РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
7 юни 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава — Член 18 — Обратно приемане на търсещо убежище лице, чиято молба е в процес на разглеждане — Член 19 — Прекратяване на компетентност — Отсъствие от територията на държавите членки за най-малко три месеца — Нова процедура за определяне на компетентната държава членка — Член 27 — Способ за защита — Обхват на съдебния контрол“
По дело C‑155/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Kammarrätten i Stockholm — Migrationsöverdomstolen (Стокхолмски апелативен административен съд, действащ като висш имиграционен съд, Швеция) с акт от 27 март 2015 г., постъпил в Съда на 1 април 2015 г., в рамките на производство по дело
George Karim
срещу
Migrationsverket,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, R. Silva de Lapuerta, L. Bay Larsen (докладчик), J. L. da Cruz Vilaça, Ал. Арабаджиев, C. Toader, D. Šváby и F. Biltgen, председатели на състави, J.‑C. Bonichot, M. Safjan, E. Jarašiūnas, C. G. Fernlund, C. Vajda и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 декември 2015 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за г‑н Karim, от I. Aydin, advokat, и C. Hjorth, jur. kand.,
– за Migrationsverket, от H. Hedebris и M. Bergdahl, в качеството на представители,
– за шведското правителство, от A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson, N. Otte Widgren, E. Karlsson и L. Swedenborg, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от M. Michelogiannaki, в качеството на представител,
– за френското правителство, от F. X. Bréchot и D. Colas, в качеството на представители,
– за нидерландското правителство, от K. Bulterman и B. Koopman, в качеството на представители,
– за швейцарското правителство, от C. Bichet, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от M. Condou-Durande, C. Tufvesson и K. Simonsson, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 март 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 19 и 27 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (OВ L 180, стр. 31).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н George Karim, сирийски гражданин, и Migrationsverket (Миграционна агенция, Швеция, наричана по-нататък „агенцията“) по повод на решението на агенцията да отхвърли молбата на г‑н Karim за разрешение за пребиваване и да го прехвърли в Словения.
Правна уредба
3 Съображение 19 от Регламент № 604/2013 гласи:
„За да се гарантира ефективната защита на правата на засегнатите лица, следва да бъдат установени законови гаранции и право на ефективна правна защита по отношение на решения, засягащи прехвърляния в компетентната държава членка[,] по-специално в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. За да се гарантира спазването на международното право, ефективната правна защита следва да включва както разглеждането на прилагането на настоящия регламент, така и на законовата и фактическа ситуация в държавата членка, в която е прехвърлен кандидатът“.
4 Член 18, параграф 1 от този регламент предвижда:
„Компетентната държава членка по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:
[…]
б) да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24, 25 и 29, кандидат, чиято молба е в процес на разглеждане и който е подал молба в друга държава членка или който се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване;
[…]“.
5 Член 19, параграф 2 от Регламента предвижда:
„Задълженията по член 18, параграф 1 се прекратяват, ако компетентната държава членка, от която е поискано да поеме отговорност за кандидата […] или да го приеме обратно […], е в състояние да установи, че въпросното лице е напуснало територията на държавите членки за най-малко три месеца, освен ако въпросното лице притежава валиден документ за пребиваване, издаден от компетентната държава членка.
Молба, подадена след периода на отсъствие, посочен в първа алинея, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка“.
6 Член 27, параграфи 1 и 5 от същия регламент гласи:
„1. Кандидатът […] им[а] право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или правораздавателен орган на решението за прехвърляне по отношение на неговите правни и фактически основания.
[…]
5. Държавите членки гарантират на засегнатото лице достъп до правна помощ, а когато това се налага, и до езикова помощ“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
7 На 3 март 2014 г. г‑н Karim подава молба за международна закрила в Швеция.
8 След като проверка в системата „Евродак“ показва, че на 14 май 2013 г. заинтересованият вече е подал такава молба в Словения, на 20 март 2014 г. агенцията отправя искане до словенските власти да приемат обратно г‑н Karim на основание член 18, параграф 1, буква б) от Регламент № 604/2013.
