Дело T-194/04
The Bavarian Lager Co. Ltd
срещу
Комисия на Европейските общности
„Достъп до документи — Регламент (EО) № 1049/2001— Документи, свързани с производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка — Решение, с което се отказва достъп — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Регламент (EО) № 45/2001 — Понятие за личен живот“
Резюме на решението
1. Жалба за отмяна — Компетентност на общностния съд
(член 230 EО)
2. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване
(член 169 от Договора за ЕО (понастоящем член 226 EО)
3. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Обработка на тези данни от общностните органи и институции — Регламент № 45/2001
(член 5, букви a) и б) от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001
(член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета и член 2 и член 6, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001
(член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета, член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Обработка на тези данни от общностните органи и институции — Регламент № 45/2001
(член 5, буква б) и член 18 от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
7. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Обработка на тези данни от общностните органи и институции — Регламент № 45/2001
(член 6, параграф 2 ЕС; Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
8. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001
(член 6, втори параграф EС; член. 10 от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)
9. Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Обработка на тези данни от общностните органи и институции — Регламент № 45/2001
(член 169 от Договора за EО (понастояшем член 226 EО); член 2, буква a) от Регламент № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета и член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
10. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001
(член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
11. Европейски общности — Институции — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001
(Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Исканията, направени в рамките на жалба за отмяна, с които се цели да се задължи Комисията да приеме специфични мерки, са недопустими. Всъщност общностният съд не може да задължава институциите или да ги замества в рамките на упражнявания от него контрол за законосъобразност. Това ограничение на контрола за законосъобразност се отнася до всички спорове, които Първоинстанционният съд може да разглежда, включително тези относно достъпа до документи.
(вж. точки 47 и 48)
2. Недопустима е жалбата за отмяна, подадена от частноправен субект, срещу отказ на Комисията да инициира производство за неизпълнение на задължения спрямо държава-членка
Всъщност от член 169 от Договора (понастоящем член 226 ЕО) следва, че Комисията не е длъжна да инициира производство за неизпълнение на задължения, а разполага в тази връзка с право на преценка, което изключва правото на частноправните субекти да изискват от институцията да заеме становище в определен смисъл и да подадат жалба за отмяна срещу отказа ѝ да действа.
(вж. точки 54 и 55)
3. По силата на член 5, буква a) или б) от Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, според който обработката е необходима за изпълнението на задача, която е в интерес на обществото, или за съобразяване със законно задължение, което се прилага спрямо контролиращия орган, обработката трябва да е законосъобразна. Правото на достъп до документите на институциите, признато на всеки гражданин на Европейския съюз и на всяко физическо или юридическо лице, пребиваващо или със седалище според устройствения акт в държава-членка, предвидено в член 2 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, представлява законно задължение по смисъла на член 5, буква б) от Регламент № 45/2001. Следователно ако Регламент № 1049/2001 налага съобщаването на данни, което представлява „обработка“ по смисъла на член 2, буква б) от Регламент № 45/2001, то член 5 от същия регламент прави това съобщаване законно.
(вж. точка 106)
4. Достъпът до документи, съдържащи лични данни, попада в приложното поле на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Според член 6, параграф 1 от него заявителят не е длъжен да мотивира заявлението си и не трябва да доказва наличие на интерес при достъп до желаните документи. Следователно хипотезите, в които се предават лични данни в рамките на прилагането на член 2 от Регламент № 1049/2001, който предвижда право на достъп до документите за всички граждани на Европейския съюз, попадат в приложното поле на този регламент, така че заявителят няма нужда да доказва необходимия характер на оповестяването по смисъла на член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни. Всъщност ако се изисква от заявителя да докаже необходимия характер на предаванетото като допълнително условие, наложено с Регламент № 45/2001, то това изискване би противоречало на целта на Регламент № 1049/2001, а именно на възможно най-широк публичен достъп до съхраняваните от институциите документи.
(вж. точка 107)
5. Предвид обстоятелството, че по силата на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията достъпът до документ се отказва, когато оповестяването му засяга защитата на личния живот и на неприкосновеността на личността, предаването на лични данни, което не попада в това изключение, не може по принцип да засегне легитимните интереси на засегнатото лице по смисъла на член 8, буква б) от Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни.
(вж. точка 108)
6. Член 18 от Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни предвижда, че засегнатото лице има право на възражение, което може да упражни по всяко време на императивни и легитимни основания, свързани с конкретното му/ѝ положение, срещу обработката на свързани с него/нея данни, освен в случаите по член 5, буква б) от въпросния регламент. Следователно предвид това, че посочената в Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията обработка представлява законно задължение по смисъла на член 5, буква б) от Регламент № 45/2001, заинтересованото лице по принцип не разполага с правото на възражение. Въпреки това като се има предвид, че член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001 предвижда изключение от посоченото законно задължение, последиците от оповестяването на данните, свързани със засегнатото лице, трябва да се отчитат на тази основа. В тази връзка ако съобщаването на тези данни не засяга защитата на личния живот и неприкосновеността на засегнатото лице, както изисква член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, отказът на засегнатото лице не може да възпрепятства съобщаването им.
(вж. точки 109 и 110)
7. Разпоредбите на Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, доколкото уреждат обработката на лични данни, които могат да засегнат основните свободи, и по-специално правото на личен живот, по необходимост трябва да се тълкуват в светлината на основните права, които са неразделна част от общите принципи на правото, съблюдаването на които Съдът и Първоинстанционният съд осигуряват и които са изрично залегнали в член 6, параграф 2 ЕС като общи принципи на правото на Общността.
