РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (трети състав)

2 май 2007 година(*)

„Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) — Преназначаване — Регламент (ЕО) № 1073/1999 — Решение 1999/396/ЕО, ЕОВС, Евратом — Нарушение — Вреда — Професионално заболяване — Отчитане на плащанията, предвидени в член 73 от Правилника“

По дело F‑23/05

с предмет жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ,

Jean-Louis Giraudy, бивше длъжностно лице в Комисията на Европейските общности, с местожителство в Париж (Франция), за когото се явява адв. D. Voillemot,

жалбоподател,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н G. Berscheid, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав),

състоящ се от: г‑н P. Mahoney (докладчик), председател, г‑н H. Kanninen и г‑н S. Gervasoni, съдии,

секретар: г‑н S. Boni, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 юли 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на Европейските общности на 20 април 2005 г., г‑н Giraudy иска:

–        да се отмени решението от 21 февруари 2005 г., с което се отхвърля неговата жалба от 22 септември 2004 г.,

–        да се осъди Комисията на Европейските общности да му заплати обезщетение за вредата, която той твърди че е претърпял, чийто размер е оценен на 264 000 EUR за имуществените вреди и на 500 000 EUR за неимуществените вреди.

 Правна уредба

 А – Разпоредби относно разследванията в областта на борбата с измамите

2        Десетото съображение от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (ОВ L 136, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129) гласи следното:

„като имат предвид, че тези разследвания трябва да бъдат осъществени в съответствие с Договора и по-специално с Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейските общности, като се отчитат разпоредбите на Правилника за работата на длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители на Общностите [да се чете: „Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители“] [наричан „Правилник за персонала“ в настоящия регламент], и при пълно спазване на човешките права и основни свободи, в частност принципа на безпристрастност, на правото на засегнатите лица да изразяват мнението си за касаещите ги факти и на принципа, че заключенията от разследванията могат да бъдат основани единствено на елементи, които имат доказателствена стойност; […]“

3        Параграф 1 от член 4, озаглавен „Вътрешни разследвания“, има следното съдържание:

„[Европейската служба за борба с измамите] провежда административни разследвания в рамките на институциите, органите, службите и агенциите [наричани „вътрешни разследвания“ в настоящия регламент] в областите на приложение на член 1.

Тези вътрешни разследвания се провеждат съгласно правилата на Договорите и в частност на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности, и при необходимото спазване на Правилника за персонала при условията и в съответствие с процедурите, предвидени в настоящия регламент и в решенията, приети от всяка институция, орган, служба и агенция поотделно. Институциите обсъждат помежду си правилата, които трябва да залегнат в тези решения.“

4        Съгласно член 5, втора алинея от този регламент, озаглавен „Започване на разследвания“:

„Вътрешните разследвания започват с решение на директора на [Европейската служба за борба с измамите], който действа по своя инициатива или по искане на институцията, органа, службата или агенцията, в които ще се провежда разследването.“

5        Член 8, параграфи 1 и 2 от този регламент, озаглавен „Поверителност и защита на данните“, гласи следното:

„1. Информацията, получена в хода на външните разследвания, в каквато и форма да е тя, е защитена от съответните разпоредби.

2. Информацията, изпратена или получена в хода на вътрешните разследвания, в каквато и форма да е тя, е предмет на професионална тайна и се ползва от защитата, предвидена в разпоредбите, приложими за институциите на Европейските общности.

Такава информация не може да бъде съобщавана на други лица извън тези, работещи в рамките на институциите на Европейските общности или на държавите членки, чиито функции изискват от тях да са информирани, нито би могла да се използва за цели, различни от предотвратяване на измама, корупция или други незаконни действия.“

6        Член 2, първа и втора алинея от Решение 1999/396/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 2 юни 1999 година относно реда и условията за провеждане на вътрешни разследвания във връзка с предотвратяване на измами, корупция и други незаконни действия, които накърняват интересите на Общностите (ОВ L 149, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 156), озаглавен „Задължение за доставяне на информация“, гласи следното:

„Всеки служител на Комисията, на когото станат известни данни, създаващи основателни съмнения за съществуването на случаи на измама, корупция или други незаконни действия, вредни за интересите на Общностите, или на сериозни положения, свързани с [изпълнението на служебни задължения], [които може да представляват неизпълнение] на задълженията на длъжностните лица или служителите от Общностите, даващо основания за дисциплинарно или в определени случаи наказателно производство, или за [неизпълнение] на аналогични задължения от страна на членовете на Комисията, или на членовете на персонала на Комисията, чийто статут не се урежда от Правилника за персонала, е длъжен незабавно да информира началника на своята служба или генералния директор или — ако счете за необходимо — генералния секретар на Комисията, или директно [Европейската служба за борба с измамите].

Генералният секретар, генералните директори и началниците на службите на Комисията незабавно предават на [Европейската служба за борба с измамите] данните, станали им известни и създаващи основателни съмнения за съществуването на възможни нарушения, предвидени в първия параграф [да се чете: „в първата алинея“].“

7        Член 4 от Решение 1999/396, озаглавен „Информиране на заинтересованата страна“, предвижда следното в своята първа алинея:

„При възникване на възможни основания за въвличане на член, длъжностно лице или служител на Комисията, заинтересованата страна [се информира незабавно, доколкото не съществува опасност това да попречи на разследването]. [Във всички случаи заключения, посочващи поименно] член, длъжностно лице или служител на Комисията, не могат да бъдат правени, след като разследването е вече приключило, без да е било дадено право на заинтересованата страна да обясни становището си по всички засягащи я факти.“

 Б – Разпоредби относно осигуряването на риска професионално заболяване

8        Член 73, параграф 1, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“) предвижда, че „[о]т датата на постъпване на служба длъжностното лице е осигурено за рисковете „професионално заболяване“ или „злополука“ по начина, предвиден в правилата, приети по общо съгласие на институциите на Общностите след консултации с Комитета по правилника. […]“

9        Член 73, параграф 2, буква б) от Правилника предвижда, че в случай на пълна трайна инвалидност на длъжностното лице се изплаща еднократна сума, равна на осемкратния размер на основната му годишна заплата, изчислена въз основа на заплатите, получени от длъжностното лице през последните дванадесет месеца преди злополуката.

10      В приложение на член 73 от Правилника, Правилата относно осигуряването на длъжностните лица на Европейските общности за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“ (наричани по-нататък „Правила относно осигуряването“) определят условията, при които длъжностното лице е осигурено за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“.

11      Член 12, параграф 1 от Правилата относно осигуряването предвижда, че в случай на пълна трайна инвалидност на длъжностното лице в резултат на злополука или на професионално заболяване, на последното се изплаща еднократната сума, предвидена в член 73, параграф 2, буква б) от Правилника.

12      Член 17, параграф 2, първа и трета алинеи от Правилата относно осигуряването предвиждат, че администрацията извършва разследване, за да събере всички доказателства, които позволяват да се установи естеството на болестта, дали тя е причинена от професионалната дейност, както и обстоятелствата, които са я причинили. С оглед на доклада от разследването лекарят или лекарите, определен/определени от институциите, изготвят предвиденото в член 19 от посочените правила заключение.

13      Съгласно член 19 от Правилата относно осигуряването, решенията относно признаването на болестта за причинена от професионалната дейност се приемат от органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), като се спазва предвидената в член 21 от същите правила процедура, въз основа на заключението на лекаря или лекарите, определен/определени от институциите и — ако длъжностното лице направи такова искане — след консултация с лекарската комисия, предвидена в член 23 от тези правила.

 В – Разпоредби относно пенсиите за инвалидност

14      Член 78, първа алинея от Правилника предвижда, че длъжностното лице има право на обезщетение за инвалидност в случай на пълна трайна инвалидност, която не му позволява да изпълнява служебните задължения, присъщи на длъжност от неговата функционална група. Четвъртата и петата алинея от същия член предвиждат по-специално, че когато инвалидността е следствие от професионално заболяване, вноските в пенсионноосигурителната схема, които се дължат върху обезщетението за инвалидност, се заплащат изцяло от бюджета на институцията.

 Г – Общи разпоредби от Правилника

15      Член 7, параграф 1, първа алинея от Правилника в редакцията му, приложима по отношение на фактите в настоящия случай, гласи:

„[ОН] разпределя чрез назначаване или преместване, като действа единствено в интерес на службата и без оглед на националността, всяко длъжностно лице на длъжност в неговата функционална група, съответстваща на степента му.“

16      Член 25, втора алинея от Правилника предвижда:

„Всяко индивидуално решение по настоящия правилник незабавно се съобщава в писмена форма на съответното длъжностно лице, до което се отнася. Всяко решение, което има неблагоприятни последици за длъжностното лице, трябва да бъде надлежно мотивирано“.

17      Съгласно член 62, първа и втора алинеи от Правилника:

„В съответствие с приложение VII и освен ако изрично е предвидено друго, всяко надлежно назначено длъжностно лице има право на заплата, полагаща се за неговата степен и стъпка.

Длъжностното лице не може да се откаже от правото си на заплата.“

 Обстоятелства в основата на спора

18      През 2002 г. жалбоподателят е бил длъжностно лице със степен A 3, назначено в Генерална дирекция (ГД) „Преса и известия“ в качеството на ръководител на представителството на Комисията във Франция, в Париж.

19      През втората половина на 2000 г. службите на Генерална дирекция (ГД) „Образование и култура“ извършват одит на Info-Point Europe [Информационен пункт „Европа“] в Avignon, управляван от Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse [Дом на Европа на Avignon и Vaucluse]. Докладът за този одит от 27 ноември 2000 г. показва наличието на слабости в счетоводството на този Info-Point Europe. На 12 декември 2000 г. този доклад е предаден на генералния директор на ГД „Образование и култура“, който на 8 февруари 2001 г. го изпраща на началника на служба „Преса и известия“ (станала впоследствие ГД „Преса и известия“) в рамките на прехвърлянето на някои дейности на посочената генерална дирекция към служба „Преса и известия“. Докладът е изпратен също на представителството на Комисията в Париж.

20      В рамките на горепосочения одит е извършена допълнителна проверка след жалба, отнасяща се до функционирането на Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse. В резултат на тази проверка е изготвена докладна записка от 6 декември 2000 г., в която се прави заключение за съществуването на опасност от фиктивни проекти. По-късно съществуването на фиктивни проекти е потвърдено от вътрешното разследване на OLAF IO/2001/4086 относно Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse. Докладната записка от посочената по-горе допълнителна проверка не е изпратена на представителството на Комисията в Париж от служба „Преса и известия“, установена в Брюксел. На поставения от Съда на публичната служба по време на съдебното заседание въпрос относно причините, поради които не е било съобщено за тази докладна записка, представителят на Комисията отговаря, че не е „в състояние […] да представи точен отговор по този въпрос [и че трябва] да се счита, че това не е нищо повече от административен пропуск“.

21      С обща докладна записка от 21 март 2001 г. генералният директор на ГД „Образование и култура“, г‑н V., и началникът на служба „Преса и известия“, г‑н F., изпращат на OLAF доклада за одит от 27 ноември 2000 г., както и докладната записка за допълнителната проверка от 6 декември 2000 г., в приложение на член 2, втора алинея от Решение 1999/396. В тази докладна записка те посочват по-специално, че наред с информацията, която са предоставяли на генералния директор на OLAF, те били поканили ръководителя на представителството на Комисията във Франция, както и началника на отдела, който отговаря за Maisons de l’Europe и за Info-Points Europe, да „докладват“ за обстоятелствата, които са могли да им станат известни и които биха могли да изяснят случая. Жалбоподателят твърди, че никога не е получавал такава покана.

22      В началото на ноември 2002 г. генералният директор на ГД „Преса и известия“, г‑н F., получава от длъжностни лица от неговата дирекция, пожелали анонимност, но за които той твърди, че познава добре, точна и обстоятелствена информация за нередности, свързани по-специално с взаимоотношенията между жалбоподателя и председателя на Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse, с предоставянето на субсидии за фиктивни проекти в рамките на този Maison de l’Europe, с управлението на обединението по икономически интереси Sources d’Europe и с примери за даване на предимство при обществени поръчки. При това положение, в приложение на член 2, втора алинея от Решение 1999/396 с докладна записка от 6 ноември 2002 г, придружена от приложения, съдържащи фактическите обстоятелства, за които му е било съобщено, генералният директор на ГД „Преса и известия“ информира OLAF за обстоятелствата, които са му станали известни.

23      На 15 ноември 2002 г. OLAF образува вътрешно разследване относно евентуални нередности в ГД „Преса и известия“, по-конкретно в представителството на Комисията в Париж (разследване OF/2002/0513). Информация за започването на разследване се съдържа в прессъобщение, публикувано от OLAF.

24      С докладна записка от 15 ноември 2002 г. — за която жалбоподателят потвърждава, че я е получил сутринта на 18 ноември 2002 г. по електронната поща — генералният директор на ГД „Преса и известия“ уведомява жалбоподателя, че OLAF започнала вътрешно разследване по съмнения за нередности, които се основават на факти, които трябва да са станали известни на представителството на Комисията в Париж, и иска от него да отиде незабавно в Брюксел, за да се срещнат.

