 % от капитала на жалбоподателите, не могат да се позовават на член 24, параграф 2, първо изречение от Регламент 2015/1589, за да подадат жалба срещу неправомерна помощ, от която пряко или непряко се ползват, с цел Комисията да приеме решение, с което се установява съвместимостта на тази помощ.

39      При тези условия следва да се приеме, че жалбата, подадена от жалбоподателите на 20 юни 2020 г., не попада в приложното поле на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589.

40      От изложеното следва, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала, че подадената от жалбоподателите жалба не попада в приложното поле на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589. Следователно първото основание трябва да се отхвърли по същество.

 По второто основание —нарушение на член 12, параграф 1 от Регламент 2015/1589

41      В рамките на второто основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, тъй като е действала в нарушение на задължението си да започне фазата на предварително разглеждане. Такова задължение било налице по силата на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) 2015/1589. Всъщност жалбоподателите считат, че са подали жалба в съответствие с член 24, параграф 2 от този регламент.

42      Комисията счита, че второто основание не е независимо от първото и поради това решението по него зависи изцяло от първото основание за отмяна, в рамките на което се твърди наличието на нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589. Комисията обаче го отхвърля по същество, като същевременно взема предвид разпоредбите на член 12 от този регламент. Поради това второто основание за отмяна също следвало да се отхвърли.

43      Във връзка с това основание следва да се отбележи, че съгласно член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент 2015/1589 Комисията разглежда всяка жалба, „подадена от всяка заинтересована страна съгласно член 24, параграф 2 [от този регламент]“. Ето защо Комисията е длъжна да разглежда надлежно и безпристрастно подадените до нея жалби, основани на нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и идентифициращи по недвусмислен и подробен начин мерките, които са в основата на това нарушение (вж. в този смисъл решение от 15 март 2018 г., Naviera Armas/Комисия, T‑108/16, EU:T:2018:145, т. 102). Тъй като обаче в жалбата, подадена от жалбоподателите на 20 юни 2020 г., не се изтъква нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и поради това тя не попада в приложното поле на член 24, параграф 2 от посочения регламент, Комисията не е била длъжна да започне фазата на предварително разглеждане в съответствие с член 12, параграф 1 от посочения регламент.

44      При тези условия второто основание трябва да се отхвърли по същество.

 По третото правно основание —задължението на Комисията да приложи Договора за функционирането на ЕС

45      В рамките на третото основание жалбоподателите твърдят, Комисията не е изпълнила задълженията си по членове 107 ДФЕС, 108 ДФЕС и 109 ДФЕС и по Регламент 2015/1589.

46      Въпреки че Комисията била уведомена за наличието на схемите за помощи, произтичащи от наредби за цените 2006, 1/2010 и 8/2010, както и за липсата на уведомление за тях, тя не предприела действия, което лишило от смисъл разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС. Като отхвърля жалба относно помощи, чийто неправомерен характер Комисията признала, без обаче предварително да е проверила, че те не са несъвместими с вътрешния пазар, Комисията не изпълнила ролята си на гарант на правото на Съюза и задачата си да гарантира правната сигурност на правните субекти. Тъй като Комисията имала изключителна компетентност да анализира съвместимостта на дадена помощ, тя трябвало да провери дали неправомерната помощ, за наличието на която била уведомена от жалбоподателите, не е несъвместима. Впрочем налице били представени от жалбоподателите доказателства, а именно становище на Commission de régulation de l’énergie (Комисия по енергийно регулиране, Франция), които поставяли под съмнение съвместимостта на помощите с вътрешния пазар.

47      При тези условия обстоятелството, че Комисията не е взела становище относно съвместимостта на разглежданите помощи, според жалбоподателите се равнява на отказ от правосъдие, тъй като това то създавало празнота в правото, която членове 107 ДФЕС—109 ДФЕС, както и Регламент 2015/1589 имали за цел да избегнат.

48      Комисията оспорва изложените доводи.

49      В отговор на третото основание следва най-напред да се припомни, както правят жалбоподателите, че Комисията има изключителна компетентност да преценява съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар (вж. решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 37 и цитираната съдебна практика). Правото на Съюза обаче не налага абсолютно задължение на Комисията да извърши преценка на съвместимостта на помощ, за която не е отправено уведомление, веднага щом бъде информирана за нея.

50      Всъщност Регламент 2015/1589 предвижда само две хипотези, в които Комисията действително е длъжна да разгледа съвместимостта на мярка за помощ с вътрешния пазар. От една страна, такова задължение е налице, в случай на уведомяване от страна на държавата членка, отпускаща помощта. Така член 4, параграф 1, първо изречение от този регламент предвижда, че „Комисията разглежда уведомлението веднага след получаването му“. От друга страна, по силата на член 12, параграф 1, втора алинея от посочения регламент Комисията има задължение да разгледа жалба, „подадена от всяка заинтересована страна съгласно член 24, параграф 2 [от същия регламент]“.

51      В случая обаче е безспорно, че Френската република не е уведомила Комисията за помощите, произтичащи от наредби за цените 2006, 1/2010 и 8/2010. Освен това се налага изводът, че жалбата, подадена от жалбоподателите на 20 юни 2020 г., не попада в приложното поле на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589. При тези условия Комисията не е била длъжна да разгледа горепосочените мерки за помощ. Следователно липсата на решение от нейна страна относно тези мерки за помощ не може да представлява отказ от правосъдие, който може да създаде празнота в правото. Това важи в още по-голяма степен, тъй като, както бе посочено в точки 29 и 30 по-горе, жалбоподателите могат да сезират юрисдикциите на съответната държава членка, за да се санкционира отказът на тази държава да изпрати уведомление за оспорваните мерки, при положение че тези юрисдикции констатират, че те могат да се квалифицират като нови държавни помощи.

52      В това отношение следва да се отбележи, че забраната за привеждане в действие на проекти за помощи, установена в член 108, параграф 3, последно изречение ДФЕС, е с директен ефект. Незабавното действие на предвидената в посочената разпоредба забрана за привеждане в действие се разпростира до всяка помощ, която е била приведена в действие, без за нея да е отправено уведомление (вж. решение от 21 ноември 2013 г., Deutsche Lufthansa, C‑284/12, EU:C:2013:755, т. 29 и цитираната съдебна практика). Освен това националните органи трябва по собствена инициатива да разпоредят възстановяването на всяка неправомерно отпусната помощ (решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 92).

53      С оглед на тази ясна правна уредба относно схемата за нови държавни помощи, предоставени без предварително уведомление, и на липсата на произтичащо от правото на Съюза субективно право на настоящите и потенциалните получатели да им бъде отпусната помощ от държава членка, без да е налице уведомление от страна на тази държава членка, липсата на решение на Комисията относно съвместимостта на такава неправомерна помощ също не може да накърни принципа на правна сигурност.

54      По изложените съображения третото основание, а в крайна сметка и жалбата в нейната цялост трябва да се отхвърлят.

 По съдебните разноски

55      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Solar Electric Holding, Solar Electric Guyane, Solar Electric Martinique и Société de production d’énergies renouvelables да заплатят съдебните разноски.

Svenningsen

Barents

Laitenberger

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 ноември 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.