РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
18 септември 2015 година(*)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Марка на Общността „Tafel“ — Абсолютни основания за отказ — Отличителен характер — Липса на описателен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑710/13
Bundesverband Deutsche Tafel eV, установено в Берлин (Германия), за което се явяват T. Koerl, E. Celenk и S. Vollmer, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), представлявана първоначално от A. Pohlmann, впоследствие от M. Fischer, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Tiertafel Deutschland eV, установено в Ратенов (Германия), за което се явява M. Nitschke, адвокат,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 17 октомври 2013 г. (преписка R 1074/2012‑4) в производство за обявяване на недействителност между Tiertafel Deutschland eV и Bundesverband Deutsche Tafel eV,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse (докладчик) и A. M. Collins, съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 23 декември 2013 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 11 април 2014 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 16 април 2014 г.,
предвид решението от 11 юни 2014 г. да не се допуска представянето на писмена реплика,
след съдебното заседание от 18 март 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Bundesverband Deutsche Tafel eV, е притежател на словната марка на Общността „Tafel“, заявена на 26 март 2010 г. и регистрирана на 27 септември 2010 г. под номер 8985541 при Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) по силата на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Услугите, за които се иска регистрация, спадат към класове 39 и 45 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 39: „събиране, вземане, транспортиране и разпределяне на стоки за всекидневно ползване, включително храни, за трети лица, по-специално за нуждаещи се“;
– клас 45: „Предоставени от трети лица лични и социални услуги, отнасящи се до индивидуални потребности“.
3 На 4 ноември 2010 г. встъпилата страна, Tiertafel Deutschland eV, подава до СХВП искане за обявяване на недействителност на марката на Общността „Tafel“, основано на член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент, както и на член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент.
4 С решение от 16 април 2012 г. отделът по отмяна на СХВП отхвърля искането за обявяване на недействителност на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 във връзка с член 52, параграф 1, буква а) от същия регламент.
5 На 6 юни 2012 г. встъпилата страна подава пред СХВП жалба срещу решението на отдела по отмяна.
6 С решение от 17 октомври 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП уважава жалбата и отменя решението на отдела по отмяна. Той приема, че немската дума „Tafel“ има достатъчно ясна и конкретна връзка с разглежданите услуги и следователно е описателна. Той решава също, че в качеството на описателно означение, чието значение потенциалният кръг от потребители би схванал пряко, без необходимост от усилие за извършване на анализ, този термин няма и отличителен характер за съответните услуги. Следователно той отменя разглежданата марка на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009. Накрая, апелативният състав счита за безполезно да се произнася по основанието, изведено от член 52, параграф 1, буква б) от същия регламент, тоест недобросъвестността, която след това повече не е изтъквана от страните в хода на производството по обжалване.
Искания на страните
7 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
8 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
9 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания за отмяна, изведени, първото — от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) и от Регламент № 207/2009, а второто — от нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009
10 Жалбоподателят оспорва извода на апелативния състав, че разглежданата марка е описателна. Той изтъква по-конкретно, че няма пряка връзка между немския термин „Tafel“ в посочения от апелативния състав смисъл на „голяма маса, приготвена като празнична трапеза“, и услугите, за които марката е регистрирана. Немският термин „Tafel“ не посочвал нито вида, нито предназначението, нито някоя от характеристиките на съответните услуги. Що се отнася до услугите, спадащи към клас 39, те нямали никаква връзка с маса, която не била подходяща да служи като място за доставка на подобни услуги. Освен това имало противоречие между внушаваната от немския термин „Tafel“ идея за празнична трапеза и защитените услуги, насочени към предоставяне на стоки за всекидневно ползване и храни, тоест жизнения минимум. Що се отнася до услугите, спадащи към клас 45, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е пренебрегнал техния предмет и ги е сбъркал с обхванатите от клас 43 услуги по ресторантьорство, които не са визирани с марката „Tafel“.
11 СХВП поддържа, че апелативният състав правилно е отменил регистрацията на знака „Tafel“ за разглежданите услуги. Тя отбелязва, че едно от описаните в речника Duden значения на немския термин „Tafel“ е снабдяването на нуждаещите се с храна и че подобно значение е посочено за немския ключов израз „Tafel-Initiativen“ в изданието от 2006 г. на енциклопедията Brockhaus и в електронното издание на речника Meyers.
12 Относно услугите, спадащи към клас 39, СХВП поддържа, че става въпрос за логистични услуги, които са съществени за доброто провеждане на хранителна банка и че следователно съществува пряка и ясна връзка между тях и немския термин „Tafel“. Освен това Службата поддържа, че когато съответните потребители срещат немския термин „Tafel“, що се отнася до услуги, спадащи към клас 45, у тях възниква незабавно мисълта за услугите на хранителна банка, представляваща социална услуга под формата на снабдяване с храна и с други стоки за ежедневно ползване. СХВП добавя, че услугите, спадащи към класове 39 и 45, са, ако може да се каже така, създадени за хранителните банки.
