Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)
26 юни 2024 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за образование — Отказ за отпускане — Член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника — Професионално обучение — Обучение във висше учебно заведение — Делегиране на правомощия — Оттегляне на делегираните правомощия — Компетентен орган по назначаване“
По дело T‑698/21,
Georgios Paraskevaidis, с местожителство във Везембек-Опем (Белгия), представляван от S. Pappas, D.‑A. Pappa и A. Pappas, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, представляван от M. Bauer и M. Alver, в качеството на представители,
и
Европейска комисия, представлявана от T. S. Bohr и I. Melo Sampaio, в качеството на представители,
ответници,
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),
състоящ се от: S. Papasavvas, председател, L. Truchot, H. Kanninen, R. Frendo (докладчик) и M. Sampol Pucurull, съдии,
секретар: A. Marghelis, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството, и по-специално:
– възражението на Комисията за недопустимост, подадено с отделна молба в секретариата на Общия съд на 27 януари 2022 г.,
– определението от 15 юли 2022 г., възражението за недопустимост да се разгледа едновременно с разглеждането на делото по същество,
предвид изложеното в съдебното заседание от 4 октомври 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателят, г‑н Georgios Paraskevaidis, иска отмяна, първо, на решението на Служба „Управление и плащане по индивидуални права“ (PMO) от 4 февруари 2021 г., потвърдено в писмото ѝ от 1 март 2021 г., съгласно което на него не се дължи надбавка за образование за обучението, преминато от дъщеря му от ноември 2019 г. до август 2020 г., както и на решението, с което е утвърден планът на вноските за връщане на неправомерно получените суми, изпратено на 9 март 2021 г. (наричани по-нататък заедно „решенията на PMO“), и второ, на решението на органа по назначаването на Съвета на Европейския съюз от 19 юли 2021 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя срещу посочените решения (наричано по-нататък „решението относно жалбата по административен ред“).
I. Обстоятелствата по спора
2 Жалбоподателят е длъжностно лице в Съвета.
3 С Решение (ЕС) 2019/792 на Съвета от 13 май 2019 година за възлагане на Европейската комисия — Службата за управление и плащане по индивидуални права (РМО) — на упражняването на определени правомощия, предоставени на органа по назначаване и на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване (ОВ L 129, 2019 г., стр. 3, наричано по-нататък „решението от 13 май 2019 г.“), Съветът възлага на PMO по-специално да упражнява правомощия относно отпускането и управлението на надбавките за образование. Съгласно член 1, параграф 2 от това решение, ако в отделни случаи органът по назначаване или органът, оправомощен да сключва договори, на Съвета поиска това, РМО се отказва в полза на Съвета от упражняването на делегираните му правомощия.
4 От 25 ноември 2019 г. до 30 август 2020 г. дъщерята на жалбоподателя преминава програма за обучение по образователна психология (наричана по-нататък „програмата за обучение“). На основание член 3 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица (наричан по-нататък „Правилникът“) по време на програмата за обучение на жалбоподателя е изплащана надбавка за образование (наричана по-нататък „надбавката за образование“).
5 На 4 февруари 2021 г. PMO връчва на жалбоподателя решение, с което правото на надбавка за образование му е отказано по съображение, че Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), до която дава право програмата за обучение, не е на „висше“ ниво. Ето защо изплатените му като надбавка за образование суми трябвало да бъдат възстановени.
6 След като на 27 февруари 2021 г. жалбоподателят подава искане за преразглеждане, на 1 март 2021 г. PMO потвърждава решението, упоменато в точка 5 по-горе, като подчертава, че дъщерята на жалбоподателя е получила само 21 точки по ECVET, докато в Преработено заключение № 237/05 относно отпускането на надбавка за образование и тълкуването на понятието за редовно посещаване на пълен ден на учебно заведение по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника, одобрено от колегията на административните ръководители на нейната 284-а среща на 1 юли 2020 г. (наричано по-нататък „Преработено заключение 237/05“), е прието, че изискването за редовно посещаване на пълен ден на учебно заведение съответства на предоставяне на 30 кредита по Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS).