(вж. точки 111 и 112)
8. Всяко решение, прието в съответствие с Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, трябва да спазва член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, в съответствие с член 6, параграф 2 ЕС. В тази връзка посоченият регламент определя основните принципи и предели, които поради съображения от обществен или частен интерес уреждат упражняването на правото на достъп до документи в съответствие с член 255, параграф 2 ЕО. Следователно член 4, параграф 1, буква б) от този регламент предвижда изключение относно гарантиране на защитата на личния живот и на личната неприкосновеност на личността. Тъй като изключенията от принципа за достъп до документи трябва да се тълкуват стеснително, това изключение се отнася само до личните данни, които могат да засегнат конкретно и действително запазването на личния живот и неприкосновеността на личността.
Фактът, че понятието „личен живот“ е широко в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека и че правото на защита на личните данни може да представлява един от аспектите на правото на зачитане на личния живот, не означава, че всички лични данни по необходимост попадат в понятието „личен живот“.
A fortiori не всички лични данни са от естество да засегнат личния живот на лицата. Всъщност в съображение 33 от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни се прави позоваване на данни, които поради естеството си могат да нарушат основните свободи или личния живот и които не би трябвало да бъдат обработвани, освен ако съответното лице не даде изричното си съгласие за това, което посочва, че не всички данни имат едно и също естество. Такива чувствителни данни могат да бъдат включени в тези, на които се позовава член 10 от Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни относно обработката на специални категории данни като тези, разкриващи расов или етнически произход, религиозни или философски убеждения, или данните, свързани със здравето или половия живот.
(вж. точки 116—119)
9. Отразен в протокола списък с участниците в събрание, проведено в рамките на производство по неизпълнение на задължения на основание на член 169 от Договора (понастоящем член 226 ЕО), които участници са вписани според организацията, от името и за сметка на която тези лица са участвали в посоченото събрание, и означени посредством статута им, инициалите на техните лични имена и евентуално службата, органа или организацията, към която се числят в рамките на тези организации, съдържа лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Регламент № 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, тъй като присъствалите на това събрание лица могат да бъдат идентифицирани. Самият факт обаче че документ, посочен в заявление за достъп на основание Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията съдържа лични данни, не означава непременно че личният живот или неприкосновеността на засегнатите лица са поставени под въпрос, въпреки че професионалните дейности по принцип не са изключени от понятието „личен живот“ по смисъла на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Всъщност фактът, че протоколът съдържа имената на представителите, не засяга личния живот на въпросните лица, като се има предвид, че са участвали в събранието като представители на своите организации. Още повече, протоколът не съдържа мнения, които могат да се считат за лични на тези лица, а позициите на представените от тях организации. Във всеки случай оповестяването на имената на представителите не е от естество конкретно и действително да засегне защитата на личния живот и неприкосновеността на засегнатите лица. Самото включване на имената на засегнатите лица в списъка с участници, представляваващи съответните организации, не съставлява такова засягане и не нарушава защитата на личния живот и на неприкосновеността на засегнатите лица, която се изисква в член 4, параграф 1, буква б).
(вж. точки 121—123, 125 и 126)
10. Член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, с който се цели защитата на „целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“, се прилага само когато с оповестяването на въпросните документи съществува риск да се постави в опасност приключването на дейностите по инспектиране, разследване и одит. В тази връзка това изключение, както следва от неговата формулировка, няма за цел да защити дейностите по разследване като такива, а целите на тези дейности, които при производство за установяване на неизпълнение на задължения се състоят в това да се застави засегнатата държава-членка да спазва общностното право.
Когато обаче Комисията вече е приключила производството по нарушение срещу държава-членка шест години преди подаването на заявлението за достъп до документи, тъй като последната е изменила законодателството, предмет на спора, целта на дейностите по разследването вече е била постигната. Така към момента на приемане на решението на Комисията, с което се отказва достъп до протокола на събрание, проведено в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка, не е била в ход никаква дейност по разследване, чиято цел би могла да бъде застрашена с оповестяването на протокола, съдържащ имената на някои представители на образувания, участвали на събранието и следователно изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 не може да се приложи в конкретния случай.
(вж. точки 148 и 149)
11. Необходимата за обработване на заявление за достъп до документи преценка в рамките на процедурата, предвидена с Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, трябва да има конкретен характер. Всъщност, от една страна, самото обстоятелство, че даден документ засяга интерес, защитен с изключение, не може да е достатъчно за обосноваване прилагането на последното. От друга страна, опасността от накърняване на защитен интерес трябва да бъде разумно предвидима, а не чисто хипотетична. Следователно преценката, към която трябва да пристъпи институцията, за да приложи дадено изключение, трябва да се извърши конкретно и да съдържа мотиви за решението.
Така, макар необходимостта от запазване на анонимността на лицата, които предоставят информация на Комисията относно евентуални нарушения на общностното право, да представлява легитимна цел, с която Комисията може да обоснове непредоставянето на пълен или частичен достъп до някои документи, така или иначе в конкретния случай Комисията се е произнесла in abstracto относно засягането, което оповестяването на въпросния документ с имената би имало върху дейността и по разследването, без да е доказала от правна гледна точка, че оповестяването на документа би засегнало конкретно и действително целите на дейностите по разследването. Следователно в конкретния случай не е доказано, че целите на дейностите по разследване конкретно и действително биха били поставени в опасност от оповестяването на исканите данни шест години след прекратяване на въпросните дейности.
(вж. точки 151 и 152)