13 Встъпилата страна изтъква, че напълно правилно апелативният състав е заключил, че знакът „Tafel“ е описателен. Според нея действително немският термин „Tafel“ е генерично наименование, обозначаващо институции за социална помощ. В това отношение тя посочва различни изследвания от 2008 г. и от 2009 г., както и произведения като лексиките Brockhaus и Meyers и речника Duden. Описателният характер на термина произтичал и от съществуването на организации с наименования, които са варианти на немския термин „Tafel“. Този термин не се отнасял специално за жалбоподателя, а за движението на хранителните банки „Tafeln“. Впрочем самите представени от жалбоподателя документи показвали, че немският термин „Tafel“ се позовава на институция. Така този термин имал генерично значение не само за германските, но и за австрийските потребители. Встъпилата страна изтъква също, че немският термин „Tafel“ е описателен за разглежданите услуги. По този начин немският термин „Tafel“ обозначавал по-конкретно мястото на предоставяне на разглежданите услуги и неговото различно семантично съдържание, тоест терминът „маса“ или изразът „място за обявления“ описвал пряко разглежданите услуги, по принцип предоставяни на маса.
14 Съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрацията на марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга или други техни характерни особености. Освен това член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвижда, че параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Европейския съюз.
15 Според съдебната практика член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 не допуска знаците или означенията, посочени в този член, да бъдат запазени само за едно предприятие поради регистрирането им като марка. Тази разпоредба преследва цел от общ интерес, която изисква такива знаци или означения да могат да бъдат свободно използвани от всички (решения от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, Rec, EU:C:2003:579, т. 31 и от 7 юли 2011 г., Cree/СХВП (TRUEWHITE), T‑208/10, EU:T:2011:340, т. 12).
16 Освен това съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 знаците или означенията, които могат да служат в търговската дейност за указване на характерните особености на стоката или услугата, за която е поискана регистрацията на марката, се смятат за негодни да изпълняват основната функция на марката, а именно да указва търговския произход на стоката и услугата, за да даде възможност на потребителя, който придобива обозначената с марката стока или получава обозначената с марката услуга, при последващо придобиване да направи същия избор, ако впечатленията му се окажат положителни, или да направи друг избор, ако са отрицателни (решения СХВП/Wrigley, т. 15 по-горе EU:C:2003:579, т. 30 и TRUEWHITE, т. 15 по-горе, EU:T:2011:340, т. 13).
17 Знаците и означенията по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 са тези, които при нормална употреба от гледна точка на съответните потребители могат да служат пряко или чрез споменаване на една от нейните съществени характеристики за обозначаване на стоката или услугата, за които е поискана регистрация (решения от 20 септември 2001 г., Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, Rec, EU:C:2001:461, т. 39 и от 5 юли 2012 г., Deutscher Ring/СХВП (Deutscher Ring Sachversicherungs-AG), T‑209/10, EU:T:2012:347, т. 17).
18 От това следва, че за да попадне в приложното поле на забраната по горепосочената разпоредба, знакът трябва да има достатъчно пряка и конкретна връзка със съответните стоки или услуги, която да дава възможност на заинтересованите потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на съответните стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености (вж. решение TRUEWHITE, т. 15 по-горе, т. 14 и цитираната съдебна практика).
19 Следва също да се припомни, че дали знакът е описателен, може да се прецени само, от една страна, с оглед на начина, по който го възприемат съответните потребители, и от друга — с оглед на съответните стоки или услуги (решения от 27 февруари 2002 г., Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL), T‑34/00, Rec, EU:T:2002:41, т. 38 и TRUEWHITE, т. 15 по-горе, EU:T:2011:340, т. 17).
20 Ето защо следва повдигнатото в рамките на настоящото производството по обжалване първо правно основание да се изследва в светлината на посочените принципи.
21 Най-напред следва да се отбележи, както е констатирал апелативният състав, че разглежданите услуги се отнасят до стоките за всекидневно ползване, както и индивидуалните нужди, и са предназначени за потребителите като цяло. Освен това, тъй като разглежданият знак представлява немски термин, следва да се прецени описателният характер на спорната марка спрямо схващането ѝ от средния немскоговорещ потребител на Съюза, което впрочем не е оспорено от жалбоподателя.
22 По-нататък от данните по преписката следва, че немският термин „Tafel“ има няколко значения. По-специално този термин препраща, от една страна, към понятието за маса, и от друга страна, към понятието за хранителни банки и социални проекти, свързани по-конкретно със снабдяването на нуждаещи се лица, безплатно или на ниски цени, с непродадени в търговията храни, които все още са добре консервирани, или с приготвени ястия. Тази констатация не се оспорва от страните.