7 На 9 март 2021 г. PMO изпраща на жалбоподателя план на вноските за връщане на неправомерно получените като надбавка за образование суми.
8 На 31 март 2021 г. с онлайн формуляр, изпратен чрез системата на Съвета за управление на персонала, жалбоподателят подава жалба по административен ред до Съвета на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решенията на PMO (наричана по-нататък „жалбата по административен ред“), като оспорва по-специално приложимостта на Преработено заключение 237/05. На 21 април 2021 г. той подава жалба по административен ред с идентичен текст до Комисията.
9 С писмо от 23 април 2021 г., на основание член 1, параграф 2 от решението от 13 май 2019 г. Съветът отправя искане до PMO да се откаже от упражняването, що се отнася до жалбата по административен ред на жалбоподателя, на делегираните на PMO правомощия на орган по назначаването. С писмо от 10 юни 2021 г. PMO изпълнява това искане (наричано по-нататък „оттеглянето на делегираните правомощия“).
10 На 19 юли 2021 г. Съветът уведомява жалбоподателя за оттеглянето на делегираните правомощия и същевременно отхвърля жалбата по административен ред. Той по същество приема, че не се дължи надбавка за образование съгласно член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника, защото програмата за обучение има професионален характер и не води до получаването на диплома. Съветът добавя, че при тези обстоятелства не е необходимо да се произнесе дали е приложим минималният праг от 30 кредита по ECTS, предвиден с Преработено заключение 237/05.
II. Искания на страните
11 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да обяви жалбата по съдебен ред за изцяло допустима,
– да отмени решенията на PMO и решението относно жалбата по административен ред,
– да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
12 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата по съдебен ред като недопустима в частта, в която е насочена срещу нея,
– при условията на евентуалност, да отхвърли тази жалба като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
13 Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата по съдебен ред,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
III. От правна страна
А. По допустимостта
14 С жалбата се иска отмяна на няколко решения, които са на две различни институции и с които се отказва да бъде отпусната надбавка за образование. Решенията на PMO са от обхвата на компетентност на Комисията, докато решението относно жалбата по административен ред изхожда от органа по назначаване на Съвета, след като делегираните правомощия са оттеглени в хода на досъдебната процедура.
15 Комисията твърди недопустимост на жалбата в частта, която е насочена срещу нея, защото не била компетентният орган по назначаване, постановил решението относно жалбата по административен ред, а това бил единственият акт, увреждащ жалбоподателя. Според нея с оглед на оттеглянето от Съвета на делегираните правомощия, както и на промяната на правните доводи, изложени в подкрепа на решението относно жалбата по административен ред, последното решение замества решенията на PMO.
16 В писмената защита Съветът също изтъква, че поради оттеглянето на делегираните правомощия, жалба може да бъде подадена само срещу него.
17 В тази насока следва да се припомни, че поради самата си цел — да се даде възможност на администрацията да преразгледа решенията си — досъдебната процедура има динамичен характер, така че в системата на предвидените в членове 90 и 91 от Правилника способи за обжалване администрацията може, успоредно с отхвърляне на жалбата по административен ред, да реши да измени мотивите, въз основа на които е приела оспорвания акт (вж. решение от 26 март 2014 г., CP/Парламент, F‑8/13, EU:F:2014:44, т. 21 и цитираната съдебна практика). Всъщност целта на производството за обжалване по административен ред е да се даде възможност на органа по назначаването да преразгледа оспорвания акт с оглед на изложените от жалбоподателя оплаквания, като при необходимост измени мотивите, които подкрепят разпоредителната му част (вж. в този смисъл решение от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия (T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 32 и 33).
18 Следователно допълването на мотивите във фазата на приемане на решението относно жалбата по административен ред е в съответствие с целта на член 90, параграф 2 от Правилника, който именно предвижда, че решението се мотивира. Всъщност логиката на тази разпоредба предполага, че органът, който трябва да се произнесе по жалбата по административен ред, не е обвързан от мотивите на решението, предмет на обжалване по административен ред (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2017 г., Skareby/SEAE (T‑585/16, ECLI:EU:T:2017:613, т. 19 и цитираната съдебна практика).
