Language of document : ECLI:EU:F:2009:118

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

17 септември 2009 година

Дело F-132/07

Guido Strack

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Инцидентни искания в хода на производството — Възражение за недопустимост — Неприсъствено производство“

Предмет: Възражение за недопустимост съгласно член 78 от Процедурния правилник, направено с отделна молба от Комисията на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ в производството по подадената от г‑н Strack на 22 октомври 2007 г. жалба

Решение: Допуска възражението на Комисията за недопустимост. Отхвърля искането на жалбоподателя за произнасяне с неприсъствено решение. Определя, че по възражението на Комисията за недопустимост ще се произнесе с решението по същество. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

Производство — Допустимост на процесуалните действия — Повдигане на възражение за недопустимост след продължаване на срока за представяне на писмена защита — Допустимост

(членове 39 и 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

Ако Съдът на публичната служба уважи искането на ответника за продължаване на срока за представяне на писмена защита, обстоятелството, че преди изтичането на продължения срок тази страна, вместо да представи писмена защита, съдържаща съображения по съществото на делото, повдига възражение за недопустимост съгласно член 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, не е основание да се приеме, че искането ѝ за продължаване на срока не е в съответствие с приложимите разпоредби на посочения процедурен правилник или че представлява злоупотреба с права.

Всъщност, като продължава срока за представяне на писмена защита преди изтичането на срока, предвиден в член 78 от посочения процедурен правилник за повдигане на възражение за недопустимост, Съдът на публичната служба имплицитно приема, че в продължения срок ответникът може да повдигне възражение за недопустимост с отделна молба или с писмената защита. В това отношение, макар да е вярно, че няма изрична разпоредба, която да предвижда възможност за продължаване на предвидения в член 78 срок, от това не може да се заключи, доколкото продължаването е допуснато преди изтичането на този срок, че страните не могат преди изтичането на продължения срок да повдигнат възражение за недопустимост с отделна молба.

(вж. точки 10 и 12)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 10 юли 2002 г., Comitato organizzatore del convegno internazionale/Комисия, T‑387/00, Recueil, стр. II‑3031, точка 35