Жалба, подадена на 18 февруари 2009 г. - Pilkington Group и др./Комисия

(Дело T-72/09)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Pilkington Group Ltd (St Helens, Обединено кралство), Pilkington Automotive Ltd (Lathom, Обединено кралство), Pilkington Automotive Deutschland GmbH (Witten, Германия), Pilkington Holding GmbH (Gelsenkirchen, Германия), Pilkington Italia SpA (San Salvo, Италия) (представители: J. Scott, S. Wisking и K. Fountoukakos-Kyriakakos, Solicitors)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателите

да се отмени член 1, буква в) от решението или, при условията на евентуалност, да се отмени член 1, буква в), доколкото в него се посочва, че преди януари 1999 г. Pilkington нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП,

да се отмени член 2, буква в) от решението и/или да се намали съществено размерът на глобата,

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С жалбата си по реда на член 230 ЕО жалбоподателите искат частична отмяна на Решение C (2008) 6815 на Комисията от 12 ноември 2008 г. (преписка COMP/39.125 - автомобилно стъкло) и по-конкретно на член 1, буква в), в който се посочва, че жалбоподателите нарушават член 81 ЕО и член 53 ЕИП, като в периода от 10 март 1998 г. до 3 септември 2002 г. участват в съвкупност от споразумения и/или съгласувани практики в сектора на автомобилното стъкло в рамките на ЕИП, или, при условията на евентуалност, отмяна на член 1, буква в) от обжалваното решение, доколкото в него се посочва, че преди 15 януари 1999 г. жалбоподателите нарушават член 81 ЕО и член 53 ЕИП. Освен това и с оглед на посоченото жалбоподателите искат отмяна на член 2, буква в) от обжалваното решение - с който им се налага глоба в размер от 370 милиона евро, за която те отговарят солидарно - и/или съществено намаление на размера на глобата.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат единадесет правни основания, като три от тях се отнасят до съществени грешки във връзка с квалифицирането на твърдяното неправомерно деяние от обективна страна, седем от тях се отнасят до грешки при определяне на размера на глобата, а последното правно основание се отнася до това, че обстоятелствата по конкретния случай в тяхната цялост обосновавали възможността Първоинстанционният съд да осъществи пълен съдебен контрол с оглед на съществено намаляване на размера на глобата.

На първо място жалбоподателите твърдят, че Комисията нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или Регламент (ЕО) № 1/2003¹, като допуска грешка при преценката на естеството на твърдяното нарушение, и поради това значително преувеличава тежестта на последното. Те твърдят по-специално, че Комисията неправилно квалифицира твърдяното неправомерно деяние, тъй като по същество то не представлява картел с предварително определени правила и не се основава на цел, която се отнася до целия пазар.

На второ място жалбоподателите твърдят, че Комисията нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или Регламент (ЕО) № 1/2003, като допуска грешка при преценката на продължителността на твърдяното нарушение на жалбоподателите, и по-специално като заключава, че те участват в едно единствено и продължено нарушение от 10 март 1998 г.

На трето място жалбоподателите изтъкват, че Комисията нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или Регламент (ЕО) № 1/2003, като допуска грешка при преценката и съществено преувеличава степента на индивидуалното участие на всеки един от жалбоподателите в твърдяното нарушение.

На четвърто място те твърдят, че Комисията нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, и/или Насоките относно метода за определяне на глобите², като налага глоба, чийто размер е явно прекомерно висок предвид естеството на описаното в решението поведение като цяло, и по-специално като в зависимост от тежестта на нарушението определя на 16% дела на стойността на продажбите, релевантен за изчисляване на размера на глобата, съгласно точки 19-23 от Насоките относно метода за определяне на глобите.

На пето място жалбоподателите изтъкват, че вследствие от неправилната преценка, до която се отнася обобщеното по-горе второ правно основание, Комисията нарушава също така член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, и/или Насоките относно метода за определяне на глобите, като изчислява основния размер на наложената на жалбоподателите глоба, използвайки мултипликационен коефициент с оглед на продължителност от 4 години и половина.

На шесто място жалбоподателите твърдят, че Комисията също така нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, и/или Насоките относно метода за определяне на глобите, като при определянето на размера на наложената на жалбоподателите глоба не взема предвид релевантните смекчаващи отговорността им обстоятелства.

На седмо място жалбоподателите посочват, че Комисията нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или член 253 ЕО, и/или Регламент (ЕО) № 1/2003, и/или Насоките относно метода за определяне на глобите, като използва неподходящи релевантни цифрови данни за продажбите, за да изчисли размера на наложената на жалбоподателите глоба.

На осмо място жалбоподателите твърдят, че Комисията нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или Регламент (ЕО) № 1/2003, и/или Насоките относно метода за определяне на глобите, като налага на жалбоподателите глоба, чийто размер е явно непропорционален предвид всички обстоятелства по случая, независимо от твърденията, изложени във връзка с обобщените по-горе правни основания.

На девето място жалбоподателите изтъкват, че Комисията нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или Регламент (ЕО) № 1/2003, и/или Насоките относно метода за определяне на глобите, тъй като размерът на наложената им глоба е явно прекомерно висок предвид задължението на Комисията по силата на общностното право да гарантира равно третиране на страните при налагането на глоби съгласно член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003.

На десето място жалбоподателите твърдят, че Комисията нарушава член 81 ЕО и член 53 ЕИП и/или член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и точка 32 от Насоките относно метода за определяне на глобите, като налага на жалбоподателите глоба, чийто размер надхвърля предвидените в горепосочените разпоредби предели.

На единадесето място жалбоподателите твърдят, че размерът на наложената им глоба във всеки случай е явно непропорционален, прекомерно висок и неподходящ, като поради това изтъкват, че Първоинстанционният съд трябва да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол съгласно член 229 ЕО и член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003, за да измени размера на глобата, като съществено го намали.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167)

² - Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264)