ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 4 април 2019 година(1)
Дело C‑104/18 P
Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret AŞ
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
друга страна в производството:
Joaquin Nadal Esteban
„Жалба — Марка на Европейския съюз — Регламент № 207/2009 — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „STYLO&KOTON“ — Отхвърляне на искането за обявяване на недействителност — Недобросъвестност“
I. Въведение
1. Марка, заявката за която е подадена недобросъвестно, може впоследствие да бъде обявена за недействителна. В какво обаче се състои недобросъвестността и как може да бъде установена?
2. Съдът вече е направил някои основополагащи констатации по темата, а Общият съд е имал възможност да разгледа задълбочено тези въпроси в различни производства. Въпреки това тези въпроси все още не са окончателно изяснени. Настоящото производство по обжалване дава възможност на Съда да уточни своята практика.
II. Правна уредба
3. Приложимата към настоящото производство правна уредба се съдържа в Регламента относно марката(2).
4. В член 52, параграф 1 от Регламента относно марката (понастоящем член 59, параграф 1 от Регламент № 2017/1001) са уредени абсолютните основания за недействителност:
„Марка на ЕС се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение:
a) […];
б) когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка“.
5. Член 52, параграф 3 от Регламента относно марката (понастоящем член 59, параграф 3 от Регламент 2017/1001) предвижда възможността за частична недействителност:
„Когато съществува основание за недействителност само за една част от стоките или услугите, за които е била регистрирана марката на ЕС, недействителността на марката може да бъде обявена само за съответните стоки или услуги“.
6. Член 65 от Регламента относно марката (понастоящем член 72 от Регламент 2017/1001) съдържа разпоредби относно съдебното производство и последиците от него:
„1. Жалби срещу решенията на апелативните състави във връзка с жалби могат да се подават пред Общия съд.
[…]
6. Службата взема необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Общия съд, или, в случай на обжалване на това решение, с решението на Съда“.
III. Фактическа обстановка и досегашното производство
7. На 25 април 2011 г. г‑н Nadal Esteban подава до Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (наричана по-нататък „EUIPO“) заявка за регистрация на следната марка за стоки и услуги от класове 25 (Облекло, обувки, шапки и принадлежности за глава), 35 (Реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност) и 39 (Транспорт; опаковане и съхраняване на стоки; организиране на пътувания) от ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г.:
8. Жалбоподателят Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret AŞ (наричан по-нататък „Koton“) подава възражение срещу тази заявка на основание на свои по-ранни фигуративни марки, като и двете са със следното изображение:
9. Тези марки са регистрирани по-специално за класове 25 и 35, но не и за клас 39. По отношение на първите два класа възражението е било уважено.
10. На 5 ноември 2014 г. спорната марка обаче е регистрирана под № 9917436 за услугите от клас 39.
11. На 5 декември 2014 г. Koton подава искане за обявяване на недействителност на тази марка поради недобросъвестност съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката.
12. Отделът по отмяна на EUIPO отхвърля това искане, а апелативният състав отхвърля и подадената срещу това решение жалба. Накрая с обжалваното решение от 30 ноември 2017 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO — Nadal Esteban (STYLO & KOTON) (T‑687/16, непубликувано, EU:T:2017:853) и Общият съд отхвърля жалбата срещу решението на апелативния състав.
13. И трите решения се основават на съображението, че марките на Koton не обхващат услугите, за които е регистрирана спорната марка.
IV. Искания на страните
14. На 13 февруари 2018 г. Koton подава настоящата жалба и иска:
1) да се отмени обжалваното съдебно решение,
2) да се отмени оспорваното решение,
3) да се обяви за недействителна марка на ЕС № 9917436, и
4) да се осъдят г‑н Joaquín Nadal Esteban и EUIPO да заплатят съдебните разноски.
15. EUIPO иска:
1) да се уважи жалбата, и
2) да се осъдят EUIPO и г‑н Joaquín Nadal Esteban да заплатят съдебните разноски.
16. Г‑н Joaquín Nadal Esteban от своя страна иска:
1) да се отхвърли жалбата, и
2) да се осъди Koton да заплати съдебните разноски.
