РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

30 април 2019 година(*)

„Държавни помощи — Схема за освобождаване от облагане с корпоративен данък, приведена в действие от Франция в полза на нейните пристанища — Решение, с което схемата за помощ се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Съществуващи помощи — Понятие за стопанска дейност — Задължение за мотивиране — Нарушения на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки — Принцип на добра администрация“

По дело T‑747/17

Union des ports de France — UPF, установено в Париж (Франция), за което се явяват C. Vannini и E. Moraïtou, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват B. Stromsky и S. Noë, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2017/2116 на Комисията от 27 юли 2017 година относно схема за помощ SA.38398 (2016/C, ex 2015/E), приведена в действие от Франция — Данъчно облагане на пристанищата във Франция (ОВ L 332, 2017 г., стр. 24),

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: G. Berardis (докладчик), председател, S. Papasavvas и O. Spineanu- Matei, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 ноември 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства по спора

1        През 2013 г. службите на Европейската комисията изпращат до всички държави членки въпросник, засягащ експлоатацията и данъчното облагане на техните пристанища, за да получат обща представа по темата и да придобият яснота относно положението на пристанищата от гледна точка на правилата на Съюза в областта на държавната помощ. Впоследствие службите на Комисията разменят няколко писма по този въпрос с френските органи.

2        С писмо от 9 юли 2014 г. Комисията информира френските органи, съгласно член 17 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), за предварителната си оценка на режима за данъчно облагане на пристанищата по отношение на възможното му определяне като държавна помощ и съвместимостта му с вътрешния пазар. В заключение, в това писмо тя счита, най-напред, че освобождаването от облагане с корпоративен данък (наричан по-нататък „КД“) в полза на френските пристанища представлява съществуваща държавна помощ, несъвместима по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и приканва френските органи да представят становището си относно тази предварителна оценка.

3        Френските органи представят становището си с писмо от 7 ноември 2014 г. На 12 декември 2014 г. е проведена среща между службите на Комисията и френските органи. На 15 януари 2015 г. последните изпращат на Комисията допълнителни коментари. Службите на Комисията отговарят на това писмо с писмо от 1 юни 2015 г., като посочват, че на този етап продължават да поддържат предварителното си становище, изразено в писмото от 9 юли 2014 г.

4        С писмо от 21 януари 2016 г. Комисията потвърждава позицията си и предлага на френските органи, на основание член 108, параграф 1 ДФЕС и член 22 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), да предприемат подходящи мерки за премахване на освобождаването от облагане с КД, от което се ползват пристанищата по отношение на приходите си от стопанска дейност, считано от началото на финансовата 2017 г. Френските органи са приканени в срок от два месеца безусловно и недвусмислено да изразят позицията си по предложението на Комисията в съответствие с член 23, параграф 1 от Регламент 2015/1589.

5        С писмо от 11 април 2016 г. френските органи изпращат на Комисията своето становище. На 27 юни 2016 г. е организирана среща между френските органи и службите на Комисията.

6        Тъй като френските органи безусловно и недвусмислено отказват предложените от Комисията подходящи мерки, последната решава да започне процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС, в изпълнение на член 23, параграф 2 от Регламент 2015/1589. Решението на Комисията да започне процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 302, 2016 г., стр. 23, наричано по-нататък „решението за започване на процедурата“). Комисията приканва Френската република да представи становището си относно съдържанието на решението. Също така тя приканва заинтересованите страни да представят становищата си относно разглежданата мярка.

7        Френските органи представят становището си с писмо от 19 септември 2016 г. Комисията получава становищата на няколко заинтересовани страни, и по-специално на жалбоподателя, Union des ports de France — UPF (Съюз на пристанищата във Франция). Комисията предоставя тези становища на Франция, като ѝ дава възможност да ги коментира. Комисията получава коментарите на Франция с писмо от 3 ноември 2016 г. На 16 ноември 2016 г. е организирана среща между френските органи и службите на Комисията.

8        На 27 юли 2017 г. Комисията приема Решение (ЕС) 2017/2116 относно схема за помощ SA.38398 (2016/C, ex 2015/E), приведена в действие от Франция — Данъчно облагане на пристанищата във Франция (ОВ L 332, 2017 г., стр. 24, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

9        Обжалваното решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 14 декември 2017 г. Впрочем жалбоподателят е уведомен за това решение в качеството му на заинтересована страна, представила становище в хода на официалната процедура по разследване, с писмо от 6 септември 2017 г.

10      Член 1 от обжалваното решение гласи следното:

„Освобождаването от облагане с корпоративен данък в полза на автономните пристанища (част от които са се превърнали в големи морски пристанища), морските търговски камари, търговско-промишлените палати, които управляват пристанищни съоръжения, общините — концесионери на притежавано от държавата публично оборудване в морските пристанища, както и предприятията, на които евентуално е преотстъпена експлоатацията на това оборудване, представлява съществуваща схема за държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар“.

11      Съгласно член 2 от обжалваното решение:

„1. Франция е длъжна да премахне освобождаването от облагане с корпоративен данък, посочено в член 1, и да обложи с корпоративен данък предприятията, в полза на които се прилага това освобождаване.

2. Мярката, с която Франция изпълнява задълженията си по параграф 1, трябва да бъде приета преди края на текущата календарна година към датата на нотификация на настоящото решение. Тази мярка трябва да се приложи най-късно за приходите от стопанска дейност, генерирани от началото на финансовата година след неговото приемане“.

 Производство и искания на страните

12      На 15 ноември 2017 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

13      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

14      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта

15      Комисията оспорва допустимостта на настоящата жалба. След постановяването на решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873), Комисията разяснява позицията си в съдебното заседание, като изтъква, че макар да представлява подзаконов акт, обжалваното решение включва мерки за изпълнение по отношение на членовете на жалбоподателя, което означава, че същите трябва да докажат, че са пряко и лично засегнати от това решение.

16      По-нататък, що се отнася до личното засягане на членовете на жалбоподателя, Комисията изтъква, че тези членове са част от отворен кръг субекти, подлежащи на освобождаване от облагане с КД, и имат качеството на обикновени потенциални получатели на разглежданата схема. Впрочем тя счита, че обжалваното решение не променя придобити от посочените членове права, доколкото по принцип не съществува придобито право на запазване на данъчен режим в бъдеще. При това положение тези членове не могат да претендират, че са лично засегнати от обжалваното решение.

17      Накрая, Комисията поддържа, че жалбоподателят не може да се позове на предвидените във вътрешния му устав задачи да защитава и представлява интересите на членовете си пред съдилищата на Съюза, с цел да докаже засягането на собствените си интереси, при положение че този акт не представлява правна разпоредба на правото на Съюза, която изрично му признава определени процесуални права. Освен това тя счита, че само участието на жалбоподателя в официалната процедура по разследване на разглежданата схема за помощ не може да му даде процесуална легитимация.

18      Жалбоподателят оспорва тези доводи и изтъква, че членовете му са пряко и лично засегнати от обжалваното решение, което означава, че самият той също има процесуална легитимация.

19      В това отношение следва да се припомни, че член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда две хипотези, при които физическо или юридическо лице има процесуална легитимация да обжалва акт, на който не е адресат. От една страна, такава жалба може да се подаде, при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, то може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако той го засяга пряко (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 44).

20      По-нататък, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика жалби, подадени от сдружения като жалбоподателя, са допустими в три хипотези, а именно когато тези сдружения представляват интересите на членовете си, които биха имали правен интерес да обжалват, когато са индивидуализирани поради засягане на собствените им интереси като сдружения, по-специално защото положението им на преговарящ е засегнато от акта, чиято отмяна се иска, или още когато правна уредба им признава изрично процесуални права (вж. в този смисъл решение от 18 март 2010 г., Forum 187/Комисия, T‑189/08, EU:T:2010:99, т. 58 и цитираната съдебна практика и определение от 26 април 2016 г., EGBA и RGA/Комисия, T‑238/14, непубликувано, EU:T:2016:259, т. 50 и цитираната съдебна практика).

21      В случая трябва да се констатира, както прави Комисията, че нито една правна уредба на правото на Съюза не признава изрично процесуални права на жалбоподателя. Само фактът, че уставът му възлага задачата да защитава общите интереси на членовете му и да ги представляват пред съдилищата на Съюза, не е достатъчен в това отношение (вж. в този смисъл решение от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия, T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130, т. 54 и цитираната съдебна практика).

22      Освен това процесуалната легитимация на жалбоподателя не може да бъде изведена само от участието му в официалната процедура по разследване в качеството му на заинтересована страна, въпреки че това може да е елемент от значение за преценката на процесуалната легитимация на дадено предприятие (вж. в този смисъл решения от 22 ноември 2007 г., Sniace/Комисия, C‑260/05 P, EU:C:2007:700, т. 56 и от 5 ноември 2014 г., Vtesse Networks/Комисия, T‑362/10, EU:T:2014:928, т. 53).

23      Впрочем жалбоподателят не твърди, че положението му на преговарящ е засегнато от обжалваното решение, както в делото, по което е постановено решение от 2 февруари 1988 г., Kwekerij van der Kooy и др./Комисия (67/85, 68/85 и 70/85, EU:C:1988:38).

24      При това положение следва да се провери дали съгласно посочената в точка 20 по-горе съдебна практика жалбоподателят има процесуална легитимация, доколкото представлява интересите на своите членове, които сами по себе си биха имали правен интерес да обжалват.

25      В това отношение следва да се уточни, че съгласно съдебната практика в тази хипотеза процесуалната легитимация на сдружението се основава на съображението, че подаването на жалбата от сдружението предоставя процесуални предимства, тъй като позволява да се избегне подаването на голям брой различни жалби срещу едни и същи актове, като сдружението се субституира в правата на един или няколко от членовете, чиито интереси представлява, доколкото самите те могат да подадат допустима жалба (решения от 6 юли 1995 г., AITEC и др./Комисия, T‑447/93—T‑449/93, EU:T:1995:130, т. 60 и от 15 септември 2016 г., Molinos Río de la Plata и др./Съвет, T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14, непубликувано, EU:T:2016:509, т. 35).

