Language of document : ECLI:EU:T:2010:95

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

17 март 2010 година

Дело T-78/09 P

Европейски парламент

срещу

Laurent Collée

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2004 г. — Процедура за присъждане на точки за заслуги — Изопачаване на доказателства — Мотивиране — Значение на становището на комитета по атестиране — Принцип на недопускане на дискриминация“

Предмет: Жалба срещу Решение от 11 декември 2008 г. на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав), по дело Collée/Парламент (F‑148/06, Сборник СПС, стp. I‑A‑1‑455 и II‑A‑1‑2527), с която се иска отмяна на това решение

Решение:      Отхвърля жалбата. Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от г‑н Laurent Collée в рамките на настоящото производство.

Резюме

1.      Обжалване — Правни основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Съда на публичната служба — Недопустимост — Оспорване на тълкуването или на прилагането на общностното право от страна на Общия съд — Допустимост

(член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 138, параграф 1 от Процедурния правилник но Общия съд)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      От член 11, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда следва по-специално, че обжалването пред Общия съд се ограничава само до правните въпроси, а правните основания за отмяна трябва да са изведени от липса на компетентност на Съда на публичната служба, от допуснато в производството пред него нарушение на процесуалните правила, което накърнява интересите на жалбоподателя, или от нарушение на правото от страна на Съда на публичната служба. Освен това член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че жалбата трябва да посочва изложените правни основания и доводи.

От това следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане.

Жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Съда на публичната служба правни основания и доводи, в това число и основаните на изрично отхвърлени от тази юрисдикция фактически обстоятелства, не отговаря на тези изисквания; всъщност подобна жалба представлява в действителност просто искане за преразглеждане на представената пред Съда на публичната служба жалба, което е извън компетентността на Общия съд. За сметка на това, при положение че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на общностното право от страна на Съда на публичната служба, разгледаните пред първата инстанция правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си пред Общия съд на вече изложени пред Съда на публичната служба правни основания и доводи, посоченото производство отчасти би се обезсмислило.

(вж. точки 20—22)

Позоваване на:

Съд — 17 септември 1996 г., San Marco/Комисия, C‑19/95 P, Recueil, стр. I‑4435, точки 37 и 38; 6 март 2003 г., Interporc/Комисия, C‑41/00 P, Recueil, стр. I‑2125, точка 17; 22 януари 2004 г., Mattila/Съвет и Комисия, C‑353/01 P, Recueil, стр. I‑1073, точка 27

2.      Общностният съд не следва да преценява заслугите на отделните длъжностни лица, чието повишаване предстои. С оглед на широкото право на преценка на органа по назначаване относно оценката на заслугите, които следва да се вземат предвид, общностният съд се ограничава само до проверката дали посоченият орган е действал в границите, които не подлежат на оспорване, и дали не си е послужил с правото си на преценка по явно погрешен начин.

(вж. точка 61)

Позоваване на:

Съд — 3 април 2003 г., Парламент/Samper, C‑277/01 P, Recueil, стр. I‑3019, точка 35;

Първоинстанционен съд — 6 юни 1996 г., Baiwir/Комисия, T‑262/94, Recueil FP, стр. I‑A‑257 и II‑739, точка 66; 13 април 2005 г., Nielsen/Съвет, T‑353/03, Recueil FP, стр. I‑A‑95 и II‑443, точка 58