17. Страните са представили писмени становища и са изслушани в съдебното заседание, проведено на 6 декември 2018 г.
V. Правен анализ
18. На първо място следва да се установи, че искането на Koton за обявяване на недействителност на спорната марка е недопустимо. От една страна, Koton не е предявило това искане пред Общия съд, така че само поради това обстоятелство то би разширило предмета на спора. От друга страна, съгласно член 65, параграф 1 от Регламента относно марката в производството пред съдилищата на Съюза се разглежда само решението на апелативния състав.
19. Koton и EUIPO обаче оспорват преди всичко допуснато в обжалваното решение сравнително съществено отклонение от досегашната съдебна практика. Най-напред ще поясня това отклонение (по този въпрос вж. раздел А), преди да разгледам въпроса дали са налице други съображения в подкрепа на обжалваното решение (по този въпрос вж. раздел Б). Ето защо решението по разглежданата в настоящото производство жалба зависи от обстоятелството дали предмет на производството е изложен от EUIPO допълнителен аспект, който все още не е взет предвид или е изложен със закъснение (по този въпрос вж. раздел В). Накрая ще изложа становището си по подадената пред Общия съд жалба (по този въпрос вж. раздел Г).
1. Необходимостта от използването за идентични или сходни стоки или услуги
20. В рамките на единственото изтъкнато основание Koton твърди, че в точки 44 и 60 от обжалваното решение Общият съд е нарушил член 52, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката. EUIPO подкрепя това твърдение.
21. Съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката марката на Европейския съюз се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка.
22. В точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава становището на апелативния състав, че за наличието на недобросъвестност на заявителя по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката е необходимо трето лице да използва идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока или услуга, който може да бъде объркан със знака, за който е подадена заявката за регистрация.
23. След като отхвърля допълнителните доводи на Koton по въпроса дали Koton се ползва от защита за сходни или идентични услуги съгласно правото в областта на марките, по-нататък в точка 60 от обжалваното решение Общият съд постановява, че апелативният състав правилно е приел, че г‑н Nadal Esteban не е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка, тъй като тя е подадена за услуги, различни от обозначените с по-ранните марки на Koton.
24. Въпреки че Съдът при все това е взел предвид други обстоятелства, които ще разгледам по-долу (в раздел Б), посочените две точки от обжалваното съдебно решение са опорочени от съществена грешка при прилагане на правото.
25. Всъщност, както самият Общ съд правилно посочва в точки 32 и 40 от обжалваното решение(3), използването на идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока или услуга, който може да бъде объркан със знака, за който е подадена заявка за регистрация, е само фактор, който по-специално трябва да бъде взет предвид(4). Правилно е обаче, за да се прецени дали заявителят е недобросъвестен, да се вземат предвид всички относими фактори в конкретния случай, които са налице към момента на подаване на заявката за регистрация на знак като марка на Общността(5).
26. Няма основание тази практика на Съда да се оспорва, като в подкрепа на това становище по-нататък подробно ще изложа пет съображения.
27. На първо място, както правилно отбелязват Koton и EUIPO, за да е налице правното основание за недействителност на член 52, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката, не е необходимо лицето, което е подало искането, да притежава марка за същите или сходни стоки или услуги. Напротив, всяко лице може да подаде искане за обявяване на недействителност на марка поради недобросъвестност.
28. На второ място, необходимостта от разглеждане на всички относими фактори е неизбежна последица от субективния характер на недобросъвестността. Такъв субективен елемент може да се преценява само с оглед на обективните обстоятелства в конкретния случай(6). Съдът е тълкувал съответно и сродната на правото в областта на марките уредба относно недобросъвестното регистриране на имена на домейни, която в текстовете на някои езици действително би могла да се разбира като изрично уреждане на случаите на недобросъвестност, в смисъл че тези случаи не са изчерпателно изброени(7).
29. На трето място, необходимостта от цялостно отчитане на всички релевантни фактори следва и от предмета на недобросъвестността.