26      Следователно сдружение не може да се позовава на обстоятелството, че представлява интересите на членове, които са подали жалби от свое име, тъй като те защитават интересите си сами (вж. решение от 15 септември 2016 г., Molinos Río de la Plata и др./Съвет, T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14, непубликувано, EU:T:2016:509, т. 36 и цитираната съдебна практика). От това следва, че настоящата жалба не може да се приеме за допустима въз основа на обстоятелството, че жалбоподателят представлява Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-ouest (port de Brest), тъй като последната е подала жалба срещу обжалваното решение от свое име в дело T‑754/17, Chambre de commerce et d’industrie métropolitaine Bretagne-ouest (port de Brest)/Комисия, без при това да е необходимо да се разглежда допустимостта на подадената от нея жалба (вж. в този смисъл определение от 29 март 2012 г., Asociación Española de Banca/Комисия, T‑236/10, EU:T:2012:176, т. 30).

27      Жалбоподателят обаче може надлежно да представлява интересите на онези свои членове, които не са подали жалби от свое име, при условие че самите те имат процесуална легитимация, което следва да се провери.

28      На първо място, следва да се отбележи, че членовете на жалбоподателя не са адресатите на обжалваното решение, тъй като то е адресирано до Френската република.

29      На второ място, тъй като обжалваното решение се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно, то е подзаконов акт (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, T‑220/13, непубликувано, EU:T:2016:484, т. 49 и 52).

30      Трябва да се констатира обаче, че то не може да породи правни последици спрямо оператори, които осъществяват дейност в пристанищния сектор, каквито са членовете на жалбоподателя, ако френските органи не приемат мерки за изпълнение (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2014 г., Royal Scandinavian Casino Århus/Комисия, T‑615/11, непубликувано, EU:T:2014:838, т. 51 и цитираната съдебна практика). Всъщност член 2 от обжалваното решение предвижда, че „Франция е длъжна да премахне освобождаването от облагане с корпоративен данък, посочено в член 1, и да обложи с корпоративен данък предприятията, в полза на които се прилага това освобождаване“. Ако подобни мерки за изпълнение не бъдат приети, ще продължи да се прилага действащият данъчен режим, който предвижда освобождаването от облагане с КД в полза по-специално на автономните пристанища и търговско-промишлените палати (ТПП), натоварени с експлоатацията на пристанищна инфраструктура.

31      Освен това, както изтъква Комисията в съдебното заседание, за членовете на жалбоподателя премахването на освобождаването от облагане с КД в изпълнение на обжалваното решение по принцип става с приемането на отразяващ тези промени акт за установяване на данъчно задължение. Тези актове представляват мерки за изпълнение по отношение на членовете на жалбоподателя, които според Комисията могат да бъдат обжалвани пред националните юрисдикции, като при съмнения относно валидността на обжалваното решение последните биха могли евентуално да отправят запитване до Съда на основание член 267 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, T‑220/13, непубликувано, EU:T:2016:484, т. 55 и 61).

32      От това следва, че обжалваното решение включва мерки за изпълнение по отношение на членовете на жалбоподателя, което означава, че те трябва да докажат, че са пряко и лично засегнати от него.

33      Що се отнася, от една страна, до прякото засягане на членовете на жалбоподателя, което в случая не се оспорва, следва да се отбележи, че макар обжалваното решение да е адресирано до френските органи, то не им оставя никаква свобода на преценка и ги задължава да премахнат освобождаването от облагане с КД, от което се ползват субекти като членовете на жалбоподателя (член 2, параграф 1 от обжалваното решение) по отношение на приходите си от стопанска дейност, най-късно от началото на финансовата година след неговото приемане (член 2, параграф 2 от обжалваното решение). Следователно членовете на жалбоподателя са пряко засегнати от обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 15 юни 1999 г., Regione Autonoma Friuli-Venezia Giulia/Комисия, T‑288/97, EU:T:1999:125, т. 32 и цитираната съдебна практика).

34      Що се отнася, от друга страна, до личното засягане на членовете на жалбоподателя, следва да се констатира, най-напред, че те не са поименно или индивидуално посочени в обжалваното решение. Всъщност член 1 от обжалваното решение се отнася по принцип до автономните пристанища (част от които са се превърнали в големи морски пристанища), морските търговски камари, ТПП, които управляват пристанищни съоръжения, общините — концесионери на притежавано от държавата публично оборудване в морските пристанища, както и предприятията, на които евентуално е преотстъпена експлоатацията на това оборудване.

35      Съгласно съдебната практика третите лица могат да бъдат лично засегнати от решение, адресирано до друго лице, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 57 и цитираната съдебна практика).

36      В това отношение, както припомня Комисията в съдебното заседание, само възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, ако това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено в съответния акт (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 58 и цитираната съдебна практика).

37      Въпреки това, когато дадено решение засяга група лица, които са определени или са били определяеми към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на групата критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори и това може да е така по-специално когато решението изменя правата, които частноправен субект е придобил преди неговото приемане (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, C‑132/12 P, EU:C:2014:100, т. 59 и цитираната съдебна практика).

38      В това отношение следва да се отбележи, първо, че всички членове на жалбоподателя са френски пристанища или големи морски пристанища, или ТПП, оператори на подобни пристанища, които законно са се ползвали от схемата за освобождаване от облагане с КД, докато тя не е била поставена под въпрос от Комисията след приемането на обжалваното решение.

39      Второ, както припомня жалбоподателят в съдебното заседание, получателите на разглежданата в случая схема за помощ са публичноправни юридически лица, създадени с постановление, а не вследствие на частна инициатива.

40      При това положение следва да се констатира, че членовете на жалбоподателя са част от затворен кръг оператори, които са определяеми към момента на приемане на обжалваното решение.

41      В това отношение, противно на изтъкнатото от Комисията в съдебното заседание, този кръг не може да се разширява впоследствие, защото, дори да се предположи, че в бъдеще може с постановление да се създаде друго пристанище или друга ТПП, това няма да са субекти, който могат да се позоват на качеството на действителен получател на съществувалата преди приемането на обжалваното решение схема за помощ, за разлика от членовете на жалбоподателя.

42      Трето, положението на членовете на жалбоподателя трябва да се разграничи и от това на членовете на жалбоподателите по делото, по което е постановено цитираното от Комисията определение от 26 април 2016 г., EGBA и RGA/Комисия (T‑238/14, непубликувано, EU:T:2016:259). Всъщност, за разлика от настоящото дело, което се отнася до съществуваща схема за помощ, решението, предмет на жалбата по това дело, се отнася до нова схема за помощ за проект за парафискална такса върху конните залагания онлайн, чиято цел е да се финансира поверена на дружествата за конни надбягвания задача за обществена услуга. Следователно членовете на жалбоподателите, които без изключение са оператори в сектора на хазартните игри, могат да се позоват единствено на качеството си на конкуренти на бъдещите получатели на тази схема, тъй като към момента на приемането на решението — предмет на жалбата, тя все още не е приведена в действие. При това положение, както посочва Общият съд в това дело, това решение засяга интересите на всички участници в сектора на конните залагания онлайн във Франция: онези, които са присъствали на този пазар преди приемането на решението — предмет на жалбата, онези, които влизат на пазара след приемането на това решение, и онези, които ще влязат на пазара в бъдеще. Така членовете на жалбоподателите са част от неопределена съвкупност стопански оператори, чийто кръг може да расте след приемането на решението — предмет на жалбата. Те не са част от затворен кръг, т.е. група, която след приемането на обжалвания акт вече не може да се разширява. Съответно членовете на жалбоподателите са засегнати от решението — предмет на жалбата, само в обективното им качество на лица, подлежащи на облагане с парафискална такса, подобно на всеки друг конкурент в разглеждания сектор (вж. в този смисъл определение от 26 април 2016 г., EGBA и RGA/Комисия, T‑238/14, непубликувано, EU:T:2016:259, т. 66 и 67).

43      Предвид всички тези съображения следва да се заключи, че в случая членовете на жалбоподателя са лично засегнати от обжалваното решение, тъй като са част от затворен кръг оператори, определяеми към момента на приемане на обжалваното решение.

44      Следователно, тъй като в случая членовете на жалбоподателя имат процесуална легитимация да обжалват решението, от това следва, че жалбоподателят също има процесуална легитимация по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, при условие че представлява интересите на членовете, които не са подали жалба от свое име срещу това решение.

 По същество

45      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания: първо, грешка при прилагане на правото при квалифицирането като държавна помощ на данъчната мярка като цяло, второ, грешка при прилагане на правото при преценката на стопанския характер на дейностите, извършвани от френските пристанища, трето, грешка в преценката на предпоставките за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки, що се отнася до френските пристанища изобщо, и по-специално до тези на островите и в отвъдморските територии, и от непълнота на мотивите в рамките на тази проверка, четвърто, грешка при прилагане на правото, допусната при провеждането на процедурата по проверка на съществуващите помощи, и нарушение на член 108, параграфи 1 и 2 ДФЕС, отнасящи се до „процедурата за подходящи мерки“, във връзка с принципа на пропорционалност, и пето, нарушение на принципа на добра администрация.

 По първото основание: грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията неправилно квалифицирала като държавна помощ схемата за освобождаване от облагане с КД в полза на френските пристанища, разглеждана в нейната цялост

46      Жалбоподателят припомня, че субект, който извършва едновременно дейности, свързани с упражняването на властнически правомощия, и стопански дейности, е длъжно да спазва правилата в областта на държавната помощ само по отношение на стопанските си дейности. Той твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е уточнила, че възприетото определяне като помощ се ограничава само до стопанските дейности на френските пристанища. Съответно той иска от Общия съд да отмени обжалваното решение по тази точка или поне да измени диспозитива му с цел нестопанските дейности на френските пристанища изрично да се изключат от задължението за облагане с КД.

47      Комисията оспорва тези доводи.

48      На първо място, следва да се констатира, че както ясно личи от текста на диспозитива на обжалваното решение (вж. т. 10 и 11 по-горе), мярката за помощ се отнася до освобождаването от облагане с КД на субектите получатели само за приходите, генерирани от стопанската им дейност. Следователно първото основание на жалбоподателя почива на неправилен прочит на диспозитива на обжалваното решение.

49      Впрочем, при положение че разглежданата данъчна мярка се прилага за всички приходи на субектите получатели, независимо от характера на дейността им, Комисията е можела логично да поиска премахването на тази схема като такава, за да се гарантира, че освобождаването от облагане с КД, от което тези предприятия се ползват по отношение на приходите си от стопанска дейност и което е обявено за несъвместимо с вътрешния пазар, ще изчезне.