19 При тези условия жалбата по съдебен ред, дори и формално насочена срещу отхвърлянето на жалбата по административен ред, води до сезиране на съда да разгледа увреждащия акт, срещу който е подадена жалбата по административен ред, освен в случаите, когато отхвърлянето на жалбата по административен ред има различен обхват от този на акта, срещу който тя е насочена. Възможно е с оглед на съдържанието си изричното решение за отхвърляне на жалба по административен ред да няма характер на акт, с който просто се потвърждава оспореният от жалбоподателя акт. Такъв е случаят, когато решението относно жалбата по административен ред включва преразглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на жалбата по административен ред представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът го разглежда при преценката за законосъобразност на оспорения акт или дори го приема за увреждащ акт, който замества оспорения акт (вж. решение от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 34 и цитираната съдебна практика).
20 В случая решението относно жалбата по административен ред е постановено от Съвета, след като в съответствие с член 1, параграф 2 от решението от 13 май 2019 г. същият е поискал от PMO да се откаже от правомощията си на орган по назначаване. Съветът потвърждава отказа да се отпусне надбавка за образование. Мотивите, изложени в подкрепа на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, обаче се отличават от залегналите в решенията на PMO. Така, PMO се обосновава с Преработено заключение 237/05 за извода си, че програмата за обучение не отговаря на количествения критерий за минимум 30 кредита по ECTS, за да бъде тя квалифицирана като обучение във висше учебно заведение, докато Съветът изцяло игнорира този критерий и вместо него използва качествен критерий, който се съсредоточава върху самото естество на програмата за обучение.
21 Ето защо следва да се приеме за установено, че с решението относно жалбата по административен ред Съветът изцяло изменя мотивите в решенията на PMO, когато преразглежда положението на жалбоподателя. Следователно това решение има самостоятелно съдържание и обхват, различен от решенията на PMO, и за него няма как да се приеме, че то просто потвърждава тези решения.
22 Оттук следва, че решението относно жалбата по административен ред замества решенията на PMO и в настоящия случай представлява увреждащият акт.
23 Поради това жалбата по съдебен ред е недопустима, доколкото е насочена срещу решенията на PMO, а оттук и срещу Комисията, от която те изхождат.
Б. По същество
24 В подкрепа на жалбата си по съдебен ред жалбоподателят по същество излага три основания, с които:
– първо, твърди нарушение на принципа на законосъобразност поради, от една страна, липса на правно основание ratione temporis и от друга, незаконосъобразно прилагане с обратна сила на Преработено заключение 237/05,
– второ, излага възражение за незаконосъобразност срещу Преработено заключение 237/05, което въвело разграничение между програмите за професионално обучение и програмите, които водят до получаване на диплома, и твърди липса на компетентност на административните ръководители да проведат това разграничение,
– трето, твърди нарушение на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника.
25 В репликата си жалбоподателят излага четвърто основание, с което твърди незаконосъобразност на оттеглянето на делегираните правомощия, а това от своя страна поставя под въпрос компетентността на Съвета да приеме решението относно жалбата по административен ред.
26 Общият съд най-напред ще разгледа заедно първото и второто, след това четвъртото и накрая третото основание.
1. По първото и второто основание, с които се твърди нарушение на принципа на законосъобразност на Преработено заключение 237/05, поради прилагането му с обратна сила и незаконосъобразното разграничение между образователните програми
27 С първото си основание жалбоподателят по същество оспорва прилагането с обратна сила на Преработено заключение 237/05 и съответно изтъква липса на правно основание ratione temporis за решенията на PMO.
28 С второто си основание жалбоподателят излага възражение за незаконосъобразност срещу Преработено заключение 237/05, доколкото то въвело разграничение между програмите за професионално обучение и програмите, които водят до получаване на диплома. Жалбоподателят твърди и липса на компетентност на административните ръководители да проведат това разграничение.
29 Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.
