Дело T-69/04
Schunk GmbH и Schunk Kohlenstoff-Technik GmbH
срещу
Комисия на Европейските общности
„Конкуренция — Картели — Пазар на стоки на основата на въглерод и графит за електрически и механични приложения — Възражение за незаконосъобразност — Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 — Възможност за носене на отговорност за нарушението — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите — Тежест и последици на нарушението — Възпиращ ефект — Сътрудничество по време на административното производство — Принцип на пропорционалност — Принцип на равно третиране — Насрещно искане за увеличаване на глобата“
Резюме на решението
1. Общностно право — Общи принципи на правото — Правна сигурност — Законоустановеност на наказанията
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията по член 15, параграф 2 от Регламент № 17 — Нарушение на принципа на законоустановеност на наказанията — Липса
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
3. Конкуренция — Глоби — Собствена компетентност на Комисията, която произтича от Договора
(член 81 ЕО, член 82 ЕО, член 83, параграфи 1 и 2, букви а) и г) ЕО, член 202, трето тире ЕО и член 211, първо тире ЕО; Регламент № 17 на Съвета)
4. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Икономическа единица — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
5. Жалба за отмяна — Правни основания — Оспорване на действителното наличие на фактите, приети в решение, с което се санкционира нарушението на правилата на конкуренция — Допустимост — Условие — Липса на признаване на това действително наличие в хода на административното производство
(член 230 ЕО)
6. Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Понятие
(член 81, параграф 1 ЕО)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Определяне на цените — Задължение на Комисията при определяне на последиците от дадено нарушение да вземе предвид конкуренцията в отсъствие на това нарушение
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 A от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Разпределяне на засегнатите предприятия в категории въз основа на специфичен изходен критерий
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 A от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Общо изискване, от което Комисията трябва да се ръководи през целия процес на изчисляване на глобите
(член 15 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 A от Известие на Комисията 98/C 9/03 на Комисията)
11. Конкуренция — Общностни правила — Прилагане от Комисията — Независимост по отношение на направените от органите на трети държави преценки
(член 3, параграф 1,буква ж) ЕО и член 81 ЕО)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие
(Регламент № 17 на Съвета; Известие на Комисията 96/C 207/04)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Пълна юрисдикция
(членове 229 ЕО, 230 ЕО и 231 ЕО; член 17 от Регламент № 17 на Съвета; Процедурен правилник на Първоинстанционния съд)
1. Принципът на законоустановеност на наказанията е следствие на принципа на правна сигурност, който представлява общ принцип на общностното право и изисква по-специално всяка общностна правна уредба, и в частност тази, която налага или позволява да се налагат санкции, да бъде ясна и точна, така че съответните лица да могат да се запознаят по недвусмислен начин с правата и задълженията, които произтичат от нея, и да могат да действат съобразно с тях. Този принцип, който е част от общите за държавите членки конституционни традиции и е закрепен в различни международни договори, и по-специално в член 7 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, следва да бъде спазван както във връзка с нормите с наказателен характер, така и във връзка със специфичните административни инструменти, които налагат или позволяват да се налагат административни санкции. Той се прилага не само спрямо нормите, които установяват състава на нарушението, но и спрямо тези, които определят последиците, произтичащи от тяхното нарушаване. Във връзка с това от член 7, точка 1 от посочената конвенция следва, че законът трябва да определя ясно нарушенията и наказанията, които се налагат за тях. Това условие е изпълнено, когато от текста на съответната разпоредба и при нужда с помощта на тълкуването ѝ от съдилищата правният субект може да разбере кои действия и бездействия ангажират наказателната му отговорност.