50      На второ място, следва да се припомни, че разпоредителната част на акта е неотделима от мотивите към него, така че, ако е необходимо, тя трябва да се тълкува, като се вземат предвид мотивите, довели до приемането му (решения от 15 май 1997 г., TWD/Комисия, C‑355/95 P, EU:C:1997:241, т. 21 и от 2 март 2012 г., Нидерландия/Комисия, T‑29/10 и T‑33/10, EU:T:2012:98, т. 146).

51      В съображения 42—61 от обжалваното решение Комисията е положила усилия да докаже до каква степен пристанищата извършват, поне отчасти, стопански дейности и следователно представляват предприятия по смисъла на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, отнасящи се до правилата в областта на конкуренцията.

52      В съображение 44 от обжалваното решение Комисията уточнява, че не оспорва, че на пристанищата може да бъде делегирано извършването на определени задачи, свързани с упражняването на публични правомощия, или на такива с нестопански характер, като контрола и безопасността на морския трафик или наблюдението на замърсяването, както и че, когато упражняват тези задачи, пристанищата не са предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. В тази връзка тя уточнява, че от това следва, че освобождаването от облагане с КД, което е предмет на настоящата процедура, може да представлява държавна помощ само ако се отнася до доходи от стопански дейности. От друга страна, фактът, че даден субект извършва една или повече институционално присъщи или нестопански дейности, по принцип не е достатъчен да отмени определянето му като „предприятие“. Следователно дадено пристанище ще се счита за „предприятие“, ако и доколкото действително извършва една или повече стопански дейности.

53      По-нататък в съображение 45 от обжалваното решение Комисията излага няколко вида стопански дейности, съответстващи на предоставянето на различни услуги на редица пазари, които могат да се извършват от френските пристанища. Първо, пристанищата предоставят общо обслужване на плавателните съдове, като им осигуряват достъп до пристанищната инфраструктура срещу заплащане. Второ, някои пристанища предоставят по-специфични услуги на плавателните съдове, като пилотаж, подемни дейности, обработка на товари и акостиране, също срещу заплащане. В първите два случая възнагражденията, които пристанището получава, обикновено се наричат „пристанищна такса“. Трето, пристанищата предоставят срещу заплащане определена инфраструктура или определени терени на разположение на предприятия, които използват тези пространства за свои собствени цели или за да доставят на корабите някои от изброените по-горе пристанищни услуги.

54      Така Комисията заключава в съображение 61 от обжалваното решение, че „[а]втономните пристанища […], морските търговски камари, търговско-промишлените палати, управляващи пристанищни съоръжения, общините — концесионери на притежавано от държавата публично оборудване в морските пристанища, както и предприятията, на които евентуално е преотстъпена експлоатацията на това оборудване, които експлоатират инфраструктурата пряко или предоставят услуги в дадено пристанище, са „предприятия“ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС по отношение на стопанските си дейности […]“.

55      Следователно от мотивите на обжалваното решение достатъчно ясно личи, че субектите получатели са счетени за предприятия, по отношение на които следва да се прилагат разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно държавната помощ, само по отношение на стопанските им дейности.

56      На трето място, доколкото жалбоподателят иска от Общия съд да измени диспозитива на обжалваното решение, с цел нестопанските дейности на френските пристанища изрично да се изключат от задължението за облагане с КД, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика съдът на Съюза не може да дава задължителни указания на институциите или да ги замества в рамките на упражнявания от него контрол за законосъобразност (вж. решение от 12 май 2016 г., Hamr — Sport/Комисия, T‑693/14, непубликувано, EU:T:2016:292, т. 91 и цитираната съдебна практика).

57      Във всички случаи, подобно изменение на диспозитива на обжалваното решение би било неоснователно, тъй като почива на погрешен прочит на обжалваното решение, което изисква субектите — получатели на разглежданото освобождаване, да подлежат на облагане с КД само за печалбите, които генерират от стопанската си дейност.

58      Ето защо следва да се приеме, че първото основание не е налице.

 По второто основание: грешка при прилагане на правото при преценката на стопанския характер на дейностите, поети за изпълнение от френските пристанища

59      С това основание жалбоподателят по същество упреква Комисията, от една страна, че не е извършила подробен анализ на дейностите на пристанищата, с цел да установи кои видове дейности са стопански, и от друга страна, че погрешно е определила някои дейности като стопански, при положение че те нямали такъв характер.

60      В това отношение следва най-напред да се припомни, че при решение, отнасящо се до схема за помощ, както в настоящия случай, Комисията може просто да проучи, общо и абстрактно, характеристиките на разглежданата схема, за да прецени в мотивите на решението дали поради предвидените в нея условия тя по принцип представлява държавна помощ за получателите си. Ето защо Комисията не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай (вж. в този смисъл решения от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 63 и от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия, T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 66).

61      По-нататък, следва да се припомни, както прави Комисията в съображение 42 от обжалваното решение, че съгласно съдебната практика с понятието предприятие се обозначава всеки стопански субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране. В това отношение всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар, представлява стопанска дейност (решение от 12 септември 2000 г., Pavlov и др., C‑180/98—C‑184/98, EU:C:2000:428, т. 74 и 75; в този смисъл вж. също решения от 16 юни 1987 г., Комисия/Италия, 118/85, EU:C:1987:283, т. 7 и от 23 април 1991 г., Höfner и Elser, C‑41/90, EU:C:1991:161, т. 21).

62      В случая Комисията като цяло признава, че пристанищата могат да извършват едновременно стопански и нестопански дейности. Така тя установява, че френските пристанища могат да извършват няколко вида стопански дейности, които изброява по-специално в съображение 45 от обжалваното решение (вж. т. 51—54 по-горе).

63      Всъщност, от една страна, трябва да се констатира, че жалбоподателят изобщо не оспорва това описание, а просто твърди, че някои от дейностите на пристанищата били с нестопански характер или че анализът на Комисията в това отношение не бил достатъчно подробен.

64      От друга страна, както посочва Комисията по-специално в съображение 44 от обжалваното решение, не се оспорва, че на пристанищата може да бъде делегирано извършването на определени задачи, свързани с упражняването на публични правомощия, или на такива с нестопански характер, като контрола и безопасността на морския трафик или наблюдението на замърсяването, както и че, когато упражняват тези задачи, пристанищата не са предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. От друга страна, фактът, че даден субект извършва една или повече институционално присъщи или нестопански дейности, по принцип не е достатъчен да отмени определянето му като „предприятие“. Всъщност, за да се определи дали разглежданите дейности са дейности на предприятие по смисъла на Договора за функционирането на ЕС, следва да се разгледа характерът на тези дейности. При това положение дадено пристанище се счита за „предприятие“, ако и доколкото действително извършва една или няколко стопански дейности (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2002 г., Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01 P, EU:C:2002:617, т. 74 и 75 и от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 37).

65      Впрочем в съдебната практика се приема, че търговската експлоатация и изграждането на летищна или пристанищна инфраструктура за целите на подобна търговска експлоатация представляват стопанска дейност (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2002 г., Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01 P, EU:C:2002:617, т. 78, от 19 декември 2012 г., Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig-Halle/Комисия, C‑288/11 P, EU:C:2012:821, т. 40—43 и от 15 март 2018 г., Naviera Armas/Комисия, T‑108/16, обжалвано, EU:T:2018:145, т. 78).

66      Следователно Комисията правилно е приела в съображение 61 от обжалваното решение, че „[а]втономните пристанища […], морските търговски камари, търговско-промишлените палати, управляващи пристанищни съоръжения, общините — концесионери на притежавано от държавата публично оборудване в морските пристанища, както и предприятията, на които евентуално е преотстъпена експлоатацията на това оборудване, които експлоатират инфраструктурата пряко или предоставят услуги в дадено пристанище, са „предприятия“ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС по отношение на стопанските си дейности […]“.

67      Нито един от доводите на жалбоподателя не може да постави под въпрос този извод.

68      Първо, жалбоподателят твърди, че по отношение на пристанищната инфраструктура като цяло Комисията неправилно се е основала на наличието на разграничение между инфраструктурите за морски достъп според това дали са разположени във или извън пристанището, за да заключи, че правилата в областта на държавната помощ са приложими. В това отношение определящият критерий не бил географското местоположение на инфраструктурите, а дали те са от полза за морската общност като цяло или, напротив, се използват само за икономическата експлоатация на пристанището. Жалбоподателят упреква Комисията, от една страна, че се отклонява — без да се мотивира — от решението за започване на процедурата, в което определя като нестопанска дейност публичните инвестиции в морски пътища за достъп, в съоръжения за сухопътен транспорт в рамките на пристанищната зона и в друга морска инфраструктура, носеща ползи за общността като цяло.

69      Трябва да се констатира, че подобен довод е ирелевантен, доколкото не поставя под въпрос извода на Комисията в съображение 61 от обжалваното решение, който се основава на обстоятелството, че пристанищата и другите субекти получатели извършват, поне отчасти, стопански дейности като посочените в съображение 45 от обжалваното решение, независимо от местоположението на тези дейности.

70      Във всеки случай следва да се отбележи, че в спорното решение Комисията не се е отклонила от „традиционния“ си подход, съгласно който изграждането, поддръжката, замяната или модернизирането на инфраструктура за достъп до пристанищата обикновено се считат за общи мерки с нестопански характер, когато тази инфраструктура се предоставя на всички ползватели без дискриминация и без насрещна престация. Всъщност, както припомня Комисията в съображение 53 от обжалваното решение, тази хипотеза се отнася до положение, при което достъпът до инфраструктурата се предоставя безплатно, без насрещна финансова престация, което в настоящия случай не е така. При това положение анализът на Комисията в същото съображение от обжалваното решение, че освен ако някои специфики по случая не налагат противоположно заключение, разположената извън пристанището инфраструктура за достъп е от полза за морската общност като цяло, докато публичното финансиране на инфраструктура за достъп, разположена във вътрешността на дадено пристанище, по принцип се очаква да носи полза за експлоатацията на конкретното пристанище, не противоречи на този подход и следователно не е опорочен от грешка при прилагане на правото.