25      Срещата се състоява на 18 ноември 2002 г. в Брюксел.

26      Също на 18 ноември 2002 г. OLAF започва своето разследване в помещенията на представителството на Комисията в Париж.

27      След като получават информация от телефонно обаждане, според която на 18 ноември 2002 г., при връщането си в представителството на Комисията в Париж след срещата с генералния директор на ГД „Преса и известия“, жалбоподателят бил разпитвал персонала на това представителство относно извършените от OLAF действия през този ден, генералният директор на OLAF препоръчва на ГД „Преса и известия“ да забрани на жалбоподателя, както и на неговия заместник, всякакъв достъп до помещенията на представителството, докато продължава разследването, за да се осигури правилното му протичане. Жалбоподателят обаче отрича да се е връщал в представителството на 18 ноември 2002 г., както и да е правил опити да разпитва персонала и твърди, че се върнал там едва сутринта на следващия ден.

28      На 19 ноември 2002 г. в качеството му на ОН генералният директор на ГД „Преса и известия“ решава да промени мястото на работа на жалбоподателя в интерес на службата, считано от същия ден, и да го назначи в качеството на „[с]ъветник на [г]енералния [д]иректор на ГД [„Преса и известия“] в Брюксел“.

29      Решението е съобщено на жалбоподателя с докладна записка от същия ден, 19 ноември 2002 г., чийто автор е генералният директор на ГД „Преса и известия“, включваща информацията, че „[з]а да се улесни правилното протичане на започнатото от OLAF разследване относно функционирането на представителството на Комисията в Париж, [той взема] решение [жалбоподателят] в интерес на службата да бъде преместен на работа в ГД [„Преса и известия“] — Брюксел, считано от този ден, [и че неговото] конкретно назначение [ще му бъде] съобщено в [следващите дни]“.

30      По отношение на заместника на жалбоподателя, също е приложена мярка за незабавно преназначаване от Париж в Брюксел.

31      С докладна записка от 20 ноември 2002 г. генералният директор на ГД „Преса и известия“ съобщава на персонала на представителството на Комисията в Париж, че в представителството се извършва разследване с очаквана продължителност от един месец.

32      Жалбоподателят прави възражения срещу приложената спрямо него мярка за преназначаване в различни докладни записки до генералния директор на ГД „Преса и известия“ от 21, 22 и 27 ноември 2002 г. В докладните му записки от 21 и 22 ноември 2002 г.той предлага по-специално да излезе в отпуск за времето, през което продължава разследването на OLAF в представителството на Комисията в Париж. Генералният директор на ГД „Преса и известия“ отговаря на жалбоподателя с кратка докладна записка от 27 ноември 2002 г., с която потвърждава решението си за неговото преназначаване за изпълнение на други функции в генералната дирекция, „за да се осигури правилното протичане на разследването и за да се избегне всяка ситуация на конфликт на интереси“.

33      На 21 ноември 2002 г. е проведена нова среща между жалбоподателя и генералния директор на ГД „Преса и известия“, по време на която последният е съобщил на жалбоподателя, че неговото преназначаване представлява чисто предохранителна мярка.

34      На същия 21 ноември 2002 г. Комисията публикува прессъобщение, съгласно което „[ГД „Преса и известия“] е поискала от [OLAF] да провери възможността за започване на разследване по отношение на някои съмнения за нередности в управлението на субсидиите, отпуснати във Франция на основание на информационната и комуникационна политика[;] [з]а да се осигури правилното протичане на това разследване и за да се избегне всяка възможност за конфликт на интереси, [е] прието решение за преназначаване в Брюксел на две длъжностни лица от представителството на Комисията в Париж, в интерес на службата[,] административно решение, [което] по никакъв начин не предопределя заключенията от разследването“. В деня преди публикуването на това прессъобщение генералният директор на ГД „Преса и известия“ провежда телефонен разговор с жалбоподателя, за да го информира за него.

35      Отново на 21 ноември 2002 г. г‑н F., този път в качеството му на говорител на Комисията — функция, която той също изпълнява — провежда редовната си пресконференция, по време на която журналистите го разпитват относно разследването на OLAF и преназначаването на двете длъжностни лица от представителството на Комисията в Париж. В отговор на въпросите на журналистите, той не посочва имената на въпросните две длъжностни лица. Той подчертава, че не е повдигнато обвинение по отношение на никого и че решенията за преназначаване в друга служба в рамките на същата генерална дирекция са били приети, за да се избегне всякакъв конфликт на интереси и за да се осигури правилното протичане на разследването. По време на тази пресконференция журналист му задава по-конкретно въпроса дали може „да каже дали началникът на бюрото в Париж носи отговорност за всички разходи, направени във Франция, в настоящия случай за Maison de l’Europe [d’]Avignon [et de Vaucluse], тъй като изглежда, че разследването се отнася до това [,] [като пита също дали той] отговаря [или не] за управлението на този Maison de l’Europe […]“, на което говорителят на Комисията отговаря по-конкретно, че „е по-сложно от това[,] [че] управлението на субсидиите се извършва от няколко участници; [че] съществува [м]еждународно сдружение на Maisons de l’Europe в Брюксел; [че] съществуват разбира се бюра[та] на [Комисията] в различните съответни страни [...]“.

36      На 23 ноември 2002 г. вестник „Le Monde“ посвещава статия на разследването на OLAF и на преназначаването на двете длъжностни лица, в която са посочени имената на жалбоподателя и на неговия заместник.

37      С докладна записка от 28 ноември 2002 г. генералният директор на ГД „Преса и известия“ пояснява на жалбоподателя в какво се състоят неговите функции като „[с]ъветник към генералния директор на ГД [„Преса и известия“] в Брюксел“. Той също потвърждава, че преназначаването му в Брюксел има само предохранителен характер и че е предназначено да осигури правилното развитие на разследването и да избегне евентуални конфликти на интереси.

38      На 20 декември 2002 г. говорителят на Комисията и генерален директор на ГД „Преса и известия“ провежда пресконференция, по време на която съобщава, че вече нищо не пречи де се отмени предохранителната мярка, приложена по отношение на двете длъжностни лица, и че не след дълго ще обсъди с последните възможните последици от отмяната на мярката.

39      Със статии във вестниците „Le Monde“ (22 и 23 декември 2002 г.), „Le Figaro“ (21 и 22 декември 2002 г.) и „Libération“ (21 и 22 декември 2002 г.) френската преса отразява отмяната на предохранителната мярка по отношение на двете длъжностни лица.

40      На 6 януари 2003 г. е проведена нова среща между жалбоподателя и генералния директор на ГД „Преса и известия“, по време на която се обсъжда възстановяването на жалбоподателя на длъжност ръководител на представителството на Комисията в Париж.

41      На 16 януари 2003 г. провеждащите разследването служители на OLAF изслушват жалбоподателя в съответствие с член 4, първа алинея от Решение 1999/396.

42      С решение от 21 януари 2003 г., на което е придадено обратно действие, считано от 19 декември 2002 г., ОН преназначава жалбоподателя на предишната му длъжност като ръководител на представителството на Комисията в Париж. Жалбоподателят твърди, че е получил това решение едва на 12 февруари 2003 г. Той все още не е започнал отново ефективно работа в представителството на Комисията в Париж поради болест.

43      Възстановяването на двете длъжностни лица на техните длъжности в Париж е предмет на парламентарен въпрос на г‑жа Flesch към Комисията от 21 януари 2003 г. (писмен въпрос E‑0036/03). На 5 март 2003 г. председателят на Комисията, г‑н Prodi, отговаря от името на последната, като изразява по-специално съжаление, затова че медиите са посочили имената на засегнатите лица.

44      Също на 5 март 2003 г. генералният директор на ГД „Преса и известия“ уведомява жалбоподателя, че в скоро време ще бъдат обявени няколко свободни длъжности за ръководител на представителство на Комисията, включително на представителството във Франция.

45      На 6 май 2003 г. OLAF представя своя окончателен доклад за разследването. Заключенията ѝ оправдават жалбоподателя по отношение на твърденията, довели до започване на разследването, и поясняват, че важна докладна записка за допълнителна проверка от 6 декември 2000 г., чието съдържание щяло да даде възможност на жалбоподателя и на неговият заместник да направят по-критична оценка на функционирането на Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse, не е била изпратена от службите на ГД „Преса и известия“ на представителството на Комисията в Париж. Съгласно доклада на OLAF „[о]бстоятелството, че ръководството на дирекцията не е изпратило на [п]редставителството докладната записка за допълнителна проверка от 6 декември 2000 г., следователно е допринесло непряко за засилване на съмненията на OLAF по отношение [на жалбоподателя и неговия заместник]“.

46      По време на пресконференция от 17 юни 2003 г. на въпрос на журналист новият говорител на Комисията, г‑н K., изразява от свое име и от името на Комисията пълна съпричастност с жалбоподателя.

47      В статия от 23 октомври 2003 г. вестник „La Tribune“ посочва „жалката „афера“ на бюрото на Комисията в Париж, довела до това нейната дирекция да се хвърли на медиите, преди [...] OLAF тихомълком да стигне до заключението, че формулираните обвинения са неоснователни“.

48      На 22 март 2004 г. Комисията по инвалидност установява, че жалбоподателят страда от трайна пълна инвалидност, която възпрепятства изпълнението на служебните му задължения. Комисията по инвалидност не се произнася относно това дали тази инвалидност е причинена евентуално от професионалната дейност, тъй като е приела, че е за предпочитане да се изчака приключването на процедурата, започната по член 73 от Правилника. На жалбоподателя е предоставена пенсия за инвалидност по член 53 от Правилника считано от 1 май 2004 г.

49      С писмо от 10 декември 2004 г. жалбоподателят подава молба за признаване на професионалния характер на болестта му на основание член 73 от Правилника.

50      Преди това, с писмо от 2 март 2004 г., допълнено с писмо от 17 юни 2004 г., жалбоподателят подава искане до ОН на основание член 90, параграф 1 от Правилника за поправяне на вредите, които твърди, че бил претърпял в резултат и по време на разследването на OLAF.

51      Това искане е отхвърлено с решение на ОН от 8 юли 2004 г.

52      На 22 септември 2004 г. жалбоподателят подава жалба срещу това решение на основание член 90, параграф 2, първа алинея от Правилника. Жалбата е получена от Комисията на 19 октомври 2004 г.

53      ОН отхвърля жалбата на жалбоподателя с решение от 21 февруари 2005 г.

 Производство и искания на страните

54      Първоначално настоящата жалба е вписана в регистъра на Първоинстанционния съд под номер T‑169/05.

55      С определение от 15 декември 2005 г. Първоинстанционният съд препраща настоящото дело на Съда на публичната служба в приложение на член 3, параграф 3 от Решение 2004/752/ЕО, Евратом на Съвета от 2 ноември 2004 година за създаване на Съда на публичната служба (ОВ L 333, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142). Жалбата е вписана в секретариата на последния под номер F‑23/05.

56      В рамките на процесуално-организационните действия, с писма от 22 март и 7 юни 2006 г., Съдът на публичната служба поканва Комисията да представи някои документи, по-специално доклада на OLAF от 6 май 2003 г. Комисията изпълнява исканията на Съда на публичната служба в определените за това срокове. С писмо от 22 март 2006 г. Съдът на публичната служба поканва жалбоподателя да му предостави информация за евентуално приключване на процедурата, започната на основание член 73 от Правилника.

57      С писмо, получено по факс в секретариата на Съда на публичната служба на 25 септември 2006 г., жалбоподателят изпраща на Съда на публичната служба писмо, което бил изпратил на Комисията на 18 август 2006 г. и с което декларира, че се отказва от искането си за признаване на професионалния характер на болестта му.

58      Съдът на публичната служба приема, че следва да допусне по изключение включване към преписката на това доказателство, получено след приключването на устната фаза на производството, доколкото, от една страна, то се отнася до обстоятелство, настъпило след провеждането на съдебното заседание и, от друга страна, то може да бъде от значение за разрешаването на спора.

59      Тъй като счита, че в съответствие с принципа на състезателното начало следва да се даде възможност на Комисията да представи своето становище относно това доказателство, с определение от 17 октомври 2006 г. Съдът на публичната служба разпорежда възобновяване на устната фаза на производството в приложение на член 62 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, приложим mutatis mutandis за Съда на публичната служба до влизането в сила на процедурния правилник на последния съгласно член 3, параграф 4 от Решение 2004/752.

60      На 10 ноември 2006 г. становището на Комисията относно посоченото доказателство е получено в cекретариата на Съда на публичната служба по факс (депозирането на оригинала е извършено на 13 ноември 2006 г.).

61      С писмо от 16 ноември 2006 г. Съдът на публичната служба поканва жалбоподателя да представи евентуално становище относно последния отговор на Комисията.