От практиката на Съда по правата на човека следва, че за да се изпълнят изискванията на тази разпоредба, не се изисква разпоредбите, по силата на които са наложени тези санкции, да бъдат до такава степен точно формулирани, че последиците, които могат да произтекат от нарушение на тези разпоредби, да бъдат предвидими с абсолютна сигурност. Всъщност според нея съществуването на неопределени формулировки в разпоредбата не води задължително до нарушение на член 7 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и обстоятелството, че даден закон предоставя право на преценка, само по себе си не противоречи на изискването за предвидимост, при условие че обхватът и редът на упражняване на такова право са определени достатъчно ясно предвид преследваната законна цел, за да предоставят на индивида адекватна защита срещу произвола. Във връзка с това освен за текста на самия закон Съдът по правата на човека държи сметка за въпроса дали използваните неопределени понятия са уточнени от постоянната и публикувана съдебна практика. Впрочем вземането предвид на общите за държавите членки конституционни традиции не води до различно тълкуване на общия принцип на общностното право, какъвто е принципът на законност на наказанията.
(вж. точки 28, 29, 32—34)
2. Член 15, параграф 2 от Регламент № 17, отнасящ се до налагането на глоби на предприятия, които са нарушили общностните правила на конкуренция, не нарушава принципа на законоустановеност на наказанията.
В действителност Комисията не разполага с неограничена свобода на преценка при определянето на глобите, тъй като трябва да спазва таван, определен в зависимост от оборота на съответните предприятия, а също така трябва да вземе предвид тежестта и продължителността на нарушението. Освен това таванът от 10 % от оборота на съответното предприятие е разумен предвид защитаваните от Комисията интереси в рамките на преследването и санкционирането на нарушенията на правилата на конкуренция и предвид факта, че член 15, параграф 2 от Регламент № 17 позволява да се установи система, която отговаря на основните задачи на Общността. Също така Комисията е длъжна, когато определя глобите, да спазва общите принципи на правото, по-специално принципите на равно третиране и на пропорционалност. Впрочем под пълния контрол на общностния съд Комисията е развила известна и достъпна административна практика, която без да представлява правна уредба на глобите, може все пак да служи за ориентир, що се отнася до спазването на принципа на равно третиране, като се има предвид, че увеличаване на размера на глобите в определените от член 15, параграф 2 граници винаги е възможно, ако ефективното прилагане на правилата на конкуренция го изисква. Освен това Комисията е приела Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, така че сама си поставя ограничения при упражняването на правото си на преценка, допринасяйки по този начин за гарантиране на правната сигурност, а и трябва да спазва принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания. Освен това приемането на посочените насоки от Комисията, доколкото то се вписва в законовата рамка, наложена от член 15, параграф 2 от Регламент № 17, само е допринесло за уточняване на границите за упражняване на правото на преценка на Комисията, които следват и от тази разпоредба, без да може въз основа на това да се заключи, че границите на компетентността на Комисията в посочената област първоначално не са били достатъчно уточнени от общностния законодател. Най-накрая по силата на член 253 ЕО Комисията е длъжна да мотивира решенията, с които налага глоба.
(вж. точки 35, 36, 38—44, 46)
3. Правомощието за налагане на глоби в случай на нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО първоначално е принадлежало на Съвета, който го е прехвърлил или е делегирал упражняването му на Комисията по смисъла на член 202, трето тире ЕО. В съответствие с член 83, параграф 1 и параграф 2, букви a) и г) ЕО, както и член 211, първо тире ЕО това правомощие всъщност спада към принадлежащата на Комисията роля да следи за прилагането на общностното право, която е уточнена, регулирана и формализирана, що се отнася до прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО, от Регламент № 17. Следователно правомощието за налагане на глоби, което този регламент предоставя на Комисията, произтича от предвиденото в самия договор и цели да позволи ефективното прилагане на забраните, предвидени в посочените членове.
(вж. точки 48 и 49)
4. За антиконкурентното поведение на предприятие може да отговаря друго предприятие, когато първото не е определило самостоятелно поведението си на пазара, а е приложило основно указанията на второто, предвид по-специално икономическите и юридически връзки между тях. Така за поведението на дъщерно дружество може да отговаря дружеството майка, когато дъщерното дружество не определя самостоятелно начина си на действие на пазара, а прилага основно инструкциите, дадени от дружеството майка, като тези две предприятия представляват една икономическа единица.