71      Второ, жалбоподателят упреква Комисията, че се е отклонила от мотивите на решението за започване на процедурата и от предишни случаи, в които приема, че изграждането, поддръжката, замяната или модернизирането на инфраструктура, която е предоставена на ползвателите безплатно и без дискриминация, не са стопански дейности. Ето защо той счита, че Комисията трябва да изключи от стопанските дейности на пристанищата някои специфични операции по уреждане.

72      В това отношение следва най-напред да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика практиката за вземане на решения на Комисията по други случаи не може да засегне валидността на обжалваното решение, която може да се преценява само с оглед на обективните норми на Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2014 г., Германия/Комисия, T‑295/12, непубликувано, EU:T:2014:675, т. 181 и от 9 юни 2016 г., Magic Mountain Kletterhallen и др./Комисия, T‑162/13, непубликувано, EU:T:2016:341, т. 59).

73      По-нататък, следва да се отбележи, че в съображение 21 от решението за започване на процедурата Комисията е счела, с оглед на обстоятелствата по случая, че някои дейности, поети за изпълнение от пристанищата (публични инвестиции в морски пътища за достъп — вълноломи, бентове, навигационни канали, драгиране, в съоръжения за сухопътен транспорт в рамките на пристанищната зона и в друга морска инфраструктура, носеща ползи за морската общност като цяло), нямат стопански характер, като в това отношение се позовава на точка 35 от своето решение от 20 октомври 2004 г. относно държавна помощ N 520/2003 — Белгия — Финансова помощ за инфраструктурни дейности във фламандските пристанища (ОВ C 176, 2005 г., стр. 11).

74      В съображение 53 от обжалваното решение обаче Комисията обяснява, в отговор на съображенията на голямото морско пристанище Хавър (Франция), което се позовава на решението, цитирано в точка 72 по-горе, че от 2004 г. насам нейната практика за вземане на решения е претърпяла развитие, успоредно с развитието на практиката на Съда. Комисията се позовава и на решението си от 30 април 2015 г. относно държавна помощ SA.39608 — Разширяване на пристанище Wismar (ОВ C 203, 2015 г., стр. 1), както и на две точки от своята матрица за анализ на пристанищните инфраструктури, поместена на уебсайта на Генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“.

75      Следва обаче да се припомни, че започването на официалната процедура по разследване цели именно да се даде възможност на Комисията да събере всички необходими становища, за да е в състояние да вземе окончателно решение по определянето на дадена мярка като държавна помощ (вж. решение от 23 октомври 2002 г., Diputación Foral de Guipúzcoa и др./Комисия, T‑269/99, T‑271/99 и T‑272/99, EU:T:2002:258, т. 47 и цитираната съдебна практика). Съответно преценките на Комисията в рамките на подобно решение несъмнено са с временен характер, като целта е да се определи дали мярката има характер на помощ и да се изложат причините, които пораждат съмнения относно съвместимостта ѝ с вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 19 май 2015 г., Diputación Foral de Bizkaia/Комисия, T‑397/12, непубликувано, EU:T:2015:291, т. 58). От това следва, че окончателното решение може да се различава от решението за започване на разследване, без това да опорочава окончателното решение (решения от 4 март 2009 г., Италия/Комисия, T‑424/05, непубликувано, EU:T:2009:49, т. 69 и от 19 май 2015 г., Diputación Foral de Bizkaia/Комисия, T‑397/12, непубликувано, EU:T:2015:291, т. 59).

76      Единствено в случай че установи след приемането на решение за започване на официална процедура по разследване, че последното се е основало на непълнота на фактите или на неправилна правна квалификация на тези факти, Комисията би трябвало да има възможността и дори задължението да коригира своята позиция, като приеме решение за коригиране или ново решение за започване на процедура, с цел да се позволи на съответната държава членка и на другите заинтересовани страни да представят по полезен начин своите коментари (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2011 г., Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия, T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08, EU:T:2011:493, т. 71 и 72).

77      Всъщност само ако вследствие на решението за започване на разследване Комисията промени становището си относно фактите или правната квалификация на тези факти, които се явяват определящи за преценката ѝ относно наличието на помощ или нейната съвместимост с вътрешния пазар, тя трябва да коригира решението за започване на процедурата или да го разшири, с цел да се позволи на съответната държава членка и на другите заинтересовани страни да представят по полезен начин своите коментари.

78      Случаят обаче не е такъв, що се отнася до преценките, формулирани от Комисията в съображение 53 от обжалваното решение. Всъщност, макар тези преценки да свидетелстват за известно развитие на практиката ѝ относно подхода към разглеждане на стопанския или нестопанския характер на достъпа до пристанищната инфраструктура като цяло, в случая това не е определящо за преценката на Комисията относно наличието на помощ, нито за определянето на пристанищата получатели като „предприятия“, доколкото не се оспорва, че те упражняват стопанските дейности, изброени по-специално в съображение 45 от обжалваното решение.

79      Освен това няма съществена разлика между тези преценки и подхода, който Комисията следва по-специално в точка 21 от решението за започване на процедурата. Всъщност, както пояснява Комисията в писмените си изявления, критерият, който тя използва, за да разграничи стопанските от нестопанските дейности, както следва от съображения 53 и 56 от обжалваното решение, е дали инфраструктурата може да бъде използвана от всички ползватели без дискриминация и без насрещна престация като обща мярка, която държавата поема в рамките на своята отговорност за развитието на морския транспорт. Само с цел опростяване тя уточнява, че критерият за местоположението според това дали инфраструктурата е разположена във или извън пристанището по принцип позволява, извън някои специфични случаи, да се определи дали тази инфраструктура има стопански или нестопански характер.

80      Трето, жалбоподателят твърди, че доколкото Комисията не е анализирала достатъчно подробно характера на всяка от извършваните от френските пристанища дейности, тя не е могла да установи дали те имат спомагателен или основен характер, условие, от което зависи приложимостта на правилата в областта на държавната помощ, когато наличната инфраструктура е предназначена за смесено използване, както е в случая.

81      В това отношение следва да се припомни, че обстоятелството, че даден субект разполага с властнически правомощия при упражняване на част от своите дейности, само по себе си не е пречка той да бъде квалифициран като предприятие по смисъла на разпоредбите на Договора, отнасящи се до правилата в областта на конкуренцията, във връзка с останалите си икономически дейности (решения от 24 октомври 2002 г., Aéroports de Paris/Комисия, C‑82/01 P, EU:C:2002:617, т. 74 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 25).

82      Вярно е, че съгласно съдебната практика, доколкото един публичен субект извършва икономическа дейност, която може да се отдели от упражняването на властническите му правомощия, този субект действа в качеството на предприятие по отношение на тази дейност, докато ако посочената икономическа дейност е неделима от упражняването на властническите му правомощия, всички дейности, извършвани от споменатия субект, остават свързани с упражняването на тези правомощия (решения от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 38 и от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия, T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418, т. 29; в този смисъл вж. също решение от 26 март 2009 г., SELEX Sistemi Integrati/Комисия, C‑113/07 P, EU:C:2009:191, т. 71—80).

83      Не съществува обаче праг, под който следва да се приеме, че всички дейности на даден субект са нестопански, при положение че стопанските такива са по-малко. Всъщност съгласно съдебната практика, ако стопанската дейност на съответния субект може да се отдели от упражняването на властническите му правомощия, посоченият субект трябва да бъде квалифициран като предприятие за тази част от дейността си (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 44—63).

84      Впрочем в случая жалбоподателят не е представил нито едно доказателство, че извършваните от пристанищата стопански дейности, посочени от Комисията в съображение 45 от обжалваното решение, а именно по-специално предоставянето на достъп до пристанищната инфраструктура срещу заплащане, са неделими от властническите правомощия на пристанищата, като контрола и безопасността на морския трафик или наблюдението на замърсяването. Както изтъква Комисията в съдебното заседание, само обстоятелството, че между тези дейности може да съществува икономическа връзка, доколкото стопанските дейности на пристанищата позволяват да се финансират изцяло или частично техните нестопански дейности, не е достатъчно, за да се установи неделимият характер на тези дейности по смисъла на съдебната практика.

85      Доколкото жалбоподателят се позовава на съобщението на Комисията относно рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (ОВ C 198, 2014 г., стр. 1), в което е предвиден праг от 80 % за дейностите на научноизследователските инфраструктури, над който тези дейности се считат за нестопански в тяхната цялост, достатъчно е да се констатира, както прави Комисията, че в случая изобщо не става въпрос за помощ за научни изследвания, развитие и иновации, което означава, че това съобщението не е приложимо.

86      По-нататък, що се отнася до параграф 207 от известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 262, 2016 г., стр. 1), той предвижда, че „[а]ко в случаи на смесено използване инфраструктурата е използвана почти изключително за нестопанска дейност, Комисията счита, че нейното финансиране може да попадне изцяло извън правилата за държавни помощи, при условие че стопанското използване остава само спомагателно, т.е. дейност, която е пряко свързана и необходима за експлоатацията на инфраструктурата или неразривно свързана с нейната основна нестопанска употреба“. Следователно, както изтъква Комисията, този параграф се отнася до финансирането на инфраструктури, които се използват почти изключително за нестопански цели. В случая обаче въпросната мярка за помощ е освобождаване от данъчно облагане без пряка връзка с финансирането на инфраструктури и без оглед на дейностите — стопански или не — за които се използват тези инфраструктури.

87      Във всеки случай няма данни стопанските дейности на френските пристанища да са чисто спомагателни по отношение на нестопанските им дейности. Напротив, видно от бележка под линия 39 от обжалваното решение, съответната част от пристанищните такси и приходите от отдаване на публично имущество, т.е. основната част от приходите от стопанска дейност на пристанищата, представлява 55 % от оперативните разходи на голямото морско пристанище Бордо. Впрочем в съдебното заседание Комисията потвърждава, че тези данни са представителни за целия сектор.

88      Ето защо следва да се приеме, че второто основание не е налице.

 По третото основание: по същество грешки в преценката и непълнота на мотивите относно предпоставките за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки

89      Жалбоподателят твърди главно че обжалваното решение е опорочено от няколко грешки „при прилагане на правото“ при преценката на предпоставките за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки. При условията на евентуалност, в случай че Общият съд приеме, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, жалбоподателят твърди, че решението е опорочено от непълнота на мотивите.