62      Становището на жалбоподателя е получено в cекретариата на Съда на публичната служба по факс на 29 ноември 2006 г. (депозирането на оригинала е извършено на 4 декември 2006 г.).

63      С писмо от 11 декември 2006 г. Съдът на публичната служба уведомява страните за приключването на устната фаза на производството.

64      Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:

–        да отмени решението от 21 февруари 2005 г., с което се отхвърля неговата жалба от 22 септември 2004 г.,

–        да установи, че допуснатите нарушения от страна на Комисията са довели до сигурна и оценима вреда и че съществува причинна връзка между тези нарушения и посочената вреда,

–        да обяви, че има право на парично обезщетение за претърпяната от него вреда,

–        да определи размера на имуществените му вреди на 264 000 EUR и размера на неимуществените вреди - на 500 000 EUR,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

65      Комисията моли Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата,

–        да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.

 От правна страна

 А – По допустимостта

66      Комисията прави три възражения за недопустимост, изведени съответно от липсата на надлежно проведена процедура, предхождаща съдебното производство, от липсата на правен интерес и от преждевременния характер на жалбата.

1.     По липсата на надлежно проведена процедура, предхождаща съдебното производство

 а) Доводи на страните

67      Комисията изразява съмнения относно допустимостта на жалбата с мотив, че жалбоподателят претендирал съществуването на вреда в резултат от решението за преназначаване от 19 ноември 2002 г., което не било оспорено в съответствие с предвидената в членове 90 и 91 от Правилника процедура.

68      Жалбоподателят посочва в отговор, че неговото искане за обезщетение не се основавало единствено на оспорването на това решение, а посочвало различни правни основания, свързани с нарушенията, извършени от Комисията, по специално във връзка с разпространяването на нейното прессъобщение от 21 ноември 2002 г., във връзка с декларацията на говорителя ѝ по време на пресконференцията от същия ден и във връзка с изпращането на документи на OLAF. Следователно настоящото искане за обезщетение, което трябвало да се разглежда в неговата цялост, било допустимо.

 б) Съображения на Съда на публичната служба

69      Съгласно постоянната съдебна практика, във въведената от членове 90 и 91 от Правилника система на правни средства за защита искът за обезщетение, който представлява самостоятелно средство за съдебна защита по отношение на жалбата за отмяна, е допустим само ако преди него е проведена досъдебна процедура в съответствие с разпоредбите на Правилника. Тази процедура е различна в зависимост от това, дали вредата, чието обезщетяване се иска, е в резултат от увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, или от поведение на администрацията, което няма характер на решение. В първия случай заинтересованото лице трябва да сезира ОН с жалба срещу въпросния акт, в предвидения за това срок. За сметка на това във втория случай административната процедура трябва да започне с подаването на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, което цели да бъда получено обезщетение. Единствено изричното или мълчаливо отхвърляне на това искане представлява подлежащо на обжалване решение, което нарушава интереси, и само след изрично или мълчаливо отхвърляне на тази жалба може да бъде предявен иск за обезщетение пред Съда на публичната служба (Решение на Първоинстанционния съд от 25 септември 1991 г. по дело Marcato/Комисия, T‑5/90, Recueil, стр. II‑731, точки 49 и 50 и Решение на Първоинстанционния съд от 28 юни 1996 г. по дело Y/Съд, T‑500/93, Recueil FP, стр. I‑A‑335 и II‑977, точки 64 и 66).

70      В случая, преди да сезира Съда на публичната служба с настоящата жалба, жалбоподателят е направил искане за обезщетение на основание член 90, параграф 1 от Правилника, подадено на 2 март 2004 г., след което е подал жалба на основание член 90, параграф 2, първа алинея от Правилника, постъпила на 22 септември 2004 г. и насочена срещу решението от 8 юли 2004 г, с което се отхвърля неговото искане за обезщетение. Следователно преди да подаде жалбата си до Съда на публичната служба, жалбоподателят е изчерпал процедурата, предхождаща съдебното производство, която е приложима по отношение на искане за обезщетение на вреда, причинена от поведение на администрацията, което няма характер на решение.

71      Следователно, за да се определи дали процедурата, предхождаща съдебното производство е надлежно проведена, трябва да се провери дали вредата, чието поправяне се иска, е резултат именно от поведение на администрацията, което няма характер на решение.

72      В настоящата жалба, жалбоподателят критикува различни действия на администрацията, от които произтичала неговата вреда, а именно, от една страна, решението за преназначаване, прието от ОН на 19 ноември 2002 г., от друга страна, прессъобщението на Комисията от 21 ноември 2002 г. и заявленията на говорителя ѝ по време на пресконференцията от същия ден и, на последно място, съобщаването на OLAF, извършено от генералния директор на ГД „Преса и известия“, на фактически обстоятелства, които позволяват да се допусне съществуването на нередности, извършени в представителството на Комисията в Париж. С критиките си срещу прессъобщението на Комисията от 21 ноември 2002 г. и срещу заявленията на говорителя ѝ по време на пресконференцията от същия ден, както и с тези срещу посоченото по-горе съобщаване на фактически обстоятелства на OLAF, в подкрепа на своята жалба жалбоподателят оспорва именно поведение на администрацията, което няма характер на решение.

73      От гореизложеното следва, че възражението за недопустимост, изведено от липсата на надлежно проведена процедура, предхождаща съдебното производство, не може да бъде уважено.

2.     По липсата на правен интерес

 а) Доводи на страните

74      Комисията изразява съмнения относно съществуването на правен интерес за жалбоподателя, като твърди, че в момента на подаване на жалбата решението за преназначаване било отменено преди повече от една година.

75      Жалбоподателят не взема становище по отношение на това възражение за недопустимост, но формулира по общ начин искане Съдът на публичната служба да не уважава процесуалните възражения на Комисията.

 б) Съображения на Съда на публичната служба

76      Трябва да се констатира, че твърдението, което стои в основата на доводите на Комисията, според което решението за преназначаване от 19 ноември 2002 г. било „отменено“ преди повече от една година към датата на подаване на настоящата жалба, е неточно. Всъщност, решението от 21 януари 2003 г., за преназначаване на жалбоподателя на предишната му длъжност като ръководител на представителството на Комисията в Париж, на което е придадено обратно действие, считано от 19 декември 2002 г., не е заменило решението от 19 ноември 2002 г., което е било в сила от 19 ноември 2002 г. до 19 декември 2002 г.

77      Освен това, правният интерес на жалбоподателя не може да се разглежда само с оглед на правното основание, свързано с решението за преназначаване от 19 ноември 2002 г., а следва да се преценява с оглед на направените от жалбоподателя искания за обезщетение.

78      Следователно възражението за недопустимост, изведено от липсата на правен интерес, трябва да се отхвърли.

3.     По преждевременния характер на жалбата

 а) Доводи на страните

79      В писмената си защита Комисията твърди, че вредата на жалбоподателя следвало да се преценява като се вземат предвид плащанията, получени на основание член 73 от Правилника, в съответствие с мотивите, изложени в решението на Първоинстанционния съд от 14 май 1998 г. по дело Lucaccioni/Комисия (T‑165/95, Recueil FP, стр. I‑A‑203 и II‑627). От това Комисията стига до извода, че доколкото процедурата, започната от жалбоподателя на основание на тази разпоредба все още не е приключила, Съдът на публичната служба не можел да прецени неговата вреда, и че жалбата следователно била подадена преждевременно. По време на съдебното заседание Комисията оттегля този довод, тъй като счита, че предвид обстоятелството, че процедурата по член 73 от Правилника може да продължи няколко години, в някои случаи обявяването на жалбата за преждевременно подадена може да доведе до трудности за съответната страна с оглед на спазването на петгодишния срок, в който трябва да бъде подаден иск за обезщетение.

80      В своята писмена реплика жалбоподателят отговаря, че молба за признаване на професионалния характер на болестта му, подадена на основание член 73 от Правилника, не му забранявала да упражни правото да иска обезщетение за неимуществените вреди, които бил претърпял. По време на съдебното заседание жалбоподателят изменя своята позиция по този въпрос и иска да бъде отбелязано обстоятелството, че е готов да се откаже от своята молба, подадена на основание на посочения член 73 от Правилника. Всъщност той подчертава, че желае Съдът на публичната служба да се произнесе възможно най-бързо по целия спор, и в частност да установи нарушенията на Комисията, които са причинили вредата му, като единствено тази констатация можела да възстанови неговата чест и добро име и да сложи край на дългия период на несигурност, в който той се намирал след настъпването на спорните факти. С писмо, получено по факс в секретариата на Съда на публичната служба на 25 септември 2006 г., жалбоподателят уведомява Съда на публичната служба, че се отказва от своята молба, подадена на основание член 73 от Правилника.

 б) Съображения на Съда на публичната служба

81      Предвид това, че по време на съдебното заседание Комисията е оттеглила възражението за недопустимост, изведено от преждевременния характер на жалбата, Съдът на публичната служба установява, че не следва да се произнася по това възражение.

82      Вследствие на това жалбата трябва да бъде обявена за допустима.

 Б – По искането за спиране на производството

 1. Доводи на страните

83      В писмената си защита Комисията приема, че твърдяната от жалбоподателя вреда трябва да се преценява като се вземат предвид плащанията, получени на основание член 73 от Правилника. Доколкото започнатата на основание член 73 от Правилника процедура не била приключила към момента, в който Комисията е представила посочената писмена защита, тя твърди, че Съдът на публичната служба не е в състояние да прецени вредата. От това Комисията стига до извода, че производството пред Съда на публичната служба трябвало най-малкото да бъде спряно, за да се изчака приключването на процедурата по член 73 от Правилника, и че след приключването ѝ жалбоподателят следвало да се покани да представи своето становище по отношение на последиците от решението на ОН относно професионалния характер на болестта му.

84      В писмената си реплика жалбоподателят отговаря, че молба за признаване на професионалния характер на болестта му, направена на основание член 73 от Правилника, не му забранявала да упражни правото да иска обезщетение за неимуществените вреди, които бил претърпял, и се противопоставя на такова спиране на производството, което квалифицира като отлагателна маневра от страна на Комисията. В съдебното заседание той иска да бъде отбелязано обстоятелството, че е готов да се откаже от тази молба. С писмо, получено по факс в секретариата на Съда на публичната служба на 25 септември 2006 г., той уведомява Съда на публичната служба, че се отказва от посочената молба.

 2. Съображения на Съда на публичната служба

85      Предвид това, че жалбоподателят се е отказал от своята молба, подадена на основание член 73 от Правилника, искането на Комисията за спиране на производството е останало без предмет.

86      Ето защо по посоченото искане за спиране на производството не следва да има произнасяне.

87      Във всички случаи трябва да се констатира, че ако бе необходимо произнасяне по искането за спиране на производството — при липса на отказ на жалбоподателя от неговата молба по член 73 от Правилника — Съдът на публичната служба не би могъл да го уважи. Всъщност жалбоподателят се е противопоставил на това искане. Член 77, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд обаче предвижда единствено хипотеза на спиране по съвместно искане на страните.

 В – По същество

88      Съгласно постоянната съдебна практика отговорността на Общностите предполага наличието на съвкупност от условия по отношение на неправомерното поведение, в което се упреква дадена институция, наличието на действително претърпeни вреди и съществуването на причинна връзка между поведението и твърдяната вреда (Решение на Първоинстанционния съд от 9 февруари 1994 г по дело Latham/Комисия, T‑82/91, Recueil FP, стр. I‑A‑15 и II‑61, точка 72 и Решение на Първоинстанционния съд от 21 февруари 1995 г. по дело Moat/Комисия, T‑506/93, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑147, точка 46).

89      На първо място трябва да се установи, дали Комисията е извършила неправомерни действия, които могат да ангажират отговорността ѝ, като се разгледат повдигнатите от жалбоподателя правни основания съгласно хронологичния ред на фактите, към които те се отнасят.

 1. Относно нарушенията, в които се упреква Комисията

 а) По третото правно основание, изведено от неоснователността на обвиненията срещу жалбоподателя и от нарушенията, извършени от неговите началници

 Доводи на страните

90      В рамките на своето трето правно основание жалбоподателят поддържа, че генералният директор на ГД „Преса и известия“ бил извършил изключително тежко нарушение, като е предал на OLAF “папка с обвинения“ срещу представителството на Комисията в Париж, въпреки че условията за прилагане на член 2, втора алинея от Решение 1999/396 не са били изпълнени.

91      Според жалбоподателя генералният директор на ГД „Преса и известия“ не разполагал с достатъчно данни, за да информира OLAF в приложение на горепосочената разпоредба. Той твърди, че тази разпоредба съдържала изискване за наличие на съществуващи доказателства, за да се избегне погрешното предявяване на неоснователни обвинения срещу длъжностните лица, които нямали пряко участие или имали само непряко участие в случаите на измами.

92      Жалбоподателят поддържа освен това, че ГД „Преса и известия“, от една страна, била предала на OLAF грешна информация по отношение на отговорността на представителството на Комисията в Париж при наблюдението на предполагаемите нередности на Info-Point Europe d’Avignon и, от друга страна, умишлено или по непредпазливост била укрила документи, които били използвани срещу него. При условията, при които били представени на OLAF, твърденията на ГД „Преса и известия“ съдържали елемент на клевета и опозоряване.