30. Вярно е, че Съдът — също както и законодателят — все още не е разработил цялостно определение на недобросъвестността(8). Това въздържане е разумно, тъй като е трудно да се предвиди какви хипотези ще възникнат в бъдеще и ще трябва да бъдат разгледани.
31. Все пак при разглеждането на недобросъвестността за ориентир може да послужи съдебната практиката относно установяването на злоупотреба(9). Това поведение се характеризира с обективен и субективен елемент на фактическия състав. Що се отнася до обективния елемент, за установяването му е необходимо от общата преценка на обективни обстоятелства да следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия не е постигната целта, преследвана с тази правна уредба. Що се отнася до субективния елемент, то за установяването му е необходимо от множество обективни обстоятелства да е видно, че основната цел на съответните действия е получаването на недължимо предимство. Всъщност забраната на злоупотребите е ирелевантна, когато извършването на съответните действия може да се дължи на причина, различна от простото получаване на (недължимо) предимство(10). Ето защо от значение е и извършването на цялостна оценка на относимите фактори.
32. Ако недобросъвестността по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката се схваща като израз на забраната за злоупотреба, то релевантната цел на защитата на марката и евентуалното недължимо предимство трябва да се определят с оглед на основната функция на марката. Тази функция се състои в това да се гарантира на потребителя или крайния ползвател какъв е произходът на съответната стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход(11).
33. Съдът вече е приел съответно, че подаването на заявка за марка, което няма за цел използването на тази марка в съответствие с нейната основна функция, може да е недобросъвестно(12). Недобросъвестност може да е налице по-специално ако заявителят изобщо няма намерение да използва марката като такава(13), но също и ако има намерение да използва марката, за да заблуди потребителите относно произхода на стоки или услуги.
34. Следователно, на четвърто място, лесно може да си представим други варианти на недобросъвестност, които не предполагат наличието на съвпадение с вече съществуваща заявка. Например заявката за марка, която е подадена от лице единствено с цел да възпрепятства предстояща заявка за марка от други лица („присвояване на марки“)(14).
35. Също така, на пето място, Съдът вече е признал възможността за наличие на недобросъвестно заявяване на марка, която заявителят иска да използва като основание за придобиване на описателно име на домейн(15). В това отношение няма значение дали вече са подадени заявки за марки за същите или сходни стоки или услуги.
36. Следователно, за да се приеме наличието на недобросъвестност, не е абсолютно необходимо трето лице да използва идентичен или сходен знак за идентична или сходна стока или услуга, който може да бъде объркан със знака, за който е подадена заявка за регистрация.
37. Този извод не се променя дори да трябва да се приеме, че за разлика от злоупотребата за недобросъвестността, не е необходимо да е налице неспазване на целта и недължимо предимство, а както предлага генералният адвокат Sharpston — отклонение от общоприетите принципи на етично поведение или почтената търговска и бизнес практика(16). При такъв подход също би трябвало да се вземат предвид всички релевантни фактори.
2. По действителното разглеждане от страна на Общия съд
38. От установяването на посочената грешка при прилагане на правото не следва непременно, че обжалваното решение следва да бъде отменено. Това се дължи на обстоятелството, че въпреки констатацията, която прави в точки 44 и 60 от обжалваното решение, Общият съд е взел предвид други фактори.
39. В точки 54—57 от обжалваното решение Общият съд посочва, че няколко години по-рано г‑н Nadal Esteban е имал делови отношения с Koton и следователно би трябвало да познава неговата марка, както и обстоятелството, че г‑н Nadal Esteban е възразил срещу регистрацията на марка на Koton в Испания. Според Съда обаче тези данни не са достатъчни, за да докажат наличието на недобросъвестност.
40. От изложеното следва да се заключи, че — противно на неговите собствени констатации в точки 44 и 60 от обжалваното решение — Общият съд не е счел, че идентичността или сходството на описаните услуги са абсолютно необходими, за да се приеме наличието на недобросъвестност.
41. Следователно Общият е подложил на обстойна преценка доводите на Koton. Все пак в мотивите на обжалваното решение продължава да е налице противоречие.