90      Комисията оспорва тези доводи.

91      В самото начало следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, що се отнася до предпоставките за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията, за да се квалифицира дадена национална мярка като държавна помощ, не е необходимо да се установи действително въздействие на въпросната помощ върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а следва само да се прецени дали помощта би могла да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията (вж. решение от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 65 и цитираната съдебна практика).

92      В частност, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на определени предприятия спрямо тази на други конкурентни предприятия в рамките на търговията между държавите членки, същата трябва да се счита за повлияна от помощта (вж. решение от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 66 и цитираната съдебна практика).

93      В това отношение не е необходимо самите предприятия получатели да участват в търговията между държавите членки. Всъщност, когато държава членка предоставя помощ на предприятия, дейността на националния ѝ пазар може да се запази или нарасне, което като последица намалява възможностите на установените в други държави членки предприятия да навлязат на пазара на тази държава членка (вж. решение от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 67 и цитираната съдебна практика).

94      Освен това според съдебната практика не съществува праг или процент, под който може да се приеме, че търговията между държавите членки не е засегната. Всъщност относително малкото значение на помощта или относително неголемите мащаби на предприятието получател не изключват a priori възможността търговията между държавите членки да бъде засегната (вж. решение от 14 януари 2015 г., Eventech, C‑518/13, EU:C:2015:9, т. 68 и цитираната съдебна практика).

95      Що се отнася по-конкретно до условието за засягането на търговията между държавите членки, от съдебната практика е видно, че трябва да се счита, че предоставянето на помощ от държава членка под формата на данъчно облекчение на някои от нейните данъчнозадължени лица е в състояние да засегне тази търговия и следователно че изпълнява това условие, доколкото посочените данъчнозадължени лица упражняват икономическа дейност, която е предмет на такава търговия, или че не би могло да се изключи, че те са в конкуренция с оператори, установени в други държави членки (вж. решение от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam, C‑494/06 P, EU:C:2009:272, т. 51 и цитираната съдебна практика).

96      Що се отнася до условието за нарушаване на конкуренцията, следва да се припомни, че помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (вж. решение от 30 април 2009 г., Комисия/Италия и Wam, C‑494/06 P, EU:C:2009:272, т. 54 и цитираната съдебна практика).

97      В случая Комисията е разгледала тези две условия в съображения 79—93 от обжалваното решение. Съображения 82 и 83 от обжалваното решение гласят по-специално следното:

„[Д]анъчното предимство, с което се ползват засегнатите пристанища, ги освобождава от текуща тежест, която те поначало би трябвало да понесат. То би могло да ги постави в по-благоприятно положение по отношение на френските пристанища и чуждестранните пристанища в Европейския съюз, които не се ползват от мярката. Ето защо то може да засегне вътреобщностната търговия и да наруши конкуренцията.

И наистина, конкуренцията в пристанищния сектор съществува и се изостря от естеството и характеристиките, които са присъщи за транспортния сектор, и по-специално за морския и вътрешния транспорт. Въпреки че може да се счита, че пристанищата се ползват със законен монопол при предоставянето на пристанищни услуги в рамките на пристанището, което експлоатират, транспортните услуги, които те предлагат, се конкурират поне до известна степен с предлаганите от или в други пристанища и от други доставчици на транспортни услуги както във Франция, така и в други държави членки“.

98      Що се отнася по-специално до положението на пристанищата на островите и в отвъдморските територии, Комисията просто е констатирала в съображение 84 от обжалваното решение, че „[д]околкото съществуват или биха могли да съществуват други решения за транспортиране на стоки до отвъдморските региони, мярката може да доведе до нарушаване на конкуренцията и да окаже въздействие върху търговията между държавите членки също и по отношение на пристанищата, разположени далече от метрополията или от други европейски пристанища“. Комисията обаче се е постарала да уточни в съображение 92 от обжалваното решение, че не изключва, „че конкретно за някои пристанища — по-специално тези, които отговарят на условията, установени в нейната практиката за вземане на решения — може да се приеме, че спорната мярка не оказва никакво въздействие върху търговията“. Въпреки това, доколкото става дума за схема за помощ, отнасяща се до общо освобождаване от облагане с КД на всички получатели, посочени в министерски решения от 1942 г. и 1943 г., в съображение 93 от обжалваното решение Комисията е приела, че като такава тази мярка може да наруши конкуренцията в рамките на Съюза и да засегне търговията между държавите членки.

99      На първо място, трябва да се констатира, че противно на изтъкнатото от жалбоподателя, подобни мотиви са достатъчни, за да позволят на него да разбере съображенията на Комисията, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

100    На второ място, следва да се разгледат доводите на жалбоподателя, че обжалваното решение било опорочено от грешки в преценката относно предпоставките за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки.

101    В това отношение жалбоподателят изтъква, първо, че обжалваното решение не съдържа нито едно конкретно доказателство в подкрепа на доводите ѝ за въздействието на разглежданата данъчна мярка върху търговията между държавите членки и конкуренцията. Впрочем съгласно съдебната практика въздействието на дадена мярка или схема за помощ върху конкуренцията и търговията между държавите членки не може да е чисто хипотетично или предполагаемо.

102    Както обаче изтъква Комисията в съображение 87 от обжалваното решение, тъй като става дума за схема за помощ, прилагана за пристанища, които са много различни от гледна точка на техния размер, географско местоположение, вид (вътрешно пристанище, морско пристанище) или дейности, за да се установи, че разглежданата мярка представлява държавна помощ, не е необходимо да се доказва, че тя води до нарушение на конкуренцията и засяга търговията, поотделно за всяко пристанище. При схема за помощ Комисията може просто да проучи характеристиките на разглежданата схема, за да прецени в мотивите на решението дали поради предвидените в тази схема условия последната осигурява съществено предимство на получателите спрямо конкурентите им и дали от нея могат да се ползват главно участващи в търговията между държавите членки предприятия. Ето защо в отнасящо се до подобна схема решение Комисията не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай (вж. в този смисъл решения от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 63 и от 26 ноември 2015 г., Navarra de Servicios y Tecnologías/Комисия, T‑487/13, непубликувано, EU:T:2015:899, т. 66).

103    Освен това следва да се отбележи, че въпреки че съгласно цитираната в точка 91 по-горе съдебна практика Комисията не е длъжна да докаже, че разглежданата мярка за помощ може да има действително или предвидимо въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки, както изтъква жалбоподателят, от обжалваното решение е видно, че за повечето засегнати пристанища, и по-специално големите френски пристанища, като тези в Хавър, Руан или Марсилия, не се оспорва, че се конкурират с други пристанища в Съюза, поради което мярката има действително въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки (вж. съображение 88 от обжалваното решение). Що се отнася до малките пристанища, и по-специално тези, които са разположени в близост до граничен район, Комисията може да приеме — без при това да допусне грешка в преценката — че те също са подложени на ефективна трансгранична конкуренция (вж. съображение 91 от обжалваното решение). Впрочем трябва да се констатира, че подобен общ анализ на наличието на нарушение на конкуренцията и на засягането на търговията между държавите членки за някои категории пристанища е достатъчен с оглед на задълженията, вменени на Комисията във връзка с разглеждането на дадена схема за помощ (т. 102 по-горе).

104    Второ, жалбоподателят неправилно счита, че Комисията е длъжна да докаже, че разглежданата данъчна мярка, от която се ползват предприемачите или собствениците на пристанищни инфраструктури, предоставя икономическо предимство и на крайните оператори и ползватели на тези инфраструктури.

105    Всъщност обжалваното решение ясно определя получателите на разглежданата мярка за помощ като „автономните пристанища (част от които са се превърнали в големи морски пристанища), морските търговски камари, търговско-промишлените палати, които управляват пристанищни съоръжения, общините — концесионери на притежавано от държавата публично оборудване в морските пристанища, както и предприятията, на които евентуално е преотстъпена експлоатацията на това оборудване“ (член 1 от обжалваното решение). При това положение Комисията правилно е разгледала дали предпоставките за наличието на държавна помощ, и по-специално тези за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки, са изпълнени за тези получатели, а не за други категории оператори, като крайните оператори или ползватели на пристанищната инфраструктура. Във всеки случай, доколкото жалбоподателят представлява френски пристанища и натоварени с тяхната експлоатация ТПП, трудно може да се разбере как евентуалната липса на мотиви в обжалваното решение за възможна непряка помощ в полза на други категории оператори би могла да засегне валидността на посоченото решение по отношение на неговите членове.

106    Трето, жалбоподателят счита, че дори да се предположи, че разглежданата данъчна мярка може да повлияе на въведените от френските пристанища ценови равнища, тя не можела да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията, тъй като цената не е определящ елемент за привлекателността на пристанищата, доколкото последната е свързана с много други фактори, като степента и качеството на връзките на пристанищата с отдалечените райони във вътрешността, географското им положение или предимствата, които могат да донесат на логистичната система като цяло.

107    В това отношение е достатъчно да се констатира, както прави Комисията в съображение 85 от обжалваното решение, че въведеното от пристанищата ценово равнище безспорно е само един от елементите на конкурентоспособността на пристанищата. Следователно обстоятелството, че други елементи може да имат по-голямо или по-малко въздействие върху привлекателността на дадено пристанище, не може да постави под въпрос извода на Комисията в това отношение. Освен това следва да се припомни, че съгласно съдебната практика не съществува праг или процент, под който може да се приеме, че търговията между държавите членки не е засегната (т. 94 по-горе). Следователно предоставените от жалбоподателя статистически данни за пазарния дял на френските пристанища в сравнение с други пристанища на Съюза не са годни да поставят под въпрос заключенията на Комисията в това отношение.

108    Четвърто, според жалбоподателя при всички случаи предпоставките за засягане на търговията между държавите членки и за нарушаване на конкуренцията не са изпълнени по отношение на пристанищата на островите и в отвъдморските територии. Относно пристанищата на островите той твърди, че Комисията е трябвало да вземе предвид особеното положение на тези пристанища съгласно известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 ДФЕС, с оглед на тяхната основна цел, свързана по-специално с поддържането на връзката между метрополията и острова. Относно пристанищата в отвъдморските територии той изтъква, от една страна, географската отдалеченост на отвъдморските територии от територията на Съюза, и от друга страна, обстоятелството, че тези пристанища нямат съществена роля за транспортната система на Съюза, както личи от възможността, предвидена в Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 година за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата (ОВ L 57, 2017 г., стр. 1), за изключване на тези пристанища от неговия обхват. Освен това жалбоподателят счита, че в съображение 84 от обжалваното решение Комисията погрешно е приела, че разглежданата данъчна мярка насърчавала някои предприятия да предпочетат водния пред въздушния транспорт за транспортирането на стоките си до отвъдморските региони и така водела до нарушаване на конкуренцията и до засягане на търговията между държавите членки по отношение на пристанищата в отвъдморските територии.

