Дело C‑165/14
Alfredo Rendón Marín
срещу
Administración del Estado
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo)
„Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Право на пребиваване в държава членка на осъждан гражданин на трета държава — Родител, който сам упражнява родителските права по отношение на две ненавършили пълнолетие деца, граждани на Съюза — Първо дете, което е гражданин на държавата членка по местопребиваване — Второ дете, което е гражданин на друга държава членка — Национално законодателство, изключващо издаването на разрешение за пребиваване на този възходящ, поради това че е осъждан — Отказ да се издаде разрешение за пребиваване, който може да принуди децата да напуснат територията на Съюза“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 13 септември 2016 г.
1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Необходимост от висящ пред запитващата юрисдикция спор — Направени в главното производство искания, които не са напълно удовлетворени — Отговор на Съда, който продължава да е полезен за решаването на спора по главното производство
(член 267 ДФЕС)
2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Установяване на релевантните норми от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите
(член 267 ДФЕС)
3. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициенти — Ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал правото си на свободно движение и винаги е пребивавал в държавата членка, на която е гражданин — Изключване
(член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Ограничаване на правото на влизане и на правото на пребиваване по съображения, свързани с обществения ред или обществена сигурност — Национална правна уредба, която изключва автоматично, единствено заради предишно осъждане, издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което е на негова издръжка и живее с него в приемащата държава членка — Недопустимост
(член 21 ДФЕС; член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 28, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки —Ограничаване на правото на влизане и на правото на пребиваване по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност —Национална правна уредба, която изключва автоматично, единствено заради предишно осъждане, издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, родител на ненавършили пълнолетие деца, граждани на Съюза, които са изцяло на негова издръжка — Отказ да се издаде разрешение за пребиваване, който може да принуди тези деца да напуснат територията на Съюза — Недопустимост
(член 20 ДФЕС; член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 24—32)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 33 и 34)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 40)
4. Член 21 ДФЕС и Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която е задължително на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза и на държава членка, различна от приемащата, което е на негова издръжка и живее с него в приемащата държава членка, автоматично да се откаже издаване на разрешение за пребиваване само с мотива че е осъждан.
Всъщност правото на Съюза не допуска ограничаване на правото на пребиваване с мотиви за обща превенция и с цел разколебаване на други чужденци по-специално когато тази мярка се приема автоматично вследствие на осъдителна присъда, без да се отчита личното поведение на извършителя, нито опасността, която той представлява за обществения ред. Така, за да се прецени дали мярка за извеждане е пропорционална на преследваната законна цел, в случая защита на обществения ред или обществената сигурност, следва да се вземат под внимание критериите, посочени в член 28, параграф 1 от Директива 2004/38, а именно продължителността на пребиваване на въпросното лице на територията на приемащата държава, неговата възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция в приемащата държава членка и степента на неговите връзки със страната на произход. Във връзка с принципа на пропорционалност е важно да се вземе предвид и степента на тежест на престъплението. В това отношение поведението на съответното лице трябва да представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, и условието за наличие на настояща заплаха по принцип трябва да е изпълнено към момента на приемането на съответната мярка.
Що се отнася освен това до евентуалното извеждане от страната на съответния гражданин на трета държава, необходимо е, от една страна, да се вземат предвид основните права, за чието спазване следи Съдът, и в частност правото на зачитане на личния и семейния живот, прогласено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и от друга страна, да се спази принципът на пропорционалност. Член 7 от Хартата трябва да се разглежда във връзка със задължението за вземане предвид на висшия интерес на детето, признат в член 24, параграф 2 от Хартата.
(вж. т. 61, 62, 65—67 и 88 и диспозитива)
5. Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която е задължително на гражданин на трета държава, родител на ненавършили пълнолетие граждани на Съюза, по отношение на които той сам упражнява родителските права, автоматично да се откаже издаване на разрешение за пребиваване само с мотива че е осъждан, когато вследствие на този отказ децата трябва да напуснат територията на Съюза.
Всъщност член 20 ДФЕС не засяга възможността държавите членки да се позовават на изключение, свързано по-специално с поддържането на обществения ред и опазването на обществената сигурност, но доколкото случаят на посочения гражданин на трета държава попада в приложното поле на правото на Съюза, при преценката му трябва да се вземе предвид правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в член 7 от Хартата, който трябва да се разглежда във връзка със задължението за вземане предвид на висшия интерес на детето, признат в член 24, параграф 2 от Хартата. Освен това понятията „обществен ред“ и „обществена сигурност“, като основания за отклонение от основния принцип на свободното движение на работници, следва да се разбират по строго определен начин, така че обхватът им да не може да бъде определян едностранно от държавите членки без контрол от страна на институциите на Съюза.
Понятието „обществен ред“ във всеки случай предполага освен смущаването на социалния ред, каквото е всяко нарушение на закона, да е налице и истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес. Що се отнася до понятието „обществена сигурност“, то обхваща вътрешната и външната сигурност на държавата членка, поради което накърняването на функционирането на институциите и на основните държавни служби, запазването на живота на населението, рискът от сериозно смущаване на външните отношения или на мирното съвместно съществуване на народите или още накърняването на военните интереси може да засегне обществената сигурност. В този контекст, ако издаването на разрешение за пребиваване е отказано поради наличие на истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред или за обществената сигурност, предвид престъпленията, извършени от гражданин на трета държава, който сам упражнява родителските права по отношение на деца, граждани на Съюза, такъв отказ ще съответства на правото на Съюза.
Този извод обаче не трябва да се прави автоматично въз основа на предишните осъждания на заинтересованото лице. Той може евентуално да бъде направен само въз основа на конкретна преценка на всички относими към случая обстоятелства, които са налице към този момент, извършена от запитващата юрисдикция в светлината на принципа на пропорционалност, на висшия интерес на детето и на основните права, чието зачитане се гарантира от Съда. Така при тази преценка трябва да се вземат предвид по-специално личното поведение на съответното лице, продължителността и законността на пребиваването му на територията на съответната държава членка, естеството и тежестта на извършеното престъпление, степента на опасност, която лицето понастоящем представлява за обществото, и възрастта, здравословното състояние и семейното и финансовото положение на децата, за които става въпрос.
(вж. т. 81—88 и диспозитива)