Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 13 февруари 2024 г. — UJ/Österreichische Zahnärztekammer
(Дело C-115/24, Österreichische Zahnärztekammer)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberster Gerichtshof
Страни в главното производство
Ищец: UJ
Ответник: Österreichische Zahnärztekammer
Встъпила страна: Urban Technology GmbH
Преюдициални въпроси
1.1. Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива 2011/24/ЕС1 (Директивата за мобилността на пациентите), съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от нея?
1.2. При отрицателен отговор на въпрос 1.1., предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
1.3. Предвижда ли Директива 2000/31/ЕО1 (наричана по-нататък „Директивата за електронната търговия“), принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2.1. Отнася ли се „здравното обслужване при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24 само до отделни медицински услуги, (трансгранично) извършвани посредством информационни и комуникационни технологии (ИКТ), или се отнася до цялостен договор за лечение, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
2.2. Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да преобладават услугите посредством ИКТ, за да е налице „здравно обслужване при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява преобладаването?
2.3. Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за трансгранично здравно обслужване по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за лечение (в случая: дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством ИКТ, а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване, установен в същата държава членка като пациента (местен лекар по дентална медицина)?
3.1. Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО1 (наричана по-нататък „Директивата за професионалните квалификации“) да се тълкува в смисъл, че в случай на „здравно обслужване чрез телемедицински услуги“ в Австрия денталната клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от австрийския ZÄG2 )?
3.2. Трябва ли член 5, параграф 3 от Директивата за професионалните квалификации да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством ИКТ? При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез посредник в държавата на пребиваване на пациента?
4. Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на австрийския Закон за лекарите по дентална медицина, членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от ZÄG за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като настоящото, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип продължително — предоставя услуги в рамките на единен договор за лечение отчасти чрез ИКТ от чужбина (в смисъл на трансгранично „предоставяне на услуги от разстояние“) и отчасти в страната чрез привличане като посредник на австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?
____________
1 Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 2011 г., стр. 45).
1 Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).
1 Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).
1 Zahnärztegesetz (Закон за лекарите по дентална медицина).