109    В това отношение следва да се припомни, че решението на Комисията не се отнася до индивидуални помощи, насочени към конкретното положение на пристанищата на островите или в отвъдморските територии, а до схема за помощ, чиито получатели са определени с министерски решения от 1942 г. и 1943 г. като включващи общо „автономните пристанища (част от които са се превърнали в големи морски пристанища), морските търговски камари, търговско-промишлените палати, които управляват пристанищни съоръжения, общините — концесионери на притежавано от държавата публично оборудване в морските пристанища, както и предприятията, на които евентуално е преотстъпена експлоатацията на това оборудване“ (вж. член 1 от обжалваното решение).

110    Впрочем в това отношение и предвид установените в съдебната практика изисквания (вж. т. 91—96 и 102 по-горе) доводите, изложени в съображения 82—93 от обжалваното решение, са достатъчни, за да се установи, че предпоставките за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията са изпълнени.

111    Всъщност, дори да се предположи, че разглеждането на индивидуалното положение на някои пристанища на острови или в отвъдморски територии може да покаже, че тези предпоставки не са изпълнени за тях, за съществуваща схема за помощ, като в случая, това разглеждане трябва да се прави от държавата членка на етапа на възстановяване на помощта или на по-късен етап, при спазване на принципа на лоялно сътрудничество между Комисията и съответната държава членка (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, EU:C:2011:368, т. 63 и 125).

112    Ето защо доводите на жалбоподателя, които се отнасят до индивидуалното положение на пристанищата на островите и в отвъдморските територии, трябва да се отхвърлят като негодни, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на анализа в съображение 84, последно изречение от обжалваното решение, доколкото той е направен от съображения за изчерпателност.

113    С оглед на тези съображения следва да се заключи, че обжалваното решение е мотивирано в достатъчна степен и не е опорочено от грешка в преценката относно предпоставките за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки.

114    Ето защо следва да се приеме, че третото основание не е налице.

 По четвъртото основание: грешка при прилагане на правото, допусната при провеждането на процедурата по проверка на съществуващите помощи, и нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с принципа на пропорционалност

115    Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила разпоредбите на член 108, параграфи 1 и 3 ДФЕС във връзка с принципа на пропорционалност.

116    В това отношение жалбоподателят счита, най-напред, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото при провеждането на процедурата по проверка на разглежданата схема за помощ. По-конкретно, жалбоподателят счита, че като е приела, че френските органи трябва да докажат съвместимостта на разглежданата данъчна мярка с вътрешния пазар, Комисията е действала, сякаш е сезирана с искане за одобрение на нова схема за помощ, докато всъщност е изправена пред случай на съществуваща държавна помощ, в който тежестта да докаже несъответствието е възложена на нея съгласно член 108, параграфи 1 и 2 ДФЕС.

117    По-нататък, жалбоподателят изтъква, че в рамките на процедурата за подходящи мерки по член 22 от Регламент 2015/1589 Комисията не можела да иска премахването на съществуваща схема за помощ, ако само изменението на някои от нейните характеристики е достатъчно за поправяне на установената несъвместимост. При това положение и съгласно принципа на пропорционалност премахването на схема за помощ трябвало да се предвижда само когато е напълно изключено възможните измененията в тази схема да я приведат в съответствие с разпоредбите на Договора. Според жалбоподателя Комисията трябвало да провери дали ако разглежданата схема претърпи някои изменения, освобождаването би могло да изпълни условията за финансиране на услуги от общ икономически интерес (УОИИ) и съответно да се счете за съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС.

118    Впрочем жалбоподателят поддържа, че Комисията е изопачила смисъла на член 93 ДФЕС, като е приела, че разрешените на това основание помощи трябва да са обвързани с определени разходи и за тях да е предвиден таван, и като е ограничила материалния обхват на тази разпоредба до инвестиционните помощи, изключвайки оперативните помощи. В подкрепа на този довод той се позовава на Решение SA.37402 на Комисията от 18 декември 2014 г. относно помощта, отпусната на пристанище Будапеща (Унгария) (ОВ C 141, 2014 г., стр. 1), както и на съобщение на Комисията C(2004) 43 — Насоки на Общността относно държавната помощ за морския транспорт (ОВ C 13, 2004 г., стр. 3).

119    По същите причини жалбоподателят счита, че Комисията погрешно е отхвърлила прилагането на член 107, параграф 3, букви а) и б) ДФЕС и член 349 ДФЕС, като се е мотивирала само с обстоятелството, че данъчната мярка не била насочена към изпълнението на проект от европейски интерес, нито към пристанищата в отвъдморските територии.

120    Накрая, жалбоподателят твърди, че нарушението на член 108, параграфи 1 и 2 ДФЕС във връзка с принципа на пропорционалност е още по-очевидно, предвид факта, че обжалваното решение е прието след влизането в сила на два регламента относно пристанищата, а именно Регламент 2017/352 и Регламент (ЕС) 2017/1084 на Комисията от 14 юни 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 по отношение на помощите за пристанищните и летищните инфраструктури, праговете за уведомяване за помощи за култура и опазване на културното наследство и помощи за спортни и мултифункционални инфраструктури за отдих, както и относно схемите за регионална оперативна помощ за най-отдалечените региони и за изменение на Регламент (ЕС) № 702/2014 по отношение на изчисляването на допустимите разходи (ОВ L 156, 2017 г., стр. 1), при положение че последният предвиждал разширяване на общия регламент за групово освобождаване до пристанищните инфраструктури, както и възможност за отпускане на оперативни помощи в най-отдалечените региони.

121    Комисията оспорва тези доводи.

122    На първо място, следва да се припомни, че член 108, параграф 1 ДФЕС предвижда, че „Комисията, в сътрудничество с държавите членки държи под постоянно наблюдение всички системи за предоставяне на помощ, съществуващи в тези държави“ и че „[т]я предлага на последните всички подходящи мерки, които са необходими за последователно развитие или функциониране на вътрешния пазар“. По-нататък член 108, параграф 2 ДФЕС предвижда, че „[а]ко Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, е несъвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, или че тази помощ е била използвана не по предназначение, тя взема решение, че съответната държава членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя“.

123    В глава VI от Регламент 2015/1589 е представена подробно процедурата, отнасяща се до съществуващите схеми за помощ. Най-напред, член 21 от Регламент 2015/1589 внася уточнения в предвидения в член 108, параграф 1 ДФЕС механизъм за сътрудничество между Комисията и съответната държава членка. По-нататък, в член 22 от Регламент 2015/1589 се установява видът на подходящите мерки, които Комисията може да предложи на държавата членка, когато счита, че съществуваща схема за помощ не е или вече не е съвместима с вътрешния пазар. Тези мерки могат да се състоят по-специално в съществено изменение или в премахване на схемата за помощ. Накрая, в член 23 от Регламент 2015/1589 са пояснени правните последици на предложение за подходящи мерки. В него е предвидено, например, че когато съответната държава членка не приеме предложените мерки, и Комисията, след като е взела предвид аргументите на съответната държава членка, продължава да счита, че тези мерки са необходими, тя започва официална процедура по разследване. Освен това се уточнява, че членовете, отнасящи се до официалната процедура по разследване и видовете решения, които могат да бъдат приети от Комисията след приключването на тази процедура, се прилагат mutatis mutandis.

124    Ето защо с оглед на текста на тези разпоредби следва да се приеме, че Комисията не е обърнала тежестта на доказване, нито е нарушила процедурата, която трябва да се следва в рамките на разглеждането на съществуваща схема за помощ.

125    Действително в случая следва да се припомни, че Комисията най-напред е разгледала схемата за помощ в сътрудничество с френските органи, по-нататък е предложила подходящи мерки, които са били отхвърлени от тези органи, след което е решила да започне официалната процедура по разследване съгласно член 23, параграф 2 от Регламент 2015/1589 и член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. т. 2—7 по-горе).

126    Впрочем, макар че цитираните в точка 122 по-горе разпоредби действително установяват механизъм за сътрудничество между държавата членка и Комисията на етапа на събирането на информация и на предложението за подходящи мерки, те изрично предвиждат, че когато Комисията реши да започне официална процедура по разследване, разпоредбите, отнасящи се до протичането на тази процедура, които по принцип се прилагат за новите помощи, се прилагат mutatis mutandis и в рамките на процедура, отнасяща се до съществуваща схема за помощ.

127    Съответно, както изтъква Комисията, на етапа на официалната процедура по разследване няма причина да се прави разграничение между процедурата, която се прилага за новите помощи, и процедурата, която се прилага за съществуващите такива.

128    A fortiori, няма причина да се приеме и че при анализа на съвместимостта на съществуваща схема за помощ с вътрешния пазар тежестта на доказване се обръща. Както изтъква Комисията, в хода на официалната процедура по разследване съответната държава членка и заинтересованите страни са свободни да оспорят временните съображения на Комисията в това отношение. Държавата членка и в по-малка степен заинтересованите страни като цяло са в най-добра позиция да установят дали с приемането на разглежданата мярка се преследва цел от общ интерес, което би позволило тя да се обяви за напълно или частично съвместима.

129    В това отношение трябва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията е анализирала различните основания за съвместимост, изложени в хода на официалната процедура по разследване, и е обяснила защо нито едно от тях не ѝ позволява да обяви, че разглежданата мярка е съвместима, макар и частично, с вътрешния пазар.

130    Първо, що се отнася до член 93 ДФЕС, той предвижда, че „[с]ъвместими с Договорите са помощите, които отговарят на нуждата от координация на транспорта или които представляват компенсация за изпълнението на някои задължения, които са присъщи на понятието за публична услуга“.

