Дело T-211/08

Putters International NV

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Пазар на международните услуги по преместване в Белгия — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените — Подялба на пазара — Манипулиране на процедури по набиране на оферти — Едно-единствено продължавано нарушение — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Тежест — Продължителност“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Оборот

(точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

3.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Налагане на предприятие глоба в максимален размер

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

1.      Би било неестествено продължавано поведение, характеризиращо се с една и съща цел, да се подразделя на редица отделни нарушения, след като — напротив — става дума за едно-единствено нарушение, което постепенно се е конкретизирало както в споразумения, така и в съгласувани практики.

При тези обстоятелства предприятие, участвало в нарушение със свои собствени действия, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО и целят да улеснят цялостното осъществяване на нарушението, е отговорно за целия период на своето участие в споменатото нарушение и за действията на други предприятия в рамките на същото нарушение.

За да установи наличието на едно-единствено продължавано нарушение, Комисията трябва да докаже, че предприятието е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от другите предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе риска във връзка с тях.

Всъщност картелите могат да се считат за елементи от фактическия състав на едно-единствено антиконкурентно споразумение само ако е доказано, че те се вписват в цялостен план, преследващ обща цел. Освен това само когато при участието си в тези картели предприятието е знаело или е трябвало да знае, че по този начин се присъединява към подобно споразумение, неговото участие в тях може да представлява израз на присъединяването му към това споразумение.

Следователно, за да се установи участието в едно-единствено продължавано нарушение, трябва да са налице три условия, а именно наличие на цялостен план, преследващ обща цел, умишлен принос на предприятието към този план и доказано или презумирано знание на това предприятие за неправомерните действия на другите участници.

Напълно е възможно едно-единствено продължавано нарушение да преследва двойна цел — да влияе на цените и да поделя пазара. Освен това обстоятелството, че всяко предприятие участва в нарушението в присъщи за него форми, само по себе си не засяга квалификацията на това нарушение като едно-единствено продължавано нарушение.

(вж. точки 31—35 и 41)

2.      Точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, предвижда, че „[п]ри определяне на основния размер за налаганите глоби Комисията ще отчита стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено […]“. От тази разпоредба не следва, че при изчисляването на релевантната стойност на продажбите може да се вземе предвид единствено стойността на продажбите, резултат от операциите, които действително са засегнати от неправомерните практики. Така текстът на точка 13 от Насоките посочва „продажбите […], с които нарушението е свързано пряко или косвено“, а не „продажбите, засегнати от нарушението“. Следователно формулировката на точка 13 се отнася до продажбите, осъществени на релевантния пазар.

Това тълкуване е в съответствие с целта на конкурентните правила на Съюза. За да определи основния размер на глобите, които следва да се наложат в случаите на картели, Комисията не е длъжна във всеки конкретен случай да установи кои са отделните продажби, засегнати от картела. Всъщност подобно задължение никога не е било налагано от юрисдикциите на Съюза и от нищо не следва, че Комисията е възнамерявала да си наложи подобно задължение в посочените насоки.

Освен това частта от оборота, свързана със стоките, предмет на нарушението, може да даде точни указания за обхвата на дадено нарушение на съответния пазар. По-конкретно оборотът, реализиран от стоките, които са предмет на ограничителна практика, представлява обективен критерий, който дава точна мярка за вредата, нанесена от тази практика на нормалната конкуренция.

(вж. точки 57—61)

3.      Сам по себе си фактът, че окончателно наложената глоба възлиза на 10 % от оборота на съответното предприятие, докато този процент е по-нисък за други участници в картела, не може да съставлява нарушение на принципа на равно третиране или на пропорционалност. Всъщност тази последица е присъща за тълкуването на тавана от 10 % в смисъл на изравнителен праг, който се прилага след евентуално намаляване на глобата поради смекчаващи обстоятелства или поради принципа на пропорционалност.

Умножаването обаче на размера, определен въз основа на стойността на продажбите, по броя на годините на участие в нарушението означава, че в рамките на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, прилагането на предвидения в посочения член 23, параграф 3 таван от 10 % е по-скоро правило, отколкото изключение за всяко предприятие, което основно действа на един пазар и е участвало в продължение на повече от година в картел. Обикновено в такива случаи вече няма да е възможно разграничението според тежестта или смекчаващите обстоятелства да окаже влияние върху размера на глобата, когато спрямо нея е приложен таванът от 10 %. Липсата на разграничение по отношение на крайната глоба поставя проблеми във връзка с принципа на индивидуализация на наказанията и санкциите, който е присъщ на новата методология. Тя може да наложи Общият съд да упражни пълен съдебен контрол в случаите, в които прилагането на посочените насоки не е достатъчно, за да се направи подходящо разграничение.

(вж. точки 74 и 75)