93      Комисията счита, че решението ѝ да уведоми OLAF за предполагаемите нередности в Info-Point Europe d’Avignon е основателно и необходимо. Тя подчертава, че това решение следва да се преценява към момента на вземането му и че не може да бъде критикувано в светлината на окончателния резултат от разследването.

94      Комисията твърди, че член 2, втора алинея от Решение 1999/396 не задължавал генералния секретар, генералните директори и началниците на служби на Комисията да преценяват релевантността и доказателствената стойност на данните, които са им станали известни, преди да ги съобщят на OLAF, а че напротив, тази разпоредба предвиждала абсолютно задължение за тях. В рамките на прилагането на тази разпоредба единствената хипотеза, при която било възможно да се приеме, че съществува служебно нарушение, което може да доведе до обезщетение, била тази, при която дадена институция цели да навреди на длъжностно лице или на друг служител. Комисията счита обаче, че в нито един момент жалбоподателят не представя доказателства за такава цел да се навреди и категорично оспорва наличието на такова намерение.

 Съображения на Съда на публичната служба

95      Преценката на третото правно основание, което се отнася до поведението на Комисията преди сезирането на OLAF, поставя два въпроса. От една страна, трябва да се установи дали генералният директор на ГД „Преса и известия“ е извършил служебно нарушение, когато с докладна записка от 6 ноември 2002 г. е съобщил на OLAF данните, които са му станали известни. От друга страна трябва да се провери дали някои твърдени нередности във функционирането на системата за вътрешни съобщения на Комисията, които са могли да допринесат за сезирането на OLAF и за започването на разследването, могат да съставляват служебно нарушение, което е от естество да ангажира отговорността на институцията. Всъщност извъндоговорната отговорност на Комисията може да бъде ангажирана не само от действията на нейните служители, като например даден генерален директор, но и поради недостатъчна организация на службите ѝ (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 декември 1959 г. по дело F.E.R.A.M./Върховен орган, 23/59, Recueil, стр. 501 и 517).

–       Относно информирането на OLAF

96      Становищата на жалбоподателя и на Комисията се различават по въпроса за обхвата на правото на преценка, с което разполагат генералният секретар, генералните директори и началниците на служби на Комисията, посочени в член 2, първа алинея от Решение 1999/396. Според жалбоподателя, за да информират OLAF, тези органи трябва да разполагат с достатъчно налични доказателства. При липса на такива доказателства те могат да ангажират отговорността на институцията за служебно нарушение. От друга страна Комисията твърди, че задължението за информиране на OLAF било абсолютно и че единствената хипотеза, при която би било възможно да се приеме, че съществува служебно нарушение, което може да доведе до обезщетение, била тази, при която дадена институция цели да навреди на длъжностно лице.

97      Следователно предварително трябва да се определи обхватът на правото на преценка, с което разполагат генералният секретар, генералните директори и началниците на служби на Комисията, посочени в член 2, втора алинея от Решение 1999/396.

98      Императивната редакция на член 2, втора алинея от Решение 1999/396, която препраща по този въпрос към първата алинея от същия член, показва, че генералният секретар, генералните директори и началниците на служби на Комисията са длъжни незабавно да информират OLAF, когато им станат известни „данни, създаващи основателни съмнения за съществуването на случаи на измама, корупция или други незаконни действия, вредни за интересите на Общностите, или на сериозни положения, [свързани с изпълнението на служебни задължения], което може да доведе до [до неизпълнение] на задълженията на длъжностните лица или служителите от Общностите, даващо основания за дисциплинарно или в определени случаи за наказателно производство […]“. При все това използването на термина „основателни съмнения“ от законодателя неизбежно означава, че посочените в тази разпоредба органи следва да извършат минимална преценка относно релевантността на данните, които са им станали известни, с оглед на възможна нередност и следователно им предоставя известно право на преценка.

99      За да се постанови решение, свързано с извъндоговорната отговорност на Общността, трябва да се определи дали като е съобщил на OLAF с докладна записка от 6 ноември 2002 г. данните, които са му станали известни и които създават основателно съмнение за съществуването на нередности, като посочените в член 2, първа алинея от Решение 1999/396, генералният директор на ГД „Преса и известия“ е извършил явно и тежко нарушение на границите на това право на преценка (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 6 април 2006 г. по дело Camós Grau/Комисия, T‑309/03, Recueil, стр. ІІ‑1173, точка 104).

100    В настоящия случай трябва да се констатира, че към съответния момент е съществувала съвкупност от доказателства, които обосновават изпращането на OLAF от генералния директор на ГД „Преса и известия“ на информацията, която му е станала известна.

101    От една страна, докладът за одит от 27 ноември 2000 г., както и докладната записка за допълнителната проверка от 6 декември 2000 г. показват опасността от фиктивни проекти в Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse.

102    От друга страна, е било оправдано да се извърши проверка на професионалните взаимоотношения между жалбоподателя и председателя на Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse, г‑н P., по отношение на който са съществували съмнения, че стои в основата на наблюдаваните измами в рамките на управлението на този Maison de l’Europe; в това отношение следва да се отбележи подозрителната реакция на жалбоподателя при предупрежденията от страна на представителството на Комисията в Марсилия, и в частност неговите твърдения, според които Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse бил „известен със своя професионализъм“, притежавал „безспорен авторитет в неговия район и [бил] способен да осъществи значителни проекти, по повод на които в миналото понякога били гостували няколко членове на Комисията“ (вж. докладната записка до г‑н C от 4 март 2002 г., подписана от жалбоподателя, и докладната записка до г‑н C. от 19 април 2002 г., неподписана, върху бланка на представителството на Комисията във Франция, и двете представени от Комисията по искане на Съда на публичната служба в рамките на процесуално-организационните действия).

103    На последно място, генералният директор на ГД „Преса и известия“ получава от длъжностни лица от неговата дирекция, пожелали анонимност, но за които той твърди, че познава добре, точна и обстоятелствена информация за нередности, свързани по-специално с взаимоотношенията между жалбоподателя и председателя на Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse, с предоставянето на субсидии за фиктивни проекти в рамките на този Maison de l’Europe, с управлението на обединението по икономически интереси Sources d’Europe и с примери за даване на предимство при обществени поръчки.

104    Предвид всички тези обстоятелства генералният директор на ГД „Преса и известия“ е можел разумно да приеме, че е длъжен незабавно да информира OLAF за станалите му известни данни, за да може последната да предприеме разследване, чрез което единствено може да се провери основателността на твърденията за съществуването на измами.

105    Следователно генералният директор на ГД „Преса и известия“ не е нарушил границите на своето право на преценка, като с докладна записка от 6 ноември 2002 г. е съобщил на OLAF данните, които са му станали известни и които създават основателни съмнения за съществуването на нередности като предвидените в член 2, първа алинея от Решение 1999/396.

–       Относно наблюдаваните нередности във функционирането на вътрешната система за съобщения на Комисията

106    Докладът на OLAF показва нередности във функционирането на вътрешната система за съобщения на Комисията, които са могли да доведат до неблагоприятни последици за жалбоподателя.

107    В действителност докладна записка от 6 декември 2000 г., която се отнася до проверки, извършени в допълнение на доклада за одит от 27 ноември 2000 г., и в която се споменава за съществуването на опасност от наличие на фиктивни проекти в Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse, не е била предадена на представителството на Комисията в Париж от службите на ГД „Преса и известия“ в Брюксел. Съгласно доклада на OLAF „[о]бстоятелството, че ръководството на дирекцията не е изпратило на [п]редставителството докладната записка за допълнителната проверка от 6 декември 2000 г. следователно е допринесло непряко за засилване на съмненията на OLAF по отношение [на жалбоподателя и неговия заместник]“.

108    Освен това в тяхната обща докладна записка от 21 март 2001 г. генералният директор на ГД „Образование и култура“ и началникът на служба „Преса и известия“ посочват, че наред с информацията, която са предоставили на генералния директор на OLAF с посочената докладна записка, те били поканили ръководителя на представителството на Комисията във Франция, както и началника на отдела, който отговаря за Maisons de l’Europe и за Info-Points Europe, да „докладват“ за обстоятелствата, които са им станали известни и които могат да изяснят случая. По причина, за която Комисията не дава обяснение, жалбоподателят никога не е получавал такава покана. В окончателния доклад за разследването на OLAF се подчертава, че „вместо този общ доклад, който OLAF приема за важно допълнително доказателство за провеждането на неговото вътрешно разследване, ГД „Преса и известия“ [му] изпраща […] през ноември 2001 г. две поверителни докладни записки, изготвени и подписани от представителството [на Комисията] в Париж, но в които се излага и гледната точка на отдел „Преса“ [на посочената ГД]“.

109    При все това, макар че първоначално тези нередности във функционирането на вътрешната система за съобщения на Комисията наистина са могли да увеличат неоправдано подозренията на OLAF по отношение на жалбоподателя, към този момент е съществувала съвкупност от други значими и съгласувани доказателства, които сами по себе си са обосновавали започването на разследване.

110    От една страна, категоричната информация, получена от генералния директор на ГД „Преса и известия“ от страна на определени длъжности лица, е съдържала точни и обстоятелствени твърдения за измами. От друга страна, докладът за одит от 27 ноември 2000 г., както и докладната записка за допълнителната проверка от 6 декември 2000 г., показват съществуването на слабости в счетоводството и на опасност от фиктивни проекти в Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse.

111    Наблюдаваните нередности във функционирането на вътрешната система за съобщения на Комисията следователно не се намират в определяща причинно-следствена връзка със започването на разследването на OLAF. Следователно те не могат да ангажират извъндоговорната отговорност на Комисията за служебно нарушение.

112    От това следва, че третото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 б) По първото правно основание, изведено от неправомерния и необоснован характер на решението за преназначаване в Брюксел

 Доводи на страните

113    В рамките на това правно основание жалбоподателят критикува както приемането, така и начина на изпълнение на решението от 19 ноември 2002 г., с което той незабавно е преназначен в Брюксел. Според него Комисията била извършила тежко нарушение, като е приела това решение, което било опорочено от нередности по няколко причини: решението не съдържало достатъчно мотиви, не било прието в интерес на службата, било непропорционално на твърдените обстоятелства и представлявало санкция, която нарушавала презумпцията за невиновност. Освен това жалбоподателят изтъква, че Комисията не е положила грижа за него във връзка с решението от 21 януари 2003 г., с което той е преназначен в представителството в Париж. В писмената си реплика жалбоподателят посочва също, че материалите по преписката водят до един и същ извод и показват намерение да се навреди от страна на Комисията, като изтъква това в отговор на твърдението на последната, според което единствената хипотеза, при която би било възможно да се приеме, че съществува служебно нарушение, което може да доведе до обезщетение, била тази, при която има намерение да се навреди, съществуването на което се отричало в случая. По време на съдебното заседание жалбоподателят обаче пояснява, че оттегля твърденията си относно съществуването на такова намерение, но счита, че при приемането на мярката за преназначаване е било допуснато тежко нарушение.

114    На първо място, жалбоподателят изтъква, че решението за преназначаването му в Брюксел представлява увреждащ го акт и че следователно той е трябвало да бъде мотивиран в съответствие с член 25, втора алинея от Правилника. Не представлявало обаче достатъчна мотивация единственото сведение в докладната записка, придружаваща решението за преназначаване, според което това решението било прието, за да „улесни правилното протичане на разследването“. Доводът на Комисията, според който решението било прието в контекст, който е бил известен на жалбоподателя, не бил релевантен в случая, тъй като окончателният доклад за разследването на OLAF потвърждавал, че службите на ГД „Преса и известия“ в Брюксел били държали жалбоподателя в неведение относно някои известни за Info-Point Europe d’Avignon факти.

115    На второ място, жалбоподателят подчертава, че мярката за преназначаване, която е приложена спрямо него, се отклонявала напълно от обичайните правила за ротация и следователно не можела да се приравни на обикновено преназначаване в интерес на службата.

116    На трето място, той посочва, че мярката за преназначаване била непропорционална на твърдените обстоятелства. Той подчертава по-специално, че предложението, което е направил на Комисията, да излезе в отпуск за времето, през което продължава разследването на OLAF, отговаряло в същата степен на интересите на службата, като същевременно било съобразено в по-голяма степен с неговите интереси.

117    На четвърто място, жалбоподателят отбелязва, че мярка за преназначаване, която се основава изключително на презумпция за участие в случай на измама, не била съвместима нито с презумпцията за невиновност, нито с Регламент № 1073/1999, който предвижда в десетото си съображение, че разследванията трябва да бъдат провеждани „като се отчитат разпоредбите на Правилника […] и при пълно спазване на човешките права и основни свободи, в частност принципа на безпристрастност, на правото на засегнатите лица да изразяват мнението си за касаещите ги факти“. Той поддържа, че това грубо преназначаване се явявало като санкция, която е непропорционална на твърдените обстоятелства, доколкото представянето му като мярка с предохранителен характер било със закъснение.