3. По установения от EUIPO допълнителен фактор
42. EUIPO обаче основава жалбата си на допълнителен фактор, който не е бил взет под внимание от Общия съд.
43. По-конкретно, първоначално г‑н Nadal Esteban действително също е подал заявка за регистрация на неговата марка за идентични стоки и услуги, а именно за класове 25 и 35. Неговата заявка обаче е отхвърлена за тези класове поради възражението на Koton. Ето защо само поради това възражение при регистрацията по отношение на заявените стоки и услуги вече не е имало съвпадение между марките на Koton и спорната марка.
44. В съдебното заседание Koton подкрепя тези доводи.
45. В това отношение възникват два въпроса: от една страна, дали изобщо посочените доводи на EUIPO са допустими, и от друга страна, ако са допустими, какво е значението на този фактор.
1. По допустимостта на доводите на EUIPO
46. Нито пред Общия съд, нито в жалбата си Koton посочва изрично като основание съвпадението на първоначалната заявка с обхвата на защита на неговите по-ранни марки. Дружеството само подчертава, че като бивш търговски партньор г‑н Nadal Esteban би трябвало да познава марките на Koton и че е налице голямо сходство между неговата марка и тези марки. Освен това Koton посочва, че в Испания е налице висящо дело с г‑н Nadal Esteban, в рамките на което последният възразява срещу една от марките на Koton.
47. Ето защо е спорно дали изложените от EUIPO в писмения отговор доводи относно съвпадението на стоките и услугите са достатъчни, за да се включи това обстоятелство в предмета на производството по обжалване.
48. Съгласно член 174 от Процедурния правилник исканията в писмения отговор са уважаване или отхвърляне, изцяло или частично, на жалбата. Освен това съгласно член 176 от този правилник страните по съответното дело могат с отделен документ, различен от писмения отговор, да представят насрещна жалба, като съгласно член 178, параграф 1 и параграф 3, второ изречение от посочения правилник исканията в нея трябва да почиват на различни основания и доводи от изтъкнатите в писмения отговор и да са за отмяна, изцяло или частично, на обжалваното съдебно решение. От тези разпоредби, разгледани във връзка една с друга, следва, че в писмения отговор не може да се иска отмяна на обжалваното съдебно решение на основания, различни и самостоятелни спрямо изтъкнатите в жалбата, като такива основания могат да бъдат изтъквани само в насрещна жалба(17).
49. Ето защо, ако се стигне до заключението, че първоначалното съвпадение на стоките и услугите на Koton не е било изтъкнато, съответните доводи на EUIPO следва да бъдат отхвърлени като недопустими.
50. Считам обаче, че подобна преценка на доводите на Koton е твърде строга.
51. Всъщност в производството пред Общия съд и Съда първоначалното съвпадение по отношение на класове 25 и 35 от самото начало е част от безспорните факти(18). От тях в представянето на фактите от Общия съд в точки 3 и 8 от обжалваното решение е включена поне отхвърлената заявка за клас 35(19). В точка 39 от обжалваното решение Общият съд дори се позовава на констатациите от воденото дотогава производство по възражението, за да установи, че по-ранните марки на Koton не се отнасят за клас 39.
52. Следователно страните са включили първоначалното съвпадение на стоките и услугите в предмета на производството пред Общия съд и Съда. Ето защо това обстоятелство трябва да се вземе предвид при разглеждането на недобросъвестността.
2. По значението на първоначалното съвпадение на заявката със защитените от марки на Koton стоки и услуги
53. Следователно при разглеждането на недобросъвестността Общият съд не е взел предвид един фактор.
54. Този фактор също има значение, тъй като дава възможност да се направят изводи относно намеренията на г‑н Nadal Esteban при подаването на заявката за неговата спорна марка. Тези намерения имат значение за преценката на недобросъвестността, тъй като съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката марка на ЕС се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка(20).
55. Като се позовават на решение на Общия съд(21) Koton и EUIPO посочват в това отношение, че е изключено за целите на преценката на недобросъвестността заявката да се раздели по такъв начин, че за недобросъвестно подадена да се счита само една част, в случая заявката за класове 25 и 35, а другата част, която се отнася до клас 39, да не се счита за недобросъвестна.
