Преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil nº 17 de Madrid (Испания), постъпило на 27 май 2021 г. — European Superleague Company, S.L./Unión de Federaciones Europeas de Fútbol (UEFA) и Fédération internationale de football association (FIFA)
(Дело C-333/21)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de lo Mercantil nº 17 de Madrid
Страни в главното производство
Ищец: European Superleague Company, S.L.
Ответници: Unión de Federaciones Europeas de Fútbol (Съюз на европейските футболни асоциации) (УЕФА), Fédération internationale de football association (Международна федерация на футболните асоциации) (ФИФА)
Преюдициални въпроси
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в установяването от ФИФА и УЕФА в техните устави на разпоредби (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги), предвиждащи изискване за предварително разрешение от посочените организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни клубни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като Суперлигата, по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ФИФА и УЕФА да предвиждат в уставите си изискване (по-конкретно, членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги) за предварително разрешение от тези организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като Суперлигата, по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
Следва ли член 101 [ДФЕС] и/или член 102 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат поведение от страна на ФИФА, УЕФА, на членуващите в тях федерации и/или на националните лиги, изразяващо се в отправянето на заплахи за налагане на санкции срещу участващите в Суперлигата клубове и/или техни играчи, поради евентуалното възпиращо действие на тези санкции? В случай на налагане на такива санкции за изключване от състезания или забрана за участие във футболни срещи на националните отбори, представляват ли тези санкции, които не се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, нарушение на член 101 ДФЕС и/или член 102 ДФЕС?
Следва ли член 101 ДФЕС и/или член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като съдържащите се в членове 67 и 68 от устава на ФИФА, които определят УЕФА и членуващите в нея национални федерации като „първоначални притежатели на всички права, произтичащи от състезанията […] в съответствие с приложимото законодателството“, лишавайки участващите клубове и всеки друг организатор на алтернативно състезание от първичното право на собственост върху тези права, присвоявайки си изключителните правомощия за тяхната продажба?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако ФИФА и УЕФА като организации, които са си предоставили изключителното правомощие да организират и разрешават международни клубни състезания по футбол в Европа, забранят или се противопоставят на провеждането на Суперлигата, позовавайки се на цитираните разпоредби от техните устави, тези ограничения на конкуренцията биха могли да бъдат обхванати от предвиденото в посочения член изключение, като се вземе предвид обстоятелството, че се ограничава съществено производството, не се допуска появата на пазара на продукти, различни от предлаганите от ФИФА/УЕФА, и се ограничават иновациите, тъй като се изключват други формати и разновидности и съответно се премахва евентуалната конкуренция на пазара, и се ограничава изборът на потребителя? Има ли въпросното ограничение обективно основание, така че да се приеме, че не е налице злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
Следва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредби като съдържащите се в уставите на ФИФА и на УЕФА (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации [и] на националните лиги) представляват ограничение, което противоречи на някоя от основните свободи, гарантирани с посочените разпоредби от ДФЕС, доколкото за създаването от икономически оператор от държава членка на общоевропейско клубно състезание като Суперлигата изискват да е налице предварително разрешение от тези организации?
____________