118    На последно място, жалбоподателят критикува това, че Комисията не е положила грижа за него при възстановяването му на длъжността му в Париж и при представянето на окончателния доклад за разследването на OLAF. Той изтъква, че решението за преназначаването му като ръководител на представителството на Комисията в Париж, обявено публично на 20 декември 2002 г. по време на пресконференция на говорителя на Комисията, е било подписано от генералния директор на ГД „Преса и известия“ едва на 20 януари 2003 г. Освен това публичното обявяване на това преназначаване не било извършено по подходящ начин, доколкото по време на посочената пресконференция говорителят на Комисията се бил постарал да подчертае, че разследването не било приключило, като същевременно бил приканил журналистите да бъдат внимателни. На последно място, жалбоподателят поддържа, че кратката декларация за съпричастност на говорителя на Комисията от 17 юни 2003 г., направена случайно при въпрос на журналист, не можела да компенсира това, че след представянето на окончателния доклад за разследването на OLAF не било направено прессъобщение, което трябвало да бъде справедливото противоположно действие на прессъобщението от 21 ноември 2002 г.

119    Комисията оспорва наличието на каквото и да било нарушение и счита, че решението за преназначаване на жалбоподателя в Брюксел било достатъчно мотивирано, че е прието в интерес на службата, че е пропорционално по отношение на твърдените обстоятелства, че представлява предохранителна мярка, която цели да осигури правилното протичане на разследването и че то не можело да наруши принципа на презумпцията за невиновност.

120    Комисията отбелязва, че това решение е прието на основание член 7, параграф 1, първа алинея от Правилника, в неговата редакция, приложима към фактите в настоящия случай, който посочва възможността ОН да разпределя, чрез назначаване или преместване, като действа единствено в интерес на службата, всяко длъжностно лице на длъжност в неговата функционална група, съответстваща на степента му. Що се отнася до довода, според който преназначаването на жалбоподателя се отклонявало напълно от обичайните правила за ротация, Комисията отговаря, че при това положение не можело да се приложи обичайна ротация. Всъщност, тъй като положението в настоящия случай било изключително, разрешаването му също можело да бъде такова.

121    По отношение на твърдението за нарушение, според което мярката за преназначаване на жалбоподателя нарушавала принципа на пропорционалност, по време на съдебното заседание Комисията посочва, че никоя друга мярка не била осъществима в настоящия случай. Що се отнася по-специално до довода, според който приемането на предложението на жалбоподателя да „излезе в неплатен отпуск“ за времето, през което продължава разследването, било мярка, която отговаря в същата степен на интересите на службата, като същевременно е съобразена в по-голяма степен с интересите на заинтересованото лице, по време на съдебното заседание Комисията отбелязва, че член 62 от Правилника не допуска длъжностно лице да се откаже от правото си на заплата, съответстваща на неговата степен и стъпка. Тя добавя също, че в случая да се повери мисия в Брюксел на жалбоподателя също нямало да бъде приемливо решение. Всъщност характерна черта на мисията била нейната кратка продължителност. В момента на приемането на решението за преназначаване на жалбоподателя в Брюксел обаче не било възможно да се предвиди колко ще продължи разследването на OLAF. Освен това недостатъкът на една мисия бил, че ще доведе до допълнителни разходи за сметка на институцията.

122    По отношение на твърдението за нарушение на принципа на презумпцията за невиновност Комисията посочва, че доводите на жалбоподателя не били подкрепени от факти, доколкото генералният директор на ГД „Преса и известия“ и говорител на Комисията бил припомнял многократно, че заинтересованото лице продължава да се ползва от този принцип. Тя поддържа също, че този довод е лишен от правно основание, като се позовава на член 23 от приложение ІХ към Правилника, който предвижда възможност за отстраняване от длъжност на длъжностното лице до приключването на дисциплинарно производство. Това отстраняване не представлявало санкция, а чисто предохранителна мярка, която не нарушава презумпцията за невиновност. Това, което важало за мярка за отстраняване, трябвало да се приложи на още по-силно основание в случай на обикновено преназначаване без отстраняване за времето на провеждане на кратък етап от едно разследване. Според Комисията презумпцията за невиновност не може да попречи на приемането на предохранителни мерки, предназначени да осигурят спокойствие, обективност и ефикасност на дадено разследване.

123    На общо основание Комисията отбелязва също, че дадено административно решение следва да се преценява само с оглед на обстоятелствата, които са били известни към момента на осъществяване на фактите. В момента на осъществяване на спорните факти обаче не съществувала никаква причина, поради която генералният директор на ГД „Преса и известия“ да не последва препоръките на OLAF, които целят да се отдалечи жалбоподателят от представителството на Комисията в Париж през периода, в който се провежда разследването.

 Съображения на Съда на публичната служба

124    В рамките на доводите, представени във връзка с първото правно основание, жалбоподателят твърди наличието на три нарушения. Твърденията за първите две нарушения са свързани с решението за преназначаване от 19 ноември 2002 г. и са изведени, от една страна, от непълнота на мотивите и, от друга страна, от нарушение на интереса на службата, на принципа на пропорционалност и на принципа за зачитане на презумпцията за невиновност, които опорочавали това решение. В рамките на твърдението за третото нарушение жалбоподателят посочва, че Комисията била нарушила своето задължение за полагане на грижа, когато го е възстановила на предишната му длъжност в Париж, от една страна, и по време на представянето на окончателния доклад за разследването на OLAF, от друга страна. Твърдението за нарушение на задължението за полагане на грижа по време на представянето на окончателния доклад за разследването на OLAF ще бъде разгледано в рамките на второто правно основание.

–       По правното основание, изведено от непълнота на мотивите на решението за преназначаване в Брюксел

125    Изразените от Комисията съмнения по отношение на допустимостта на иска за обезщетение в неговата цялост, поради това че жалбоподателят не бил оспорил решението за преназначаване, което нарушава неговите интереси, в съответствие с процедурата, предвидена в членове 90 и 91 от Правилника, следва да се разгледат като оспорване на допустимостта на твърденията за нарушения, които са насочени срещу посоченото решение за преназначаване.

126    Независимо от това обстоятелство в настоящия случай не следва да има произнасяне по допустимостта на твърдението за нарушение, изведено от непълнота на мотивите на това решение, доколкото във всички случаи това твърдение за нарушение е неоснователно.

127    Всъщност съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 25, втора алинея от Правилника задължение за мотивиране, което не е нищо друго освен възпроизвеждане на общото задължение, предвидено в член 253 ЕО, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да прецени дали актът, който нарушава неговите интереси, е основателен и дали е подходящо да сезира Съда на публичната служба и, от друга страна, да позволи на последния да упражни своя контрол за законосъобразност на акта. От това следва, че така предвиденото задължение за мотивиране е основен принцип на общностното право, който може да бъде дерогиран само от императивни съображения (Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 1991 г. по дело Pérez-Mínguez Casariego/Комисия, T‑1/90, Recueil, стр. II‑143, точка 73 и Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 2004 г. по дело Huygens/Комисия, T‑281/01, Recueil FP, стр. I‑A‑203 и II‑903, точка 105).

128    Обхватът на задължението за мотивиране трябва да се преценява за всеки случай в зависимост от конкретните обстоятелства, по специално с оглед на съдържанието на акта, на естеството на посочените мотиви и на евентуалния интерес за адресата да получи обяснения (Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2002 г. по дело Morello/Комисия, T‑135/00, Recueil FP, стр. I‑A‑265 и II‑1313, точка 28). В частност, дадено решение ще бъде достатъчно мотивирано, когато е прието в контекст, който съответното длъжностно лице познава и който му позволява да разбере обхвата на приетата по отношение на него мярка (Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 1995 г. по дело Ojha/Комисия, T‑36/93, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑497, точка 60 и Решение на Първоинстанционния съд от 1 април 2004 г. по дело N/Комисия, T‑198/02, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑507, точка 70).

129    Съдебната практика пояснява също, че решение, което предполага преместване на длъжностно лице против волята му, представлява увреждащ го акт по смисъла на член 25, втора алинея от Правилника и следователно трябва да бъде мотивирано (Решение по дело Ojha/Комисия, посочено по-горе, точка 42 и Решение на Първоинстанционния съд от 23 ноември 1999 г. по дело Sabbioni/Комисия T‑129/98, Recueil FP, стр. I‑A‑223 и II‑1139, точка 28).

130    В случая в докладната записка от 19 ноември 2002 г. — с която на жалбоподателя се съобщава решението да бъде преназначен в Брюксел — се пояснява, че това решение е прието в интерес на службата, за да се улесни правилното протичане на започнатото от OLAF разследване относно функционирането на представителството на Комисията в Париж. В посочената докладна записка се съдържа също пояснение за жалбоподателя, че конкретното му назначение ще му бъде съобщено в следващите дни.

131    Преди съобщаването на решението от 19 ноември 2002 г. генералният директор на ГД „Преса и известия“ информира жалбоподателя за започването на разследването на OLAF с докладна записка от 15 ноември 2002 г. и на проведената среща на 18 ноември 2002 г. в Брюксел.

132    От това следва, че тъй като в докладната записка от 19 ноември 2002 г. е посочил, че решението за преназначаване е било прието, за да се улесни правилното протичане на разследването, в контекст, за който жалбоподателят е бил информиран и който е бил обсъждан по време на среща с него, ОН е предоставил на жалбоподателя достатъчно данни, за да позволи, от една страна, на заинтересованото лице да прецени дали това решение е основателно и, от друга страна, да позволи на общностния съд да упражни своя контрол за законосъобразност.

133    Следователно твърдението за нарушение, изведено от непълнота на мотивите на решението от 19 ноември 2002 г., е неоснователно.

–       По твърденията за нарушаване на интереса на службата, на принципа на пропорционалност и на принципа на презумпцията за невиновност

134    Също както при твърдението за нарушение, изведено от непълнотата на мотивите на решението от 19 ноември 2002 г., не следва да има произнасяне по имплицитното оспорване от страна на Комисията на допустимостта на твърденията за нарушения, доколкото във всички случаи те са неоснователни.

135    В самото начало следва да се припомни, че макар и администрацията да има интерес да назначава длъжностните лица с оглед на техните способности и на личните им предпочитания, все пак не може да се признае право за длъжностните лица да упражняват или да запазят определена длъжност (Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2001 г. по дело Campoli/Комисия, T‑100/00, Recueil FP, стр. I‑A‑71 и II‑347, точка 71). Следователно дори Правилникът — в частност член 7 от него — да не предвижда изрично възможността за „преназначаване“ на длъжностно лице, от постоянната съдебна практика произтича, че общностните институции разполагат с широко право на преценка при организацията на техните служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение с оглед на изпълнението на тези задачи, при условието обаче че тези назначения се извършват в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите (Решение на Съда от 23 март 1988 г. по дело Hecq/Комисия, 19/87, Recueil, стр. 1681 и Решение на Съда от 12 ноември 1996 г. по дело Ojha/Комисия, C‑294/95 P, Recueil, стр. I‑5863).

136    Предвид на обхвата на правото на преценка, с което разполагат институциите, за да оценят интереса на службата, Съдът на публичната служба трябва да се ограничи до проверката дали ОН е действал в границите, които не подлежат на оспорване, и дали не е упражнил правото си на преценка по явно погрешен начин (Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2000 г. по дело Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, Recueil FP, стр. I‑A‑277 и II‑1267, точка 53 и Решение на Първоинстанционния съд от 21 септември 2004 г. по дело Soubies/Комисия, T‑325/02, Recueil FP, стр. I‑A‑241 и II‑1067, точка 50).

137    Също според постоянната съдебна практика, ако задължението на администрацията за полагане на грижа по отношение на нейните служители отразява равновесието на насрещните права и задължения в отношенията между публичния орган и служителите на публична служба, създадени от Правилника, то изискванията, свързани с това задължение, не могат да попречат на ОН да приеме мерките, които намери за необходими в интерес на службата, тъй като заемането на всяка длъжност трябва да се основава на първо място на интереса на службата (Решение на Първоинстанционния съд от 16 декември 1993 г. по дело Turner/Комисия, T‑80/92, Recueil, стр. II‑1465, точка 77 и Решение на Първоинстанционния съд от 24 ноември 2005 г. по дело Marcuccio/Комисия, T‑236/02, Recueil FP, стр. I‑A‑365 и II‑1621, точка 129).

138    Именно в светлината на тези принципи и на ограничения контрол, които те възлагат на Съда на публичната служба, трябва да се разгледат твърденията на жалбоподателя за нарушаване на интереса на службата, на принципа на пропорционалност и на принципа на презумпцията за невиновност.