30 В тази насока следва да се приеме за установено — видно от точки 6 и 10, както и точки 19 и 20 по-горе — че макар решенията на PMO да се основават на Преработено заключение 237/05, визирано от първото и второто основание, в решението относно жалбата по административен ред органът по назначаването на Съвета изцяло е променил правните аспекти в подкрепа на анализа, който води до извода, че не се дължи изплащане на надбавка за образование.
31 По-специално, в решението относно жалбата по административен ред се пренебрегва Преработено заключение 237/05, което е правното основание на решенията на PMO, като се подчертава, че не е необходимо да се определи дали е приложим минимумът от 30 кредита по ECTS, упоменат в това преработено заключение.
32 Ето защо първото и второто основание се отнасят само до решенията на PMO.
33 Както бе установено в точка 23 по-горе, жалбата е недопустима в частта, с която се търси отмяна на решенията на PMO, поради което свързаните с тях първо и второ основание трябва да се отхвърлят като неотносими.
2. По четвъртото основание, с което се твърди липса на компетентност на Съвета да оттегли делегираните на PMO правомощия и да постанови решението относно жалбата по административен ред
а) По въпроса дали твърдението за наличието на четвъртото основание е допустимо
34 Според Съвета твърдението за наличието на четвъртото основание не е допустимо, защото съгласно член 84 от Процедурния правилник на Общия съд в хода на производството е забранено да се въвеждат нови основания, които не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени след момента на подаване на жалбата. Тъй като в решението относно жалбата по административен ред уведомил жалбоподателя за оттеглянето на делегираните правомощия, Съветът смята, че това основание, изложено от жалбоподателя в репликата, е късно представено от същия и следователно твърдението, че то е налице, е недопустимо.
35 В тази насока следва да се отбележи, че макар по принцип при представянето на ново основание трябва да бъдат спазени изискванията, залегнали в член 84 от Процедурния правилник, тези изисквания са неприложими, когато дадено основание, при все че може да бъде квалифицирано като ново, представлява абсолютно основание за отмяна (вж. в този смисъл решения от 15 септември 2016 г., La Ferla/Комисия и ECHA, T‑392/13, EU:T:2016:478, т. 65, и от 24 септември 2019 г., Yanukovych/Съвет, T‑301/18, непубликувано, EU:T:2019:676, т. 64).
36 Както посочва жалбоподателят, основанието, с което се твърди, че авторът на увреждащ акт няма компетентност, представлява абсолютно основание за отмяна, поради което то може да бъде изложено на всеки етап от производството (вж. в този смисъл решения от 13 декември 2018 г., Pipiliagkas/Комисия, T‑689/16, непубликувано, EU:T:2018:925, т. 39 и цитираната съдебна практика и от 28 септември 2022 г., Grieger/Комисия, T‑517/21, непубликувано, EU:T:2022:588, т. 89 и цитираната съдебна практика).
37 Следователно твърдението, че четвъртото основание е налице, е допустимо.
б) По въпроса дали твърдението за наличието на четвъртото основание е основателно
38 Според жалбоподателя решението относно жалбата по административен ред е незаконосъобразно, тъй като неговият автор няма компетентност. В тази насока той по същество излага две оплаквания.
39 На първо място, жалбоподателят твърди, че Съветът може да оттегли делегираните на PMO правомощия само изцяло, а не за отделен случай. В този аспект той отбелязва, че членове 90в и 91а от Правилника са пречка за каквото и да било оттегляне на делегираните правомощия, когато PMO вече е упражнила правомощията на орган по назначаването, които са предмет на делегиране. Той добавя и че това оттегляне на делегираните правомощия поражда въпроси от гледна точка на принципа на правна сигурност.
40 На второ място, жалбоподателят твърди нарушение на съществени процесуални правила, защото индивидуалното решение относно оттеглянето от Съвета на делегирани правомощия, след подадената жалба по административен ред, не било публикувано.
41 Съветът оспорва тези доводи.