В особената хипотеза, когато дружеството майка притежава 100 % от капитала на дъщерното дружество, което е извършило нарушението, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка упражнява определящо влияние върху поведението на дъщерното си дружество и според която поради това те представляват едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО. Поради това в тежест на дружеството майка, обжалващо пред общностния съд решение на Комисията, с което му се налага глоба за поведение на негово дъщерно дружество, е да обори тази презумпция, като представи доказателства, които могат да установят самостоятелността на последното.
Фактът, че дружество майка, което притежава 100 % от капитала на дъщерното си дружество, е холдингово дружество, не е достатъчен, за да се констатира функционалната и организационната независимост на дъщерното дружество. Всъщност понятието за холдинг обхваща различни случаи. Най-общо холдингът може да се определи като дружество, което притежава участия в едно или повече дружества, с цел да ги контролира. Холдингово дружество, което има за предмет придобиването, продажбата, администрирането, по-специално стратегическото управление на промишлени участия, може да бъде финансов холдинг, който не упражнява никаква промишлена или търговска дейност, или дружество, чиято дейност е управление и ръководство на дъщерните дружества. В контекста на група от дружества, холдинговото дружество има задачата да групира участия в различни дружества и функцията да осигури единно ръководство на тези дружества. Може също да съществува единно ръководство и координация между холдинговото дружество и дъщерното му дружество, което може да означава, че интересите на групата са взети предвид. Обстоятелството, че дадено дружество е холдинг, чиято роля е да управлява участията си в капитала на други дружества, следователно не е достатъчно само по себе си, за да обори презумпцията, породена от това, че държи изцяло дружествения капитал на дъщерното дружество.
(вж. точки 55,56, 59—64, 66 и 70)
5. Изложението на възраженията, предназначено да осигури на предприятията, които са негови адресати, ефективното упражняване на правото на защита, очертава предмета на образуваното срещу предприятие производство, доколкото определя позицията на Комисията спрямо посоченото предприятие, и институцията няма право да приеме в решението си възражения, които не са посочени в изложението.
Именно въз основа на отговорите на изложението на възраженията, предоставени от предприятията, които са негови адресати, Комисията трябва да определи позицията си по отношение на по-нататъшния ход на административното производство.
В този контекст при липса на изрично признаване от страна на предприятието, срещу което е образувано производството във връзка с нарушение на правилата на конкуренция, Комисията ще трябва да установи фактите, като предприятието е свободно да изложи, когато се окаже необходимо, и по-конкретно в рамките на състезателното производство, всички правни основания за защита, които му се струват подходящи. От друга страна, изложеното не важи при признаване на фактите от въпросното предприятие.
Такова разрешение има за цел не да ограничи подаването на жалби от предприятие, санкционирано от Комисията, а да уточни обхвата на спора, който може да бъде отнесен за разглеждане от общностния съд, за да се избегне всякакво изместване на определянето на фактите в основата на съответното нарушение от Комисията към последния, който, сезиран с жалба по член 230 ЕО, е компетентен да упражни контрол за законосъобразността на решението.
(вж. точки 80, 81, 84 и 85)
6. Както следва от самия текст на член 81, параграф 1 ЕО, понятието за съгласувана практика включва освен съгласуването между предприятията и произтичащото от това съгласуване пазарно поведение и причинно-следствената връзка между тези два елемента. Следва да се презумира до доказване на противното от заинтересуваните оператори, че предприятията, които участвуват в съгласуването и които продължават да развиват дейност на пазара, при определянето на поведението си на пазара вземат предвид обменените с техните конкуренти сведения.
(вж. точка 118)
7. При определяне на размера на глоба за нарушение на правилата на конкуренция, тежестта на дадено нарушение се определя, като се вземат предвид много фактори, по отношение на които Комисията разполага с право на преценка, като специфичните обстоятелства в конкретния случай, неговия контекст и възпиращото действие на глобите. Следователно, за да определи тежестта на дадено нарушение, Комисията може да вземе предвид факта, че засегнатите предприятия са взели много предпазни мерки, за да предотвратят разкриването на картела, и вредата, претърпяна от обществеността като цяло.