131    В това отношение Комисията е приела в съображение 97 от обжалваното решение, че макар пристанищата наистина да играят важна роля за развитието на мултимодалния транспорт, не всички пристанищни инвестиции попадат в обхвата на член 93 ДФЕС, който се ограничава до помощите, отговарящи на нуждата от координация на транспорта. Впрочем според Комисията освобождаването от облагане с КД не представлява инвестиционна, а оперативна помощ, която не е насочена към инвестициите. Както е отбелязано, мярката не е насочена и към възстановяването на разходите за някои задължения, присъщи на понятието за обществена услуга. Впрочем предимството, което носи освобождаването от данъчно облагане, само по себе си не се ограничава до размера, необходим да гарантира координацията на транспорта, нито до възстановяването на разходите за някои задължения, присъщи на понятието за публична услуга, и следователно не гарантира спазването на принципа на пропорционалност. Освен това освобождаването няма ясно установен стимулиращ ефект, по-специално защото облагодетелства в по-голяма степен най-печелившите пристанища, които разполагат с най-голям ресурс и имат най-малка потребност от стимули. Ето защо според Комисията член 93 ДФЕС е неприложим.

132    Противно на изтъкнатото от жалбоподателя, този извод не е опорочен от явна грешка в преценката. Всъщност жалбоподателят не обяснява по-специално защо освобождаването на пристанищата от облагане с КД е необходимо за координацията на транспорта и неразривно свързано с нея.

133    Впрочем следва да се припомни, че съгласно съдебната практика Комисията може да обяви дадена помощ за съвместима само ако е възможно да установи, че тази помощ допринася за осъществяването на една от целите, цитирани в изтъкнатото в подкрепа на нейната съвместимост правно основание, които предприятието получател не би могло да постигне със свои собствени средства при нормални условия на пазара. С други думи, за да може дадена помощ да се ползва от някоя от предвидените в Договора дерогации, тя трябва не само да съответства на една от посочените в него цели, но и да е необходима за постигането на тези цели (вж. по аналогия решение от 13 декември 2017 г., Гърция/Комисия, T‑314/15, непубликувано, EU:T:2017:903, т. 180 и цитираната съдебна практика).

134    Освен това, макар да е вярно, че нито в член 93 ДФЕС, нито в член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС се прави разграничение между оперативни и инвестиционни помощи, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика оперативните помощи, чието предназначение е да запазят статуквото или да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип не се считат за съвместими с вътрешния пазар.

135    Всъщност не може да се счита, че помощите, които само намаляват текущите и обичайните оперативни разходи, които предприятията така или иначе е трябвало да понесат в рамките на нормалната си дейност, преследват цел от обществен интерес по смисъла на член 93 ДФЕС или на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Доколкото такива помощи биха поставили тези дружества в по-благоприятно положение в сравнение с техните конкуренти, без това да е обосновано от постигането на цел от обществен интерес, те не може да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар (решение от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия, T‑356/15, обжалвано, EU:T:2018:439, т. 581; в този смисъл вж. също решение от 8 юни 1995 г., Siemens/Комисия, T‑459/93, EU:T:1995:100, т. 76).

136    Впрочем жалбоподателят неправилно се позовава на решението на Комисията по дело SA.37402 от 18 декември 2014 г. относно помощта, отпусната на пристанище Будапеща, в опит да докаже съвместимостта на разглежданата схема за помощ с вътрешния пазар. Всъщност, както изтъква Комисията, от една страна, нейната практика за вземане на решения не може да засегне валидността на обжалваното решение (вж. т. 72 по-горе). Във всеки случай е достатъчно да се констатира, че помощта, която е предмет на това дело, е помощ за инвестиции в пристанищна инфраструктура, която за разлика от мярката в настоящия случай преследва ясна цел.

137    Що се отнася до съобщението на Комисията относно държавната помощ за морския транспорт, както подсказва заглавието му, то се отнася само за помощите в полза на морския транспорт, а не за помощите в полза на пристанищата или пристанищната инфраструктура. Освен това данъчните мерки, за които става дума в това съобщение, се отнасят не до общо освобождаване от облагане с КД, както е в настоящия случай, а до замяната на един вид облагане с друг вид облагане въз основа на тонажа, с цел да се избегне преместване на дейността. Ето защо жалбоподателят не може да изведе от това съобщение общ принцип, че помощ под формата на намаляване на данъчното облагане би била съвместима с вътрешния пазар. Това съобщение доказва просто че в изключителни случаи някои оперативни помощи под формата на данъчни облекчения могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар, което Комисията не оспорва (вж. в този смисъл решение от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия, T‑356/15, обжалвано, EU:T:2018:439, т. 583 и цитираната съдебна практика).

138    Второ, що се отнася до член 107, параграф 3, букви а) и б) ДФЕС и член 349 ДФЕС, Комисията е разгледала приложимостта на тези разпоредби в съображения 98—100 от обжалваното решение. Впрочем жалбоподателят не обяснява защо тези доводи са опорочени от явна грешка в преценката, а просто твърди, че член 349 ДФЕС безспорно е достатъчно правно основание да се счита, че схема на освобождаване от данъчно облагане на пристанищата в отвъдморските територии е съвместима с Договора.

139    В това отношение обаче следва да се отбележи, от една страна, че разглежданата мярка за помощ не е насочена към пристанищата в отвъдморските територии, а към всички пристанища и субекти получатели, посочени в член 1 от обжалваното решение. От друга страна, член 349 ДФЕС предвижда, че законодателят на Съюза може да приема специфични мерки, насочени по-специално към определянето на условията за прилагане на Договорите спрямо посочените в него региони, като се има предвид обстоятелството, че тяхното структурно икономическо и социално състояние е утежнено от някои фактори, чиято дълготрайност и съчетаване се отразяват тежко на тяхното развитие (решение от 10 септември 2009 г., Banco Comercial dos Açores/Комисия, T‑75/03, непубликувано, EU:T:2009:322, т. 3). Член 349, трета алинея ДФЕС обаче предвижда, че Съветът приема посочените мерки, като взема предвид специфичните особености и ограничения на най-отдалечените региони, без да уврежда целостта и съгласуваността на правния ред на Съюза, включително вътрешния пазар и общите политики. Впрочем трябва да се констатира, че жалбоподателят не се позовава на нито една разпоредба на вторичното право, която да посочва, че Съветът е решил да разреши помощите под формата на освобождаване от облагане с КД в полза на пристанищата в отвъдморските територии.

140    Доколкото жалбоподателят се позовава на Регламент 2017/352, достатъчно е да се констатира, както прави Комисията в съображение 111 от обжалваното решение, че този регламент няма за цел да влияе на действията на Комисията по членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, нито има такъв ефект. Напротив, в този регламент, чиято цел е да създаде рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата, е предвидено, че той трябва да позволява „справедлив и ефективен контрол върху държавната помощ“ (съображение 6), че „не следва да изключва възможността компетентните органи да предоставят компенсация за действия, предприети за изпълнението на задълженията за извършване на обществена услуга, при условие че тази компенсация е в съответствие с приложимите правила за държавна помощ“ (съображение 32) и че „[в]ъв всички случаи, спазването на правилата за държавна помощ следва да бъде гарантирано“ (съображение 43).

141    Що се отнася до Регламент 2017/1084, който също е изтъкнат от жалбоподателя, той изменя Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 2014 г., стр. 1), като добавя в него по-специално член 56б и член 56в, които предвиждат възможност за освобождаване на някои помощи в полза на морските и вътрешните пристанища. Регламент № 651/2014, приет на основание член 108, параграф 4 ДФЕС и Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 година по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 142, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 31), има за цел да позволи освобождаването на държавите членки от задължението им да уведомяват за някои категории помощи при определени условия. Както изтъква Комисията обаче, този регламент не предвижда други хипотези за съвместимост, различни от предвидените в Договора. При това положение, доколкото в съображения 95—104 от обжалваното решение Комисията е установила, че разглежданата мярка не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, без при това да е допуснала явна грешка в преценката (вж. по-горе), тя не може да я обяви за съвместима и на основание Регламент № 651/2014. Освен това членове 56б и 56в от Регламент № 651/2014 предвиждат определени условия, по-специално от гледна точка на допустими разходи, интензитет на помощта или пък необходимост от нея, без жалбоподателят да не е направил опит да докаже, че тези условия са изпълнени в случая.

142    Съответно твърдението за нарушение на жалбоподателя, а именно незачитане на спецификите на процедурата, отнасяща се до съществуващите помощи, обръщане на тежестта на доказване и явни грешки в преценката при анализа на съвместимостта на схемата с вътрешния пазар, следва да се отхвърли.

143    На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като в обжалваното решение е поискала разглежданата схема просто да се премахне, вместо да се преустрои или да се обяви за съвместима при определени условия.

144    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не излизат от рамките на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения (вж. решение от 17 юли 2014 г., Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, T‑457/09, EU:T:2014:683, т. 346 и цитираната съдебна практика).

145    Според Комисията, тъй като в случая разглежданата мярка е явно несъвместима с вътрешния пазар, тя не подлежи на преустройство, нито може да се установят условия, които да я направят съвместима с вътрешния пазар. Освен това Комисията изтъква, че всяко изменение на разглежданата схема за помощ, целящо да я направи съвместима с вътрешния пазар, било особено сложно, тъй като самото естество на предимството — освобождаване от облагане със свързания с реализираната печалба КД — трудно може да се приспособи към критериите за съвместимост, а именно пропорционалността и прозрачността на мярката с оглед на определена цел.

146    В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че член 22 от Регламент 2015/1589 предвижда, че като подходящи мерки Комисията може да предложи съществено изменение на схемата за помощ, въвеждане на процедурни изисквания или премахване на схемата за помощ. Възможността за премахване на въпросната схема за помощ е изрично предвидена още на етапа на предложението за подходящи мерки, който предшества официалния етап на разследване.

147    От друга страна, възможността Комисията да поиска съществуващата схема за помощ просто да се премахне, когато след приключването на официална процедура по разследване заключи, че тя не е съвместима с вътрешния пазар, не е обвързана с допълнителни изисквания за разглеждане на нова схема за помощ, предвид успоредното провеждане на тези две процедури от момента на започването на официалната процедура по разследване (вж. т. 127 по-горе).

