Дело T-196/04

Ryanair Ltd

срещу

Комисия на Европейските общности

„Държавни помощи — Споразумения, сключени от Валонския регион и летище „Шарлероа Брюксел Юг“ с авиокомпания „Ryanair“ — Наличие на икономическо предимство — Прилагане на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика“

Резюме на решението

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор

(член 87, параграф 1 ЕО)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка според критерия за частния инвеститор — Публичен орган, който управлява летищни съоръжения, представляващи публична собственост

(член 87, параграф 1 ЕО)

1.      В контекста на прилагането на критерия за частния инвеститор е необходимо търговската сделка да се разглежда в нейната цялост, за да се провери дали държавният субект и контролираният от него субект, взети заедно, са действали като разумни оператори в условията на пазарна икономика. В действителност Комисията е длъжна при преценката на спорните мерки да отчита всички релевантни фактори и техния контекст, включително отнасящите се до положението на органа или органите, от които изхождат посочените мерки.

(вж. точка 59)

2.      За да се определи дали една държавна мярка представлява предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, трябва да се направи разграничение между задълженията, които държавата трябва да поеме като предприятие, упражняващо икономическа дейност, и евентуалните ѝ задължения като публична власт. Въпреки че в случаите, когато държавата действа в качеството на предприятие, осъществяващо дейност като частен инвеститор, е необходимо поведението ѝ да се анализира в светлината на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, прилагането на посочения принцип трябва да се изключи в хипотезата, когато тя действа като публична власт. Всъщност в последната хипотеза действията на държавата никога не могат да се сравняват с тези на оператор или на частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

Всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност. Определянето на размера на таксите за кацане, както и свързаната с тях гаранция за обезщетяване, е дейност, която може да се свърже пряко с управлението на летищните инфраструктури, което представлява икономическа дейност. Определените от публичeн орган летищни такси трябва да се разглеждат като възнаграждение за предоставянето на услуги в летището независимо от обстоятелството, че пряката и явна връзка между размера на таксите и обслужването на потребителите е слаба.

Освен това предоставянето на летищни съоръжения от публичен орган на разположение на авиокомпаниите, както и управлението на тези съоръжения срещу заплащане на такса, чиято ставка се определя свободно от посочения орган, могат да се квалифицират като дейности от икономическо естество, които макар, разбира се, да се извършват по отношение на публична собственост, не попадат единствено поради този факт в упражняването на прерогативи на публична власт. Всъщност поради своето естество и предмет и поради правилата, на които се подчиняват, тези дейности не се свързват с упражняването на типични прерогативи на публична власт.

Така обстоятелството, че собственикът на летищни съоръжения, представляващи публична собственост, е публичен орган, не може да изключи възможността той да се разглежда като субект, упражняващ икономическа дейност.

По подобие на това, само по себе си обстоятелство, че публичният орган разполага с правомощия да определя летищните такси с подзаконови актове, не изключва необходимостта системата на отстъпки от посочените такси да трябва да се разглежда в светлината на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, тъй като подобна система може да се установи от частен оператор.

(вж. точки 84, 85, 87—89, 91, 92 и 101)