1) По първото оплакване, с което се твърди липса на компетентност на Съвета да оттегли делегираните правомощия за отделен случай
42 Съгласно член 2, параграф 2 от Правилника една или повече институции могат възложат на всяка от тях или на междуинституционален орган да упражнява някои или всички правомощия на орган по назначаването, с изключение на решенията за назначаване, повишаване или преместване на длъжностни лица. В настоящия случай по силата на член 1, параграф 1, буква a), първо тире от решението от 13 май 2019 г. Съветът е използвал тази възможност, като е делегирал на PMO по-специално правомощията си на орган по назначаването, за да удовлетворява и управлява молбите за надбавка за образование, подадени от неговия персонал.
43 Що се отнася до областите, по отношение на които се прилага член 2, параграф 2 от Правилника, член 90в от Правилника предвижда, че жалбите по административен ред се подават до делегирания орган по назначаването, а съгласно член 91а от Правилника се насочват срещу институцията, която е оправомощила органа по назначаване.
44 Ето защо в настоящия случай органът по назначаването на Комисията по принцип е имал компетентност да приеме всякакво решение по подадената от лице от персонала на Съвета жалба по административен ред, предмет на която е надбавка за образование.
45 В допълнение, според съдебната практика делегирането на правомощие представлява акт, който оттегля делегираното правомощие от делегиращия орган и следователно води до прехвърляне на отговорности, което по принцип забранява на делегиращия орган да се позовава на прехвърлените правомощия, за да не бъде решението му опорочено поради липса на компетентност (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2018 г., Janssen‑Cases/Комисия, T‑688/16, ECLI:EU:T:2018:822, т. 31 и цитираната съдебна практика).
46 Необходимо е обаче да се отбележи, от една страна, че в Правилника законодателят не е изключил изрично възможността за оттегляне на правомощията, делегирани от делегиращата институция на основание член 2, параграф 2 от Правилника.
47 От друга страна, съдебната практика признава, че делегиращият орган може отново да упражни правомощието, като същевременно тя предвижда, че принципът на правна сигурност, който е в основата на формалността на делегирането на правомощия, изисква този орган първо да приеме акт, по силата на който си възвръща делегираната компетентност. Всъщност, точно както делегирането на правомощия налага приемането на изричен акт за прехвърляне на съответното правомощие, оттеглянето на делегираните правомощия също трябва да стане с приемане на изричен акт (вж. в този смисъл решение от 22 ноември 2018 г., Janssen‑Cases/Комисия (T‑688/16, ECLI:EU:T:2018:822, т. 31 и цитираната съдебна практика).
48 По-нататък, от съдебната практика следва, че принципът на добра администрация изисква по-специално разпределението на правомощията относно управлението на персонала да е ясно определено и надлежно публикувано (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 9 юли 2008 г., Kuchta/ЕЦБ, F‑89/07, EU:C:2008:97, т. 31 и цитираната съдебна практика).
49 В настоящия случай, първо, член 1, параграф 2 от решението от 13 май 2019 г. задължава PMO до 31 декември 2021 г. да уведоми Съвета за всяка постъпила жалба по административен ред, която е подадена срещу решение, отнасящо се до член на персонала на Съвета. В същата разпоредба се уточнява, че „[а]ко в отделни случаи органът по назначаване или органът, оправомощен да сключва договори, на Съвета поиска това, РМО се отказва от упражняването на правомощията, делегирани съгласно параграф 1 от [този] член, като органът по назначаване или органът, оправомощен да сключва договори, на Съвета упражняват своите правомощия в такива случаи“. Следователно тази разпоредба изрично оправомощава Съвета да поиска от PMO да се откаже от делегираните ѝ правомощия на орган по назначаването, за да започне той отново да ги упражнява.
50 Ето защо член 1, параграф 2 от решението от 13 май 2019 г. изрично оправомощава Съвета да оттегли делегираните правомощия, именно в отделни случаи и след подаването на жалба по административен ред.
51 Второ, не се спори, че решението от 13 май 2019 г. е надлежно публикувано в Официален вестник.