139    Що се отнася до твърдението за нарушение, според което решението за преназначаване от 19 ноември 2002 г. противоречало на интереса на службата, трябва да се припомни — по отношение на фактическата обстановка в настоящия случай — че започнатото от OLAF вътрешно разследване е във връзка с евентуални нередности в ГД „Преса и известия“, по-точно в представителството на Комисията в Париж, и че жалбоподателят е изпълнявал ръководна длъжност в посоченото представителство. Освен това преназначаването му през времето докато продължава разследването е в резултат от препоръка от страна на генералния директор на OLAF, която цели да бъде забранен за него, както и за неговия заместник, достъпът до помещенията на представителството за времетраенето на разследването, за да се осигури правилното протичане на това разследване.

140    В съдебната практика е прието, че спокойното и правилно протичане на такъв вид разследване може в някои случаи да обоснове решение за преназначаване (Решения на Първоинстанционния съд от 7 февруари 2007 г. по дело Clotuche/Комисия, T‑339/03, все още непубликувано в Сборника, точка 69, и по дело Caló/Комисия, T‑118/04 и T‑134/04, все още непубликувано в Сборника, точка 113).

141    Следователно целта, преследвана с оспорваната от жалбоподателя мярка, отговаря на интересите на службата. При все това трябва да се определи дали използваните за постигането на тази правомерна цел средства съответстват на изискванията на принципа на пропорционалност.

142    В това отношение и предвид широкото право на преценка, с което разполагат институциите, за да оценят интереса на службата, следва да се констатира, че преназначаването на жалбоподателя в Брюксел за времетраенето на разследването на OLAF в представителството на Комисията в Париж не е явно непропорционално на преследваната с тази мярка цел, а именно да се избегне всяка опасност от конфликти на интереси и да се осигури правилното протичане на разследването. Обстоятелството, че изборът на друга възможност, като например да се приеме предложението на жалбоподателя да излезе в отпуск или да му се повери мисия, е могъл да съответства в същата степен на интересите на службата, като същевременно да бъде съобразен в по-голяма степен с интересите на заинтересованото лице, не е достатъчно само по себе си, за да направи посочената мярка за преназначаване непропорционална.

143    Що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на презумпцията за невиновност, следва да се констатира, че мярката за преназначаване на жалбоподателя в Брюксел няма за цел да го санкционира, а представлява предохранителна мярка, чиято продължителност е ограничена до времетраенето на разследването на OLAF в помещенията на представителството на Комисията в Париж.

144    Освен това следва да се припомни, че съгласно съдебната практика външни или вътрешни трудности във взаимоотношенията могат да обосноват преназначаването на длъжностно лице в интерес на службата, когато предизвикват напрежение, което вреди на доброто функциониране на службата. Такава мярка може дори да бъде приета независимо от въпроса за отговорността за съответния инцидент (вж. по аналогия Решение на Съда и 12 юли 1979 г. по дело List/Комисия, 124/78, Recueil, стр. 2499, точка 13 и Решение на Съда по дело Ojha/Комисия, посочено по-горе, точка 41). Трябва обаче да се приеме, че ако интересът на службата оправдава преместването на длъжностно лице, за да се прекрати изцяло вътрешен конфликт, нарушаващ доброто функциониране на службата, при това без да бъде доказана каквато и да било отговорност на длъжностното лице, същият този интерес оправдава и приемането на мярка, която цели да осигури спокойното протичане на разследване, при това пак без да бъде вменявана каквато и да е отговорност на преназначеното длъжностно лице по отношение на въпросите, които са предмет на разследването (Решение по дело Clotuche/Комисия, посочено по-горе, точка 109).

145    На последно място, следва също да се подчертае, че законосъобразността на индивидуален акт трябва да се преценява в зависимост от правните и фактическите обстоятелства, съществуващи към момента на неговото приемане (Решение на Първоинстанционния съд от 4 юни 2003 г. по дело Del Vaglio/Комисия, T‑124/01 и T‑320/01, Recueil FP, стр. I‑A‑157 и II‑767, точка 77). Следователно данните, които разследването е разкрило след приемането на решението за преназначаване и които са доказали липсата на вина на жалбоподателя, не могат да засегнат законосъобразността на това решение, тъй като целта на самото разследване, както и на мерките, взети за да се осигури неговото спокойно и правилно протичане, е да се определи дали първоначалните съмнения са основателни.

146    При тези обстоятелства следва да се констатира, че Комисията не е превишила границите на широкото право на преценка, което тя притежава в тази област, като е приела, че ще осигури по-добре спокойното и правилно протичане на разследването на OLAF, по-специално на изслушването на персонала на представителството на Комисията в Париж, ако жалбоподателят не запази своята длъжност за времетраенето на разследването в това представителство. Следователно, след като е констатирала, че съществуващото положение може да навреди на правилното протичане на предприетото от OLAF разследване, тя е била в правото си да прецени, прилагайки широкото си право на преценка, че интересът на службата обосновава мярка за преназначаване на жалбоподателя (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 16 април 2002 г. по дело Fronia/Комисия, T‑51/01, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑187, точка 55, Решение по дело Clotuche/Комисия, посочено по-горе, точка 76 и Решение по дело Caló/Комисия, посочено по-горе, точка 114).

147    Следователно твърденията за нарушения, според които спорното решение за преназначаване нарушавало интереса на службата, принципа на пропорционалност и този на презумпцията за невиновност, са неоснователни.

–       По твърдението за нарушение на задължението за полагане на грижа при възстановяването на жалбоподателя на неговата длъжност в Париж

148    По отношение на поведението на Комисията, което няма характер на решение и е свързано с реда за възстановяване на жалбоподателя на неговата длъжност в представителството в Париж, следва да се констатира, че той е разбрал за отмяната на приложената спрямо него предохранителна мярка за преназначаване най-напред от медиите. Всъщност обстоятелството, че вече нищо не се е противопоставяло на отмяната на тази мярка, е обявено публично на 20 декември 2002 г. по време на пресконференция на г‑н F. в качеството му на говорител на Комисията, преди да бъде съобщено лично на жалбоподателя на 6 януари 2003 г. по време на среща, на която е поканен от г‑н F. този път в качеството му на генерален директор на ГД „Преса и известия“. Междувременно френската преса отразява отмяната на тази предохранителна мярка. Решението за преназначаване на жалбоподателя на неговата длъжност в представителството на Комисията в Париж е подписано от генералния директор на ГД „Преса и известия“ едва на 20 януари 2003 г., като му е придадено обратно действие, считано от 19 декември 2002 г. Представеното от Комисията оправдание се свежда до твърдението, че за жалбоподателя било достатъчно да прочете пресата, за да научи, че вече нищо не се е противопоставяло на отмяната от ОН на приложената спрямо него предохранителна мярка.

149    Като е действала по този начин, Комисията не се е съобразила със законния интерес на жалбоподателя да бъде информиран пряко от ОН, а не посредством пресата, за решаваща промяна в професионалното му положение. Следователно това поведение не зачита равновесието на насрещните права и задължения между публичния орган и служителите на публична служба, установено с Правилника, и следователно представлява нарушение на задължението на Комисията за полагане на грижа по отношение на жалбоподателя.

150    От това следва, че първото правно основание трябва да бъде уважено по отношение на твърдението за нарушение на задължението за полагане на грижа при възстановяването на жалбоподателя на неговата длъжност в Париж и да се отхвърли като неоснователно в останалата му част.

 в) По второто правно основание, изведено от нарушаване на поверителността на разследването

 Доводи на страните

151    Жалбоподателят счита, че чрез прессъобщението от 21 ноември 2002 г. и заявленията на нейния говорител по време на пресконференцията от същия ден Комисията била нарушила принципа на поверителност на разследванията на OLAF и била дала неуместна публичност на приложеното спрямо него преназначаване. По-нататък той поддържа, че по време на тази пресконференция въпросният говорител бил направил публично коментари, които можели да увредят доброто му име.

152    Според жалбоподателя прессъобщението от 21 ноември 2002 г., разпространено на стотици журналисти, било безпрецедентно и било позволило на получилите го да идентифицират много бързо съответните длъжностни лица, предвид че длъжностите им били видни. Това отразяване в медиите било необичайно и нарушавало принципа на поверителност на разследванията на OLAF, предвиден в член 8, параграф 2 от Регламент № 1073/1999.

153    Жалбоподателят твърди също, че като е твърдял погрешно по време на пресконференцията от 21 ноември 2002 г., че управлението на спорните субсидии за Maisons de l’Europe било контролирано от представителствата, говорителят на Комисията бил разпространил клеветническо и опозоряващо твърдение, което можело да създаде убеждение за неговата отговорност, в качеството му на ръководител на представителството на Комисията в Париж, дори за неговото съучастие в твърдените измами.

154    Според жалбоподателя тази информация била довела до публикуването на унищожителна статия за него във вестник „Le Monde“ от 23 ноември 2002 г.

155    Комисията оспорва съществуването на нарушение на принципа на поверителност на разследванията на OLAF и твърди, че представителите ѝ никога не били разкривали името на жалбоподателя, а че тази инициатива била на журналистите. Тя пояснява, че прессъобщението от 21 ноември 2002 г. е публикувано именно в интерес на жалбоподателя, за да се спрат евентуални спекулации и слухове, които е можело да възникнат поради проявения от журналистите интерес относно спорните факти.

156    Освен това Комисията отрича съществуването на коментари, които могат да увредят доброто име на жалбоподателя и уточнява, че в нито един момент по време на пресконференцията от 21 ноември 2002 г. говорителят ѝ не е отправял неправомерни твърдения, че жалбоподателят носи отговорност за съвкупността от направените във Франция разходи, и по-специално за тези, които са свързани с Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse.

157    По-общо Комисията поддържа, че представителите не можели да ангажират отговорността на институцията, когато се изказват по отношение на публично известни факти, за които са били зададени въпроси, при условие че правят това с всички необходими резерви, какъвто бил случаят при пресконференциите от ноември и декември 2002 г.

158    На последно място Комисията подчертава, че жалбоподателят се е ползвал от достатъчно обществено внимание както при преназначаването му в Париж, така и след окончателния доклад за разследването на OLAF, посредством пресконференциите от 20 декември 2002 г. и 17 юни 2003 г.

 Съображения на Съда на публичната служба

159    В рамките на доводите, представени във връзка с второто правно основание, жалбоподателят твърди наличието на три нарушения, изведени съответно от неизпълнение на задължението за поверителност на разследванията на OLAF, от обстоятелството, че преназначаването му не било известено публично по подходящ начин, и от съществуването на клеветнически и опозоряващи твърдения срещу него, изказани от говорителя на Комисията по време на пресконференцията от 21 ноември 2002 г. В рамките на първото правно основание жалбоподателят поддържа освен това, че Комисията била нарушила задължението си за полагане на грижа при представянето на окончателния доклад за разследването на OLAF.

160    Твърденията за нарушения, изведени от неизпълнение на задължението за поверителност на разследванията на OLAF, от обстоятелството, че преназначаването на жалбоподателя не било публично оповестено по подходящ начин, както и от неизпълнение на задължението за полагане на грижа, следва да се разгледат заедно, доколкото между тях съществува тясна връзка.

–       По твърденията за нарушения, изведени от неизпълнение на задължението за поверителност на разследванията на OLAF, от обстоятелството, че преназначаването на жалбоподателя не било известено публично по подходящ начин, и от неизпълнение на задължението за полагане на грижа при представянето на окончателния доклад за разследването на OLAF

161    Член 8, параграф 2 от Регламент № 1073/1999 определя широко правилото за поверителност на разследванията на OLAF. Това правило трябва да се тълкува в неговия контекст, и по-специално в светлината на десетото съображение от същия регламент, което предвижда, че разследванията трябва да се провеждат при пълно спазване на основните свободи. Следователно това правило не трябва да се тълкува като целящо само защитата на поверителността на информацията с оглед на разкриването на истината, а трябва да се приеме, че то има за цел също така защитата на презумпцията за невиновност, а следователно и на доброто име на длъжностните лица или на другите служители, засегнати от тези разследвания.

162    Освен това трябва да се подчертае, че за правилното протичане на разследването може да е необходимо конкретните мерки за провеждането му да останат поверителни и дори самото му съществуване да остане неизвестно за лицата, по отношение на които се извършват разследвания. Член 4, първа алинея от Решение 1999/396 предвижда, че длъжностното лице може да не бъде информирано за възможното му участие във фактите, по отношение на които се провежда разследването, ако това би навредило на последното. Освен специалната защита, гарантирана от член 8, параграф 2 от Регламент № 1073/1999, както принципът на добра администрация, така и задължението за полагане на грижа, както и прерогативите на разследването, поверено на независим орган като OLAF, обосновават изискването институцията, към която принадлежи съответното длъжностно лице, да прояви максимална предпазливост и сдържаност при публичното оповестяване на твърдения или съмнения за измама. Тези съображения имат още по-голяма тежест, в частност с оглед на презумпцията за невиновност, която е право на всяко лице, когато все още няма никакво заключение от разследването на OLAF.