Що се отнася до последната, нарушенията на конкурентното право не нанасят едни и същи вреди на конкуренцията и потребителите. Отчитането на вредата, нанесена на обществеността в рамките на определянето на тежестта на дадено нарушение, е нещо различно от отчитането на икономическия капацитет на член на картела да причини вреда на конкуренцията и на потребителите, което се прави на етапа на изчисляване на размера на глобата, предвиден в насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС и има за цел да се извърши различно третиране по-конкретно в хипотезата, когато няколко предприятия са участвали в нарушението.
(вж. точки 153, 154 и 156)
8. За да прецени конкретното въздействие на дадено нарушение върху пазара, Комисията следва да се позове на конкуренцията, която би съществувала нормално при липса на нарушение.
Когато става въпрос за ценови картел, Комисията може законосъобразно да направи извод, че нарушението е имало последици, въз основа на това, че членовете на картела са взели мерки за прилагане на уговорените цени, например като са ги съобщавали на клиентите, като са нареждали на служителите си да ги използват като основа при преговори и като са следили за прилагането им от техните конкуренти и от собствените им търговски отдели. Всъщност, за да се направи извод, че е налице въздействие върху пазара, е достатъчно уговорените цени да са служили като основа за определяне на цените при отделните сделки, с което е била ограничена свободата на клиентите за водене на преговори.
За сметка на това, когато прилагането на картела е установено, не може да се изисква от Комисията системно да доказва, че споразуменията действително са позволили на съответните предприятия да достигнат по-високо ниво на цените на сделките от това, което би се наложило при липсата на картел. Във връзка с това не може да се приеме тезата, според която за определяне на тежестта на нарушението трябва да се вземе предвид само фактът, че нивото на цените на сделките е щяло да бъде различно при липса на тайно споразумение. От друга страна, не би било пропорционално да се изисква едно такова доказване, което би погълнало значителни ресурси, имайки предвид, че би наложило прибягване до хипотетични изчисления, основани на икономически модели, чиято точност трудно може да се провери от съда и чийто безпогрешен характер изобщо не е доказан.
За да се прецени тежестта на нарушението, решаващо е да се знае, че членовете на картела са направили всичко, което зависи от тях, за да осъществят конкретно намеренията си. Тези членове не могат да си приписват външни фактори, които са осуетили техните усилия, и да ги превръщат в обстоятелства, обосноваващи намаляване на глобата.
Следователно Комисията може законосъобразно да се основе на прилагането на картела, за да направи извода, че съществува въздействие върху пазара, без да е необходимо да измери с точност значението на това въздействие.
Дори да се предположи, че конкретното въздействие на картела не е било надлежно установено от Комисията, квалификацията на дадено нарушение като „много сериозно“ може да остане точна. Всъщност трите аспекта, които трябва да бъдат взети предвид при оценката на тежестта на нарушението по смисъла на насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС и които са неговият характер, действителното му въздействие върху пазара, когато може да бъде определено, както и размерът на съответния географски пазар, нямат еднаква тежест в рамките на общото разглеждане. Характерът на нарушението е от първостепенно значение, по-конкретно за определянето на нарушенията като „много сериозни“. В това отношение от описанието на много сериозните нарушения в насоките следва, че споразумения или съгласувани практики, насочени по-конкретно към определяне на цените, могат да бъдат определени като „много сериозни“ само въз основа на характера им, без да е необходимо за подобно поведение да са присъщи особено въздействие или географски обхват. Този извод се потвърждава от факта, че докато описанието на сериозните нарушения изрично споменава въздействието върху пазара и последиците за обширни зони от общия пазар, описанието на много сериозните нарушения не споменава никакво изискване за конкретно въздействие върху пазара, нито за настъпване на последици в определена географска зона.