56. Този въпрос понастоящем е предмет на висящо производство по по-различен казус. В него става дума да се установи дали цялата заявка е подадена недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да направи това за други от посочените стоки или услуги(22). С оглед на предишната практика да се подават заявки за регистрация на марки за цели класове стоки и услуги(23), които заявителите често не могат, а още по-малко имат желание да обхванат напълно, този въпрос е изключително спорен.
57. Довод в подкрепа на делимостта на отчасти недобросъвестно подадена заявка е член 52, параграф 3 от Регламента относно марката, който предвижда възможността недействителността на дадена марка на Европейския съюз да бъде обявена само за част от стоките или услугите, за които е била регистрирана(24).
58. За разлика от другите основания за недействителност обаче, недобросъвестността не e присъща на самата марка, а произтича от обстоятелствата, при които е подадена заявката за нейната регистрация(25). Ако дадена марка има недостатъци, напълно възможно е те да се отнасят само до определени стоки или услуги, но да не са пречка за използването ѝ за други стоки или услуги. Значително по-трудно е обаче да се приеме, че заявка за предоставянето на изключителното право определени стоки или услуги да бъдат обозначавани с определен знак е подадена добросъвестно, ако за същото право заявката е подадена недобросъвестно и по отношение на други стоки или услуги.
59. Освен това, ако заявката бъде разделена на недобросъвестно и добросъвестно подадена, това би насърчило подаването на заявки за марки за по-широк кръг от стоки и услуги, отколкото е обосновано въз основа на действителното намерение за използване. Няма да е необходимо да се изпитват опасения от неблагоприятни последици за действително използвана марка, ако недобросъвестността бъде установена. Доводите на г‑н Nadal Esteban в съдебното заседание потвърждават този риск: той твърди по-специално че е подал заявка за регистрация на своята марка за класове 25 и 35, защото не се дължали допълнителни такси за това. Ако е знаел, че при недобросъвестно подаване на заявка за тези класове наред с нея ще е недействителна и заявката за клас 39, той със сигурност е щял да се откаже от нея.
60. В настоящото производство обаче в крайна сметка все още не е необходимо да се правят окончателни изводи по въпроса дали заявката във всички случаи може или дори трябва да бъде разделеляна на недобросъвестно и добросъвестно подадена. Това е така, тъй като обстоятелството, че заявката за дадена марка първоначално е подадена за стоки и услуги, за които заявителят е знаел или е трябвало да знае, че съществуват идентични или сходни марки, при всички случаи може да е сериозна индиция, че подаването на заявка за тези марки е недобросъвестно и за други стоки или услуги.
61. Дори само поради това допълнително обстоятелство заявителят, г‑н Nadal Esteban, е длъжен да разсее съмненията, че заявката е подадена добросъвестно. От решаващо значение за такова разсейване на съмненията е обстоятелството дали заявителят може да обоснове, че целта на заявката му е постигането на търговска цел, съответно „търговска логика“(26), която е разбираема, и — поне доколкото му е известно — обоснована(27).
62. В обжалваното решение обаче не се съдържат данни, че такава търговска логика е била посочена или подложена на преценка.
63. Следователно, тъй като в обжалваното решение не са взети предвид всички релевантни фактори за евентуалното наличие на недобросъвестност, то следва да бъде отменено.
4. По жалбата пред Общия съд
64. Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решение на Общия съд, Съдът може или сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото за ново разглеждане от Общия съд.
65. В настоящия случай Общият съд не е преценил нито обстоятелството, че г‑н Nadal Esteban първоначално е подал заявка за регистрация на спорната марка за два класа стоки или услуги, за които Koton се ползва от защита съгласно правото в областта на марките, нито евентуалните доводи на г‑н Nadal Esteban относно търговската логика на неговата заявка. Това обстоятелство сочи, че делото трябва да бъде върнато на Общия съд, за да завърши преценката на фактите(28).
