Дело T‑89/13
Calestep, SL
срещу
Европейска агенция по химикали (ECHA)
„REACH — Такса за регистрацията на вещество — Намаление, предвидено за микро-, малки и средни предприятия — Грешка в декларацията относно размера на предприятието — Решение за налагане на административна такса — Препоръка 2003/361/ЕО — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание“
Резюме — Определение на Общия съд (шести състав) от 16 септември 2015 г.
1. Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Компетентност на съда на Съюза — Служебна проверка
(член 263 ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Жалба срещу решение на Европейската агенция по химикали (ECHA), с което на лице, подало заявление за регистрация, е отказано да ползва намалената такса, предвидена за малките предприятия — Допустимост
(член 263 ДФЕС; член 6, параграф 4, член 91, параграф 1 и член 94, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета; член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008 на Комисията)
3. Съдебно производство — Жалба — Изисквания за форма — Изисквания по отношение на лицето, което може да подпише жалбата — Качество на трето лице по отношение на страните — Понятие
(членове 19 и 53 от Статута на Съда; член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Такси и плащания, дължими на Европейската агенция по химикали (ECHA) — Намалена такса, предвидена за малките предприятия — Понятие за малко предприятие — Предприятие, което наема повече от 50 души персонал — Изключване
(член 6, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361 на Комисията)
1. Доколкото компетентността на съда на Съюза е абсолютна процесуална предпоставка, той може да разгледа служебно въпроса дали е компетентен.
(вж. т. 16)
2. Съдът на Съюза е компетентен да разгледа жалба срещу решение на Европейската агенция по химикали (ECHA), което е взето на основание член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008 относно таксите и плащанията, дължими на ECHA в съответствие с Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), и с което е установено, че дадено лице, подало заявление за регистрацията на вещества съгласно Регламент № 1907/2006, не отговаря на условията, за да ползва намалената такса за малките предприятия, предвидена в член 6, параграф 4 от този регламент, и му е наложена административна такса.
Всъщност член 94, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че може да бъде подадена жалба пред Общия съд или пред Съда в съответствие с член 263 ДФЕС за оспорване на решение, взето от апелативния съвет, или от ECHA в случаи, когато не е предвидено право на обжалване пред съвета. В това отношение по смисъла на член 91, параграф 1 от споменатия регламент пред апелативния съвет могат да бъдат обжалвани само решенията на ECHA, взети съгласно член 9, член 20, член 27, параграф 6, член 30, параграфи 2 и 3 и член 51 от Регламент № 1907/2006. Тези разпоредби се отнасят до решения, които нямат връзка с таксата за малките предприятия, предвидена в член 6, параграф 4 от посочения регламент.
(вж. т. 17—20 и 22)
3. Вж. текста на определението.
(вж. т. 28 и 29)
4. Член 2, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361 относно определението за микро-, малки и средни предприятия предвижда, че „малко предприятие“ е предприятие, което наема под 50 души персонал и чийто годишен оборот или общ годишен балансов отчет не надвишава 10 милиона евро. От граматическото тълкуване на тази разпоредба следва, че критериите за числеността на персонала на предприятието, от една страна, и за финансовите прагове, от друга, са кумулативни критерии в рамките на член 2, параграф 2 от въпросното приложение. Това ясно личи от употребата на съединителния съюз „и“, който показва кумулативността на критериите, за разлика от използването на съюза „или“, който е белег за алтернативност.
В допълнение, критерият за числеността на персонала е определящ критерий при преценката дали предприятието е микро-, малко или средно предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361. Освен това, макар член 2 от Препоръка 2003/361 да позволява на държавите членки, Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд да определят по-ниски прагове и дори да не държат сметка за финансовия критерий при прилагането на някои от своите политики, съобразяването с критерия за числеността на персонала във всички случаи е задължително. Ето защо в случая, когато предприятие иска от Европейската агенция по химикали (ECHA) спрямо него да се приложи намалената такса за малките предприятия, предвидена в член 6, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), тълкуването по същество в смисъл, че предприятие, което наема повече от 50 души персонал, би могло да бъде квалифицирано като малко предприятие по смисъла на Препоръка 2003/361, е явно неправилно.
(вж. т. 39—41 и 43)