148    Въпреки това, както изтъква жалбоподателят, подобна възможност трябва да се упражнява при спазване на принципа на пропорционалност, който предполага, че ако разглежданата схема подлежи на изменение или на известни корекции, които ще я направят съвместима с вътрешния пазар, Комисията е длъжна поне да проучи тази възможност със съответната държава членка на етапа на предложението си за подходящи мерки.

149    Следва обаче да се отбележи, както прави Комисията, че в случая подобно изменение на разглежданата схема за помощ, което впрочем Френската република не изглежда да е обмисляла, изглежда сложно и дори невъзможно. Всъщност при мярка, предвиждаща безусловно освобождаване от облагане с КД в полза на някои общи категории получатели без никаква връзка с ясно определена цел от общ интерес, изменение на тази схема би означавало Френската република да изпрати уведомление за друга схема, фундаментално различна от разгледаната от Комисията съществуваща схема за помощ. Съответно би трябвало по-специално да се ограничат предимството и неговият размер и да се обвържат с необхванатите разходи за някои инвестиции или с компенсацията на разходи за евентуални УОИИ, чието естество и обхват трябва да се определят за различните категории пристанища, и дори за всяко отделно пристанище на годишна основа, при отчитане на финансовите специфики на приблизително 500-те френски пристанища и потенциално различните правила за съвместимост, които се прилагат по отношение на всяко от тях, и по-специално на пристанищата в отвъдморските територии.

150    Следователно, противно на изтъкнатото от жалбоподателя, следва да се констатира, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност, като не е проверила дали, ако претърпи някои изменения, разглежданата схема би могла да изпълни условията за финансиране на УОИИ и съответно да се счете за съвместима с вътрешния пазар.

151    Несъмнено, както изтъква жалбоподателят, в решенията си от 15 декември 2009 г. относно държавна помощ SA.14175 (ex E 2/2005 и N 642/2009) — Нидерландия — Existing and special projet aid to housing corporations (ОВ C 31, 2010 г., стр. 4) и от 30 август 2010 г. относно държавна помощ E/2005 — Нидерландия — Existing aid to housing corporations: decision amending paragraphs 22‑24 of the Commission Decision of 15 December 2009 (ОВ C 250, 2010 г., стр. 1) Комисията предлага на нидерландските органи не да премахнат съществуващата схема за помощ, а да я изменят, с цел да я приведат в съответствие с правилата на Съюза, уреждащи държавната помощ.

152    В посочените в точка 150 по-горе решения, отнасящи се до нидерландските социални жилища, Кралство Нидерландия обаче е предложило да поеме ангажименти, годни да отговорят на предложените от Комисията подходящи мерки, с цел да направи схемата съвместима с вътрешния пазар. Окончателното решение на Комисията е прието на основание член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999, в който са предвидени правните последици от приемането от страна на държавата членка на предложените от Комисията подходящи мерки.

153    В случая обаче, тъй като държавата членка нито е приела предложените от Комисията подходящи мерки, нито, както потвърждава Комисията в съдебното заседание, е предложила да поеме ангажименти, позволяващи да се отговори на повдигнатите възражения, обжалваното решение се приема след приключването на официалната процедура по разследване съгласно член 23, параграф 2 от Регламент 2015/1589. Поради това не може да се направи никаква аналогия с решенията, посочени в точка 150 по-горе.

154    С оглед на всички тези съображения следва да се приеме, че четвъртото основание не е налице.

 По петото основание: от нарушение на принципа на добра администрация

155    С това основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е прието в нарушение на изискването за обективна безпристрастност, вменено на Комисията по силата на принципа на добра администрация, гарантиран с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-конкретно той упреква Комисията за бездействието ѝ по отношение на схемите за помощ, от които се ползват някои пристанища в Съюза по силата на действащата в други държави членки нормативна уредба в областта на данъчното облагане, с което е насърчила нови нарушения на конкуренцията в пряко противоречие с ролята си на гарант на правилното функциониране на вътрешния пазар.

156    Комисията оспорва тези доводи.

157    В самото начало следва да се разгледа дали, както изтъква жалбоподателят, евентуално нарушение на принципа на добра администрация, ако се приеме за установено, представлява самостоятелен порок за законосъобразност, който може сам по себе си да доведе до отмяна на обжалваното решение. Всъщност Комисията отбелязва главно че нарушение на този принцип можело да доведе до отмяната на обжалваното решение само в комбинация с нарушение на друга норма на правото на Съюза. В това отношение тя се позовава на точка 43 от решение от 6 декември 2001 г., Area Cova и др./Съвет и Комисия (T‑196/99, EU:T:2001:281), от която следва, че принципът на добра администрация не е част от правните норми, с които се предоставят права на частноправните субекти и чието нарушение би могло да се изтъкне като основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза.

158    Следва да се отбележи обаче, че посочената от Комисията съдебната практика се отнася до въпроса дали правото на добра администрация представлява правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — въпрос, който е релевантен в рамките на иск за отговорност на основание член 268 ДФЕС, а не в рамките на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, както в случая.

159    В рамките на основанието си относно нарушение на правото на добра администрация, жалбоподателят се позовава по същество на нарушение на задължението за полагане на грижа и на задължението за безпристрастност.

160    Съгласно съдебната практика задължението за полагане на грижа е неразривно свързано с принципа на добра администрация. То се прилага по общ начин спрямо действията на административните органи на Съюза в отношенията им с обществеността и означава, че административните органи на Съюза трябва да действат старателно и предпазливо и да разглеждат внимателно и безпристрастно всички фактори, релевантни за конкретния случай (в този смисъл вж. по-специално решения от 16 декември 2008 г., Masdar (UK)/Комисия, C‑47/07 P, EU:C:2008:726, т. 92 и 93 и от 15 януари 2015 г., Ziegler и Ziegler Relocation/Комисия, T‑539/12 и T‑150/13, непубликувано, EU:T:2015:15, т. 97).

161    Освен това съгласно член 41 от Хартата на основните права всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите на Съюза безпристрастно. Това изискване за безпристрастност обхваща, от една страна, субективната безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция, който се занимава със съответното дело, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден, и от друга, обективната безпристрастност, в смисъл че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос (вж. решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 155 и цитираната съдебна практика).

162    Изискването за безпристрастност в тежест на Комисията обаче не може да ѝ налага — когато разглежда схеми за помощ, съществуващи в няколко държави членки — да провежда тези разследвания едновременно или да приема обвързващи решения в един и същи момент за всички държави членки. В случая, макар да е вярно, че от прессъобщението на Комисията от 9 юли 2014 г. относно данъчните облекчения, предоставени на нидерландските публични предприятия, е видно, че „пристанищата в някои държави членки не подлежат на облагане с корпоративен данък, а на различен данъчен режим, който може да е по-благоприятен“ [неофициален превод], докато „в други държави членки пристанищата изобщо не плащат корпоративен данък, тъй като работят на загуба“ [неофициален превод], жалбоподателят не би могъл да заключи от тези общи съображения, че Комисията е нарушила изискването за безпристрастност, като е разгледала най-напред белгийския, нидерландския и френския данъчен режим и е приела окончателни решения против тези режими, преди да е разгледала в тяхната цялост данъчните режими на другите държави членки, които биха могли евентуално да съдържат елементи на държавна помощ.

163    Освен това следва да се отбележи, че сходни доводи са разгледани и отхвърлени в делото, по което е постановено решение от 31 май 2018 г., Groningen Seaports и др./Комисия (T‑160/16, непубликувано, EU:T:2018:317), отнасящо се до жалбата, подадена от някои нидерландски пристанища срещу Решение (ЕС) 2016/634 на Комисията от 21 януари 2016 година относно мярка за държавна помощ SA.25338 (2014/C) (ex E 3/2008 и ex CP 115/2004), приведена в действие от Нидерландия — Освобождаване от корпоративен данък на публични предприятия (ОВ L 113, 2016 г., т. 148).

164    Всъщност по това дело Общият съд постановява, че евентуалното нарушение от страна на държава членка на задължение, което ѝ е вменено съгласно Договора, и по-специално на забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС, не може да бъде оправдано с обстоятелството, че и други държави членки не са изпълнили това задължение, и че ефектът от няколко нарушения на конкуренцията върху търговията между държавите членки не може взаимно да се неутрализира, а напротив, се натрупва, което засилва неблагоприятните последици за вътрешния пазар (вж. решение от 31 май 2018 г., Groningen Seaports и др./Комисия, T‑160/16, непубликувано, EU:T:2018:317, т. 97 и цитираната съдебна практика).

165    Така, дори да се приеме, че други държави членки предоставят държавна помощ на своите морски пристанища, това не променя факта, че когато в обжалваното решение Комисията обявява разглежданата схема за помощ за несъвместима с вътрешния пазар и разпорежда тя да бъде премахната, тя цели да се възстановят справедливите конкурентни условия в пристанищния сектор и следователно да се постигнат целите на правилата в областта на държавната помощ (вж. решение от 31 май 2018 г., Groningen Seaports и др./Комисия, T‑160/16, непубликувано, EU:T:2018:317, т. 98).

166    Общият съд припомня също така, че зачитането на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, което означава, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. решение от 31 май 2018 г., Groningen Seaports и др./Комисия, T‑160/16, непубликувано, EU:T:2018:317, т. 116 и цитираната съдебна практика).

167    При това положение трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, като е започнала процедура за държавна помощ само срещу три държави (Френската република, Кралство Белгия и Кралство Нидерландия), при положение че, както личи от отговорите на нейния въпросник, половината от държавите членки са признали, че пристанищата им се ползват с данъчни режими, които дерогират от нормите на общото право.

168    Във всеки случай този довод е негоден, доколкото не може да постави под въпрос законосъобразността на обжалваното решение като такова, а по-скоро има за цел да изтъкне евентуално неправомерно бездействие на Комисията по отношение на подобни схеми за помощ, действащи и в други държави членки. Впрочем, както изтъква Комисията, в такъв случай жалбоподателят може да подаде жалба до Комисията относно схемите за помощ, които евентуално ще останат да действат в други държави членки, и при необосновано и продължително бездействие от нейна страна да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие по смисъла на член 265 ДФЕС.

169    Следователно с оглед на всички тези съображения следва да се приеме, че петото основание не е налице, и да се отхвърли жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

170    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Union des ports de France — UPF да заплати съдебните разноски.

Berardis Papasavvas Spineanu-Matei

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 април 2019 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: френски.