Дело T-341/09

Consejo Regulador de la Denominación de Origen Txakoli de Álava и др.

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявка за колективна словна марка на Общността „TXAKOLI“ — Абсолютни основания за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009“

Резюме на решението

1.      Земеделие — Обща организация на пазарите — Вино — Описание и представяне на вината — Регламенти № 1493/1999 и № 753/2002 — Разграничение между географски указания и допълнителни традиционни наименования

(член 47, параграф 2, буква д) от Регламент № 1493/1999 на Съвета; член 23 от Регламент № 753/2002 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Колективни марки на Общността — Знаци или указания, които могат да служат в търговията за означаване на географския произход на стоките или на услугите — Изключение — Стриктно тълкуване

(член 7, параграф 1, буква в) и член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета и Регламент № 1234/2007 на Съвета)

1.      Разграничението между географските указания в широк смисъл и допълнителните традиционни наименования проличава ясно в Регламент № 1493/1999 относно общата организация на пазара на вино — основен регламент, предхождащ Регламент № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) и на който се основава Регламент № 753/2002 относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти, тъй като той посочва в член 47, параграф 2, буква д), че в правилата относно описанието, обозначението и представянето на някои продукти, обхванати от посочения регламент, както и в тези за защитата на някои указания, наименования и понятия, се съдържат именно разпоредби, уреждащи употребата на географските указания и традиционните наименования.

Сред тях член 23 от Регламент № 753/2002 — отменен с Регламент № 607/2009 за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент № 479/2008 по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти —определя допълнителното традиционно наименование като „традиционно използвано наименование за обозначаване на [трапезните вина с географско указание или на качествени вина от определен район] в държавите членки производителки, което посочва метода на производство, на приготвяне, на отлежаване, или качеството, цвета, типа на мястото или събитие, свързано с историята на въпросното вино и което е определено в законодателството на държавите членки производителки за нуждите на обозначаването на въпросните вина, произведени на тяхната територия“. Следователно допълнителните традиционни наименования по смисъла на Регламент № 753/2002 са термини, които обозначават някои характеристики на виното, на мястото на производство или на неговата история, а не на неговия географски произход.

(вж. точки 27 и 28)

2.      Съгласно член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността чрез дерогация от член 7, параграф 1, буква в) знаци или указания, които могат да служат в търговията за означаване на географския произход на стоките или на услугите, могат да представляват колективни марки на Общността по смисъла на параграф 1. Тъй като посоченият член 66, параграф 2 предвижда изключение от предвиденото в член 7, параграф 1, буква в) основание за отказ, той не трябва да се тълкува разширително като обхващащ знаците, представляващи географско указание единствено по същество.

Що се отнася до много специфичния пазар на виното, ако при разглеждане на подадена пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) заявка за регистрация се приеме, че заявеният термин обозначава или може да послужи, за да обозначи при нормална употреба от съответните потребители страна като географски произход на съответното вино, това би означавало да се нарушат правомощията на органите, участващи в процедурите, имащи за цел създаването на нови защитени наименования за произход или гeографски указания, съдържащи този термин или целящи увеличаването на броя на наименованията, свързани с тези означения.

Задача на тези органи е обаче да определят в рамките на тяхната свобода на преценка и след като са разгледали всички относими обстоятелства, дали даден термин трябва да бъде защитен като означение на географския произход на даден продукт, и то при спазване на предвидената за целта в Регламент № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) специална процедура, която включва именно специални права за заинтересованите лица и предвижда възможност за оспорване пред съда на Съюза на окончателното решение на Комисията в това отношение.

(вж. точки 35—37)