Дело T‑167/13
(публикувани откъси)
Comune di Milano
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Наземно обслужване — Капиталови вноски, направени от SEA в полза на Sea Handling — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ — Понятие за помощ — Отговорност на държавата — Критерий за частния инвеститор — Принцип на състезателното начало — Право на защита — Право на добра администрация — Оправдани правни очаквания“
Резюме — Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 13 декември 2018 г.
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Решение на Комисията, с което дадена помощ се обявява за несъвместима с пазара и се разпорежда нейното възстановяване — Жалба на публичен орган, притежаващ качеството на предоставящо помощта лице — Допустимост — Условия
(член 263, четвърта алинея от ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес
(член 263, четвърта алинея от ДФЕС)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Помощи, предоставяни от публично предприятие — Ресурси на предприятието под непрекъснат публичен контрол — Включване
(член 107, параграф 1 от ДФЕС)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Последователно приети и неделимо свързани държавни мерки — Критерии за преценка
(член 107, параграф 1 от ДФЕС)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, предоставяни от публично предприятие — Предприятие, контролирано от държавата — Отговорност на държавата за помощта — Включване — Съвкупност от улики, които трябва да се вземат предвид
(член 107, параграф 1 от ДФЕС)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Преценка с оглед на всички релевантни обстоятелства във връзка със спорната сделка и контекста ѝ — Съобразяване на известните обстоятелства и предвидимото развитие към момента на вземането на решението за съответната мярка
(член 107 и член 108, параграфи 1 и 3 ДФЕС)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Преценка с оглед на всички релевантни обстоятелства във връзка със спорната сделка и контекста ѝ — Доказателствена тежест върху Комисията — Обхват — Съдебен контрол — Граници
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
1. Правното положение на ползващо се с правосубектност образувание, различно от държава членка, което е приело мярка, квалифицирана като държавна помощ с окончателно решение на Комисията, може да бъде лично засегнато от това решение, ако то го възпрепятства да упражнява своите правомощия според съдържанието, което то влага в тях, изразяващи се по-специално в предоставянето на разглежданата помощ.
В това отношение за предоставящо помощта лице трябва да се счита публичният орган, участвал в приемането на разглежданите мерки до такава степен, че да носи отговорност за тях, в съответствие с посочените от практиката на Съда критерии.
(вж. т. 34 и 41)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 45 и 46)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 60—62)
4. Тъй като държавната намеса може да приема различни форми и следва да бъде анализирана в зависимост от нейните последици, не може да се изключи възможността няколко последователни мерки да се разгледат като една-единствена за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС. Такъв може да бъде случаят, когато последователните мерки на държавна намеса са така тясно свързани предвид хронологията на приемането им, целта им и положението на предприятието към момента на приемането им, че е невъзможно да бъдат отделени една от друга.
(вж. т. 71)
5. Дадена мярка не може да се вмени на държавата единствено въз основа на обстоятелството, че е приета от публично предприятие. Дори когато държавата е в състояние да контролира публично предприятие и да упражнява решаващо влияние върху неговите действия, не може автоматично да се предположи, че е налице действително упражняване на такъв контрол в конкретен случай. Публичните предприятия могат да бъдат повече или по-малко независими, което се определя от степента на автономност, която държавата им предоставя.
Поради това единствено фактът, че дадено публично предприятие се контролира от държавата, не е достатъчен, за да ѝ се вменят приетите от него мерки. Необходимо е също така да се прецени дали публичните органи могат да бъдат разглеждани като участвали по един или друг начин в приемането на тези мерки. В това отношение не би могло да се изисква да се докаже, въз основа на конкретно указание, че публичната власт точно в този случай е насърчила публичното предприятие да приеме мерките за разглежданата помощ. Всъщност, от една страна, с оглед на обстоятелството, че отношенията между държавата и публичните предприятия са тесни, съществува реална опасност да бъдат отпуснати държавни помощи посредством същите при недостатъчна прозрачност и в нарушение на предвидения в Договора режим на държавните помощи. От друга страна, по принцип е много трудно за трето лице, именно поради съществуващите привилегировани отношения между държавата и публично предприятие, да докаже в конкретен случай, че взетите от това предприятие мерки за помощ действително са били приети по нареждане на публичните власти. Поради тези причини следва да се приеме, че вменяването на отговорност на държавата за дадена предприета от публично предприятие мярка за помощ може да бъде изведено от набор от признаци, зависещи от обстоятелствата по конкретния случай и от контекста, в който тази мярка е осъществена.
Освен това, всеки друг признак, указващ в конкретния случай участие на публичните власти или малката вероятност за липсата на участие в приемането на мярката, с оглед и на значимостта на същата, нейното съдържание и наложените с нея условия, би могъл евентуално да бъде релевантен за извода за отговорност на държавата за мярка, приета от публично предприятие.
(вж. т. 75)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 102—105)
7. Съгласно принципите относно доказателствената тежест в областта на държавните помощи Комисията трябва да докаже наличието на помощ. В това отношение тя е длъжна да проведе процедурата по разследване на разглежданите мерки надлежно и безпристрастно, за да може при приемане на окончателното решение, с което се установява наличието и евентуално несъвместимостта или незаконосъобразността на помощта, да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация. Що се отнася до степента на доказване, естеството на доказателствата, които Комисията трябва да представи, е в голяма степен зависимо от предвидената държавна мярка.
От друга страна, проверката от страна на Комисията дали определени мерки могат да бъдат квалифицирани като държавни помощи, поради факта че публичните органи не са действали като частен инвеститор, изисква да се извърши сложна преценка на икономическото положение. В рамките на контрола, който упражнява върху направените от Комисията сложни икономически преценки в областта на държавните помощи, съдът на Съюза не може да замести преценката на Комисията със своята икономическа преценка и трябва да сведе контрола си до проверка дали са спазени процесуалните норми и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт.
За да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на факти, която може да обоснове отмяната на обжалваното решение, представените от жалбоподателите доказателства трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност съдържащите се в това решение фактически изводи.
Съдът на Съюза трябва да провери не само фактическата достоверност на посочените доказателства, тяхната надеждност и непротиворечивост, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадено сложно положение, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения.
Следователно при прилагането на критерия за частния кредитор Комисията следва да направи обща преценка, като вземе предвид всички релевантни за случая данни, за да определи дали предприятието получател явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор. В това отношение, от една страна, следва да се приеме, че релевантна е всяка информация, която може да повлияе в немалка степен на процеса на вземане на решение от един нормално предпазлив и грижлив частен кредитор, който се намира в положение, възможно най-близко до това на публичен кредитор, и се опитва да събере дължимите му от длъжник във финансово затруднение суми. От друга страна, за целите на прилагането на критерия за частния кредитор са релевантни единствено наличните данни и предвидимите промени към момента на вземането на това решение. Всъщност Комисията не е длъжна да разгледа дадена информация, ако представените доказателства са изготвени след приемане на решението за извършване на въпросната инвестиция и те не освобождават съответната държава членка от задължението да изготви подходяща предварителна оценка на възвръщаемостта на инвестицията си, преди да пристъпи към извършването ѝ.
(вж. т. 106—110)