52 Трето, Съветът е упражнил правомощието си едва след като предварително е издал изричен акт, с който на 23 април 2021 г. е поискал от PMO да се откаже да упражнява делегираните в настоящия случай правомощия — искане, което PMO е изпълнила на 10 юни 2021 г. (вж. точка 9 по-горе).
53 От съображенията в точки 49—52 по-горе следва, че делегираните правомощия са оттеглени в съответствие с изискванията, които произтичат от принципа на правна сигурност, по-специално по смисъла на цитираната в точки 47 и 48 по-горе съдебна практика.
54 При това положение фактът по-специално, че в член 90в от Правилника се посочва, че исканията и жалбите по административен ред, предмет на които са делегирани правомощия, се подават до делегирания орган по назначаване, не може да се приравни на законодателна забрана за оттегляне на тези правомощия от техния носител, независимо дали то е пълно или индивидуално. Освен това за споменатата разпоредба няма как да се счита — както твърди жалбоподателят — че забранява делегираните правомощия да се оттеглят в хода на досъдебната процедура, предвид по-специално динамичния характер на тази процедура, припомнен в цитираната в точка 17 по-горе съдебна практика.
55 Ето защо следва да се отхвърли първото оплакване, с което се твърди липса на компетентност на Съвета да оттегли делегираните правомощия за отделен случай.
2) По второто оплакване, с което се твърди, че индивидуалното решение относно оттеглянето на делегираните правомощия не е публикувано
56 Жалбоподателят упреква Съвета, че след подадената от него жалба по административен ред индивидуалното решение относно оттеглянето на делегираните правомощия не е публикувано.
57 В тази насока е уместно да се припомни, от една страна, че съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 76, буква г) от Процедурния правилник, както са разтълкувани в постоянната съдебна практика, исковата молба или жалбата трябва да съдържа изтъкнатите основания и доводи, които следва да са изразени достатъчно ясно и точно, за да може ответникът да подготви своята защита, а съдът да се произнесе, евентуално, без да се налага да иска друга информация. В противен случай неясното или неопределено оплакване е недопустимо (вж. решение от 23 март 2022 г., ON/Комисия, T‑730/20, непубликувано, EU:T:2022:155, т. 44 и цитираната съдебна практика).
58 В случая жалбоподателят твърди, че като не публикувал решението да оттегли делегираните правомощия, що се отнася до жалбата по административен ред, Съветът нарушил съществено процесуално правило. Жалбоподателят обаче не е посочил правното основание, което би установявало каквото и да било задължение за публикуване на индивидуалното решение, и не е развил допълнително, достатъчно ясно и точно, доводите си относно това оплакване.
59 От това следва, че второто оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо на основание член 76, буква г) от Процедурния правилник.
60 Във всеки случай, дори да се предположи, че с второто си оплакване жалбоподателят твърди, че не е уведомен за индивидуалното решение за оттегляне на делегирани правомощия относно жалбата по административен ред, следва да се отбележи, че това решение е взето на 10 юни 2021 г., датата на писмото на PMO, с което на Съвета е съобщено съгласието на PMO да се откаже да упражнява делегираните правомощия. Вярно е, че това писмо не е връчено на жалбоподателя, както и че същият е узнал за него едва при връчването на решението относно жалбата по административен ред, на 19 юли 2021 г., т.е. пет седмици и половина по-късно (вж. точки 9 и 10 по-горе).
61 Съгласно постоянната съдебна практика обаче късното съобщаване на дадено индивидуално решение на адресата му не може да доведе до отмяна на това решение, защото съобщаването е действие, последващо решението, и следователно не оказва влияние върху съдържанието на решението (решения от 29 октомври 1981 г., Arning/Комисия, 125/80, EU:C:1981:248, т. 9, и от 7 февруари 2007 г., Caló/Комисия, T‑118/04 и T‑134/04, EU:T:2007:37, т. 79).
62 По-нататък, видно от точка 8 по-горе, жалбоподателят е подал жалбата по административен ред най-напред до Съвета и едва три седмици по-късно до Комисията, като ѝ е представил препис от жалбата по административен ред, подадена до Съвета.