163    Задължението за полагане на грижа предполага, че при постановяване на решение относно положението на длъжностно лице органът трябва да вземе предвид всички елементи, които могат да бъдат определящи за неговото решение, като отчете не само интереса на службата, но и този на съответното длъжностно лице (Решение на Първоинстанционния съд от 17 декември 2003 г. по дело Chawdhry/Комисия, T‑133/02, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑1617, точка 107 и Решение на Първоинстанционния съд от 3 март 2004 г. по дело Vainker/Парламент, T‑48/01, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑197, точка 125).

164    Съдебната практика пояснява, че при наличие на тежки обвинения, които засягат честта на длъжностно лице, администрацията трябва да избегне публично оповестяване на обвиненията, което не е наложително (Решение на Съда от 11 юли 1974 г. по дело Guillot/Комисия, 53/72, Recueil, стр. 791, точки 3—5). Съдебната практика е приела също така, че по силата на задължението ѝ за полагане на грижа и на принципа на добра администрация съответната институция е длъжна да избегне по отношение на длъжностното лице да бъдат правени декларации, които могат да опетнят професионалната му репутация. Като следствие от това администрацията по принцип е длъжна, от една страна, да избягва да предоставя на пресата информация, която може да навреди на съответното длъжностно лице, и от друга страна, да вземе всички необходими мерки, за да предотврати всяко разпространяване на информация в рамките на институцията, което може да има характер на клевета срещу него (вж. Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 12 декември 1995 г. по дело Connolly/Комисия, T‑203/95 R, Recueil, стр. II‑2919, точка 35).

165    При това положение следва да се констатира, че в институциите се е утвърдило чувство за отговорност, в частност в отговор на интереса на обществеността да бъде информирана и да ѝ бъдат представени гаранции, че случаите на нередности и измами ще бъдат идентифицирани и при необходимост ще бъдат надлежно преустановени и санкционирани. Вследствие на това изискване длъжностните лица, които заемат отговорни длъжности в администрация като Комисията, трябва да вземат предвид евентуалното съществуване на основателна необходимост определена информация да бъде съобщена на обществеността.

166    На следващо място трябва да се подчертае, че след като е образувано разследване по съмнения за измама, съществува вероятност от известно засягане на доброто име, в частност ако това разследване е придобило публичност извън институцията. Оправдаването на заинтересованото лице в края на разследване, което е било съпроводено от такава публичност, рядко може да бъде достатъчно, за да премахне напълно засягането на неговото добро име. В рамките на извъндоговорната отговорност на Общността вредата, причинена вследствие на образуването и провеждането на разследване, подлежи на обезщетение само ако съответната институция е извършила нарушение, което ангажира отговорността ѝ, независимо че това може да бъде неблагоприятно за лицето, което евентуално е оправдано в края на това разследване. При все това, доколкото вследствие от това разследване освен посочената неимуществена вреда е настъпило и професионално заболяване по смисъла на член 73 от Правилника, последната разпоредба дава възможност на длъжностното лице да получи компенсация под формата на предварително определена сума, без да е необходимо да доказва каквото и да било нарушение от страна на институцията.

167    Предвид евентуалното съществуване на основателна необходимост определена информация да бъде съобщена на обществеността, обхватът на задължението на администрацията за полагане на грижа по отношение на нейните служители трябва да бъде разширен. Това засилване на задължението за полагане на грижа в конкретния случай на провеждане на разследване изглежда още по-необходимо, когато медиите могат да поставят публично под съмнение честта или професионалната репутация на дадени лица, като по този начин могат да увеличат вече претърпените от последните вреди до такава степен, че те да станат непоправими.

168    В светлината на тези съображения следва да се разгледат приетите от Комисията мерки за даване на публичност, съответно по отношение на разследването на OLAF и на преназначаването на жалбоподателя.

169    В настоящия случай, след като ОН е приел решение при законосъобразно упражняване на своето право на преценка да преназначи жалбоподателя в Брюксел по време на разследването, институцията е имала право да приеме, че интересът на службата обосновава приемането на мерки за информиране на обществеността относно това преназначаване. Всъщност, като се има предвид обстоятелството, че жалбоподателят е бил редовно в контакт с пресата поради заеманата от него длъжност на ръководител на представителството на Комисията в Париж, от една страна, и вече проявеният интерес на журналистите по отношение на съмненията за нередности в Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse, от друга страна, някои от тях неизбежно биха установили неговото отсъствие в посоченото представителство, ако институцията не бе предоставила никаква информация. Констатирането на това отсъствие неизбежно би подхранило различни спекулации в пресата, които могат да навредят както на интересите на жалбоподателя, така и на тези на Комисията.

170    Това неизбежно нарушаване на поверителността както относно приемането на мярката за преназначаване, така и по отношение на самоличността на жалбоподателя, по отношение на който е било очевидно, че той е едно от двете длъжностни лица, засегнати от мярката, се дължи на естеството на заеманата от него длъжност, а не на волята на Комисията и води до очевиден интерес на службата да се даде подходяща публичност, за да се избегнат слухове, които могат да навредят както на двете длъжностни лица, така и на институцията. Следователно с оглед на конкретните обстоятелства в случая нито съобщаването на пресата за съществуването на разследването на OLAF, нито съобщаването за преназначаването на съответните две длъжностни лица, засегнати от него, не могат сами по себе си да се приемат за нарушаване на императивните правила за поверителност, присъщи за разследванията на OLAF.

171    При все това остава да се определи дали публичността, която Комисията е дала на тези въпроси, е била в границите на това, което се оправдава от интереса на службата.

172    Трябва да се констатира обаче, че информацията, която Комисията е предоставила на пресата по време на разследването на OLAF, не зачита справедливото равновесие между интересите на жалбоподателя и тези на институцията. Макар и първоначалната цел на Комисията да спре слуховете и спекулациите, които неизбежно биха се появили при отсъствие на каквато и да била информация по отношение на преназначаването на жалбоподателя, да е била законосъобразна, дадената от Комисията публичност веднага след започване на разследването на OLAF и до представянето на окончателния доклад за разследването може да бъде критикувана в много отношения.

173    От една страна, обстоятелството, че е поела инициативата да публикува собствено прессъобщение в допълнение на публикуваното от OLAF съобщение за започване на разследването, представлява относително необичайна практика, както посочва Комисията по време на съдебното заседание в отговор на въпрос на Съда на публичната служба. Този твърде необичаен избор, който неизбежно привлича вниманието към спорните факти, задължава следователно Комисията да прояви особено внимание по отношение на интересите на жалбоподателя и да предвиди специални гаранции за тяхната защита.

174    От друга страна, съдържанието на публикуваното от Комисията прессъобщение създава впечатление, че двете заинтересовани лица, които са преназначени в Брюксел, имат лично участие в евентуалните нередности, които са били предмет на разследването на OLAF. Дори съответните длъжностни лица да не са назовани поименно в посоченото прессъобщение, контекстът е позволил на всеки нормално информиран журналист лесно да ги идентифицира. Следователно, изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че не е назовала имената на съответните длъжностни лица, е без значение в това отношение.

175    На последно място, прессъобщението съдържа една неточност. В него всъщност е посочено, че Комисията е поискала от OLAF да проучи възможността за започване на разследване, въпреки че в деня на публикуването на прессъобщението — 21 ноември 2002 г. — Комисията със сигурност е знаела, че вече е образувано разследване, тъй като последното е започнало на 15 ноември 2002 г.

176    Наистина, по време на пресконференцията от 21 ноември 2002 г. говорителят на Комисията се е изказал с известни резерви. По-специално той внимателно е подчертал, че по отношение на никой не е повдигнато обвинение и че решенията за преназначаване в друга служба в рамките на същата генерална дирекция са били приети, за да се избегне всякакъв конфликт на интереси и за да се осигури правилното протичане на разследването. При все това относителната предпазливост в изказването на говорителя на Комисията на тази пресконференция не е достатъчна, за да се заличи вредата, нанесена на жалбоподателя с публикуването на прессъобщението от 21 ноември 2002 г., което води до съмнения по отношение на двете длъжностни лица и предизвиква последващите въпроси на журналистите.

177    Следва да се констатира също, че Комисията не е дала никаква публичност по своя собствена инициатива на окончателния доклад за разследването на OLAF от 6 май 2003 г., чиито заключения оправдават жалбоподателя по отношение на твърденията, довели да започване на това разследване. Единственото публично изказване на Комисията вследствие на този доклад е извършено на 17 юни 2003 г. в отговор на въпрос на журналист по време на редовна пресконференция на говорителя на Комисията, който изразява от свое име и от името на Комисията пълна съпричастност с жалбоподателя.

178    Това относително късно изразяване на становище, не може да се сравнява нито по своя интензитет, нито по начина на извършването му с дадената публичност на преназначаването на жалбоподателя при започването на разследването. Следователно съществува ясно изразено неравновесие между дадената от Комисията публичност при преназначаването на жалбоподателя в началото на разследването и при представянето на окончателния доклад за разследването на OLAF. Значителната публичност, дадена от Комисията при преназначаването на жалбоподателя, която има явни отрицателни последици за неговото добро име, не се балансира от никакво насрещно действие за поправяне на тези вреди от страна на Комисията, когато OLAF публикува своя окончателен доклад от разследването.

179    Доводът на Комисията, според който доброто име на жалбоподателя било възстановено посредством пресконференцията от 20 декември 2002 г., по време на която говорителят на Комисията е обявил публично отмяната на предохранителната мярка за преназначаване, приложена спрямо заинтересованото лице, не може да обезсили това заключение. Всъщност към този момент разследването още не е било приключило и все още са съществували съмненията за измама, за които е било съобщено на пресата с прессъобщението от 21 ноември 2002 г. Следователно и противно на твърденията на Комисията обявяването на отмяната на предохранителната мярка, приложена спрямо жалбоподателя, не може да се приеме за равносилна на възстановяване на неговото добро име.

180    Следователно, като е поела инициативата да публикува прессъобщение, чието съдържание създава впечатление, че жалбоподателят — преназначен в Брюксел — има лично участие в евентуалните нередности, които са предмет на разследването на OLAF, и като не е предприела действие за поправяне на тези вреди, които да противодействат на необичайната негативна публичност, дадена чрез публикуването на това прессъобщение, Комисията не е взела предвид в достатъчна степен интересите на жалбоподателя спрямо собствените си интереси и не е намалила до възможния минимум нанесената вреда на последния със започването на разследването. Следователно Комисията е нарушила произтичащото за нея задължение за полагане на грижа по отношение на служителите ѝ.

–       По твърдението за нарушение, изведено от съществуването на клеветнически и опозоряващи твърдения

181    Що се отнася до твърдението за нарушение, според което говорителят на Комисията бил разпространил клеветническо и опозоряващо твърдение с направеното по време на пресконференцията от 21 ноември 2002 г. изявление, че представителствата извършват управлението на субсидиите, предоставени от Комисията на различните Maisons de l’Europe, трябва да се отбележи, че дори в някои отношения това твърдение да е неточно, последният е направил своето изказване с относителна предпазливост, като е посочил по-специално, че управлението на тези субсидии се извършва от няколко участници. Освен това трябва да се вземе предвид обстоятелството, че тези изявления са устни, което не позволява да се изисква същата степен на прецизност и нюансиране, както при писмените изявления. Следователно тези изявления нямат претендирания от жалбоподателя обхват.

182    Вследствие на това твърдението за нарушение, според което говорителят на Комисията бил направил клеветнически и опозоряващи твърдения, е неоснователно.

 г) Заключение на Съда на публичната служба относно съществуването на нарушение на Комисията

183    Съдът на публичната служба стига до заключението, че като е нарушила законния интерес на жалбоподателя да бъде информиран пряко от ОН, а не от пресата за възстановяването му на заеманата от него длъжност в Париж, от една страна, и като е дала голяма публичност на преназначаването на жалбоподателя в рамките на разследването на OLAF, без да поправи по подходящ начин вредата, произтекла за жалбоподателя от тази ненормална публичност, от друга страна, Комисията е нарушила своето задължение за полагане на грижа по отношение на служителите ѝ и е извършила нарушения при изпълнение на служебни задължения от естество да ангажират отговорността ѝ.

184    Ето защо трябва да се разгледа дали твърдените вреди са настъпили действително и дали съществува причинна връзка между установените от Съда на публичната служба нарушения и претърпените вреди.

 2. Относно вредите

 а) Доводи на страните

185    Според жалбоподателя извършените от Комисията нарушения му били причинили значителна травма, предизвикала задълбочено и продължително състояние на депресия, което било довело до неговото инвалидизиране на 1 май 2004 г. Поради това инвалидизиране той бил претърпял имуществена вреда, представляваща разликата между размера на неговата основна заплата и този на пенсията му за инвалидност, за периода от датата на неговото инвалидизиране до тази, на която е щял да може да претендира пенсия за осигурителен стаж, а именно, за период от 55 месеца. По този начин имуществената му вреда била в размер от 264 000 EUR.

186    Освен това нарушенията на Комисията били засегнали значително неговата чест и добро име и били съсипали последните години от кариерата му. По този начин той бил претърпял неимуществена вреда, която била значително увеличена от отказа на ОН да признае извършените нарушения, и която следвало да се оцени в размер от 500 000 EUR.

