Дело T‑479/14

Kendrion NV

срещу

Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз

„Извъндоговорна отговорност — Прецизност на исковата молба — Допустимост — Член 47 от Хартата на основните права — Разумен срок за произнасяне — Имуществена вреда — Лихви върху неизплатената сума от глобата — Разноски за банкова гаранция — Неимуществена вреда — Причинно-следствена връзка“

Резюме — Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 1 февруари 2017 г.

1.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Иск, целящ поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза

(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост

(член 340, втора алинея ДФЕС)

3.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Понятие — Неспазване от съда на Съюза на разумен срок за постановяването на решение — Включване — Критерии за преценка

(член 340, втора алинея ДФЕС; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Тежест на доказване

(член 340, втора алинея ДФЕС)

5.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за констатиране на нарушение и налагане на глоба — Изпълнителна сила — Обжалване на решението пред съда на Съюза — Липса на оспорване на изпълнителната сила

(член 101 ДФЕС, член 263 ДФЕС, член 278 ДФЕС и член 299, първа алинея ДФЕС)

6.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Прекъсване по вина на ищеца или на други лица

(член 340, втора алинея ДФЕС)

7.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Понятие — Разходи за банкова гаранция вследствие от решението на предприятие да не плати наложената от страна на Комисията глоба — Неспазване от съда на Съюза на разумен срок за постановяването на решение по жалбата на предприятието — Наличие на причинно-следствена връзка — Условия

(член 340, втора алинея ДФЕС)

8.      Иск за обезщетение — Компетентност на съда на Съюза — Граници — Забрана за произнасяне ultra petita — Задължение за съобразяване с определения от страните предмет на спора — Възможност на съда на Съюза служебно да реши да поправи вреда, претърпяна през период от време, различен от посочения в исковата молба — Изключване

(член 268 ДФЕС; член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

9.      Иск за обезщетение — Предмет — Поправяне на вредите, които се твърди, че ръководителите и служителите на предприятието ищец са претърпели — Липса на оправомощаване на предприятието да представлява пред съд ръководителите и служителите — Недопустимост

(член 268 ДФЕС)

10.    Извъндоговорна отговорност — Условия — Действителна и сигурна вреда — Тежест на доказване

(член 340, втора алинея ДФЕС)

11.    Извъндоговорна отговорност — Вреда — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Неимуществена вреда, предизвикана от поставянето на ищеца в продължително състояние на несигурност поради неспазване на разумен срок за постановяването на решение — Включване

(член 340, втора алинея ДФЕС)

12.    Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията — Неспазване на разумния срок — Последици

(член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

13.    Извъндоговорна отговорност — Вреда — Поправяне — Отчитане на обезценяването на паричната единица — Мораторни лихви — Начини на изчисляване

(член 340, втора алинея ДФЕС; член 83, параграф 2, буква б) и член 111, параграф 4, буква а) от Регламент № 1268/2012 на Комисията)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 26)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 35 и 36)

3.      Производството по дело в областта на конкуренцията пред Общия съд е в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права, тъй като е надвишило с 20 месеца разумния срок за произнасяне, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти.

Действително през периода между края на писмената фаза на производството, отбелязан с внасянето на дупликата, и началото на устната фаза на производството, по-специално се пристъпва към синтез на доводите на страните, подготвяне на делата за разглеждане, фактически и правен анализ на споровете и подготвяне на устната фаза на производството. Поради това продължителността на изтеклия период зависи по-конкретно от сложността на спора, както и от действията на страните и наличието на искания в хода на производството.

Що се отнася до сложността на спора, най-напред, жалбите относно начина, по който Комисията прилага правото в областта на конкуренцията, се отличават с по-висока степен на сложност от други видове дела, с оглед по-специално на дължината на обжалваното решение, обема на преписката и необходимостта от подробна преценка на множество сложни факти, често пъти обширно разпростиращи се във времето и пространството. Поради това продължителност от 15 месеца между края на писмената фаза на производството и началото на устната му фаза по принцип е подходящ срок за гледането на дела, свързани с прилагането на правото в областта на конкуренцията. По-нататък, при няколко жалби, подадени срещу едно и също прието от Комисията решение за прилагане на правото на Съюза в областта на конкуренцията, по принцип е необходимо успоредно разглеждане, включително когато жалбите не са съединени. Това успоредно разглеждане се обосновава най-вече от връзката между жалбите, както и от необходимостта да се осигури последователност при анализа им и в отговора, който следва да бъде даден. Поради това успоредното разглеждане на свързани дела може да обоснове продължаването с по един месец за всяко следващо свързано дело на времето между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството. Накрая, степента на фактическа и процесуална сложност по делото не обосновава допускането на по-голяма продължителност, като се има по-специално предвид, че след края на писмената фаза и преди началото на устната фаза производството нито е спирано, нито забавяно заради процесуално-организационни действия на Общия съд.

Що се отнася до действията на страните и наличието на искания в хода на производството по разглежданото дело, времето, изтекло между края на писмената фаза и преди началото на устната фаза на производството, по никакъв начин не е било повлияно от подобни действия или наличието на подобни искания.