63 Освен това жалбоподателят не поддържа, а още по-малко доказва, че само по себе си обстоятелството, че решението относно жалбата по административен ред е прието от Съвета, а не от Комисията, е можело да наруши някоя от гаранциите, предоставени му от Правилника, или правилата за добра администрация относно управлението на персонала.
64 Оттук се налага изводът, че няма процесуален порок, който да засяга оттеглянето от Съвета на делегираните правомощия, така че жалбоподателят няма основание да поддържа, че решението относно жалбата по административен ред е взето от орган без компетентност.
65 Следователно твърдението, че четвъртото основание е налице, трябва да се отхвърли като неоснователно.
3. По третото основание, с което се твърди нарушение на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника
66 С третото основание, което се състои от две части, се твърди нарушение на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника.
67 В рамките на първата част жалбоподателят твърди, че по смисъла на Преработено заключение 237/05 изискването за посещаване на „пълен ден“ на висше учебно заведение по същество е изпълнено само когато преминатото обучение съответства на 30 кредита по ECTS. Следователно цитираното преработено заключение наложило допълнително незаконосъобразно условие, като свело прилагането на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника само до академичните програми за обучение, като изключило всякакво професионално обучение, което дава право на предоставянето на точки по ECVET.
68 Както обаче личи от точки 30—32 по-горе, органът по назначаването на Съвета изцяло е пренебрегнал Преработено заключение 237/05, което е правното основание за решенията на PMO, така че първата част от третото основание, която се отнася до последните решения, трябва да се отхвърли като неотносима.
69 В подкрепа на втората част от третото основание жалбоподателят поддържа, че решението относно жалбата по административен ред нарушава член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника, доколкото въвежда разграничение между обучение във висше учебно заведение и професионално обучение.
70 Съветът оспорва тези доводи.
71 В тази насока следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника надбавка за образование се дължи за всяко дете на издръжка, което е навършило най-малко 5‑годишна възраст и посещава редовно на пълен ден основно или средно учебно заведение, за което се дължи такса, или висше учебно заведение.
72 В решението относно жалбата по административен ред Съветът е приел, че на жалбоподателя не се дължи надбавка за образование. От една страна, програмата за обучение имала професионален характер и водела до получаването на точки по ECVET, а не на кредити по ECTS. От друга страна, тази програма не давала право на университетска диплома за завършено висше образование или за следдипломна квалификация и следователно не представлявала университетско образование по смисъла на гръцката образователна система. Оттук Съветът заключава, че програмата за обучение няма как да се смята за обучение във „висше учебно заведение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника.
73 В настоящото производство Съветът поддържа, че член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника, който дава право на получаването на надбавка за образование, трябва да се тълкува през призмата на член 2, параграф 3, буква б) от същото приложение, който предвижда отпускането на надбавка за дете на издръжка, което продължава образованието си или посещава професионален курс на обучение.
74 Според Съвета фактът, че понятието „професионален курс на обучение“ фигурира в член 2, параграф 3, буква б) от приложение VII към Правилника, предмет на който е надбавката за дете на издръжка, но липсва в член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника, който се отнася до надбавката за образование, доказва, че понятието „професионален курс на обучение“ е самостоятелно понятие, отделно от това за обучение във „висше учебно заведение“, с което по-специално член 3, параграф 1 от цитираното приложение обвързва отпускането на надбавката за образование. Поради това обучението във висше учебно заведение не можело да включва професионален курс на обучение, така че надбавката за образование не се дължала ако съответното дете посещава такъв курс.
75 В тази насока Общият съд отбелязва, че — видно от точка 71 по-горе — член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника предвижда по-специално три условия за отпускането на надбавка за образование, а именно, първо, посещаване на висше учебно заведение, второ, посещаването да е редовно, и трето, да е на пълен ден. Следователно член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника по никакъв начин не указва естеството на самото обучение.
