Преюдициално запитване от Tribunal de commerce de Paris (Франция), постъпило на 2 юни 2021 г. — AA, BB, съпруга на AA, Groupe AA SNC, SI, AM, RH, RT, OE, MD, CJ, MI, Brouard-Daude SCP, в лицето на адв. Xavier Brouard в качеството на назначен от съда ликвидатор на Groupe AA SNC/Allianz Bank SA, Allianz France SA, правоприемник на Métropole SA, Abitbol & Rousselet SCP, в лицето на адв. Frédéric Abitbol в качеството на назначен от съда ликвидатор на Groupe AA SNC, BDR & Associés, в лицето на адв. Xavier Brouard в качеството на назначен от съда ликвидатор на Groupe AA SNC, SELAFA MJA, в лицето на адв. Jérôme Pierrel в качеството на назначен от съда съликвидатор на AA, SELARL Axym, в лицето на адв. Didier Courtoux в качеството на назначен от съда съликвидатор AA, Bibus SA, предишно Matinvest, Allianz I.A.R.D. SA, правоприемник на Métropole SA
(Дело C-344/21)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Tribunal de commerce de Paris
Страни в главното производство
Ищци: AA, BB, съпруга на AA, Groupe AA SNC, SI, AM, RH, RT, OE, MD, CJ, MI, Brouard-Daude SCP, в лицето на адв. Xavier Brouard в качеството на назначен от съда ликвидатор на Groupe AA SNC
Ответници: Allianz Bank SA, Allianz France SA, правоприемник на Métropole SA, Abitbol & Rousselet SCP, в лицето на адв. Frédéric Abitbol в качеството на назначен от съда ликвидатор на Groupe AA SNC, BDR & Associés, в лицето на адв. Xavier Brouard в качеството на назначен от съда ликвидатор на Groupe AA SNC, SELAFA MJA, в лицето на адв. Jérôme Pierrel, назначен от съда съликвидатор на AA, SELARL Axym, в лицето на адв. Didier Courtoux, назначен от съда съликвидатор на AA, Bibus SA, предишно Matinvest, Allianz I.A.R.D. SA, правоприемник на Métropole SA
Преюдициални въпроси
Трябва ли правилата относно контрола върху концентрации, предвидени в Регламенти № 4064/891 и № 139/20042 , да се тълкуват в смисъл, че концентрация, извършена в нарушение на задълженията за предварително уведомяване и за спиране, трябва да се квалифицира като концентрация, за която не е извършено уведомяване, и съответно какви са правните последици от липсата на уведомяване за правните сделки, които впоследствие са основани на първата концентрация? По-специално трябва ли концентрацията, за която не е извършено уведомяване, да се счита за „несъвместима“ по смисъла на регламенти № 4064/89 и № 139/2004?
Трябва ли член 3, параграф 5, буква a) от Регламенти № 4064/89 и № 139/2004 да се тълкува в смисъл, че когато финансова или кредитна институция или застрахователно дружество държи дялови участия в продължение на повече от една година без разрешение от Комисията, се извършва несъвместима концентрация?
Какви правни последици съгласно член 3, параграф 5, буква а) от регламенти № 4064/89 и № 139/2004 произтичат от неизпълнението на задължението за подаване на искане до Комисията за продължаване на едногодишния срок за държане на ценни книжа от кредитни институции, други финансови институции или застрахователни дружества?
Трябва ли спазването на общия принцип на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че ограничава поставянето под съмнение на неправомерни сделки съгласно правото на Съюза, когато незаконосъобразността е настъпила на дата, особено отдалечена във времето, и въз основа на неправомерната сделка физически и юридически лица са създали субективни права? Предвижда ли се евентуално установените нарушения на правото на Съюза да дават право на образуване на производства по искове за обезщетение срещу лицата, отговорни за незаконосъобразността?
Трябва ли практиката на Съда на Европейския съюз относно извъндоговорната отговорност на държавите членки да се тълкува в смисъл, че при нарушения на правото на Съюза, причинени от финансова институция, представляваща структура на държавата, на тази държава се възлага задължение за компенсиране на допуснатата спрямо тези лица незаконосъобразност при обичайните условия, предвидени в правото на Съюза?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че преди постановяването на решение Stardust Marine заем с преференциален лихвен процент със селективен характер, който води до предимство в сравнение с нормалните пазарни условия, може да се счита за органично произтичащ от „ресурси на държавата“ поради предоставянето му от публично предприятие, без да е необходимо да се проверява дали функционално държавата носи отговорност за него?
Предвиденото в член 4, параграф 3 ДЕС задължение за лоялно сътрудничество на държавите членки във връзка с полезното действие и директния ефект на член 88, параграф 3 [от Договора за ЕО, понастоящем член 108, параграф 3 ДФЕС] налагат ли на съдилищата, които разглеждат спора по същество, да установят служебно незаконосъобразността и евентуално да обявят за неправомерна всяка държавна помощ, за която не е отправено уведомление до Комисията?
Какви са правните последици, произтичащи от липсата на уведомление за държавна помощ до Европейската комисия в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, по-специално по отношение на действителността на сделки по придобиване, които са могли да бъдат извършени посредством тази държавна помощ?
Следва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява държавна помощ обстоятелството, че публична кредитна институция мобилизира в голяма степен капитала си по селективен начин в полза на друга банка?
Следва ли член 101 ДФЕС, както е тълкуван от Съда на Европейския съюз в решение Allianz Hungaria, да се тълкува в смисъл, че споразумение, сключено от пълномощник с други предприятия и което води до неизпълнение на правно задължение, представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, когато френското национално право забранява на пълномощник да придобие актив, чиято продажба му е възложена, и му налага задължение за лоялност и задължение за предоставяне на информация на своя(ите) упълномощител(и)?
Нарушен ли е член 101 ДФЕС, когато предприятия са се споразумели да придобият трето предприятие на цена, значително по-ниска от пазарната му стойност, когато това придобиване предполага, че едно от предприятията по споразумението нарушава задължението за лоялност, задължението за предоставяне на информация или предвидената във френското национално право забрана за пълномощника да придобие актив?
Нарушен ли е член 101 ДФЕС, когато споразумение между предприятия е допринесло за укриване на информация от Европейската комисия във връзка със задълженията (по-специално за уведомяване) на предприятията или на някои от тях в областта на концентрациите?
Нарушен ли е член 101 ДФЕС, когато споразумение между предприятия има за своя цел или резултат Европейската комисия да не бъде надлежно уведомена за държавна помощ?
Следва ли член 3 от Директива 2014/104/ЕС3 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него „обезщетение в пълен размер“ в случая се равнява на актуалната борсова стойност на дружеството Adidas?
Като се имат предвид всички релевантни факти по случая, следва ли член 10 от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията или принципът на ефективност, на който е проявление, да се тълкува в смисъл, че произтичащото от разкритите от ищците нарушения на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС право на обезщетение за вреди е погасено по давност?
При положение че тази директива не се прилага за нарушенията на разпоредбите на правото на Съюза в областта на концентрациите и държавните помощи, кои разпоредби от правото на Съюза следва да се приложат във връзка с евентуалното погасяване по давност на правото на обезщетение и как следва да се тълкуват с оглед на релевантните факти по случая?
____________
1 Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 година относно контрола върху обединенията на предприятия (ОВ L 395, 1989 г., стр. 1).
2 Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ, L 24, 2004 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).
3 Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ, L 349, 2014 г., стр. 1).