23 При все това от обжалваното решение следва, че в конкретния случай апелативният състав се е основал само на първото значение на немския термин „Tafel“, тоест понятието за маса.
24 Всъщност в точка 30 от обжалваното решение апелативният състав се е позовал на електронното издание на универсалния речник Duden в частта, в която се посочва, че немският термин „Tafel“ се схваща като „голяма маса, приготвена като празнична трапеза“ и като „хранене“. Изразите „на маса“ и „вдигане на приборите/масата“ също са споменати в него.
25 Трябва да се констатира, че апелативният състав не се е основал само на значението „маса“ на немския термин „Tafel“, за да направи извода за наличието в конкретния случай на достатъчно ясна и конкретна връзка с разглежданите услуги. Така, от една страна, що се отнася до услугите, спадащи към клас 39, той е посочил в точка 31 от своето решение, че немският термин „Tafel“ описва факта, че стоките за всекидневно ползване са събрани, превозени и разпределени на маса и че ястия и храни са предложени на маса. От друга страна, що се отнася до услугите, спадащи към клас 45, той е посочил, че немският термин „Tafel“ описвал факта, че предоставени от трети лица лични и социални услуги и отнасящи се до индивидуални потребности, като например снабдяването с храни и ястия, са предложени на маса.
26 Следва да се отбележи, че в точка 32 от обжалваното решение апелативният състав е посочил продължението на определението в електронния речник Duden, според което немският термин „Tafel“ означава „снабдяването на нуждаещи се лица, безплатно или на ниски цени, с непродадени в търговията храни, които все още са добре консервирани, или с приготвени ястия“ и където се уточнява, че „много доброволци [предоставят помощта си] на „Mannheimer Tafel“. Апелативният състав се е позовал и на енциклопедия Brockhaus от 2006 г. и на речника Meyers от 2007 г., които обясняват по повод на немския израз „Tafel-Initiative“, че „излишъците от храна [са] събрани […] и предадени безплатно на нуждаещи се лица или на социални организации“.
27 При все това от същата точка 32 от обжалваното решение следва, е позоваването на тези други определения на немския термин „Tafel“ е направено по този начин само за да се „потвърди“, че посоченият термин във връзка с разглежданите услуги ще бъде схванат от широкия кръг потребители „в смисъл, че последните са предложени на „маса“.
28 Също така в точка 33 от обжалваното решение апелативният състав изтъква факта, че макар голям брой хранителни банки да са организирани от жалбоподателя, описателното значение на немския термин „Tafel“ остава, що се отнася до услугите, спадащи към класове 39 и 45, „които могат всички да бъдат предложени на маса“.
29 Накрая в точка 34, последно изречение от обжалваното решение се споменава и фактът, че немският термин „Tafel“ „що се отнася до услугите от класове 39 и 45, се схваща в смисъл, че те са извършени на маса, върху покрита маса“.
30 Следователно от обжалваното решение следва, че апелативният състав се е основал само на значението „маса“ на немския термин „Tafel“, а не на неговото значение „хранителна банка“.
31 Немският термин „Tafel“ в смисъла на думата „маса“ обаче няма описателен характер за разглежданите в случая услуги.
32 Всъщност, първо, следва да се припомни, че услугите, спадащи към клас 39, се състоят от събиране, вземане, транспортиране и разпределяне на стоки за всекидневно ползване, включително храни, за трети лица, по-специално за нуждаещи се.
33 Следва да се отбележи, че събирането, вземането и транспортирането на стоки не изглеждат свързани с понятието за маса. Наистина разпределянето на стоки за всекидневно ползване, сред които храните, е крайната цел на всички разглеждани услуги и може да се направи на маса. Все пак това не е непременно така. Освен това, що се отнася до храните, както посочва жалбоподателят, залегналата в немския термин „Tafel“ идея за празнична трапеза е в разрез с разглежданите в случая услуги, целящи да се предостави житейският минимум. Така услугите, спадащи към клас 39, са междинни престации, които не са пряко свързани с термина „маса“, включително разглежданите услуги, визиращи храните.
34 При това положение немският термин „Tafel“ в смисъла на думата „маса“ няма пряка и конкретна връзка с услугите, спадащи към клас 39, тоест събирането, вземането, транспортирането и разпределянето на стоки за всекидневно ползване, включително храни, на бедните лица, която е от естество да позволи на съответните потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на посочените услуги.
35 Второ, ще се отнася до услугите, спадащи към клас 45, тоест предоставени от трети лица лични и социални услуги, отнасящи се до индивидуални потребности, те също не могат пряко и без други разсъждения да се свържат с понятието за маса. Макар и да могат в някои случаи да бъдат извършени на маса, по-конкретно що се отнася до услугите по ресторантьорство, това не е непременно така.