187    По време на писмената фаза на производството Комисията отбелязва, че вредата на жалбоподателя и причинната връзка между нея и твърдените нарушения не можели да бъдат разгледани докато процедурата, започната по член 73 от Правилника, не е приключила. Тя подчертава по-специално, че вредата на жалбоподателя следвало да се оцени като бъдат отчетени плащанията, които той е получил на основание на тази разпоредба, в съответствие с решението по дело Lucaccioni/Комисия, посочено по-горе.

188    В своето становище, получено в cекретариата на Съда на публичната служба по факс на 10 ноември 2006 г. (депозирането на оригинала е извършено на 13 ноември 2006 г.), в отговор на отказа на жалбоподателя от процедурата, която е започнал на основание член 73 от Правилника, Комисията счита, че това обстоятелство не може да промени обхвата на спора. Тя твърди, че вредата трябва да се определя по обективни критерии и не може да се определя от страните. Следователно чрез посочения отказ жалбоподателят не можел да увеличава обхвата на обезщетението, което иска за компенсация на претърпяната вреда. Тя посочва също, че жалбоподателят имал пълно право да оттегли този отказ и да поиска продължаването на процедурата по член 73 от Правилника.

189    В писмената си защита Комисията подчертава, при условията на евентуалност, прекомерния характер на претендираните от жалбоподателя суми за неимуществени вреди.

 б) Съображения на Съда на публичната служба.

190    В самото начало следва да се уточни, че както имуществените, така и неимуществените вреди, които са произтекли от твърдените от жалбоподателя нарушения, чието съществуване не е установено от Съда на публичната служба, по специално тези във връзка с информирането на OLAF от Комисията по отношение на предполагаемите нередности в Info-Point Europe d’Avignon и с решението за преназначаване в Брюксел, не могат да бъдат взети предвид.

191    Относно останалите вреди, следва да се определят поотделно твърдените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди.

 Относно имуществената вреда

192    Жалбоподателят посочва имуществена вреда, състояща се от загуба на трудово възнаграждение в резултат на инвалидизирането му, дължащо се на неговата болест, за която той е твърдял, че има професионален характер, като е започнал процедура на основание член 73 от Правилника.

193    Следва да се напомни обаче, че Съдът на публичната служба не е компетентен да се произнася относно съществуващата причинна връзка между условията на работа на длъжностното лице и болестта, на която то се позовава. Всъщност член 19 от Правилата относно осигуряването предвижда, че решението относно признаването на болестта за причинена от професионалната дейност се приема от ОН въз основа на заключението на лекаря или лекарите, определен/определени от институциите и — ако длъжностното лице направи такова искане — след консултация с лекарската комисия, предвидена в член 23 от тези правила. Член 12, параграф 1 от Правилата относно осигуряването предвижда, че в случай на пълна трайна инвалидност на длъжностното лице в резултат на злополука или на професионално заболяване, на последното се изплаща еднократната сума, предвидена в член 73, параграф 2, буква б) от Правилника, а именно еднократна сума равна на осемкратния размер на основната му годишна заплата, изчислена въз основа на заплатите, получени от длъжностното лице през последните дванадесет месеца преди злополуката.

194    Установената в приложение на член 73 от Правилника система предвижда следователно обезщетение с предварително определена сума в случай на злополука или на професионално заболяване, без да е необходимо заинтересованото лице да доказва каквото и да било нарушение от страна на институцията. Съдебната практика пояснява, че само ако се окаже, че предвидената в Правилника осигурителна схема не позволява надлежно обезщетяване на претърпяната вреда, длъжностното лице има право да поиска допълнителна компенсация (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 октомври 1986 г. по дело Leussink и др./Комисия, 169/83 и 136/84, Recueil, стр. 2801, точка 13 и Решение на Съда от 9 септември 1999 г. по дело Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, Recueil, стр. I‑5251, точка 22, Решение на Първоинстанционния съд по дело Lucaccioni/Комисия, посочено по-горе, точка 74 и Решение на Първоинстанционния съд от 15 декември 1999 г. по дело Latino/Комисия, T‑300/97, Recueil FP, стр. I‑A‑259 и II‑1263, точка 95).

195    От това следва, че исканията на жалбоподателя, които целят поправянето на имуществени вреди, за които последният твърди, че е претърпял поради професионалното заболяване, от което страда, и поради последвалото го инвалидизиране, трябва да бъдат отхвърлени.

196    Това заключение не може да се обезсили от обстоятелството, че жалбоподателят се е отказал от процедурата, която е започнал на основание член 73 от Правилника. Всъщност този отказ няма никакво отражение върху приложението на правната норма, според която признаването на дадена болест за причинена от професионалната дейност е от компетентността на ОН.

 Относно неимуществената вреда

197    Жалбоподателят поддържа, че извършените от Комисията нарушения са му причинили неимуществена вреда, която се изразявала по-специално в засягане на неговата чест и на професионалната му репутация и в трайно влошаване на здравословното му състояние.

198    В самото начало следва да се припомни, че предвидената в изпълнение на член 73 от Правилника процедура има за цел чрез предварително определена парична сума да се поправят както имуществените, така и неимуществените вреди, които са резултат от професионално заболяване.

199    От това следва, че исканията на жалбоподателя, които целят поправяне на неимуществена вреда, която той е претърпял във връзка с болестта, от която страда, и с последвалото я инвалидизиране, също трябва да бъдат отхвърлени.

200    В частност вредата, причинена от извършеното от Комисията нарушение на принципа за полагане на грижа при възстановяването на жалбоподателя на неговата длъжност в Париж, установено в точка 163 от настоящото решение, не може да доведе до обезщетение в рамките на настоящото производство за търсене на вреди. Всъщност следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателя такова нарушение на принципа за полагане на грижа по своето естество може да доведе само до положение на стрес и безпокойство и по този начин да предизвика или да утежни вреда, която е свързана с болестта, от която той страда. По общо правило предвидената в изпълнение на член 73 от Правилника процедура позволява поправянето на вреда от такова естество.

201    За сметка на това твърдяната от жалбоподателя форма на неимуществена вреда, която се изразява в посегателство върху неговата чест и добро име, не е свързана с болестта, от която той страда, и следователно не може да бъде поправена чрез предварително определената парична сума по член 73 от Правилника.

202    Следователно трябва да се разгледа действителното наличие на тази посочена от жалбоподателя форма на неимуществена вреда.

203    В това отношение следва да се припомни, че публичността, която е съпроводила започването на разследването на OLAF, е създала впечатление, че жалбоподателят е бил заподозрян за участие в нередностите и измамите, които са били предмет на това разследване. Доколкото множество публикувани във френската преса статии, които назовават поименно жалбоподателя, са отразили неговото преназначаване в рамките на това разследване и на по-общия контекст на съмнения за измами в Maison de l’Europe d’Avignon et de Vaucluse, върху честта и професионалната репутация на жалбоподателя е извършено посегателство не само в рамките на институцията, но и по-широко в общественото съзнание. Тази вреда не е била заличена нито от обявяването от Комисията на отмяната на предохранителната мярка, приложена спрямо него, нито от изразената съпричастност от страна на говорителя на Комисията по време на пресконференцията от 17 юни 2003 г.

204    Вследствие от това Съдът на публичната служба трябва да провери дали съществува причинна връзка между установените от него нарушения при изпълнение на служебните задължения и тази форма на неимуществена вреда, претърпяна от жалбоподателя.

 3. Относно причинната връзка

205    За да се допусне съществуването на причинна връзка, жалбоподателят/ищецът трябва да докаже наличието на пряко и сигурно отношение на причина и следствие между извършеното нарушение от страна на институцията и посочената вреда (Решение на Първоинстанционния съд от 28 септември 1999 г. по дело Hautem/ЕИБ, T‑140/97, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑897, точка 85).

206    В настоящия случай публичността, която Комисията е решила да даде на преназначаването на жалбоподателя в Брюксел, по-специално чрез прессъобщението от 21 ноември 2002 г., не само е улеснила идентифицирането на последния от всеки нормално информиран журналист, но също така е създала впечатление, че той е участвал в нередностите, които са предмет на разследването. Пряка и предвидима последица от тази инициатива е публикуването във френската преса, по-специално чрез статията във вестник „Le Monde“, на съмнения за злоупотреба по отношение на жалбоподателя, като по този начин е засегнала неговата чест и добро име в степен, която надхвърля неизбежните вреди, които понася длъжностно лице, до което се отнася разследване на OLAF. Това посегателство върху честта и доброто име на жалбоподателя не е било поправено впоследствие от Комисията. В частност, последната не е дала публичност на окончателния доклад за разследването на OLAF, който оправдава жалбоподателя по отношение на твърденията, довели до започването на това разследване, която да е съответна на тази, която е решила да даде на преназначаването на заинтересованото лице при започването на това разследване. Следователно съществува пряко и сигурно отношение на причина и следствие между извършените от институцията нарушения при изпълнението на служебни задължения и формата на неимуществена вреда, претърпяна от жалбоподателя, изразяваща се в посегателство върху неговата чест и добро име.

207    Следователно Комисията трябва да се осъди да изплати на жалбоподателя обезщетение за поправяне на тази форма на неимуществена вреда, която той е претърпял вследствие на установените от Съда на публичната служба нарушения при изпълнението на служебни задължения. С оглед на обстоятелствата в настоящия случай Съдът на публичната служба определя ex aequo et bono размера на това обезщетение на 15 000 EUR.

 По съдебните разноски

208    Както Съдът на публичната служба е приел в своето решение от 26 април 2006 г. по дело Falcione/Комисия (F‑16/05, все още непубликувано в Recueil, точки 77—86), до влизането в сила на Процедурния правилник на Съда на публичната служба, и в частност на специалните разпоредби относно съдебните разноски, следва да се прилага само Процедурният правилник на Първоинстанционния съд.

209    Съгласно член 87, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Съдът на публичната служба може да разпредели съдебните разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, като се има предвид, че по силата на член 88 от същия правилник в спорове между Общностите и техни служители институциите понасят направените от тях разходи.

210    В настоящия случай, тъй като жалбата е уважена частично, справедливата преценка на обстоятелствата по делото изисква Комисията да бъде осъдена да понесе освен собствените си разноски и две трети от съдебните разноски на жалбоподателя.

По изложените съображения,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

реши:

1)      Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати на г‑н Giraudy обезщетение в размер на 15 000 EUR за претърпените от него неимуществени вреди, състоящи се в посегателство върху неговата чест и добро име.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Комисията на Европейските общности понася собствените си съдебни разноски и две трети от тези на г‑н Giraudy.

4)      Г‑н Giraudy понася една трета от своите съдебни разноски.

Mahoney Kanninen Gervasoni

Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 2 май 2007 година.

Секретар       Председател

W. Hakenberg       P. Mahoney

Съдържание

Правна уредба

А – Разпоредби относно разследванията в областта на борбата с измамите

Б – Разпоредби относно осигуряването на риска професионално заболяване

В – Разпоредби относно пенсиите за инвалидност

Г – Общи разпоредби от Правилника

Обстоятелства в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

А – По допустимостта

1. По липсата на надлежно проведена процедура, предхождаща съдебното производство

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда на публичната служба

2. По липсата на правен интерес

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда на публичната служба

3. По преждевременния характер на жалбата

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда на публичната служба

Б – По искането за спиране на производството

1. Доводи на страните

2. Съображения на Съда на публичната служба

В – По същество

1. Относно нарушенията, в които се упреква Комисията

а) По третото правно основание, изведено от неоснователността на обвиненията срещу жалбоподателя и от нарушенията, извършени от неговите началници

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

– Относно информирането на OLAF

– Относно наблюдаваните нередности във функционирането на вътрешната система за съобщения на Комисията

б) По първото правно основание, изведено от неправомерния и необоснован характер на решението за преназначаване в Брюксел

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

– По правното основание, изведено от непълнота на мотивите на решението за преназначаване в Брюксел

– По твърденията за нарушаване на интереса на службата, на принципа на пропорционалност и на принципа на презумпцията за невиновност

– По твърдението за нарушение на задължението за полагане на грижа при възстановяването на жалбоподателя на неговата длъжност в Париж

в) По второто правно основание, изведено от нарушаване на поверителността на разследването

Доводи на страните

Съображения на Съда на публичната служба

– По твърденията за нарушения, изведени от неизпълнение на задължението за поверителност на разследванията на OLAF, от обстоятелството, че преназначаването на жалбоподателя не било известено публично по подходящ начин, и от неизпълнение на задължението за полагане на грижа при представянето на окончателния доклад за разследването на OLAF

– По твърдението за нарушение, изведено от съществуването на клеветнически и опозоряващи твърдения

г) Заключение на Съда на публичната служба относно съществуването на нарушение на Комисията

2. Относно вредите

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда на публичната служба.

Относно имуществената вреда

Относно неимуществената вреда

3. Относно причинната връзка

По съдебните разноски

Текстовете на настоящото решение и на посочените в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu

* Език на производството: френски.