При това положение периодът от 46 месеца, изтекъл между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството, показва наличието на необосновано бездействие по делото с продължителност 20 месеца.

(вж. т. 48, 49, 51, 52, 54, 55, 59—61 и 63)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 64 и 65)

5.      В съответствие с член 299, първа алинея ДФЕС решението на Комисията относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС има изпълнителна сила, тъй като налага парично задължение на адресатите. Освен това подаването на жалба за отмяната на това решение на основание член 263 ДФЕС не поставя под съмнение изпълнителната му сила, доколкото съгласно член 278 ДФЕС подадените до Съда на Европейския съюз искове нямат суспензивно действие.

(вж. т. 71)

6.      Свързаното с причинно-следствената връзка условие, поставено от член 340 ДФЕС, изисква укоримото поведение да бъде основната причина за настъпването на вредата. С други думи, дори при евентуален принос на институциите към вредата, чието обезщетяване се иска, този принос може да е твърде отдалечен поради отговорност на други лица, и по-специално на ищеца.

(вж. т. 85)

7.      Вреда, изразяваща се в разноски във връзка с банкова гаранция, направени от дружество, санкционирано с решение на Комисията, отменено впоследствие от Общия съд, не произтича пряко от незаконосъобразността на това решение, тъй като вредата е резултат от собственото решение на дружеството да учреди банкова гаранция, за да не изпълнява задължението за заплащане на глобата в определения със спорното решение срок. Положението обаче е различно, когато производството пред съда на Съюза е надвишило разумния срок за произнасяне, тъй като, първо, в момента на учредяване на банкова гаранция нарушението на разумния срок за произнасяне е било непредвидимо и жалбоподателят е можел основателно да очаква жалбата му по това дело да бъде разгледана в разумен срок. Второ, надхвърлянето на разумния срок за произнасяне настъпва след първоначалното решение на жалбоподателя да учреди банкова гаранция.

От това следва, че е налице достатъчно пряка причинно следствена връзка между, от една страна, нарушението на разумния срок за произнасяне от съда на Съюза и от друга страна, претърпяната от ищеца вреда преди обявяване на въпросното решение, изразяваща се в заплащането на разноски по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения разумен срок. В тази връзка заплащането на разноски по банковата гаранция след обявяване на това решение, с което се прекратява нарушението на разумния срок за произнасяне по делото, няма достатъчно пряка причинно-следствена връзка с това нарушение, доколкото заплащането на такива разноски произтича от личния и самостоятелен избор на ищеца, направен след посоченото нарушение, да не плаща глобата, да не иска спиране на изпълнението на спорното решение и да обжалва посоченото по-горе съдебно решение.

(вж. т. 86—88, 98 и 99)

8.      От правилата, които уреждат производството пред юрисдикциите на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда, както и от член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita. Поради това Общият съд не може да се отклони от искането на ищеца и служебно да реши да поправи претърпяната през период от време, различен от този, през който той твърди, че е претърпял вреда.

(вж. т. 103 и 104)

9.      Искането за поправяне на неимуществените вреди, които се твърди, че ръководителите и служителите на ищеца са претърпели, трябва да се отхвърли като недопустимо, поради това че от преписката по делото не следва, че ищецът е бил упълномощен от ръководителите и служителите да предяви искане за обезщетение от тяхно име.

(вж. т. 118)

10.    В производството по иска за обезщетение, доколкото ищецът не привежда никакви доказателства относно наличието и определянето на размера на неговите морални или неимуществени вреди, той следва поне да докаже, че с оглед на своята тежест укоримото поведение е можело да му причини такива.

(вж. т. 121)

11.    Обстоятелството, че ищецът е бил поставен в несигурно положение, по-специално относно успеха на жалбата му, е присъщо на всяко съдебно производство. Същевременно неспазването на разумен срок за произнасяне може да постави ищеца в несигурно положение, което надхвърля обичайно предизвикваната от наличието на съдебно производство несигурност. Това продължително състояние на несигурност по необходимост се отразява на планирането на предстоящите решения и управлението на дружеството и следователно представлява неимуществена вреда.

(вж. т. 126 и 128)

12.    Предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза съдът на Съюза не бива само поради съображението че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподателя да постави под съмнение основателността на глобата или размера ѝ, въпреки че всичките му възражения срещу констатациите относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени.

Оттук следва, че неспазването на разумен срок за постановяване на решение по жалба, подадена по съдебен ред срещу решение на Комисията, с което на дадено предприятие се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция в правото на Съюза, не може да доведе до цялостна или частична отмяна на наложената с това решение глоба.

(вж. т. 131 и 132)

13.    Задължението за заплащане на мораторни лихви възниква по принцип след съдебното решение, с което се констатира задължение на Съюза за поправяне на вреда. При определянето на размера на мораторните лихви следва да се вземат предвид член 83, параграф 2, буква б) и член 111, параграф 4, буква а) от Регламент № 1268/2012 относно правилата за прилагане на Регламент № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Съгласно тези разпоредби лихвата за вземанията, неизплатени в срок, е лихвата, прилагана от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличена с три и половина процентни пункта.

(вж. т. 137 и 138)