36 Поради това преценката на апелативния състав, че знакът „Tafel“ по смисъла на думата „маса“ има достатъчно ясна и конкретна връзка със съответните услуги, спадащи към класове 39 и 45, е погрешна.
37 При това положение, без да се засяга това, което съдът може да приеме по отношение на други значения на немския термин „Tafel“, които апелативният състав не е анализирал, същият погрешно е приел, че знакът „Tafel“ в смисъла на думата „маса“ има описателен характер за разглежданите услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.
38 От всичко изложено дотук следва, че първото правно основание, изведено от нарушението на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, трябва да се приеме.
По второто правно основание, изведено от нарушението на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
39 Според постоянната съдебна практика е достатъчно да се прилага едно от абсолютните основания за отказ, изброени в член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009, за да не може знакът да бъде регистриран като марка на Общността (решения от 19 септември 2002 г., DKV/СХВП, C‑104/00 P, Rec, EU:C:2002:506, т. 29, от 10 юли 2014 г., BSH/СХВП, C‑126/13 P, EU:C:2014:2065, т. 33 и от 19 май 2010 г., Ravensburger/СХВП — Educa Borras (Memory), T‑108/09, EU:T:2010:213, т. 38).
40 При положение че преценката на описателния характер на знака „Tafel“ в смисъла на думата „маса“, извършена с оглед на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 в обжалваното решение, трябва да се отмени (точка 38 по-горе), следва да се провери дали от своя страна преценката на апелативния състав относно липсата на отличителен характер на знака „Tafel“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 е обоснована.
41 Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение трябва да се отмени, тъй като апелативният състав не е извършил отделен анализ на основанието за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Апелативният състав извел липсата на отличителен характер на знака „Tafel“ само въз основа на неговия описателен характер, което освен това било погрешно.
42 СХВП изтъква, че макар всяко основание за отказ, посочено в член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009, да е независимо и трябва да бъде тълкувано с оглед на заложения в него обществен интерес, ако даден знак е чисто описателен по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, той поначало ще бъде лишен от отличителния характер, изискван с член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент. Освен това дори в хипотезата, в която знакът „Tafel“ не е чисто описателен за съответните услуги, той има пряка и конкретна връзка с тях. Така съответните потребители го схващали като предоставящ информация за естеството на услугите, които обозначава, а не като посочващ техния произход, така че да позволи да се разграничат предоставяните от жалбоподателя услуги от тези на конкурентите.
43 Встъпилата страна изтъква, че липсата на отличителен характер на знака „Tafel“ произтича от неговото чисто описателно семантично съдържание. Нещо повече, тя подчертава, че общият интерес налага да се продължи свободното използване на това наименование.
44 Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрацията на марките, които нямат отличителен характер. По силата на постоянната практика на Съда отличителният характер на дадена марка по смисъла на тази разпоредба означава, че тази марка позволява да се установи продуктът, за който е заявена регистрацията, като произхождащ от определено предприятие и следователно този продукт да може да бъде различен от продуктите на останалите предприятия. Освен това отличителният характер на дадена марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се преценява, от една страна, по отношение на стоките и услугите, за които се иска регистрацията, и от друга страна, по отношение на възприемането им от съответните потребители (вж. по аналогия определение от 26 април 2012 г., Deichmann/СХВП, C‑307/11 P, EU:C:2012:254, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика).
45 В конкретния случай е достатъчно да се отбележи, че апелативният състав се е ограничил да спомене, че в качеството на описателно означение, чието значение потенциалният кръг от потребители би схванал пряко, без необходимост от усилие за извършване на анализ, терминът „Tafel“ е лишен и от отличителен характер за разглежданите услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
46 По този начин апелативният състав е извел липсата на отличителен характер на разглежданата марка и следователно не е извършил анализа на отличителния характер на знака „Tafel“ с оглед на критериите, изведени в приложимата съдебна практика.
47 Вследствие на това разсъждението на апелативния състав относно липсата на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се отхвърли, доколкото то се основава на грешката, констатирана в точки 31—38 по-горе.
48 От изложеното дотук следва, че трябва да се приеме и второто правно основание, изведено от нарушението на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, и следователно да се уважи изцяло жалбата.
49 При това положение обжалваното решение трябва да се отмени.
По съдебните разноски
50 По смисъла на член 134 параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
51 Тъй като СХВП е загубила делото, следва тя да бъде осъдена за заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя и да се разпореди встъпилата страна да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 17 октомври 2013 г. (преписка R 1074/2012‑4).
2) СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Bundesverband Deutsche Tafel eV.
3) Tiertafel Deutschland eV понася направените от него съдебни разноски.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 септември 2015 година.
Подписи