(вж. точки 165—169, 171)
9. Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, предвиждат при преценката на тежестта на нарушението да се вземат предвид голям брой фактори за определяне на размера на глобата, сред които по-специално са характерът на нарушението, действителното му въздействие, географският обхват на засегнатия пазар и необходимото възпиращо действие на глобата. Въпреки че те не предвиждат размерът на глобите да се изчислява в зависимост от общия оборот или от релевантния оборот, насоките допускат тези обороти да бъдат взети предвид при определяне на размера на глобата, за да се спазят основните принципи на общностното право и когато обстоятелствата го изискват.
В съответствие с точка 1 A, четвърта и шеста алинея от насоките, що се отнася до незаконосъобразен картел, предвид голямото различие в големината на съответните предприятия и с цел да се отчете специфичната тежест на всяко едно от тях и следователно реалните последици на извършеното от тях нарушение за конкуренцията, Комисията може да третира диференцирано предприятията, участвали в нарушението. За целта тя може да разпредели съответните предприятия в няколко категории, като се основава на оборота, реализиран от всяко предприятие за разглежданите в производството стоки, включвайки именно стойността на междинното потребление на всяко предприятие. В резултат се получава число на пазарния дял, което представлява относителната тежест на всяко предприятие в нарушението и реалния му икономически капацитет за нанасяне на значителни вреди на конкуренцията.
(вж. точки 176—177)
10. Санкциите, предвидени в член 15 от Регламент № 17, имат за цел да накажат незаконосъобразни действия, както и да предотвратят бъдещото им повтаряне. Така възпиращият ефект представлява крайна цел на глобите за нарушаване на правилата на конкуренция, поради което изискването за осигуряването му е основно изискване, което трябва да ръководи Комисията при изчисляване на глобите и не предполага задължително изчисляването да включва специфичен етап, предназначен за обща оценка на всички релевантни обстоятелства за целите на постигането на крайната цел.
В насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, Комисията не е определила методология или специфични критерии, които да прилага, за да се съобрази с целта за постигане на възпиращ ефект, и които поради нарочното им излагане биха могли да имат задължителна сила. В точка 1 A, четвърта алинея от насоките при указанията във връзка с преценката на тежестта на нарушението се споменава единствено необходимостта да се определи глоба в размер, който гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект.
(вж. точки 191—193)
11. Упражняването на техните правомощия от органите на трети държави, натоварени със защита на свободната конкуренция в рамките на териториалната им компетентност, се подчинява на специфичните изисквания на посочените държави. Елементите в основата на правните системи на други държави в областта на конкуренцията не само включват специфични цели и задачи, но и водят до приемане на специфични материалноправни норми, както и до твърде разнообразни правни последици с административен, наказателен или гражданскоправен характер при установяване от органите на тези държави на нарушения на приложимите норми в областта на конкуренцията. От друга страна, съвсем различен е случаят, в който за дадено предприятие в областта на конкуренцията се прилагат изключително общностното право и правото на една или няколко държави членки, т.е. когато даден картел попада изключително в териториалния обхват на правния ред на Европейската общност.
От това следва, че когато Комисията санкционира незаконосъобразното поведение на предприятие, дори ако в основата на това поведение е международен картел, тя цели да защити свободната конкуренция в рамките на общия пазар, която представлява основна цел на Общността, съгласно член 3, параграф 1, буква ж) ЕО. Предвид спецификата на защитаваното на общностно равнище правно благо преценката, която Комисията прави в съответствие с правомощията си в тази област, може да се различава значително от преценките на органите на трети държави.
Всяко съображение, изведено от съществуването на глоби, наложени от органите на трета държава, може да се вземе предвид само в рамките на правото на преценка, с което Комисията разполага при определяне на глоби за нарушенията на общностното право. Следователно, въпреки че не е изключена възможността Комисията да вземе предвид глоби, наложени преди това от органите на трети държави, тя не е длъжна да го прави.