66. От друга страна, заявката за другите две класа не се оспорва, и по-специално в съдебното заседание пред Съда г‑н Nadal Esteban излага мотивите си за подаването на заявката. Koton действително излага съмнения по отношение на тези мотиви. Тези съмнения обаче трябва да се разгледат задълбочено само ако мотивите обосновават подаването на заявката за марката. Случаят обаче не е такъв, поради което става дума само за правната квалификация на фактите, която е от компетентността на Съда(29).
67. По изложените съображения разглеждането на недобросъвестността зависи основно от обстоятелството дали г‑н Nadal Esteban може да разсее съмненията, че заявката е подадена добросъвестно, като изложи своята търговска логика.
68. Към тези доводи следва да се прилагат високи изисквания. Това е така, тъй като самото обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че други лица използват идентичен или сходен знак като марка, било то и за други стоки или услуги, е основание за съмнения относно добросъвестното подаване на заявката. Защо е необходимо съзнателно да се създава риск потребителите да свързват собствените стоки или услуги с друг доставчик?
69. В случай че дори съзнателно се прави опит да се подаде заявка за регистрация на такъв знак и за стоки или услуги, за които други лица ползват защита съгласно правото в областта на марките — както е постъпил г‑н Nadal Esteban — тези съмнения стават значително по-сериозни.
70. Изложената от г‑н Nadal Esteban търговска логика не е достатъчна, за да разсее тези съмнения. По същество той се позовава на намерението си да предоставя определени услуги и в тази връзка да използва чанти, върху които вече е била поставена спорната марка, тъй като е получил тези чанти от Koton като опаковка на определени стоки. Следователно мотивите на г‑н Nadal Esteban се свеждат до чисто удобство. Не са налице обаче никакви данни за наличие на обоснован интерес от поемането на рисковете от свързването на неговите услуги с Koton или възпрепятстване на Koton при осъществяване на бъдещи дейности.
71. Следователно може да се приеме, че заявката за спорната марка е подадена недобросъвестно. Поради това решението на апелативния състав трябва да бъде отменено.
72. Недопустимо е било обаче искането, предявено от Koton пред Общия съд, да се укаже на EUIPO да обяви спорната марка за недействителна. Общият съд или Съдът не могат да дават задължителни указания на EUIPO. Напротив, съгласно член 65, параграф 6 от Регламента относно марката EUIPO трябва да се съобразява с диспозитива и мотивите на решенията на общностния съд(30).
VI. По съдебните разноски
73. Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски. По силата на член 138, параграф 1 от този правилник, който съгласно член 184, параграф 1 е приложим към производството по обжалване, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 190, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд тези разноски включват необходимите разходи, направени от страните за целите на производството пред апелативния състав.
74. В настоящия случай исканията на г‑н Nadal Esteban се отхвърлят изцяло.
75. Действително в производството по обжалване искането на EUIPO е уважено, но поради оспорваните си решения и тъй като е поискала отхвърлянето на жалбата пред Общия съд, EUIPO също носи отговорност за обстоятелството, че изобщо е било необходимо да се обжалва съдебното решение. Ето защо е съвсем логично EUIPO да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
76. Исканията на Koton спорната марка да бъде обявена за недействителна или да се дадат указания в този смисъл на EUIPO наистина се отхвърлят, но по същество те са изцяло уважени, тъй като все пак EUIPO трябва да се съобрази с настоящото решение.
77. Следователно г‑н Nadal Esteban и EUIPO трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски на Koton, като всеки от тях следва да понесе собствените си съдебните разноски.
VII. Заключение
78. Ето защо предлагам на Съда да реши следното:
„1) Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 30 ноември 2017 г., Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO — Nadal Esteban (STYLO & KOTON) (T‑687/16, EU:T:2017:853).
2) Отхвърля жалбата на Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret в останалата ѝ част.
3) Отменя решение на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост от 14 юни 2016 г. (преписка R 1779/2015‑2).
4) Отхвърля жалбата на Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret в останалата ѝ част.
5) Г‑н Nadal Esteban и EUIPO понасят направените от тях съдебни разноски и заедно поравно съдебните разноски на Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret, направени в производствата пред апелативния състав, Общия съд и Съда“.