76 Обратно на твърдяното от Съвета, действително в рамките на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника законодателят не е посочил естеството на обучението, провеждано от дадено висше учебно заведение, докато е направил това в рамките на член 2, параграф 3, буква б) от същото приложение, но нито Съветът, нито Общият съд може да го въздигне в допълнително условие.
77 Така, Общият съд вече е постановил, че разграничението между училищния и професионалния курс на обучение, направено в член 2, параграф 3, буква б) от приложение VII към Правилника, наистина дава възможност да се изключи изплащането на надбавката за образование по член 3, параграф 1 от споменатото приложение, когато детето на издръжка посещава професионален курс на обучение, който няма никаква връзка с учебно заведение. За сметка на това споменатото разграничение допуска надбавката за образование да се изплаща, когато дете на издръжка посещава професионален курс на обучение, провеждан от учебно заведение, който детето посещава редовно и на пълен ден (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 29 януари 1993 г., Wery/Парламент, T‑86/91, EU:C:1993:7, т. 44, 45, 50 и 51).
78 Оттук следва, че професионалният характер на обучението няма отражение върху отпускането на надбавката за образование съгласно член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника, стига обучението да се провежда от учебно заведение.
79 Това тълкуване се подкрепя от съображение 3 към Регламент (ЕС) № 317/2013 на Комисията от 8 април 2013 година за изменение на приложенията към регламенти (ЕО) № 1983/2003, (ЕО) № 1738/2005, (ЕО) № 698/2006, (ЕО) № 377/2008 и (ЕС) № 823/2010 по отношение на Международната стандартна класификация на образованието (ОВ L 99, 2013 г., стр. 1), съгласно което е необходимо държавите членки и институциите на Съюза да използват класификации на образованието, които са съвместими с преразгледаната Международна стандартна класификация на образованието ISCED 2011 (ISCED). Всъщност точка 2, втори абзац от Преработено заключение 237/05 препраща към ISCED за определението на понятието за посещаване на пълен ден на висше учебно заведение.
80 В съдебното заседание обаче Съветът призна, от една страна, че съгласно ISCED обучението във висше учебно заведение включва както това, което обичайно се разбира като академично образование и съответства на задълбочено професионално обучение, и от друга страна, че Егейският университет (Гърция), в който е проведена програмата за обучение, е висше учебно заведение.
81 При това положение се налага изводът, че Съветът не е можел да откаже да отпусне на жалбоподателя надбавка за образование със съображението, че програмата за обучение няма как да се смята за обучение във „висше учебно заведение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника.
82 От всичко изложено дотук следва, от една страна, че втората част от третото основание трябва да се уважи и следователно да се отмени решението относно жалбата по административен ред, и от друга, да се отхвърли жалбата в останалата ѝ част.
IV. По съдебните разноски
83 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
84 Съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник обаче, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплати.
85 В случая е прието, че жалбата, подадена от жалбоподателя, е недопустима, доколкото е насочена срещу решенията на PMO, а оттук и срещу Комисията.
86 Според Общия съд обаче в случая преходната разпоредба в член 1, параграф 2 от решението от 13 май 2019 г., тълкувана във връзка с членове 90в и 91а от Правилника (вж. точки 43 и 49 по-горе), може да е създала известна неяснота кой е увреждащият акт в настоящия случай.
87 При това положение, въпреки че исканията на жалбоподателя са отхвърлени, доколкото визират Комисията, след надлежно отчитане на всички обстоятелства по случая Общият съд прави извод, че Комисията трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.
88 След като исканията на Съвета са отхвърлени по същество, той следва да се осъди да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)
реши:
1) Жалбата е недопустима в частта ѝ, насочена срещу Европейската комисия.
2) Отменя решението на Съвета на Европейския съюз от 19 юли 2021 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред на г‑н Georgios Paraskevaidis, подадена срещу решенията на служба „Управление и плащане по индивидуални права“ на Комисията от 4 февруари 2021 г., от 1 март 2021 г. и от 9 март 2021 г.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Съветът понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на г‑н Paraskevaidis.
5) Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
Papasavvas | Truchot | Kanninen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 26 юни 2024 година.
V. Di Bucci