Всъщност целта за постигане на възпиращ ефект, която Комисията има право да преследва при определяне на размера на глоба, е насочена към осигуряване на спазването на установените в Договора за ЕО правила на конкуренцията от предприятията при провеждане на тяхната дейност на общия пазар. Следователно при преценката на възпиращия характер на глоба, която следва да се наложи за нарушаване на посочените правила, Комисията не е длъжна да вземе предвид евентуални санкции, наложени по отношение на предприятие за нарушения на правилата на конкуренцията на трети държави.
(вж. точки 205—209)
12. Комисията разполага с широко право на преценка във връзка с метода за изчисляване на глобите за нарушение на общностното право на конкуренцията и в това отношение може да вземе предвид много обстоятелства, сред които е и оказаното от съответните предприятия сътрудничество по време на разследването от службите на тази институция. Комисията разполага и с голяма свобода, за да прецени какво е качеството на сътрудничеството на дадено предприятие и дали то е от полза, по-конкретно в сравнение с приноса на други предприятия.
Намаляването на глобите при сътрудничество на предприятията се основава на съображението, че такова сътрудничество улеснява Комисията при изпълнение на задачата ѝ да установи съществуването на нарушение и евентуално да му сложи край.
В рамките на обща преценка Комисията може да вземе предвид факта, че предприятие ѝ е представило документи едва след получаването на искане за предоставяне на информация, без обаче да може да приеме този факт за определящ за омаловажаване на сътрудничеството на предприятие по точка Г, параграф 2, първо тире от известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписките във връзка с картели.
(вж. точки 211, 212, 225 и 234)
13. В рамките на пълната юрисдикция, призната с член 229 ЕО и член 17 от Регламент № 17, Първоинстанционният съд разполага с право на преценка дали размерът на глобите за нарушаване на общностното право на конкуренцията е подходящ. Всъщност в рамките на пълната юрисдикция правомощията на общностния съд не се ограничават, както е предвидено в член 231 ЕО, до отмяна на обжалваното решение, а му позволяват да измени наложената с него санкция. Следователно на общностния съд са предоставени правомощия, надхвърлящи обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, които му позволяват да замести преценката на Комисията със своята собствена и вследствие на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция.
Независимо че жалбоподателите по-често правят искане за упражняване на пълната юрисдикция чрез намаляване на размера на глобата, Комисията може също да постави пред общностния съд въпроса за размера на глобата и да направи искане за увеличаване на този размер. Такава възможност впрочем е изрично предвидена в точка Д, параграф 4 от известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписките във връзка с картели.
Пълната юрисдикция може да бъде упражнена от общностните съдилища само в рамките на контрола върху актовете на общностните институции, и по-специално в рамките на жалбата за отмяна, тъй като с член 229 ЕО само се разширяват правомощията, с които разполага общностният съд във връзка с жалбата по член 230 ЕО. Следователно направено от Комисията искане за увеличаване на размера на глобата е съвместимо с член 230 ЕО.
Предвид предоставеното на Първоинстанционния съд правомощие да увеличи размера на глоба, трябва да се обяви за допустимо насрещно искане на Комисията за отмяна на намаляването на глоба, признато на предприятие на основание сътрудничеството му в хода на административното производство с мотива, че посоченото предприятие e оспорило за първи път пред съда посочените в изложението на възраженията факти.
Такова искане трябва обаче да се отхвърли, по-специално с мотива, че тъй като размерът на глоба се определя само в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението, обстоятелството, че Комисията е принудена да се защитава във връзка с факти, за които с пълно право е считала, че няма да бъдат поставяни под съмнение, не може да обоснове увеличаване на размера на глобата. Направените от Комисията разходи във връзка с производството пред Първоинстанционния съд не са критерий за определяне на размера на глобата и трябва да се вземат предвид единствено при прилагане на разпоредбите на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд относно възстановяването на съдебните разноски.
(вж. точки 242—247, 251, 259 и 262)