9 На 3 април 2014 г. словенските власти се съгласяват да приемат обратно заинтересования. Тогава агенцията ги уведомява, че според твърденията на г‑н Karim той е напускал територията на държавите членки за повече от три месеца след подаването на първата молба за убежище и че в паспорта му има печат за влизане в Ливан с дата 20 юли 2013 г. След размяна на кореспонденция, на 12 май 2014 г. словенските власти потвърждават съгласието си да приемат заинтересования обратно.
10 На 13 май 2014 г. агенцията отхвърля молбата на г‑н Karim за разрешение за пребиваване и молбата му за международна закрила, прекратява процедурата по предоставяне на убежище и решава да го прехвърли в Словения.
11 Г‑н Karim обжалва решението на агенцията пред Förvaltningsrätten i Stockholm (Стокхолмски административен съд, Швеция). Този съд отхвърля жалбата на заинтересования, по съображение че когато дадена държава членка се съгласи да приеме обратно търсещо убежище лице, същото може да оспори прехвърлянето му в тази държава членка единствено като се позове на съществуването на системни недостатъци.
12 Г‑н Karim обжалва решението на Förvaltningsrätten i Stockholm (Стокхолмски административен съд) пред запитващата юрисдикция, като поддържа, от една страна, че Република Словения не е компетентната държава членка за разглеждането на молбата му за убежище, тъй като той е напускал територията на държавите членки за повече от три месеца след подаването на първата си молба за убежище, и от друга страна, че по хуманитарни причини не бива да бъде прехвърлян и че процедурата за предоставяне на убежище в Словения има системни недостатъци.
13 При тези условия Kammarrätten i Stockholm — Migrationsöverdomstolen (Стокхолмски апелативен административен съд, действащ като висш имиграционен съд), решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Означават ли новите разпоредби в Регламент № 604/2013 относно ефективната правна защита (съображение 19 и член 27, параграфи 1 и 5), че кандидатът за убежище трябва да има право да оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, въз основа на които ще бъде прехвърлен в друга държава членка, която се е съгласила да го приеме, или правото на ефективна правна защита може да бъде ограничено само до право да се изиска преценка дали не са налице системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане в държавата членка, в която ще бъде прехвърлен кандидатът [съобразно постановеното от Съда в решение от 10 декември 2013 г., Abdullahi (C‑394/12, EU:C:2013:813)]?
2) Ако Съдът приеме, че е възможно да се оспорва прилагането на критериите по глава III от Регламента, означава ли член 19, параграф 2 от Регламент № 604/2013, че този регламент не се прилага, когато кандидатът за убежище докаже, че е бил извън територията на държавите членки за най-малко три месеца?“.
По преюдициалните въпроси
По втория въпрос
14 С втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 19, параграф 2 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба, по-конкретно втора алинея от нея, се прилага по отношение на гражданин на трета държава, който след подаването на първа молба за убежище в една от държавите членки докаже, че е напускал територията на държавите членки за най-малко три месеца, преди да подаде нова молба за убежище в друга държава членка.
15 В това отношение следва несъмнено да се отбележи, че член 19, параграф 2, първа алинея от Регламент № 604/2013 предвижда, че по принцип задълженията по член 18, параграф 1 за поемане на отговорност и обратно приемане на търсещото убежище лице се прекратяват, ако компетентната държава членка, от която е поискано да приеме обратно това лице, може да установи, че то е напуснало територията на държавите членки за най-малко три месеца.
16 Същевременно в член 19, параграф 2, втора алинея от Регламента се уточнява, че молбата, подадена след такъв период на отсъствие, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава членка.
17 Оттук следва, че когато след подаването на първа молба за убежище в една от държавите членки гражданинът на трета държава напусне територията на държавите членки за най-малко три месеца, преди да подаде нова молба за убежище в друга държава членка, член 19, параграф 2 от Регламент № 604/2013 задължава държавата членка, в която е подадена новата молба за убежище, да проведе съобразно правилата на този регламент процеса по определяне на държавата членка, компетентна да разгледа тази нова молба.
