Дело T‑517/09

Alstom

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Пазар на електрически трансформатори — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Засягане на търговията между държави членки — Понятие за предприятие — Отговорност за неправомерното поведение — Презумпция за действително упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху поведението на негово дъщерно дружество — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 27 ноември 2014 г.

1.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай

(член 253 ЕО)

2.      Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху изцяло или почти изцяло притежаваните от него дъщерни дружества — Момент, който следва да се вземе предвид — Момент на извършване на нарушението

(член 81 ЕО)

3.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, с което се налага глоба за нарушение на правилата на конкуренцията и което се отнася до множество адресати — Вменяване на отговорността за действията на дъщерно дружество на дружеството майка — Необходимост от изрично мотивиране — Решение, което се основава изключително на оборимата презумпция за действително упражняване на решаващо влияние — Обхват на задължението за мотивиране

(членове 81 ЕО и 253 ЕО)

4.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, което вменява отговорността за неправомерното поведение на дъщерно дружество на дружеството майка — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство — Недопустимост

(членове 81 ЕО и 253 ЕО)

5.      Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Съдебен контрол — Обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид от съда на Съюза — Информация, която не се съдържа в решение за вменяване на отговорността за неправомерното поведение на дъщерно дружество на дружеството майка и която се отнася до участието на последното в нарушението — Изключване

(членове 81 ЕО и 253 ЕО)

6.      Жалба за отмяна — Правен интерес — Решение, което вменява отговорността за неправомерното поведение на дъщерно дружество на дружеството майка — Основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране — Позоваване на обвързана компетентност — Липса на данни за сигурно приемане на ново, еднакво по същество решение — Запазване на правния интерес

(членове 81 ЕО, 230 ЕО и 253 ЕО)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 28—31)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 49—59, 62—64, 67 и 68)

3.      Когато решение за прилагане на правилата на Съюза в областта на конкурентното право се отнася до множество адресати и засяга определянето на субекта, който носи отговорност за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви за всеки от адресатите, и по-специално за онези от тях, които въз основа на това решение трябва да понесат тежестта на нарушението. В този смисъл по отношение на дружество майка, считано за отговорно за неправомерното поведение на негово дъщерно дружество, подобно решение трябва по принцип да съдържа обстоятелствено изложение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на това дружество.

Що се отнася по-специално до решение на Комисията, което по отношение на някои адресати се основава изключително на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, Комисията при всички случаи е длъжна да изложи по подходящ начин на тези адресати причините, поради които изтъкнатите правни и фактически доказателства не са били достатъчни, за да оборят посочената презумпция. Задължението на Комисията да мотивира своите решения по този въпрос, произтича по-конкретно от оборимия характер на посочената презумпция, за оборването на която се изисква от заинтересованите лица да представят доказателство относно икономическите, организационните и юридическите връзки между засегнатите дружества

В това отношение мотивите на Комисията трябва да позволяват упражняването на контрол от стана на Общия съд, който трябва да прецени всички обстоятелства относно организационните, икономическите и юридическите връзки между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, от които може да се установи, че последното има самостоятелно пазарно поведение по отношение на своето дружество майка и че поради това тези две дружества не представляват една стопанска единица. Подобна проверка е още по-наложителна, тъй като самостоятелността на дъщерното дружество в изпълнението на неговата търговска политика е част от всички релевантни фактори, позволяващи на дружеството майка да обори презумпцията за решаващото си влияние върху поведението на дъщерното му дружество, като характерът и значението на тези фактори могат да варират в зависимост от характеристиките на всеки отделен случай.

Поради това Комисията трябва да преценява във всеки отделен случай всички изтъкнати пред нея обстоятелства относно посочените икономически, организационни и юридически връзки. Освен това, дори Комисията да счита посочените от дружеството майка доказателства за недостатъчни за оборването на презумпцията за неговото влияние върху пазарното поведение на дъщерното му дружество, тя все пак е длъжна да изложи причините за това, доколкото не става въпрос само за доказателства, които са явно неотносими към случая или незначителни. Задължението за мотивиране, което има формален характер, изисква съображенията, на които Комисията основава своите заключения, да личат ясно и недвусмислено в обжалваното решение, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол.

(вж. точки 72—75, 102 и 106)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 77, 110 и 111)

5.      Що се отнася до съдебния контрол върху решение на Комисията за налагане на глоби за нарушение на правилата на конкуренцията, макар да е вярно, че пълният съдебен контрол, признат на Общия съд в областта на глобите, може да оправдае представянето и отчитането на допълнителни обстоятелства, чието споменаване в решението не се изисква съгласно задължението за мотивиране, това важи само за преценката на подходящия характер на размера на наложената глоба. Ето защо Общият съд не може да вземе предвид обстоятелства, свързани с вменяването на дружество майка на неправомерното поведение на дъщерното му дружество, доколкото това повдига въпроса дали те съставляват една стопанска единица и в крайна сметка, дали дружеството майка е участвало в нарушението, санкционирано с обжалваното решение. Този въпрос обаче се обхваща от контрола за законосъобразност на посоченото решение, а не от преценката на подходящия характер на размера на глобата, наложена на дружеството майка.

Освен това, независимо от възможността съдът на Съюза да установи, че Комисията е допуснала нарушение на задължението за мотивиране в рамките на определянето на глоби, налагани за нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, като едновременно с това посочи, че тъй като възприетото от Комисията разрешение трябва да бъде потвърдено по същество, това нарушение не води нито до отмяната на обжалваното решение, нито до изменение в размера на глобите, тази преценка на може да се приложи по отношение на контрола за законосъобразност на решение на Комисията, доколкото с него тя установява отговорността на съответното предприятие.

(вж. точки 112, 114 и 115)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 116 и 117)