18 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 2 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба, по-конкретно втора алинея от нея, се прилага по отношение на гражданин на трета държава, който след подаването на първа молба за убежище в една от държавите членки докаже, че е напускал територията на държавите членки за най-малко три месеца, преди да подаде нова молба за убежище в друга държава членка.
По първия въпрос
19 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 във връзка със съображение 19 от него трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство търсещото убежище лице може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне неправилно прилагане на критериите за компетентност по глава III от Регламента.
20 В началото следва да се констатира, че видно от акта за преюдициално запитване, в жалбата си срещу издаденото спрямо него решение за прехвърляне жалбоподателят в главното производство не сочи нарушение на някое от правилата по глава III от Регламент № 604/2013, а твърди, че Република Словения е определена за компетентна при неправилно прилагане на специалните правила по член 19, параграф 2 от Регламента, които уреждат хипотезата, при която след подаването на първа молба за убежище в една от държавите членки гражданинът на трета държава е напуснал територията на държавите членки за най-малко три месеца, преди да подаде нова молба за убежище в друга държава членка.
21 Следователно, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, трябва да се определи дали член 27, параграф 1 от Регламента във връзка със съображение 19 от него трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство търсещото убежище лице може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне неправилно прилагане на правилата по член 19, параграф 2 от Регламента.
22 В това отношение следва да се отбележи, че видно от точки 30—61 от решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash (C‑63/15), член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 във връзка със съображение 19 от него гарантира на търсещото убежище лице ефективна правна защита срещу решението за прехвърлянето му, която може в частност да включва преценка как е приложен Регламентът и следователно може да доведе до преразглеждане на компетентността на съответната държава членка, дори да не са налице системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в тази държава членка, които да създават риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
23 Освен това, макар че прилагането на Регламент № 604/2013 се крепи основно на провеждането на процес по определяне на компетентната държава членка съобразно критериите по глава III от Регламента (решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash, C‑63/15, т. 41), следва да се подчертае, че правилото по член 19, параграф 2, втора алинея от Регламента задава рамката, в която трябва да се проведе този процес, когато след подаването на първа молба за убежище в една от държавите членки съответният гражданин на трета държава е напуснал територията на държавите членки за най-малко три месеца, преди да подаде нова молба за убежище в друга държава членка.
24 Всъщност, както бе припомнено в точка 17 от настоящото решение, от тази разпоредба следва, че в такива случаи държавата членка, пред която е подадена новата молба за убежище, е длъжна да проведе процеса по определяне на държавата членка, компетентна да разгледа тази нова молба.
25 Този нов процес по определяне на компетентната държава членка се различава от първоначално проведения от държавата членка, пред която е подадена първата молба за убежище, и може да доведе до определяне на нова компетентна държава членка въз основа на критериите по глава III от Регламент № 604/2013.
26 Следователно, за да се увери, че спорното решение за прехвърляне е прието след правилно провеждане на предвидения в Регламента процес по определяне на компетентната държава членка, съдът, който е сезиран с жалба срещу решението за прехвърляне, трябва да може да прецени твърденията на търсещото убежище лице за нарушение на правилото по член 19, параграф 2, втора алинея от Регламента.
27 По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 във връзка със съображение 19 от него трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство търсещото убежище лице може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне неправилно прилагане на правилото по член 19, параграф 2, втора алинея от Регламента.
По съдебните разноски
28 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба, по-конкретно втора алинея от нея, се прилага по отношение на гражданин на трета държава, който след подаването на първа молба за убежище в една от държавите членки докаже, че е напускал територията на държавите членки за най-малко три месеца, преди да подаде нова молба за убежище в друга държава членка.
2) Член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 във връзка със съображение 19 от него трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство търсещото убежище лице може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне неправилно прилагане на правилото по член 19, параграф 2, втора алинея от Регламента.
Подписи